Решение № 24 от 2.2.2026 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 367/2025 г.

Производството е образувано по искова молба от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, с ЕИК115576405, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, срещу И. Я. Л., с ЕГН ••••••••••, с регистриран настоящ адрес: гр. ••••••••••••, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.109, ал.1 от ЗЗО - за признаване за установено в отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 548,80 лв. представляваща стойността на предоставената му медицинска помощ и услуги по време на болничния му престой в периода от 14.04.2024 г. до 17.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 20.12.2024 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1093/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград. Ищецът УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД твърди, че на 14.04.2024 г., в 02,13 ч., ответникът И. Я. Л. постъпила по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, след като била транспортирана от екип на ЦСМП от МБАЛ „Хасково“, вследствие обгазяването й от пожар. След постъпването й в болницата била хоспитализирана в Клиника по клинична токсикология на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, в 03,08 ч. на 14.04.2024 г., с приемна диагноза „Други уточнени газове, дим и пари“. На ответника била оказана болнична помощ по Клинична пътека № 107, а лечението й приключило с издадена епикриза, в която били описани извършените медицински дейности. Ответникът била дехоспитализирана но 17.04.2024 г. Ищецът твърди, че към датата на постъпване в лечебното заведение и в периода на болничното й лечение ответникът била неосигурена по смисъла на ЗЗО, като не била възстановил правата си на здравноосигурено лице до изписването й от болницата. Поради това ищецът счита, че на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО ответникът следва да заплати стойността на оказаната й медицинска помощ по клиничната пътека в размер на 548,80 лв., съгласно действащия към датата на хоспитализацията ценоразпис на лечебното заведение. В тази насока била и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗО. Предвид липсата на плащане, за събиране на вземането си ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1093/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград. Ищецът получил указание от съда да предяви иск за установяване на вземането си, в изпълнение на което предявил процесния иск. По изложените съображения, от съда се иска да уважи предявения иск и да присъди на ищеца сторените разноски в заповедното и исковото производство. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител, с който се оспорва иска като неоснователен. Счита се, че ответникът Л. не дължи на ищеца претендираната сума, тъй като била приета по спешност в лечебното заведение. Оспорва се размера /стойностите/ на предоставените на ответника медицински услуги. Предвид изложеното, от съда се иска да отхвърли иска. В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но депозира молба, с която поддържа иска и оспорва отговора. Във връзка с възраженията в отговора и разпределената доказателствена тежест в процеса, ищецът уточнява, че претендираната искова сума, представляваща цената на оказаната медицинска помощ, включва: стойността на извършените лабораторни изследвания и цената за два дни болничен престой в клиниката. Същата била формирана като множество медико-диагностични дейности, подробно изписани в издадена „Сметка на пациента“, като стойностите на всяка една от тях били определени съгласно действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на платени услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр. Пловдив“ и съобразно посочен в ценоразписа съответен код. Доколкото в сметката не бил посочен код по ценоразписа на цената на ден болничен престой, се уточнява, че тя била кодирана под номер „26.2“ – 200 лв. на ден. В съдебно заседание ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, поддържа отговора на исковата молба, но предвид събраните по делото доказателства счита, че съдът следва да уважи иска частично – до установения размер. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното: Производството по делото е по реда на чл. 422 от ГПК - за установяване на парично вземане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Видно от приложеното ч.гр.д. № 1093/2024 г. по описа на Районен съд - Свиленград, вземането по настоящото производство съответства на това по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Ето защо, същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество. Съгласно чл. 109, ал. 1, изр. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ. С оглед посочената разпоредба, за да възникне в полза на здравното заведение право за получаване стойността на болничната помощ, следва при условията на пълно и главно доказване, да установи постъпване на ответника по спешност в лечебното заведение; необходимост от хоспитализация – наличие на състояние, което налага болнично лечение по съответната клинична пътека; оказване на медицинска помощ и услуги чрез осъществяване на посочените в исковата молба дейности; обстоятелството, че към момента на приемането му и до изписването му от болницата ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, респ. не е бил осигурен по смисъла на ЗЗО. Съгласно чл.52, ал.2 от ЗЗО неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните им медицински и други услуги по чл. 82 от Закона за здравето. От представените по делото доказателства се установява, че на 13.04.2024 г., в 23.50 ч., ответникът И. Я. Л. е постъпила в „МБАЛ – Хасково“ АД – гр. Хасково, където й е поставена основна диагноза: „Газове, дим и пари, неуточнени“, направени са