Решение № 414 от 2.6.2026 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 1915/2025 г.

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск. Ж. заявява, че с договор за потребителски кредит № ••• от ••• г. „О.“ АД предоставила на Р. М. М. - кредитополучател и длъжник и С. Ц. А. - съдлъжник при условията на солидарна отговорност (чл. 121 и сл. ЗЗД), банков кредит в размер на 20 000 лева /двадесет хиляди лева/, като кредитът бил изцяло усвоен, а крайният срок на издължаване бил 15.05.2029 г. Сочи, че съгласно договора кредитополучателят и съдлъжникът се задължили да го издължават в срокове и условия, подробно описани в разпоредбите на чл. 16, 17, 18, 19 от договора за кредит. В Раздел Предсрочна изискуемост и принудително изпълнение на кредита, чл. 21 от Договора за кредит били посочени и случаите, при които банката има право едностранно, без да дължи уведомление или покана до длъжниците да обяви задълженията им, произтичащи от настоящия договор за предсрочно изискуеми и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг. Твърди, че по кредита има неплатени общо 11 (единадесет) месечни погасителни вноски с общ размер от 3 095.58 лева (три хиляди девет и пет лева и петдесет и осем стотинки). Поради неплащане на посочените в Извлечението суми и неиздължаването им в срок и поради неизпълнение на чл. 21.1.1. от Договор за потребителски кредит № ••• от ••• г., а именно: длъжникът не е издължил на съответния падеж частично или напълно която и да е договорена погасителна вноска, кредитът ползван от Р. М. М. и С. Ц. А. бил обявен за предсрочно изискуем в пълен размер. В съответствие с т. 18 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, Банката уведомила кредитополучателя Р. М. М. за предсрочната изискуемост с Уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение изх. № ••• г., получена лично от длъжника на ••• г. и Уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение до съдлъжница С. Ц. А., с изх. № ••• г., получена лично от длъжника на ••• г. Заявява, че предсрочната изискуемост е произвела действие и кредитът бил осчетоводен като предсрочно изискуем на 15.11.2024 г., след изтичане на предоставения с поканата четиринадесетдневен срок за доброволно изпълнение, в който задължението не било платено от длъжниците. Поради това на 03.12.2024 г. подали заявление по 417 от ГПК в Районен съд К., с което поискали издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците Р. М. М., ЕГН •••••••••• - кредитополучател и С. Ц. А., ЕГН •••••••••• - съдлъжник. По подаденото заявление, PC К. издал Заповед за незабавно изпълнение № 1998 от 19.12.2024г. и Изпълнителен лист № 1724 от 19.12.2024г. по ч. гр. д. № 3171/2024г. срещу ответниците, като ги осъдил да заплатят солидарно на банката следните суми: 16 265.43 лева - представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ••• от ••• г.; 734.98 лева - договорна лихва за периода от 15.12.2023г. до 14.11.2024г.; 178.70 лева - лихва за забава за периода от 15.12.2023г. до 14.11.2024г.; 110.86 лева - лихва за забава за периода от 15.11.2024г. до 02.12.2024г.; законна лихва върху просрочената главница от 04.12.2024г. до окончателното изплащане на задължението; 345.80 лева - разноски за платена държавна такса; 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. След получаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, образували срещу горепосочените длъжници, изпълнително дело № 2025•••0400078 по описа на ЧСИ И.С., peг. № ••• с район на действие - ОС С.. Препис от издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК била връчена от ЧСИ И.С. на длъжниците Р. М. М., ЕГН •••••••••• - кредитополучател и С. Ц. А., ЕГН •••••••••• - съдлъжник, при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е основание за даване на посочените в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК указания до заявителя. С оглед гореизложеното и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, предявяват настоящия иск за съществуване на вземането на „О.“ от Р. М. М., ЕГН •••••••••• - кредитополучател и С. Ц. А., ЕГН •••••••••• - съдлъжник при условията на солидарна отговорност, (чл. 121 и сл. ЗЗД) Предвид гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че: Р. М. М., ЕГН •••••••••• - кредитополучател и С. Ц. А., ЕГН •••••••••• - съдлъжник, на основание Договор за потребителски кредит № ••• от ••• г. дължат на „О.” солидарно, следните суми: 16 265.43 лева - представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ••• от ••• г.; 734.98 лева - договорна лихва за периода от 15.12.2023г. до 14.11.2024г. 178.70 лева - лихва за забава за периода от 15.12.2023г. до 14.11.2024г.; 110.86 лева - лихва за забава за периода от 15.11.2024г. до 02.12.2024г.; законна лихва върху просрочената главница от 04.12.