Решение № 35 от 6.3.2026 г. на Районен съд - Провадия по дело № 6/2026 г.

Производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН , въз основа на въззивна жалба от В. М. Ц. с ЕГН •••••••••• срещу Наказателно постановление № 9739 от 10.12.2025 г. на Началник отдел "Оперативен контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", гр. София, с което за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на осн. чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗдвП му е наложена"Глоба" в размер на 3000, 00 лева или 1533.88 Евро. В жалбата се съдържат подробни доводи за отмяна на издаденото НП поради неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, прекомерност на наложената санция и в нарушение на материалния закон. В открито съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява. Въззиваемата страна, чрез проц. представител - юрисконсулт Людмила Чакърова моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като излага аргументи във връзка с наведените от жалбоподателя възражения. Призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура-Варна не изпращат представител в съдебно заседание. Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 12.11.2025 г. около 13: 30 часа, жалбоподателят В. М. Ц. по АМ Хемус, км 385 +100 управлявал и извършвал превоз на товар със съчленено ППС с 5 оси-МПС с две оси марка „Волво“, модел „ФХ“ с peг. № ••• и полуремарке с три оси с peг. № •••.. На отбивна площадка, на посоченото място, в посока начална точка гр.П. и крайна точка с.Е., същият бил спрян за рутинна проверка от служители към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" към Агенция "Пътна инфраструктура", гр. София. Установило се, че водачът извършва превоз на пшеница, видно от товарителница №0035788/12.11.2025г., като след направено измерване с техничеко средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200009 и ролетка № 1305/18/5 м/, било измерено разС.ие между осите 1. 32 м, сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето била 26. 850 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква "б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), като превишаването било с 2. 850, т. Предвид установеното, че управляваното от жалбоподателя превозно средство било с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за констатираното нарушение, на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0011240 от 12.11.2025 г., в който актосъставителят посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001. Актът бил съставен в присъствие на шофьора на товарния автомобил, който го подписал, като в графата за възражения посочил , че няма такива, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН . Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на осн. чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗдвП му била наложена "Глоба" в размер на 3000, 00 лева. Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмените такива събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие, които съдът възприема с доверие и кредитира като обективни и достоверни. При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона срок от връчването на НП. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това на настоящата инстанция са следните: Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, като при издаването им са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административнонаказатените процесуални правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на събраните и представени доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, като е посочена и конкретната нарушена административна норма от Закона за движение по пътищата. Описаното нарушение касателно обективната му съставомерност е по начин индивидуализиращ същото и позволяващ да се разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран въззивникът и както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение приетите за осъществили се от страна на административнонаказващия орган обективни признаци на състава на нарушението, предпоставящи и субективната страна на нарушението за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган, като същите са съответни на описаните такива в обстоятелствената му част. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП , движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: т. 3, буква "б"- сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разС.ието между осите е 1, 3 m - 24 t; т. 4, буква "а" - единична ос - задвижваща: на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 /състав и съчленени ППС с пет, шест и повече оси/ - 11, 5 t; По настоящото дело съдът намира за установени фактите описани в НП по отношение времето, мястото видът на ППС - извънгабаритно такова, обстоятелствата свързани със санкционирането на управляващото го лице жалбоподателя В. М. Ц. конкретния случай, по делото е безспорно установено, че с процесното ППС, е превозван товар пшеница, като видно от билета от използваната за претеглянето електронна везна, натоварването на тройната ос на полуремаркето е установено на 26 850 кг, при максимално допустими 24 000кг. В хода на въззивното производство са събрани доказателства, че електронна мобилна везна " PW-10 № К0200009“, е одобрен тип средство за измерване. Безспорно се установява от събраните писмени доказателства, че измерването с електронната мобилна везна и ролетка е извършено с годни технически средства за измерване към момента на проверката. В случая, не е представено и разрешително, респ разрешение въз основа квитанция за заплатени пътни такси във връзка с извършвания превоз, съгласно Наредба № 11/03.07.2001 г., чл. 14, ал. 3, във вр. с чл. 8, ал. 1 от същата. Не се сочи за наличието на такова, а и според настоящия състав същото е изцяло ирелевантно и несъотносимо към конкретния случай с оглед превозвания с ППС-то товар, поради следното: Според § 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. , "неделим товар" е товар, който не може да бъде разделен на две или повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от МПС, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата. Видът на превозвания товар в конкретния случай- пшеница, може да бъде "разглобен /разделен/ на части" /чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. /, без това деление да доведе до излишни разходи /касателно извършването на самото деление/ или да породи риск от нанасяне на вреди /§ 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. /, като позволява превозването на същия в рамките на общественото ползване на пътищата (чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. / с превозно средство, ремарке или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата /§ 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. /. В този смисъл и с оглед вида на превозвания товар, не е необходимо водачът да разполага нито с разрешително, нито с разрешение въз основа квитанция за заплатени пътни такси във връзка с извършвания превоз. Разрешаването на движение на тежко ППС в рамките на