Решение № 189 от 13.8.2026 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 114/2026 г.

„ТЕЦ Бобов дол“ АД, с ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: с. Големо село, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил, чрез пълномощника адв. С. Г., обжалва Решение № 58 от 05.02.2026 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2522/2025 г. по описа на същия съд. С обжалваното решение Дупнишкият районен съд е осъдил „ТЕЦ – Бобов дол“ АД да заплати на Ю. С. М., следните суми: 7288,47 евро (равностойност в евро на 14255 лв.) – неплатен остатък от обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, дължимо в увеличен размер по силата на колективен трудов договор от 01.07.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 24.10.2025г. до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски, а именно: 766,94 евро - адвокатско възнаграждение; респ.осъдил е „ТЕЦ – Бобов дол“ АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Дупница 291,54 евро –държавна такса. Въззивникът релевира доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречието му с материалния закон и необоснованост на изводите на решаващия състав. Счита, че районният съд неправилно приел за приложим в отношенията между страните текста на чл. 63 КТД в редакцията му от 01.07.2023 г. Аргументира се с приетите като доказателство по делото Анекс № 1/18.10.2024г. и Анекс № 2/01.11.2024 г. към КТД и възразява като необоснован срещу извода на първоинстанционния съд, че ищецът има право на обезщетение от 7 брутни трудови възнаграждения, зачитайки и стажа му в „Енергоремонт Бобов дол“ АД като „стаж в енергетиката“. Подчертава, че правото на обезщетение при пенсиониране в пълен размер от 7 брутни трудови възнаграждения зависи единствено от стажа, придобит при същия работодател - „ТЕЦ – Бобов дол“ АД, а с отмяната на §. 8 отпаднала всякаква възможност за зачитане на стаж извън предприятието, вкл. в „Енергоремонт – Бобов дол“ АД или други субекти в енергетиката. Твърди, че с оглед данните за прослужено време към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца – 01.06.2025г., респ. прослужени 6 години 10 месеца и 22 дни в „ТЕЦ – Бобов дол“ АД, законосъобразно са изплатени 2 брутни трудови възнаграждения . Счита, че съдът неправилно е игнорирал Анекс № 1/18.10.2024г. и Анекс № 2/01.11.2024 г. към КТД, защото не били вписани в регистър в „Инспекция по труда“. Навежда съображения, че вписването на колективния трудов договор няма значение за неговото действие, доколкото и без да е вписан, той поражда правно действие от момента на неговото сключване или момента на влизането му в сила, договорен между страните. Изтъква, че липсва заложено нормативно изискване за вписване на приложенията към договора и/или последващи допълнителни споразумения към него, сключени по време на неговото действие. Допълва, че анексите имат официален характер и притежават формална доказателствена сила, съгл. чл. 180 ГПК, която може да бъде преодоляна само ако се докаже неавтентичността на документа, а именно, че материализираното в него изявление не е направено от лицето, посочено като негов издател. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на ново решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло. В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Ю. С. М. чрез процесуалния му представител адв. М. Д., с който се изразява становище за неоснователност на депозираната жалба и се оспорват наведените в нея оплаквания. Подчертава се, че с молба вх. № 287/12.01.2026г. ищецът е оспорил датата на двата анекса, както и съдържанието на Анекс № 1, с твърдение, че с него не се отменя Приложение № 15 към чл. 63 КТД. Аргументира се с чл. 181 ГПК и твърди, че достоверна спрямо ищеца е датата 02.12.2025 г., когато двата анекса са представени с отговора на исковата молба, а в тежест на ответника е било да докаже достоверност на вписаната в текста на двата анекса по-ранна дата, за което от негова страна не били ангажирани доказателства. По изложените съображения счита, че към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение текстът на чл. 63 КТД, в редакция от 01.07.2023г., е бил действащ. Изтъква, че съгласно чл. 53, ал. 6 КТ при спор относно текста на КТД за достоверен се приема текстът, регистриран в Инспекция по труда, респ. доколкото двата анекса не са вписани, то приложим е текстът на КТД в редакция от 01.07.2023г. Поддържа се, че анексите са частни документи и нямат формална доказателствена сила за посочената в тях дата. Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, въззивният съд приема следното: Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен въззивен контрол акт, поради което е допустима. При осъществяване на служебна проверка на решението, съобразно правомощията по чл.269,изр.1 от ГПК, въззивният съд намира, че същото е валидно и допустимо в обжалваната част, поради което на основание чл.269,изр.2 от ГПК , следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба оплаквания и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по съществуващия между страните правен спор. Пред настоящата инстанция не е повдигнат спор относно обосноваността на фактическите изводи на районния съд, поради което въззивният съд приема, че фактическата обстановка по делото е съответна на възприетата от ДнРС такава, а именно: Между страните Ю. С. М. и "ТЕЦ – Бобов дол" АД е съществувало трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор, по силата на което М. е работил като „монтьор турбинно оборудване“ в дружеството- ответник. Трудовото правоотношение е било прекратено със заповед №73/28.05.2025г. на управителя на "ТЕЦ - Бобов дол" АД, в хипотезата на чл.328,ал.1,т.1 от КТ– считано от 01.06.2025 г. Видно от представената трудова книжка (копие)-л.11 от делото на ДнРС прослуженото време при ответника е 6г.10м.22 дни. Не е спорно, че към този момент ищецът вече е придобил право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст, установено от приложените разпореждания на НОИ. Преди възникване на посоченото по-горе трудово правоотношение ищецът се е намирал в трудово правоотношение с „Енергоремонт Бобов дол“, където е полагал труд в продължение на 32 години, 4 месеца и 6 дни, зачитащи се за трудов стаж (срвн.