й изследвания и е насочена към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, Клиника по изгаряне – „за диагностично уточняване и лечение“. Ответникът е напуснала „МБАЛ – Хасково“ АД – гр. Хасково в 1.05 ч. на 14.04.2024 г., като е транспортирана с екип от ЦСМП и е постъпила в Клиника по клинична токсикология на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр. Пловдив в 3.08 ч. на 14.04.2024 г., където е хоспитализирана по клинична пътека № 107. Ответникът е изписана от лечебното заведение на 17.04.2024 г. в 15.45 ч., а лечението й приключило с издадена епикриза, връчена й срещу подпис. От представените Лист за преглед на пациент в КДБ/СО, Направление за хоспитализация, История на заболяването, резултати от клинична лаборатория и от други изследвания и Сметка на пациент се установяват извършените по отношение на ответника медицински дейности по време на хоспитализацията му. Видно от приетото като писмено доказателство писмо от ТД на НАП – Пловдив, ответникът И. Я. Л. е с прекъснати здравноосигурителни права в периода от 14.04.2024 г. до 17.04.2024 г., като същите са възстановени на 09.08.2024 г. Следователно, установява се по делото, че в периода на хоспитализацията й ответникът И. Я. Л. е била с прекъснати здравноосигурителни права, които не са били възстановени към датата на дехоспитализацията. Поради това и на основание чл. 109 от ЗЗО ответникът следва да заплати в полза на лечебното заведение стойността на осъществените медицински дейности. С оглед установеното обстоятелство, че в периода на предоставяне на медицинската помощ ответникът е била с прекъснати здравноосигурителни права, същият дължи заплащане на оказаната му медицинска помощ по цени на съответното болнично заведение, на основание чл. 52, ал. 2 от ЗЗО. В приложената към исковата молба Сметка на пациент са описани услуги и допълнителни услуги, както и медикаменти, консумативи и материали, предоставени на ответника по време на хоспитализацията й. От представените по делото медицински документи се установява, че посочените в Сметката на пациент дейности са осъществени за лечението на пациента по време на болничния му престой. Същите представляват официални свидетелстващи документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на службата им, удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. имащи обвързваща формална доказателствена сила за съда. В представените медицински документи е удостоверено, че на пациента са извършени медицински интервенции, съобразно алгоритъм по клинична пътека № 107, като се установява, че пациентът е получил медицинска помощ в пълен обхват и обем, като са спазени изискванията на клиничната пътека. Същевременно, Сметката на пациент носи подписа на ответника, като полагането на подпис обективира изявлението на пациента, че посочените дейности са действително осъществени. По делото е приет и Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив (л.111 – л. 117), утвърден със Заповед № 225/22.03.2024 г. на Изпълнителния директор на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, от който се установява, че стойността на предоставените на ответника медицински дейности е правилно определена. За да възникне правото на ищеца да получи стойността на предоставената медицинска помощ на здравнонеосигуреното лице, следва да е уведомил за това пациента при хоспитализирането му, както и по аргумент на разпоредбата на чл.86, ал.2, т.3 от Закона за здравето да го е информирал за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в болничната помощ. Съгласно практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 378/14.04.2016 г. по гр.д. № 903/2016 на ВКС, ГК, IV г. о., разпоредбите на чл. 109 от ЗЗО не следва да се разглеждат изолирано от останалите разпоредби в закона, касаещи правата на пациентите. Съществува връзка - корелация, между правото на пациента по чл. 86, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето да бъде информиран за всички услуги и цени в лечебното заведение и задължението му по чл.109, ал.1 от ЗЗО за заплащане на оказаната му медицинска помощ, ако е с прекъснати здравноосигурителни права. Смисълът на уведомяването по чл.86, ал.2, т.3 от ЗЗ е пациентът, при приемането му в болницата, да е наясно, че към датата на постъпване в болничното заведение е с прекъснати здравноосигурителни права, и съответно да е информиран, че ако не възстанови статуса си преди датата на дехоспитализация, следва да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ. По делото е приета е Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и оказване на диагностични и лечебни процедури, в която е обективирано изявлението на пациента – ответника по делото, че е запознат с ценоразписа на медицинската помощ и услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, както и изявление, че приема да заплаща предоставените услуги, в случай че последните не се поемат от Републиканския бюджет, бюджета на НЗОК или друг източник на финансиране. Декларацията е подписана от пациента – ответник по делото на датата на хоспитализацията му - 14.04.2024 г. Последната декларация представлява частен диспозитивен документ и се ползва с формална доказателствена сила, досежно обстоятелството, че изявленията, изхождат от лицето, сочено като техен автор – арг. чл. 180 от ГПК. В този смисъл така представената декларация удостоверява изявлението на пациента, че последният е запознат с цената на предоставените услуги, както и че следва да заплати последната, в случай, че тази цена не се заплаща от бюджета на НЗОК. По изложените съображения исковата претенция се явява основателна и следва да се уважи, като сумата се присъди на ищеца, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото и в заповедното производство разноски. Водим от горното, съдът