Решение № 153 от 20.12.2024 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 69/2024 г.

производство № Д-89/2019 г. по описа на ОД на МВР – Плевен. С Присъда № 22/05.07.2023 г., постановена по НОХД № 327/2023 г. по описа на ПлОС, подсъдимата Г. П. А. е призната за виновна в това, че на 25.02.2019г., около 22: 40 часа, в гр.•••••••••, пред жилищен дом № 10, при управление на МПС – лек автомобил марка „БМВ“, рег. № •••••••, собственост на П. Д. А. от гр. Плевен, нарушила правилата за движение по пътищата от Закона за движение по пътищата - чл.21, ал.1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от категория „В“ в населено място – 50 км/ч“, като управлявала лек автомобил марка „БМВ“, рег. № •••••, собственост на П. Д. А. от гр. Плевен със скорост 67, 57 км/ч в населено място – гр. Плевен и по непредпазливост причинила смъртта на Т. И. Ф., починал по–късно - на 11.03.2019 г. в 06: 40 часа в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – гр. Плевен, като деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание по чл.343 ал.3 предл.6, б.“б“ предл.1 вр. чл.342 ал.1 от НК вр. чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58 ал.4 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъдена на една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с тригодишен изпитателен срок и е призната за невинна да е нарушила разпоредбата на чл.116 от ЗДвП. Със същата присъда, Г. П. А. е лишена на основание чл.343г вр. чл.49 ал.2 вр. чл.37 ал.1 т.7 НК от правото да управлява МПС за срок от една година. Към момента на настъпване на посоченото ПТП, отговорността за вреди, свързани с притежаването и използването на лек автомобил марка „БМВ“, рег. № ••••• е била покрита от ответното дружество, по силата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в Застрахователна полица № 22118001712688, валидна от 12.06.2018 г. до 11.06.2019 г. С оглед направените оспорвания от ответника в писмения отговор, спорни по делото са въпросите, следва ли на ищеца да бъде присъдено обезщетение за причинени неимуществени вреди, налице ли е съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, както и какъв е справедливия размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди на ищците. За изясняване на делото от фактическа страна са приети писмени доказателства, събрани са гласни доказателства, като са изслушани свидетели, както и са допуснати и назначени съдебно-медицинска експертиза и съдебна автотехническа експертиза. Като свидетели по делото са разпитани Г. И.а Х. и П. Т.ов Ф.. От показанията на свидетеля Г. И.А Х., която живее на съпружески начала с ищеца се установява, че за биологичния баща на В. са разбрали през 2000 г., малко преди да почине осиновителят му. Свидетелката посочва, че желанието на осиновителите е било В. да разбере кои са истинските му родители. Посочва, че са се запознали с тях, започнали са по-често да се събират, ходели са на гости при него Т. Ф., който е живеел с друга жена. Посочва, че Т. също им е ходил на гости, водили са го на тяхната вила балкана. Свидетелката твърди, че Т. много се е радвал, че след толкова години вижда сина си, който е изоставил. Твърди, че пострадалият Т. Ф. е разчитал на В.. В. се е грижил за Т. и му е помагал, имало е уважение между двамата и между другите сестри и брат му. Свидетелката посочва, че са разбрали за инцидента от една от сестрите на В., който на следващия ден е отишъл в болницата. Ходили са на свиждане, като са пускали само В., защото Т. е бил интензивно отделение, почти в кома. Твърди, че след инцидента, на В. му е било тежко, не е можел да повярва, че това се е случило. Твърди, че връзката между тях е личала, като през всичките тези години, може би и двамата са искали тази среща, имали са доверие един към друг, помагали са си, виждало се е, че и двамата държат един на друг, подкрепят се и си помагат. Свидетелката твърди, че В. е помогнал за погребението на Т., като е поел по-голямата част от погребението, дори е поръчал и платил плочата, която се поставя на гроба. Твърди, че му е било много тежко. Твърди, че от 2000 г. поддържаме връзка с цялото семейство. Свидетелката твърди, че когато В. е разбрал къде живеят биологичните му родители, тогава той ги е потърсил, като е отишъл в дома на Т.. Твърди, че Т. е знаел къде работи В. и когато слиза към града е минавал и са се виждали. Твърди, че може би през 2001 г. е било първото им ходене, като са взели Т. на вилата за 3-4 дни. Свидетелката заявява, че когато са питали Т. какъв е на В., той с удоволствие е казвал, че му е баща. Посочва, че не й е известно дали Т. е искал да припознае В., за да му бъде наследник. Твърди, че Т. и В. са се виждали всяка седмица, Т. е ходил, където работи В., в дома му, на вилата, помагали са си в домакинството с каквото могат. Твърди, че Т. не е имал заболявания, бил е здрав човек. В показанията си, свидетелят П. Т.