трудова книжка –л.10 от гр.дело №2522/2025г.на РС-Дупница). Към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, за времето от месец юли 2018 г. до месец май 2025 г. ищецът е бил член на синдикална секция към КТ "Подкрепа", учредена в ТЕЦ "Бобов дол" АД. Не е спорно, че след прекратяване на трудовото правоотношение между страните на М. е било изплатено обезщетение по чл. 222,ал.3 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение (БТВ) за два месеца – което възлиза на 5702лв., респ. размерът на същото за пет месеца е 14255лв.- установимо и от фиш за заплата – л.74 от първоинстанционното дело. Синдикалната секция на КТ "Подкрепа" към предприятието е била страна по сключен на 01.07.2023 г. колективен трудов договор (КТД), съгласно чл. 63 от който при прекратяване на трудовото правоотношение на работници, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване, в случай, че работникът има стаж над 20 години /с прекъсване или без прекъсване/ в предприятия, упоменати в Приложение № 15, той има право на обезщетение в размер на 7 брутни заплати. Съгласно параграф 8 от КТД, терминът "трудов стаж в енергетиката" се отнася за работниците, придобили трудов стаж в дейностите, посочени в Приложение № 15, което, ведно с останалите приложения, е неразделна част от КТД. В раздел IV, т. 21 на Приложение № 15 е посочено предприятието – предходен работодател на М., а именно - "Енергоремонт Бобов дол" АД. Договорът е бил вписан в Регистъра на КТД към Инспекцията по труда – гр. Кюстендил с вх. №КТД23000773/14.07.2023 г. Ответникът е представил с отговора на исковата молба анекс № 1 към КТД, сключен на 18.10.2024 г. между работодателя и двете синдикални секции, страни по КТД, в това число и тази на КТ "Подкрепа", според които страните са се съгласили, считано от 01.10.2024 г. да бъде отменено Приложение № 15 към чл. 63 от КТД. Представен е и Анекс №2 от 01.11.2024г., в който отново се сочи, че се отменя изцяло текстът на §8 от КТД -“Терминът „трудов стаж в енергетиката“ се отнася за работниците и служителите, които са работили (придобили трудов стаж) в дейностите,посочени в Приложение №15“. По повод оспорване от ищцовата страна приложимостта на представените от ответника анекси към КТД, ответното дружество е направило признание на факта, че няма вписване в инспекцията по труда на представените два броя анекси, при разпределена му доказателствена тежест относно такова регистриране (срвн.протокол от съдебно заседание на 27.01.2026г.по гр.дело №2522/2025г.на ДнРС) . При тези факти, по отношение на които не се спори, но и са доказани по делото, районният съд е приел исковата претенция за присъждане на обезщетение по чл. 63 от КТД до пълния размер на действително дължимото такова, т. е. за още пет месеца, за основателна и я е уважил изцяло за исковата сума от 14255 лева – с равностойност 7288,47 евро, присъждайки и законна лихва върху нея от датата на исковата молба. Районният съд е намерил за осъществени всички изискуеми се предпоставки, създаващи правото на ищеца да бъдат изплатени 7 БТВ, отчитайки наличието на клауза в действащия КТД в посочения смисъл, доказания факт, че ищецът към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение е имал повече от 20 години стаж в енергетиката, както и това, че към датата на прекратяването на трудовото правоотношение е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От правна страна въззивният съд намира следното: Кюстендилският окръжен съд споделя крайния извод на първоинстанционния съд, че правото на обезщетение в увеличен размер при съответен трудов стаж в енергетиката (над 20г.) е продължило да съществува и да обвързва работодателя като страна по процесния КТД - при съобразяване на императивните разпоредби на чл.53 и чл.56 КТ. Съгласно чл.53,ал.1 и ал.2 от КТ, колективният трудов договор се сключва в писмена форма и се подписва от представителите на страните, като писмената форма е форма за действителност на колективния трудов договор.Според чл.53,ал.3,изр.1 от КТ, КТД се вписва в регистър в инспекцията по труда, в района на която е седалището на работодателя. Чл.56 КТ регламентира възможността колективният трудов договор да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по всяко време по реда за неговото сключване и при прилагане на чл.53 КТ , т. е. в писмена форма и с последващо вписване в регистъра в ИТ.Вписването се извършва въз основа на писмено заявление на всяка от страните в едномесечен срок от получаването му от инспекцията по труда. Несъмнено е, че вписването било на самия КТД или на договора, с който е изменен, има оповестително (декларативно) значение, но трябва да се отчита и значението, което му придава разпоредбата на чл.53,ал.6 КТ. Същата регламентира, че при спор относно текста на договора, достоверен е текстът, който е регистриран в инспекцията. В настоящия случай, ищецът е оспорил своевременно текста на договора да е бил изменен с представените по делото анекси. Тъй като това изменение не е регистрирано в инспекцията, а страна по КТД и по анексите са работодателят и синдикалните организации, а не работниците – техни членове, меродавната редакция е тази, която е регистрирана в ИТ, което в настоящия случай ще рече – редакцията, включваща списъка в Приложение № 15 от КТД. При това положение, на ищеца, чието трудово правоотношение е прекратено след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и има стаж над 20 години при ответника и в предприятие, изрично упоменато в Приложение № 15 от КТД, се е следвало заплащане на седем брутни работни заплати, в какъвто смисъл е и обжалваното решение. По изложените съображения, решението по гр.дело № 2522/2025г. на ДнРС, предмет на настоящата въззивна проверка, следва да се потвърди изцяло. Въззиваемият е сторил разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 766,94 евро, които претендира и които му се следват изцяло с оглед изхода на спора.