Решение № 340 от 27.6.2025 г. на Софийски окръжен съд по дело № 889/2024 г.

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК. С Решение № 90 от 05.08.2024 г., постановено по гр.д. № 568/2022 г. по описа на Районен съд –Пирдоп е осъдена Община Копривщица да заплати на ищците Й. П. П., В. С. П., П. Н. П., Н. Н. П., К. Б. Б., П. К. Б., Н. К. Б., А. П. Д., А. В. Г., И. В. Г., Л. А. Г., С. Г. П., Р. И. Б., общо сумата от 63 936.37 лв., съобразно стореното изменение на иска по реда на чл.214 ГПК, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 14.06.2022г. до окончателното изплащане, както следва:

1. Паричната стойност за учредяване на безсрочен сервитут върху процесните имоти земеделски земи и горска територия: - ПИ с идентификатор 00504.249.1- с площ от 844133.972 кв. метра, находящ се в с. Антон, местност „Равни дял“, с трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора при съседи: 38558.2.3, 38558.2.2, 37277.200.117, 37277.200.119, 37277.193.118, 00504.184.7, 00504.184.8, 00504.184.6, 00504.249.3, 00504.249.2, 00504.182.17 и 00504.311.2; - ПИ с идентификатор 00504.252.1, с площ от 632164.978 кв. метра, находящ се в с. Антон, местност „Равни дял“, трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при съседи: 00504.252.2, 00504.251.1, 00504.184.1, 37277.116.1, 37277.116.8, 37277.900.1, 00504.153.19 и 00504.153.18; - ПИ с идентификатор 00504.251.1 с площ от 350480.011 кв. метра, находящ се в с. Антон, местност „Равни дял", трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид дърво-производителна гора, при съседи: 00504.250.1, 00504.184.1, 00504.252.1, 00504.252.2, 00504.153.18 и 00504.153.15; - ПИ идентификатор 00504.250.1, с площ от 478434.998 кв. метра, находящ се в с.Антон, местност „Гърлото“, трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при съседи: 00504.250.5, 00504.250.8, 00504.250.6, 00504.249.5, 00504.249.4, 00504.249.3, 00504.184.6, 00504.184.1, 00504.251.1, 00504.250.2, 00504.153.15, 00504.250.4 и 00504.248.9; - ПИ идентификатор 00504.252.2, с площ от 50 896 кв. метра, находящ се в с. Антон, местност „Чифлика“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, при съседи: 00504.251.1и 00504.252.1; - ПИ идентификатор 00504.184.1, с площ от 412 605.011 кв. метра, находящ се в с. Антон, местност „Чифлика“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, при съседи: 00504.184.2, 00504.184.5, 00504.184.4, 00504.184.6, 37277.112.109, 37277.112.1, 37277.116.3, 37277.116.2, 37277.116.1, 00504.252.1, 00504.251.1, 00504.250.1; - ПИ идентификатор 00504.184.4, с площ от 8254 кв.м., находящ се в с. Антон, местност „Равни дял“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, при съседи: 00504.184.6, 37277.112.1, 00504.184.1, 00504.184.2, 00504.184.3, 00504.184.5; - ПИ идентификатор 00504.184.6, с площ от 928 192.993 кв.м., находящ се в с. Антон, местност „Чифлика“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, при съседи: 00504.249.1, 00504.184.7, 37277.112.115, 37277.193.1, 37277.112.9, 37277.112.113, , 37277.112.1, 00504.184.1, 00504.184.4, 00504.250.1, 00504.184.3, 00504.184.5 и 00504.249.3, в общ размер на 52 101.23 лв., като разпределението на сумите за всеки един от ищците поотделно съгласно притежаваните от тях идеални части за всяка една от претенциите е следното: 1. Й. П. П. - 2170.88 лв.; 2. В. С. П. - Н. - 2170.88 лв.; 3. П. Н. П. - 2170.88 лв.; 4. Н. Н. П. - 2170.88лв.; 5. К. Б. Б. - 723.63 лв.; 6. П. К. Б. - 763.23 лв.; 7. Н. К. Б. - 763.23 лв.; 8. А. П. Д. - 2170.88 лв.; 9. И. В. Г. - 6512.65 лв.; 10. Л. А. Г. - 6512.65 лв.; 11. С. Г. П. - 13 025.31; 12. Р. И. Б. - 13 025.31 лв.

2. Стойността на незаконно извършената сеч за периода на строителството от 12.08.2019 г. до 18.02.2022 г., която не е предадена на ищците и унищожаване на различна по вид дървесина в размер на общо 726.66 лв., като разпределението на сумите за всеки един от ищците по отделно съгласно притежаваните от тях идеални части за всяка една от претенциите е следното: 1. Й. П. П. – 30.28 лв.; 2. В. С. П. Н. – 30.28 лв.; 3. П. Н. П. – 30.28 лв.; 4. Н. Н. П. 30.28 лв.; 5. К. Б. Б. - 10.10лв.; 6. П. К. Б.- 10.10 лв.; 7. Н. К. Б. – 10.10 лв.; 8. А. П. Д. – 30.28 лв.; 9.И. В. Г. – 99.83 лв.; 10. Л. А. Г. – 99.83 лв.; 11. С. Г. П. – 181.66 лв.; 12. Р. И. Б. 181.66 лв.

3. Мораторна лихва, считано от 19.05.2020 г. - датата на завеждане в деловодството на община Копривщица на покана вх. № 1739-3/19.05.2020 г. до 14.06.2022 г. - датата на завеждане на исковата молба в съда, общо в размер на 11 108.48 лв., като разпределението на сумите за всеки един от ищците по отделно съгласно притежаваните от тях идеални части за всяка една от претенциите е следното: 1. Й. П. П. - 462.85 лв.; 2. В. С. П. – 462.85 лв.; 3. П. Н. П. – 462.85 лв.; 4. Н. Н. П. – 462.85лв.; 5. К. Б. Б. – 77.14 лв.; 6. П. К. Б.- 77.14 лв.; 7. Н. К. Б. – 77.14 лв.; 8. А. П. Д. – 462.85 лв.; 9.И. В. Г. – 1388.56 лв.; 10. Л. А. Г. – 1388.56 лв.; 11. С. Г. П. – 2777.12 лв.; 12. Р. И. Б. – 2777.12 лв.