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед № 1998 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по 417 ГПК от 19.12.2024 г., постановена по ч.гр. д. № 3171/2024г. на Районен съд К.. Претендира присъждането на разноски в настоящото и в заповедното производство. Моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. За съдебно заседание ищцовото дружество е редовно и своевременно призовано не изпраща процесуален представител. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпила молба с вх. № 17670/12.11.2025 г. по описа на Районен съд – К. от ответника С. Ц. А., с която заявява, че иска да поеме погасяването на задължението към банката. За съдебно заседание ответницата е редовно призована не се явява и не изпраща процесуален представител. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. А. К., в качеството й на особен представител на ответника Р. М., с който заявява, че счита предявените искови претенции за допустими, но неоснователни. Твърди, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал.1 ЗПК, който гласи, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Сочи, че шрифтът на процесния договор е 11. Заявява, че в чл. 23 от ЗПК е уредена последицата от обявяване на договора за недействителен, свеждаща се до задължение за потребителя да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което моли съда да приеме, че в настоящия случай, се дължи само чистата стойност на кредита след приспадане на вече заплатените от ответника суми по него. Сочи съдебна практика (решение № 141/13.06.2022 т. на Шуменски окръжен съд по в.гр.д. № 141/2022 г. по дело свързано с договор за кредит на „БНП Париба Пърсъиъл Файпепс С.А., клон България“; определение № 485/14.06.2022 г. на ВКС по гр.Д. № 2585/2021 г., IV г.о., Определение № 485/14.06.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2585/2021 г., IV г.о.; Решение № 110/••• г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1210/2021 г., Решение № 882/23.06.2022 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 2638/2021г., Решение № 700/25.05.2022 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 6833/2022г., Решение № 393/28.03.2022 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 3180/2021г.; Решение № 179/12.04.2022 г. на Благоевградски окръжен съд по в.гр.д. № 32 2022 г.; Решение № 705/14.12.2021г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 2533/2021г.; Решение № 86/08.10.2021 г. на Врачански окръжен съд по в.гр.д. № 282/2021 г.; Решение № 65/23.04.2021 г. на Плевенски окръжен съд по в.гр.д. № 84/2021 г. всички постановени по дела свързани с договори за кредит на „БНП Париба Пърсъпъл Файпспс С.А., клон България“ …) Сочи, че с оглед на страните по договора и неговия предмет, съшият безспорно попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като кредиторът отговаря на изискванията на чл. 9 ал. 4 от ЗПК - предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. (чл. 11. ал. 1 ЗПК) В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22, във вр. с 10. ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК , когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Счита, че в настоящия случай, предвид съдържанието на сключения договор за потребителски паричен кредит, не са спазени изискванията па чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 10 и 11 от ЗПК, а именно: В процесния договор е посочена абсолютна стойност на лихвения процент като липсва каквито и да било условия, размери и срокове за прилагането му. Липсва изрично уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху целия размер па кредита или върху остатъчната главница, като по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 9 от ЗПК. В процесния договор не е посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се напрани проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Следователно в договора не е посочен размер на възнаградителпата лихва в лева, както и начинът на изчислението й, което води до извод за недействителност на договора. В процесния договор е посочена абсолютната процентната стойност на ГПР 5.52 %, без да е посочено кои са компонентите включени в него и каква е стойността им. (чл. 19, ал. 1 ЗПК) Процесният договор е недействителен и на основание и т. 12 ЗПК. В чл. 22 ЗПК като основание за недействителност на договора за потребителски кредит е предвидено и нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата но срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването по тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит, пак свързани с липсата на погасителен план. (чл. 23 ЗПК) Сочи, че не е представен също така стандартния европейски формуляр за представяне на информация за потребителските кредити. Незаконосъобразно в стойността на кредита е включена стойността на застрахователната премия, вместо същата да бъде отнесена към Годишния процент разходи, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. По този начин потребителят е въведен неправомерно в заблуждение относно действителните условия по договора, като същевременно в договора не е посочен реалният размер на ГПР и на главницата и не е спазена методиката на формиране на годишния процент на разходите. Също така по този начин незаконосъобразно застрахователната премия, дължима от потребителя се включва като основа, върху която се начислява възнаградителна и мораторна лихва. Освен това, подобно нарушение води и до обективно противоречие освен е императивни норми на закона, така и с добрите нрави, тъй като води до заблуждение относно преценката за размера на ГПР и тяхното съответствие със забраната на чл.19. ал. 4 от ЗПК, предвид факта, че соченият в договор размер е незаконосъобразно определен, тъй като са изключени задължителни елементи, които следва да се вземат предвид при определянето размера па ГПР, а именно всички преки и косвени разходи по кредита за потребителя, каквито в случая са разходите за застрахователна премия и такса ангажимент. Гореизложеното ясно разкрива и обстоятелството, че не са спазени изискванията клаузите, които изразяват основния предмет на договора, респ. съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и доставените стоки или предоставените услуги, от друга, да бъдат формулирани по ясен и разбираем за потребителя начин. Сочи, че при договора за паричен заем задължението на заемателя за възнагради!едната лихва, представляваща цената за ползването на предоставения в заем капитал, заедно със задължението за връщане на получената в заем сума, съставляват основната престация, дължима от заемателя - чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. По тази причина и съгласно чл.145. ал.2 от 33П съответствието на размера на възнаградителната лихва с предоставената в заем сума принципно е изключено от служебната проверка за неравноправност. Според дефиницията по чл.19. ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи но кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими па посредниците за сключване па договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗПК изрично предвижда, че не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Според разпоредбата на чл. 19 от ЗПК, във вр. с §1 т. 1 от ДР на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други и видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита (какъвто е настоящия случай, предвид инкорпорираното задължение за сключване па застрахователен договор). Свободата на договарянето не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на принципа на добросъвестност при договарянето. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10. ал. 1, чл. 11. ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12. ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са уредени в чл. 23 ЗПК. Ищецът има качеството потребител по смисъла па § 13, т. 1 от ДР на Закона за зашита на потребителите. В случая с отпускането на кредит в полза на ищеца като физическо лице му е предоставена „финансова услуга" по смисъла на § 13, 11 т. 12 от ДР на 33П. Предвид подробно изложени аргументи и посочена съдебна практика счита, че потребителят следва да се върне само чистата стойност по кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Счита за неоснователна и исковата претенция за мораторна лихва за забава за периодите, които съвпадат с периода на претендиране на възнградителна лихва. По отношение на кумулирането на възнаградителна лихва и лихва за забава за един и същ период сочи, че възнаградителните лихви съставляват цена на финансовата услуга, начислявана според срока на предоставеното ползване. Възнаградителните лихви се дължат като следствие от разсроченото изпълнение на задължението за връщане на заетата главница. При кумулиране на обезщетителна и възнаградителна лихва за защита на един и същи интерес би се стигнало до неоснователно обогатяване. В случай, че съдът не уважи изложените възражения за дължимост само на остатъчния размер на главницата, без допълнителни лихви и такси по кредита, при надлежно упражнено право за обявяване на предсрочна изискуемост, съгласно ГР № 3/2017г. по т.