Решение № 571 от 26.4.2024 г. на Административен съд - Шумен по дело № 120/2023 г.

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, образувано въз основа на жалба от Б. Д. Ж. от [населено място], [улица], ет.3, ап.9, с [ЕГН], чрез пълномощник адвокат Т. Янева при ШАК, срещу Ревизионен акт /РА/ №Р-03002722003092-091-001/04.01.2023 г., издаден от С. П. - Началник на сектор „Ревизии“ и възложил ревизията и И. И. - Главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията при ТД на НАП [населено място], потвърден изцяло с Решение №35/05.04.2023 г. на в.и.д. Директор Д „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за: 1.Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на Е. за 2019 г. в размер на 185.00 лв. главница и начислена лихва в размер на 47.20 лв.; 2.ДДС по ЗДДС за периода месец април 2020 г. – месец ноември 2020 г. включително общо в размер на 21 032.51 лв. главница и начислени лихви общо в размер на 5 099.14 лв.; 3.Вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица по КСО за 2019 г. в размер на 911.68 лв. главница и начислена лихва в размер на 310.99 лв. и за 2020 г. в размер на 1 083.36 лв. главница и начислена лихва в размер на 263.90 лв.; 4.Вноски за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се лица по КСО за 2019 г. в размер на 308.00 лв. главница и начислена лихва в размер на 105.07 лв. и за 2020 г. в размер на 366.00 лв. главница и начислена лихва в размер на 89.16 лв.; 5.Вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица по ЗЗО за 2019 г. в размер на 280.00 лв. главница и начислена лихва в размер на 96.85 лв. и за 2020 г. в размер на 366.67 лв. главница и начислена лихва в размер на 91.66 лв. Жалбоподателят твърди, че обжалваният РА е нищожен, тъй като липсва подпис на издателите на акта, а именно същите не притежават валиден квалифициран електронен подпис към датата на издаване на акта. Излагат се доводи и за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, тъй като ЗВР и последващите я заповеди са нищожни, поради липса на подпис на издателя на заповедта, а именно същият не притежава валиден квалифициран електронен подпис към датата на издаването им, както и не е спазено изискването за уведомяване жалбоподателя по реда на чл.124 ал.1 от ДОПК, както и всички уведомления, съобщения, искания, включително и РД са нищожни, тъй като не са подписани с валиден квалифициран електронен подпис. Изложени са аргументи и за материална незаконосъобразност на оспорения РА, като се твърди, че жалбоподателят не е осъществявал търговска дейност/дейност по занятие по смисъла на чл.1 т.1 от ТЗ, която да е облагаема по чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ, тъй като не е налице специалната цел – придобиване с намерение за препродажба. Излагат се и доводи, че дейността му не попада в обхвата на ЗДДС – независима икономическа дейност, както и финансовото му състояние не е нараснало в резултата на извършена дейност. С оглед на това жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което да прогласи за нищожен или да отмени изцяло РА №Р-03002722003092-091-001/04.01.2023 г., издаден от С. П. - Началник на сектор „Ревизии“ и възложил ревизията и И. И. - Главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията при ТД на НАП [населено място], както и да му присъди направените по делото разноски. Ответната страна Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, за него се явява гл. юрисконсулт Г. Е., редовно упълномощена, която излага становище за законосъобразност на ревизионния акт, включително и наличието на основания по чл.122 ал.1 от ДОПК, поради което моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Представени са и писмени бележки по съществото на спора от гл. юрисконсулт К. Д., също редовно упълномощена. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното: На жалбоподателя първоначално е извършена Проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФ0/ за периода 01.1.2019 г. – 09.06.2021 г., във връзка с извършена електронна търговия от жалбоподателя със стоки, предлагани в интернет платформи за търговия и доставяни до клиенти чрез куриерски дружества, в която проверка са събрани множество писмени документи, в т. ч. и обяснения от жалбоподателя. ПУФО е приключила със съставянето на Протокол №П-03002721045818-073-001/09.06.2021 г. /л.220-л.275 по том 1 от делото/. Във връзка с тази проверка, е извършена на основание чл.110 ал.3 от ДОПК проверка за анализ на данни в електронен формат за периода от 01.01.2019 г. до 31.07.2021 г., в която проверка отново са събрани множество писмени документи, включително и изготвени и получени документи и обяснения от трети лица, в това число „Български пощи“ ЕАД, „Еконт Експрес“ ООД, „Спиди“ ЕАД, търговски банки. Проверката е приключила със съставянето на Протокол №П-03002721133492-073-001/21.06.2022 г. /л.115-л.132 по том 1 от делото/. Във връзка именно с тези проверки е възложено извършването на ревизия, като на основание заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-03002722003092-020-001/22.06.2022 г., издадена от С. П., на длъжност Началник на сектор "Ревизии" в ТД на НАП [населено място], е възложено извършването на ревизия на жалбоподателя Б. Д. Ж. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г., данък върху добавената стойност за периода от 01.03.2020 г. до 31.12.2020 г., ДОО за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г., здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. и универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. Заповедта е подписана като електронен документ, в срока на валидност на електронният подпис на издателя, констатирано в съдебното заседание по делото на 12.09.2023 г. ЗВР е връчена лично на жалбоподателя на 01.07.2022 г., видно от приложената към заповедта разписка. Определеният срок на ревизията е тримесечен от датата на връчване на заповедта, като ревизията е възложена да се извърши от И. И. – гл. инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Ц. И. – гл. инспектор по приходите. Въз основа на искане за спиране на ревизията от 25.08.2022 г., депозирано от ръководителя на ревизията, със Заповед №Р-03002722003092-023-001/26.08.2022 г., издадена от С. П., на длъжност Началник на сектор "Ревизии" в ТД на НАП [населено място], е било спряно производството по извършване на ревизията, във връзка със стартирана процедура по обмен на информация с Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия. Заповедта е подписана като електронен документ, в срока на валидност на електронният подпис на издателя, констатирано в съдебното заседание по делото на 12.09.2023 г. Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 11.09.2022 г., видно от приложената към заповедта разписка. Със Заповед №Р-03002722003092-143-001/26.09.2022 г., издадена от С. П., на длъжност Началник на сектор "Ревизии" в ТД на НАП [населено място], производството по извършване на ревизията е било възобновено, с оглед получен отговор по обмена на информация с данъчната администрация на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, считано от 26.09.2022 г., като е определен срок за извършване на ревизията след възобновяването – 02.11.2022 г. Заповедта е подписана като електронен документ, в срока на валидност на електронният подпис на издателя, констатирано в съдебното заседание по делото на 12.09.2023 г. и заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 27.09.2022 г., видно от приложената към заповедта разписка. В хода на ревизионното производство са изискани и представени сведения и документи от трети лица – „Български пощи“ ЕАД, „Еконт Експрес“ ООД, „Спиди“ ЕАД, „А1 Трейд“ ЕООД; изискани и представени писмени обяснение от жалбоподателя както в хода на насрещните проверки, така и в хода на ревизионното производство, ведно с приложени от него: фактури от платформата [интернет адрес], справка-извлечение от PayPal акаунт на Borislav Zhekov с ел. поща [интернет адрес]@'[интернет адрес] за периода от 16.02.2019 г. до 31.10.2020 г., репорти за продажбите в eBay и репорт от PayPal за период 01.01.2019 г. - 31.10.2020 г., декларация за налични банкови сметки; извлечения от банкови сметка; събраните доказателства от извършената проверка на П. В. А., приключила с Протокол № П-П-03002720166327-073-001/26.02.2022 г., като всички доказателства и обяснения са приобщени към ревизионното производство по установения в закона ред, с нарочни протоколи. С писмо рег.№32203/20.07.2022 г. е изпратен обмен на информация с Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, като е получено писмо - отговор вх.№32203-2/23.09.2022 г. ведно с доказателства – обяснения от търговския агент на дружеството T-Bone Burger Limited и фактура №98/20.03.2022 г. С протокол №1657118/01.11.2022 год. са приобщени данни от представените ГФО за 2019 год. и 2020 год. на дружества, търгуващи в интернет със стоки, сходни с продаваните от ЗЛ. Налице е Уведомление до жалбоподателя по реда на чл.124 ал.1 от ДОПК, подписано с валиден електронен подпис от И. И. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, връчено лично на жалбоподателя на 12.10.2022 г., с което ревизираното лице е уведомено, че във връзка със събрани в хода на ревизията доказателства и извършения обмен на информация с данъчната администрация на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, е установено, че през периода 01.01.2019 г. – 31.12.2020 г. жалбоподателят е получавал приходи от продажба на стоки чрез профил в платформата eBay.coм.uk, като плащанията постъпват по сметка в PayPal и акаунт на Borislav Zhekov с ел. поща [интернет адрес]@'gmail.com. Установените получени от лицето доходи подлежат на облагане по реда на чл.27 ал.7 от ЗДДФЛ, като същите не са декларирани с подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, включително и дължимите данъци и осигурителни вноски. Посочено е в Уведомлението, че жалбоподателят подлежи на задължително осигуряване като самоосигуряващо се лице в качеството си на търговец по смисъла на чл.1 т.1 от ТЗ, на основание чл.4 ал.3 т.2 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО, като лицето не е декларирало самоосигуряване и не е внасяло задължителните осигурителни вноски за осъществяваната дейност. През ревизирания период лицето е достигнало оборот за регистрация по ЗДДС и дължи ДДС по реда на чл.102 ал.3 от ЗДДС. Изрично е посочено в Уведомлението, че са налице обстоятелства по чл.122 ал.1 т.1 и т.2 от ДОПК, а именно до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и налице са данни за укрити приходи или доходи, поради което основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на Е. за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2020 г., ДДС за периода 01.03.2020 г. – 31.12.2020 г., осигурителния доход за установяване на ДОО, ЗО и УПФ за самоосигуряващи се за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2020 г. ще бъде определен по реда на чл.122-124а от ДОПК. Даден е 14-дневен срок, от датата на връчване на уведомлението, на жалбоподателя да представи становище и доказателства. В указания срок ревизираното лице е представило становище, в което е посочило, че не е търговец, няма обороти и не дължи осигуровки, както и не е представило Декларация по чл.124 ал.3 от ДОПК. Въз основа на събраните доказателства, органите по приходите са приели за установено в хода ревизията, че жалбоподателят е местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ, не е вписан като едноличен търговец в Търговския регистър, не е подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, като е осигуряван от работодател за периодите на действие на трудовия договор: м.01.2019 г. - м.03.2019 г. и м.01.2020 г. - м.04.2020 г. През ревизирания период жалбоподателят е извършвало електронна търговия със стоки, предлагани в интернет платформи за търговия и доставяни до клиентите - физически лица, чрез куриерски дружества. Въз основа на представената информация от „Еконт Експрес“ ООД, органите по приходите са констатирали, че получените от жалбоподателя доходи от продажба на стоки чрез куриерско дружество за периода от месец март 2020 г. до месец ноември 2020 г. са в размер на 1975.50 лв. Установено е, че жалбоподателят е извършил многократни продажби на разнородни стоки чрез профил в [интернет адрес], като стоките са изпращани до клиентите чрез „Български пощи“ ЕАД и „А1 Трейд“ ООД. Плащанията от клиентите - физически лица от Великобритания и от различни държави на територията на ЕС са получавани по собствен на лицето Pay Pal акаунт, като в обясненията си ревизираното лице е посочило, че за периода от 01.01.2019 г. до 09.10.2020 г. изпратените чрез „А1 Трейд” ЕООД и „Български Пощи“ ЕАД пратки са свързани с осъществяваната му дейност - търговия като физическо лице на територията на Великобритания и пратките са изпращани от П. А., които са от негово име, като не са заплащани суми на П. А. за тази дейност. С оглед дадените обяснения от ревизираното лице, че има регистрация в eBay, както и представените от него месечните фактури, издадени от платформата, репортите за продажбите в eBay и репортите от PayPal за периода 01.01.2019 г. - 31.10.2020 г., е установено, че предмет на стоките са козметика, хомеопатия, лекарства, закваска, ветеринарни медикаменти и др., като поръчката е правена от клиенти чрез eBay, предимно от Великобритания, а всички стоки са закупувани от български търговци на дребно. Въз основа на извършената съпоставка между имената на клиентите, фигуриращи в справките и описите от „Български пощи" ЕАД и „А1 Трейд" ЕООД, и представената от Б. Ж. справка от PayPal за история на транзакциите за период 01.01.2019 - 31.10.2020 г. органите по приходите са установили съвпадение в дати и имена на клиенти и са извели извод, че за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2020 г. лицето П. А. изпраща множество куриерски пратки до физически лица в чужбина чрез „Български пощи“ Е. и „А1 Трейд“ ЕООД без наложен платеж, като пратките са платени от клиентите по PayPal акаунт на Б. Ж.. При анализ на извлечение от PayPal акаунт на Borislav Zhekov с ел. поща [интернет адрес]@'[интернет адрес] за периода от 16.02.2019 г. до 31.10.2020 г. са установени постъпления от физически липа чрез eBay в размер на 93 765.38 GBP, върнати суми към клиенти 4 166.95 GBP, извършени тегления на обща стойност 88 642.00 GBP, платени такси PayPal за 2019 г. и 2020 г. в размер на 5 167.35 GBP. Дадените обяснения на 23.09.2021 г. от ревизираното лице, че за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. е осъществяват допълнителна дейност като лице, наето по граждански договор от дружество „Т-Вопе Burger Limited“, ИТН 11470332, с адрес Великобритания, 293 Green Lanes, Palmes Green. London, England. №13 4XS, която дейността се е състояла в изпращане на пратки на ниска стойност за сметка на дружеството - възложител във Великобритания и тази търговска дейност е извършвана от посочената фирма – възложител, не са кредитирани от органите по приходите. Извършен е анализ на представения от ревизираното лице в превод комисионен договор от 26.04.2019 г., сключен между дружество „Т-Вопе Burger Limited“ и ревизираното лице, както и на данните от извършения обмен на информация с данъчната администрация на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, въз основа на който органът по приходите е приел, че ревизираното лице е извършвало продажба на стоки в посочения период и е получавало редовен доход от тези продажби, като получените от ревизираното лице суми от продажбата на стоки за 2019 г. и 2020 г. е в размер общо на 196 829.31 лв., изчислен при средномесечен курс на БНБ за британски паунд (GBP), посочени по месеци в табличен вид на стр.12 от РД. Констатирани са недекларирани за 2019 г. и 2020 г. от ревизираното лице доходи от търговска дейност по занятие, като получените суми представляват доход от стопанска дейност и подлежат на облагане на основание чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ. Посочените доходи не са декларирани