Със същото решение Община Копривщица е осъдена да заплати на осн. чл.78, ал. 1 ГПК на ищците общо сумата от 7 556.39 лв.- разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от Община Копривщица, чрез адв. Ч. П., с оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите на съда. Посочва, че по делото не е налице спор, че именно ответника като възложител е изградил общо на три етапа обект „Реконструкция на външен водопровод за водоснабдяване на гр. Копривщица“, чието трасе преминава през имоти в землището на община Копривщица и община Антон, сред които са и процесните поземлени имоти, собственост на ищците. Счита обаче, че твърденията на ищците, че изграждането на водопровода е било незаконно и без съгласието на ищците, както и твърденията им, че ответника се е обогатил неоснователно за тяхна сметка за неоснователни и недоказани. В тази връзка, счита че постановеното съдебно решение не съдържа отговор на всички изложени от ответника възражения, а единствено преразказ на фактическите твърдения на двете страни, което води до немотивираност и необоснованост на последното. Акцентира на това, че от страна на първоинстанционния съд е било напълно игнорирано обстоятелството, че проектът за реконструкция на водопровода на община Копривщица е разработен и одобрен още през 2005 г., т.е. много преди ищците да им бъде възстановена собствеността върху процесните имоти, като е приет ПУП за трасето на водопровода и е разработен и одобрен парцеларен план, към който момент собственик на процесните имоти е била община Антон. Позовава се на изпратено до кмета на посочената община с изх. № 08-00-29/20.05.2005 г., с което е отправено искане Община Антон да вземе решение за учредяване на право на ползване и сервитут върху площите, през които преминава водопровода, съгласно чл. 16, ал. 6 ЗГ (отм.). Счита, че с Решение № 175 по Протокол № 16 от 15.07.2005 г. на Общинския съвет на община Антон е учреден сервитут по отношение на процесните имоти. В този смисъл твърди, че сервитутното право е възникнало още през 2005 г., със съгласието на собственика на процесните имоти към този момент, като реституирането на имотите в последствие на ищците, не поражда правото последните да получат обезщетение за учредения сервитут, тъй като сервитутите следват имота, а не собственика му. На следващо място, счита че в голяма си част новоизграденият водопровод запазва съществуващото трасе на водопровода от 1965 г., в този смисъл не било налице ново строителство, за което да е необходимо учредяване на нов сервитут. Оспорва размера на претендираната сума за безсрочно сервитутно право. На последно място, счита че ищците са имали качеството на заинтересовани лица още през 2005 г., когато са имали претенции за възстановяване собствеността върху процесните имоти и в този смисъл са имали правото и възможността да депозират възражения срещу проекта за парцеларен план по реда на чл. 128, ал. 5 ЗУТ, както и да обжалват заповедта по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, което не било сторено. По иска за непозволено увреждане, считат че ищците не са провели пълно и главно доказване на твърденията си, че била унищожена цялата растителност в процесните имоти. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещните страни, с които жалбата се оспорва. Считат, че с Решение № 175 по Протокол № 16 от 15.07.2005 г. на Общинския съвет на Община Антон се дава съгласие на Община Копривщица при ремонта и реконструкцията на процесния водопровод, същият да премине през землището на Община Антон, но не се учредява сервитут, съгласно изискванията на чл. 16, ал. 7 ЗГ (отм.). Според чл. 19, ал. 6 и ал. 7 от ЗГ (отм.) за учредяване на сервитут върху общински имот се заплаща обезщетение в три месечен срок, което в случая не било сторено. Твърдят, че по делото не са представени каквито и да било доказателства, за извършено плащане преди започването на строителството на процесния водопровод. Намират, че подобно е изискването и на Закона за водите /ДВ бр. 67/1999 г. в сила от 28.01.2000 г./. Считат, че присъденото обезщетение е в размер, определен съобразно допуснатите СТЕ и ССчЕ, които не са били оспорени от ответника. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендират разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По негова правилност, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по подадена искова молба от ищците – 1. Й. П. П., 2. В. С. П., 3. П. Н. П., 4. Н. Н. П., 5. К. Б. Б., 6. П. К. Б., 7. Н. К. Б., 8. А. П. Д., 9. А. В. Г., 10. И. В. Г., 11. Л. А. Г., 12. С. Г. П. и 13. Р. И. Б. против Община Копривщица, с която са били предявени обективно, субективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на 52 101.23 лв., с която ответника се е обогатил, като не е заплатил на ищците безсрочно сервитутно право, с оглед извършена от последния „Реконструкция на външен водопровод за водоснабдяване на гр. Копривщица“, в имоти собственост на ищците и подробно индивидуализирани в исковата молба, като сумата е разпределена между ищците, съобразно квотите им в съсобствеността, изрично уточнена за всеки един от тях /съобразно уточняваща молба с вх. № 5920 от 30.08.2022 г. и молба с правно осн. чл. 214 ГПК, като е съобразено и обстоятелството, че един от ищците – А. В. Г. е починал и е бил наследен от брат си И. В. Г., с което негова квота е била увеличена/; също така искове с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата в общ размер на 726.66 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, вследствие на незаконно изсечената дървесина в имоти собственост на ищците, в това число 0.58 куб.м. трепетлика, с дължина 4 м., 6.65 куб.м. смърч, с дължина 4-5 м., 4.00 пространствени куб.м. смърч, с дължина 1 м. и 50 броя цели стъбла смърч, със среден диаметър 10 см. и средна височина 12 м., като сумата е разпределена между ищците, съобразно квотите им в съсобствеността, изрично уточнена за всеки един от тях /съобразно уточняваща молба с вх. № 5920 от 30.08.2022 г. и молба с правно осн. чл. 214 ГПК, като е съобразено и обстоятелството, че един от ищците – А. В. Г. е починал и е бил наследен от брат си И. В. Г., с което негова квота е била увеличена /; искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 10 955.68 лв. мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 52 101.23 лв. за периода 19.05.2020 г. до 14.06.2022 г., като сумата е разпределена между ищците, съобразно квотите им в съсобствеността, изрично уточнена за всеки един от тях /съобразно уточняваща молба с вх. № 5920 от 30.08.2022 г., молба с правно осн. чл. 214 ГПК и молба с вх. № 3507 от 31.03.2025 г., като е съобразено и обстоятелството, че един от ищците – А. В. Г. е починал и е бил наследен от брат си И. В. Г., с което негова квота е била увеличена / и искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 152.80 лв. мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 726.66 лв., за периода 19.05.2020 г. до 14.06.2022 г., като сумата е разпределена между ищците, съобразно квотите им в съсобствеността, изрично уточнена за всеки един от тях /съобразно уточняваща молба с вх. № 5920 от 30.08.2022 г., молба с правно осн. чл. 214 ГПК и молба с вх. № 3507 от 31.03.2025 г., като е съобразено и обстоятелството, че един от ищците – А. В. Г. е починал и е бил наследен от брат си И. В. Г., с което негова квота е била увеличена /, всичко съобразено с неколкократното оставяне на исковата молба без движение и молбите за отстраняване на констатираните нередовности, включително и от въззивния съд, както и с оглед направеното изменение на исковете по реда на чл. 214 ГПК пред първоинстанционния съд /л. 136 от делото на първа инстанция/.