д. № 3/2017г. па ОСГТК, ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Ето защо, претенцията за възнаградителна лихва би се явявала неоснователна и по тези съображения. Изрично оспорва обстоятелството, че е надлежно упражнено правото за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Видно от подписите положени от длъжниците върху процесния договор за кредит и тези върху Пощенско известие за доставяне между тях няма каквато и да било прилика и идентичност поради което изрично оспорва обстоятелството, че правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е надлежно упражнено, тъй като уведомлението не е достигнало до длъжника. Във връзка с всичко изложено моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни. Моли, в случай, че съдът приеме, че са налице предпоставки за уважаване на исковите претенции, да отхвърли като неоснователен и недоказан иска за размера над падежиралите до момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК вноски поради ненадлежно обявено на длъжника изявление за предсрочна изискуемост на кредита. В случай, че не приеме за основателни и доказани тези възражения, моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан иска за размера над неизплатения остатък от чистата стойност на кредита, поради недействителност на договора за потребителски кредит, както и наличие на нищожност на клаузите, с които са уговоР. дължимия годишен лихвен процент и клаузата за лихвения процент по договора, както и неравноправност на сочените клаузи, както и по аргументите, произтичащи от задължителните постановки на ГР № 3 / 2017г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС. Претендира присъждането на разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. В съдебно заседание, в качеството й на особен представител на ответницата Р. М. М., адвокат К. моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Видно от приложеното ч. гр. д. № 3171/2024 г. по описа на Районен съд - К., съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1998/19.12.3024 г. в полза на „О.“ АД срещу Р. М. М. и С. Ц. А. сумите: 16 265.43 лв. (шестнадесет хиляди, двеста шестдесет и пет лева и 43 ст.) главница, 734.98 лв. договорна лихва от 15.12.2023 г. до 14.11.2024 г. вкл., 178.70 лв. лихва за забава от 15.12.2023 г. до 14.11.2024 г. вкл., 110.86 лв. лихва за забава от 15.11.2024 г. до 02.12.2024 г. вкл., по Договор за потребителски кредит № •••/••• г. и законната лихва върху главницата от 04.12.2024 г. до изплащане на вземането, както и 395.80 лв. разноски по делото, Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства : Извлечение от счетоводните книги към 03.12.2024 г. на “О.“ АД по Договор за потребителски кредит №•••/••• г., сключен с Р. М. М. като длъжник и С. Ц. А. като съдлъжник, по силата на който банката е отпуснала кредит в размер на 20 000 лева., като същият бил изцяло усвоен. Поради неплащане от длъжниците на дължимите месечни погасителни вноски банката е обявила кредита предсрочно изискуем в пълен размер, за което са изпратени уведомително писмо-покана за доброволно изпълнение изх.№••• г. получена лично от Р. М. М. на ••• г. и уведомително писмо-покана за доброволно изпълнение изх. №••• г. получена лично от С. Ц. А. на ••• г. Задължението не е погасено. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжниците Р. М. М. и С. Ц. А. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. По делото не е спорно, че на ••• г. е сключен Договор за потребителски кредит № ••• от ••• г. между „О." АД като кредитор и Р. М. М. - като кредитополучател и С. Ц. А. - като Съдлъжник за сума в размер на 20 000,00 /двадесет хиляди/ лева. В чл.13 от Договора за потребителски кредит е уговорено, че кредитът ще бъде използван за рефинансиране на текущи задължения, а останалата част от кредита над сумата, предназначена за рефинансиране на кредита, до пълния му размер се отпуска за задоволяване на други нужди от финансови средства. В Договор за потребителски кредит №••• от ••• г. са описани подробно: Кредитът да бъде погасен, съгласно Погасителен план - Приложение №1, неразделна част от Договор за потребителски кредит №••• от ••• г. на 84 /осемдесет и четири/ месечни вноски, с краен срок на договора -15.05.2029 година. Годишният процент на разходите /ГПР/ по Договор за потребителски кредит №••• от ••• г. към датата на сключване на Договора за кредит е в размер на 5,52%, а общата сума, дължима от кредитополучателя и съдлъжника е 24 018,23 /двадесет и четири хиляди и осемнадесет лева и 23 стотинки/ лева. По делото са представени: Извлечение от счетоводните книги на ОББ към 03.12.2024 г.; Договор за потребителски кредит № ••• от ••• г., ведно с погасителен план; Уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение изх. № •••г до С. Ц. А., ведно с обратна разписка; Уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение изх. № •••г до Р. М. М., ведно с обратна разписка; Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на PC К., във връзка с договор за кредит № ••• от ••• г.; Молба с вх. № 2526/10.02.2025г. за образуване на изпълнително дело № 2025•••0400078 по описа на ЧСИ И.С.. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението се установява, че средствата от кредита в размер на 20 000,00 /двадесет хиляди/ лева са усвоени еднократно на ••• година, безкасово, по банкова сметка на кредитополучателя Р. М. М. открита в „О." АД, видно от Справка - Движение по сметка, приложена към настоящото Заключение. След усвояване на средствата по процесния Договор са извършени операции по рефинансиране на текущи задължения, описани по видове и стойност в чл.13.1 от Договор за потребителски кредит №•••. Посочено е, че общия размер на извършените плащания по Договор за потребителски кредит № ••• от ••• г. към 03.12.2024 година - датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в PC - К. е 5 122,99 /пет хиляди сто двадесет и два лева и 99 стотинки/ лева или 2 619,34 /две хиляди шестстотин и деветнадесет евро и 34 евроцента/ евро. Погасителните вноски, описани по суми и дати, са подробно посочени в табличен вид в заключението. Вещото лице сочи, че към 03.12.2024 година - датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в PC - К., общият размер на дълга по Договор за потребителски кредит №••• от ••• г. е 17 289,97 лева /седемнадесет хиляди двеста осемдесет и девет лева и 97 стотинки/ лева, или 8 840,22 /осем хиляди осемстотин и четиридесет евро и 22 евроцента/ евро, формирано от отделните елементи на дълга, както следва: Главница 16 265,43 лева / 8 316,38 евро, Договорна лихва 734,98 лева/375,79 евро, Лихва за забава 178,70 лева/91,37 евро, Лихва за забава 110,86 лева/56,68 евро. От заключението се установява още, че размерът на усвоеният заем е 20 000,00 /двадесет хиляди/ лева. Средствата са усвоени еднократно на ••• година, безкасово, по банкова сметка на кредитополучателя Р. М. М. открита в „О." АД, видно от Справка - Движение по сметка. След усвояване на средствата са извършени операции по рефинансиране на текущи задължения, описани по видове и стойност в чл.13.1 от Договор за потребителски кредит № •••. Установено е, че Общия размер на извършените плащания по Договор за потребителски кредит №••• от ••• г. към 03.12.2024 година - датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в PC - К. е 5 122,99 /пет хиляди сто двадесет и два лева и 99 стотинки/ лева, разпределени по пера, както следва: Главница 3 734,57 лева; Договорни лихви - 1335,38 лева и Наказателна лихва -53,04 лева. Вещото лице сочи, че размерът на остатъка по непсгасената главница, с произход Договор за потребителски кредит № ••• е 16 265,43 /шестнадесет хиляди двеста шестдесет и пет лева и 43 стотинки/ лева или 8 316,38 /осем хиляди триста и шестнадесет евро и 38 евроцента/ евро. Застрахователната премия по кредита не е включена при калкулиране на ГПР по Договор за потребителски кредит № •••. Експертизата калкулира ГПР, при условията на Договор за потребителски кредит № ••• - размер, срок, лихвен процент, такси и с включен разход за застрахователна премия в общ размер 1 358,28 лева. Размерът на Годишния процент на разходите /ГПР/ би бил 7,03%. Установява се от заключението на експертизата, че общият размер на падежиралите вноски по Договор за потребителски кредит № ••• до 15.11.2024 година - датата на настъпване на изискуемостта на дълга и обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията е 3 095,58 /три хиляди и деветдесет и пет лева и 58 стотинки/ лева или 1582,74 /хиляда петстотин осемдесет и две евро и 74 евроцента/ евро. Вземането по Договор за потребителски кредит № ••• е осчетоводено от кредитора „О." АД за предсрочно изискуемо на 15.11.2024 година. Размерът на падежиралите вноски към 15.11.2024 година е 16 265,43 /шестнадесет хиляди двеста шестдесет и пет лева и 43 стотинки/ лева. Мораторната лихва, изчислена за периода 15.11.2024 г. до 02.12.2024 година, в съответствие с ПМС №426 от 2014 година - с елемент зизчисляване ОЛП на БНБ /3,63%/ е в размер 110,86 /сто и десет лева и 86 стотинки/ лева или 56,68 /петдесет и шест евро и 68 евроцента/ евро. Възнаградителната лихва не е елемент от основата за изчисляване на обезщетението за забава. Мораторната лихва е изчислявана в съответствие с чл. 15.5 от Договор за потребителски кредит № ••• и е калкулирана върху непогасения остатък от главницата на кредита, както следва: За периода 15.12.2023 г. - 14.11.2024 г. - в размер 178,70 лева, върху размера на падежиралите неплатени вноски по главница /11 броя за периода 15.12.2023 г. - 15.10.2024 г./ - 3 095,58 лева За периода 15.11.2024 г. до 02.12.2024 г. - в размер на 110,86 лева, върху размера на изискуемият /предсрочно/ остатък по главница - 16 265,43 лева. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК. Съдът приема, че страните по делото са обвързани на договорно основание – Договор за потребителски паричен кредит Договор за потребителски кредит №•••. Страните по този договор са потребителят – физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са уредени в чл. 23 ЗПК - отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Доколкото се касае за императивни разпоредби, нарушението на които влече нищожност на целия договор за потребителски кредит, съдът следва служебно да провери съответствието на договора със същите. Това е така, защото ответниците имат качеството потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Разпоредбата на чл.11, ал.1 ЗПК, регламентираща съдържанието на договора за потребителски кредит, в т.10 въвежда изискване за посочване в договора на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Това изискване е въведено, за да гарантира на потребителя яснота и прозрачност как се формира задължението му, какво е оскъпяването на кредита, както и да му даде възможност да извърши съпоставка с други кредитни продукти и направи своя избор. По правилата на чл.19, ал.1-3 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По смисъла на ЗПК §1, т.1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Тоест годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, като спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР. Действително в процесния договор за кредит от ••• г. са посочени процент на ГПР в размер 5.52 %, при наличието на определени изисквания т.е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ГПК. Кредитора обаче се е задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита. На следващо място от неоспореното заключение на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, че застрахователната премия не е включена при калкулиране на ГПР по Договор за потребителски кредит №••• от ••• г., а следва да бъде включена в ГПР. Прибавянето на тази сума в общ размер на 1 358.28 лева би променил размера годишния процент на разходите и той би бил 7.03 %. Освен горното поради това, че е формално посочен, не по начин, който достатъчно пълно, точно и ясно да позволи на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величинине става ясно кои компоненти са включени в ГПР и как се формира, се налага извод, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен, като не отговарящ на изискванията и на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като в него липсва посочване на действителният процент на ГПР. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което представлява на нарушение по чл.22 ЗПК, водещо до недействителност на същия. При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Всичко това навежда на извод, че целта на посочената в договора застрахователна премия е неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на закона. Вън от изложеното следва да се отбележи, че исковите претенции се основават на Договор за потребителски кредит №••• от ••• г. и Р. М. М. и С. Ц. А.. В Тълкувателно решение №1/27.04.2022 г. по тълк.д.№1/2020 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че с разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК е предвидено изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл.146, ал.1 от ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на договора, но и от общоизвестни или служебно известни на съда факти т.е. съдът следва да обсъди валидността на договора, дори и без наличието на възражения на страните, когато основателността на исковата претенция е пряко обусловена от неговата действителност. За да бъде валидно сключен договорът е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК. Когато не са спазени изискванията на тези разпоредби, договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно императивната разпоредба на чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. За изследване размера на шрифта не е необходимо назначаването на експертиза, тъй като за това не са нужни специални знания и може да бъде установен с инструментите на текстообработващите програми /в т.см. определение № 50706/04.10.2022 г. по гр.д.№ 851/2022 г. на ВКС, IV г.о./. С оглед чл.7, ал.3 от ГПК и въведеното в ЗПК императивно изискване за размер на шрифта на договорите за потребителски кредит, при извършения от съда преглед на представения от ищеца препис на процесния Договор за потребителски кредит № ••• от ••• г. след служебната проверка на документа чрез сканирането му с програмата "ABBY Fine Reader 11 Professional Edition", от лентата за инструментите на тази текстообработваща програма на съда, с която борави и докладчика се установи, че процесният договор за потребителски кредит е написан на шрифт Arial Narrow размер 10. В решение № 50084/09.01.2024 г. по т.д.№ 875/2022 г. на ВКС, I т.