Решение № 1627 от 19.5.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 235/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Образувано е по жалба от Т. Р. Т. от [населено място], обл.Плевенска, ул „/адрес/, против Заповед №374з-33/2.03.2026 год., издадена от Началник РУ-Червен бряг при ОД на МВР-Плевен. В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не са налице основания за отказ. Искането за издаване разрешение е в две посоки. Едната е за служебни цели по см.чл.6, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ-охрана на собствеността и паричния оборот, реализиран от собствената на жалбоподателя фирма „РТР Транспорт” ЕООД, а втората е за граждански цели по см.чл.6, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ-самоотбрана. Сочи, че за всяко едно от тези основания в преписката се съдържат достатъчно данни, които да обосноват наличието на предпоставките за издаване на исканото разрешение. Досежно основанието по чл. см.чл.6, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ-охрана на собствеността, на административния орган са представени доказателства, касаещи реализирания оборот на фирма „РТР Транспорт”ЕООД. В отказа се сочи, че към молбата са представени фактури за извършени транспортни услуги между фирма „Еконт Експрес“ АД и фирма „РТР Транспорт”ЕООД, [ЕИК]- [населено място],обл.Плевен на различни стойности от 96.987 евро до 88515.34 евро. В действителност на административния орган са представени документи за стокооборот за над един милион лева. Сочи, че за него е необяснимо по каква причина административният орган не взема предвид данните за тези значителни обороти. От представените доказателства става категорично ясно, че борави с големи суми в наличност, които изискват тяхната охрана като собственост по см.чл.6, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ. Наличието на тези големи суми само по себе си крие непосредствена опасност за собствеността им, а и живота и здравето на жалбоподателя като боравещ с тях и съхраняващ ги. От приложения към жалбата отчет за приходите и разходите за 2025г. е видно, че оборотът на фирмата, която стопанисва, възлиза на 1825000/един милион осемстотин двадесет и пет хиляди/лева без ДДС, а от счетоводния баланс на фирмата към 31.12.2025г. е видно, че касовата наличност към тази дата е 591000/петстотин деветдесет и една хиляди/лева. Всичко това само по себе си обуславя предпоставките по чл.6, ал.1,т.2 от ЗОБВВПИ-охрана на собствеността. Досежно основанието см.чл.6, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ-самоотбрана, на административния орган са посочени достатъчно убедителни доказателства за факти и обстоятелства, сочещи към непосредствена опасност за живота, здравето и собствеността на жалбоподателя и тези на семейството му. В самата молба за издаване на исканото разрешение е посочил номера на прокурорски и полицейски преписки, образувани по повод множество и тежки заплахи към жалбоподателя, семейството и собствеността му.Това са прокурорска преписка №757/25г. на РП- Плевен, ТО-Ч.бряг, както и полицейски преписки №374000- 2360/02.03.2026г. и 374000-1529/04.02.26г.на РУ МВР-Ч.бряг. Затова е бил шокиран да разбере, че „от извършената проверка в деловодната система на РУ-Ч.бряг не се установяват постъпили сигнали и жалби за посегателства или заплахи към личността на Т. и притежаваното имущество, отнасящи се към дейността на цитираната фирма, налагащи необходимост от самоотбрана с огнестрелно оръжие”. Наличието на цитираните преписки, които се отричат от административния орган, потвърждава наличието на представките по чл.6, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ-самоотбрана. Затова счита за необосновани от фактическа страна и незаконосъобразни от законова страна доводите на административния орган, че не е установена категорична необходимост от носене на оръжие. В заключение моли съда да отмени отказа на Началник РУ-Червен бряг и да върне преписката за ново произнасяне, претендира разноските по настоящото производство. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора. Ответникът в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата. В придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда, сочи, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да я остави без уважение. В случай на уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат. Представил е писмени бележки, в които е изложил подробни съображения за неоснователност на жалбата, претендира и разноски в размер на 200 евро. Административен съд -Плевен, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят е подал до Началника на РУ-Червен бряг Заявление вх.№1471/3.02.2026 год.за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой късоцевно нарезно огнестрелно оръжие, което е необходимо за самоотбрана. Към заявлението е приложил необходимите документи. Към тях е приложено и писмено обяснение от жалбоподателя, в което е посочил, че е управител на „РТР Транспорт“ ЕООД и дейността на фирмата е свързана с често пренасяне на големи суми парични средства и ценности, понякога в късните часове на денонощието. Имотът, който използва като транспортна база за нуждите на дейността на фирмата, се намира в края на [населено място], в отдалечена и обезлюдена площ. Представил е фактури за извършване на транспортни услуги. По повод постъпилото заявление за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно нарезно огнестрелно оръжие за самоотбрана са извършени проверки и справки и е изготвена Докладна записка №374р-2682/25.02.2026 год. Органът е установил от изготвени справки с per. № 374р-2039/09.02.2026год. на ПИ в група „ОП“ и справка per. № 374р-2338/17.02.2026год. на инспектор в група „КП”, и извършена проверка в масивите на МВР, че към датата на подаване на заявлението Т. не е осъждан по НК. Няма неприключени наказателни производства. С. Т. няма заявителски материал за извършено престъпление по НК. Няма данни лицето да страда от психически заболявания. Няма данни за злоупотреба с наркотични вещества. Няма данни за злоупотреба с алкохол. В справките е посочено още, че за лицето няма данни, че поддържа контакти с лица, представляващи интерес за органите на полицията. В изготвените справки няма данни да са налагани ограничителни мерки по ЗЗДН. В справките няма данни, че срещу лицето има сигнали за отправяни заплахи и закани за саморазправа и упражняване на физическо насилие. От направената справка в система „Домашно насилие МВР“ е установено, че срещу лицето няма данни за наложени мерки по ЗЗДН. Посочено е в докладната записка още, че в заявлението, като мотив за издаване на разрешение за придобиване на собственото му късоцевно нарезно огнестрелно оръжие за самоотбрана Т. е посочил - „оръжието ми е необходимо за самоотбрана във връзка с предоставените от мен мотиви“. Към подаденото заявление са приложени мотиви с рег.№ 374000-1470/03.02.2026г. по описа на РУ - Червен бряг, в които Т. е посочил, че е управител на фирма „РТР Транспорт“ ЕООД с [ЕИК]. Дейността на фирмата е свързана с честото пренасяне на големи суми парични средства и ценности, понякога дори и в късните часове на денонощието. Имотът, който притежава лицето, се намира в края на [населено място], като същият се използва за транспортна база и съхранение на скъпа техника. Според Т. имотът е отдалечена и обезлюдена площ, която изисква допълнителна и засилена защита, тъй като често се споменава повишена криминогенна обстановка в района. Т. е изложил и това, че притежава необходимата психическа устойчивост и технически умения за безопасно боравене с оръжие, спазвайки пределите на неизбежната отбрана. Към подадените писмени мотиви има приложени фактури за извършени транспортни услуги между фирма „Еконт Експрес“ АД към фирма „РТР Транспорт“ ЕООД на различни стойности от 96,987 евро до 88515,34 евро и извлечение от търговския регистър, отнасящо се до фирмата, цитирана от Т.. Приложените фактури са без положени подписи и печати. В докладната записка е направен анализ на приложените доказателства и е прието , че съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Изготвилото справката длъжностно лице е счело, че заявителят не е обосновал към настоящия момент необходимост от издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Както и не е приложил никакви документи, доказващи тази необходимост. Посочено е, че издаването на разрешение за придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие, с цел осъществяване на охрана (съхранение и транспортиране) на техника, ценности, пратки и товари се извършва по специален ред, съгласно разпоредбите на Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, както и Наредба № I -121 от 24.06.2004 г., регламентираща реда за организиране охраната на техника, ценности, пратки и товари при транспортиране им. Относно твърдението на заявителя, че пренася големи суми парични средства и ценности, които пренася и транспортира в тъмните часове на денонощието, е посочено, че съществува възможност за разплащане по банков път - интернет банкиране. Посочено е, че Т. е подал заявление за придобиване на късо огнестрелно нарезно оръжие за самоотбрана, като физическо лице, а не като юридическо лице. Когато става въпрос за физически лица, те могат да придобиват и използват огнестрелни оръжия само за някоя от изброените в чл. 6. ал. 3 от ЗОБВВПИ - граждански цели. При това в производството по издаване изцяло в тежест на заявителя е да докаже наличието на основанието по чл. 58, ат. 1 т. 10 от ЗОБВВПИ, на което се позовава. Изложени са съображения в докладната записка, че е извършена проверка в деловодната система на РУ - Червен бряг, при която е установено, че към датата на подаването на заявлението в системата на МВР, няма постъпили сигнали и жалби, за посегателства или заплахи спрямо личността на Т. и притежаваното имущество, отнасящи се към дейността на цитираната фирма, налагащи необходимост от самоотбрана с огнестрелно оръжие. След като твърдяната от лицето цел на придобиване на оръжието е за самоотбрана, то следва безсъмнено да докаже, че е налице потенциално съществуваща опасност от засягането на неговата или на членовете на семейството му физическа неприкосновеност. В производството пред административния орган не са събрани подобни доказателства. Посочването на основателна причина