ОВ Ф., който е брат на ищеца заявява, че се познава с В. Ц. И. от 14 години, като В. и баща му Т. Ф. се познават от 20 години. Свидетелят твърди, че тяхната връзка е била много силна, понеже на Т. му е било много мъчно, като са оставили В.. Твърди, че В. ги е намерил, те са били четири деца и В. – петото. Твърди, че баща му много се е радвал. Редовно са ходили на гости при баща му, където е живеел. Твърди, че Т. и В. са били риболовци и заедно са ходели за риба, помагали са си много. В. е водил Т. на море. Свидетелят посочва, че заради заболяване е бил в гр. Сандански и след като се е върнал в гр. Плевен се е запознал с В., който преди това е намерил и се е запознал с баща му. Свидетелят твърди, че с ищеца са в отлични отношения, уважават се, ходят си на гости и си помагат. Свидетелят твърди, че всички много тежко са преживяли катастрофата. Твърди, че ищецът е организирал погребението, платил е половината сума за погребението, платил е и паметника и огражденията на гроба. Твърди, че ищецът му е намерил работа, след като се е прибрал от гр. Сандански. Твърди, че В. е изживял тежко загубата на баща си, като загубен близък човек. Посочва, че сега ищецът води разговори със застрахователя за обезщетението, парите им са на неговата сметка и когато им трябват, той тегли и им дава. Твърди, че имат голямо доверие на В.. Твърди, че в последните години от живота на Т., всички са полагали грижи за него, вкл. и В., като най-вече В. е помагал финансово. По делото е изслушано заключението по допусната и назначена съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р Д. П. Д., което съдът възприема, като компетентно и безпристрастно изготвено. От заключението на вещото лице се установява, че при огледа и аутопсията на трупа на пострадалия Т. И. Ф., извършена в съдебна медицина на 12.03.2019 са били установени следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в излив на кръв под меката мозъчна обвивка /т.нар. хубарахноидален хематом/ във фаза на резорбция, хематом в паренхима на мозъчното вещество в дясната слепоочно-базална област /т.нар. интрацеребрален хематом/, счупвания /фрактурни линии/ на костите на черепната основа в задна дясна и средна дясна черепни ямки, счупване на костите на лицевия череп в дясно /скула, долен ръб на орбитата, стената на максиларния синус/, разкъсно-контузна раничка на дясната вежда, охлузвания и кръвонасядания в областта на дясната скула, дясното ухо и дясната слепоочна област; състояние след трахеостомия /хирургична операция на трахеята за включване към апарат за изкуствена белодробна вентилация/; масивни хематоми в областта на дясната поясно-тазова област и дясната тазобедрена става; масивен хематом в меките тъкани на горната част на задната повърхност на дясното бедро и долната част на таза /чатала отзад/ на височина от 62 до 75 см. от петата; охлузване със свличане на епидермиса на дясна предмишница; масивни хематоми от вътрешната повърхност на дясната мишница и предмишница; неголеми насинявания по гърба, дясната подбедрица; пролежки /декубитуси/ в областта на петата на левия крак. Вещото лице е посочило, че причината за смъртта на Т. И. Ф. е тежка черепно- мозъчна травма. Посочило е, че уврежданията са резултат от тъпи травми, а механизма на получаване на уврежданията се изразява в блъскане на пешеходец от лек автомобил отзад, на границата между дясно бедро и таз /в областта на чатала/ на височина от 62 до 75 см. от петата, последващо завъртане на тялото, отхвърляне и падане върху платното с първоначален удар на дясната странична повърхност на тялото /дясна тазобедрена става и поясно-тазова област, дясно слепоочие, дясна скула/ при отведена в раменната става /изпъната нагоре или настрани/ дясна ръка. Вещото лице е посочило, че е налице пряка причинна връзка между травмите от ПТП-то и смъртта на пострадалия Т. И. Ф.. Вещото лице е посочило, че е извършена химическа експертиза за изследване на наличието на алкохол в кръвта на пострадалия, от която се установява наличие на алкохол в кръвта 1, 72 промила, като установената концентрация