Решение № 3406 от 3.10.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 551/2024 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на касационна жалба на "Тексим банк" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, против Решение № 253/15.05.2024г. на Районен съд – Плевен, постановено по АНД № 728 по описа за 2024 г. на съда, с което е потвър дено Наказателно постановление № Р - 005228 от 21.03.2024г. на гл.юрисконсулт в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на „ТЕКСИМ БАНК“ АД, с ЕИК: 040534040 със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Възраждане“, бул.“Тодор Александров“ №117, представлявано от И. Л. Д. с [ЕГН] и М. П. В. с [ЕГН] - представители, на основание чл. 80, ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители е наложено административно наказание имуществена санкция в размер ма 20 000 /двадесет хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.27, ал.2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите. Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че административно наказващият орган е формулирал приписаното му неизпълнение по неясен начин В жалбата касаторът излага аргументи за това дали заплатените такси са от средствата на кредита, в кой точно момент са заплатени таксите, дали преди или след усвояването, защо не е събрана таксата по договора за кредит, който не е приобщен като доказателство по преписката, дали заплатената такса е с предмет оценка на кредитен иск. Твърди, че таксата е посочена в договора за кредит и в погасителния план на основание чл. 24 ал.1 т.9 от ЗКНИП, вр. пар. 19 от ЗР на ЗКНИП, защото е в пряка зависимост с договора за кредит, тъй като касае оценката на кредитния риск/оценка на кредисопсопобност и правен анализ на обезпечението по кредита/. Твърди, че нормите на чл. 13 и чл. 14 от ЗКНИП изключват приложението на санкцията, предвидена за нарушение на чл. 27 ал. 2 от ЗКНИП. Моли съда да отмени съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление.Претендира присъждане на разноски в размер на 150 лева пред настоящата инстанция и 150 лв пред РС Плевен. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Същият депозира молба, с която заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли същата да бъде уважена. Ответната страна, Главен юрисконсулт в РД за областите Габрово, В.Търново, Русе, Ловеч и Плевен при КЗП, представя писмено становище посредством старши юрисконсулт Ц., в което излага аргументи за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на разноски. Представителят на Окръжна прокуратура намира изразява становище, че решението на РС Плевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения: Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка: "Тексим банк" АД, е кредитна институция, която извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, в стопанисван обект, находящ се в гр.Плевен, ул. "Д.Константинов" № 27. Във връзка с Писмо с вх.№ Р-01-42/22.01.2024г., за извършване на последваща проверка, а именно на 21.11.2023г в гр. Разград е извършена проверка в офис на „Тексим Банк“ АД, с КП 2708788, на 04.12.2023 е представен договор за кредит на физическо лице, обезпечен с ипотека, който е сключен в офиса в гр. Плевен. При направено запитване на 05.02.24г. в офиса в гр. Плевен за отпускане на кредит обезпечен с ипотека върху недвижим имот в размер на 70 000, 00 лв. със срок за погасяване 240 месеца е предоставена информация в писмена форма чрез Европейски стандартизиран информационен формуляр W /ЕСИФ/ - 2 бр. с откриване на сметка за превод на работна заплата и без сметка за превод на работна заплата. В Раздел III от ЕСИФ „Лихвен процент и други разходи по кредита“ - „Други компоненти на ГПР: Еднократно дължими разходи е включено, че е необходимо да се заплати еднократна такса за оценка на кредитен риск 0, 3% върху размера на одобрения кредит, дължима при сключване на договора“. Към ЕСИФ е приложен и примерен погасителен план за жилищен/ипотечен кредит, в който е вписана такса за оценка на кредитен риск в размер на 210, 00 лв. т.е. 0, 3% от размера на искания кредит 70 000, 00 лв. С оглед установяване спазване на изискванията на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите, с КП № К-2737837 от 05.02.2024п, във връзка с установяване спазване изискванията на ЗКНИП, е изискано кредитната институция да представи 6 броя договори за банков кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, сключен с потребители в гр. Плевен в периода от м. 05.2023г. до момента, както и информация за вида на таксите, събрани до момента по представените договори, съответно техния размер, дата и начин на плащане. На 16.02.2024г. с Протокол за проверка на документи № К- 0133469 са приети заверени копия на 4 броя договори за банков кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, сключени в гр. Плевен, както следва: 1. Договор № 20000КР-АА-0044/23.08.23г., 2. Договор № 20000КР-АА-0046/18.09.23г.; 