Решение № 2115 от 9.3.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1922/2025 г.

Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.160, ал.1, във вр. чл. 158, т. 1-4 от ЗООС, прилагането на ПАМ се извършва с мотивирана заповед на органа по чл.158, сред които органи са директорите на РИОСВ. С оглед местонахождението на инсталацията, с което се свързва и местоизвършването на нарушението, възприето като основание за прилагане на ПАМ - на територията на община Велико Търново, т.е. попадаща в териториалния обхват на дейност на РИОСВ-Велико Търново, следва, че заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган – директорът на РИОСВ Велико Търново.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа мотиви - фактически и правни основания за издаването й. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на мотиви в оспорената заповед. В същата са описани всички релевантни факти, установени и обусловили издаването й. Посочени са и правните основания, на които се е позовал органът да издаде процесната ПАМ. Факти за приложението на чл.158, т.4 от ЗООС се съдържат и в административната преписка, състояща се от документи, предпоставили издаването на акта (констативен протокол №КР*570-H0-05-23 от 31.01.2025г.; предписание №П-44/29.09.2025 г. на директора на РИОСВ - Велико Търново).

При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процедурата, което да предпостави извод за отмяна на това основание.

Обжалваната заповед не противоречи на материалния закон.

Като материалноправно основание за издаване на оспорения акт е посочена нормата на чл.158, т.4 от ЗООС, според която органите с предоставена от закона компетентност прилагат принудителни административни мерки в случаите на предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения.

Събраните по делото доказателства несъмнено потвърждават констатацията, съдържаща се в протокола от плановата годишна проверка, че на място дружеството-жалбоподател експлоатира източник на емисии (LATH машина), който не фигурира в Условия 9.2.2, 9.2.3, 9.2.4 и 9.2.5 на комплексно разрешително №570-Н0/2018г. и не е означен в Приложение №16 към заявлението за издаване на разрешителното. С констативен протокол №КР*570-H0-05-23 от 31.01.2025г. на жалбоподателя е било дадено предписание да предостави изискуемата информация на компетентния орган (Изпълнителна агенция по околна среда) с оглед провеждане на процедура по актуализация на комплексното разрешително. Такива действия не са били предприети от жалбоподателя в продължение на 5 месеца. За това е издадено ново предписание от 29.09.2025г. за преустановяване на несъответствието, констатирано още при проверката на 31.01.2025г. Следователно на жалбоподателя е била предоставена възможност да отстрани установеното нарушение, но до датата на издаване на процесната заповед той не е сторил това. Представеното придружително писмо, удостоверяващо депозирано от дружеството до ИАОС искане за актуализация на разрешителното, е от 09.10.2025г. (л.72), т.е. в период, който се явява последващ датата на оспорения акт. След като към тази дата нарушението не е било преустановено, горепосоченото обстоятелство е без правно значение за настоящия спор.

Експлоатацията на процесното съоръжение (източник на емисии - LATH машина), което не е включено с условията на комплексното разрешително, представлява нарушение на забраната, установена в Условие 9.2.1 от разрешителното да не се допуска наличие или експлоатация на други организирани източници на емисии и изпускащи устройства в атмосферния въздух, освен описаните в Условия 9.2.2., 9.2.3., 9.2.4 и 9.2.5. и означени на Приложение №16 към заявлението за издаване на комплексно разрешително.

Фактическите обстоятелства, сочещи неизпълнение на посочените условията от комплексното разрешително, представляват административно нарушение по смисъла на чл.123в, т.2 от ЗООС, в който текст е установено задължение за оператора на инсталацията да изпълнява условията на разрешителното. Санкцията за неизпълнение на това нарушение е уредена в чл.164, ал.1 от ЗООС, според за неизпълнение на изискванията по чл.123в и чл.125 на оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за това, че след като до връчване на оспорената заповед по отношение на „Кроношпан България“ ЕООД не е започнато административнонаказателно производство за нарушение по чл.123в, т.2 от ЗООС, за което са изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН, то не са налице законови предпоставки за издаване на процесната заповед, доколкото посоченото в нея правно основание - чл.158, т.4 от ЗООС – изисква наличието на административно нарушение.

Съставянето на АУАН против дружеството-жалбоподател не е материалноправна предпоставка, за да бъде приложена принудителната административна мярка по чл.158, т.4 от ЗООС, а само условие за образуване на административнонаказателно производство срещу нарушителя с цел реализиране на административнонаказателната му отговорност. За прилагане на процесната ПАМ фактическият състав на чл.158, т.4 от ЗООС изисква наличие на допуснато административно нарушение, свързано с опазване на околната среда, което следва да бъде предотвратено или преустановено, или наличие на възможни вредни последици от такова нарушение, които да бъдат предотвратени, а ако вече нарушението е допуснато – вредните последици от същото да бъдат отстранени. Процесната принудителна административна мярка е инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на правоотношенията, свързани с опазване на околната среда, чрез налагане на държавна принуда. Тази ПАМ има превантивна и преустановителна функция и се налага независимо и отделно от административнонаказателното производство. Основанието за прилагане на мярката по чл.158, т.4 от ЗООС е неотстранено и продължаващо административно нарушение (в случая на това по чл.123в, т.2 от ЗООС), като целта е да бъде преустановено бездействието на оператора за провеждане на процедурите по актуализация на комплексното разрешително.