на алкохол в кръвта на Т. И. Ф. е в границите на средна степен на алкохолно опиване и се характеризира с умерени към значителни нарушения в мисловната дейност, речта съобразителността, вниманието, координацията на движенията, ориентировката в пространството, силно забавени реакции, понякога сънливост. Според вещото лице, установеното количество алкохол в кръвта на пострадалия от 1, 72 промила несъмнено е повлияло негативно върху походката, възприятията, координацията на движенията, бързината на реакциите. Конкретно по отношение на Т. И. Ф., вещото лице е посочило, че на 81 години болшинството от хората имат умерени към значителни хронични дегенеративни изменения в костната и хрущялна структура на крайниците като артрити, артрози, шипове /остеофити/, изтъняване на хрущялните повърхности на ставите и т.н. Това прави тяхната походка по-бавна, по- несигурна, като в конкретния случай, негативния ефект от алкохола върху походката и движенията се суперпонира /наслагва/ с възрастово-болестните изменения в опорно-двигателния апарат. По делото е допусната и назначена и съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. Т. И.. От заключението на вещото лице, което съдът възприема като обективно и безпристрастно се установява, че произшествието се състои в удар между процесния лек автомобил марка „БМВ" с рег. № ••••••• и пешеходеца Т. И. Ф., при което на 25.02.2019 г., около 22: 40 часа, в гр. Плевен, на ул. „Петко Каравелов", пред дом № 10 лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № •••••••, управляван от Г. П. Р. се е движил в посока юг със скорост 61, 8÷67, 57 км/час. В същото време, попътно на движението на МПС в дясната част на пътното платно /върху края на западния тротоар на ул. „П. Каравелов“/ се е движил пешеходеца Т. И. Ф.. Към момента, в който челната част на лек автомобил марка "БМВ" с рег. № ••••••• е отстоявал на разстояние от 35, 56 м. от мястото на удара, пешеходецът е променил направлението на движение и от западния тротоар на ул. "Петко Каравелов", пред дом № 10 е слезнал върху асфалтовата настилка от пътното платно със скорост от 3, 2 км/час. След като е изминал разстояние от 1, 7 м. върху асфалтовата настилка, непосредствено преди контакта между предна дясна ъглова част на автомобила и тялото на пострадалия, пешеходецът е завъртял тялото си в посока на часовниковата стрелка. Водачът на лекия автомобил марка „БМВ" с рег. № ••••••• е възприел движението на пешеходеца и е реализирал спиране без отлагане на следи върху настилката. Последвал е удар между предна дясна ъглова част на автомобила /в областта на предна дясна част облицовка предна броня и преден десен калник/ и тялото на пешеходеца в областта на дясно бедро и таз. След отделянето на пешеходеца от автомобила, лекият автомобил е реализирал закъснително движение и се е установил в покой, с което произшествието е приключило. Вещото лице е посочило, че участъкът в района на произшествието е прав и хоризонтален, пътното платно на ул. „Петко Каравелов", пред дом № 10 е без особености, изграден от дребнозърнеста асфалтова настилка, за еднопосочно движение в посока от север към юг. Вещото лице дава заключение, че е технически възможно да се направи извода, че пешеходецът е имал техническата възможност към момента на промяна на направлението на движението от тротоара към асфалтовата настилка да възприеме процесния лек автомобил марка „БМВ" с рег. № ••••••• като местонахождение, посока и направление, да преустанови движението преди мястото на контакт, да пропусне МПС и предотврати ПТП- то. В производството по иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ следва да установи противоправно поведение от страна на делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина /която се презюмира/, наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и настъпване на застрахователно събитие, като юридически факт, пораждаш отговорността на застрахователя. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди при същите условия, при които отговаря самия причинител на вредите. По делото не е спорно наличието към датата на процесното ПТП на валидно застрахователно правоотношение между причинителя на вредата и ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено, че на 25.02.2019 г., около 22: 40 часа, в гр.