за притежаване на оръжие е въведено като задължителен елемент на заявлението за издаване на разрешение на физическо лице - чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за огнестрелните оръжия, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Липсата на тази задължителна законова предпоставка или недостатъчна обоснованост на искането има за последица неоснователност на заявлението за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Въведения със закона разрешителен режим, изисква установяване на категорична необходимост от носене на оръжие, а не разследване на възможни, но несигурни и дори малко вероятни събития, като евентуални посегателства върху живота, здравето или имуществото на заявителя или член на неговото семейство му. Заплахата от действия с такъв характер, съществува хипотетично за всеки гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта, като предотвратяване на бъдещи несигурни събития, би довело да издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване на основателността на искането за дейностите с огнестрелно оръжие. Обратното тълкуване на закона практически би довело до обикновен регистрационен, а не до разрешителен режим, което като се има предвид характера на регламентираните с ЗОБВВПИ обществени отношения, не съответства на целта на закона. Най-общата идея, че заявителят ще ползва оръжието при евентуално наложила се самоотбрана без наличието на каквито и да било данни, че е възможно да възникне необходимост от нея, не може да обуслови основателност на претенцията. С оглед на посочените съображения в докладната записка е направено предложение до Началника на РУ-Червен бряг, на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, на Т. да бъде отказано издаване на исканото разрешение. До Т. е изпратено приложеното на л.38 от делото съобщение, че е започнало административно производство по подаденото от него заявление, при което не са установени основателни причини за придобиване на исканото оръжие. Предоставена му е възможност да прави възражения и да представя доказателства. Съобщението е получено от Т. на 25.02.2026 год. Изготвена е и следваща Докладна записка с №374р-2811/2.03.2026 год., в която са преповторени анализът на доказателствата и изводите от предходно цитираната докладна записка. Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед №374з-33/2.03.2026 год. на Началника на РУ-Червен бряг, в която е описано следното: По повод постъпилото заявление от Т. за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно нарезно огнестрелно оръжие за самоотбрана е извършена служебна проверката и е установено следното: В заявлението, като мотив за издаване па разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно нарезно огнестрелно оръжие за самоотбрана Т. е посочил - „оръжието ми е необходимо за самоотбрана във връзка с предоставените от мен мотиви“. Изложено е, че постъпилото заявление няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава необходимостта от издаване па разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана с конкретни факти и обстоятелства, което е основание за издаване на заповед за отказ от издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана. Към подаденото заявление са приложени мотиви с рег.№ 374000-1470/03.02.2026г. по описа на РУ - Червен бряг, в които Т. е посочил, че е управител на фирма „РТР Транспорт“ ЕООД с [ЕИК]. Дейността на фирмата е свързана с честото пренасяне на големи суми парични средства и ценности, понякога дори и в късните часове на денонощието. Имотът, който притежава лицето, се намира в края на [населено място], като същият се използва за транспортна база и съхранение на скъпа техника. Според Т. имотът е отдалечена и обезлюдена площ, която изисква допълнителна и засилена защита, тъй като често се споменава повишена криминогенна обстановка в района. Т. е изложил и това, притежава необходимата психическа устойчивост и технически умения за безопасно боравене с оръжие, спазвайки пределите на неизбежната отбрана. Към подадените писмени мотиви има приложени фактури за извършени транспортни услуги между фирма „Еконт Експрес“ АД към фирма „РТР Транспорт-“ ЕООД на различни стойности от 96,987 евро до 88515,34 евро, както и извлечение от търговския регистър относно регистрираната от Т. фирма. Органът се е позовал на разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, според който текст разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Органът е счел, че заявителят не е обосновал към настоящия момент необходимост от издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Както и не е приложил никакви документи, доказващи тази необходимост. Изложени са още съображения в оспорената заповед, че издаването на разрешение за придобиване, носене и употреба па огнестрелно оръжие, с цел осъществяване на охрана (съхранение и транспортиране) на техника, ценности, пратки и товари се извършва по специален ред, съгласно разпоредбите на Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, както и Наредба № 1 -121 от 24.06.2004 г., регламентираща реда за организиране охраната техника, ценности, пратки и товари при транспортиране им. Относно твърдението на заявителя, че пренася големи суми парични средства и ценности, които пренася и транспортира в тъмните часове на денонощието, е указано, че съществува възможност за разплащане по банков път - интернет банкиране. Изрично е посочено, че Т. е подал заявление за придобиване на късо огнестрелно нарезно оръжие за самоотбрана, като физическо лице, а не като юридическо лице. Когато става въпрос за физически лица, те могат да придобиват и използват огнестрелни оръжия само за някоя от изброените в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ - граждански цели. При това в производството по издаване изцяло в тежест на заявителя е да докаже наличието на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, на което се позовава. Посочено е, че е извършена проверка в деловодната система на РУ - Червен бряг, при която е установено, че към датата на подаването на заявлението в системата на МВР, няма постъпили сигнали и жалби, за посегателства или заплахи спрямо личността на Т. и притежаваното имущество, отнасящи се към дейността на цитираната фирма, налагащи необходимост от самоотбрана с огнестрелно оръжие. Посочено е още, че след изпратено до Т. съобщение за започнатото административно производство по подаденото от него заявление, Т. не е представил доказателства или възражения в предоставения му срок. Направен е извод в оспорената заповед, че след като твърдяната от лицето цел на придобиване на оръжието е за самоотбрана, то следва безсъмнено да докаже, че е налице потенциално съществуваща опасност от засягането на неговата или на членовете на семейството му физическа неприкосновеност. В производството пред административния орган не са събрани подобни доказателства. Посочването на основателна причина за притежаване на оръжие е въведено като задължителен елемент на заявлението за издаване на разрешение на физическо лице - чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за огнестрелните оръжия, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Липсата на тази задължителна законова предпоставка или недостатъчна обоснованост на искането прави подаденото от него заявление неоснователно. Изложени са още съображения, че въведеният със закона разрешителен режим, изисква установяване на категорична необходимост от носене на оръжие, а не разследване на възможни, но несигурни и дори малко вероятни събития, като евентуални посегателства върху живота, здравето или имуществото на заявителя или член на неговото семейство му. Заплахата от действия с такъв характер, съществува хипотетично за всеки гражданин на Републиката и разширяването на тълкуването на необходимостта, като предотвратяване на бъдещи несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване на основателността на искането за дейностите с огнестрелно оръжие. Обратното тълкуване на закона практически би довело до обикновен регистрационен, а не до разрешителен режим, което като се има предвид характера на регламентираните с ЗОБВВПИ обществени отношения, не съответства па целта на закона. Най-общата идея, че заявителят ще ползва оръжието при евентуално наложила се самоотбрана без наличието на каквито и да било данни, че е възможно да възникне необходимост от нея, не може да обуслови основателност на претенцията, защото ако се тръгне по пътя на подобна логика, то всяко пълнолетно физическо лице би трябва да разполага с оръжие, с което да се отбранява при евентуална необходимост. При тези съображения административният орган е постановил оспорения отказ да бъде издадено разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана на Т. Р. Т.. Заповедта е връчена на Т. лично срещу подпис на 4.03.2026 год., а жалбата против него е подадена на 16.03.2026 год. и е заведена с вх.№ при органа 2698. Заповедта е оспорена и по административен ред пред Директора на ОД на МВР-Плевен, който обаче не се е произнесъл по същата, а е препратил преписката по жалбата в съда, на основание чл.129, ал.1 от АПК. Последното е видно и от писмо №УРИ 316000-18892/29.04.2026 год. на л.128 от делото. При така установените факти, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с право и интерес от оспорване срещу индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за жалбоподателя и подлежи на пряк съдебен контрол на основание чл. 83, ал. 6, вр. с ал. 5 от ЗОБВВПИ. На тези основания жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Отказът е издаден от материално компетентен орган – за началник на РУ-Червен бряг, съгласно чл. 83, ал.5 от ЗОБВВПИ, във връзка с чл. 76, ал.1 от ЗОБВВПИ, който е и териториално компетентният орган за постановяване на акта, с оглед постоянния адрес на заявителя в [населено място], общ.Червен бряг, видно от копие на приложената на л.51 от делото лична карта, по арг.от чл.76, ал.1 от с.з. В случая издателят на заповедта Н. К.-Н. група „Криминална полиция“ към РУ-Червен бряг, е бил оправомощен да замества Началника на РУ-Червен бряг от 26.02.2026 год. до отпадане на служебната необходимост, със Заповед №316з-895/26.02.2026 год., приложена на л.67 от делото. Заместването на титуляра на длъжността е наложено от ползвания отпуск поради временна неработоспособност от 26.02.2026 год. до 30.03.2026 год., видно от приложения на л.129 от делото болничен лист. Оспорената заповед е издадена на 2.03.2026 год.- в периода на действие на заповедта за заместване и на удостоверения с болничен лист отпуск по болест. Поради което е издадена от компетентен орган в условията на заместване и съставлява валиден административен акт-арг. решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. Отказът за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие е постановен в писмена форма, мотивиран е съобразно изискванията на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ и чл. 59, ал. 1 от АПК и съдържа необходимите реквизити, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания за постановяване на отказа, а именно - че липсват данни за наличието на конкретни факти и обстоятелства, сочещи, че Т. е застрашен до такава степен, че да налага нуждата от самоотбрана с късо нарезно огнестрелно оръжие. Не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в производството по издаване на акта. Същото е инициирано с подаване на заявление от жалбоподателя за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Същият е уведомен, че не доказва наличието на една от визираните в чл. 58, ал.1, т. 10 от ЗОБВВПИ законоустановени цели за издаване на разрешението, в конкретния случай не доказва необходимост, която налага придобиването му с цел самоотбрана. Предоставена му е възможност да представи допълнителни доказателства, обяснения и съображения относно необходимостта за издаване на исканото разрешение. В нарочни писмени справки, приложени по делото, са обективирани обстоятелствата по случая, включително данните от извършените проверки по чл. 58, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗОБВВПИ и направените констатации по отношение на заявените причини за необходимостта от самоотбрана чрез огнестрелно оръжие. Въз основа на горното е издаден оспорвания акт – Заповед № 374з-33/2.03.2026 год. Следва да бъде отбелязано, че конкретното наименование на акта е без значение с оглед на това, че индивидуален административен акт е властническото волеизявление на органа, тоест съдържанието на диспозитива на същия. Поради това не е съществено процесуално нарушение, че в случая административният акт е наименован заповед вместо решение. Отделно от това в разпоредбите на чл. 83 от ЗОБВВПИ законодателят си служи с понятието "разрешение" или "отказ за издаване на разрешение". Поради това се налага извод, че в случая използваният в чл. 83, ал. 7 израз "решението за отказ" не е правно-технически и не определя вида на акта, а е тъждествен на волеизявление. По съответствието на процесния отказ с материалния закон: С оглед мотивите на оспорвания административен акт отказът за издаване на исканото разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие е постановен, тъй като изложените от заявителя данни не потвърждават с факти и доказателства необходимостта от притежаване на късоцевно нарезно оръжие с цел самоотбрана - липсват данни за съществуваща реална заплаха за живота, здравето и имуществото на лицето или на член на неговото семейство към момента на депозиране на заявлението, която не може да бъде избегната или преодоляна по друг начин. Въведеният със закона разрешителен режим, изисква установяване на категорична необходимост от носене на оръжие, а не разследване на възможни, но несигурни и дори малко вероятни събития, като евентуални посегателства върху живота, здравето или имуществото на заявителя или член на неговото семейство. Органът е приел, че заплахата от действия с такъв характер, съществува хипотетично за всеки гражданин на Републиката и разширяването на тълкуването на необходимостта, като предотвратяване на бъдещи несигурни събития, би довело да издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване на основателността на искането за дейностите с огнестрелно оръжие. На тези основания е постановен процесния отказ. Не е спорно между страните, че Т. е представил доказателства, че отговаря на условията по чл. 58, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗОБВВПИ и не съществува някое от изброените в тази норма пречки за издаване на заявеното разрешение. Спорният въпрос е налице ли е спрямо него основателна причина сред лимитативно изброените в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от с. з. - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка. ЗОБВВПИ изисква като абсолютно условие за издаване на разрешение наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение, а доказването на тази причина е в тежест на заявителя. В чл. 6 от ЗОБВВПИ са разграничени огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики на такива за граждански и за служебни цели, като изчерпателно са изброени конкретните цели, които се третират от закона съответно към едната или към другата група. Съгласно чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ самоотбраната е включена в кръга на гражданските цели за притежаване на огнестрелни оръжия. Съгласно нормативната уредба е предвиден разрешителен режим за тази дейност с оглед повишения риск за обществото, който носи, и необходимостта от конкретна преценка дали съществува основателна причина, която оправдава този риск. Материалноправните предпоставки се преценяват от органа самостоятелно към датата на подаване на заявлението, като той разполага с оперативна самостоятелност по отношение на преценката дали събраните данни обосновават категоричен извод за наличие на основание по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ е нормата, която определя фактите и обстоятелствата, при наличието на които административният орган е длъжен да откаже издаването на разрешително. Нормата е императивна и е приложима по отношение на всички лица, които искат издаване на разрешение. Това следва от систематичното й тълкуване - тя се намира в раздел "Общи положения" на главата четвърта "Придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия". Преценката за наличието на фактическите и правни основния за издаване на акта се дължи във всеки отделен случай, без оглед на предходно издадените разрешителни. В случая жалбоподателят обосновава основанието за исканото разрешително с необходимостта от огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. В тази връзка следва да се отбележи, че константно в съдебната практика по отношение приложението на ЗОБВВПИ се приема, че в тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие. По аргумент от чл. 170, ал. 2 от АПК жалбоподателят е следвало да докаже, че са били налице условията за удовлетворяване на искането му, т. е. за издаване на благоприятен за него акт, която доказателствена тежест е указана на Т. с определението за насрочване на делото. Доказването на заявената необходимост от придобиване на оръжие е пълно и главно, а непровеждането му сочи, че мотивираният отказ за издаване на разрешение е законосъобразен. Органът преценява наличието на необходимостта от притежаване на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на заявителя, като взема предвид и данните, които са събрани в хода на административното производство, но не е длъжен да издирва конкретните причини, които са го мотивирали. В посочения смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд, която е обективирана в Решение № 11358 от 24.07.2019 година, постановено по адм. дело № 10010/2018 година. Видно от представените писмени доказателства - част от административната преписка, са и изложените от Т. причини за необходимостта от разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. На първо място следва да се подчертае, че в подаденото от Т. заявление той изрично е посочил, че исканото разрешение за придобиване на оръжие е с цел САМООТБРАНА. В приложените на л.56 от делото писмени обяснения жалбоподателят е уточнил, че е управител на „РТР Транспорт“ ЕООД и дейността на фирмата е свързана с често пренасяне на големи суми парични средства и ценности, понякога в късните часове на денонощието. Имотът, който използва като транспортна база за нуждите на дейността на фирмата, се намира в края на [населено място], и представлява отдалечена и обезлюдена площ, която изисква допълнителна и засилена защита, тъй като често се споменава повишена криминогенна обстановка в района. Съдът намира, че формално, с посочването на горните обстоятелства, е удовлетворена само първата от визираните в чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ предпоставки – заявена нужда от самоотбрана, която, за да е основателно искането, следва и да бъде обективно доказана. Удовлетворяването на това кумулативно изискване налага да бъдат посочени достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които да дават основание за разумно обосновано предположение за наличие на действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие за самоотбрана. Нито в първоначално подаденото заявление до Началника на РУ-Червен бряг, нито с жалбата Т. е уточнил какво точно отношение и от кои лица е източник на заплаха за него. Посочил е в жалбата против оспорената заповед номера на прокурорски преписки, но нито е представил доказателства, нито е поискал събирането на такива с цел установяване на факта, че спрямо Т., неговото семейство и/или имущество са отправяни заплахи или осъществявани посегателства. Обоснованата от Т. необходимост за издаване на разрешение за придобиване на оръжие, с оглед извършвана от него търговска дейност-транспортни услуги, не представляват основание, което обосновава необходимостта от самоотбрана и то именно чрез притежаване на огнестрелно оръжие. От представените чрез административната преписка писмени доказателства по никакъв начин не се доказва наличието на конкретна и потенциална опасност за живота и здравето на жалбоподателя или на неговото семейство. Представеното от ответника Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство на л.115 от делото също не обосновава направеното искане, тъй като видно от същото е, че твърдяните отправяни към жалбоподателя заплахи също са свързани с извършваната от Т. дейност-посочено е в постановлението, че е имало заплахи, че техниката му ще бъде запалена/. Необходимостта от самоотбрана е правнозначим факт, доказателствената тежест за който е на жалбоподателя. Трайно и непротиворечиво в съдебната практика се приема, че снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Доказателства за необходимост от защита срещу посегателства върху личността или имуществото на жалбоподателя не бяха представени и в хода на съдебно производство. От друга страна, търговската дейност, която извършва като ЕООД-транспортни услуги и свързаният с тази дейност стокооборот на големи парични стойности, самостоятелно не дава основание да се приеме, че по отношение на заявителя е налице по – висок риск от посегателство спрямо общия риск за всеки друг гражданин. Обратното тълкуване би довело до необоснована необходимост от снабдяване с огнестрелни оръжия на всички лица, боравещи със значителни суми в брой, каквато не е целта на закона. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност, не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от лицето аргументи. При липсата на представени от Т. данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на лицето и целостта на неговото имущество към момента на подаване на заявлението, необходимостта от носене на огнестрелно оръжие не е доказана, поради което правилно с оспорения акт е постановен отказ. Изложените в акта мотиви се свеждат именно до това, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие. Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ въвежда разграничение на боравенето с огнестрелните оръжия за граждански или за служебни цели, с оглед на предназначението, субектите, които го използват и техническата му характеристика. В първата хипотеза разрешението се издава поради наличие на опасност с източник битието на заявителя /каквото искане и с каквато цел той е поискал издаване на разрешението, което му е отказано/, а във втората – за нуждите на изпълняваното от него занятие. След като законодателят изрично е установил разлика между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана на собствеността като трудова или търговска дейност, правото на лицето да претендира снабдяването с оръжие за различни от самоотбраната цели, се реализира на друго основание и по друг нормативно определен ред. Физическите лица могат да придобиват огнестрелни оръжия само за граждански цели – чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. В хипотеза, при която носенето на огнестрелно оръжие е за служебни, а не за граждански цели, разрешението се издава на съответния работодател – юридическо лице или търговец, извършващ охранителна дейност. Възможността за използване на личното огнестрелно оръжие за служебни цели, не може да се приравни на основание за издаване на разрешение за придобиване на оръжие с цел самоотбрана, тъй като обратното би означавало заобикаляне целта на закона. Дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са с висока степен на обществена опасност, поради което законодателят, освен, че е разграничил целите за ползване на оръжието на служебни и граждански по чл. 6, ал. 1-3 от ЗОБВВПИ, лимитивно е определил и видовете граждански цели по чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона. Физическите лица могат да получат разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели /охрана на собствеността и за защита на имущество на друг правен субект, какъвто е „РТР Транспорт“ ЕООД/, тъй като такива цели имат само физическите и юридическите лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин /по арг. от чл. 94 във вр. с чл. 81, ал. 2 от ЗОБВВПИ/. Обстоятелството, че жалбоподателят извършва търговска дейност като собственик на фирма и по повод дейността на тази фирма регулярно пренася значителни парични средства не е достатъчно основание, нито доказателство за исканото разрешение. От една страна, разрешението по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ следва да се основава на гражданска лична самозащита, която не е доказана по делото – няма данни за извършени посегателства срещу личността или личното имущество на заявителя към момента на подаване на заявлението. От друга страна, опазването на имуществото, предмет на търговската дейност е постижимо чрез други способи като охранителните дейности, тъй като е обект на правна регулация в Закона за частната охранителна дейност. В жалбата против отказа се съдържа недопустимо смесване на основанията за придобиване на разрешението за служебна и гражданска цел. Следователно, липсва основателна причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешението. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира за правилен и законосъобразен извода на административния орган, с който е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие на жалбоподателя. При този изход на делото и с оглед направеното искане от пълномощника на ответника, на последния следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 45 евро-за представяне на писмен отговор от пълномощник на ответника без явяване в съдебно заседание с оглед процесуално представителство, а за разликата до пълния претендиран размер от 200 евро за юрисконсултско възнаграждение, искането следва да бъде оставено без уважение-чл.25а, ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ Воден от горното съдът