От служебно изискана справка от НБД „Население“ /л.28 по настоящото дело/ е видно, че ищецът А. В. Г. е починал на 08.10.2023 г., т.е. още в хода на производството пред първоинстанционния съд. Същият, видно от справка от НБД „Население“ за родствени връзки /л.27 от настоящото дело/, е наследен от И. В. Г., негов брат, който участва по делото като ищец на собствено основание. Горното е дало основание на първоинстанционния съд да зачете настъпилата в хода на процеса смърт и тъй като единствения наследник на починалия е неговия брат, който участва като страна по делото на собствено основание, да постанови съдебното си решение при съобразяване на новите квоти в съсобствеността.

По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ответникът Община Копривщица в качеството си на инвеститор е възложила изграждане и е изградила на три етапа следния обект: „Реконструкция на външен водопровод за водоснабдяване на Община Копривщица. За извършването на реконструкцията на външния водопровод е бил изработен проект на парцеларен план и с Протокол от 18.05.2005 г. на областния експертен съвет по устройство на територията е бил приет ПУП по чл. 110, ал. 1, т. 5 ЗУТ за трасе на обект: „Реконструкция на водопровод от водохващане „Въртопа“ до водоем 500 кв.м. на гр. Копривщица, като с протокола са били дадени конкретни предписания към „ВиК“ ЕООД и Община Антон. В ДВ, бр. 55/05.07.2005 г. е било публикувано обявление, че е изработен парцеларен план за обекта, като са указани възможностите за писмени възражения на осн. чл. 128, ал. 5 ЗУТ на заинтересованите страни. От представен като писмено доказателство по делото Констативен протокол и констативен акт от 09.08.2005 г. се установява, че възражения срещу изработения парцеларен план не са постъпили. Предвид липсата на възражения със Заповед № ОА-300 от 12.08.2005 г. на Областния управител на Софийска област е одобрен парцеларния план, която е обнародвана в ДВ, бр. 74 от 2005 г. Били са издадени и разрешения за строеж, във връзка с реконструкцията на процесния водопровод.

По делото не е спорно, че към момента на приемането на ПУП и парцеларния план, във връзка с реконструкцията на външен водопровод за водоснабдяване на община Копривщица, собственик на описаните в исковата молба осем на брой поземлени имота е била Община Антон, съответно последните са били частна общинска собственост.

В съответствие с предписанията, дадени в Протокол от 18.05.2005 г., Община Копривщица е изпратила до Община Антон съобщение с изх. № 08- 00-29 от 20.05.2005 г. с искане за вземане на решение за учредяване право на ползване и сервитут върху площите, през които преминава водопровода, предмет на разработения ПУП за промяна на трасето, одобрен от Областен експертен съвет по устройство на територията, съгласно чл. 16, ал. 6 от ЗГ.

С протокол № 16 от 15.07.2005 г., въз основа на подадената молба с вх.

№ 2-117 от 25.05.2005 г. от Община Копривщица за учредяване право на ползване и сервитути върху площите, през които да преминава част от новопроектирания захранващ водопровод, е издадено решение № 175 на Общинския съвет на Община Антон, с което е дадено съгласие на Община Копривщица при ремонта и реконструкцията на захранващия водопровод за гр. Копривщица от местността „Въртопа“, същият да премине през землището на Община Антон.