•••••••••, пред жилищен дом № 10, Г. П. А., при управление на МПС – лек автомобил марка „БМВ“, рег. № •••••••, собственост на П. Д. А. от гр. Плевен, нарушила правилата за движение по пътищата от Закона за движение по пътищата - чл.21, ал.1 от ЗДвП, като управлявала лекия автомобил със скорост 67, 57 км/ч в населено място – гр. Плевен и по непредпазливост причинила смъртта на Т. И. Ф., починал по–късно - на 11.03.2019 г. в 06: 40 часа в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – гр. Плевен. От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че водещата причина за смъртта на Т. И. Ф. е тежка черепно- мозъчна травма, с подробно описани в заключението на вещото лице травматични увреждания при пострадалия. Според заключението на съдебно- медицинската експертиза е налице пряка причинна връзка между причинените от ПТП-то травми и смъртта на пострадалия. По делото е безспорно установено, че за лек автомобил марка „БМВ" с рег. № ••••••• към момента на деянието - 25.02.2019 г. има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" в ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, обективирана в Застрахователна полица № 22118001712688, валидна от 12.06.2018 г. до 11.06.2019 г., с която е покрита отговорността на застрахования при условията на чл.493 от КЗ. В случая е налице застрахователно събитие, т.е. събитие, настъпило със застрахования през застрахователния срок, което, съобразно покритите рискове по договора, води до изплащане на застрахователна сума – обезщетение. Субективният елемент от състава на гражданския деликт – вината, съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата й, но такива не са представени. Поради това, съдът приема, че деянието на водача на лек автомобил марка „БМВ" с рег. № ••••••• осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл.45 от ЗЗД. Следователно, отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите следва да бъде ангажирана на основание чл.432 ал.1 от КЗ. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се ръководи от принципите на справедливостта. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Специфичното при неимуществените вреди, причинени от смъртта на близък е, че те имат много по-дълго проявление. При определяне дължимия размер следва да се отчитат не само наличните вреди, а и това трайно проявление във времето, което до голяма степен оставя непрежалима следа в целия живот на пострадалите. Следва да се отчете, че претърпените болки и страдания от загубата на близък човек са изключително интензивни, както на емоционално ниво, така и от гледна точка на подкрепа, грижи и внимание. Следва да се има предвид, че смъртта поставя край на живота, като най- висшето човешко благо, което прави вредите от настъпването й невъзвратими и най-големи, поради което обезщетението за това житейско събитие следва да се определи в размер, по-висок от този, за претърпени неимуществени вреди от телесни повреди. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът взе предвид, че пострадалият Т. И. Ф. е бил на 81 години, като от свидетелските показания се установи, че е бил здрав човек. Съдът съобрази уважението и доверието, което е било изградено между ищеца и пострадалия, след като са станали известни фактите относно осиновяването на В., грижите, които е полагал В. за баща си, както и помощта, която са си оказвали от момента на запознаването си. Били са в отлични отношения, имали са доверие един към друг, подкрепяли са се и са си помагали. Съдът взе предвид показанията на свидетелите, от които се установява, че ищецът В. Ц. И. е приел много тежко загубата на баща си. Следва да се има предвид, че ищецът е от кръга на най-близките родственици на пострадалия – негов син както и обстоятелството, че в случая, загубата е несвоевременна и неочаквана. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът, обаче, съобрази обстоятелството, че ищецът не е отгледан от биологичния си баща – пострадалият Т. И. Ф., същият не е бил до него и не е полагал грижи при отглеждането, възпитанието и формирането като личност на В. Ц. И.. Пострадалият Т. И. Ф. не е присъствал в живота на биологичния си син В. Ц. И. в периода от живота му, когато е имал нужда от непосредствени грижи, когато израства и съзрява с всички проблеми и тревоги, когато се изгражда като личност, когато взема важните решения в живота си. По възражението на ответното дружество за съпричиняване, следва да се отбележи, че съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Следователно, релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало до вредоносен резултат, наред с проявеното неправомерно поведение от страна на виновния за непозволеното увреждане. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Възражението за съпричиняване, в случая, се основава на твърдение на ответника, че при пострадалия Т. И. Ф. е установена концентрация на алкохол от 1, 72 промила, както и поради извършено нарушение на чл.108 ал.1 от ЗДвП, съгласно който пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. Досежно възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия, с оглед установената концентрация на алкохол, съдът намира, самата употреба на алкохол не представлява противоправно поведение, като в същото време, влияе на преценката на пешеходеца за разстояние и скорост на автомобилите и съответно, повишава риска от забавяния в реакциите и неточни преценки. Съдът, намира, че с оглед липсата на данни по делото, че на мястото, където е настъпило процесното ПТП няма пешеходна пътека, то е налице нарушение от страна на пострадалия, тъй като съгласно чл.113 от ЗДвП, при пресичане на пътното платно пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на посочени правила. Законът дава право на пешеходците да пресичат платното за движение и извън определените за целта места – чл.113 ал.2 от ЗДвП. На това място, обаче, не съответства задължение на водачите на пътни превозни средства да ги пропуснат. При упражняване на правото на пешеходеца да пресече платното за движение, той е длъжен да се съобрази с общите ограничения и забрани по чл.113 ал.1 т.1 и т.2 и чл.114 т.1 и т.2 от ЗДвП. Следователно, при пресичане на пътното платно извън определените за целта места, правото на пешеходеца не е абсолютно. Налице е съпричиняване, ако пешеходецът не се е съобразил с ограниченията на посочените текстове от ЗДвП /ТР № 2/22.12.2016 г. на ОСНК/. В настоящия случай, както се посочи по-горе, от момента на стъпване на пострадалия на асфалтовата настилка до мястото на удара, същият е имал достатъчно време, за да възприеме положението, посоката и направлението на лекия автомобил и да преустанови движението си по неговата траектория, да го пропусне, с което е налице нарушение на разпоредбата на чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП. Според вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, технически възможно е да се направи извод, че пешеходецът е имал техническата възможност към момента на промяна на направлението на движението от тротоара към асфалтовата настилка да възприеме процесния лек автомобил марка „БМВ" с рег. № ••••••• като местонахождение, посока и направление, да преустанови движението преди мястото на контакт, да пропусне МПС и предотврати ПТП-то. Настоящата искова претенция е предявена на 11.03.2024 г. и попада в обхвата на действие на разпоредбата на чл. 493а, ал.3 от КЗ. Разпоредбата регламентира, че в случай на смърт на пострадалото лице, обезщетението на увредените лица към момента на смъртта – съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ, се определя еднократно в размер съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2. Според този по-нов и приложим към спора закон, размерът на застрахователното обезщетение следва да се определи съгласно критериите, които ще бъдат възприети от все още неприет подзаконов нормативен акт - Методика. Съдът, обаче, счита, че при определяне размера на обезщетението, съдът не следва да прилага §96 ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр.101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г./, съгласно който до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а ал.2 от КЗ, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а ал.3 от КЗ, какъвто е и настоящият случай, се определя в размер до 5000, 00 лв. Този текст влиза в противоречие с постановено по преюдициално запитване решение на Съда на Европейските общности, което съгласно чл.633 от ГПК е задължително за съдилищата в Република България – решение на Съда (втори състав) от 24.10.2013 г. по дело C-277/12 (Vitalijs Drozdovs срещу Baltikums AAS). Съгласно чл.9 ал.1 от Директива 2009/103/ЕО от 16.09.2009 г. на Европейския парламент и на Съвета относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка „Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава- членка изисква застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна най- малко по отношение на следните минимални суми: а/ в случай на телесно увреждане – минимална застрахователна сума 1000000 евро за пострадал или 5000000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите; б/ в случай на имуществени вреди – 1000000 евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.“ Цитираното по-горе решение на СЕС по дело C-277/12 е постановено във връзка с тълкуването на член 3, § 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24.04.1972 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка и член 1, § 1 и § 2 от Втора директива 84/5/EИО на Съвета от 30.12.1983 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства. С решението по втория от поставените за тълкуване въпроси е постановено, че: „Член 3, § 1 от Директива 72/166 и член 1, § 1 и § 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, § 2 от Втора директива 84/5.“ Съобразявайки така установените обстоятелства и конкретните икономически условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, съдът намира, че в конкретния случай справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди е в размер на по 100 000, 00 лв., която сума е съобразена със социално-икономическата обстановка към датата на настъпване на процесното ПТП – 25.05.2019 г., когато минималната работна заплата в страната е била 560, 00 лв., а лимитът на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл.492 от КЗ е в размер на 10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите. При определяне на процента на съпричиняване, съдът съобрази всички установени факти и обстоятелства по делото, като счита, че в този конкретен случай подходящ размер на съпричиняване е 50%. При това положение, следва да бъде определено обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на 50 000, 00 лв. Освен посочените обстоятелствата, относими при определяне на справедливия размер на неимуществените вреди, съдът съобрази и практиката на ВКС и съдилищата в РБ по аналогични случаи, като счита, че същата представлява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди. С оглед изложеното, предявеният от ищеца В. Ц. И. иск за сумата от 50 000, 00 лв. се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния му размер. В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429 ал.2 т.2 от КЗ /по аргумент от чл.493 ал.1 т.5 от КЗ/, т.е. застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за нея пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Въпреки това, в чл.429 ал.3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал.2 т.2, за които той отговаря пред увреденото лице се заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума. В този случай, от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването на застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна, т.е. отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата /по силата на КЗ/ се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това. Безспорно е установено по делото, че ищецът е отправил претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП, получена от ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 на 18.01.2024 г., респективно не се установи друга по-ранна дата, на която застрахованият да е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо, законната лихва следва да бъде присъдена от 18.01.2024 г. – датата на предявяване на застрахователната претенция пред ответното застрахователно дружество. В тази връзка, в съдебно заседание от 27.11.2024 г. е прието изменение на иска в частта за законната лихва, като същата да се счита предявена от 18.01.2024 г., вместо записаната в исковата молба дата 11.03.2019 г. Предвид изложеното, следва да бъде осъден на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на ищеца В. Ц. И., ЕГН ••••••••••, от гр. •••••••••• сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие смъртта на неговия баща Т. И. Ф., в резултат от настъпило ПТП на 25.02.2019 г. по вина на застрахован по Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, обективирана в Застрахователна полица № 22118001712688, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на Застрахователната претенция – 18.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А следва да бъде осъден да заплати в полза на Пл.ОС държавна такса в размер на 2000, 00 лв., тъй като ищецът е освободен от заплащане на такси в настоящото производство. При този изход на делото, ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А следва да бъде осъден да заплати на ищеца В. Ц. И., ЕГН ••••••••••, от гр. •••••••••• направените деловодни разноски в размер на 4650, 00 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, съдът