в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за съответните периоди и съответно органът е приел, че са укрити доходи. Органите по приходите са установили, че доставките на стоки - хранителни добавки, козметика, лични предпазни средства, ветеринарни продукти и др. са облагаеми на основание чл.12 от ЗДДС, като ревизираното лице е достигнал оборот за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС в размер на 55 312.13 лв. за периода от 01.04.2019 г. до 31.03.2020 г. и е следвало да подаде заявление за регистрация по закона до 07.04.2020 г., и да бъде регистрирано по закона до 21.04.2020 г. За извършени доставки след 22.04.2020 г. органът по приходите е приел реда на облагане с данък по чл.102 ал.3 от ЗДДС, поради което за периода от 22.04.2020 г. до 30.11.2020 г. са налице данни за извършени облагаеми доставки на стоки с данъчна основа общо в размер на 105 162.53 лв. и дължим ДДС в размер на 21 032.51 лв. При тези данни ревизионният екип е приел, че са налице обстоятелства по чл.122 ал.1 т.1 и т.2 от ДОПК, а именно до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и са налице данни за укрити приходи или доходи, поради което данъчната основа за облагане с данък по ЗДДФЛ и ЗДДС е определена, след анализ на относимите обстоятелства по чл.122 ал.2 от ДОПК. На ревизираното лице е връчено на 12.10.2022 г. Уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК, с което е уведомено, че данъчната му основа за облагане по ЗДДФЛ и ЗДДС ще бъде определена по реда на чл.122 – 124а от ДОПК, като по този ред ще бъде установяван и осигурителния му доход за установяване на задълженията за осигурителни, здравни и пенсионно – осигурителни вноски. Предвид установените факти, че през ревизирания период жалбоподателят е извършвал дейност, като доходите са получавани системно и постоянно, то подлежи на задължително осигуряване като самоосигуряващо се лице в качеството на търговец и дължи вноски за ДОО и УПФ, както и вноски за здравно осигуряване по ЗЗО. С оглед горното органът по приходите е приел, че реализираните от жалбоподателя приходи от продажби на стоки от дейност като Е. за 2019 г. са в размер на 20 523.41 лв., а за 2020 г. от установените приходи в размер на 176 305.90 лв. е приспаднат дължимият ДДС в размер на 21 032.51 лв. и е определен приход от продажби в размер на 155 273.39 лв. Установените разходи за 2019 г. са общо в размер на 17 574.87 лв. - разход за отчетна стойност на продадените стоки в размер на 12 765.70 лв. и разходи за куриерски и пощенски услуги и такси в размер на 4 809.17 лв., а разходите за 2020 г. са общо в размер на 172 921.87 лв. - разход за отчетна стойност на продадените стоки в размер на 98 280.52 лв. и разходи за куриерски и пощенски услуги в размерна 74 641.35лв. Въз основа на това са определени от органите по приходите и данъчните основи по реда на чл.122 от ДОПК, подлежащи на облагане: 1.За 2019 г. годишна основа в размер на 2 948.54 лв. /приход 20 523.41 лв.-разход 17 574.87 лв./, намалена с установените при ревизията дължими от жалбоподателя за извършваната търговска дейност задължителни осигурителни вноски в размер 1 712.48 лв., поради което върху данъчна основа в размер 1 236.06 лв. е приложена ставка за данъка 15 % на основание чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ и е установено дължим данък върху доходите в размер 185.00 лв. 2.За 2020 г. годишна основа в размер на 0.00 лв./приходи 155 273.39 лв.-разходи 172 921.87 лв., включително намалена с установените при ревизията дължими от жалбоподателя за извършваната търговска дейност задължителни осигурителни вноски в размер 2 034.96 лв./. 3.За извършени доставки след 22.04.2020 г., органите по приходите са приложили реда на облагане с данък по чл.102 ал.3 от ЗДДС, като за периода 22.04.2020 г. - 30.11.2020 г. извършените облагаеми доставки на стоки са с установена данъчна основа в размер на 105 162.53 лв. и ДДС в размер на 21 032.51 лв. Констатирано е, че в хода на ревизията не са представени документи - оригинали на фактури за покупки, в резултат, на което за лицето не са установени доставки с право на приспадане на данъчен кредит, на основание чл.71 от ЗДДС. Органите по приходи са приели, че жалбоподателят дължи авансови и окончателни осигурителни вноски за ДОО и за ДЗПО – УПФ, и вноски за здравно осигуряване по ЗЗО като самоосигурявашо се лице, както следва: 1.За 2019 г. - авансови осигурителни вноски за ДОО в размер на 911.68 лв. и авансови осигурителни вноски за ДЗПО в размер на 308.00 лв. 2.За 2020 г. - авансови осигурителни вноски за ДОО в размер на 1083.36 лв. и авансови осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 366.00 лв. 3.За 2019 г. - авансови вноски по ЗЗО в общ размер на 492.80 лв., от които внесени в размер на 212.80 лв. или дължими в размер на 280.00 лв. 4.За 2020 г. - авансови вноски по ЗЗО в общ размер на 585.60 лв., от които внесени в размер на 218.93 лв. или дължими в размер на 366.67 лв. За резултатите от данъчната ревизия е съставен ревизионен доклад /РД/ №Р-03002722003092-092-001/11.11.2022 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Варна, овластени със заповедта за възлагане на ревизия. Докладът е подписан с електронен подпис, в срока на валидност на удостоверението, констатирано в съдебно заседание на 12.09.2023 г. и е връчен на ревизираното лице на 07.12.2022 г. по електронен път, видно от разписката, като ревизираното лице в определения 14-днвен срок по чл.117 ал.5 от ДОПК е подало възражение, с което е оспорило констатациите в доклада. Ревизията е приключила с издаване на РА №Р-03002722003092-091-001/04.01.2023 г., издаден от С. П. - Началник на сектор „Ревизии“ и възложил ревизията и И. И. - Главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията при ТД на НАП [населено място], на основание чл.119 ал.2 от ДОПК и след обсъждане на подаденото възражение срещу РД, с който е установен данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл.28 от ЗДДФЛ както следва: 1.За 2019 г. определена данъчна основа за облагане по реда на чл.122 от ДОПК в размер на 1 236.06 лв. и дължим годишен данък на основание чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 185.00 лв. Доколкото данъкът не е внесен е начислена и лихва в размер на 44.04 лв. до 04.01.2023 г. 2.За 2020 г. определена данъчна основа за облагане по реда на чл.122 от ДОПК в размер на 00.00 лв. и годишен данък на основание чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 00.00 лв. С процесния РА е и установен и начислен ДДС на основание чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС за извършените доставки от продажба на стоки чрез електронна търговия, като е определена данъчна основа за облагане на основание чл.102 ал.3 от ЗДДС в общ размер на 105 162.53 лв. за данъчни периоди 22.04.2020 г. – месец 11.2020 г. и е начислен ДДС общо в размер на 21 032.51 лв., както следва: за данъчен период 22.04.