Решение № 1112 от 7.8.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1187/2023 г.

производство по ч.гр.дело №14233/2021 г. по описа на РС – Пловдив, и сумата от 360 лева разноски в първоинстанционното производство. Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност, изразяваща се в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и необоснованост. Твърдят, че, позовавайки се на императивната норма на чл. 51 от ЗУЕС, първоинстанционният съд не е приложил последиците на влязло в сила решение на Общото събрание на Етажната собственост, а е извършил инцидентен контрол за законосъобразността му, което е недопустимо в настоящото производство. Резултатът при отмяна на незаконосъобразни решения се постига само чрез иск по чл.40 от ЗУЕС, като е недопустимо съдът в настоящото производство да упражнява такъв контрол за законосъобразност за взети решения на Общото събрание. Иска се атакуваното решение да се отмени изцяло и да се постанови ново, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че дължат на Сграда в режим на етажна собственост с административен адрес гр. •••, сумата от 280 лв., представляваща разходите за стопанисване, поддръжка и управление на общите части на сградата, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, и сумата 756 лв. - разноски по делото. Иска се и присъждане на разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като следва да се потвърди. Иска се и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното: Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението. Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт. С оглед наведените съображения във въззивната жалба, настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, прие за установено следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 51, ал.1 ЗУЕС, вр. чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС. В исковата молба се твърди, че ищецът - сграда в режим на етажна собственост, регистрирана по съответния ред в Община Пловдив, с форма на управление - общо събрание на собствениците с управител, е възложил мандат на „Ариете хоум 3" ЕООД, ЕИК 205429087, да осъществява поддръжка и управление на сградата и представителство на етажната собственост. Съгласно решение на ОС от 12.06.2019 г., свикано и проведено редовно съгласно процедурата, предвидена в ЗУЕС, етажните собственици са възложили на „Ариете хоум 3" ЕООД да стопанисва и управлява сградата, находяща се в гр. Пловдив, с административен адрес бул. ••• - жилищен комплекс „•••", в съответствие със ЗУЕС и правомощията, дадени от общото събрание на сградата. На основание чл.466 от ЗУЕС е подадено уведомление с данни на новоизбраният управител на ЕС до Община Пловдив, Район Централен. С решение от 21.10.2020 година етажните собственици са превъзложили правомощията на „Ариете хоум 3" ЕООД, като с дружеството е сключен нов договор за поддръжка и управление на сградата. Съгласно дадените правомощия, въз основа на одобрен от Общото събрание бюджет, както и размер и начин на разпределение на разходите за поддържане на общите части, от името и за сметка на всички собственици, управителният съвет (управителят) заплаща разноските за почистване и дребни ремонти, както и всички консумативи, свързани с поддръжка на инсталациите на сградата, асансьорен сервиз и дължимите плащания към съответното електроразпределително дружество, както и всички останали дължими плащания към трети лица. Твърди се, че ответниците са придобили самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр. Пловдив, с административен адрес бул. •••, в режим на съсобственост, а именно: самостоятелен обект- апартамент Е-17, находящ се в описаната сграда, с административен адрес: гр. •••, •••, с площ 55.75 кв.м, ведно със склад №4; самостоятелен обект - апартамент Ж-18, находящ се в описаната сграда, с административен адрес: гр. •••, с площ 55.24 кв.м, и реално обособено паркомясто №12 с площ от 15 кв.