Решение № 6312 от 4.7.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 265/2025 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и е образувано по жалба от ЕООД Монте лесс – [населено място], обл.Хасково, срещу Ревизионен акт №Р-16002624002085-091-001/28.10.2024г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение №519/23.12.2024г. на Директор Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП. Твърди, че РА е незаконосъобразен, необоснован и неправилен. Не била изяснена фактическата обстановка, направена била неправилна правна преценка и бил нарушен материалния закон. Не били спазени предвидените срокове за провеждане на производството, както и ревизията била проведена от лица без съответните правомощия и компетентност. В случая било прието наличие на привидни сделки и симулация на доставки относно издадените фактури от ЕТ Танис – И. Ж., ЕТ Парма – М. Д. и ЕТ Бреза – Д. Г.. Личен контакт от проверяващите с тези търговци не бил осъществен, тъй като те не били открити на посочените адреси, но пък те не били търсени на телефоните, посочени от ревизираното лице. Това било процесуално нарушение, тъй като РА и РА били издадени при неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на събрания доказателствен материал. Твърди се, че процесните доставки на услуги били реални и действителни. Трудно се намирала работна ръка при добив на дървен материал, защото работниците не се задържали за продължителен период и не можело да се разчита на наетия персонал, поради което жалбоподателя имал договорни отношения с посочените търговци. Тези външни фирми само спомагали работния процес. Сочи, че търговците била лица с ромски произход и вероятно с основно образование и липса на познания за финанси и счетоводство, както и никъде не живеели постоянно, а във временни лагери и дейността се извършвала от семейството. Дърводобивът бил основно с ръчен труд и животинска тяга, заради което нямали кадрови, технически и материален ресурс. Не разполагали със собствени и наети обекти, защото такива не им били нужди за дейността. Нямали транспортни документи, тъй като живеели в гората, а и придвижването по пътищата там било бавно и скъпо. Ревизираното лице нямало задължение да проверява квалификацията и правоспособността на подизпълнителите. Подаването на ГДД от доставчиците касаело познаване на законодателството и приоритизиране на законовите задължения. Всички приходи били декларирани своевременно, отчетени с фискални устройства или платени по банков път. Две от физическите лица, регистрирани като ЕТ, живеели на съпружески начала и споделяли домакинство и работен инвентар, поради което и нямало предумисъл в това да са съставени ГФО от едно и също счетоводно предприятие. Освен това служителите на горското стопанство на място били констатирали извършените дейности от процесните доставчици. Иска се съдът да постанови решение, с което да бъде отменен Ревизионен акт №Р-16002624002085-091-001/28.10.2024г., издаден от длъжностни лица при ТД НАП Пловдив, потвърден с Решение №519/23.12.2024г. на Директор Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. Ответната страна счита жалбата за неоснователна, като иска да се постанови решение, с което да бъде отхвърлена и претендира направените от тях разноски, представляващи юрк.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по отношение на разноските от жалбоподателя, ако ревизионният акт бъде отменен. Като разгледа жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът направи следните изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законния срок – чрез куриер – л.000881, п.5, от ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на Ревизионния акт №Р-16002624002085-091-001/28.10.2024г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП – Пловдив - Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив и Главен инспектор по приходите. В оспорения акт органите по приходи приели, че дружеството имало установена дължима главница по ЗКПО в размер на общо 30 729, 62 лева, заедно с лихви, начислени на основание чл.175 от ДОПК. Тези задължения били за ревизиран период 01.01.2021г. – 31.12.2021г. – 4577, 01 лева; за 01.01.2022г. – 31.12.2022г. – 6444, 77 лева; за 01.01.2023г. – 31.12.2023г.- 19 707, 84 лева. С Решение №519/23.12.2024г. Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил РА, с който допълнително е установен корпоративен данък за 2021г. – 4577, 01 лева, и лихва от 1 330, 69 лева; корпоративен данък за 2022г. – 6444, 77 лева, и лихва от 1 174, 27 лева; корпоративен данък за 2023г. – 13 695, 01 лева, и лихва от 622, 19 лева. Изрично се посочва, че жалбоподателят неправилно сочи включване в предмета на оспорване, т.е. като установени по ревизията, сумата от 6 012, 83 лева, която представлявала декларирана и невнесена сума по ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2023г., поради което и административният орган не включва тази сума в предмета на жалбата. Решението е връчено на жалбоподателя на 09.01.2025г. – л.000882, п.5 от делото, поради което с подаване на жалбата на 22.01.2025г. /чрез пощенска служба/, е спазен предвиденият в чл.156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок и жалбата е допустима. Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002624002085-020-001 от 26.04.2024г., издадена от Началник Сектор в ТД НАП Пловдив, като в заповедта за възлагане изрично е посочено, че ревизията обхваща задълженията за корпоративен данък за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2022г. –л.55, п.1/4, изменена със Заповед от 22.07.2024г. – по отношение срока на приключване, и от 16.09.2024г., съгласно която заповед се включва ревизионен период от 01.01.2023г. до 31.12.2023г. За ревизионното производство е определен срок за приключване до 27.09.2024г., като ревизионният доклад следва да бъде съставен не по-късно от 14 дни след завършването. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи в кръга на определените им правомощия - от органа, възложил ревизията и определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция и от ръководителя на ревизията, определен със заповедта за възлагане на ревизия /Заповед №РД-09-1979/30.09.2021г.; Заповед №РД-09-2202/07.12.2022г.; Заповед №РД-09-2277 от 30.11.2023г. – л.000860 и сл., п.5 от делото/. При извършената служебна проверка на представените електронни документи се установява, че те са подписани с валиден КЕП – л.88 и л.102 от делото. Поради това съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Въз основа на събраните доказателства е съставен Ревизионен доклад №Р-16002624002085-020-002/22.07.2024г., като срещу него не е подадено възражение. След съставянето на РД и при липса на възражение е издаден оспореният ревизионен акт. Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него, а органът по приходите е длъжен да обсъди направените срещу РД възражения и представените доказателства. С жалба вх.№20-28-216/14.11.2024г. РА е оспорен, като с Решение №519 от 23.12.2024г. е потвърден РА за допълнително установените по ЗКПО задължения и лихви за просрочие – общо 24 716, 79 лева и лихви от 3 127, 15 лева, като е отчетено, че жалбата включва суми, които не са допълнително установени – декларирани, но невнесени по ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2023г. При извършените процесуални действия в хода на ревизията между страните е безспорно установено, че дружеството-жалбоподател, е извършвало през ревизирания период основна дейност дърводобив, а при изпълнение на дейността си участвало в търгове към ДГС. При ревизията проверяващите са установили – след анализ на предоставени от ревизираното лице документи и приобщените по съответния ред документи, че през ревизирания период в дружеството имало сключени 39 трудови договори за различни длъжности – извозвач, шофьор, резач и други, а към момента на съставяне на РД – няма назначени лица; не притежавало движимо или недвижимо имущество, нямало собствени обекти и склад, ползвало машини, МПС, оборудване и стопански инвентар под наем. Извършени са насрещни проверки на ЕТ Парма – М. Д., ЕТ Бреза – Д. Г. и ЕТ Танис – И. Ж., приключили с ПИНП от 14.06.2024г., 17.05.2024г. и 21.05.2024г., с които РЛ имало договорни отношения, като издадените им фактури са изрично описани в РД и са с предмет „сеч и извозване“ или „товарене и разтоварване“, а фактурите са придружени с фискални бонове и приемно-предавателни протоколи. При извършената проверка на счетоводните регистри на дружеството е установено, че са осчетоводени разходи и плащания по фактури от доставчици, за които не се доказва по безспорен начин реалността на извършените сделки, поради което със стойността на фактурите е коригиран декларираният счетоводен резултат в подадените ГДД по чл.92 от ЗКПО. След преглед и анализ на счетоводните документи е установено, че за ревизирания период от РЛ са осчетоводени разходи по фактури, издадени от ЕТ Танис - И. Ж. за 2021г. – „разходи за външни услуги“ на обща стойност 45 770, 09 лева / фактура №0000000157 от 09.12.2021г. за сеч и извозване 905, 80 куб.м. на стойност 8000, 00 лева; фактура №0000000159 от 11.12.2021г. за сеч и извозване 571, 48 куб.м. на стойност 8000, 00 лева; фактура №0000000160 от 13.12.2021г. за сеч и извозване 582, 84 куб.м. на стойност 8000, 00 лева; фактура №0000000161 от 14.12.2021г. за сеч и извозване 260, 72 куб.м. на стойност 3650, 09 лева; фактура №0000000162 от 14.12.2021г. за сеч и извозване 253 куб.м. на стойност 3542, 00 лева; фактура №0000000163 от 15.12.2021г. за сеч и извозване 77 куб.м. на стойност 1078, 00 лева; фактура №0000000164 от 17.12.2021г. за сеч и извозване 300 куб.м. на стойност 4500, 00 лева/ и за 2023г. – 89 559, 15 лева / фактура №0000000165 от 31.01.2023г. за товарене и разтоварване 190, 20 куб.м. на стойност 3804, 00 лева; фактура №0000000166 от 22.02.2023г. за товарене и разтоварване 219, 00 куб.м. на стойност 6570, 00 лева; фактура №0000000167 от 27.02.2023г. за товарене и разтоварване 94, 50 куб.м. на стойност 2835, 00 лева; фактура №0000000169 от 26.04.2023г. за товарене и разтоварване 325, 60 куб.м. на стойност 9768, 00 лева; фактура №0000000168 от 25.04.2023г. за товарене и разтоварване 30, 00 куб.м. на стойност 9949, 50 лева; фактура №0000000170 от 28.04.2023г. за товарене и разтоварване 173, 50 куб.м. на стойност 4581, 00 лева; фактура №0000000172 от 15.05.2023г. за товарене и разтоварване 237, 00 куб.м. на стойност 4758, 00 лева; фактура №0000000175 от 31.05.2023г. за сеч и извозване 214, 50 куб.м. на стойност 7936, 50 лева; фактура №0000000173 от 19.05.2023г. за сеч и извозване 237, 90 куб.м. на стойност 8802, 30 лева; фактура №0000000174 от 19.05.2021г. за товарене и разтоварване 237, 90 куб.м. на стойност 4358, 00 лева; фактура №0000000178 от 12.06.2023г. за сеч и извозване 215, 05 куб.м. на стойност 7956, 85 лева; фактура №0000000176 от 12.06.2023г. за сеч и извозване 300, 00 куб.м. на стойност 9000, 00 лева; фактура №0000000177 от 12.06.2023г. за товарене и разтоварване 462, 00 куб.м. на стойност 9240, 00 лева/, но при инициираната насрещна проверка не е установен търговецът на всички известни негови адрес, поставено е съобщение по чл.32 от ДОПК, както и допълнително е установено, че същият няма подавани декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2022г. и 2023г. /към момента на проверката/, а при него няма назначени работници. При направения анализ проверяващите установили и че има представен договор между ЕООД Монте лесс и ЕТ Танис - И. Ж. – Договор за услуга от 03.01.2021г. /л.401, т.2/4/ за извършване на сеч и извоз за срок от 03.01.2021г. до 03.01.2023г., докато при дадените обяснения от ЕТ се твърди, че няма сключван договор. Всички фактури за 2023г. са издадени след изтичане срока на договора, а няма данни за неустойки поради забавено изпълнение, както и липсва анекс за удължаване срока на договора. При отчитане на обема на извършената дейност от ЕТ Танис - И. Ж. чрез количеството дървесина, които са били описани във фактурите, и датата на фактуриране проверяващите правят извод за наличие на значителни количества дървесина, за които не може да се осъществят услугите в посочените кратки срокове като извършени лично от търговеца или заедно с помощ на членове на семейството му, като дори и няма данни в тази връзка – не са посочени имена за извършване на проверка, не са представени допълнителни документи /свидетелство за правоспособност, разходни документи за използваната горска техника или вложени материали/, в предавателните протоколи не фигурират данни за присъствие на И. Ж.. Проверяващите извършват и съпоставка с фактурите, които ЕООД Монте лесс издава към своите възложители, като установяват значителна отдалеченост във времеви порядък съобразно издадените фактури от едноличния търговец – за 2021г. са издадени от ЕТ Танис - И. Ж. само през декември, докато ЕООД Монте лесс издава фактури регулярно през годината. Изрично проверяващите сочат относно издаването на фактури от ЕТ през декември 2021г., че дейността е сезонна и се влияе от климатичните и метеорологични условия, а през месец декември посоченият значителен добив - като количество, би бил реално възпрепятстван да се случи. За ревизирания период от РЛ са осчетоводени разходи по фактури, издадени от ЕТ Парма – М. Д. за 2022г. – „разходи за външни услуги“ на обща стойност 14 700, 00 лева /фактура №42/29.08.2022г. за сеч и извозване на 220 куб.м. на стойност 6600, 00 лева и фактура №43/05.09.2022г. за сеч и извозване на 270 куб.м. на стойност 8100, 00 лева/, но при инициираната насрещна проверка не е открит търговецът на всички известни негови адрес, както и допълнително е установено, че същият няма подавани декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2021г. - 2023г. /към момента на проверката/, а също и че не е регистрирал трудови договори и при него няма назначени работници. Проверяваното лице не представя никакви доказателства относно реалността на процесните сделки с търговеца, както и в събраните по делото доказателства не се установява да има вписване на имената на търговеца в представени документи за осъществяване на дърводобива, поради което е направен извод, че ЕТ Парма – М. Д. не е осъществил реалното извършване на предмета на доставка по процесните фактури. За ревизирания период от РЛ са осчетоводени разходи по фактури, издадени от ЕТ Бреза – Д. Г., за 2022г. – „разходи за външни услуги“ на обща стойност 49 747, 70 лева /фактура №0000000003 от 29.09.2022г. за сеч и извозване на 172, 15 куб.м. на стойност 5508, 80 лева; фактура №0000000004 от 29.09.2022г. за сеч и извозване на 128, 70 куб.м. на стойност 4118, 40 лева, фактура №0000000005 от 30.09.2022г. за сеч и извозване на 261, 00 куб.м. на стойност 7830, 00 лева, фактура №0000000006 от 30.09.2022г. за сеч и извозване на 151, 80 куб.м. на стойност 4554, 00 лева, фактура №0000000007 от 27.10.2022г. за сеч и извозване на 173, 25 куб.м. на стойност 5197, 50 лева, фактура №0000000008 от 27.10.2022г. за сеч и извозване на 18, 70 куб.м. на стойност 561, 00 лева, фактура №0000000009 от 07.11.2022г. за сеч и извозване на 133, 10 куб.м. на стойност 3993, 00 лева, фактура №00000000010 от 16.11.2022г. за сеч и извозване на 209, 55 куб.м. на стойност 6286, 50 лева, фактура №0000000011 от 21.11.2022г. за сеч и извозване на 88, 00 куб.м. на стойност 2640, 00 лева, фактура №0000000012 от 06.12.2022г. за сеч и извозване на 240, 15 куб.м. на стойност 7474, 50 лева, фактура №0000000013 от 13.12.2022г. за сеч и извозване на 52, 80 куб.м. на стойност 1584, 00 лева/ и за 2023г. – 47 390, 90 лева / фактура №0000000014 от 31.01.2023г. за сеч и извозване на 190, 20 куб.м. на стойност 6466, 80 лева, фактура №0000000015 от 20.02.2023г. за сеч и извозване на 219, 00 куб.м. на стойност 9986, 40 лева, фактура №0000000016 от 27.02.2023г. за сеч и извозване на 94, 50 куб.м. на стойност 3591, 00 лева, фактура №0000000021 от 28.04.2023г. за сеч и извозване на 62, 40 куб.м. на стойност 2371, 20 лева, фактура №0000000020 от 28.04.2023г. за сеч и извозване на 113, 85 куб.м. на стойност 4326, 30 лева, фактура №0000000019 от 27.04.2023г. за сеч и извозване на 211, 75 куб.м. на стойност 8046, 50 лева, фактура №0000000017 от 25.04.2023г. за сеч и извозване на 158, 95 куб.м. на стойност 6040, 10 лева фактура №0000000018 от 26.04.2023г. за сеч и извозване на 172, 70 куб.м. на стойност 6562, 60 лева/, а при инициираната насрещна проверка е установено, че същият няма подавани декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2022г. и 2023г. /към момента на проверката/. При дадените писмени обяснения е декларирано, че сеч и извозване се извършва от самата Д. и нейния съпруг, които разполагат с бензиновомоторен трион и кон за извозване на трупите. Не са представени документи, които да доказват реалността на процесните доставки. В подадената след установения в закона срок декларация за 2022г. и 2023г. са декларирани единствено приходи от ЕОДД Монте лесс, а ГФО е съставен от едно и също счетоводно предприяние Дайнамакс ЕООд, което е съставило и ГФО на ЕТ Танис - И. Ж.. Тези двама търговци имат един и същ пълномощник, който дава писмените обяснения пред проверяващите и е управител на счетоводното предприятие. Като се имат предвид обясненията, че сечта е извършвана от двама души и се анализира количеството, посочено в процесните фактури, проверяващият екип прави извод, че при значителния обем дейност тя не може реално да бъде осъществена по посочения начин. За тримата доставчици проверяващите считат, че нямат материална и кадрова обезпеченост и не представят документи, доказващи реалността на фактурираните доставки, а представените договори с жалбоподателя са изготвени фиктивно. При тези констатации и на основание чл.26, т.2 във вр. с чл.10, ал.1 от ЗКПО декларираният счетоводен резултат съответно за 2021г., за 2022г. и за 2023г. е прието да се преобразува в посока увеличение с размера на разходите, отчетени по фактури, издадени от посочените ЕТ, като допълнително установения данък за 2021г. е 4 577, 01 лева; за 2022г. – 6444, 77 лева и за 2023г. - 13 695, 01 лева /дължими за 2023г. били общо 19 707, 84 лева, включително декларирани и невнесени суми по ГДД по чл.92 от ЗДКПО за 2023г. в размер на 6 012, 83 лева/. На основание чл.175 от ДОПК във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми дружеството дължало и лихва. В посока да бъдат защитени изводите на проверяващите по делото допълнително от административния орган са изложени мотиви, че реалното наличие на доставка не се доказва само с издаването на първичен счетоводен документ и включването му в счетоводни регистри или дневниците за покупки и продажби за съответния период. Освен това обективността на извършените доставки следва да бъде установена не само чрез доказване на предмета в процесните фактури, но и услугите следва да бъдат доказани, че са извършени от лицето, посочено като доставчик във фактурите. В случая освен че доставчиците не разполагали с обезпеченост, ресурс и реална възможност за осъществяване на процесните услуги, за ревизирания период в проверяваното дружеството има назначавани лица на длъжност „извозвач“, „дървар“, „общ работник, горско стопанство“, „резач, горски дървен материал“, поради което се приема, че няма причина ревизираното дружество да превъзложи извършването на услуги при наличния при него необходим кадрови ресурс. Изложените доводи от житейско, битово и културно естество, касаещи кадровия ресурс и изпълнението на дейността, не са приети от ревизиращите, доколкото за целите на счетоводната отчетност и данъчното облагане е необходимо да бъдат представени годни писмени доказателства. В преписката се установяват сключените от ЕООД Монте лесс договори за извършване на дейността – Договори с №473 от 26.03.2021г., №621 от 12.07.2022г., №731 от 23.09.2022г., №508 от 10.03.2023г., №796 от 16.08.2023г., сключени с Община Харманли и Договор №39 от 01.06.2022г., сключен с ДЛС Тополовград, към които не се установяват анекси или приложения, в които да се сочат ЕТ Парма – М. Д., ЕТ Бреза – Д. Г. и ЕТ Танис – И. Ж. като подизпълнители. В представените договори – л.132 до 194, п.2/4, съществуват клаузи съобразно които изпълнението по договора не може да се предоставя на трети лица, освен на изрично посочени от изпълнителя подизпълнители. Видно от представената Справка актуално състояние на всички действащи трудови договори за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2023г. – 837, п.4/4, при ЕООД Монте лесс има сключени 39 трудови договори за различни длъжности, съобразно посоченото в графа Основание за прекратяване и като се има предвид Наредба №5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, основанията за прекратяване са по код 01 – чл.71, ал.1 от КТ /изтичане срока на изпитване/ и по код – чл.325, ал.1, т.1 от КТ /по взаимно съгласие/. Наред с това по отношение на представения Договор от 03.01.2021г. следва да се има предвид, че в него липсва определяне на обем от работа и цена на услугата / общо е посочено „пазарна цена“/, няма договорени количества, нито място на работа, като не е отразена дори ориентировъчно единична цена на услуга, т.е. липсват съществени елементи от предмета и цена, а чрез представянето му не може да се установи реално изпълнение. Освен това при анализ на извършваната дейност и като се имат предвид обясненията на ревизираното лице следва да бъде отчетено, че липсва на информация относно предприети действия от ревизираното лице като работодател спрямо неизпълнение на задълженията на наетите от него работници и служители, станали причина за превъзлагане на дейността по дърводобива - било формално с писмен акт или само с устни договорки, на тримата доставчици. По делото са събрани гласни доказателства относно осъществяваната дейност по дърводобив. Разпитаният Х. бил работник при жалбоподателя от 2007г. до 2023г. /докато от справката от НАП се установява регистриран трудов договор за същото лице само за последната година/, като при Монте лесс работели и други хора, които не били на трудов договор – И. и жена му Д., а тяхната бригада била от 12-13 души. Познавал и М., той работел на трудов договор. Св.М. работил на трудов договор, но в зависимост от работата имало и подизпълнители фирма Бреза, Варна и Танис, които извършвали добив и имали разрешително за сеч. Един човек на ден добивал 4-5 куб.м. За пълното изясняване на фактическата страна на спора и по искане на жалбоподателя е назначена и изслушана съдебносчетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, прието от съда изцяло като компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице изследва счетоводните записвания при жалбоподателя, като счита, че счетоводството е организирано правилно и търговските книги се водят в съответствие със счетоводното законодателство. Процесните фактури били с отразени необходими реквизити в счетоводните сметки и плащанията били отразени счетоводно вярно. За всяка платена в брой фактура били представени касови бонове и извлечение за наредения превод. Изчислява се размерът на КД, който следва да бъде внесен, ако се приеме, че услугите по процесните доставки са реално извършени. Жалбоподателят не оспорва констатациите в ревизионното производство относно наличието на фактурите, както и относно характера на извършваната от него дейност по дърводобив. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Съгласно чл.26, т.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, а съгласно чл.10, ал.1 от същия закон счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. За да се приеме, че счетоводният разход е документално обоснован по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗКПО, е необходимо да е издаден първичен счетоводен документ, който съответства на изискванията на ЗС и отразява реално извършена доставка именно от лицето, издало този документ. Разпоредбата на чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО урежда начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, които не са реално осъществени като представляващи отклонение от данъчното облагане. Като се има предвид, че дейността на ревизираното лице е добив на дървесина, то следва да се имат предвид и разпоредбите на Закона за горите, регламентиращи достъпа до горски територии за добив - само с разрешение, издадено в писмена форма от лицето, стопанисващо съответната територия – чл.144, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗГ. Издадената Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти регламентира изискванията, при които се допускат подизпълнители за изпълнението на възложените дейности в горските територии, като в чл.13, ал.2 се изисква това да е предвидено в заповедта за провеждане на съответната процедура. В тези случаи подизпълнителят следва да отговаря на изискванията за лично състояние, предвидени за допускане до участие в процедурата. Участникът и посочените от него подизпълнители следва да отговарят заедно на техническите и квалификационните изисквания за извършване на дейността, каквито са посочени в заповедта за откриване на процедурата. Съгласно чл.40, ал.7 от Наредбата към офертите за участие в процедурите участниците, заедно с посочените от тях подизпълнители, когато ще се ползват подизпълнители, представят доказателства за наличие на необходимата собствена или закупена на лизинг техника и за наети на трудов договор работници. Във всеки случай допускането на подизпълнители за изпълнението на възложените дейности /първоначално или след замяна/ става след уведомяване на възложителя по договорите по определен от него начин и ред и след представяне на съответните документи за сертификация на подизпълнителя, отговарящи на поставените от възложителя критерии. В представените в преписката доказателства за сключените договори между ЕООД Монте лесс и Община Харманли, а също и с ДЛС Тополовград, има изрична договореност за това, че изпълнителят няма право да предоставя на трети лица изпълнението по договора, с изключение на посочени от него подизпълнители. В случая не са установени приложения, анекси или допълнителни споразумения, с които възложителят да е уведомен относно възлагане на изпълнението на подизпълнители, като самият жалбоподател няма твърдения в тази посока. Действително за доказване на извършената дейност от подизпълнителите ЕТ Бреза Д. Г. и ЕТ Парма М. Д. по делото има представени приемно-предавателни протоколи, които са описани подробно в РД – като приложение към всяка от процесните фактури, но те са съставени с представител на Монте Лесс ЕООД, а не от едноличните търговци. Няма представени приемно-предавателни протоколи между ЕООД Монте лесс и търговците, издали процесните фактури. Основният спорен момент между страните е налице ли са реални доставки на посочените услуги от процесните фактури, издадени от тримата ЕТ. В случая получателя по фактурираните доставки следва да установи реалното изпълнение и именно върху него пада доказателствената тежест. Действително направените възражения в посока аргументите на проверяващите, касаещи обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова, че не е предпоставка за правото на данъчен кредит, са основателни, както в този смисъл е и съдебната практика. Когато е установено единствено липса на обезпеченост на доставчика, то обстоятелството не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. Без значение за реалността на доставките е дали доставчиците имат материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, както се сочи в случая от проверяващите /липса на работници, машини и др./, какви разходи са извършили в изпълнение на доставките /липса на разходи за гориво, храна и т.н./, подавани ли са данъчни декларации - било в срок или след началото на проверката. Но в настоящия случай за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен фактът на предаването на стоката или услугата от доставчика на получателя. При липса на нормативна уредба, която да въвежда изисквания за съставянето на определен тип документи, доказващи осъществяването на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, преценката дали една доставка е действително извършена, следва да бъде извършена на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства. В случая освен липса на материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, по делото се установява и че тримата търговците, издатели на процесните фактури, не са заявени като подизпълнители от ЕООД Монте лесс пред възложителите. За дружеството-жалбоподател се установява от представената справка от НАП, че разполага с работници за осъществяване на дейността, като следва да се има предвид и че не съществуват пречки да бъдат допълнително наети работници. Освен това изложеното относно неявяване/напускане на работното място или други внезапно възникнали пречки с оглед присъствието на работниците и полагане на труд от тях по дърводобива, не се установява от официалната справка от НАП. За всички 39 работници има посочено основание за прекратяването на правоотношението, но то е посочено като изтичане на срока или взаимно съгласие между страните, а не и като прекратяване поради неизпълнение на трудовите задължения, в каквато посока са твърденията на жалбоподателя. Още повече, че дори да съществува случай, който да има нужда от подизпълнител, то за това е следвало да бъде предварително или своевременно уведомен възложителят на жалбоподателя по силата на сключения между тях договор, а както вече беше посочено такива доказателства липсват. От друга страна в приемно-предавателните протоколи за отчитане работата на лицата, пряко ангажирани с дърводобива, не се установят представители на ЕТ да са предали дървесината. В представените протоколи или няма представител на предалия реално дървесината, или този представител е посочен като такъв на жалбоподателя в качеството му на изпълнител. Липсват доказателства ЕТ – било като търговец, било като физическо лице, да са взели участие при реалното извършване на дърводобива, каквито са изнесените данни в обясненията на жалбоподателя. Още повече, че липсват данни за конкретните лица да разполагат с необходимата квалификация да извършват сеч с механизирани средства, каквото изискване е въведено с разпоредбата на чл.230, ал.3 от ЗГ. Поради това съдът приема, че не е установено по делото реалното предоставяне на услугите от тримата ЕТ – като подизпълнители, на жалбоподателя – като изпълнител по договорите с Община Харманли и ДЛС Тополовград. Не се доказват като реални процесните доставки, които са били документално оформена в счетоводството, поради което приходните органи са направили правилен извод за липса на документална обоснованост на отчетените с процесните фактури разходи. Реалността на доставките не може да бъде потвърдена нито от счетоводните записвания на ревизираното лице, въз основа на които е изготвено заключението по счетоводната експертиза, нито от събраните гласни доказателства. Фактурата е първичен счетоводен документ и като такъв е носител на информация за регистрирана стопанска операция, но не и за реалността на сделката. Осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното получаване на стоката/извършване на услугата, защото представлява удостоверяване на това получаване от самото лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдения факт. За целите на данъчното облагане е от значение има ли достатъчно данни за реално осъществената стопанска операция, на която то се позовава. Свидетелските показания са общи и противоречиви, не са конкретизирани по време и място, не може да се установи тяхната съотносимост по всяка от процесните фактури. Поради изложеното съдът счита, че услугите по фактурите, издадени от ЕТ Парма – М. Д., ЕТ Бреза – Д. Г. и ЕТ Танис – И. Ж., не са реално изпълнени от техните издатели и отчетените от жалбоподателя разходи за тях в посочените по-горе размери за периода 2021г. - 2023г. не следва да се признават за данъчни цели на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, тъй като с тях неправомерно е намален финансовият резултат на дружеството за ревизирания период. Законосъобразно е увеличен данъчният финансов резултат със стойностите по фактурите и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2021г., 2022г. и 2023г., поради което жалбата се явява неоснователна. При извода за неоснователност на жалбата на ответната страна се дължат направените разноски в размер на 2 905, 95 лева, като юрк.възнаграждение на основание чл.160 от ДОПК във вр. с чл.7, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа Мотивиран така, съдът