-30.04.2020 г. дължим ДДС в размер на 890.58 лв., при определена данъчна основа в размер на 4 452.90 лв.; за данъчен период месец май 2020 г. дължим ДДС в размер на 4 297.97 лв., при определена данъчна основа в размер на 21 489.83 лв.; за данъчен период месец юни 2020 г. дължим ДДС в размер на 4 030.14 лв., при определена данъчна основа в размер на 20 150.73 лв.; за данъчен период месец юли 2020 г. дължим ДДС в размер на 3 383.48 лв., при определена данъчна основа в размер на 16 917.43 лв.; за данъчен период месец август 2020 г. дължим ДДС в размер на 3 657.68 лв., при определена данъчна основа в размер на 18 288.38 лв.; за данъчен период месец септември 2020 г. дължим ДДС в размер на 2 453.13 лв., при определена данъчна основа в размер на 12 265.62 лв.; за данъчен период месец октомври 2020 г. дължим ДДС в размер на 2 304.53 лв., при определена данъчна основа в размер на 11 522.64 лв.; за данъчен период месец ноември 2020 г. дължим ДДС в размер на 15.00 лв., при определена данъчна основа в размер на 75.90 лв. Доколкото ДДС не е внесен, е начислена и лихва до 04.01.2023 г. С процесния РА са установени и задължения за вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица по КСО за 2019 г. в размер на 911.68 лв. и за 2020 г. в размер на 1 083.36 лв., ведно с лихва общо в размер на 544.65 лв. до 04.01.2023 г.; вноски за ДЗПО /УПФ/ за 2019 г. в размер на 308.00 лв. и за 2020 г. в размер на 366.00 лв., ведно с лихва общо в размер на 184.01 лв. до 04.01.2023 г.; вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица по ЗЗО за 2019 г. в размер на 280.00 лв. и за 2020 г. в размер на 366.67 лв., ведно с лихва общо в размер на 178.71 лв. до 04.01.2023 г. Лихвите след издаване на ревизионния доклад са изчислени допълнително в РА. РА е подписан с електронен подпис, в срока на валидност на удостоверението, констатирано в съдебно заседание на 12.09.2023 г. и е връчен на ревизираното лице електронно на 16.01.2023 г., съгласно извършеното отбелязване в приложената към него разписка. Срещу РА е подадена жалба на 31.01.2023 г. от ревизираното лице до Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна, който с Решение №35 от 05.04.2023 г. е потвърдил изцяло ревизионния акт. Решението е съобщено на жалбоподателя на 17.04.2023 г., който недоволен депозирал жалба срещу РА на 01.05.2023 г. /съгласно приложената товарителница/ пред Административен съд – Шумен. В хода на настоящото съдебно производство по искане на жалбоподателя бе назначена съдебно-компютърна техническа експертиза, което доказателствено искане бе оттеглено в открито съдебно заседание на 20.02.2024 г. и с протоколно определение бе отменено определение от закрито съдебно заседание от 20.09.2023 г. за допусната съдебно-компютърна техническа експертиза. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установи следното: Вещото лице е дало заключение в два варианта по отношение данъчната основа и дължимия данък по ЗДДФЛ и ЗДДС, а именно: първи вариант – получени от жалбоподателя суми по наложен платеж от „Еконт експрес“ ООД и всички суми, постъпили по PayPal; втори вариант – получени от жалбоподателя суми само по наложен платеж от „Еконт експрес“ ООД. I вариант: Установи се от заключението на вещото лице, че получените приходи от жалбоподателя по PayPal акаунт за периода месец февруари 2019 г. – месец ноември 2020 г. са в размер на 194 853.81 лв., а получените приходи по наложен платеж от „Еконт експрес“ ООД са в размер на 1 975.50 лв. в периода месец март 2020 г. – месец ноември 2020 г. или общо получените суми от жалбоподателя за процесните данъчни периоди са в размер на 196 829.31 лв. /описани подробно в табличен вид към заключението за всеки период/. Установи се, че жалбоподателят е достигнал оборот за задължителна регистрация по ЗДДС в размер на 55 312.13 лв. в периода от 01.04.2019 г. до 31.03.2020 г. и е следвало да се регистрира по ЗДДС до 21.04.2020 г. Общата данъчна основа за периода месец април 2020 г. – месец ноември 2020 г. е в размер на 105 162.53 лв., а дължимият ДДС е общо в размер на 21 032.51 лв., като размерът на дължимата лихва върху дължимия и не внесен ДДС е в размер на 5 099.44 лв., считано от 15.05.2020 г. до датата на издаване на РА – 04.01.2023 г. /задълженията и лихвите описани подробно в табличен вид към заключението за всеки данъчен период/. От заключението на вещото лице също се установи, че за 2019 г. данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ, определена по реда на чл.122 от ДОПК, е в размер на 1 236.06 лв., а дължимият данък е в размер на 185.54 лв., ведно с дължима лихва в размер на 47.20 лв., считано от 01.07.2020 г. до 04.01.2023 г. Вещото лице в табличен вид е определило: общи приходи от дейност като търговец/приходи от продажби на стоки чрез интернет търговия/, реализирани от жалбоподателя, в размер на 20 523.41 лв.; общи разходи от дейност като търговец в размер на 17 574.87 лв., от които 12 756.70 лв. балансова стойност на продадените стоки и 4 809.17 лв. разходи за услуги и такси; размера на ЗОВ, определен по реда на чл.122-124а от ДОПК, от 1 712.48 лв., с който е извършено намалението на данъчната основа от 2 948.54 лв. В т.3 от заключението вещото лице подробно е описало в табличен вид месечните продажби, върнатите стоки, общите приходи по PayPal в GBP, средно месечния курс и левовата равностойност на тези приходи за всеки период. Въз основа на извършената съпоставка вещото лице е посочило, че получените приходи по PayPal в BGN са определени като към общите приходи, получени по PayPal в GBP за всеки период, е приложен средно месечния курс на лева към британската лира. Не е приложен курса на лева към британската лира към всяка дата на която е получен превода, поради което проверяващите органи правилно са приложили средно месечния курс на лева към британската лира за всеки отделен период. II вариант: Установи се, че сумите получени от жалбоподателя само по наложен платеж от „Еконт експрес“ ООД възлизат общо на 1 975.50 лв. за периода от месец март 2020 г. до месец ноември 2020 г., поради което така получените суми от жалбоподателя достига оборот от 50 000.00лв. за задължителна регистрация по ЗДДС, както и за 2019 г. няма да има приходи от продажби за да бъде обложен по реда на ЗДДФЛ. От т.4 на заключението на вещото лице се установи, че от представените по делото от „А1 Трейд“ ЕООД седмични фактури, придружени с описи с номер на товарителница, дата, име на получателя и дестинация, П. А. е изпратил в периода от месец февруари 2020 г. до месец ноември 2020 г. общо 5895 броя пратки /описани подробно в табличен вид към заключението по периоди/. Според представеното обяснение от „Български пощи" ЕАД, П. А. по ЕГН в периода 13.08.2019 г.- 30.03.2020 г. е подател на 505 броя препоръчани пратки /438 броя през 2019 г. и 67 броя през 2020 г./, като по имена за периода от 26.02.2019 г. до 28.04.2020 г. П. А. се намира като подател на 193 броя пратки /171 броя през 2019 г. и 22 броя през 2020 г./ В представените данни няма информация за съдържанието на пратките, тяхната стойност и начина на плащане от клиентите. Вещото лице е посочило, че по делото не са приложени банкови извлечения от сметки на П. А., поради това експертизата не може да даде отговор дали по тези пратки са постъпвали суми по сметки на третото лице. Съгласно извлечение от сметката на Б. Ж. в „УниКредит Булбанк“ АД през 2019 г. са получени по сметката от П. А. 78.24 лв. заем и 2 249.85 лв. превод, а през 2020 г. са получени 1 800.00 лева заем от П. А.. От заключението също се установи, че вноските за ДОО са определени в съответствие с чл.6 ал.8 от КСО, като дължими авансови вноски върху минималния размер на осигурителния доход, в размер на 14, 8% за фонд „Пенсии“, като дължимата сума за посочените вноски е общо в размер на 911.68 лв. за 2019 г., ведно с дължима лихва в размер на 297.17 лв., считано от 26.03.2019 г. до 04.01.2023 г. /дадени подробно в табличен вид за всеки период и дата на възникване на задължението за вноската и лихвата/, като е било начислена допълнителна лихва от датата на издаване на РД до датата на издаване на РА в размер на 13.82 лв. или дължима лихва общо в размер на 310.99 лева. Вноските за УПФ са определени за лица родени след 31.12.1959 г. в съответствие с чл.157 ал.1 т.1 и ал.5 и ал.6 от КСО, като дължими авансови вноски върху минималния размер на осигурителния доход в размер на 5% за фонд „УПФ“ или дължимите вноски от жалбоподателя за 2019 г. са общо в размер на 308.00 лв., ведно с дължима лихва в размер на 100.40 лв., считано от 26.03.2019 г. до 04.01.2023 г. /дадени подробно в табличен вид за всеки период и дата на възникване на задължението за вноската и лихвата/, като е било начислена допълнителна лихва от датата на издаване на РД до датата на издаване на РА в размер на 4.67 лв. или лихва общо в размер на 105.07 лв. Вещото лице е посочило, че при направеното годишно изравняване на осигурителните вноски за ДОО и УПФ за 2019 г. не са определени вноски за довнасяне, поради това, че осигурителния доход върху който се дължат вноски е по малък от осигурителния доход върху който се дължат авансови