м. Излагат се твърдения, че на Общото събрание на Етажната собственост от 12.06.2019 г. са взети решения, включително и, че таксата от 01.01.2018 г. се запазва същата, а именно 20 лева за апартамент и 18 лева за подземен гараж, до следващото събрание, което ще се проведе през месец юли или август 2019 г. Съгласно решение на ЕС от ОС, проведено на 07.08.2019 г., е предложено месечните такси да се изчисляват по процент идеални части, като фиксирани суми на апартамент ще бъдат такса за управление, такса поддръжка, такса „Фонд ремонт", всички останали разходи: такса асансьор, ток асансьор, ток общи части, жива охрана, почистване на общите части се разпределят, като апартаментите, които не се обитават, ще заплащат: такса управление, жива охрана, такса поддръжка и почистване на общите части, но няма да се заплащат режийните разходи. За необитаем апартамент се счита този, който подаде заявление в офиса на „Ариете Хоум 3" ЕООД или на посочен имейл адрес. Срокът за подаване на заявленията бил един месец, а всички, които не са подали заявление или извършват ремонтни дейности, ще се считат за обитаеми. На Общото събрание на Етажната собственост от 07.10.2019 г. са взети решения месечните такси да се формират по следния начин: разходи за ток /общи части/, ток асансьор, такса асансьор и почистване ще се определя въз основа на притежавания % ид. части от отделните собственици. Фиксирани суми към месечната такса за апартаменти и подземни и надземни паркоместа са: хонорар на домоуправителя - 5.60 лева за апартаменти и офиси, 2 лева за подземни и надземни паркоместа; физическа охрана - за апартамент -7 лева, за подземни и надземни паркоместа- 6 лева; „Фонд ремонт" - 2 лева, техническо лице за апартаменти и подземни паркоместа - 3 лева. Необитаемите апартаменти ще заплащат хонорар на домоуправителя, физическа охрана, Фонд ремонт и техническо лице, почистване, всички останали режийни разходи не се заплащат. За необитаем апартамент се счита този, който е подал уведомление в офиса на фирмата или по имейл и предоставят нулева фактура от EVN за консумация. Прието е и, че всички задължения от 01.01.2019 г. до 31.07.2019 г. се считат за стари задължения. Общото събрание е приело длъжниците да заплатят еднократно суми за този период в определен размер, както следва: 20 лв. за апартамент на месец или общо 140 лева /7 месеца х 20 лева/; 10 лв. - необитаем апартамент на месец или общо 70 лева /7 месеца х 10 лева/; 18 лв. на паркомясто на месец или общо 126 лева /7 месеца х 18 лева/. Старите задължения е посочено, че ще са включени към текущите задължения, начислени на отделните самостоятелни обекти. На Общото събрание на Етажната собственост от 21.10.2020 г. са взети решения при натрупване на дължими месечни такси в размер над 100 лева за самостоятелен обект да бъдат предприети действия за събирането на същите, като са възложени правомощия на „Ариете Хоум 3" ЕООД да констатира задълженията на всеки неизряден собственик, без да е необходимо свикване на ОСЕС и да предприема действия за събирането им без ограничения - съдебни и извънсъдебни, вкл. представителство на ЕС пред всички съдебни и административни органи, частни и държавни съдебни изпълнители за събиране на дължимите за поддръжка и управление на общите части на сградата суми, като за целта може да възлага тези си правомощия, както и да възлага на адвокат по негов избор процесуалното представителство, като сключва договор за правна защита и съдействие при условия и цени, каквито намери за добре. Същевременно е прието и решение за сключването на договор за поддръжка и управление на общите части на сградата в режим на ЕС с „Ариете Хоум 3" ЕООД за нов едногодишен срок, без промяна на договорените цени и условия. Прието е и предложението за формиране на месечните такси, а именно: за апартаменти - фиксирани суми: хонорар на домоуправителя - 5.60 лева; физическа охрана - 8 лева; „Фонд ремонт" - 2 лева, техническо лице - 3 лева. Разходи за ток /общи части/, ток асансьор, такса асансьор и почистване се определят въз основа на притежавания % ид. части от отделните собственици. Необитаемите апартаменти е прието да заплащат: хонорар на домоуправителя - 5.60 лева; физическа охрана - за апартамент 8 лева, за подземни и надземни паркоместа - 7 лева; Фонд „Ремонт и обновяване“ - 2 лева; техническо лице - 3 лева; почистване - съгл. притежавания % ид.ч. Всички останали режийни разходи не се заплащат. За необитаем апартамент се счита този, който е подал уведомление в офиса на фирмата или по имейл и предоставят нулева фактура от EVN за консумация. За паркоместа: фиксирани суми - хонорар на домоуправителя - 2 лева; физическа охрана - за подземни и надземни паркоместа - 7 лева; Фонд „Ремонт и обновяване" - 2 лева, техническо лице - само за подземни паркоместа - 3 лева, за подземни паркоместа: разходи за ток /общи части/, ток асансьор, такса асансьор и почистване се определят въз основа на притежавания % ид. части от отделните собственици. Твърди се, че Общото събрание на Етажната собственост е възложило мандат на управителя на ЕС съгласно ЗУЕС да предприема всички действия за събиране на дължимите суми за поддръжка на общите части на сградата, като предприема съдебни и извънсъдебни действия срещу собствениците на самостоятелни обекти. По силата на дадения мандат, управителят действа от името и за сметка на етажната собственост, като има право да упълномощи процесуален представител. Сочи се, че дължимата от ответниците за притежаваните от тях самостоятелни обекти, а именно апартамент № Е-17, апартамент № Ж-18 и паркомясто № 12, сума била за покриване на разходите, свързани с управление и поддръжка на общите части на етажната собственост и външните части в етажната собственост за периода от 01.01.2019 г. - 31.08.2021 г. Общият размер на сумата е 1390, 76 лева, формирана както следва: 611.23 лева, представляваща такса за поддръжка и управление на общите части на сградата в режим на ЕС, дължима от ответниците в качеството им на собственици на самостоятелен обект - апартамент № Е – 17 и сумата от 603, 53 лева, представляваща такса за поддръжка и управление на общите части на сградата в режим на ЕС, дължими от ответниците в качеството им на собственици на самостоятелен обект - апартамент № Ж – 18, както и сумата от 176 лева, представляваща такса за поддръжка и управление на външни части и паркоместа, дължима от ответниците в качеството им на собственици на паркомясто № 12. Ответниците са имали възможност на основание чл. 40 ЗУЕС при констатация за незаконосъобразност на решенията на ОС на ЕС да поискат тяхната отмяна пред Районен съд, но няма инициирано такова производство, поради което решенията на ОС на ЕС от 12.06.2019 г., 07.08.2019 г., 07.10.2019 г. и 21.10.2020 г. са влезли в сила. На 03.09.2021 г. ищецът подал в Районен съд Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу А. Г. П., ЕГН ••••••••••, и А. Н. П., ЕГН ••••••••••, за парично вземане в размер на 1390, 76 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 03.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и претендираните разноски в размер на 428 лева. Образувано било ч.гр.д. №14233/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив. По същото съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК срещу длъжника. След издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в срока за доброволно изпълнение, длъжниците са заплатили по банкова сметка на дружеството, ангажирано с поддръжката и управлението на сграда в режим на етажна собственост, сумата от 1110.76 лева, представляваща частично плащане от общото задължение за периода 01.01.2019 г. - 31.08.2021 г., както и разноските по заповедното производство. Към настоящия момент не бил заплатен остатъкът от общо дължимата сума в размер на 280 лева, представляваща общия размер на задълженията към етажната собственост за периода 01.2019 г. - 07.2019 г. на апартамент № Е-17 и апартамент № Ж-18, или по 140 лева на апартамент за посочения период. След извършване на частичното плащане, ответниците депозирали възражение по чл. 414 от ГПК по ч.гр.д. №14233/2021 г., IV бр. състав, по описа на Районен съд — гр. Пловдив, в резултат на което било осуетено влизането в сила на заповедта за изпълнение, което от своя страна възпрепятствало издаването на изпълнителен лист за неплатеният остатък от главницата. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците А. Г. П., ЕГН ••••••••••, и А. Н. П., ЕГН ••••••••••, и двамата с адрес: гр. •••, •••, че дължат на Сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес: гр. •••, представлявана от „Ариете Хоум 3" ЕООД, ЕИК: 205429087, управител на етажната собственост, по заповедното производство ч.гр. дело № 14233/2021 г., IV-ти бр. състав, по описа на Районен съд - гр. Пловдив, сумата 280 лева, представляваща разходи за стопанисване, поддръжка и управление на общите части на сградата, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, със становище за неоснователност на предявения иск. Посочва се, че липсва основание за възникването на задълженията и ответниците не дължат заплащането на разходите за управление и поддържане на общите части на основание чл.51, ал.2 от ЗУЕС. Цитира се разпоредбата на §1, т.11 от ДР на ЗУЕС, дефинираща разходите за управление и поддръжка, като се посочва, че съобразно разпоредбата на чл. 48 ал.8 от ЗУЕС, за поддържане на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание. Прави се позоваване на разпоредбата на чл.51, ал.1 и ал.2 от ЗУЕС, като се излагат твърдения, че ответниците живеят и работят в град София и не пребивават в апартамента си, находящ се в гр. •••, повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Посочва се, че Общото събрание определя размера на паричните вноски за управление и поддържане на общите части на сградата, но по отношение на кръга от лицата, които могат да бъдат освободени от заплащане на тези разходи, неговите правомощия са ограничени от повелителния характер на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, според която собствениците, ползвателите и обитателите са освободени от задължение за внасянето на парични вноски за управление и поддържане на общите части, ако пребивават в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, т.е. пребиваващите в етажната собственост лица в хипотезите на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС са освободени изцяло от всички разходи (разноски и такси). С оглед на гореизложеното, считат, че са налице основанията на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС и не дължат разходи за управление и поддържане на общите части в етажната собственост, в която се намира притежавания от тях обект. Иска се от съда иска да бъде отхвърлен, като неоснователен Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието, че, за да бъдат уважени предявените искове от ищеца, последният следва да докаже наличието на кумулативно изискуеми предпоставки: че ответниците са собственици на процесните обекти в сградата в режим на етажна собственост; че са взети решения на ОС на ЕС, установяващи процесните задължения, които решения обвързват ответника за заплащане на претендираните суми; размера на претендираните суми и начина на изчисляване на дължимите разходи за етажните собственици. Прието е, че между страните е безспорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че ответниците са съсобственици на описаните в исковата молба самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр. Пловдив, с административен адрес: гр. •••. Не е спорно и, че на проведени общи събрания на Етажната собственост са взети решения, неоспорени по реда на чл. 40 от ЗУЕС, а именно: На 12.06.2019 г. са взети решения, включително и, че таксата от 01.01.2018 г. се запазва същата, а именно 20 лева за апартамент и 18 лева за подземен гараж, до следващото събрание, което ще се проведе през месец юли или август 2019 г. Съгласно решение на ОС на ЕС, проведено на 07.08.2019 г., е прието месечните такси да се изчисляват по процент идеални части, като фиксирани суми на апартамент ще бъдат такса за управление, такса поддръжка, такса „Фонд ремонт", всички останали разходи: такса асансьор, ток асансьор, ток общи части, жива охрана, почистване на общите части се разпределят, като апартаментите, които не се обитават, ще заплащат: такса управление, жива охрана, такса поддръжка и почистване на общите части, но няма да се заплащат режийните разходи. За необитаем апартамент се счита този, който подаде заявление в офиса на „Ариете Хоум 3" ЕООД или на посочен имейл адрес. Срокът за подаване на заявленията бил един месец, а всички, които не са подали заявление или извършват ремонтни дейности, ще се считат за обитаеми. На Общото събрание на Етажната собственост от 07.10.2019 г. са взети решения месечните такси да се формират по следния начин: разходи за ток /общи части/, ток асансьор, такса асансьор и почистване ще се определя въз основа на притежавания % ид. части от отделните собственици. Фиксирани суми към месечната такса за апартаменти и подземни и надземни паркоместа са: хонорар на домоуправителя - 5.60 лева за апартаменти и офиси, 2 лева за подземни и надземни паркоместа: физическа охрана - за апартамент -7 лева, за подземни и надземни паркоместа- 6 лева; „Фонд ремонт" - 2 лева, техническо лице за апартаменти и подземни паркоместа - 3 лева. Необитаемите апартаменти ще заплащат хонорар на домоуправителя, физическа охрана, Фонд ремонт и техническо лице, почистване, всички останали режийни разходи не се заплащат. За необитаем апартамент се счита този, който е подал уведомление в офиса на фирмата или по имейл и предоставят нулева фактура от EVN за консумация. Прието е и, че всички задължения от 01.01.2019 г. до 31.07.2019 г. се считат за стари задължения. Общото събрание е приело да се заплатят еднократно суми за този период в определен размер, както следва: 20 лв. за апартамент на месец или общо 140 лева /7 месеца х 20 лева/; 10 лв. - необитаем апартамент на месец или общо 70 лева /7 месеца х 10 лева/; 18 лв. на паркомясто на месец или общо 126 лева /7 месеца х 18 лева/. Старите задължения е посочено, че ще са включени към текущите задължения, начислени на отделните самостоятелни обекти. На Общото събрание на Етажната собственост от 21.10.2020 г. са взети решения при натрупване на дължими месечни такси в размер над 100 лева за самостоятелен обект да бъдат предприети действия за събирането на същите, като са възложени правомощия на „Ариете Хоум 3" ЕООД да констатира задълженията на всеки неизряден собственик, без да е необходимо свикване на ОСЕС и да предприема действия за събирането им без ограничения - съдебни и извънсъдебни, вкл. представителство на ЕС пред всички съдебни и административни органи, частни и държавни съдебни изпълнители за събиране на дължимите за поддръжка и управление на общите части на сградата суми, като за целта може да възлага тези си правомощия, както и да възлага на адвокат по негов избор процесуалното представителство, като сключва договор за правна защита и съдействие при условия и цени, каквито намери за добре. Същевременно е прието и решение за сключването на договор за поддръжка и управление на общите части на сградата в режим на ЕС с „Ариете Хоум 3" ЕООД за нов едногодишен срок, без промяна на договорените цени и условия. Прието е и предложението за формиране на месечните такси: за апартаменти - фиксирани суми: хонорар на домоуправителя - 5.60 лева; физическа охрана - 8 лева; „Фонд ремонт" - 2 лева, техническо лице - 3 лева. Разходи за ток /общи части/, ток асансьор, такса асансьор и почистване се определят въз основа на притежавания % ид. части от отделните собственици. Необитаемите апартаменти е прието да заплащат: хонорар на домоуправителя - 5.60 лева; физическа охрана - за апартамент 8 лева, за подземни и надземни паркоместа - 7 лева; Фонд „Ремонт и обновяване“ - 2 лева; техническо лице- 3 лева; почистване - съгл. притежавания % ид.ч. Всички останали режийни разходи не се заплащат. За необитаем апартамент се счита този, който е подал уведомление в офиса на фирмата или по имейл и предоставят нулева фактура от EVN за консумация. За паркоместа: фиксирани суми - хонорар на домоуправителя - 2 лева; физическа охрана - за подземни и надземни паркоместа - 7 лева; Фонд „Ремонт и обновяване" - 2 лева, техническо лице - само за подземни паркоместа - 3 лева, за подземни паркоместа: разходи за ток /общи части/, ток асансьор, такса асансьор и почистване се определят въз основа на притежавания % ид. части от отделните собственици. Дължимата от ответниците за притежаваните от тях самостоятелни обекти, а именно апартамент № Е-17, апартамент № Ж-18 и паркомясто № 12, сума била за покриване на разходите, свързани с управление и поддръжка на общите части на етажната собственост и външните части в етажната собственост за периода от 01.01.2019 г. - 31.08.2021 г., и е в размер на 1390, 76 лева, формирана както следва: 611.23 лева, представляваща такса за поддръжка и управление на общите части на сградата в режим на ЕС, дължима от ответниците в качеството им на собственици на самостоятелен обект - апартамент № Е – 17 и сумата от 603, 53 лева, представляваща такса за поддръжка и управление на общите части на сградата в режим на ЕС, дължими от ответниците в качеството им на собственици на самостоятелен обект - апартамент № Ж – 18, както и сумата от 176 лева, представляваща такса за поддръжка и управление на външни части и паркоместа, дължима от ответниците в качеството им на собственици на паркомясто № 12. Видно от приетото за послужване ч.