о. е прието, че изискването за размера на шрифта на договора следва да се преценява според носителя, на който е сключен договорът. Възможните конверсии при изготвяне на договора на електронен носител и при отпечатването му на хартия не следва да се преценяват като обстоятелства, дерогиращи изискването за размер на шрифта на договора не по-малък от 12 съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК. В случая процесният договор за потребителски кредит № ••• от ••• г., не отговаря на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК относно размера на шрифта, който е по-малък от 12, което само по себе си сочи на нарушение на императивните изисквания на закона досежно неговата форма. Следва да се посочи, че процесният договор е потребителски и поради това, че е сключен с потребител, то нормите на ЗПК, регламентиращи формата на договора и по конкретно размера на шрифта, са специални. В трайна съдебна практика е прието, че при нарушение на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК относно големината на шрифта договорът за кредит е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК /решение № 50174/26.10.2022 г. по гр.д.№ 3855/2021 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 50206/25.11.2022 г. по гр.д.№ 3578/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 60186/28.11.2022 г. по т.д.№ 1023/2020 г. на ВКС, І т.о. и решение № 50162/10.01.2023 г. по т.д.№ 550/2022 г. на ВКС, ІІ т.о./. При установеното от съда нарушение на императивната разпоредба на чл.10, ал.1 от ЗПК, приема, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Ето защо са нарушени нормите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК поради което следва да се приеме, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. В случая съдът намира, че чистата стойност на кредита е в размер на 20 000 лева равностойността на 10 225.83 евро, която сума е предоставена от ищеца на ответницата Р. М. М., обстоятелство, което не се оспорва. Не се оспорва и факта, че ответницата е изплатил по договора суми в общ размер от 5 122.99 лева равностойността на 2 619.34 евро. От чистата стойност на дължимия кредит 10 225.84 евро следва да бъде приспадната платената от ответницата сума в размер на 2 619.34 евро, в резултат на което съдът намира, че дължимата от ответниците по договора за кредит сума е в размер на 7 606.50 евро, представляваща неплатена част от главницата. На основание чл. 23 от ЗПК ответникът не дължи други суми по договора за кредит, съгласно изложените по-горе мотиви. Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск следва да бъде уважен частично, а именно за главница в размер на 7 606.50 евро, а в останалата му част до претендираната сума от 8 316.38 евро за главница искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът счита, че не следва да бъде присъждана законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, по следните съображения. Уважаването на иска за връщане на чистата стойност на кредита е резултат от основателността на предявения иск на основание чл.22 от ЗПК, поради което до влизане в сила на решението, с което се признава тази нищожност потребителят не изпада в забава по отношение задължението за връщане на получената от него сума. В тази връзка е и приетото в Решение №47/10.02.2026 г. по т.д.№963/2025 г. на ВКС, І т.о., че връщането на чистата стойност на кредита е дължимо със законната лихва от датата на влизане в сила на решението, с което недействителността на договора е обявена. До този момент потребителят не е в забава на това вземане. Предявените искове за сумата 734.98 лева, представляваща договорна лихва по договора считано от 15.12.2023 г. до 14.11.2024 г. и сумата 178.70 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.12.2023 г. до 14.11.2024 г. вкл. 110.86 лихва за забава от 15.11.2024 г. до 02.12.2024 г. също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни с оглед изложените мотиви. По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното: В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства, включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство. По предявения иск ищците Р. М. М. и С. Ц. А. имат качеството на потребители, а спорът касае съществуването на задължение, произтичащо от договор за потребителски кредит, поради което съдът следва да съобрази с разрешението, дадено в решение от 16.07.2020 г. на СЕС по съединени дела С 224/19 и С-259/19 , според което "член 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 , както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи". При прилагане на посочената задължителна практика на СЕС, съгласно чл.633 от ГПК и обявяването на процесния договор за предоставяне на потребителски кредит за изцяло недействителен, независимо че иска за главница не е отхвърлен, то на ищеца по делото “О.“ не следва да се присъждат разноски /в т.см. решение № 47/10.02.2026 г. по т.д.№ 963/2025 г. на ВКС, І т.о., определение № 65/12.01.2026 г. по ч.т.д.№ 2213/2025 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 350/06.03.2026 г. по в.ч.гр.д.№ 109/2026 г. по описа на ОС-С./, поради което искането е неоснователно. Воден от горните мотиви, съдът