вноски. По отношение на 2020 г. от заключението се установи, че дължимата сума за вноски ДОО от жалбоподателя е общо в размер на 1 083.36 лв., ведно с дължима лихва в размер на 263.90 лв., считано от 26.02.2020 г. до 04.01.2023 г. /дадени подробно в табличен вид за всеки период и дата на възникване на задължението за вноската и лихвата/. Дължимите вноски за УПФ за 2020 г. са общо в размер на 366.00 лв., ведно с дължима лихва в размер на 89.16 лв., считано от 26.02.2020 г. до 04.01.2023 г. /дадени подробно в табличен вид за всеки период и дата на възникване на задължението за вноската и лихвата/. И за 2020 г. при направеното годишно изравняване на осигурителните вноски за ДОО и УПФ не са определени вноски за довнасяне, поради това, че осигурителния доход върху който се дължат вноски е по малък от осигурителния доход върху който се дължат авансови вноски. По отношение ЗЗО, вещото лице е констатирало, че жалбоподателят е осигуряван от работодател за периода от 01.01.2019 г. до 17.03.2019 г., като са подавани декларации обр.1 от работодател във връзка с начисленото трудово възнаграждение за положен труд и дължими осигурителни вноски, както и са подадени декларации обр.7 за осигуряване по чл.40 ал.5 от ЗЗО за периода от 18.03.2019 г. до 26.01.2020 г. и от 27.04.2020 г. до 31.12.2020 г. и са внесени дължимите суми за ЗОВ. За 2019 г. вноските за здравно осигуряване са определени в съответствие с чл.40 ал.1 т.1 от ЗЗО, като дължими авансови вноски върху минималния размер на осигурителния доход в размер на 8% или за 2019 г. дължимите вноски от жалбоподателя за здравно осигуряване са общо в размер на 280.00 лв., ведно с дължимата лихва в размер на 96.85 лв., считано от 26.03.2019 г. до 04.01.2023 г./дадени подробно в табличен вид за всеки период и дата на възникване на задължението за вноската и лихвата/. Вещото лице е посочило, че при направеното годишно изравняване на осигурителните вноски за здравно осигуряване за 2019 г. не са определени вноски за довнасяне, поради това, че осигурителният доход върху който се дължат вноски е по-малък от осигурителния доход върху който се дължат авансови вноски. За 2020 г. вещото лице е констатирало, че жалбоподателят е осигуряван от работодател за периода от 27.01.2020 г. до 26.04.2020 г., като са подавани декларации обр.1 от работодател във връзка с начисленото трудово възнаграждение за положен труд и дължими осигурителни вноски, както и са подадени декларации обр.7 за осигуряване по чл.40 ал.5 от ЗЗО за периода от 18.03.2019 г. до 26.01.2020 г. и от 27.04.2020 г. до 31.12.2020 г. и са внесени дължимите суми за ЗОВ. Вноските за здравно осигуряване за 2020 г. са определени в съответствие с чл.40 ал.1 т.1 от ЗЗО, като дължими авансови вноски върху минималния размер на осигурителния доход в размер на 8% или за 2020 г. дължимите вноски от жалбоподателя за здравно осигуряване са общо в размер на 366.67 лв., ведно с дължимата лихва в размер на 91.66 лв., считано от 26.02.2020 г. до 04.01.2023 г./дадени подробно в табличен вид за всеки период и дата на възникване на задължението за вноската и лихвата/. Вещото лице е посочило, че при направеното годишно изравняване на осигурителните вноски за здравно осигуряване за 2020 г. не са определени вноски за довнасяне, поради това, че осигурителният доход върху който се дължат вноски е по-малък от осигурителния доход върху който се дължат авансови вноски. Вещото лице е посочило, че не е констатирало различия при определяне на данъчната основа по ЗДДС и размерът на доходите за определяне на финансовия резултат от дейност на жалбоподателя през 2019 г. при изчисленията по вариант първи в отговора на въпрос 1 от заключението, както и няма различия по отношение на осигурителите задължения и лихвите за 2019 г. и 2020 г. По втори вариант е налице различие, тъй като данъчната основа е определена само от сумите, получени от жалбоподателя по наложен платеж от „Еконт експрес“ ООД, поради което жалбоподателят не достига оборот от 50 000.00 лв. за задължителна регистрация по ЗДДС, както и за 2019 г. няма да има приходи от продажби, за да бъде обложен по реда на ЗДДФЛ, съответно няма да има и осигурителни задължения за ДОО, УПФ и здравно осигуряване за 2019 г., поради това, че няма извършвана дейност като сомоосигуряващо се лице. От така установено фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата срещу процесния РА е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице. РА в неговата цялост е обжалван по административен ред и не е отменен, поради което жалбата се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, съдът приема, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 от ДОПК, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Подписан е и от двамата издатели с квалифициран електронен подпис, който напълно съответства на изискванията на чл.3 т.12 от Регламент (ЕС) №910/2014 на ЕП. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и на ЗВР и РД, както и на всички документи, подписани с електронен подпис в хода на ревизията, включително и връченото Уведомление до жалбоподателя по реда на чл.124 ал.1 от ДОПК, е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис, за което са представени от ответната страна и съответните Удостоверения за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“. Предвид това, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, поради което направеното възражение от жалбоподателя в тази връзка е неоснователно. Съдът приема, че в ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При ревизията са връчени по надлежния ред искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, във връзка с които са представени и писмени обяснения и писмени доказателства както от ревизирания, така и от третите лица. Получените сведения са приобщени по установения ред към административната преписка. Независимо, че жалбоподателят не въвежда твърдения в жалбата за липса на основания за извършена ревизия при особените правила на чл.122 – 124а от ДОПК, то доколкото съдът следи служебно за законосъобразност на акта на всички основания, следва да изложи мотиви в тази връзка. Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Последното в случая не е направено от жалбоподателя. За да се приложи презумпцията по чл.124 ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за 2019 г. и 2020 г. по отношение на ревизираното лице са констатирани данни за укрити приходи. През данъчните периоди чрез наложни платежи и постъпления от физически лица чрез eBay ревизираното лице е получавало редовно парични суми от клиенти, извън територията на страната – основно клиенти от Великобритания, както и от други страни от ЕС, за извършени продажби на разнородни стоки чрез електронна търговия /по интернет/. Обясненията на жалбоподателя, дадени в хода на ревизията и доказателствата, събрани от трети лица, включително и от извършения обмен с данъчната администрация от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия са кредитирани от ревизионния екип, предвид тяхната еднопосочност и възможност да бъде изяснено какъв именно е бил характерът на получените значителни парични средства от ревизираното лице. Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните, са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122 ал.2 и ал.4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл.122 ал.1 ДОПК следва да са установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122 ал.1 от ДОПК. Съдът приема за обосновано основанието по чл.122 ал.1 т.1 и т.2 от ДОПК. В хода на ревизионното производство е установено, че ревизираното лице не е подало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за данъчните периоди, както и за ревизираните периоди са налице данни за укрити приходи. От доказателствата, представени от ревизираното лице, както и от твърденията му в писмените обяснения, дадени при ревизията, може да бъде направен извод, че недекларираните суми са негова собственост. При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че ревизионният екип законосъобразно е преминал към извършване на ревизия по особения ред на чл.122 – 124а от ДОПК - за задълженията за данък по ЗДДФЛ, ЗДДС, здравни и осигурителни вноски. Констатираното по надлежния процесуален ред несъответствие между декларираните данни от жалбоподателя и действително установените (фактите, по което не се отричат от ревизираното лице), е достатъчно основание да се приеме, че в ревизията са установени данни за укрити приходи. Ревизиращите органи са извършили анализ и съпоставка на всички събрани доказателства, вследствие на което са установили, че са налице обстоятелствата по чл.122 ал.1 т.1 и т.2 от ДОПК. В преписката, представена по делото, се съдържа уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК, което е връчено на жалбоподателя, т. е. ревизираното лице несъмнено е било наясно за специфичния ред, по който се провежда ревизията. С оглед на изложеното, съдът приема, че по отношение на РА действа презумпцията по чл.124 ал.2 от ДОПК. По отношение определените задължения по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ: Съдът приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя срещу РА относно данъка по ЗДДФЛ. За процесния периоди е доказано от приходните органи наличието на данни за реализирани и укрити приходи от жалбоподателя, поради което е налице и основание за определяне на данъчната основа по специалния ред на чл.122 от ДОПК. Безспорно е установено, че жалбоподателят е местно физическо лице за България по смисъла на чл.4 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ. Безспорно е установено, че жалбоподателят се явява търговец по смисъла на чл.1 ал.3 във вр. с ал.1 т.1 от Търговския закон /Т3/, тъй като извършва покупка на стоки с цел да ги препродаде и не е нужна регистрация, за да се придобие това качество. Съдът намира, че правилно приходните органи са установили наличие на приходи за всяка една от ревизираните години от продажби чрез куриерски пратки на много физически лица, основно клиенти от Великобритания, както и от други страни от ЕС, които са заплащали продадените им стоки с наложен платеж и чрез eBay. На първо место съдът приема, че от приложените по делото доказателства и в частност представените от куриерското дружество „Еконт експрес“ ООД разписки за изпратени пощенски пратки, пощенски записи и електронни изявления за изплатен наложен платеж и пощенски парични преводи, както и от заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, прието от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, безспорно се установи, че жалбоподателят в периода месец март 2020 г. – месец ноември 2020 г. е получавал парични суми от многократно извършени и в продължителен период от време продажби, като плащанията са получавани с наложен платеж или пощенски паричен превод, чрез куриерска фирма “Еконт Експрес“ ООД. Предоставените данни от куриерското дружество като таблица съдържат подробна информация за номер на товарителница, дата на подаване, от кой офис, подател - име, адрес, телефон, вид и описание на пратката, както и данни за получателя, стойност на услугата, цена на услугата, цена от системата, страна платец, данни за изплащане на наложени платежи и/или парични преводи, време на изплащане, служител доставил пратката. Следва да се посочи, че както в хода на съдебното производство, така и в хода на ревизионното производство – в дадените писмени обяснения, жалбоподателят не отрича, че е изпращал пратки и е получавал суми по наложен платеж от свое име, като пред органът по приходите е заявил, че изпращаните вещи са лични, продадени като втора употреба, на ниска стойност, закупувани с касови бележки, които не съхранява. В подкрепа на това твърдение в хода на съдебното производство оспорващият не ангажира никакви доказателства. Констатациите на органите по приходите се подкрепят и от заключението на вещото лице по вариант първи, от което по категоричен начин се установи извършваната от жалбоподателя икономическа дейност за продажби на стоки, като приходите от тях не са декларирани по съответния ред. На второ место съдът приема, че от приложените по делото доказателства, както и от заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, прието от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установи по категоричен начин, че жалбоподателят е получател на суми от извършени продажби чрез системата eBay, като плащането е извършвано от физически лица – клиенти по PayPal акаунт на жалбоподателя: Borislav Zhekov с ел. поща: [интернет адрес]@[интернет адрес] за периода от 16.02.2019 г. до 31.10.2020 г., като пратките със стоката - козметика, хомеопатия, лекарства, закваска, ветеринарни медикаменти и др. до клиентите в чужбина през периода 01.01.2019 г. - 31.12.2020 г. са изпращани от П. А. чрез „Български пощи" ЕАД и „А1 Трейд" ЕООД без наложен платеж. Това се потвърждава както от дадените обяснения от лицето П. А., така и от обясненията на жалбоподателя - л. 176 по административната преписка, в които сочи, че изпращаните пратки от П. А. са от негово име. Горните факти не са оспорени в хода на съдебното производство, като основното възражение на жалбоподателя поддържано пред приходните органи и пред съда е, че в този период е извършвал продажби и е осъществявал допълнителна дейност като лице, наето по граждански договор от дружество „Т-Bone Burger Limited" с адрес: Великобритания, като конкретно дейността на жалбоподателя се е състояла в изпращане на пратки на ниска стойност за сметка на дружеството - възложител във Великобритания. За това твърдение жалбоподателя се позовава на Комисионно споразумение от 26.04.2019 г./л.142 по административната преписка и л.174 по описа на втори том от делото/, сключено между жалбоподателя и дружеството „T-Bone Burger Limited", компания регистрирана в Англия с регистрационен номер 11470332, седалище на адрес 293 Green Lanes, Palmes Green. London, England. № 13 4XS. В т.2 е регламентирана целта или предмета на това споразумение, съгласно която този документ е създаден за да регламентира покупката на стоки на дребно oт магазинната мрежа на Европейския съюз със средства на клиентите и изпращането им до посочен от клиента адрес във Великобритания, от името на първата страна - дружеството, срещу куриерски комисион в размер на 15 % от общата стойност на всички поръчки, изплащан на втората страна - жалбоподател след приключване на действието на процесното споразумение и съгласно уговорените в него условия. В това споразумение като първа страна е вписано дружеството, а като втора страна жалбоподателя, или по силата на това споразумение стоката е изпращана от името на дружеството, което за куриерски услуги на жалбоподателя се е задължило да му заплаща определен % комисионна, която се заплаща във Великобритания и се облага с данъци и такси, съгласно законите на Великобритания. От приложените по делото доказателства, представени от „Български пощи" Е. и „А1 Трейд" ЕООД – от л.1 до л.129 от том втори по делото и от л.120 до л.122 от трети том по делото, както и дадените обяснения от П. А. по категоричен начин се установи, че в периода 01.01.2019 г. - 31.12.2020 г. П. А. е изпращал множество куриерски пратки до физически лица в чужбина чрез „Български пощи" Е. и „А1 Трей" ЕООД без наложен платеж, включително това лице е и получател на фактурите, издадени от „А1 Трей" ЕООД за куриерските услуги. Изрично в тези доказателства е посочено, че изпращач е П. А., което не се оспорва и от жалбоподателя. Никъде в представените доказателства от посочените куриерски доставчици не е посочено, че стоката е изпратена от името на дружеството „T-Bone Burger Limited", за което на оспорващият да е заплатено куриерски комисион, както твърди ревизираното лице. Напротив, безспорно се установи от приложените по делото месечните фактури, издадени от платформата eBay и репортите от PayPal за периода 01.01.2019 г. - 31.10.2020 г., както и от заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, че стоките са изпращани от П. А., но от името