В последствие, от събраните по делото доказателства се установява, че процесните - ПИ с идентификатор 00504.249.1- с площ от 844133.972 кв. метра, находящ се в с. Антон, местност „Равни дял“, с трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора при съседи: 38558.2.3, 38558.2.2, 37277.200.117, 37277.200.119, 37277.193.118, 00504.184.7, 00504.184.8, 00504.184.6, 00504.249.3, 00504.249.2, 00504.182.17 и 00504.311.2; - ПИ с идентификатор 00504.252.1, с площ от 632164.978 кв. метра, находящ се в с. Антон, местност „Равни дял“, трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при съседи: 00504.252.2, 00504.251.1, 00504.184.1, 37277.116.1, 37277.116.8, 37277.900.1, 00504.153.19 и 00504.153.18; - ПИ с идентификатор 00504.251.1 с площ от 350480.011 кв.м., находящ се в с. Антон, местност „Равни дял", трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид дърво- производителна гора, при съседи: 00504.250.1, 00504.184.1, 00504.252.1, 00504.252.2, 00504.153.18 и 00504.153.15; - ПИ идентификатор 00504.250.1, с площ от 478434.998 кв. метра, находящ се в с.Антон, местност „Гърлото“, трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при съседи: 00504.250.5, 00504.250.8, 00504.250.6, 00504.249.5, 00504.249.4, 00504.249.3, 00504.184.6, 00504.184.1, 00504.251.1, 00504.250.2, 00504.153.15, 00504.250.4 и 00504.248.9; - ПИ идентификатор 00504.252.2, с площ от 50 896 кв. метра, находящ се в с. Антон, местност „Чифлика“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, при съседи: 00504.251.1и 00504.252.1; - ПИ идентификатор 00504.184.1, с площ от 412 605.011 кв. метра, находящ се в с. Антон, местност „Чифлика“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, при съседи: 00504.184.2, 00504.184.5, 00504.184.4, 00504.184.6, 37277.112.109, 37277.112.1, 37277.116.3, 37277.116.2, 37277.116.1, 00504.252.1, 00504.251.1, 00504.250.1; - ПИ идентификатор 00504.184.4, с площ от 8254 кв.м., находящ се в с. Антон, местност „Равни дял“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, при съседи: 00504.184.6, 37277.112.1, 00504.184.1, 00504.184.2, 00504.184.3, 00504.184.5; - ПИ идентификатор 00504.184.6, с площ от 928 192.993 кв.м., находящ се в с. Антон, местност „Чифлика“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, при съседи: 00504.249.1, 00504.184.7, 37277.112.115, 37277.193.1, 37277.112.9, 37277.112.113, , 37277.112.1, 00504.184.1, 00504.184.4, 00504.250.1, 00504.184.3, 00504.184.5 и 00504.249.3, през които минава водопровода, чиято реконструкция е била извършена на три етапа, въз основа на одобрен парцеларен план и ПУП от ответника, са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ на наследниците на А.Х.П.Х.С., въз основа на Решение № 1091 от 20.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие – гр. Пирдоп; Решение 1РС от 20.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие – гр. Пирдоп, вписано под № 183, том IV и влязло в сила Решение № 149 от 01.12.2008 г. на Районен съд – Пирдоп.

По делото е представено удостоверение за наследници на А.Х.П.Х.С., от което е видно, че ищците Й. П. П., В. С. П., П. Н. П., Н. Н. П., К. Б. Б., П. К. Б., Н. К. Б., А. П. Д., А. В. Г., И. В. Г., Л. А. Г., С. Г. П., Р. И. Б. са наследници на първата.

От горното следва, че ищците са доказали пълно и главно, че са собственици на посочените и индивидуализирани в исковата молба осем на брой поземлени имота, а и това не е било спорно по делото.

По делото се установява също при условията на пълно и главно доказване, че Община Копривщица, в качеството си на инвеститор, е възложила изграждане и е изградила следния обект: „Реконструкция на външен водопровод за водоснабдяване на гр. Копривщица – Актуализация на външен водопровод за водоснабдяване на гр. Копривщица от водохващане „Въртопа“ до „връх 68“, подетапи на водопровода от съществуваща шахта – въздушник № 5 „връх 17“ до „връх 68“, който преминава през части от поземлените имоти собственост на ищците.

