Решение № 2398 от 29.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 4056/2026 г.

Административно наказателно дело № 20261110204056 по описа за 2026 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Д. Д. Д. чрез адв. К. е обжалвала наказателно постановление /НП/ №20/19.02.2025г. на Началника 03 РУ-СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото й на защита, тъй като в НП в текстовата част е описано едно нарушение, а цифрово е посочено друго, поради което и не ставало ясно, за какво административно нарушение е наказана. В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. К. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно по изложени в същата съображения. Допълва, че разпитаните свидетели описват невъзможна житейска ситуация, при която Д., седнала в автомобила на задната седалка между двама полицаи, си е извадила ръцете от белезниците, а с крак е нанесла удар в корема на единия от тях. Освен това, фактическата обстановка на място не била изяснена, тъй като не се разкрили мотивите и подбудите й, за да се държи по този начин, предвид че била залята от гражданин, с който е възникнал конфликт преди идването на полицейските служители. Обръща внимание и на състоянието на Д., за което разказват свидетелите, поради което не следвало да я отвеждат в РУ, а в медицинско заведение. Претендира за присъждане на разноски. Наказващият орган чрез юрк. А. оспорва жалбата и поддържа съображения от депозирани писмени бележки, в които излага доводи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията за форма и съдържание по ЗАНН, а от събраните доказателства категорично се установило извършеното нарушение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското ако надвишава минималните размери, като моли да бъде намалено. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С НП на Д. Д. Д. е наложена глоба в размер на 2000 лева, за това, че на 04.02.2025г., около 16:15ч. в гр. София, на пл. „Св. Неделя“ №1 при задържането й съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е указала дръзка съпротива, като нанесла удар с крак в областта на корема на полицейски служител Н. И. К., с което съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба – нарушение на чл.5 от ЗМВР. НП е издадено въз основа на АУАН №20/04.02.2025г. Приобщени са материалите от административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на НП, изпратени с писма от 03 РУ-СДВР вх.№116716/15.04.2026г., вх. №144447/07.05.2026г. и вх.№187613/11.06.2026г. и с писмо от ЦСМП-София с вх. №191301/15.06.2026г. с приложени към всяко писмени доказателства под опис, както и представени от страните писмени доказателства в съдебно заседание Разпитани по делото са свидетелите Г. В. Т. – актосъставител, В. Б. Г. и Н. И. К.– присъствали при извършване на нарушението, според които Т. и К. като служители на 03 РУ-СДВР при получен сигнал за жена, която крещи по хората се отправили към указаното място – гр. София, пл. „Св. Неделя“ №1. При пристигане, видели жена, която викала, ръкомахала и крещяла по преминаващи граждани. Даже срещу един замахнала, но те предотвратили удара, което наложило лицето да бъде задържано чрез поставяне на помощни средства - белезници. Тя продължавала да се държи агресивно и да крещи, а поради тънките китки на ръцете й, тя си изваждала ръцете от белезниците. Била вкарана на задната седалка на служебния полицейски автомобил, но тогава тя се опитала да захапе ръката на Г., поради което К. й хванал главата, за да предотврати това, но в този момент, тя с крак го изритала в корема. След като била отведена в 03 РУ-СДВР за изясняване на случая и съставяне на документи, била извикана медицинска помощ за преглед. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна: Съдът, възприема жалбата за процесуално допустима, тъй като е ненадлежно връчена по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. От съставената докладна записка, няма данни дали Д. е разбрала съдържанието на НП. Самото отбелязване върху НП на датата връчването не е по правилата на цитираната разпоредба, предвид че не е ясно кой и на каква длъжност е направил отбелязването. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съдът, при проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено НП, установи, че са спазени правилата по чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне и на чл.43, ал.1 от ЗАНН за предявяване на акта. Същият е съставен от оправомощено лице със Заповед №8121з- 1098/25.08.2017г. на Министъра на вътрешните работи, т.1.5. АУАН е със задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН. Съдът, при проверка на НП, установи, че е издадено от компетентен орган, съгласно №8121з-1371/11.11.2025г. на Министъра на вътрешните работи по т.1.13 и е със задължителните реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Констатациите в акта и НП за съпротива от страна на Д. при задържането и извършване на действия, с които пречи на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба, се установиха от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани. Тримата свидетели – полицейски служители са категорични, че при поставяне на белезници на лицето, при задържането й, с цел отвеждане в 03 РУ-СДВР, тя е изваждала ръцете си, с цел да им попречи да я задържат в полицейското управление. Г. и К., които са били с нея на задната седалка на служебния полицейски автомобил, са единни, че тям тя е направила опит да захапе ръката на Г., а когато К. е хванал главата й за да предотврати това, тя го е ритнала в корема. Действията й – активни, представляват съпротива на полицейски орган при задържане, каквито са едни от основните им задължения. Тези доказани действия от страна на Д., обаче не реализират състав на административно нарушение на чл.5 от ЗМВР. Посочената законова разпоредба в АУАН и НП, предписва, че служителите на МВР при изпълнение на служебните си задължения са физически неприкосновени и се ползват с особената закрила на закона, на която законова гаранция съответства предвидена санкция по чл.264, ал.2 от ЗМВР – предвидена е глоба от 2000 лева, за този, който противозаконно наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, ако извършеното не съставлява престъпление. Действително в акта и НП е посочено, че Д. е нанесла удар с крак в областта на корема на полицай К., в момент на изпълнение на функциите му по закон, но никъде в текстовата част в АУАН и НП не е посочено, че с тези си действия тя противозаконно е нарушила физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения. Напротив, нанасянето на удар с крак в областта на корема на К. е квалифицирано като действие, с което тя съзнателно е пречила на този полицейски орган да изпълни задълженията си по служба. Описаните действия от Д. на съпротива и да пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по закон, реализират състав на друго административно нарушение по чл.264, ал.1 от ЗМВР, където е предвидена санкция за този, който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, ако извършеното не съставлява престъпление. Правомощията на органите на МВР са предвидени в Глава пета, Раздел I от ЗМВР и се съдържат в текстовете от чл.61 и следващите на ЗМВР. При това противоречие между текстова част в АУАН и НП и посочената законова разпоредба, която е нарушена е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на Д.. При тези съображения, обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без да се обсъжда правилността на наложеното наказание. При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторени разноски за адвокатско възнаграждение. Претендирани по договор за правна защита и съдействие са разноски в размер на 500 евро. С оглед на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от юрк. А. в депозирани в хода на устните прения писмени бележки, с искане да бъде намалено, съдът съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, където е предвидено минимално възнаграждение при наложена санкция от 1000 до 10 000 лв., в размер на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Глобата, която е наложена на Д. с НП е от 2000 лева, което означава, че минималното възнаграждение възлиза на 500 лева, а това са 255.65 евро. Съдът, като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, извършената работа от адвоката, която не се отличава нито с обем или прекомерно натоварване, както и бързото приключване на делото и отлагане не по вина на отсрещната страна, обосновават именно минималния размер на адвокатското възнаграждение от 255.65 евро (500 лева), което по арг. на чл.63д, ал.4 от ЗАНН следва да бъде осъдено учреждението и организацията, чийто орган е издал акта – СДВР да заплати на жалбоподателя. За горницата, до претендирания размер от 500 евро, искането на Д. за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено като прекомерно. Водим от горното съдът