3. Договор № 20000КР-АА-0050/23.10.23г.; 4. Договор № 20000КР-АА-0052/10.11.23г.; 5. Информация за събрани такси и комисиони по представените договори. При извършен преглед на договор № 20000КР-АА-0044/23.08.23г., е установено, че в чл.1, ал.9, т. 1 „Такси и комисиони, приложими за срока на кредита, дължими от кредитополучателя“ от договора, банката изисква от потребителя - кредитополучател заплащане на такса за оценка на кредитен риск в размер на 354, 00 лв., дължима еднократно при сключване на договора, която се явява в размер на 0, 3% от размера на кредита - 118 000, 00 лв. В приложения към договора погасителен план от 24.08.23г. е включена такса за оценка на кредитен риск в размер на 352, 50 лв. и информация за датата на усвояване на кредита - 24.08.23г. С писмо с Изх.№ 54515-Г546/14.02.24г., което е прието с ППД К- 0133469/16.02.24г. е предоставена информация, че таксата за оценка на кредитен риск по договор № 20000КР-АА-0044./23.08.23г. е заплатена на 24.08.23r. т.е. след подписване на договора на 23.08.23г. и в деня на усвояване на кредита -24.08.23г. Контролните органи приели, че в конкретния случай не се касае за събиране на такса за допълнителна услугата, а за такса, свързана с усвояването и управлението на кредита, респективно - кредитната институция изисква от кредитополучателя заплащане на такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид констатациите при проверката, актосъставителят С. Н. приела, че като е изискал от кредитополучателя заплащане на такса за оценка на кредитен риск в размер на 354 лева за действие свързано с усвояване и управление на кредита при сключване на Договор за банков кредит АА-044/23.08.2023г., с което дружеството е нарушило чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП, поради което на 28.02.2024 г. е съставил срещу юридическото лице - жалбоподател АУАН №-005228. Актът бил съставен в присъствието на И. Д., на длъжност представляващ, на когото бил и връчен. При предявяване на акта не били отразени възражения. Въз основа на съставения акт административно наказващият орган издал процесното наказателно постановление, като изцяло възприел констатациите на актосъставителя. При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че актът и наказателното постановление са издадени от компетентни лица и при съблюдаване на установените за това срокове. Съдебният състав посочил, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Предходната инстанция формулирала и решаващото становище относно безспорната установеност на нарушението, приписано на дружеството. За да постанови решението, съдът е установил, че с процесния Договор за банков кредит № 20000 КР-АА-0044/23.10.2023г. е изискано от потребителя заплащане на такса в размер на 354 лева за извършване на дейност по оценка на кредитния риск, която е събрана. Съдът е кредитирал и представените договори от 16.02.2024г. за банков кредит обезпечен с ипотека върху недвижим имот № 20000КР-АА-0050/23.10.2023г и Договор № 2000КР-АА-0052/10.11.2023г, при които също се изисква и е начислена „такса за оценка на кредитен риск “ в размер на 0, 3 % от размера на отпуснатия кредит. Съдът, съобразявайки приетите по делото доказателства, заключил, че кредиторът изисква такса за оценка на кредитния риск е дължима еднократно при сключване на договора, следователно тази такса е свързана отпускането на сумата по кредита. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл.27, ал. 1 от ЗКНИП кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, с договора за кредит, но също така законодателят с ал.2 на същата разпоредба е въвел ограничение по отношение на таксите и комисионните, като такива не могат да бъдат изисквани за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Според мотивите на съда, тази такса се изисква и събира само от одобрените за получаване на кредит потребители и то не предварително, а едва след сключване на договора, когато кредиторът е взел решение за отпускане, съответно усвояване на кредита. С оглед на това предходната инстанция заключила, че след като дружеството е изискало от потребителя еднократната такса в размер на 354 лева, свързана с усвояването на кредита, то е осъществило състава на нарушение по чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП, поради което правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност. Касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил в пълнота фактическата обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Всички фактически обстоятелства по делото са установени от въззивния съд в съответствие със събраните по делото доказателства. Съдът е взел решението си въз основа на вътрешно убеждение основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Изложил е непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната и правната логика. Не е нарушено правото на защита на наказаното дружество и то го е осъществило в пълен обем пред районния съд. Ето защо касационният състав намира, че районният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК. Районният съд е приложил правилно и материалния закон. Преди всичко, следва да се отбележи, че настоящата инстанция не споделя твърденията на касатора за наличие на допуснати съществени процесуални опущения в хода на санкционното производство.