Спорен е бил и остава въпроса дали е било учредено надлежно сервитутно право върху процесните имоти, както се твърди от ответника Община Копривщица.

Съгласно чл. 16, ал. 6 от Закона за горите, обн. ДВ, бр. 125 от 29.12.1997 г. (отм. със Закона за горите (2011 г.)), действащ през процесния период и приложим в настоящият случай сервитут върху гори и земи от горския фонд може да се учреди за: 1. прокарване на телефонни, телеграфни, радиосъобщителни и други линии; 2. подземни водопроводи със сечение до 1500 мм, канализации, кабели и други елементи на техническата инфраструктура. Реда за учредяване на сервитут върху гори и земи от общинския горския фонд е посочен в чл. 16, ал. 7 от ЗГ (отм.), съобразно който с решение на общинския съвет може да се учредява право на ползване и сервитути върху площи от общинския горски фонд. В настоящият случай безспорно се установява по делото, че част от имотите, собственост на ищците са с предназначение на територията горска, като по отношение на тях е приложим посочения ред за учредяване на сервитути. Безспорно е също, че собственик на процесните имоти към момента на изготвяне на парцеларен план и одобряването му, съответно приемането на ПУП за обект „Реконструкция на външен водопровод за водоснабдяване на гр. Копривщица“ е била Община Антон, а процесните имоти са били общинска собственост. В съответствие с изисквания на действащия към този момент чл. 16, ал. 7 от ЗГ (отм.) Община Копривщица е изпратила до Община Антон съобщение с изх. № 08-00-29 от 20.05.2005 г., с искане за вземане на решение за учредяване право на ползване и сервитут върху площите, през които преминава водопровода, предмет на разработения ПУП за промяна на трасето, одобрен от Областен експертен съвет по устройство на територията. Така с представеното като писмено доказателство по делото решение № 175 на Общинския съвет на Община Антон, последната е дала съгласие на Община Копривщица при ремонта и реконструкцията на захранващия водопровод за гр. Копривщица от местността „Въртопа“, същият да премине през землището на Община Антон, в частност през процесните имоти. По този начин настоящият състав намира, че са спазени реда и условията за надлежно учредяване на безсрочно сервитутно право, който сервитут да преминава през процесните осем на брой поземлени имота, съобразно разработения и приет ПУП. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 6 ЗГ (отм.) площите в горския фонд, върху които е учредено право на ползване и сервитути, се заемат след заплащане на дължимата цена. Съобразно разпоредбата на ал. 7 на същата разпоредба правата на лицата, в полза на които е постановено изключване или е учредено право на ползване или сервитут, се погасяват в случай, че те не внесат дължимите суми в тримесечен срок от връчване на актовете по чл. 14г, ал. 1 и чл. 16а, ал. 3 и 4. В настоящото производство в действителност не са ангажирани доказателства за това Община Копривщица да е заплатила дължимата цена, във връзка с учредения сервитут. От анализа на посочените разпоредби обаче, става ясно, че дори и да не е била заплатена такава, правото на Община Копривщица, в чиято полза е било учредено сервитутното право, не се е погасило в посочените по-горе срокове, тъй като последните са относими само по отношение на сервитути, които се учредяват по отношение на територии, които са част от държавния горски фонд, доколкото актовете посочени в чл. 14г, ал. 1 касаят изключване на земи от държавния горски фонд, а актовете по чл. 16, ал. 3 и ал. 4 учредяване на ползване или сервитут, отново върху такива имоти. Неоснователно в този смисъл е позоваването на ищците на разпоредбата на чл. 19, ал. 7 ЗГ (отм.), с оглед погрешното й тълкуване, като приложима и по отношение на процесните имоти, в този смисъл възражението на ищците, че сервитутното право се е погасило, тъй като по делото не се установявало да е заплатена дължимата цена за учредяването му е неоснователно. Отделно съдът намира, че въпроса дали такова обезщетение е изплатено е въпрос на отношенията между собственика на имота, към момента на възникване на сервитута по ЗГ и титуляра на сервитутното право. Както се посочи по-горе към момента на възникване на сервитутните права, собственик на процесните имоти е била Община Антон. След като сервитутът е бил надлежно учреден след приемането и одобряване на ПУП и парцеларен план от собственика на имотите към този момент – Община Антон, последващите приобретатели на имотите, каквито се явяват ищците, обременени със сервитут по ЗГ (отм.), са длъжни да търпят изграденото водно съоръжение и нямат право на обезщетение по чл.59 ЗЗД, защото липсва връзка между обедняването им и обогатяването на титуляра на сервитута, в този смисъл Решение № 170 от 17.06.2015 г., постановено по гр.д. № 5897/2014 г. на ВКС. Съдът намира, че след като ищците са придобили впоследствие имотите, обременени със сервитути по ЗГ, то те нямат право на обезщетение по чл.59 ЗЗД, защото липсва връзка между обедняването им и обогатяването на ответника. Позоваването от страна ищците на разрешенията за строеж и обстоятелството, че самото извършване на реконструкцията на процесния водопровод, се е осъществило на по-късен етап, не води до извод в обратна посока. След като сервитутните права са били надлежно учредени, практическото осъществяване на ремонтните дейности по реконструкцията на водопровода, с оглед издаденото впоследствие разрешение за строеж № 1 от 30.09.2015 г. не могат да обусловят наличието на причинно-следствена връзка между обедняването на ищците и обогатяването на титуляра на сервитута. В действащото българско право за сервитутните права няма легално определение (с изключение на тези по Закона за водите), нито единно съдържание, нито единна правна уредба. Независимо от това обаче, правната теория (П. Вл., Марков М., „Вещно право. Помагало“, изд. Сиби, 2017 г., стр. 134-136, Бобатинов М., Влахов Кр. „Вещно право.Практически проблеми“, изд. Сиби, 2007 г., стр. 297 и Ставру Ст. „Сервитутни права според българското законодателство“, изд. Нова звезда, 2020 г., стр. 129 – 175) е единодушна, че сервитутът е ограничено вещно право върху чужд недвижим имот, като във всички случаи неговото съдържание включва: правомощието квазивладение, т.е. възможността за упражняване на ограничена фактическа власт върху служещия имот; специфично правомощие по отношение на служещия имот за задоволяване нуждите на господстващия имот; правомощието разпореждане (според последния от горните източници). Също така, съгласно Таджер В. „Владение“, изд. Софи – Р, 2001 г., стр. 23 „всяко вещно право включва в съдържанието си право на владение, защото без него не може да се упражняват други въздействия върху вещта“. С учредяването на сервитут по отношение на процесните имоти, в полза на Община Копривщица са възникнали и посочените правомощия, даващи право на ответника да извършва надлежно дейностите по изграждане на водопровода, макар практическото изпълнение на реконструкцията да се е осъществило впоследствие.

