Решение № 4773 от 9.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10528/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЕТ„Й.ДМ-Й.С.“ срещу решение № 4681/15.05.2022. постановено по гр.д. № 470/2022г. по описа на Софийски районен съд в частта, ГО, 56 състав, с което е отхвърлен предявения от него срещу „Л.Ф.“ООД иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумите:

-1141, 23 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода 17.10.2020г. – 04.01.2022г. върху главницата по фактура № 1100001388/02.10.2020г. за сумата от 9232, 40 лв.

-26, 50 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода 15.04.2021г. – 04.01.2022г. върху главницата по фактура № 1100001388/02.10.2020г. за сумата от 360, 00 лв.

В жалбата се твърди, че първоинстнационното решение в обжалваната му част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила гарантиращи правото на участие на страната в процеса, както и възможността да ангажира доказателства, както и материалния закон, а именно - разпоредбата на чл.303а ал.3 от ТЗ, която определя момента, от който следва да се счита, че страна по търговска сделка е изпаднала в забава и съответно дължи обезщетение за забавено изпълнение върху неплатената сума.

Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено друго, с което се присъдят обезщетенията за забавено изпълнение, както и съответната част от неприсъдените разноски. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна „Л.Ф.“ООД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който оспорва наведените доводи във въззивната жалба, твърди, че решението на първоинстанционният съд е правилно в обжалваната му част и моли да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за основателни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран обективно кумулативно съединени искове, както следва:

• с правно основание чл. 266 ал.1 от ЗЗД за сумата от 9232, 40 лв. – неплатено възнаграждение по договор за изработка обективиран във фактура № 1100001388/02.10.2020г.;

• с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1141, 23 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода 17.10.2020г. – 04.01.2022г. върху главницата по фактура № 1100001388/02.10.2020г. за сумата от 9232, 40 лв.

• с правно основание чл. 266 ал.1 от ЗЗД за сумата от 360, 00 лв. – неплатено възнаграждение по договор за изработка обективиран във фактура № № 1100001388/02.10.2020г.;

• с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 26, 50 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода 15.04.2021г. – 04.01.2022г. върху главницата по фактура № 1100001388/02.10.2020г. за сумата от 360, 00 лв.

Главните искове с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД са отхвърлени поради извършено в хода на процеса плащане от страна на ответника – с платежно нареждане от 01.03.2022г., в която част като необжалвано решението е влязло в сила.

Предмет на въззивното производство е произнасянето на първоинстанционният съд относно исковете с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Според разпоредбата на чл. 86 ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора.

В настоящият случай, както изрично първоинстанционният съд е посочил в доклада по делото, в доказателствена тежест на ищеца е да установи всички елементи от съдържанието на договорните правоотношения по договор за изработка – включително и срок за заплащане на уговореното възнаграждение от възложителя ответник.

В представените пред първоинстанционният съд справки за обосноваване размера на претендираните обезщетения за забавено изпълнение, ищецът е посочил, че лихвата за забава е начислена с оглед разпоредбата на чл.303 а ал.3 от ТЗ.

Предвид обстоятелството, че договорите за изработка в случая са търговски сделки /чл.286 ал.1 и ал.2 от ТЗ/, от съдържанието на същите липсва установен срок за заплащане на възнаграждението на изпълнителя от възложителя /същото е изискуемо след извършване и предаване на работата/, задължението на възложителя е парично, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл.303а ал.3 от ТЗ.

Съгласно чл.303а ал.3 от ТЗ ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. В случая се касае до обща норма, установена в Раздел ІІІ - изпълнение към глава 21 – общи положения, касаещи търговските сделки. Тя съставлява транспониране в националното законодателство на изискванията на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки.

Т.е. първата предпоставка, която следва да се установи при пълно и главно доказване от ищеца е наличие на изискуемо вземане на възнаграждение по договор за изработка, а такова е при условие, че работата е извършена и приета. /чл.266 ал.1 от ЗЗД/.

По делото са представени писмени документи, които са едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника – фактури за начислено от ищеца и дължимо от ответника възнаграждение по договори за изработка и протокол за приемане на СМР. Въпреки, че не са оспорени от ответника, същите не установяват нито момента на получаване на фактурата от страна на възложителя /не са ангажирани доказателствата, за които е предоставена възможност на ищеца – ССчЕ, за която не е направил изявление, че поддържа, предвид отложеното произнасяне по това искане от първоинстанционния съд в първо съдебно заседание – вж. определение от 7344/24.01.2022г., нито във в хода на въззивното производство е поддържал същото или е конкретизирал искането си за допускане на свидетелски показания, предвид обоснованото допуснато процесуално нарушение на първоинстанционния съд по смисъла на чл.56 ал.3 от ГПК/, нито точния момент на предаването съответно приемането на работата от възложителя. Няма ангажирани доказателства и дали и кога цитираните фактури и протокол за СМР са достигнали до ответника – изплатени чрез куриер, електронна поща или предадени по друг начин.

С оглед представеното от ответника в хода на първоинстанционното производство платежно нареждане за плащане от 01.03.2022г. на главниците по договорите, следва да се приеме, че най – късно това е момента, в който работата на ищеца е предадена и приета, съответно фактурите – с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея т.е. след подаване на исковата молба.

Липсват и ангажирани от ищеца доказателства да е изпратил до възложителя и съответно последния получил покана за изпълнение на процесните задължения - чл.84 ал.2 вр. чл.303а ал.3 от ТЗ преди датата по получаване на препис на исковата молба от ответника по делото на районния съд.

Следователно ищецът при условията на пълно и главно доказване не установи, че преди подаване на исковата молба ответникът е изпаднал в забава за плащане на главниците от 9232, 40 лв. и 360, 00 лв., поради което и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковете за обезщетение за забавено изпълнение върху същите за периодите преди датата на подаване на исковата молба.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ал.1 изр. 1 предл.1 от ГПК.

Разноски В настоящото производство разноски не следва да присъждат, предвид изхода на делото и липса на заявено искане от страна на въззиваемата страна.

С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението на въззивният съд не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд