Решение № 7086 от 20.12.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2529/2024 г.

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 20093478 от 08.06.2023 г., постановено по гр. д. № 29198/2020 г. по описа на СРС, 85- ти състав, са отхвърлени предявеният от А.С. В. срещу Г. Н. И. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване за нищожен поради липса на основание на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 42, том I, рег. № 2051, дело № 36/05.05.2020 г. на нотариус Н.Д., с рег. № 329 в НК, с район на действие СРС, сключен между Н.В.К. и Г. Н. И., и кумулативно съединеният с него иск с правно основание чл. 34 ЗЗД за връщане от ответницата на ищеца на полученото по нищожния договор – владението на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.4333.1196.3.88, с адрес на имота: гр. София, район „••••“, ж. к. „•••• I“, бл. ••••, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 44.75 кв. м, стар идентификатор: няма, при съседи: самостоятелни обекти в сградата с идентификатори 68134.4333.1196.3.87, 68134.4333.1196.3.89, 68134.4333.1196.3.85, с прилежащи части: мазе № 26 и 0.882 % ид. ч. от общите части на сградата. Със същото решение е признат за недействителен по предявения от А.С. В. срещу Г. Н. И. иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 42, том I, рег. № 2051, дело № 36/05.05.2020 г. на нотариус Н.Д., с рег. № 329 в НК, с район на действие СРС, сключен между Н.В.К. и Г. Н. И., като сключен за прехвърлителя от лице без представителна власт, както и Г. Н. И. е осъдена на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да върне на А.С. В. полученото без основание владение върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.4333.1196.3.88, с адрес на имота: гр. София, район „••••“, ж. к. „•••• I“, бл. ••••, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 44.75 кв. м, стар идентификатор: няма, при съседи: самостоятелни обекти в сградата с идентификатори 68134.4333.1196.3.87, 68134.4333.1196.3.89, 68134.4333.1196.3.85, с прилежащи части: мазе № 26 и 0.882 % ид. ч. от общите части на сградата. В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответницата Г. Н. И. срещу решението, в частта, с която е признат за недействителен по предявения от А.С. В. иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 42, т. I, рег. № 2051, дело № 36/05.05.2020 г. на нотариус Н.Д., рег. № 329 в НК, с район на действие СРС, сключен между Н.К. и ответницата, като сключен за прехвърляне от лице без представителна власт, както и в частта, с която на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ответницата И. е осъдена да върне на А. В. полученото без основание владение върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4333.1196.3.88, с адрес на имота: гр. София, район ••••, ж. к. „•••• I“, ••••, вх. „В“, ет. 9, ••••, ведно с прилежащи части: мазе № 26 и 0, 882% ид. ч. от общите части на сградата. Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в атакуваните части като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда се, че съдът неправилно е анализирал събрания по делото доказателствен материал, в резултат на което е достигнал до неправилен извод за нищожност на нотариалното удостоверяване поради липса на основание за извършване на нотариалната заверка чрез поставяне на отпечатък от десен палец вместо подпис и изписване на имената на упълномощителката. Напротив, твърди се, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че състоянието на упълномощителката не е позволявало тя да изпише трите си имена, за да потвърди подписа си, именно поради което е положен отпечатък от десния й палец. В тази връзка се излагат съображения, че не е нарушен чл. 579, ал. 2 ГПК и следователно нотариалното удостоверяване не е нищожно на основание чл. 576 ГПК. Моли се съдът да отмени решението в обжалваните части. Претендират се разноски. В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от С. А. В. /конституиран на мястото на починалия му баща – ищеца А.С. В./, в който е изразено подробно становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендират се разноски. Постъпила е и частна жалба, депозирана от С. А. В., срещу определение № 20104079/28.09.2023 г., постановено по гр. д. № 29198/2020 г. по описа на СРС, 85- ти състав, с което е оставено без уважение искането на страната за изменение на решение № 20093478 от 08.06.2023, постановено по гр. д. № 29198/2020 г. по описа на СРС, 85- ти състав, в частта за разноските. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска неговата отмяна, изменение на горното решение и присъждане на разноски в пълния претендиран размер от 9 450 лв. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответницата Г. И. с изложени съображения за нейната неоснователност. Моли се съдът да остави без уважение частната жалба. Решението в частта, с която са отхвърлени предявеният от А.С. В. срещу Г. Н. И. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване за нищожен поради липса на основание на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 42, том I, рег. № 2051, дело № 36/05.05.2020 г. на нотариус Н.Д., с рег. № 329 в НК, с район на действие СРС, сключен между Н.В.К. и Г. Н. И., и кумулативно съединеният с него иск с правно основание чл. 34 ЗЗД за връщане от ответницата на ищеца на полученото по нищожния договор – владението на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.4333.1196.3.88, с адрес на имота: гр. София, район „••••“, ж. к. „•••• I“, бл. ••••, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 44.75 кв. м, стар идентификатор: няма, при съседи: самостоятелни обекти в сградата с идентификатори 68134.4333.1196.3.87, 68134.4333.1196.3.89, 68134.4333.1196.3.85, с прилежащи части: мазе № 26 и 0.882 % ид. ч. от общите части на сградата, като необжалвано от ищеца /въззиваем/ е влязло в законна сила. Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По правилността на решението въззивният съд установява следното: От представените по делото писмени доказателства, както и от заключението на допуснатата по делото комплексна съдебно- медицинска експертиза /КСМЕ/, се установява, че Н.В.К. постъпила в УМБАЛСМ „Пирогов“ на 27.02.2020 г. с приемна диагноза, която не отговаряла на действителния й здравословен проблем, свеждащ се до увреждане на долен десен крайник поради падане от собствен ръст, като медицинската документация била оформена с неотговаряща на действителността диагноза поради административни причини, а лечението било консервативно, т.е. без операция. От показанията на св. И. се установява, че по време на престоя на Н.К. в болничното заведение двете се запознали и се уговорили св. И., която работела като санитарка, да се грижи за К., но поради ангажираността на св. И. същата помолила ответницата И. за помощ и я запознала с възрастната жена. От показанията на св. И. се установява още, че няколко дни след изписването /на дата 02.03.2020 г./ на Н.К. от болницата св. И. я посетила в дома й в ж. к. „••••“, като установила, че битовите условия там са лоши и няма елементарни удобства, поради което двете с К. се уговорили да започне да я гледа в дома й, когато се затопли, но още на следващия ден възрастната жена повикала св. И. и я помолила да я изкъпе, като поради невъзможност това да се случи в дома на Н.К. св. И. я завела в своето жилище в ж. к. „Обеля“, където я изкъпала, облякла в чисти дрехи и я нахранила, след което Н.К. изявила желание да остане там. От показанията на св. И. се установява, че двете с Н.К. се уговорили, че срещу гледането последната ще прехвърли на св. И. свой имот. От показанията на св. И. се установява още, че ответницата И. й е съдействала в полагането на грижи за Н.К., като именно ответницата И. прекарвала повече време с възрастната жена и полагала за нея грижи, изразяващи се в приготвяне на храна, боядисване, изрязване на ноктите й със специални клещи, подстригване, закупуване на лекарства и кремове за ръце и крака, заплащане на сметките за телефона й. От представените по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите И. и Д. се установява, че на 26.03.2020 г. в дома на св. И. дошъл св. Д. /помощник- нотариус/, за да извърши нотариална заверка на 4 броя пълномощни за разпореждане със собствени на Н.К. недвижими имоти заедно с придружаващите ги декларации. Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че упълномощени били ответницата И. и лицето Д.Т.. От показанията на св. Д. се установява, че последният преценил, че поради напредналата възраст на Н.К., същата се намира в невъзможност да изпише собственоръчно имената си, поради което св. Д. поискал от нея да положи отпечатъци от десния си палец върху документите. От показанията на свидетелите К. и Г., както и от представените по делото писмени доказателства, се установява, че при престоя си в жилището на св. И. Н.К. поддържала връзка по телефона със св. К., като първоначално му споделяла, че е доволна от полаганите за нея грижи, въпреки което св. К. подал сигнал в 06 РУ – СДВР на 06.04.2020 г. и започнала полицейска проверка, при която полицейски служители, сред които и св. Г., посетили жилището на св. И. и разговаряли с Н.К.. От показанията на св. Г. се установява, че последната отказвала да отговаря на въпросите им и да им оказва съдействие, като единствено настоявала да разбере кой е подал сигнала, както и че К. била раздразнена, но била адекватна, говорела разумно и по нея нямало видими следи от насилие. От показанията на свидетелите Г. и К. се установява, че когато К. узнала, че св. К. подал сигнала, тя се свързала с него по телефона и се скарали, но впоследствие продължили комуникацията си, като в края на месец април – началото на месец май К. започнала да се оплаква на св. К., че я държат гладна и му споделила, че съжалява, че отишла в апартамента в ж. к. „Обеля“. От представените по делото нотариално заверено пълномощно № 1722/26.03.2020 г. и нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 42, том I, рег. № 2051, дело № 36/2020 г. на нотариус Н.