Решение № 285 от 12.6.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 668/2025 г.

Предявени са искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от П. Т. Т. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес ••••, ул. „С. ••••••, със съдебен адрес гр. •••••••• - адв. С. П., срещу Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша” №2, с която е предявена претенция по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 30000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 8 700 лева имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение по досъдебно производство с № 236/2021 г. по описа на РУ – П. и пр. пр. № 5938/2021 г. по описа на Районна прокуратура – Пазарджик – ГО – П..

В исковата молба са изложени следните факти и обстоятелства:

Твърди се, че на 17.11.2021 г. ищецът бил задържан за срок от 24 часа. Същия ден било извършено показно ••••••••• в домът на баба му в гр. ••••••••••••, което станало достояние на хората в •••••, който е малък град и всички се познават. Дълго време след това се говорело из града за зрелищното •••••••••, като ищецът бил сочен за извършител на престъпление, по което нямал отношение.

Според него бил подложен по досъдебно производство с № 236/2021 г. по описа на РУ - П. принудително, против волята му като „•••“, макар това да •••• Било отправено от Районна прокуратура - Пазарджик, ТО П. до Районен съд - Пещера искане за разрешение •••••••••••••••••• - ••••••••••••••. С определение № 116/21.12.2022 г. по ч.н.д. № 165/2022 г. на Районен съд - Пещера е дал такова разрешение. Това наложило на 23.02.2023 г. ищецът принудително да бъде отведен в РУ - П., където макар и да е ••••, ••••••••••••••••••••••••••, като това било болезнено за него, и му ••••••••• с предмети. Това било възприето от ищеца като •••••••• , не бил на себе си месеци наред.

Твърди се, че във връзка с воденото разследване се явявал над 15 пъти в РУ - П. в периода от 17.11.2021 г. до м. декември 2023 г., когато същото приключило.

На 15.01.2024 г. в Районен съд - Пещера бил внесен Обвинителен акт от Районна прокуратура - Пазарджик, ТО - П., като бил обвинен в това, че на 17.11.2021 г. в •••••, о•••••••••••••• държал •••••••••• – 1 бр. •••••••••••••••• с неустановена марка и модел с надпис на •••• „•••“ и номер на ••••••••••••• „•••••••••“ и •••••• - 27 бр. ••••••.7,62x39 за •••••, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл. 50, ал. 3, чл. 76, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ••••••••••.

Сочи се, че така незаконно бил обвинен в тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, което не бил извършил, като за повдигнатото му обвинение се предвиждало наказание - от две до осем години „лишаване от свобода“, минимумът на което наказание и големият максимум сочел, че престъплението, в което бил обвинен, е със значителна тежест.

Посочва се, че с Присъда № 2 от 06.02.2025 г. по НОХД № 13/2024г. по описа на Районен съд – Пещера ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото от прокуратурата обвинение - че на 17.11.2021 г. в •••••, общ. •••••••••••••••••••••••••• държал •••••••••• – 1 бр. •••••••••••••••• с неустановена марка и модел с надпис на •••• „•••“ и номер на ••••••••••••• „•••••••••“ и •••••• - 27 бр. ••••••.7,62x39 за •••••, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл. 50, ал. 3, чл. 76, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ••••••••••, поради което на основание чл. 304 от НПК бил ОПРАВДАН по обвинението за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК във вр. с чл. 50, ал. 3, чл. 76, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ••••••••••.

Твърди се, че по н.о.х.д. № 13/2024 г. по описа на Районен съд - Пещера е ползвал адвокатска защита, като бил защитаван от адв. С. П. от АК - Пловдив с договор за правна защита и съдействие от 19.09.2024 г., по който заплатил сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за защита в производството пред първа инстанция.

Сочи се, че Районна прокуратура - Пазарджик, ТО - П. протестирала Присъда № 2 от 06.02.2025г. по н.о.х.д. № 13/2024 г. по описа на Районен съд - Пещера пред Окръжен съд - Пазарджик. Било образувано в.н.о.х.д. № 247/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, по което с окончателно Решение № 93/ 09.05.2025 г. била потвърдена Присъда № 2 от 06.02.2025 г. по НОХД № 13/2024 г. по описа на Районен съд - Пещера.

В исковата молба се твърди още, че ищецът пред Окръжен съд - Пазарджик ползвал адвокатска защита и бил представляван отново от адв. С. П. от АК – Пловдив, на когото заплатил сумата от 4000 лева за процесуално представителство, защита и съдействие по ВНОХД № 247/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик по Договор за правна защита и съдействие от 14.04.2025 година.

Посочва се, че в резултат на повдигнатото му обвинение му било отнето и законното ••••.

Твърди се, че вследствие на воденото срещу ищеца досъдебно производство, същият претърпял имуществени вреди в размер на 2300 лева за защита в досъдебното производство, 2500 лева за защита пред Районен съд - Пещера и 4000 лева за защита пред Окръжен съд - Пазарджик, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение.

Излага доводи, че вследствие на незаконното обвинение в престъпление, което продължило над три години и половина, ищецът Т. претърпял изключителни по своя характер и интензивност неимуществени вреди, като обвинението имало значителен репресивен характер спрямо него, а именно:

1. Било извършено показно претърсване в дома на бабата на Т., което станало

достояние на широк кръг от лица, а в малкия град се говорело за това, че същият

съхранявал едва ли не •••• в дома на баба си;

2. Принудително му била взета ••••••••, което било изключително унизително за него,

3. Явявал се над 15 пъти в РУ - П. и около 5 пъти в съдебна фаза.

4. Бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, което било особено

унизително и травмиращо,

5. През целия период изпитвал постоянен стрес, страх от осъждане и безсъние,

както и чувство на обществена стигматизация, затворил се в себе си и спрял да

излиза с приятели.

6. Преживял •••••••••, за което се наложило да потърси медицинска помощ и бил

консултиран от п. Н.Б., която диагностицирала състояние на ••••••••••.

7. Целият този процес се отразил негативно на личния и социален живот на ищеца,

включително отношенията му с близки и колеги.

8. Семейството му се притеснявало много, а от това и той изпитвал все по-големи

страдания.

9. Наказанието за това престъпление не било никак малко и всичко това го

съсипвало и бил непрекъснато ••••••. Не се хранел нормално, не можел да спи,

сънувал кошмари, и макар да се стараел да не споделя тревогите си, нямало как

да скрие всичко това от приятелите си. Притеснявал се, че може да бъда осъден и наказан за нещо, което не бил извършил. Виждайки страданието и притеснението

у близките и приятелите му от положението, в което бил поставен, изпитвал още

по-силни терзания, страх от бъдещето. Този силен психо-емоционален стрес бил

дълбоко ••••••••••• - да бъде обвинен в нещо, което не бил извършил. 10. Приятелите му започнали да го отбягват. Страдал от пренебрежението на приятелите и роднините си.

Твърди, че всичко това представлявало неимуществени вреди, които били пряка последица от действията на прокуратурата и подлежали на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ. По този начин воденото срещу Т. наказателно производство за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, което не бил извършил, оказало силно негативен ефект на имиджа и доброто му име в обществото, и оказало отрицателен ефект върху •••••••• му сфера.

На няколко пъти по време на процеса, заради стреса, тревожността и безсънието бил посещавал п. д-р Н.Б..

Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови съдебно решение, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да бъде осъдена Прокуратурата на Република България, представлявана от главния прокурор Б.С., да му заплати сумата от 30000 лева или 15338.75 евро, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, както и сумата от 8700 лева или 4448.23 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди изброени в обстоятелствената част, ведно със законна лихва върху двете главници от деня на окончателния съдебен акт - 09.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумите.

Моли да му бъдат присъдени сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ чрез представител от страна на ОП Пазарджик прокурор П. С..

