Решение № 269 от 5.9.2022 г. на Апелативен съд - София по дело № 288/2022 г.

производство и във фазата на съдебното следствие пред първоинстанционния съд според защитата били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствения материал, които били опорочили крайните изводи и крайния акт на съда. Внимателният прочит на материалите по делото говори, че първостепенният съд е изпълнил изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК, като е положил дължимите усилия за обективно, пълно и всестранно изясняване на релевантните за предмета на делото факти, процедирайки по ред и начин, и служейки си със средствата, предвидени в процесуалния закон. Събраните в хода на наказателния процес доказателства, в унисон с изискванията на чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 от НПК, са били подложени на обстоен анализ, което води до извод, че атакуваният съдебен акт покрива изискуемия се стандарт за мотивираност и обоснованост - една от гаранциите за справедлив процес по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС, тъй като мотивите дават възможност на страните да реализират правото си на защита в пълен обем, а на въззивния съд - да осъществи въззивната проверка в предмета и пределите й, очертани в чл. 313 и чл. 314 от НПК. Изчерпателно, последователно и подробно / от л.174 - гърба – до л. 178 от съдебното дело на СГС/ съдът е посочил доказателствените източници, на базата на които е извел описаните по-горе фактически положения. Всеки един от източниците на релевантни факти са били обект на съдържателен и кореспондиращ с процесуалните изисквания правен анализ. Към този анализ въззивният съд се присъединява, считайки за ненужно да се преповтаря, като коментар на отделните доказателства бе направен в процеса на излагане на съображенията по съществото на спора по- горе в мотивите. Всъщност конкретни обструкции срещу аналитичната доказателствена дейност на съда не са били направени в жалбата, поради което е трудно да се даде и конкретен отговор на наведеното възражение. Формално е заявено оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствения материал, които били опорочили крайните изводи и крайния акт на съда, без да се посочи за кои от доказателствените източници става въпрос. В контекста на казаното до тук настоящият състав намира, че не е налице претендираният порок. Първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК в размер на 4 години лишаване от свобода. Като смекчаващо отговорността обстоятелство е било отчетено едно единствено такова - изключително дългия срок на провеждане на наказателното производство /от близо 7 години/, както и изминалият период от инкриминираното деяние до неговото наказване /близо 9 години/, приемайки, че същите неминуемо рефлектират върху изпълнението на специалната и генерална превенция на наказанието. Съдът изрично е посочил, че преценява това смекчаващо отговорността обстоятелство като такова с висока тежест при определянето на баланса между смекчаващото и отегчаващите отговорността на подсъдимото лице. Като отегчаващи обстоятелства съдът е взел предвид изключително високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление, изразена в наличието на продължавано престъпление, обхващащо три отделни деяния, всяко от които разкриващо признаците на престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК; високата степен на засягане на обществените отношения, защитавани от състава на чл. 255 от НК, тъй като предметът на престъплението (общият размер на дължимите данъци е 222 644, 45 лева) многократно (над 18 пъти) надхвърля признака „особено големи размери“, както и високата степен на обществена опасност на дееца, който към момента на извършване на престъплението е бил осъден с влязла в сила присъда на 13.03.2009 г. на СРС за престъпление по чл. 206, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 ( две) години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 ( три) години, считано от влизане на присъдата в сила. Съобразявайки относителната тежест на смекчаващото и отегчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимия и отчитайки, че за постигане целите по чл. 36 НК наказанието следва да съответства на степента на обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец, съдът е стигнал до извода, че наказание над минималния, но под средния предвиден в закона размер, ще съдейства оптимално както за поправянето на дееца, така и за постигане на останалите цели на наказанието, като е счел за съответно на престъплението да определи наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ години. При предходно разглеждане на делото въззивният съд е приел, че така наложеното наказание не е съобразено в достатъчна степен с отчетеното смекчаващо обстоятелство, тъй като наказателната репресия в случая се упражнява значително време след извършване на престъплението. Вземайки предвид отчетените отегчаващи обстоятелства и липсата на основания за приложение на чл. 55, ал. 1 от НК, при относително високата тежест на приетото смекчаващо обстоятелство, въззивният съд е приел, че целите на наказанието могат да бъдат изпълнени и ако размерът му бъде определен към минималния, предвиден за престъплението, поради което е изменил присъдата в тази й част, като е намалил размера на наложеното наказание лишаване от свобода на три години. Настоящият въззивен състав не споделя това становище, тъй като намира, че наложеното от първостепенния съд наказание от четири години лишаване от свобода е справедливо и най-точно отговаря на степента на обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. Съобразявайки обаче предходното решение на САС, настоящият състав намира, че е ограничен до отмерените размери на наказанието при предходното въззивно разглеждане на делото, тъй като касационното производство е било инициирано само по жалба на подсъдимия. В този случай, при новото въззивно разглеждане на делото, наказателно-правното му положението не може да се влошава. При предходното разглеждане на делото е било изследвано и имущественото състояние на подсъдимия и тъй като той не е разполагал с такова към момента на постановяване на решението, не е било уважено и искането в протеста за налагане на конфискация в размер на 1/2 от имуществото. Пак поради гореизложените съображение за забрана от влошаване наказателно-правното му положение, настоящият състав не счете за необходимо да събере допълнителни доказателства за имущественото състояние на подсъдимия към момента, поради наличието на законови пречки в конкретния случай за налагането на наказание конфискация. Ето защо, настоящият въззивен състав приема, че атакуваната първоинстанционна присъда следва да бъде изменена, като наказанието на подсъдимия Г. бъде намалено съответно на три години лишаване от свобода. Задължителна последица от осъждането на подсъдимия е и приложението на чл. 68, ал. 1 от НК. Наложеното му наказание в хода на нохд № 6646/2008 г., по описа на СРС, в размер на 2 години „лишаване от свобода“ е следвало да се приведе в изпълнение при първоначален „строг“ режим, определен на основание чл. 57, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, както правилно е сторил с присъдата първоинстанционният съд. Престъплението, предмет на настоящото наказателно производство, е било извършено в изпитателния срок на това предходно осъждане, с оглед на което подсъдимият следва да изтърпи и така отложеното наказание лишаване от свобода. С оглед на изложеното съдът прецени, че протестът и въззивната жалба са неоснователни. Налице са основания за изменението на присъдата, но не по изложените в протеста и въззивната жалба оплаквания, а в посочения по-горе в мотивите смисъл. Настоящият състав, като взе предвид, че във въззивното производство по внохд 416/2020 г. по описа на САС са били направени разноски в размер на 780 /седемстотин и осемдесет/ лв. намира, че подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати в така посочения размер. При служебната проверка на присъдата не се установиха съществени нарушения на процесуалните правила, поради което няма основания за нейната отмяна и същата в останалата й част следва да бъде потвърдена. Мотивиран така и на основание чл. 337, ал. 1, вр. чл. 334, т. 3 от НПК, съдът