Решение № 584 от 19.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 12822/2025 г.

наказателно дело № 20251110212822 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••“ АД (подадена чрез адв. А.) срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № 8505328114, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, както и такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 167 (сто шестдесет и седем) лева. В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен и необоснован. Заявява се, че моторното превозно средство (МПС) с рег. № ••• е снабдено с GPS устройство, като отчитането и заплащането на ТОЛ таксите за изминато разстояние по платената пътна мрежа ставало чрез сключен тристранен договор с „Интелигентни трафик системи“ АД (опериращо като национален доставчик на услуги, лицензиран от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) за електронно събиране на пътни такси) и „Тол БГ“ ЕООД (опериращо с G P S устройствата). Посочва се, че Дружеството – собственик на пътното превозно средство (ППС) поддържа налични суми в банкова сметка, от която автоматично след отчитане през деня на изминато разстояние се изтегля пътната такса за преминаването му. Освен това GPS тракерът работи и предава данни непрекъснато и ако е имало грешно предаване на данни, то не се дължи на поведението на собственика на ППС, а е поради технически причини. Поради това се приема, че „•••“ АД е наказано за нарушение, което не е извършило. Освен това се твърди да са налице съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Изтъква се, че наказанието е наложено с Електронен фиш, а не в Наказателно постановление. В оспорения Електронен фиш липсвало описание на нарушението, не ставало ясно каква такса не е заплатена и в какъв размер. Жалбоподателят се позовава на чл.10б, ал.7 и ал.8 от ЗП. В жалбата се посочва, че процесният Електронен фиш е издаден и връчен на собственика на 25.07.2025г., т.е. след измененията в ЗП, поради което наказващият орган следвало да уведоми собственика за възможността да заплати таксата за преминаването през съответните участъци в срок до 14 дни и да прекрати административно – наказателното производство. В тази връзка жалбоподателят се позовава на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Освен това липсвал и субективният елемент в съставомерността на административното нарушение. Жалбоподателят твърди, че в Електронния фиш не били посочени датата и мястото на извършване на нарушението, тъй като било отбелязано единствено кога и къде е установено нарушението. Според жалбоподателя датата на нарушението е датата, на която за собственика на ППС е възникнало задължение да заплати дължимата такса, а не датата, на която е управлявано ППС, а мястото на нарушението е там, където е трябвало да се плати. Изтъква се и това, че нарушението е от 10.05.2022г., а Електронният фиш е съставен 3 години след извършване на нарушението. Претендира се и за неспазване на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Твърди се, че е налице неяснота в какво се изразява неправомерното поведение на наказаното лице. Не било ясно дали Дружеството е санкционирано за това, че е нарушена забраната по чл.102, ал.2 от ЗДвП като е допуснато движението на ППС без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП или заради това, че не е заплатена дължимата пътна такса. Имало и несъответствие между установените факти и посочените като нарушени законови разпоредби, вкл. и с тези, които регламентират вида и размера на наложеното наказание. Наказаното лице не можело да разбере в какво се изразява обвинението спрямо него и да осъществи правото си на защита. В жалбата се посочва също така, че от съдържанието на Електронния фиш не става ясно в какъв размер е заплатената такса и в какъв размер следва да бъде заплатена останалата част от цялата дължима ТОЛ такса. На следващо место в жалбата се обяснява, че е нарушена процедурата, по която е ангажирана административно – наказателната отговорност на „•••“ АД. За извършеното от Дружеството нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП незаконосъобразно бил издаден Електронен фиш вместо Акт и Наказателно постановление. По този начин се нарушавало правото на защита на лицето, сочено за нарушител, да възрази по чл.42, т.8 и чл.44, ал.1 от ЗАНН, както и да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения. Претендира се и за маловажност на случая. Заявява се, че имуществената санкция в размер на 2500 лева е несъразмерно висока при положение, че ППС е разполагало с работещо устройство. Превозвачът е следвало да бъде предупреден, а не да му се налага наказание и то в размер на 2500 лева. Наложеното наказание е определено като прекалено завишено, прекомерно тежко и несправедливо. С тези аргументи се иска от съда да отмени изцяло обжалвания Електронен фиш и да присъди сторените по делото разноски от Дружеството – жалбоподател. В молба с вх. № 370967 от 12.11.2025г. адв. А. заявява, че поддържа жалбата и прави възражение за прекомерност по отношение на размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение. В тази молба се посочва, че Електронният фиш е издаден след повече от година след извършване на нарушението, поради което административно – наказателната преписка е следвало да бъде прекратена. Приема се, че нарушението и нарушителят са били известни още на 10.05.2022г. Адвокатът се позовава и цитира Решение от 21.11.2024г. по дело № С-61/23 на Съда на Европейския съюз (СЕС) относно тълкуването на нормите на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО). Иска се СРС да отмени Електронния фиш като незаконосъобразен и да се присъдят сторените по делото разноски. Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „•••“ ЕООД не изпраща представител, който да вземе становище по време на съдебните прения. Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ също не изпраща представител пред СРС в съдебното заседание на 19.11.2025г. По делото е налице писмо с вх. № 290955 от 03.09.2025г., с което жалбата е препратена от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ Управление на СРС заедно с административно – наказателната преписка. В това писмо се посочва, че обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, в отсъствие на контролен орган и на нарушител, по образец, утвърден от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Записано е, че Електронният фиш притежава всички задължителни реквизити, изброени в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Жалбата на „•••“ АД е определена като неоснователна и нeдоказана. Иска се съдът да потвърди процесния Електронен фиш като правилен и законосъобразен. По делото е депозирано писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ Управление /подадено чрез юрк. •••/ с вх. № 370295 от 11.11.2025г., според което контролно устройство № 1019 представлява стационарна контролна точка (СКТ) и по-точно автоматично устройство за записване на пътния трафик (АУЗПТ), което е разположено на метална рамка, неподвижно монтирана над път А-6 (автомагистрала „Европа“), км. 60+705 метра, намаляващ километър, попадащо на територията на гр. София. При въвеждане в експлоатация на СКТ 1019 е съставен Протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019г. Твърди се, че СКТ 1019 е част от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. Съгласно чл.167а, ал.1 от ЗДвП Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП чрез електронната система за събиране на пътни такси (ЕССПТ), като за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП се създава доклад, към който автоматично се прилага снимков материал и/или видеозапис, които са доказателства за отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа, мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство. В писмото се цитира чл.10, ал.1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Твърди се, че в нормативен акт не е предвидено изискване ЕССПТ или нейните компоненти да са преминали проверка по Закона за измерванията (ЗИ). В писмото се цитират чл.1, чл.5 и чл.57 от ЗИ, както и §1, т.1 от ДР на ЗИ. Посочва се, че ЕССПТ и нейните компоненти не извършват измервания на стойности и величини, а само сравнителен анализ на данните относно регистрационен номер, категория на ППС, брой оси и екологичен клас на ППС. При установяване на нарушенията по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП нямало измерване на величина. Отчитането на нарушението се извършвало при преминаване на ППС по участък от платената пътна мрежа, върху който е разположена СТК, като техническото средство заснемало движещия се автомобил и неговия регистрационен номер, снимковият материал се пазел в база данни, от която специален софтуер разчитал регистрационния номер и го сравнявал със списъците за заплатени пътни такси. В случай, че не се установи заплатена такса, съответстваща на характеристиките на ППС, системата автоматично изтегляла данните за нарушителя от регистрите на Министерство на вътрешните работи (МВР) чрез платформата за междурегистров обмен RegiX. В писмото се твърди още, че СКТ – част от електронната система разполага със система за мониторинг, която сигнализира за настъпили неизправности в някои от техните елементи, като в случай на такъв сигнал – служители от Сектор „Техническа поддръжка на крайпътна и правоприлагаща инфраструктура“ на Отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ към Национално ТОЛ Управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ отстранявали възникналата неизправност. Посочва се, че изискванията на ЗИ били относими към автоматизираните технически средства и системи (АТСС), използвани в структурите на МВР, тъй като служели за количествено измерване на определени величини (например скорост на движение), както и за тяхното сравняване с величини от същия вид. Подобно измерване на величини и тяхното съпоставяне една с друга не било налице в процесите на обработка на данни от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Използването на различни термини в чл.189, ал.4 от ЗДвП и в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП също показвало, че става въпрос за различни средства /системи/, като системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП не попадала в обхвата на определението на АТСС, дадено в т.65 от ДР на ЗДвП и прилагането на правните норми по аналогия в случая било недопустимо. В заключение в писмото на Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ Управление (приложено на лист 22-24 от делото) се казва, че ЕССПТ е въведено в експлоатация след измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, бр.105/2018г.). Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Техническо средство SCP_10192 с ID № 05573 е разположено в ТОЛ секция 10192, намираща се в София град, в района на Чепинци, на път А-6, км. 60+705, намаляващ километър. Дружеството „•••“ АД е собственик на специален автомобил „•••“ с рег. № ••• с технически допустима максимална маса - 28000, с допустима максимална маса на състав от превозни средства – 40000, брой оси - 3, екологична категория - ЕВРО 4, категория – N3. На 10.05.2022г. около 07:36 часа, при ТОЛ секция 10192, на път А-6, 60+705 км., посока намаляващ километър, превозното средство с рег. № ••• било заснето да се движи и автоматично било установено, че то има ТОЛ декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. За тази констатация бил съставен доклад за нарушение с № DEAD2088FE8В7D73E053011F160A8F9A. Въз основа на снимковия материал от устройство SCP_10192 с ID № 05573 и цитирания по-горе доклад срещу „•••“ AД е издаден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8505328114 за това, че на 10.05.2022г. в 07:36 часа е установено нарушение № DEAD2088FE8В7D73E053011F160A8F9A с ППС - специален автомобил „•••“ с рег. № •••, с технически допустима максимална маса 28000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Столична, за движение по път А-6, км. 60+705, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за това ППС има ТОЛ декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Нарушението е квалифицирано по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на „•••“ АД е наложена „имуществена санкция” в размер на 2500 лева. В Електронния фиш е записано, че независимо от налагането на това административно наказание „•••“ АД дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 167 лева. Електронен фиш № 8505328114, касаещ нарушение № DEAD2088FE8В7D73E053011F160A8F9A бил подписан (издаден) на 02.06.2022г., бил изпратен по пощата на „•••“ АД и получен съответно на 25.07.2025г. След това този Електронен фиш е обжалван от „•••“ АД с жалба, подадена по пощата на 31.07.2025г. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: извлечение от информационната система на АПИ за нарушение с № DEAD2088FE8В7D73E053011F160A8F9A; снимков материал от техническо средство SCP_10192 (2 броя); извлечение от информационната система на АПИ за собственика на ППС с рег. № •••; известие за доставяне на процесния Електронен фиш; плик от жалба; справка – извлечение от информационната система на АПИ за обработката на процесния Електронен фиш, както и извлечение от информационната система на АПИ за местоположението на техническо средство с № 10192 /с карта/. Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени доказателства следва да се кредитират от съда, тъй като са обективни и достоверни. Освен това данните, отразени в справките в електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП имат доказателствена сила на основание чл.189е, ал.8 от ЗДвП. Поради това съдът кредитира цитираните по-горе извлечения от информационната система на АПИ. С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП съдът дава вяра и на приложения по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством снимките на лист 4 и лист 5 от делото се установява, че техническо средство SCP_10192 с ID № 05573 е заснело автомобил „•••“ с рег. № ••• в състав с ремарке на дата 10.05.2022г. в 07:36 часа. О т извлечението от информационната система на АПИ за нарушение с № DEAD2088FE8В7D73E053011F160A8F9A и от извлечението от информационната система на АПИ за местоположението на техническо средство с № 10192 /с карта/ се установява, че техническо средство SCP_10192 с ID № 05573 е разположено на ТОЛ секция 10192, намираща се в София град, в района на Чепинци, на път А-6, км. 60+705, намаляващ километър, с GPS координати: 42.719672, 23.400498. От съвкупната преценка на тези извлечения от информационната система на АПИ, както и от приобщения по делото снимков материал следва, че е констатирано нарушение с № DEAD2088FE8В7D73E053011F160A8F9A за ППС с рег. № ••• на 10.05.2022г. в 07:36 часа в София град, в района на Чепинци, на път А-6, км. 60+705, намаляващ километър. Извлечението от информационната система на АПИ за собственика на ППС с рег. № ••• е обективно и достоверно писмено доказателство. Поради това съдът го кредитира и установява марката, модела и регистрационния номер на превозното средство, неговия собственик, технически допустимата максимална маса, допустимата максимална маса на състав от превозни средства, екологичната категория на превозното средство, брой оси, категорията на ППС и пр. От цитираните по-горе доказателства се установява, че специален автомобил „•••“ с рег. № ••• е собственост на Дружеството – жалбоподател. Приложената на лист 25-26 от делото справка – извлечение от информационната система на АПИ за обработката на процесния Електронен фиш се характеризира като информативно, относимо, обективно и достоверно писмено доказателство. Поради това СРС я кредитира и приема, че Електронен фиш № 8505328114, касаещ нарушение № DEAD2088FE8В7D73E053011F160A8F9A е подписан /т.е. издаден/ на 02.06.2022г., изпратен е по пощата на „•••“ АД и е връчен съответно на 25.07.2025г. Във връзка с последното следва да се посочи, че приложеното на лист 7 от делото известие за доставяне има достоверна дата. Поради това съдът кредитира и него, като приема, че обжалваният Електронен фиш е получен на 25.07.2025г. Копието на плика на лист 8 от делото също има достоверна дата на пощенското клеймо. Поради това СРС дава вяра и на това писмено доказателство, като приема, че жалбата срещу процесния Електронен фиш е била изпратена по пощата на 31.07.2025г. От гореизложеното следва, че жалбата на „•••“ АД е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване на процесния Електронен фиш. Приложеният на лист 27-31 от делото Протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019г. се отнася до СКТ на път ССТ, км. 11+200, Чепинци, община София, област София с G P S координати : 42.719517, 23.400456. Доколкото това място е различно от мястото на нарушението (посочено в кредитираното по-горе извлечение от информационната система на АПИ за местоположението на техническо средство с № 10192 (където фигурират следните GPS координати : 42.719672, 23.400498), съдът приема, че макар да се отнася до района Чепинци, Протоколът за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019г. касае друга СКТ, различна от тази, на която е констатирано процесното нарушение. Освен това въпросният Протокол не следва да се подлага на анализ и заради това, че не допринася по никакъв начин за изясняване на релевантни за спора обстоятелства, тъй като изграждането на СКТ не е част от предмета на доказване по това дело. Поради това съдът остави извън доказателствената маса Протокола за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019г., тъй като е неотносимо писмено доказателство към процесния казус. При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ съдът достигна до следните правни изводи : Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата на „•••“ АД е основателна, поради следните съображения : Електронен фиш № 8505328114 е издаден на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. Ангажирана е отговорността на „•••“ АД като собственик на ППС с рег. № •••. Според чл.102, ал.2, изр.1 от ЗДвП собственикът на ППС е длъжен да не го допуска в движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС. Съгласно чл.179, ал.3б, изр.1 и изр.3 от ЗДвП собственикът на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с „глоба“ в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице – с „имуществена санкция“ в размер 2500 лева. Същевременно от съдържанието на самия Електронен фиш се вижда, че в него не е посочено собственикът на ППС какво е направил или не е направил. Ясно е, че се ангажира административната отговорност на „•••“ АД като собственик на въпросното ППС. В Електронния фиш е записано, че за ППС с рег. № ••• частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, както и че ППС е с технически допустима максимална маса - 28000, брой оси – 3, екологична категория - ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ брой оси - 5, с обща технически допустима максимална маса на състава – 40000 и че се е движило по път А-6, км. 60+705, посока намаляващ километър, който е квалифициран като път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Въпреки това, обаче, СРС счита, че не е налице съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението по чл.102, ал.2 от ЗДвП, тъй като в Електронния фиш липсва изпълнителното деяние по чл.102, ал.2 от ЗДвП - не е посочено дали собственикът на ППС е допуснал движението на превозното средство, нито става ясно в какво се изразява неправомерното поведение на лицето, посочено като нарушител – дали, че едновременно не са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП (както изисква чл.102, ал.2 от ЗДвП) или за това, че не е заплатена изцяло дължимата пътна такса (доколкото словесно в Електронния фиш е посочено, че частично не е заплатена дължимата пътна такса). Поради това съдът приема, че има разминаване между словесното и цифровото описание на нарушението. Административно-наказателното обвинение е неясно и поради други съображения. Според чл.10, ал.1, т.2 от ЗП (действаща към датата на деянието – 10.05.2022г.) за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС и такси на база време, и на база изминато разстояние, като таксата за изминато разстояние - ТОЛ такса за ППС по чл.10б, ал.3 от ЗП, даваща право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Доколкото в Електронния фиш се прави позоваване на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и се твърди, че частично не е заплатена дължимата пътна такса за изминато разстояние, то наказващият орган е следвало изрично, ясно и недвусмислено да посочи за конкретния път и съобразно данните на ППС каква е трябвало да бъде платената ТОЛ такса и каква реално е била частично платената пътна такса. Освен това в Електронния фиш няма възведени данни и за това какво е било конкретно изминатото разстояние, ТОЛ сегменти, в които процесното ППС е навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси. Поради това СРС приема, че в Електронния фиш няма ясно и подробно описание на нарушението, не са посочени всички относими обстоятелства относно фактическия състав на деянието, поради което административно – наказателното обвинение е останало неясно. В случая посочването, че за въпросното ППС не е заплатена частично дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП не се явява достатъчно описание на нарушението по чл.102, ал.2 от ЗДвП, тъй като този текст препраща към чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и чл.179, ал.3б от ЗДвП и за да е описано нарушението би следвало да са посочени факти, които се явяват съставомерни по текстовете, към които препраща чл.102, ал.2 от ЗДвП. Именно заради това СРС приема, че в Електронния фиш нарушението е повърхностно описано, поради което е останало и неясно. Ограничена е реално възможността на наказаното лице да разбере срещу кои факти следва да се защитава, а от там и да организира правото си на защита. Неяснотата е толкова съществена, че и на съда не става ясно какъв е предметът на доказване по делото – колко е следвало да се плати, как следва да се определи конкретната ТОЛ такса, за кои ТОЛ сегменти се твърди ППС да е навлязло, какво е действително изминатото разстояние, какви са техническите характеристики на пътя във въпросния участък, пътна такса в какъв размер е била платена и в какъв е трябвало да се плати. Поясняването на визираните по-горе обстоятелства се налага заради това, че в Електронния фиш се цитира чл.179, ал.3б от ЗДвП, който препраща към чл.10б, ал.3 от ЗП, а от там и към Глава II, Раздел III от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Освен гореизложеното – при описание на нарушението в процесния Електронен фиш е посочено, че за ППС има ТОЛ декларация за преминаването, но платената категория е помалка от измерената, без да е уточнено коя/колко е „платената категория“, колко е „измерената“ и каква точно ТОЛ декларация за преминаването се твърди, че има ППС-то. Това също показва, че в Електронния фиш не са посочени конкретните обстоятелства, при които е извършено твърдяното нарушение. Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че в хода на административното производство са допуснати множество съществени процесуални нарушения, възпрепятстващи жалбоподателя да разбере в какво го обвиняват и за какво точно деяние му се ангажира отговорността, а това винаги е основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание - без да е необходимо спорът да се разглежда по същество. Отделно от гореизложеното СРС счита, че има и още едно съществено процесуално нарушение, което не може да се санира на този етап от производството и което винаги води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Става въпрос за липсата на законова възможност (преди 13.02.2024г., вкл. и към датата на деянието – 10.05.2022г.) за процесното нарушение да се състави Електронен фиш. Според чл.179, ал.3б от ЗДвП подлежи на административно наказание собственикът или вписаният ползвател на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, а според чл.179, ал.3 от ЗДвП на административно наказание подлежи водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Това означава, че чл.179, ал.3 от ЗДвП и чл.179, ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание и са насочени към различни адресати. Редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, която е действала към датата на деянието /10.05.2022г./ и която е по-благоприятна за жалбоподателя от сегадействащата редакция препраща само към чл.179, ал.3 от ЗДвП, а не и към чл.179, ал.3б от ЗДвП. Доколкото за вмененото на „•••“ АД нарушение по чл.102, ал.2, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП не е била предвидена до 13.02.2024г. възможност за издаване на Електронен фиш, то ангажирането на административната отговорност на собственика на ППС от категорията на чл.10б, ал.3 от ЗП, за което частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и е приложим чл.179, ал.3б от ЗДвП е можело да стане (в периода до 13.02.2024г.) като се изпълни процедурата по чл.189е, ал.1 и сл. от ЗДвП - със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение и издаване на Наказателно постановление, а не Електронен фиш. В този смисъл са Решение № 4438 от 05.07.2023г. на АССГ – XIII касационен състав по дело № 3117/2023г., Решение № 6424 от 30.10.2023г. на АССГ – ХXI касационен състав по дело № 6809/2023г., Решение № 4582 от 11.02.2025г. на АССГ – XXV касационен състав по дело № 7274/2023г., Решение № 9850 от 21.03.2025г. на АССГ – XIX касационен състав по дело № 2501/2024г., Решение № 9854 от 21.03.2025г. на АССГ – XIX касационен състав по дело № 198/2024г., Решение № 9859 от 21.03.2025г. на АССГ – XIX касационен състав по дело № 2570/2024г., Решение № 11891 от 07.04.2025г. на АССГ – XII касационен състав по дело № 1150/2025г., Решение № 15689 от 09.05.2025г. на АССГ – XXV касационен състав по дело № 2272/2025г., Решение № 1131 от 11.01.2026г. на АССГ – III касационен състав по дело № 10754/2025г. и други. Според настоящия съдебен състав редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (която е била в сила до 13.02.2024г. и която в случая се явява по-благоприятна от действащата след 13.02.2024г. разпоредба на същия текст от закона) дава възможност на наказващия орган да издаде Електронен фиш само за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Съдебният състав не счита, че с оглед нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е било възможно преди 13.02.2024г. да се издават Електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП, тъй като за това обстоятелство съществува специална норма (чл.189ж, ал.1 от ЗДвП), която до 13.02.2024г. е сочела, че Електронен фиш може да се издава само за нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е насочена към това чрез препращане към чл.189, ал.10 от ЗДвП да посочи кога влиза в сила Електронният фиш. За това, че до 13.02.2024г. чл.189ж, ал.1 от ЗДвП не е допускал издаване на Електронен фиш за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП говори и законодателна промяна от 2024г. В този смисъл е и цитираната по-горе съдебна практика. Още нещо - с изтичане на 3 месеца от установяване на нарушителя или 1 година от извършване на нарушението и несъставяне на АУАН се е преклудирала възможността за процесното нарушение да се образува административно-наказателно производство съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН. В конкретния случай нарушителят е установен в деня на нарушението - 10.05.2022г. с генериране в информационната система на АПИ на нарушение № DEAD2088FE8В7D73E053011F160A8F9A, като в случая АУАН не е бил съставен нито в 3- месечния срок от 10.05.2022г., нито в 1-годишния срок от датата на извършване на нарушението (т.е. д о 10.05.2023г.), поради което наказващият орган е в невъзможност да образува административно – наказателно производство след това, вкл. и след промяната на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП през 2024г. Гореизложеното води до следните два извода. Първо - подписаният на 02.06.2022г. Електронен фиш е б и л издаден при липсваща (нормативно-установена до 13.02.2024г.) възможност АПИ да издава Електронен фиш за процесното нарушение. Второ - законово предвидената възможност за образуване на административно – наказателно производство за конкретното нарушение с р е щ у конкретния нарушител (чрез съставяне на Акт и в последствие издаване на Наказателно постановление) е била преклудирана след 10.05.2023г. и като не е бил съставен АУАН на Дружеството – жалбоподател до 10.05.2023г. е погасена възможността н а АПИ да образува административно – наказателно производство срещу „•••“ АД за процесното деяние. Издаването на Електронен фиш в рамките на 1-годишния срок от извършване на нарушението не променя горните два извода, тъй като самото съставяне на Електронен фиш за процесното деяние е неправомерно и незаконосъобразно действие. Промяната в законодателството не е основание със задна дата да се приема, че Електронн и я т ф и ш е годен да произведе правни последици (да се ангажира административната отговорност на собственика на ППС с рег. № •••) при условие, че към датата на извършване на нарушението и до момента, в който са изтекли сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН не е било образувано административно-наказателно производство по установения тогава в закона ред - със съставяне на АУАН за нарушение по чл.102, ал.2, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП. Друг е въпросът, че редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, която е била в сила до 13.02.2024г. и не е позволявала издаване на Електронен фиш за нарушение по чл.102, ал.2, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, в случая се явява по-благоприятна за жалбоподателя от действащата след 13.02.2024г. разпоредба на същия текст от закона. Съгласно чл.11 от ЗАНН субсидиарното приложение на НК се разпростира спрямо административно - наказателните производства по отношение на изключващите отговорността обстоятелства. Такъв характер безспорно следва да се приеме, че има и давността за реализиране на отговорността като материално правен институт. На първо място това произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността обстоятелство. На второ място - per argumentum a fortiori след като законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове реализирането на наказателната отговорност се преклудира, на по-голямо основание това следва да се отнася и по отношение на административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска обществена опасност. От тук следва правният извод, че доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока по въпросите, свързани с течението, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т.нар. абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл.80 и сл. от НК. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. Съгласно чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК относителната давност за административно - наказателно преследване е три години. По аргумент от чл.80, ал.3 от НК давността за нарушението започва да тече от датата на неговото извършване - 10.05.2022г. Съгласно чл.81, ал.2 изр.1 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. От справката – извлечение от системата на АПИ за обработката на процесния Електронен фиш се вижда, че той е подписан /издаден/ на 02.06.2022г. Действието по издаване на Електронния фиш в случая представлява действие по преследване на нарушителя и е от естество да прекъсне давността, която е започнала да тече от датата на деянието - 10.05.2022г. От датата на издаване на Електронния фиш започва да тече нова относителна тригодишна давност. В справката на лист 25-26 от делото след записаните действия от 02.06.2022г. са отбелязани като следващи действията по връчване на Електронния фиш на 25.07.2025г. В случая от издаването на Електронния фиш на 02.06.2022г. до връчването на Електронния фиш на 25.07.2025г. са минали 3 години, 1 месец и 23 дни. Поради това и на основание чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК административно-наказателното преследване срещу Дружеството-жалбоподател за процесното нарушение следва да се приеме за погасено по давност, тъй като наказващият орган е бездействал повече от 3 години след издаване на Електронния фиш. Съдът приема, че в конкретния казус след 02.06.2025г. (след изтичане на 3 години от издаване на Електронния фиш на 02.06.2022г.) се е преклудирала възможността за административно – наказателно преследване на „•••“ АД. Това представлява още едно основание за отмяна на обжалвания Електронен фиш. За пълнота на изложението следва да се посочи, че според чл.2, пар.7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такива са предвидени в националното законодателство. Поради това преди да се приеме, че е налице административно нарушение, наказващият орган следва да провери дали доставчикът на ЕУЕПТ не е информирал в случая Дружеството – жалбоподател за въпросната погрешно декларирана и платена по-малко пътна такса, респ. дали са взети мерки за предеклариране на данните на ППС. Доколкото наказващият орган не е изследвал този въпрос, СРС счита, че издаването на Електронния фиш /освен незаконосъобразно по посочените по-горе съображения/ се явява е преждевременно действие. В тази връзка следва да се посочи и законодателната промяна от 2024г. – създаването на чл.10б, ал.7 от ЗП, която като по-благоприятна за жалбоподателя, следва да се приложи и в този случай. Доколкото са налице няколко самостоятелни основания за отмяна на Електронния фиш на формално основание – спорът не следва да се разглежда по същество. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143 от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това законово изискване е изпълнено, тъй като с молба вх. № 370967/12.11.2025г. са представени списък на разноските, Договор за правна защита и съдействие и Удостоверение за регистрация по ЗДДС на адв. А.. Според списъка на разноските и Договора за правна защита (приложени на лист 37 и лист 38 от делото) направените от Дружеството – жалбоподател разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 660 лв. с ДДС. Според чл.143, ал.1 от АПК и с оглед изхода на делото, органът, издал процесното НП, следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за един адвокат. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа при „имуществена санкция“ от 1000 до 10000 лева (както в случая – 2500 лева ) минималният размер на адвокатското възнаграждение е „400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв.”, т.е. 550 лева. Според §2а от ДР на същата Наредба - за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) адвокати размерът на възнагражденията по тази Наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност (ДДС), а за регистрираните - дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази Наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. Видно от лист 39 от делото процесуалният представител на Дружеството - жалбоподател е регистриран по ДДС. Поради това и доколкото размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа при регистриран по ЗДДС адвокат се явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС при осъществена услуга по Наредбата, в случая - процесуално представителство пред съд, крайният размер на дължимото на адвоката възнаграждение следва да включва и ДДС. В този смисъл са Определение № 266/18.04.2019г. на ВКС, ТК, I I т.о.; Определение № 349/01.07.2021г. на ВКС, ТК, I т.о.; Определение № 60385/29.10.2021г. на ВКС, ТК, II т.о.; Определение № 60309/02.08.2021г. на ВКС, ТК, II т.о. и други. Гореизложеното означава, че върху минималния размер на адвокатското възнаграждение от 550 лева (според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа) следва да се начисли ДДС, което се равнява на 110 лева над сумата от 550 лева или общият размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 660 лева, т.е. толкова, колкото е и претендираният от адв. А. размер на сторените от жалбоподателя разноски по делото. Поради това органът, издал процесния Електронен фиш (т.е. АПИ) следва да заплати на „•••“ АД за направени от Дружеството разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС сума в размер от 660 лева. На основание §5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България, вр. чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата от 660 лева се равнява на 337,45 евро и Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде осъдена да заплати на Дружеството – жалбоподател именно тази сума за направените от него разноски по делото за адвокатска защита. Така мотивиран, съдът