Изразено е становище, че предявеният иск по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е допустим, като се пояснява, че е налице влязла в сила оправдателна присъда. При тези данни, от формална гледна точка бил осъществен фактическия състав за отговорност на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

По същество се излагат съображения, че претенцията е недоказана и същата се оспорва изцяло.

Възразява се също относно твърденията в исковата молба, че са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства, като се изтъква, че в тежест на ищеца било да докаже наличието на твърденията в исковата молба, непосредствената им причинноследствена връзка с незаконното обвинение за престъпление от общ характер, както и техния размер.

Сочи се, че нямало категорични доказателства за задържането на ищеца Т. за 24 часа на 17.11.2021г., а дори и да е имало такова, то било по реда на ЗМВР – без участието на Прокуратурата.

Възразява се срещу изложеното в исковата молба, като се излагат доводи, че досъдебното производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, а именно: с първото действие по разследването, в което не е участвала Прокуратурата, както и че за образуването на досъдебното производство и в първоначалните процесуалноследствени действия не са извършени под ръководството на прокурор, т.е. претенциите за евентуални претърпени вреди от тези действия следвало да се насочат към МВР, а не към Прокуратурата на Република България.

Твърди се, че с исковата молба не са представени доказателства относно твърденията за извършено ••••••••• в домът на бабата на ищеца в гр. ••••••••••••, а това били единствено лични оценки на ищеца.

Посочва се също така, че ищецът не бил представил доказателства в подкрепа на твърдението си, че е бил привлечен като обвиняем на 05.05.2023г. по ДП № 236/2021 г. по описа на РУ МВР - П., както и че липсвали доказателства за налагана и търпяна мярка за процесуална принуда в хода на наказателното производство. Отбелязва се, че от изложеното в исковата молба, твърдяната мярка за неотклонение е „подписка“, която е най-леката мярка за неотклонение, както и че от привличането на П. Т. Т. в качеството му на обвиняем на 05.05.2023 г., до внасяне на делото в съда на 15.01.2024 г. са минали около осем месеца, което е разумен срок от момента на повдигане и предявяване на обвинението и предаването на обвиняемия на съд.

Твърди се, че към исковата молба няма представени доказателства относно изложените твърдения за принудителното взетите образци на ••••• за сравнително изследване, като се посочва, че от изложеното в исковата молба е видно, че образците от •••• за сравнително изследване са взети след разрешение на Районен съдгр.Пещера, дадено с Определение № 116/21.12.2022 г. по ч.н.д.№ 165/2022 г. по описа на съда. Посочва се също така, че няма доказателства за изложените твърдения, че •••••та е взета чрез •••••••••••••••••••••••••••••, като се сочи, че тези твърдения имали декларативен характер, без да се сочи по какъв начин и с кои точно действия са накърнили честта и достойнството на ищеца. Отбелязва се, че съгласно НПК, процесуално-следствените действия не се извършват срещу някой, а с цел за установяване на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина.

В отговора на исковата молба се твърди още, че от последната не ставало ясно и не се сочели доказателства, че по време на извършването на процесуално-следствените действия против ищеца, същият е почувствал •••••• при вземане на •••••. Посочва се, че едно от изискванията на чл. 158, ал. 1 от НПК е да не се допускат действия, които ••••••• на освидетелстваното лице, като ноторно известен факт е, че •••• се взима от •••••а. Сочи се, че в исковата молба не се конкретизират действия от страна на служителите и разследващия орган, с които да не са спазени изискванията на НПК и да са накърнени честа и достойнството на ищеца или друго негативно отношение към него, което да го е накарало да се чувства унижен.

Излагат се доводи за липса на представени доказателства относно изложеното в исковата молба за досъдебната и съдебната фаза на наказателното производство, като се твърди, че са посочени номера на съдебни актове и са приложени незаверени и нечетливи копия на част от цитираните документи, което било явна пречка относно преценка достоверността на изложените твърдения, както и преценката относно изтекъл ли е 5-годишният давностен срок за предявяване на исковата претенция.

Отбелязва се също така, че продължителността на съдебната фаза не зависела от Прокуратурата на Р. България, а била изцяло зависима от действията и решенията на съответния компетентен съд, като Прокуратурата на Р. България е само участник в съдебния процес, от който пряко не зависи неговата продължителност.

Сочат се като неоснователни и недоказани твърденията на ищеца П. Т. Т., че от незаконното обвинение спрямо него са настъпили отрицателни последици, изразяващи се в постоянен стрес, страх от осъждане и безсъние, както и чувство на обществена стигматизация; че се е затворил в себе си и е спрял да излиза с приятели, и че приятелите му започнали да го отбягват. Набляга се на обстоятелството, че не се сочат факти и не се представят доказателства за пренебрежително отношение на приятелите и роднините му и отново се отбелязва, че тези твърдения в исковата молба имали декларативен характер, без да се сочат конкретни факти и обстоятелства, които биха предизвикали подобни чувства и емоции.

Като неоснователни и недоказани се сочат твърденията на ищеца затова, че наказателното производство се било отразило негативно на личния и социалния му живот, в отношенията му с близки и колеги, като се твърди, че отново не се сочат факти и не се представят доказателства във връзка с тези твърдения.

Възразява се и срещу твърденията на ищеца, че наказателното производство срещу него е продължило над три години и половина, като същите се определят като неоснователни и се отбелязва, че съгласно НПК процесуално-следствените действия не се извършват срещу някой или конкретно лице, а с цел за установяване на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина.

Като неоснователни се определят и твърденията в исковата молба за неразумен срок на наказателното производство, като се сочи, че дори да се приеме, че досъдебното производство е образувано на 17.11.2021 г., досъдебната фаза е приключила на 15.01.2024 г., т.е. около две години и два месеца, което е разумен срок за образуване и приключване на досъдебно производство. Посочва се, че наказателното производство е приключило на 06.02.2025 г., т.е. срок от три години и двадесет и два дни, като се отбелязва, че продължителността на съдебната фаза не зависи от прокуратурата.

На следващо място се отбелязва, че преди да бъде привлечен в качеството на обвиняем П. Т. Т. е разпитван в качеството на свидетел, т.е. до 26.05.2023г., поради което не бил имал основание да търпи негативни емоции и притеснения за воденото наказателно преследване. От привличането на Т. в качеството на обвиняем, до приключване на наказателното производство, били изминали около 1 година, 8 месеца и 11 дни, основната част от които в съдебна фаза, което според прокуратурата се явявал разумен срок за приключване на делото.

Като неоснователни и недоказани се сочат в отговора на исковата молба и твърденията на ищеца, че вследствие на незаконното обвинение е преживял •••••••••, за което се наложило да потърси медицинска помощ и консултация с п., който го диагностицирал - състояние на ••••••••••, като отново се сочи, че тези твърдения не били подкрепени с доказателства, тъй като представените медицински документи били неясни, нечетливи и не доказвали наличието на •••• разстройство и причинно-следствената връзка с воденото наказателно производство. Отбелязва се, че част от медицинските документи са с дата след приключване на наказателното производство, т.е. време, в което причината за евентуални тревоги и притеснения на ищеца вече не съществувала.

Твърди се, че ищецът не представял доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата си молба, както и за реално претърпени морални вреди, които да са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Уточнява се, че неимуществените вреди се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, каквито са личността и достойнството, търпенето на болки и страдания, негативните физически и психически преживявания, а неимуществените вреди подлежали на доказване, а не се предполагат, както и че те трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения, тъй като за всеки отделен човек са индивидуално определяеми и съдът не можел да предполага тяхната наличност.

Оспорва се исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, както по основание, така и по размер. Твърди се, че същата е прекомерна и не е съобразена с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика за аналогични случаи (включително и тази на ЕСПЧ), както и с обществено - икономическите условия в страната.

Сочи се съдебна практика.

Изразява се становище, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с икономическия стандарт в страната и размерът му е в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ. Посочва се, че независимо от обективния характер на отговорността по ЗОДОВ, в тежест на ищеца е да докаже твърдените вреди, техният размер и връзката им с незаконното обвинение, като отново се сочи съдебна практика.

Оспорва се иска за обезщетение и за имуществени вреди в размер на 8 700 лева, представляващи извършени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение и защита по досъдебното производство, делата пред РС - Пазарджик и пред ОС-Пазарджик, като неоснователна и недоказана по размер, като отново се твърди, че с исковата молба не са представени доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение, освен нечетливи копия на договори за правна помощ, за чието плащане не били представени доказателства. Навеждат се доводи, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което евентуално възнаграждение за адвокатски хонорар не следвало да превишава минималните размери, определени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Възразява се срещу претендираните разноски в настоящото производство поради недоказаност и неоснователност на иска.

В проведените съдебни заседания, страните поддържат становищата си.

Като ответник и контролираща страна в производството се явява Окръжна Прокуратура Пазарджик представлявана от прокурор С., който поддържа неоснователност на претенцията.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба, писменият отговор и Д.звити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Установената фактическа обстановка която ищецът Т. е пресъздал в исковата молба досежно воденото наказателно производство срещу него не се оспорва от ответника - Прокуратурата.

Същата съдът приема за установена от събраните по делото доказателства и приложеното в цялост н.о.х.д. №13/24г. по описа на РС Пещера.

С присъда №2 от 06.02.2025г по посоченото н.о.х.д. №13/24г., по описа на РС Пещера, ищецът П. Т. е признат за невиновен в това че на 17.11.2021г. в гр.•••••••, обл. П., в дом на ул.„•••••• държи •••••••••• – 1бр. •••••••••••••••• с неустановена марка и модел с надпис на •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл.50, ал. 3, чл.76, ал.1 и чл.79, ал. 1 ••••••••••, поради което на основание чл. 304 от НПК го съдът го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК във вр. с чл. 50, ал. 3, чл.76, ал.1 и чл.79, ал. 1 ••••••••••.

Установено от приложеното ДП е, че по подадени в Участък ••••••• при РУ на МВР П. сигнали от 13.09.2021г. – за •••• с •••••••••• ••••, и от 16.11.2021г. – за намерен в гората от служители на ДЛС „Борово“ •••••••• – били образувани и обединени полицейски преписки, като във връзка със случаите органите на реда получили и оперативна информация за съпричастност към деянията на подсъдимия П. Т. Т. от •••••.

Установява се също, че на 17.11.2021г. били извършени действия по ••••••••• в условията на неотложност, в обитаван от Т. имот – в •••••, на ул. ••••••••. Претърсването било неформално осъществено като непротоколирана проверка от първо пристигналите на мястото полицейски служители Г.К. и Г.Д., които в присъствието на ищецът, но без поемни лица, влизали в помещенията на частния дом и прилежащите постройки и отваряйки гардероби и хладилници на първия етаж на жилището, намерили законно притежавана от Т. •••••••, а в незаключена прилежаща постройка – друга •••••••• и ••••••, за които вещи Т. нямал разрешително. След така извършеното фактическо претърсване, на мястото пристигнали разследващ полицай и помени лица.

Според съдържанието на протокола за ••••••••• – в гардероб в кориД. на избения /приземен/ етаж на жилищната сграда били открити 4 броя ••••••ибър •••, а в незаключена и достъпна за останалите живущи на адреса (баба и други роднини на подсъдимия)прилежаща постройка – помещение за отглеждане на животни, била открита ••••••••••••••••, също ••••••, с надпис на •••• „•••” и номер на ••• „•••“. Съгласно заключението на изготвена по делото балистична експертиза (л. 108 от ДП) – откритата в прилежащата постройка •••••••••••••••• и намерените в претърсения имот общо 27 бр. ••••••ибър ••• представляват съответно •••••••••• и •••••• годни по предназначение. Посочената •••• била след иззетите от разследващия полицай вещи, като на следващия ден с писмо до началника на Сектор „НТЛ“ при ОДМВР Пазарджик било поискано изготвянето на експертна справка – дали по ••••то има дактилоскопни следи и биологичен материал. Такава експертна справка (л.91, л. 92 от том I oт материалите по ДП) била изготвена от практически неназначен специалист-технически помощник – различен от присъствалия такъв на претърсването и изземването, който в отсъствието на разследващия орган и поемни лица, в лабораторни условия, неясно къде, иззел •••• от спусъка на явно предаденото му, но неясно как и в какъв вид, ••••••••••. Почти година след описаното снемане и запечатване на ••••• (л.277 от том II от ДП) само от специалиста технически помощник, тя била изпратена от разследващия полицай в София с постановление за назначаване на експертиза от 10.11.2022.г (л. 232 от том II от ДП). Установява се от мотивите на оправдателната присъда, че на 06.01.2023г. – месеци преди да бъде привлечен като обвиняем, на П. Т. „като свидетел“ са взети принудително образци за сравнително изследване – •••• /скрининг/ от •••••а/с постановление от 27.02.2023г. този образец също бил изпратен за ••••••••••••• (л.230 от ДП), която със заключение от 27.03.2023г. установила пълно съвпадение на ••••• на Т. с този от обтривката на спусъка на ••••та.

От представеното ДП се установява, че ищецът П. Т. бил привлечен като обвиняем с постановление от 05.05.2023г., предявено му на 26.05.2023г. и делото пред РС е образувано по обвинителен акт срещу него за същото обвинение.

Установява се също, че ищецът е бил задържан за срок от 24 часа на 17.11.2021 година по ЗМВР.

Проведени са 7 открити съдебни заседания пред РС-Пещера.

С решение №93/9.05.2026г. по в.н.о.х.д.№247/25г. на ПОС е потвърдена присъда №2 от 06.02.2025г по посоченото н.о.х.д. №13/24г., по описа на РС Пещера.

Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда в посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано – какъвто е настоящият случай. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.

За да бъде ангажирана отговорността на Държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните юридически факти: 1.) привличането му като обвиняем по образувано наказателно производство; 2.) прекратяването на същото поради това, че извършеното деяние не съставлява престъпление; 3.) съществуващата причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и претъпените неимуществени вреди, както и 4.) характера, степента и интензитетът на претърпените неимуществени вреди.

Както бе посочено по-горе ищецът е оправдан с посочените влезли в сила съдебни актове.Като от момента на повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда на ПОС е изминал срок от 3 години и 6 месеца за периода -17.11.2021 г.- от задържането му, привличането му като обвиняем до потвърждаване от ПОС на оправдателната присъда от 9.05.2025 година/, спрямо същия е била взета най леката мярка –„подписка“.

Представена е медицинска документация от д-р Б. с поставена на ищецът диагноза – •••••••••••••••••••••становява се, че същият е приемал медикаменти.

Изслушана и приета по делото е СпсихЕ, от която се установява, че по време на обвинението и воденото наказателно производство срещу П. Т. същият е страдал с диагноза-•••• или ••••••••••• Тежестта на ••••••••••• са определени от д-р К. като „тежка“, а на •••••••••• като – „умерена“. Установява се и от заключението, че е било приложено лечение, изписано от специалист п.. Отражението върху личния и социалния живот е свързано със стигматизацията. Тежестта не може да се

обективизира, а можело да се съди само по субективни сведения.

От заключението се установява още, че нямало данни съобразно медицинското му досие П. Т. да е имал ••• проблеми преди започване на обвинението и наказателното производство срещу него.

Разпитан е Т. Т. баща на ищеца, който установява, че притеснението около наказателното производство се отразило на цялото семейство, •••••••••.Ищецът се чувствал зле не искал да излиза, бил подтиснат.Преди това енергичен, засмян, а след това се чувствал зле, че е обвинен неправилно и казвал, че няма да издържи ако го осъдят.Установява, че общо пред Полицията и съда се явявал около 15 пъти.Установява, че хората в гр.••••••• започнали да ги избягват, чувствали се като престъпници, имало опасност да изгуби работата си в •••••, но тъй като бил с ••••• ••••ност, не успели да го отстранят от работа.

Установява, че ищецът имал много приятели, но се отдръпнали понеже според тях синът му бил престъпник.

Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност на държавата, която е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице- пряк причинител на вредите. Отговорността на държавата е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД и тя също е гаранционнообезпечителна.

На репариране подлежат само действително настъпилите вреди. /В този смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.гр.д.№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС/. За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на релативния критерий за справедливост - арг. по чл. 52 от ЗЗД. Понятието справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Обезщетението следва да е съразмерно с конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за справедливост. Такива обстоятелства са продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя на деянията, по които е било незаконното повдигнатото обвинение, ограничаването на гражданските права, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му положение и начина, по който се е отразило обвинението на ищеца- върху личния, професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му.

Несъстоятелни са доводите на Прокуратурата на Република България досежно, това че не се установява наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и неимуществените вреди

В конкретния случай правнорелевантният факт е обвинението по смисъла на НК и поддържаното обвинение/ в този смисъл са изложени мотиви в решение №27/9.ІІІ.2022г. по в.гр.д.663/21 г. по описа на Апелативен съд –Пловдив/.

В исковата си молба ищецът е изложил факти във връзка с търпените от него вреди, които безспорно се подкрепят от гласните доказателства и се установяват от СПсихЕ и мед.документация.

Налице е било заболяване отключено от изживения стрес, притеснения от загуба на работата, отдръпване на приятелите и разпространяване на информация в гр.•••••••, че ищецът е престъпник.

Така посочените факти са съвсем обичайни при водене на нак. производство.

Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, претърпени от пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда по същество на конкретни обстоятелства от обективната действителност - в този смисъл е задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС, като при определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.

Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетението.

Предвид конкретните данни по делото, настоящият съдебен състав при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди взе предвид следните конкретни обстоятелства, както следва:

Тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение –е тежко

по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, продължителността на наказателното преследване от 3 години и 6 месеца, възрастта на ищецът, който е бил на •• години.

Интензитетът на наказателното производство – във фазата на досъдебното производство след привличане на ищеца в качеството му на обвиняем по повдигнатото му обвинение осъществените процесуално – следствени действия с негово участие, извършените разпити и наред с това, му е наложена най-леката мярка за неотклонение – „подписка“, която не води до съществено ограничаване на конституционните права и свободи на ищеца. Същевременно обаче, като законова последица от привличането на ищеца като обвиняем е извършена полицейска

регистрация на същия по чл. 68 от ЗМВР, като доводите на Прокуратурата да не се взима предвид това обстоятелство при разглеждане на иска са несъстоятелни, доколкото макар регистрацията да не е резултат от акт на органите на ДП, е пряка и непосредствена последица от техния акт за привличане на лицето като обвиняем. Следва да се отчете и факта на принудително взета проба за ДНК анализ от •••••а.

Данните за личността на ищеца, с оглед преценката за интензитета на негативното отражение на повдигнатото му обвинение върху неговото физическо и •••• здраве, контактите, професията, социалния живот и положението му в обществото са оскъдни и недоказани. Тук следва да се отбележи, че относно твърденията в исковата молба, за работна среда, приятелски кръг, дали отражение на отчуждаването му, не бяха ангажирани доказателства освен гласните на неговият баща.

Ищецът е неосъждан, поради което при съобразяване с посочените критерии, от една страна, и от друга – със съществуващите обществено-икономически условия в страната, като

отчете недоказаността на част от фактите посочени по-горе, съдът намира, че пълният размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е 3500 евро /6845.40 лева/, като искът до този размер е основателен.

За горницата над 3500 евро/6845 лева/ до претендираният размер от 15 338.75 евро/ 30000 лева/, следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.

Доказани са в тяхната кумулативност елементите от фактическия състав на обективната деликтна отговорност на Държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като липсват данни дължимата сума по обезщетението, предмет на иска, да е заплатена на пострадалото лице.

По отношение на иска за имуществени вреди.По делото се установява, че за осъществената защита от процесуален представител адв.С. П. в наказателното производство по ДП ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лева или 1124.84 евро, като плащането му е удостоверено в представения договор за правна защита и съдействие от 19.05.2023 г., служещ като разписка, в който е изписано, че сумите са платени в брой. По представеният договор за правна защита и съдействие по приложеното н.о.х.д.№13/24 година на РС Пещера/лист 53 от делото/ се установява, че ищецът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение сумата от 2500 лева /или 1278.22 евро/.По представеният договор за правна защита и съдействие по приложеното в.н.о.х.д.№247/25 година на ОС- Пазарджик /лист 27 от делото/ се установява, че ищецът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение сумата от 4000 лева /или 2045.16 евро/.Съгласно трайната съдебна практика и Тълкувателно решение №1/11.12.2018г. по тълк.д.№1/2017г. на ОСГК на ВКС и (Решение № 126 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 55/2009г., ІV г.о., Решение № 355 от 03.08.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1651/2009г., ІІІ г.о., и Решение № 433 от 23.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 563/2009 г., ІV г.о.), разноските, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, представляват за него имуществена вреда по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ и подлежат на обезщетяване по реда на този закон. Това е така, тъй като в Наказателно-процесуалния кодекс не е предвидена процесуална възможност претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар, да се упражни в това производство при постановяване на оправдателна присъда и следователно тези вреди следва да бъдат обезщетени по общия ред на ЗОДОВ – арг. чл.8, ал.3 ЗОДОВ. Следователно, искът за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди е изцяло основателен. По възражението на ответника, че размера на разноските за адвокатски хонорар е прекомерно, съдът намира, същото за необосновано, тъй като всеки един от хонорарите е заплатен на различен етап - развилото се ДП, първа инстанция пред РС- Пещера и съответно пред ОС-Пазарджик това и в трите договора за правна защита и съдействие е вписано, че сумите са заплатени в брой. Поради така изложените мотиви, ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищецът имуществени вреди в общ размер от 8700 лева или 4448.23 евро.

Основателността на главния иск, обуславя дължимостта на акцесорното вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 9.05.2025 г. и върху двете главници / датата на постановяване на решение №93/9.05.2026г. по в.н.о.х.д. №247/25г. на ПОС с което е потвърдена оправдателната присъда №2 от 06.02.2025г по посоченото н.о.х.д. №13/24г., по описа на РС Пещера/, съобразно задължителните указания дадени в т. 4 от ТР № 4/2004 г. на ОСГК на ВКС до окончателното погасяване на задължението.

Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса.

Ищецът е сторил разноски в размер на 10 лв. – ДТ, която следва да бъде възложена в тежест на ответника.

Представен е договор за правна помощ на адв.С. П. и е направено искане за присъждане на разноски по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв. и минималните размери на адв.възнаграждения.

Според чл.7 ал.2 т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. – с ДВ, бр. №14 от 2025 г./ - „при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв./ или на адв. С. Ж. П., по иска за неимуществени вреди в размер на 3500 евро/или 6845 лева/, съобразно посочената норма се равнява на 984.50 лева или 503.36 евро.

За иска за неимуществени вреди, който е уважен в размера от 8700 лева или 4448.23 евро, съобразно чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата се полага адв. възнаграждение в размер на 1170 лева или 598.21 евро или общо адв.възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв. в размер на 1101.57 евро, което следва да бъде осъден ответника да заплати на адв.П..

На основание чл.78 ал.6 от ГПК, следва ответника Прокуратурата на Република България да бъде осъден да заплати на окръжен съд –Пазарджик сторените разноски за СПсихЕ в размер на 192.70 евро.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,