По изложените съображения, съдът намира че предявените субективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД от ищците за заплащане на сумата в общ размер на 52 101.23 лв., с която ответника се е обогатил, като не е заплатил на ищците безсрочно сервитутно право, с оглед извършена от последния „Реконструкция на външен водопровод за водоснабдяване на гр. Копривщица“ са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Горното води до неоснователност и на акцесорните искове за лихва, с правно осн. чл. 86 ЗЗД за заплащане на общо сумата в размер на 10 955.68 лв. мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 52 101.23 лв. за периода 19.05.2020 г. до 14.06.2022 г., с оглед обусловеността им от главните искове по чл. 59 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на 726.66 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, вследствие на незаконно изсечената дървесина в имоти собственост на ищците, съдът намира следното:

Предявената искова претенция е с правно основание чл. 49 ЗЗД, като отговорността е за чужди противоправни действия и винаги възниква в случай на вреди, причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, като вредите са причинени при или по повод изпълнение на работата. В този смисъл отговорността по чл. 49 ЗЗД е налице винаги когато вредите са резултат от виновно поведение на лицето, на което е възложено извършването на определена работа. Същата е гаранционно - обезпечителна по своя характер и предполага наличие на виновно неизпълнение на вменените от закона задължения от страна на делинквента, имащ качеството на служител на ответника.