Д., с рег. № 329 в НК, с район на действие СРС, както и от показанията на свидетелите И., М., Г. и К., се установява, че въз основа на едно от нотариално заверените пълномощни, с които ответницата се снабдила – това с рег. № 1722 от 26.03.2020 г., последната на 05.05.2020 г. сключила договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 42, том I, рег. № 2051, дело № 36/05.05.2020 г. на нотариус Н.Д., с рег. № 329 в НК, с район на действие СРС. Предмет на прехвърлителната сделка е апартамент № 88, намиращ се в гр. София, ж. к. „•••• I“, ••••, вх. „В“, ет. 9 – собственост на Н.В.К., видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 126, том XXXXXIII, дело № 9383/1990 г. От представения по делото договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане се установява, че ответницата И. действала едновременно като пълномощник на прехвърлителката Н.К. и като приобретател, като срещу прехвърлянето на вещното право на собственост върху този имот се задължила да поеме грижите и издръжката за възрастната жена. От показанията на св. И. се установява, че след сключването на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане Н.К. продължила да живее в дома на св. И. до деня на смъртта си – 14.05.2020 г., като смъртта й била констатирана от лекар, осигурен от погребална агенция, погребението било организирано от св. И. и ответницата И., а гробното място било заплатено от Д.Т. /другия приобретател на имотите на Н.К./. Спорен между страните в настоящото производство е въпросът дали към момента на съставяне на процесното пълномощно Н.К. е можела да пише и да се подписва, или са били налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 579, ал. 2 ГПК за вземане на отпечатък от десния палец на К.. По този въпрос настоящата инстанция намира следното: От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата по делото комплексна съдебно- медицинска експертиза /КСМЕ/, което въззивният съд изцяло кредитира на основание чл. 202 ГПК като обосновано, пълно и компетентно изготвено, се установява, че при лицето Н.К. с оглед представената медицинска документация са били налице два от подвариантите на остеопорозата – постменопаузална и сениална, като освен това, при нея са се наблюдавали и трите, характерни за остеопорозата, фрактури – на първи лумбален /поясен/ прешлен, пертрохантерна фрактура вдясно и фрактура на дисталния радиус. В заключението си експертите са разяснили, че остеопорозата представлява патологично метаболитно състояние на организма, което влошава качеството на живот на индивида, предизвиква ежедневни болки в отделни сегменти на ОДА и повишава значително риска от възникване на фрактури, които може да се получат дори при минимална травма. Вещите лица обаче са категорични, че остеопорозата не би могла да доведе до пълна невъзможност да се пише с горните крайници. На следващо място, от заключението на КСМЕ се установява, че Н.К. е страдала от множество хронични заболявания, обхващащи различни системи и органи, като от неврологична гледна точка установените заболявания са от централната и периферната нервна система. В заключението е посочено, че на основата на напреднала атеросклероза и дългогодишна артериална хипертония при Н.К. е диагностицирана хронична мозъчно- съдова болест /ХМСБ/, като при компютърна томография през месец юли 2015 г. при Н.К. са установени двустранно челно перинвентрикуларно разнокалибрени нископътностни зони – мултиинфарктна енцефалопатия. Експертите са уточнили, че промените в мозъка водят и до промени в когнитивните /познавателни/ функции, които се установяват със специални тестове, като при Н.К. такива не са правени. В заключението е посочено, че от страна на периферната нервна система във връзка с настъпилите дегенеративни промени в гръбначния стълб са се развили следните заболявания: дискова болест в шийния сегмент на гръбначния стълб, шийна радикулопатия, шийна спондилоза и спондилартроза, спондилолистеза на нива С2 – С3 и С3 – С4, остеопоротична фрактура на С4 /четвърти/ шиен прешлен, стесняване на медуларния канал, остеопоротични фрактури в гръдния отдел на гръбначния стълб, гръдна остеохондроза, дискова болест в лумбалния отдел на гръбначния стълб, дискова херния на ниво Л4 – Л5, лумбална радикулопатия, деформираща спондилоза и остеохондроза, остеопоротична фрактура на първи поясен прешлен. Експертите са уточнили, че от приложените справки за пролежавания в болница и проведените амбулаторни прегледи е видно, че Н.В.К. е лекувана за описаните заболявания многократно в болнични и амбулаторни условия, както и че дегенеративните изменения в гръбначния стълб, изявяващи се с болки в крайниците и възпаление на нервни коренчета, са влошавали дейностите от ежедневието при Н.К. – самообслужване, хранене, къпане, обличане, придвижване. Отделно от тези заболявания, в заключението са изброени и хронични заболявания, от които е страдала Н.К. и които са обект на вътрешната медицина: хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност; рецидивиращо пароксизмално предсърдно мъждене; хронична сърдечна недостатъчност от 3- ти фк по НИХА; хроничен двустранен пиелонефрит; хронична бъбречна недостатъчност; остеопороза с патологична фрактура след менопауза и множествена локализация; захарен диабет – неинсулинозависим тип, с диабетна полиневропатия; хроничен атрофичен гастрит; хемороидална болест; други видове адрикокортикална недостатъчност – неуточнена; медикаментозна алергия; синдром на раздразненото дебело черво; двустранна сенилна катаракта; жлъчнокаменна болест. В съдебно заседание, проведено на 02.06.2022 г., при изслушване на вещите лица, изготвили заключението по допуснатата КСМЕ, вещото лице Кюркчиев /специалист ортопедия и травматология/ е уточнило, че Н.К. е била на преклонна възраст и е страдала от много придружаващи заболявания, засягащи централна и периферна нервна система, вестибуларен апарат, поради което тя е имала нужда от грижи. Вещото лице П. /специалист неврохирург/ е разяснило, че при Н.К. в действителност в периферната нервна система – шийния, поясния и гръдния отдел, има множество изменения, характерни за възрастта, но в медицинската документация няма данни последната да е страдала от паркинсон. По отношение на увредите в периферната нервна система – шиен, поясен и гръден отдел, вещото лице П. е посочило, че най- често пациентите се оплакват, когато в шийния отдел има радикулопатия – болка в някоя от ръцете, като зависи коя част на ръката и кой нерв е засегнат. Посочило е още, че при това положение пациентът може да страда от недостиг на определен двигателен нерв в ръката или да има болка, която да щати. Вещото лице П. уточнява, че това състояние се нарича „болево хващане“ – болката причинява невъзможност на ръката да се движи спокойно. Експертът посочва, че досежно Н.К. в прегледаните от вещите лица медицински документи няма описани сериозни парализи, т. е. пълна неподвижност. Разяснява, че има описана пареза на левия крак вследствие на дискова херния, при която обикновено пациентите поради притискане на част от стъпалото не могат да повдигат същото нагоре. При ръцете обаче при Н.К. няма описана парализа и в медицинската документация няма данни последната да не е можела да борави с ръцете си. От приетото заключение на допуснатата по делото съдебно- почеркова експертиза /СПЕ/, което въззивният съд изцяло кредитира на основание чл. 202 ГПК като обосновано, пълно и компетентно изготвено, се установява, че следните текстове: „Н.В.К.… 27.02.20… Н.В.К.“, „Н.К.… вече /не се чете/ … /не се чете/“, „Н.В.К.“, изписани съответно в Декларация от 27.02.2020 г., Декларация за информирано съгласие за медицински и хирургически процедури – без дата, и Декларация за информирано съгласие за преливане на кръв и кръвни съставки – без дата, не са изписани от Н.В.К.. Според заключението обаче в посочените декларации, както и в Декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за диагностика и лечението на неговото заболяване – без дата, положените подписи са изпълнение от Н.В.К.. В заключението си експертът е посочил, че подписът на последната се състои от изписване на букви в монограм и парафна част, като същите са изпълнени с нарушена координация на движенията, но въпреки наличието на известна неустойчивост на динамичния стереотип на автора, няма данни за разграждане на писмено- двигателния навик. В заключението на допуснатата СПЕ вещото лице е посочило още, че предвид приложената по делото медицинска документация, включително амбулаторни листове и други документи, няма данни лицето Н.В.К. да е имала медицински или друг проблем, който да я възпрепятства да се подписва самостоятелно към м. 03.2020 г. В съдебно заседание, проведено на 24.03.2022 г., вещото лице Ц. /със специалност криминалистическо изследване на документи – графическо и техническо изследване на документи/ е посочило, че същото е почерков експерт и няма медицинско образование, но при почерковите експертизи се взимат предвид и заболяванията на лицето, чийто почерк се изследва, тъй като в резултат на определени заболявания като деменция, мозъчен инсулт или травма на пишещата ръка се получават отклонения от двигателните навици на лицето и в този смисъл наличието на определени заболявания оказва влияние върху начина на писане и подписване на лицето. В тази връзка вещото лице Ц. подчертава, че от представените медицински документи по делото не се установяват данни за наличие на такова заболяване, което да доведе до извод за промени, изразяващи се в изменение на почерка или неспецифични движения. От показанията на св. М. се установява, че в края на 2019 г., когато била последната му среща с Н.К., ръцете на последната не треперили, а от показанията на св. К. се установява, че около месец и половина преди съставяне на процесното пълномощно Н.