и за сметка на жалбоподателя, като поръчката е правена от клиенти чрез eBay, предимно от Великобритания, а всички стоки са закупувани от български търговци на дребно, и съответно плащането е извършвано от физическите лица – клиенти по PayPal акаунт на жалбоподателя: Borislav Zhekov с ел. поща: [интернет адрес]@[интернет адрес] за периода от 16.02.2019 г. до 31.10.2020 г. Следователно представеното Комисионно споразумение от 26.04.2019 г. от жалбоподателя не установява, че за процесните данъчни периоди същият е действал от името на дружеството във Великобритания и е получавал само куриерски комисион. В тази връзка е и подадената информация от данъчната администрация от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, във връзка с осъществения обем, съгласно която английското дружество „T-Bone Burger Limited" оперира като ресторант, а не като доставчик на стока, както и че „T-Bone Burger Limited” е имало търговски отношения с Б. Ж. (от името на дружество „Sapart 19” LTD) само веднъж, като Б. Ж. е осигурил оборудване и обзавеждане за бизнес помещенията на „Т-Bone Burger" Ltd и дружеството е платило еднократна комисионна от 4000 GBP за услугите на Б. Ж., за което е представена и фактура №98 от 20.03.2022 г. В хода на съдебното производство от жалбоподателя бе представено извлечение от банкова сметка от ОББ, съгласно което на 31.03.2022 г. по сметката на жалбоподателя е постъпил превод в размер на 4000 паунд от дружеството„Т-Bone Burger" Ltd, с вписано основание частично плащане по споразумение от 26.04.2019 г., което не установява по категоричен начин извършваната дейност от жалбоподателя – продажба на стоки и получаване на приходи от тази дейност, да е от името и за сметка на дружеството„Т-Bone Burger" Ltd и че заплатената сума да е куриерски комисион. Следва да се посочи, че органът по приходите е извършил съпоставка между имената на клиентите, фигуриращи в справките и описите от „Български пощи" Е. и „А1 Трейд" ЕООД, и представената от Б. Ж. справка от PayPal за история на транзакциите за период 01.01.2019 - 31.10.2020 г., от която съпоставка са установени съвпадение в дати и имена на клиенти, който факт не е оборен и оспорен от жалбоподателя в съдебното производство. Въз основа на горното съдът приема, че дейността, която жалбоподателят е осъществявал през 2019 г. и 2020 г. е продажба на стоки чрез електронна търговия и реализираният от него доход е именно от тази дейност, и то не в малък размер. Категорично е осъществявана продажба на стоки чрез електронна търговия, поради което дейността на жалбоподателя е и по занятие. Независимо че жалбоподателят не оспорва формирането на данъчната основа за облагане и съответно размера на данъка, съдът намира, че правилно органът по приходите е формирал данъчната основа по чл.48 ал.2 ЗДДФЛ за 2019 г. и 2020 г., състояща се от установените при ревизията приходи от продажба на стоки чрез "Еконт експрес" ООД и чрез платформата eBay чрез приспадане на осигурителните вноски като самоосигуряващо се лице в резултат на осъществената икономическа дейност и балансова стойност на продадени стоки. Правилно е определена и сумата като неотчетени приходи от продажбите, като за 2020 г. е намалена и с дължимия ДДС за продадените стоки след възникналото задължение за регистрация по ЗДДС за жалбоподателя, както и са взети предвид сумите от върнатите пратки и месечните разходи за куриерски услуги, които са били за сметка на подателя на пратката – жалбоподателя. Това се потвърждава и от заключението на вещото лице по назначената ССчЕ по първи вариант. Разходите са установени въз основа на данните за изпратените от лицето пратки и платени куриерски услуги, такси към платформа PayPal и комисионни услуги, начислени от [интернет адрес], посочени в табличен виo на стр.16 от РД. Всички данни са обобщени по дата на изплащане на наложените платежи и пощенски парични преводи и платени разходи, предвид разпоредбите на чл.11 от ЗДДФЛ. Органите по приходите правилно са признали като разход балансова стойност на продадените стоки, въз основа на информацията за получените от жалбоподателя пратки и приложена средна надценка, извлечена от данни на ГФО за 2019 год. и 2020 год. на дружества, избрани на произволен принцип, търгуващи в интернет със стоки, сходни с продаваните от задълженото лице - стр.15 от РД. Неоснователно е твърдението на оспорващия, че не следва да бъде облаган по реда на ЗДДФЛ, тъй като не е регистриран като търговец и не осъществява стопанска дейност. Независимо, че жалбоподателят не е регистриран по ТЗ, е налице търговска дейност – продажба на стоки по интернет и доходите му от стопанска дейност за всички периоди следва да се обложат по общия ред на ЗДДФЛ. По силата на чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по ТЗ, формират данъчна основа по реда на ал.1-6 от същата разпоредба. Съобразно чл.26 ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба. Във връзка с горните обстоятелства при ревизията е определена данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК и ЗДДФЛ от дейността на лицето в качеството му на Е., като са взети предвид гореописаните недекларирани приходи и съответните разходи и са приспаднати дължимите осигурителни вноски. На тази база е определен и данъка по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2019 г., ведно с дължимата лихва за просрочие, като за 2020 г. не е определено данъчно задължение поради отрицателната разлика между приход и разход. С оглед на това съдът приема, че в тази част РА се явява законосъобразен и следва да се остави в сила. По приложението на ЗДДС: Съдът приема, за неоснователни възраженията на жалбоподателя срещу РА относно данъка по ЗДДС, определен за данъчни периоди месец април 2020 г. – месец ноември 2020 г. включително. При установените безспорно обстоятелства за реализирани продажби на стоки по интернет, съдът следва да извърши преценка дали същите представляват за жалбоподателя независима икономическа дейност по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗДДС и ако е така – дали е достигнат облагаемият оборот по смисъла на чл.96 ал.1 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗДДС, данъчнозадължено лице по смисъла на закона е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, независимо от целите и резултатите от нея, като съгласно разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗДДС независима икономическа дейност е и всяка дейност, извършвана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В закона не се съдържа легално определение на понятието „редовно“. Съдържанието на това понятие съдът определя с оглед смисловото значение на думата, като го противопоставя на антонимите й – „инцидентно“, „случайно“. Съгласно чл.9 §1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност „Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, вкл. в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии, се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност“. Директивата е транспонирана в националното ни право почти буквално, видно от дефиницията на чл.3 ал.2 ЗДДС. С оглед на това съдът приема, че правилно приходните органи са приели, че дейността на жалбоподателя през ревизирания период, изпълва съдържанието на законовата дефиниция. Това е така, защото ревизираното лице е реализирало доходи от търговска дейност по занятие - търговия със стоки, доставяни чрез куриер и заплащани с „наложен платеж“ и чрез PayPal акаунт на жалбоподателя. Ревизираното лице е извършвало многократно продажби, използвайки куриерски услуги, без да документира доставките, нарушавайки счетоводното и данъчно законодателство, като не е подавало и годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ. Видът на реализирания доход правилно е определен като доход от стопанска дейност като едноличен търговец по смисъла на чл.1 ал.3 във вр. с ал.1 т.1 ТЗ. В този контекст е преценен по-горе по чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ облагаемият доход, а именно доход от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като Е.. Безспорен е фактът, че извършвайки независима икономическа дейност, от която е получил доходи за себе си, жалбоподателят е надвишил прага за регистрация по ЗДДС от 50 000.00 лв. /55 312.12 лв./ през месец март 2020 г., като за всеки данъчен период от м.04.2020 г. до м.11.2020 г. облагаемият оборот надхвърля 50 000.00 лева, или жалбоподателят е следвало да подаде заявление за регистрация по закона до 07.04.2020 г., и да бъде регистрирано по закона до 21.04.2020 г. С оглед на това и установените по-горе факти съдът приема, че органът по приходите законосъобразно за извършените доставки след 22.04.2020 г. е приел реда на облагане с данък по чл.102 ал.3 от ЗДДС. Съгласно чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето, в случаите, когато с било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. Съгласно чл.102 ал.5 от ЗДДС, задълженията по т.3 се определят в ревизионен акт по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като съгласно чл.67 т.2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. По отношение определяне на данъчните основи за облагане с ДДС за данъчните периоди 22.04.2020 г. – месец 11.2020 г. органите по приходите в РА правилно са определили левовите равностойности на получените преводи като са приложили средно месечния курс на лева към британската лира за всеки отделен период. Съобразена е и разпоредбата на чл.168а ал.1 от ЗДДС, съобразно която Великобритания и Северна Ирландия, считано от 01.01.2021 г., са трета страна, като е договорен преходен период от 01.02.2020 г. до 31.12.2020 г. в Споразумението на оттегляне. По време на преходния период ОК продължава да прилага правото на Съюза. Затова за процесните данъчни периоди сделките с ОК се третират от гледна точка на ЗДДС, като сделки със страни от ЕС и в случая ревизиращия екип правилно е определил задълженията за ДДС за извършени сделки с тези страни за процесните периоди. Правилно за дати на всяко отделно данъчно събитие са приети датите, на които жалбоподателят е получил плащането - при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път, съгласно чл.25 ал.3 т.4 от ЗДДС. Спазено е и изискването преди формиране на конкретното задължение за ДДС за всеки данъчен период /месец/, да е установен достигнат оборот, което е видно от таблиците на стр.19-23 от РД. Тези стойности, се основават на събраните в хода на ревизионното производство доказателства за получени суми от жалбоподателя, подробно посочени в РД. Същите не се различават от установените от вещото лице в съдебно счетоводната експертиза. Съгласно изискванията на чл.125 от ЗДДС, след 21.04.2020 г. данъчнозадълженото лице е имало задължението за всеки данъчен период да подава справка - декларация /СД/ по ЗДДС и отчетни регистри по чл.124 ал.1 от ЗДДС в срока по чл.125 ал.5 от ЗДДС. Съответно следвало е да начислява данък по реда на чл.86 от ЗДДС за всички извършени от него облагаеми доставки на територията на страната и на основание чл.89 ал.1 от ЗДДС да внася данъка, когато е налице резултат за периода - данък за внасяне. В конкретния случай безспорно се установява, че тези задължения не са изпълнени от страна на жалбоподателя, но данъка е дължим, именно от него, тъй като последният е достигнал оборот за регистрация по ЗДДС. Без значение е обстоятелството дали лицето е вписан в специалните регистри на НАП /чл.83 от ДОПК/, като регистрирано по ЗДДС лице. От значение са два основни факта, а именно да е възникнало задължение за задължителна регистрация по ЗДДС и лицето да не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в предвидения от закона срок. В конкретния случай и двете предпоставки са налице. Механизмът за установяване на това, както и на размерът на оборота и датата на която е следвало да се регистрира и размера на дължимия данък, се определя единствено след данъчен контрол. Констатациите и определените задължения се обективират единствено в ревизионен акт. В конкретния случай единственият механизъм, с който може да се задължи данъчно задълженото лице да изпълни своето задължение за внасяне на данъка е установяване на размера му с ревизионен акт. В тази връзка издаването на Акт за регистрация по ЗДДС или дерегистрация не е условие за начисляване на данък. С оглед гореизложеното, установяването на задължение за ДДС, преди датата на регистрацията на основание чл.102 ал.3 от ЗДДС зависи единствено от това дали е изпълнено изискването за задължителна регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС. За периода преди регистрацията по ДДС търговецът дължи данъка за извършените от него облагаеми доставки по силата на фикцията на чл.102 ал.3 т.2 от ЗДДС. Облагането с ДДС за периода преди регистрация по инициатива на органите по приходите е предвидено от закона като вид „санкция“ заради това, че лицето не се е регистрирало само при наличието на условията за това, независимо от административнонаказателната отговорност по чл.178 от ЗДДС, която се реализира в друг вид производство. В РА органите по приходите са констатирали, че жалбоподателят е достигнал оборот за задължителна регистрация по ЗДДС и на основание чл.102 ал.3 от ЗДДС дължи данък. За всеки данъчен период е определен дължимия ДДС, ведно с дължимата лихва, поради което съдът приема, че и в тази част РА се явява законосъобразен и следва да се остави в сила. По отношение установени задължения ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗЗО. Съдът намира, че правилно са определени от ревизиращия екип размерите на дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, предвид разпоредбите на чл.6 ал.8, чл.4 ал.3 и чл.157 ал.1 т.1, ал.5 и ал.6 от КСО за осъществяваната икономическа дейност от жалбоподателя. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза размерът на същите съответства на приетите с РА и РД вноски. Това, че оспорващият не е регистриран като самоосигуряващо се лице, не го освобождава от задължението да се осигурява за рисковете, посочени в разпоредбата на чл.4 ал.3 т.2 от КСО, тъй като се явява лице, което упражнява трудова дейност като едноличен търговец и като такъв се явява самоосигуряващ се по силата на чл.5 ал.2 от КСО. Разпоредбата на чл.6 ал.8 от КСО /предишна ал.7/ от своя страна предвижда, че осигурителните вноски за лицата по чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 от КСО са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. А по силата на чл.127 от КСО жалбоподателят е и задължително осигурен за допълнителна пенсия в УПФ. Оспорващият дължи и авансово внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК, съгласно чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО, върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО. В случая, от данните по делото е видно, че жалбоподателят не е внасял авансови месечни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗЗО в НЗОК, не е подавал годишни данъчни декларации, нито е правил изравнителни годишни вноски, поради което законосъобразно с обжалвания РА са определени същите, ведно със съответните лихви, дължими на основание чл.113 от КСО. При спазване на нормативно установения размер за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗЗО ревизионният орган е определил дължими вноски за всеки данъчен период и съответно дължимите лихви на оспорващия като самоосигуряващо се лице, поради което съдът приема, че и в тази част РА се явява законосъобразен и следва да се остави в сила. От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че оспореният в настоящото производство РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закон форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. С оглед на това жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Съобразно изхода от спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК и чл.8 ал.1 във вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП [населено място] направените по делото разноски в размер на 3 100.98 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, съдът