В настоящият случай се претендират претърпени от ищците имуществени вреди, вследствие на незаконно изсечената дървесина в имоти тяхна собственост, подробно индивидуализирана - в това число 0.58 куб.м. трепетлика, с дължина 4 м., 6.65 куб.м. смърч, с дължина 4-5 м., 4.00 пространствени куб.м. смърч, с дължина 1 м. и 50 броя цели стъбла смърч, със среден диаметър 10 см. и средна височина 12 м. В действителност по силата на чл. 16, ал. 8 от ЗГ (отм.) собственикът запазва правото на собственост върху дървесината от предоставените площи, въз основа на учредения сервитут. От посочената разпоредба следва, че независимо от надлежно учредения сервитут върху процесните имоти, ищците на които е било възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ по отношение на тях са запазили правото на собственост върху дървесината. Във връзка с доказване на обстоятелството, че дървесината е била изсечена по делото е представен Констативен протокол серия РО14 № 004508 от 24.08.2018 г., съставен от инж. Н. А. Н. на длъжност главен горски инспектор при РДГ – София. От посочения констативен протокол, в действителност се установява, че е извършена проверка на имоти частта горска територия, собственост на ищците, като около горския път е намерена налична отсечена дървесина, в това число трепетлика 0.58 куб.м., с дължина 4 м., 6.65 куб.м. смърч, с дължина 4-5 м., 4.00 пространствени куб.м. смърч, с дължина 1 м. и 50 броя цели стъбла смърч, със среден диаметър 10 см. и средна височина 12 м. В протокола е посочено за проверявано лице „Растер – ЮГ“ ООД, с технически ръководител Б.Д.Ц.. Така представеното писмено доказателство обаче не установява, че именно ответникът – Община Копривщица е възложил извършването на незаконната сеч на дървесина от имоти собственост на ищците. Други доказателства във връзка с предявената претенция за претърпени имуществени вреди не са ангажирани. В обобщение не се установява от събраните по делото доказателства ответникът Община Копривщица да е възлагал дейности във връзка с изграждането и реконструкцията на процесния водопровод на посоченото дружество, от което да се изведе и отговорността й като възложител на работата във връзка с действията, извършено от проверяваното дружество, отразени в констативния протокол.

На следващо място е налице и друго основание за отхвърляне на претенцията, тъй като от констативния протокол се установява, че отсечената дървесина е била намерена на място, видно от отразяванията в него, като е била задържана и оставена на отговорно пазене в базата на ТП ДГС – Пирдоп, което от своя страна води до извода за недоказаност на причинените имуществени вреди, вследствие на отсечената без позволителен билет (както е отразено в протокола) дървесина, тъй като не се установява последната да е задържана от ответника, каквито са твърденията поддържани в исковата молба от ищците.

Предвид изложеното съдът намира че предявените субективно съединени искове с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на 726.66 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, вследствие на незаконно изсечената дървесина в имоти собственост на ищците за недоказани, поради което подлежат на отхвърляне.

Горното води до неоснователност и на акцесорните искове за лихва с правно осн. чл. 86 ЗЗД за заплащане на общо сумата в размер на 152.80 лв. мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 726.66 лв., за периода 19.05.2020 г. до 14.06.2022 г., с оглед обусловеността им от главните искове по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Поради несъвпадение на изводите на двете съдебни инстанция обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено, а предявените искове отхвърлени.

По разноските: На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК при този изход на спора право на разноски има ответника – Община Копривщица /включващи както тези, направени пред първата, така и пред въззивната инстанция/.

Съобразно представен по делото списък по чл. 80 ГПК дължимите разноски в първоинстанционното производство, възлизат в общ размер от 6200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, за заплащането на което са представени доказателства, а именно договор за правна защита и съдействие, с отразено заплащане в брой, което следва да бъде присъдено в полза на ответника, като бъдат възложени в тежест на ищците солидарно.

Съобразно представен по делото списък по чл. 80 ГПК дължимите разноски във въззивното производство, възлизат в общ размер от 7584.20 лв., от които 1384.20 лв. заплатена държавна такса и 6200.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за заплащането на което са представени доказателства, а именно договор за правна защита и съдействие, с отразено заплащане в брой, които също следва да бъдат присъдени на ответника, като бъдат възложени в тежест на ищците солидарно.

С оглед цената на всеки един от исковете, въззивното решение подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

С оглед горното съдът