гр.д. №14233/2021 г. по описа на РС Пловдив, на 03.09.2021 г. ищецът е подал в РС Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците за парично вземане в размер на 1390, 76 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 03.09.2021 г., до изплащане на задължението, както и разноски в размер на 428 лева. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК срещу длъжника за посочените суми. Ответниците платили по банкова сметка на „Ариете хоум 3" ЕООД сумата от 1110, 76, лева представляваща част от задължението, за което е издадена заповедта за изпълнение, за периода 01.01.2019 г. -31.08.2021 г., както и разноските по заповедното производство. Депозирали възражение по чл. 414 от ГПК, като в дадения от съда срок е предявен настоящият иск за неплатения остатък от сумата. Като безспорно с протоколно определение от 08.02.2023 год. е отделено обстоятелството, че размерът на претендираните задължения срещу двамата ответници за периода м. януари 2019 до м. юли 2019 год. е 280 лева. Съдът е приел, че е спорно между страните дали тази сума се дължи от ответниците, доколкото последните се позовават на разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗУЕС и твърдят, че не са пребивавали в процесните имоти повече от 30 дни годишно. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.1 от ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят. Съгласно чл. 51, ал.2 от същия закон, не се заплащат разходите по ал.1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Прието е, че ответниците не са пребивавали в процесните имоти 30 и повече дни в рамките на една календарна година, и по - конкретно през 2019 година, за която се претендира плащане за месеците януари – юли. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на показанията на свидетелите Г. С. и И. Б., които установяват, че ответниците живеят и работят в гр. София и апартаментите им в Пловдив, в сградата - етажна собственост, са неизползвани от тях. Свидетелят Стоянов е посочил, че апартамента е необзаведен и без условия за живеене, а св. Б., охрана на сградата от 2015 год. в делничните дни, е заявил, че ги е виждал едва три пъти, от които двата през 2021 год. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите като логични, последователни и взаимно допълващи се, като е посочил, че не се опровергават от останалия събран доказателствен материал. Показанията относно факта, че по принцип процесните апартаменти не се обитават от ответниците, е отбелязано, че се подкрепят и от представените и приети по делото справки от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и „ВиК“ ЕООД, които макар и за период, неотносим към процесния – 2019 год., показват, че апартаментите са били необитаеми. Така установените от първоинстанционния съд факти напълно се споделят от настоящата инстанция. Във въззивната жалба не се оспорва приетото от съда, а правните изводи, като втората инстанция не може да приеме друга фактическа обстановка. Настоящият състав се солидаризира, че е налице идентичност между страните и предмета на предявения от ищеца установителен иск и част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №14233/2021 г. на ПдРС. По същото е постъпило възражение от длъжника след получаване на заповедта за изпълнение, като се твърди плащане. На основание чл.414а ГПК ищецът е признал плащане на част от задълженията, дадени са указания за предявяване на иск по чл.422 ГПК, което е и направено. Искът е предявен в дадения едномесечен срок, от страна, имаща правен интерес, като е процесуално допустим. Според изложеното в определение №9/27.01.2021 г. по дело №71/2021 г. на ВКС, I г.о., по искове етажните собственици се представляват в производството от управителя на етажната собственост (в този смисъл определение №314 от 22.07.2009 г. на II г.о. на ВКС по гр.д. №287/2009 г.; определение №294 от 24.06.2011 г. на I г.о. на ВКС по гр.д.№209/2011 г.; определение №62 от 26.01.2012 г. на III г.о. на ВКС по ч.гр.д.№713/2011 г.; определение №505 от 25.10.2011 г. на I г.о. на ВКС по ч.гр.д.