Касационният състав счита също, че правото на защита на привлеченото към отговорност лице не е било ограничено, противно на обективираното от касатора твърдение за неяснота на дадената от контролните органи квалификация на нарушението. Нарушението и обстоятелствата, при които се твърди, че е осъществена, са описани пределно ясно и еднозначно в акта и в обстоятелствената част на наказателното постановление, при което субектът е бил наясно какво конкретно провинение му се приписва, съответно коя законова норма органите на КЗП са счели за нарушена. Касационният съд приема, че изводът на решаващия съд, който е направен въз основа на анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че така определената такса по своя характер е била изисквана за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, е напълно законосъобразен и правилен. Безспорно се установява, че санкционираното лице притежава качеството "кредитор", дефинирано в § 1, т. 10 от ДР на ЗКНИП като кредитна институция по смисъла на Закона за кредитните институции или финансова институция по чл. 3а от Закона за кредитните институции. В това си качество санкционираното лице е било длъжно да съблюдава императивните изисквания на ЗКНИП при встъпването в договорни отношения с потребители при предоставяне на кредити за недвижими. Понятието "потребител" от своя страна е пояснено в § 1, т. 20 от ДР на цитирания нормативен акт. Според него, потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за кредит за недвижим имот действа извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност. На следващо място, според изричния законов текст на чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП, кредиторът, каквото качество притежава кредитната институция, не може да изисква от потребителя заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В отговор на твърденията обективирани в касационната жалба, следва да се отбележи, че преценката за същността на изисканата такса от потребителя за оценка на кредитоспособността му се извършва въз основа на факта, дали същата е за действие по усвояване и управление на кредита. В настоящия казус таксата от лева е изрично упомената в чл. 1 ал. 9 т.1 от Договора за кредит приложен по делото и съгласно Раздел втори т. 1.6. кредитът се усвоява еднократно след заплащане на таксите посочени в чл. 1 ал. 9, т. 1, т.4 и т. 5 от Договора. Видно от представения по делото/ стр. 38/ погасителен план е, че таксата от 354 лв за оценка на кредитния риск фигурира в погасителния план по договора. Видно от представената справка / стр. 30 /е, че по този договор за кредит таксата 354 лв за оценка на кредитния риск е заплатена на 24.08.2024г. Следователно усвояването на кредита /получаването на паричните средства/ е обусловено от нейното заплащане от страна на потребителя, който преди това не може да ползва отпуснатия му по сключения и вече действащ договор кредит. Таксата се изисква съобразно договора, като се начислява и събира след отпускането на кредита. Това означава, че кредитната институция задължава с плащане на таксата само потребители, на които вече е отпуснат кредит, а не всички кандидатствали за получаване на кредит лица. Следва да се има предвид, че с оглед разпоредбата на чл. 14 от ЗКНИП кредиторът има право да предостави кредит само когато оценката на кредитоспособността показва, че потребителят ще може да изпълнява задълженията си, произтичащи от договора за кредит. В контекста на изложеното оценката на кредитоспособността на потребителя, съответно плащането на такса за това действие, предхожда одобряването и отпускането на кредита, което в случая не може да се отнесе за процесната такса, доколкото от приобщените доказателства се установява с категоричност, че тази такса се дължи от потребителя на етап окончателно одобрение на искането му за кредит. При тези данни направеният от въззивния съд извод за безспорната установеност на извършено от дружеството нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП се споделя напълно и от касационната инстанция. След като дружеството е изискало от кредитополучателя еднократната такса в размер на 354 лева, свързана с управлението и усвояването на кредита, безспорно е осъществен състава на нарушение по чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП, поради което правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на търговеца по чл. 80, ал. 1 т.1 от ЗКНИП. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. При този изход на делото касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 150 лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното съдът