специалното ползване на пътищата в този случай би било незаконосъобразно. Това е така предвид, че нормативната уредба, регламентираща движението на извънгабаритни ППС - с маса или размери над законоустановените, няма за основна цел набирането на приходи /разрешаването във всички случаи става след заплащане на съответни такси, независимо дали в хипотеза на издаване на разрешително или в хипотеза на разрешаване въз основа само на квитанция за заплатени такива такси/. Една от целите на ЗП е упражняването, в рамките на управлението на пътищата, на контрол на превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване /арг. От чл. 19, ал. 2, т. 6 от ЗП /. Съгласно чл. 27 от ЗП, АПИ проучва интензивността на движението и контролира теглото, осовото натоварване и габаритните размери на ППС чрез устройства за отчитане на тези характеристики с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Предвид това, независимо от предвидената в ЗП възможност за движение на извънгабаритни ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, разрешаването на такова движение в рамките на специалното ползване на пътищата (§ 1, т. 8 от ДР на ЗП , във вр. с чл. 18, ал. 5 от ЗП и § 2 от ПЗР на Наредбата за специалното ползване на пътищата , във вр. с Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена на основание чл. 139 от ЗДвП), обвързано във всички случаи със заплащането на такси при превишаване на допустимите стойности, не е самоцел. Такова следва да се извършва само при отсъствие на друга възможност това движение/превоз, да могат да бъдат осъществени в рамките на общественото ползване на пътищата. Което е с основна превантивна цел - пътищата за обществено ползване да бъдат експлоатирани правилно, съответно да бъдат предпазени от разрушаване, до каквото без съмнение води движението конкретно на тежки ППС. Каквото ясно регламентира и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Т. е. във всички случаи, в които е налице възможност конкретен товар да бъде разделен на части, съответно превозен в рамките на общественото ползване на пътищата с превозно средство, ремарке или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата, така че ППС, с което превозът се извършва да не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е налице изрична забрана (арг. от общата разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП ) за превоз на товара по начин, по който със същия конкретно ППС ще бъде претоварено, съответно извънгабаритно - тежко, по смисъла на чл. 3 във вр. с чл. 6 и чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г. При това положение изведените в АУАН и НП правни квалификации са съответни на фактите по случая. Административнонаказателна отговорност в настоящия случай - за движението по път, отворен за обществено ползване на извънгабаритно - тежко ППС, натоварено с делим товар - пшеница в нарушение на забраната по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП , в хипотеза, в която разрешение за движение в рамките на специалното ползване на пътищата не следва да бъде издавано, следва да бъде подведена под нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. Б от Наредба № 11/03.07.2001 г., както и правилно е сторено от АНО в процесното наказателно постановление. В случая отговорността на въззивника правилно е ангажирна и съобразно постановките на Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. по Тълкувателно дело № 5/2023 година, съгласно което водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство, а не нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от Закона за пътищата, доколкото и въззивникът, несъбоственик на ППС-то е осъществявал единствено неговото фактическо управление. От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението умишлено. Субективното отношение на извършителя следва да се изведе от обективните проявления на действията му, които според настоящият съдебен състав в случая обуславят извод за съзнаване на свойствата на извършваното деяние, респ. за умисъл по см. на чл. 11, ал. 2 НК , като се вземе предвид, че нарушението е формално /на просто извършване/, при което вредните последици /обществената опасност/ се изразяват в самото осъществяване на изпълнителното деяние. Съобразявайки изложеното по-горе съдът счете, че въззивникът е осъществил от обективната и субективна страна административното нарушение като в случая. Съдът намира, че не са и налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН. В случая не се установява липса или незначителност на вредни последици. Извършеното нарушение е формално, на просто извършване, и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат, както и не се констатират други смекчаващи вината обстоятелства, които да определят степента на обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид. Важно за конкретния казус е превишаването на максимално допустимото натоварване на осите на процесното МПС, водещо до евентуално създаване на неблагоприятни условия за потенциално причиняване на имуществени и неимуществени вреди на другите участници в пътното движение, до деформация и разрушаване на пътната настилка. Съдът обаче не споделя доводите на АНО за справедливост и съответствие със смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, с тежестта на нарушението и личността на нарушителя, на наложеното наказание "глоба" в размер от 3000 лева. Съдът намира, че като отегчаващо обстоятелство следва да се цени единствено обстоятелството, че в случая е налице претоварване единствено на тройната ос на полуремаркето, което претоварвания са съответно от 2 850 кг Същевременно следва да бъде съобразено като смекчаващо обстоятелството, че нарушението е извършено за пръв път и липсват данни за други нарушения на Закона за пътищата, извършени от жалбоподателя. Съдът намира, че съответен на обществената опасност на нарушението и обстоятелствата на извършването, както и от естество да мотивира нарушителя да не допуска отново такова нарушение е налагането на наказание в размер на предвиденото наказание "Глоба" от 800 лева, съобразявайки и действащата към датата на извършване на деянието разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП наказанието за извършеното нарушение е глоба в размер от 500 лв. до 3 000 лв. Поради това, НП следва да се измени и размерът на наказанието да се редуцира на 800 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В настоящото производство са претендирани разноски от страна на въззиваемата страна, при определянето на които следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение чл. 78 ГПК. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенциите на процесуалните представители на жалбоподателя и въззиваемата страна, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното имуществено наказание. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно - сумата от 21, ЗЗ лева. По същите съображения съдът определи и възнаграждението, което се дължи от АНО за процесуалното представителство на въззивника в размер на 476, 66 лева. Така мотивиран, Съдът