К. можела да се подписва, тъй като същият възприел лично полагане на подпис от К. върху документ. По делото е представено веществено доказателство – компакдиск, съдържащ 16 видеофайла с разширение „MP4“ и 2 файла с разширение „JPG“. Същите са били обект на изследване от допуснатата пред първоинстанционния съд видео- техническа експертиза /ВТЕ/, заключението на която е прието и неоспорено от страните и което въззивният съд изцяло кредитира на основание чл. 202 ГПК като обосновано, пълно и компетентно изготвено. В заключението си вещото лице е посочило, че изследваните файлове най- вероятно са преминавали поне веднъж през комуникационен софтуер /напр. „Viber“, „WhatsApp“ и др. подобни/, поради което същите са силно компенсирани, което влияе на тяхното качество. Експертът е посочил, че в този случай е възможно да се променя информацията за дата и време на създаване на файловете, като констатираните промени могат да бъдат разглеждани като вид манипулация – промяна на качеството, датата и времето на създаване. На следващо място, в заключението е посочено, че в процеса на изследване не се установяват признаци за манипулиране на видеозаписите с цел изменение на заснетото /изтриване, привнасяне на изображения или части от такива с цел промяна на смисъла на първоначално заснетото/. В съдебно заседание, проведено на 02.06.2022 г., вещото лице С. е потвърдило извода си, а именно че при изследване на посочените по- горе 16 видеофайла с разширение „MP4“ и 2 файла с разширение „JPG“ не е установило наличието на признаци за манипулация. В заключението на допуснатата ВТЕ е посочено още, че в горната част на изображението от файла с разширение „JPG“, номериран под № 2, се наблюдава информация за дата и време – „22 март 2020 г. 13: 29“. Този файл според експерта се явява екранна снимка на идентичните видеофайлове, номерирани под № 17 и № 18, преди стартирането им и отразената информация за дата и време е възможно да се отнасят към тези видеофайлове. Съдът констатира, че на посочените файлове са заснемани различни ситуации с участието на Н.К. /предимно такива, в които същата получава грижи от други лица/, като с оглед показанията на свидетелите И. и Г. съдът достигна до извод, че въпросните файлове са заснети в дома на св. И., където К. е пребивала след изписването й от болничното заведение до момента на смъртта си. В този смисъл, въпреки невъзможността на вещото лице да установи конкретно датите и часовете на създаване на посочените файлове, е очевидно, че същите са създадени в периода от началото на март месец 2020 до 14.05.2020 г. Във връзка с горното от посочените 16 видеофайла с разширение „MP4“ и 2 файла с разширение „JPG“ се установява в съответствие с изводите на вещите лица, изготвили заключението по допуснатата по делото пред първоинстанционния съд КСМЕ, че Н.К. в действителност е имала нужда от грижа, тъй като е изпитвала затруднение самостоятелно да задоволява всекидневните си нужди. Видно обаче от видеофайловете, номерирани под № 5, № 6, № 7, № 11, № 12, № 13, № 14, № 17 и № 18, както и от файла с разширение „JPG“, номериран под № 2 в заключението на видео- техническата експертиза, Н.К. е можела да борави с ръцете си, т. е. функцията на горните й крайници не е била абсолютно ограничена, включително не се установява горните й крайници да са треперили. Този извод на съда се подкрепя от показанията на свидетелите Г. и М.. Св. Г. депозира показания, в които се съдържат твърдения, че при посещението му в качеството му на полицейски орган при Н.К. по подаден на 06.04.2020 г. сигнал и започнала полицейска проверка същият не е забелязал ръцете на Н.К. да са треперили. Св. М. също посочва, че при последната му среща с К. /в края на 2019 г./ не е забелязал ръцете й да треперят. Следователно по делото се установява, че в периода преди и след датата на съставяне на нотариалното пълномощно /на 26.03.2020 г./ не се е наблюдавало видимо треперене на ръцете на Н.К.. Във връзка с горното показанията на свидетелите Д. и И., че ръцете на Н.К. са треперили, както и че същата не е можела да се храни сама, се явяват изолирани и опровергани от останалия събран по делото доказателствен материал. Както вече беше посочено, от съдържащите се видеофайлове с разширение „MP4“ и файлове с разширение „JPG“ в представеното по делото веществено доказателства – компакдиск, както и от показанията на свидетелите Г. и М., се налага изводът, че ръцете на Н.К. не са треперили, включително, че същата е можела да се храни сама. Доводите във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е преценил показанията на св. Д., настоящата инстанция намира за неоснователни. Депозираните от св. Д. показания следва да се квалифицират като непоследователни и непълни поради обстоятелството, че многократно същият посочва, че не си спомня със сигурност и че няма конкретен спомен за различни обстоятелства, във връзка с които са му били поставяни въпроси. Отделно от това, следва да се посочи, че на въпроса за възможността, респ. невъзможността на Н.К. сама да изпише имената си и да се подпише към момента на съставяне на процесното пълномощно, св. Д. дава различен отговор – веднъж твърди, че доколкото си спомня, тя не е можела да изпише имената си, поради което той е преценил, че следва да се премине към вземане на отпечатък от палеца на дясната ръка; малко по- късно пък заявява, че Н.К. е била в абсолютна невъзможност да си изпише имената, тъй като е била в напреднала възраст и по негов спомен ръката й е треперела; впоследствие посочва, че със сигурност си спомня, че Н.К. не е можела да си изпише имената, но не бил сигурен дали е можела да се подпише; най- сетне твърди, че по принцип винаги преди заверка кара лицата на отделен лист да се подпишат и да изпишат имената си няколко пъти, като спрямо наблюденията си преценява дали лицето може, или не може да го направи, но за конкретния случай няма спомен. Промяната в степента на убеденост и разнородните твърдения за наличието, респ. липсата на спомен досежно конкретния факт /била ли е в състояние или не Н.К. сама да изпише имената си и да се подпише/ създават основателно съмнение у настоящата инстанция касателно истинността на така депозираните показания. Освен всичко, както вече беше посочено, тези свидетелски показания не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. Ето защо, настоящата инстанция се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че св. Д. е поискал от Н.К. да положи отпечатък от десния си палец единствено поради напредналата й възраст. Неоснователни са и доводите, че от показанията на св. И. по делото се установява, че Н.К. не е можела да пише, тъй като ръцете й треперили. Тези показания не са подкрепени нито от приетото по делото заключението на КСМЕ, нито от приетото по делото заключение на СПЕ, каквито твърдения са изложени във въззивната жалба. Цитираните във въззивната жалба изявления на вещите лица, изготвили заключението на КСМЕ, са разяснения за принципното състояние на пациент, страдащ от увреди в периферната нервна система – шиен, поясен и гръден отдел, като по- нататък в обясненията си вещото лице П. достатъчно ясно, конкретно и категорично е посочило, че при Н.К. няма данни да не е можела да борави с ръцете си. На следващо място, цитираните във въззивната жалба изводи от заключението на КСМЕ, а именно че дегенеративните изменения в гръбначния стълб, изразяващи се в болки в крайниците и възпаление на нервните коренчета, са влошили дейностите от ежедневието, обосновават единствено извод, че Н.К. е имала нужда от грижа, тъй като е изпитвала затруднение самостоятелно да задоволява всекидневните си нужди, но не са от естество да обосноват извод, че същата е била изцяло възпрепятствана да използва ръцете си, вкл. да се подписва и да изписва самостоятелно имената си. Преклонната възраст на Н.К. и наличието на множество заболявания, от които същата е страдала, не водят априори до абсолютна невъзможност на същата да се подписва и/или да изписва имената си. Както вече беше посочено, видно от представените по делото видеофайлове, от заключението на КСМЕ, от заключението на СПЕ, от показанията на свидетелите Г., М. и К., от представените по делото писмени доказателства, Н.К. е боравела с ръцете си, вкл. като се е хранела самостоятелно, държала е слушалката на душа, докато я къпят, подписвала е документи в момент, близък до изготвянето и съставянето на процесното пълномощно. Обстоятелството, че от заключението на СПЕ се установява, че в изследваните документи текстовете, както следва: „Н.В.К.… 27.02.20… Н.В.К.“, „Н.К.… вече /не се чете/ … /не се чете/“, „Н.В.К.“, изписани съответно в Декларация от 27.02.2020 г., Декларация за информирано съгласие за медицински и хирургически процедури – без дата, и Декларация за информирано съгласие за преливане на кръв и кръвни съставки – без дата, не са изписани от Н.В.К., не е достатъчно, за да се приеме, че последната към момента на съставяне на процесното пълномощно е била в абсолютна невъзможност да изпише имената си. Това е така, защото, както вече беше посочено, в същото заключение вещото лице е изяснило, че няма данни за разграждане на писмено- двигателния навик на Н.К.. В този смисъл фактът, че в посочените документи Н.К. не е изписала собственоръчно имената си, не може да доведе до безспорен и категоричен извод, че същата не е можела да го стори. Още повече, че по делото се съдържат множество доказателства /заключение на КСМЕ, свидетелски показания, писмени доказателства/, от които последователно и безпротиворечиво се установява, че Н.К. е можела да пише и да се подписва както в периода преди съставяне на процесното пълномощно, така и в периода след това. Неоснователни са и доводите във въззивната жалба за неправилна интерпретация на показанията на свидетелите М. и Г. досежно обстоятелството дали ръцете на Н.К. са треперили, или не. Посочените гласни доказателства в обсъжданите им части са логични, последователни и непротиворечиви както вътрешно, така и помежду им, а отделно от това, са подкрепени и от останалия събран по делото доказателствен материал – заключението на КСМЕ, заключението на СПЕ, заключението на ВТЕ, вещественото доказателство и писмените доказателства, приети по делото. Неоснователно е възражението досежно показанията на св. К.. Дори да се приеме, че същият не е възприел лично полагане на подпис от Н.К. върху документ около месец и половина преди датата на заверка на процесното пълномощно, то не може да се пренебрегнат останалите събрани по делото доказателства, от които се установява категорично, че в периода преди съставянето му /вкл. месец преди това, видно от Декларация от 27.02.2020 г./ Н.К. е можела да се подписва. Предвид всичко, изложено дотук, настоящата инстанция намира, че след анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по делото безспорно и категорично се установява, че до изписването на Н.К. от УМБАЛСМ „Пирогов“ на 02.03.2020 г. тя е можела да пише и да се подписва, а след тази дата не се установява ново нейно заболяване или влошаване на вече съществуващо такова, което да има за резултат съществена промяна в писмено- двигателният й навик и което да води до възникване на невъзможност да пише и/или да се подписва. В този смисъл към датата на съставянето на процесното пълномощно Н.К. не е била недъгава по смисъла на чл. 579, ал. 2, предл. 2 ГПК. Съгласно приетото в решение № 621 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 1195/2009 г. на I г. о. на ВКС под недъгавост следва да се има предвид такова физическо увреждане, вродено или придобито, в резултат на което лицето изобщо да не може да положи подпис или не може да положи идентифицируем такъв. Тъй като подписът трябва да бъде положен саморъчно, това ще бъдат случаите на загуба на ръка или липсата на пръсти, водеща до загубване на хватателната способност на ръката; заболявания, в резултат на които лицето не може да извършва или да координира движенията на ръката и пр. В други случаи, когато болестното нарушение на двигателната способност на ръката не е пълно, в правомощията на нотариуса е да прецени дали се налага полагането на заместващ подписа отпечатък от палеца на лицето. Ако подписът не е четлив, но нотариусът установи, че увреденото лице и друг път си е служило с този подпис, за валидността на нотариалното удостоверяване не е необходимо да се прилага разпоредбата на чл. 151 ГПК /отм./, респективно чл. 579, ал. 2 от действащия ГПК. Нечетливият подпис не е неидентифицируем нито ниската степен на грамотност е равнозначна на неграмотност. В случая в нотариално завереното пълномощно не е посочена конкретна причина за полагане на отпечатък от десния палец на Н.К., но с оглед събраните по делото доказателства настоящата инстанция достигна до извода, че причината, поради която св. Д. е пристъпил към заверка с полагане на отпечатък от десния палец, е единствено напредналата възраст на К.. В тази връзка следва да се посочи, че старостта сама по себе си не е основание да се приеме, че лицето е неграмотно или недъгаво по смисъла на чл. 579, ал. 2 ГПК. От друга страна от събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, както и от заключенията на КСМЕ, на СПЕ и на ВТЕ се установява, че при съставяне на процесното пълномощно К. е била грамотна и в здравословно състояние, което й е позволявало да се подпише и да изпише трите си имена. При това положение въззивният съд приема, че след като не е изпълнено изискването на закона по чл. 579, ал. 1 ГПК, а вместо това е положен отпечатък от десния палец на упълномощителката, без да са налице предпоставките по чл. 579, ал. 2, пр. 2 ГПК – неграмотност и/или недъгавост, а единствено поради причина старост, нотариалното удостоверяване на пълномощното е нищожно на основание чл. 576 ГПК. Според разпоредбата на чл. 37 ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. Следователно в цитираната разпоредба е въведена форма за действителност на упълномощителната сделка. От представеното по делото пълномощно се установява, че със същото в полза на ответницата И. е учредена представителна власт за сключване на разпоредителна сделка с недвижим имот, за която чл. 18 ЗЗД изисква съставянето на нотариален акт като форма за действителност на сделката. Следователно с оглед цитираната разпоредба на чл. 37 ЗЗД упълномощаването следва да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписа и съдържанието, извършени едновременно. Както вече беше посочено, в случая нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието е нищожно на основание чл. 576 ГПК. Следователно нищожна е и упълномощителната сделка, доколкото същата не е извършена в предписаната от закона форма за действителност. Тъй като нищожните сделки не пораждат правни последици, то нищожността на упълномощителната сделка води до невъзможност за учредяване на представителна власт в полза на ответницата И.. Ето защо, при сключване на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ответницата, договаряйки от името на Н.К., е действала като лице без представителна власт. Според разясненията, дадени в ТР № 5 от 12.12.2016 г. по т. д. № 5/2014 г. на ОСГТК, ВКС, договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът, или неговите универсални правоприемници. Мнимо представляваният може да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД както извънсъдебно, така и пред съда; последното той може да направи чрез предявявяне на установителен иск с правна квалификация чл. 42, ал. 2 ЗЗД или чрез заявяване на такова правоизключващо възражение срещу предявен против него облигационен или вещен иск по повод изпълнението или други претенции и последици, произтичащи от договора, сключен от негово име без представителна власт. Както субективното потестативно (преобразуващо) материално право на мнимо представлявания да потвърди и по този начин да валидира с обратно действие във времето висящо недействителния договор, така и неговото субективно материално право да се позове на тази недействителност, респ. – и процесуалното му право на иск, включващо предявяването на установителния иск и заявяването на правоизключващото процесуално възражение с правна квалификация по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, са наследими /освен в случаите, когато недействителният договор има за предмет незаместими престации, свързани с неговата личност/ и могат да бъдат упражнени от всеки от наследниците му – съразмерно дела му от наследството; същото се отнася и за универсалните правоприемници на юридическо лице, от чието име е сключен договор без представителна власт. В процесния случай по делото липсват твърдения и доказателства за извършено потвърждаване на действията на мнимия представител от Н.К. или от нейния наследник А. В.. Напротив, налице е позоваване на недействителността пред съда чрез предявявяне на установителен иск с правна квалификация чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Искът е предявен от единствения наследник на Н.К. – А. В.. Последният е починал в хода на процеса, като на негово място на основание чл. 227 ГПК е конституиран единственият му наследник – С. В.. В този смисъл съдът намира, че искът с правна квалификация чл. 42, ал. 2 ЗЗД е предявен от процесуално легитимирана страна, която притежава правото да се позове на недействителността на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради което същият се явява допустим, а с оглед изложените по- горе съображения – и основателен. Според разясненията, дадени в ТР № 5 от 12.12.2016 г. по т. д. № 5/2014 г. на ОСГТК, ВКС, след позоваване /извънсъдебно или пред съда/ от страна на мнимо представлявания на недействителността, когато от висяща тя става окончателна, тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него правни последици /насрещни права и задължения за страните по него, както и транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД/, всяка от страните дължи на другата връщане на даденото по договора на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Когато недействителният договор е бил сключен при липса на учредена представителна власт, извън пределите на учредената такава или след нейното отпадане, връщането на даденото се дължи в хипотезата на начална липса на основание /чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД/. Доколкото в случая по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че владението върху процесния имот е било предадено на ответницата въз основа на процесния договор за издръжка и гледане, то основателен е и предявеният в условията на обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на даденото по недействителния договор. Поради изложеното и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 ГПК. По частната жалба: Присъденото от първоинстанционния съд в полза на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв. не отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото и на обема на извършената от адвоката работа. Следва да се отчете съществената подготовка на процесуалния представител, изразяваща се в задълбочено проучване на казуса, видно от изчерпателността и детайлността на съдържанието на исковата молба, както и проявената от същия процесуална активност, изразяваща се в ангажиране на множество доказателства по делото. Не бива да се пренебрегва и фактът, че в случая процесуалното представителство е осъществявано по шест обективно съединени иска, което обстоятелство изисква сериозна ангажираност и съществена подготовка. Не на последно място, следва да се отчете и фактът, че по делото са проведени осем съдебни заседания, във всяко от които е присъствал процесуален представител на ищеца. От друга страна, следва да се посочи и обстоятелството, че по правопораждащите факти на предявените претенции е формирана константа и непротиворечива съдебна практика, включително и задължителна такава по приложението на чл. 42 ЗЗД и на чл. 55 ЗЗД. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция следва да се увеличи и да се определи в размер на 7 500 лв. Ето защо, обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което първоинстанционното решение да бъде допълнено в частта му за разноските, като ответницата бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от още 2 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция. По разноските: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има въззиваемият. Последният е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 5 752 лв. Въззивникът не е релевирал своевременно на основание чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за прекомерност на така претендираното адвокатско възнаграждение, поради което последното следва да бъде присъдено в полза на въззиваемия в пълен размер. Така мотивиран, Софийски градски съд