№449/2011 г.), като исковете са предявени от легитимирано лице. Спор относно това, че апартаментите на въззиваемите са необитаеми, не съществува. Единственото възражение на въззивника е свързано с това, че в определения едномесечен срок не е постъпило писмено уведомление. Спорът във въззивното производство е концентриран върху това, дали съдът разполага с правомощие да приложи императивната норма на чл.51 ЗУЕС, вместо решение на ОС на ЕС, т.е. да извърши инцидентен контрол на законосъобразността на решението от 07.08.2019 г. Според изложеното в решение №313/07.04.2020 г. по гр.д. №1332/2019 г. на ВКС, IV г.о., с ъгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят. Разпределението на т. нар. консумативни разходи за ползването на общите части не се извършва между етажните собственици съразмерно на притежавания от тях дял в общите части на сградата, а поравно според броя на лицата (собственици, ползватели и обитатели) в етажната собственост. Кои разходите са такива за управление и поддържане на общите части е посочено в §1, т. 11 ДР ЗУЕС и те включват разноските за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата - т.нар. „консумативни разноски“, разходите за портиер и възнаграждение при възлагане на дейности по поддържане на общите части. Изобщо дейността по “Поддържане на общите части” е определена в закона като дейност, насочена към запазването им в добро състояние /§13 ДР ЗУЕС/. Нормата на чл.51 ЗУЕС не предпоставя възможност за тълкуване, тя е ясна и императивна. Извод в тази насока може да се направи и от тълкуването на чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС, в която разпоредба е посочено, че правомощие на Общото събрание е определяне размера, но не и начина на разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части. Последният е разписан изрично в закона - поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят. В същото решение е отбелязано и, че след влизането в сила, решенията на Общото събрание на ЕС са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Законът за управление н а етажната собственост урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, гласуване и предметна компетентност. Нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС обаче има императивен характер. Според решение №60181/20.10.2021 г. по гр.д. №86/2021 г. на ВКС, IV г.о., независимо дали е било взето решение на общо събрание на етажните собственици, лицата по чл.51, ал.2 ЗУЕС са освободени от задължението да участват в разходите по управление и поддържане на общите части н а етажната собственост, тъй като нормата е с императивен характер. В същото решение е дадено разяснение, че с разпоредбата на ал.2 се урежда изключение от общото правило на чл.51, ал.1 ЗУЕС за разпределение на разходите между собствениците, ползвателите и обитателите, и членовете на техните домакинства, поради което следва да се тълкува стеснително, а взетите от общото събрание решения в нарушение на тези изисквания не пораждат задължения за собствениците на обекти в етажната собственост, тъй като е извън правомощията на общото събрание да определи кръга на лицата, които не заплащат разходите за общите части. Касае се за императивна норма, която съдът е длъжен да приложи. Ето защо доводите във въззивната жалба в обратната насока са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Касае се за императивна норма, която съдът е длъжен да приложи. Колкото до доводите за неоснователно обогатяване – същите са ирелевентни към настоящето производство, а и се правят едва пред въззивната инстанция, което е недопустимо. В настоящия случай е налице решение на ОС на ЕС, прието на 07.08.2019 г., съгласно което месечните такси да се изчисляват по процент идеални части, като фиксирани суми на апартамент ще бъдат такса за управление, такса поддръжка, такса „Фонд ремонт", всички останали разходи: такса асансьор, ток асансьор, ток общи части, жива охрана, почистване на общите части се разпределят, като апартаментите, които не се обитават, ще заплащат: такса управление, жива охрана, такса поддръжка и почистване на общите части, но няма да се заплащат режийните разходи. За необитаем апартамент се счита този, който подаде заявление в офиса на „Ариете Хоум 3" ЕООД или на посочен имейл адрес. Срокът за подаване на заявленията бил един месец, а всички, които не са подали заявление или извършват ремонтни дейности, ще се считат за обитаеми. В цитираното от първоинстанционния съд решение №93/06.10.2022 г. по гр.