По правната си същност принудителните административни мерки не са административно наказание и тяхното прилагане не е осъществяване на административнонаказателна отговорност. Такава би могла да бъде реализирана от административнонаказващия орган с прилагане на санкционната норма на чл.164, ал.1 от ЗООС, която за неспазване на задължението по чл.123в от ЗООС предвижда налагане на имуществена санкция на оператора на инсталацията. Производството по налагане на процесната ПАМ е самостоятелно и независимо от това по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание. Двете производства имат различен предмет и се реализират по различен процесуален ред. Административнонаказателното производство, което се развива чрез съставяне на АУАН и издаване на НП, има санкционен характер, като неговата цел е да се реализира административно-наказателна отговорност на нарушителя чрез налагане на глоба или имуществена санкция. От друга страна, ПАМ се прилага незабавно при констатирано нарушение или опасност от такова, за да се предотвратят или отстранят вредите за околната среда. Да се приеме, че налагането на ПАМ е предпоставено от приключило административнонаказателно производство, означава да се обезсмисли превантивната функция на мярката. След като налагането на принудителната административна мярка по чл.158, т.4 от ЗООС не е обусловено от започнало и/или приключило административнонаказателно производство, съдът счита, че съставянето на АУАН, респ. издаването на наказателно постановление против дружеството-жалбоподател, не са правопораждащи факти спрямо задължението на органа за прилагане на ПАМ. В този смисъл всички възражения, които се отнасят до липсата на започнато спрямо дружеството административнонаказателно производство, са неотносими в настоящия казус. От съществено значение за правилното приложение на ПАМ в случая е доказаността на фактите, които изпълват обективните елементи от състава на административното нарушение визирано в чл.164, ал.1 от ЗООС, вр. чл.123в, т.2 от ЗООС, без значение дали е или ще се реализира административнонаказателната отговорност за него.

Съдът намира за неоснователно и другото възражение на жалбоподателя за липса на доказано от органа вредно въздействие върху околната среда.

Административното нарушение по чл.123в, т.2 от ЗООС, обосноваващо прилагане на процесната ПАМ, е извършено чрез действие, изрично забранено с комплексното разрешително. Цел на последното е да бъдат сведени до минимум възможността за замърсяване на околната среда и/или да се предотврати настъпване на вредни последици за същата, посредством изрична регулация на дейността на инсталациите и съоръженията. Категориите промишлени дейности по приложение № 4 към към чл.117, ал. 1 от ЗООС (в т.ч. промишлените инсталации за производство на дървесни плоскости по чл.6.1 б. „в“ от приложението) се разрешават след издаването на комплексно разрешително. В издаденото на „Кроношпан България“ ЕООД комплексно разрешително №570-Н0/2018г. (л.135-154) са включени условия за управление на околната среда, емисиите в атмосферата, редът и начинът на отчитането им, мониторингът и др. Съответен на тези факти е изводът на административния орган, че след като процесният източник на емисии не фигурира и не е разрешен за експлоатация, това означава, че няма предвиден мониторинг на емисиите, няма параметри и норми за измерването му и пр., тоест не може да бъде извършена проверка спазват ли се нормите за работа на съоръжението, доколкото същото не е разрешено за експлоатация. Въведеният разрешителен режим за извършване на промишлени дейности по ЗООС има за цел именно да се обезпечи контрола и управлението на факторите, увреждащи околната среда. Следва да се подчертае, че един от принципите за опазване на околната среда се състои в осигуряване на предимство на предотвратяването на замърсяването пред последващо отстраняване на вредите, причинени от него. Принудителните административни мерки по ЗООС се съобразяват с приоритетния обществен интерес от опазване на околната среда и защита здравето на населението чрез регламентиране на режими за осъществяването на контрол върху източниците на замърсяване и създаване на организация на дейностите по опазване на околната среда. В този смисъл следва да се приеме, че при издаването на оспорената заповед е спазена целта на закона – превантивния и преустановителен характер на акта гарантира спазване на целите, посочени в чл.1 от ЗООС.

В обобщение съдът намира, че допуснатото нарушение на условията на разрешителното, свързано с опазване на околната среда, обосновават основанието за прилагане на ПАМ по чл.158, т.4 от ЗОС, наложена с процесния административен акт. Доказано е извършването на административно нарушение, чието продължаване следва да бъде преустановено с налагането на принудителна административна мярка от категорията на процесната (спиране на производствената дейност до актуализация на комплексното разрешително).

По изложените съображения съдът счита, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати процесуалноправни или материалноправни нарушения, обосноваващи отмяната й като незаконосъобразна. Затова жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено своевременно направеното искане на ответника за присъждане на разноски, които съдът определя в размер на 102,26 евро (равностойността на 200 лева) юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.