Решение № 35 от 30.3.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 56/2026 г.

Производството е по реда на чл.25 и сл. от ЗТРРЮЛНЦ.

В АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА /АВ/ е постъпила жалба с вх. №20260304162538, подадена от Д. П. А., с ЕГН: •••••••••• в качеството й на представляващ СДРУЖЕНИЕ „ЖИВЕЙ ПО-ДОБРЕ“-гр. Плевен, срещу отказ с рег. №20260227105743 от 04.03.2026 на АВ, постановен по заявление с вх. №20260227105743.

Жалбата е изпратена от АВ в Плевенски Окръжен съд, където е заведена с вх. рег. № 3032/10.03.20206 г. Окомплектована е с обжалвания отказ, заявлението и приложените към него документи.

Отказът е от 04.03.2025 г. и е обжалван в същия ден, което прави жалбата допустима.

Жалбоподателят твърди, че в резидентните грижи за лица с психични разстройства могат да се провеждат постоянни медицински грижи, терапия и рехабилитация, което ги прави специализирани социални заведения, а не лечебни заведения Твърди, че създаването и работата на тези заведения се лицензират и контролират от АКСУ към МТСП.

Иска се обжалвания отказ да бъде отменен и вместо това да бъдат дадени указания да се извърши вписване на СДРУЖЕНИЕТО по процесното заявление.

АВ е депозирала отговор по жалбата с изх. №11-00-1373/06.03.2026 г., в който моли тя да бъде оставена без уважение и претендира разноски за юриск. възнаграждение в размер на 150 лв.

Съдът намира, че доколкото жалбата е подадена от легитимирано лице в предвидения от закона срок, се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, защото:

На 27.02.2026 г. Д. П. А., с ЕГН: •••••••••• в качеството си на представляващ СДРУЖЕНИЕ „ЖИВЕЙ ПО-ДОБРЕ“-гр. Плевен е подала заявление образец А15 за вписване на първоначална регистрация на СДРУЖЕНИЕТО, чиито основни цели са:

-да предоставя всички разрешени социални услуги чрез издадени съответни лицензии за тях.

-да подпомага създаването на социални предприятия, да разяснява тяхната значимост и да създаде такова социално предприятие.

-да подобрява качеството на живот и социалното функциониране на хората с психични разстройства, като зачита техните права и възможности.

За постигането на тези основни цели са посочени множество средства, сред които и следните:

-по т.1: използване на комплексен подход, интегриращ в себе си медикаментозно, амбулаторно лечение и психо-социална рехабилитация , промоция, профилактика и превенция на декомпенсациите при хронични заболявания – чрез модели на трудотерапия, изграждане на резидентни грижи за лица с психични заболявания, обучения в социални умения, компенсиране на трудовата заетост чрез създаване на подходяща работна среда /защитена и подкрепена/.

• по т.23: дейности, свързани с профилактика и лечение на психични заболявания на хора от различни рискови групи.

Дл. лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ, приемайки в рамките на проверка по чл.21, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ, че част от средствата за постигане на целите са специализирани дейности, предвидени в ЗЛЗ, а именно: профилактиката и лечението на психични заболявания на хора от различни рискови групи, както и психо-социалната рехабилитация.

Съгласно чл.21, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи. Без съмнение се касае за проверка за законосъобразност, която по необходимост включва в себе си анализ дали фактите и обстоятелствата, чието вписване се иска, са възникнали по предвидения в закона ред, при съблюдаване на всички елементи от фактическия състав, който правната норма свързва с възникването на дадено обстоятелство. Макар тази проверка да се извършва в едно формално, едностранно производство, това не променя нейния характер и тя не би могла да се приравни на една формална проверка за простото наличие на определени приложени към молбата писмени доказателства.

В производството по проверка законосъобразността на обжалвания отказ по реда на чл. 25 ЗТР, върху съда се пренася правомощието да направи дължимата преценка за спазване на законовите изисквания.

Според съда, по аргумент от чл.2, ал.1 от ЗЛЗ, дейностите по лечение и рехабилитация на болни и по профилактика на болести се извършват от лекари – самостоятелно или с помощта на други медицински и немедицински специалисти в организационно обособени структури на функционален принцип – лечебни заведения. Дейности по профилактика на болести могат да се извършват и от лекарски асистенти, медицински сестри, акушерки или рехабилитатори самостоятелно в организационно обособени структури – лечебни заведения.

К а т е г о р и ч н о медикаментозното лечение като основен вид консервативно лечение и амбулаторното лечение разбирано като съвкупност от медицински прегледи, интервенции и процедури, извършвани без да се налага болничен престой, са дейности, които не могат да присъстват в целите, средствата и предмета на допълнителна стопанска дейност на СДРУЖЕНИЕТО като ЮЛНЦ.

Съгласно чл.2, ал.4 от ЗЛЗ, лечебните заведения могат да предоставят социални услуги /напр. чрез сключване на договор с доставчик на социални услуги/ и интегрирани здравно-социални услуги при условията и по реда на ЗСУ. Обратното обаче не е възможно, т.е. ЗСУ не допуска частните

доставчици на социални услуги да предоставят дейности по лечение и рехабилитация на болни и по профилактика на болести, както и интегрирани здравно-социални услуги.

Според съда, психо-социалната рехабилитация, разбирана като дейност за възстановяване на социалните умения и трудовата заетост, може да бъде квалифицирана като комбинация от социалните услуги по смисъла на чл.15, т.1, 2, 4 /терапия/, 5 и 6 от ЗСУ, т.е. допустимо е да бъде ползвана като средство за постигане на основната цел на СДРУЖЕНИЕТО да подобрява качеството на живот и социалното функциониране на хората с психични разстройства, като зачита техните права и възможности.

В заключение – СДРУЖЕНИЕТО не може да бъде регистрирано по ЗЮЛНЦ със заявените по т.1 и т.23 средства за постигане на основните си цели. Това налага СДРУЖЕНИЕТО да преработи УСТАВА си, като го приведе в съответствие със законовите изисквания за ЮЛНЦ, целящи да функционират като частни доставчици на социални услуги и социални предприятия.

Ето защо съдът намира, че следва да потвърди обжалвания отказ и че с оглед този изход на спора и на основание чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл.78 от ГПК жалбоподателят отговаря за разноските на АВ за юриск. възнаграждение в размер на 76.69 евро /150 лв./.

Водим от горното, съдът