д. №395/2022 г. на ВКС, I г.о., е даден и отговор на поставения с въззивната жалба довод, касаещ неподаване в срок на уведомление, че даден обект от ЕС е необитаем - доколкото нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е императивна правна норма, етажният собственик не дължи заплащането на разходи за управление и поддържане на общите части, ако е доказал условието на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС /пребиваването в собствения му имот за период само от 30 дни или по-малко от 30 дни през една календарна година/, дори и да не е подал декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, да не е вписал тази негова декларация в книгата на етажната собственост и въз основа на това да не било постановено решение на Общото събрание на ЕС за освобождаване му от плащане на тези разходи. Неподаването на декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и невписването в книгата на етажната собственост на тези обстоятелства не обвързва съда автоматично да приеме, че няма основание за освобождаване на етажния собственик от плащане на разходите за управлението и поддържането на етажната собственост. Действително, невписването на това обстоятелство в книгата на етажната собственост представлява неизпълнение на задължение на етажния собственик по чл. 7, ал. 3 ЗУЕС във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗУЕС, но законът не предвижда като последица от неизпълнението на това задължение изключването по отношение на такъв етажен собственик на прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. В настоящия случай безспорно е установено, че двата апартамента на въззиваемите са необитаеми, не е установено и да е правен ремонт през процесния период. Ето защо доводите на въззивника не се възприемат от настоящата инстанция. Въз основа на изложеното предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Като е достигнал до същия краен резултат, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди. По изложените съображения жалбата е неоснователна, а решението на районния съд – правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото – отхвърляне на жалбата, не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя, а само на въззиваемата страна. И с отговора на въззивната жалба, и с допълнителна молба е посочено, че страната е представлявана безплатно, като се иска присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокатското дружество, представлявало страната. В настоящия случай възнаграждението на пълномощника следва да се определи в съответствие с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - изчислено на база на обжалвания интерес – за представителство по един иск, а именно 400 лв. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, по него е проведено едно заседание, като не са налице основания за увеличаване на определения размер. Доколкото се твърди, че дружеството е регистрирано по ЗДДС, следва да се присъди и ДДС, или се присъжда възнаграждение в размер на 480 лв. Не са налице предпоставките за определяне на допълнително възнаграждение от още 480 лв., т.е. за всеки от въззиваемите. При определяне на размера на минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. следва да бъде съобразено правилото на чл.2, ал.5 НМРАВ, като в хипотезата на обективно съединени искове, предявени с една обща искова молба, минималното адвокатско възнаграждение се определя за всеки от исковете поотделно. В хипотезата на субективно съединени искове това правило следва да бъде приложено съобразно спецификите на конкретния случай. Когато една обща искова претенция е предявена срещу няколко ответници, какъвто е случаят на искане за солидарно осъждане на няколко ответници да заплатят една и съща парична сума, адвокатското възнаграждение е едно, а не за всеки от ответниците. В този случай се касае до общи задължения на другарите с един и същи обект, поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя спрямо общата претенция, а не спрямо всеки от ответниците (определение №77/24.02.2022 г. по ч.т.д. №1692/2021 г. на ВКС, I т.о.). Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав,