Решение № 65 от 27.4.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 68/2025 г.

Делото е образувано по подадена искова молба от Г. Х. П., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. П., ул. •••, против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177.

Твърди се в исковата молба, че на 08.11.2023 г., около 18:35 ч. на ул. „Павел Хаджисимеонов“, при дом № 1В в гр. Панагюрище, е настъпило ПТП с участието на МПС марка „Ситроен“, модел „Немо” с peг. № •••, собственост на Д. Т. К., управлявано от нея и ППС марка „БМВ“, модел „Ф 900Р“ с peг. № •••, собственост на ищеца, управлявано от него, при което същият пострадал.

Съгласно споразумение по НОХД № 123 по описа на РС-Панагюрище за 2024 г.,на основание чл. 75а, ал. 1 НПК Д. Т. К. е призната за виновна в това, че на 08.11.2023 г. в гр. Панагюрище, на ул. „Павел Хаджисимеонов“, при управление на МПС - товарен автомобил „Ситроен Немо“ с рег. № •••, нейна собственост, при предприемане на маневра, за да излезе от реда на паркираните превозни средства, е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл.25, ал.1 от Закона за движение по пътищата и реализира пътно-транспортно произшествие с движещия се направо от лявата й страна по пътното платно мотоциклет марка „БМВ“, модел „Ф 900 Р“ с рег. № •••, управляван от Г. Х. П. , като водача Д. Т. К. преди да започне маневрата не се е убедила, че няма да създаде опасност за минаващия покрай нея отляво мотоциклет, вследствие на което по непредпазливост причинила на същия средна телесна повреда, изразяваща се в „Множествени счупвания на стъпалото - закрито, счупване на 2-ра и 3-та метатарзални кости, наложило оперативно лечение и имобилизация, причинило трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от тридесет дни от датата на травмата - престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗДв.П, поради което на основание чл. 375а, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.2, във връзка с чл. 342, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗДвП във вр чл.78а, ал.1 НК е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 900 лв.

След пътния инцидент ищецът е постъпил по спешност, след изпадане в безсъзнание, в много тежко общо състояние в „Уни Хоспитал“ АД, Отделение по ортопедия и травматология с множество счупвания в областта на стъпалото, охлузвания и рани на подбедрицата и глезена и с оплаквания от болки в областта на главата, главоболие, със симптоми за повръщане и гадене, травми по гърдите, поясната област, дясното рамо, дланите, глезена, лявото коляно, дясното коляно, дясната подбедрица. Поставена е основна диагноза: „Множествени счупвания на стъпалото“. Пострадалият е бил подложен на редица изследвания, рентгенографии и манипулации. Проведено е рентгенологично изследване и са установени „Фрактури на 2 и 3 та метатарзални кости“.

На 09.11.2023 г. е осъществено оперативно открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация.

След изписването на пострадалия от болничното заведение, ищецът продължава лечението си в домашни условия. Изписан е строг постелен режим, пълно ненатоварване, както и план за домашно медикаментозно лечение с последващи контролни прегледи. Предписано е оперативно лечение, поставен е гипс. В резултат на причинените му травми, пациентът е с множество болки в областта на травмираните участъци. Поради тази причина, пострадалият е потърсил допълнителна медицинска помощ, изразяваща се периодични контролни прегледи.

Видно от съдебномедицинско удостоверение № 329/14.11.2023 г., изд. от д-р Б. Х. П. - съдебен лекар •••, ищецът е претърпял болки и страдания, изразяващи се в: Счупване на втора метатарзална кост на дясно стъпало; Счупване на трета метатарзална кост дясно стъпало; Контузия на главата по лявата челна област с оток и кръвонасядане с размери 5x5 см. (вследствие от удар в асфалта с каската на мотоциклетиста); Разкъсно-контузна рана с размери 0,7 х 0,5 см. и засъхнала кръв; кръвонасядане и оток по лявата част на лицето с размери 4x3 см.; Контузия на шията с оток и кръвонасядане по задната област на шията с размери 8x6 см.; Контузия на гръдния кош с масивно кръвонасядане по гърдите с размери 21 х 18 см.; Контузия на дясната странична поясна област с кръвонасядане с размери 21 х 18 см.; кръвонасядане по дясната странична поясна област с размери 13x9 см.; Корем - без увреждания (предпазна жилетка на моториста, тип „костенурка“); Контузия на дясното рамо с кръвонасядане е размери 15x10 см.;Контузия на лявата длан и отоци по дясната длан; Три броя разкъсно - контузии рани с размери 0,8 х 0,8 см.;Контузия на лявото бедро е масивно кръвонасядане е размери 26 х 18 см.; Контузия на лявото коляно с кръвонасядане с размери 8н х 8 см. и охлузване с размери 3x2 см.;Контузия на дясното коляно с оток и кръвонасядане с размери 4x4 см.; Разкъсно-контузна рана на дясно коляно с размери 1 х 0,5 см.;Контузия на дясната подбедрица с масивни отоци и кръвонасядания, с оглед на естеството на силния удар и въпреки поставения защитен костюм - по цялото протежение на крака, Имобилизация на десния крак; Белези и главоболие.

Поради непрестанните болки в областта на крайниците и цялото тяло и липсата на подобряване, пострадалият е потърсил допълнителна медицинска помощ. Ищецът твърди, че е получил придружаващи заболявания, изразяващи се в силни болки в областта на главата (кръвонасядания и отоци), дясна гривенна става, гръбначния стълб, торса, силни и остри болки на лявата раменна става,както и изключително силни болки с множество мекотъканни хематоми в ляво и дясно. Контузиите рани на крайниците, лицето и в областта на цялата глава са болезнени и загрозяващи. Поради горепосочените множество счупвания и травми, бил подложен на редица интервенции.

Пациентът бил насочен за изследвания и бил обездвижен в домашни условия.

Видно от приложената Епикриза ИЗ № 27450/24.12.2023 г., издадена от „Уни Хоспитал“ АД, Отделение по ортопедия и травматология, пациентът е хоспитализиран за втори път в болница за периода от 19.12.2023 г. до 24.12.2023 г. с оплаквания от оток, зачервяване и болка на десния глезен, придружени със субфебрилна температура и с диагноза „Локални инфекции на кожата и подкожната тъкан“ - животозастрашаващи инфекции на меките и костните тъкани.

Извършена е поредна операция на крайника на 19.12.2023 г., обективирано в оперативен протокол. Извършен е надлъжен разрез в областта на дисталната част на ходилото с проникване в дълбочина по остър и тъп начин, извършена е фасциотомия, щателен лаваж, дренаж, отстраняване на имплантираните метални тела. Следва послоен шев на раната и стерилна превръзка. Следва медикаментозно лечение, пълно ненатоварване, последващи контролни прегледи.

Твърди се, че ищецът бил неработоспособен и лишен от доход за периода от инцидента до 22.02.2024 г.

В резултат на получените травматични увреждания, пострадалия изпитва болки и страдания. Съгласно лекарските предписания му е препоръчано да извършва минимални движения и да не се натоварва. Възстановителният период е продължителен, като възстановяването на психическото здраве е възможно, но е за неопределено време.

Получените травми се отразяват изключително зле на психическото му здраве. След инцидента е силно потиснат, лесно раздразнителен и нервен. Той е сринат душевно. Оплаква се от постоянни болки, породени от травмите в областта на горните и долните крайници, торса и главата. Доведен до депресивно състояние, дълго време не му позволява да изпълнява семейните си задължения, да обслужва санитарно-битовите си нужди. Към настоящия момент ищецът се оплаква от понижено настроение, тревожност, изпитва панически страх, че случилото се може да се повтори.

За гореописаните неимуществени вреди ищецът претендира присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв., като иска е частичен от иск в размер на 50 000 лв., ведно с дължимата лихва за забава върху присъденото парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди от датата на предявяване на претенциите пред застрахователя - 18.03.2024 г., до окончателно изплащане на дължимата сума.

По отношение на претърпените от ищеца имуществени вреди, същият твърди, че към настоящия момент са направени разходи по лечението му в размер на 696,40 лв., от които: 350 лв. за закупване на консуматив-комплект за Вебер (импланти) по фактура № 3000014816/11.11.2023 г., ведно с фискален бон; 240 лв. за извършване на оперативно лечение, комплексна медицинска оценка в хирургични структури при операции по фактура № 3000014818/11.11.2023 г., ведно с фискален бон; 17,40 лв. потребителска такса по фактура № 3000014817/11.11.2023 г., ведно с фискален бон; 29,00 лв. потребителска такса по фактура № 3000016030/19.12.2023 г.,ведно с фискален бон; 60,00 лв. разходи за преглед и комплексна медицинска оценка по фактура №3 000016029/19.12.2023 г., ведно с фискален бон.

Твърди се, че ищеца е претърпял имуществени вреди равностойни на увредените части и системи на мотоциклет „БМВ Ф 900Р“ с peг. № •••.

По повод на настъпилото събитие е заведена претенция за имуществени вреди на МПС, във връзка с която е извършен опис (техническа експертиза) по щета № 041044000272024. Видно от същия, вследствие на процесното ПТП, мотоциклетът е претъпял следните увреждания:

1. Цялостна деформация на дясно огледало - подмяна на PVC панел (разходи за труд и закупуване на част - 300 лв.);

2. Деформация на дясна дръжка (разходи за труд и закупуване на част - 200 лв.);

3. Деформация на дръжка за спирачка (разходи за труд и закупуване на част - 200 лв.);

4. Деформация па казанче за течност (разходи за труд и закупуване на част - 200 лв.);

5. Деформация на държач - спирачен апарат (разходи за труд и закупуване на част - 200

лв.);

6. Деформация на преден десен мигач (разходи за труд и закупуване на част - 100 лв.);

7. Деформация на преден долен десен спойлер (разходи за труд и закупуване на част - 300

лв.);

8. Деформация на дясна степенка (разходи за труд и закупуване на част - 200 лв.);

9. Деформация на спирачка под степенката (разходи за труд и закупуване на част - 300

лв.);

10. Деформация на спойлер генерация (разходи за труд и закупуване на част - 300 лв.); 11. Деформация на генерация (разходи за труд и закупуване на част - 300 лв.); 12. Деформация на задна дясна ръкохватка (разходи за труд и закупуване на част - 200 лв.); 13. Деформация на преден държач за амортисьор (разходи за труд и закупуване на част -

200 лв.);

14. Деформация на преден горен десен спойлер (разходи за труд и закупуване на част - 300

лв.);

15. Деформация на долен десен спойлер (разходи за труд и закупуване на част - 300 лв.);

Заключението на вещото лице е, че е необходима подмяна на горепосочените части.

За гореописаните имуществени вреди на части и системи на ППС ищецът претендира сумата от 3 000 лв., предявени като частичен иск от 7 000 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди на увредени части и системи на ППС, ведно с дължимата лихва за забава върху присъденото парично обезщетение за претърпени имуществени вреди на ППС - от датата на завеждане на щетата пред застрахователя -18.03.2024 г., до окончателно изплащане на дължимата сума.

По искането на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди била образувана щета № 0411-440-0002-2024 и щета № 0410-440‐ 0027-2024 по описа на застрахователя.

Следват писма от застрахователното дружество, с които се изискват документи. Извършен е оглед на ППС и е съставен опис.

Постановен е отказ за изплащане на обезщетения от ответника.

Ищецът сезира съда с искане са постанови решение, с което да осъди Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 08.11.2023г., около 18:35 ч. на ул. „Павел Хаджисимеонов“ при дом № 1В в гр. Панагюрище, в размер на 30 000 лв., предявени като частичен иск от 50 000 лв., обезщетение за имуществени вреди в размер на 696,40 лв. - разходи за лечение, и обезщетение за имуществени вреди заради увредени части и системи на ППС в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева), предявени като частичен иск от 7000 лв. - и трите ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на щетата пред застрахователя -18.03.2024 г., до окончателно изплащане на сумите.

Претендира съдебно деловодните разноски, представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания.

В отговора на исковата молба ответната страна оспорва изцяло предявените искове, както по основание, така и по размер.

С оглед на постановеното Протоколно Определение на РС-Панагюрище по АНД №123/2024 г., с което е било одобрено Споразумение по реда на чл.375а, ал.1 НПК, следва да се приеме за безспорно настъпването на ПТП на дата 08.11.2023 г., вината на водача на автомобила, участвал в пътния инцидент и противоправността на извършеното от него деяние.

Твърди, че е налице съпричиняване - с действията си пострадалият в значителна степен е допринесъл за настъпването на вредоносния за него резултат.

Твърди, че поведението и действията на водача на МПС са в разрез с разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, вменяваща в задължение на всеки участник в движението по пътищата,с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, както и да не поставя в опасност живота и здравето, както на хората, така и на своето собствено.

В приложените към исковата молба доказателства липсват такива, от които да се установява, че пострадалият е притежавал необходимата правоспособност да управлява моторното превозно средство от категория А - мотоциклет.

Липсват данни и доказателства и че управляваният от него мотоциклет е бил технически изправен, респ., че е преминал задължителен периодичен преглед за неговата техническа изправност, което му е позволявало да се движи по Републиканската пътна мрежа.

Наред с това счита, че ищецът се е движел със скорост над максимално допустимата за конкретния пътен участък, в който е настъпило ПТП, както и че не е контролирал постоянно управляваното от нето превозно средство. Освен че е била превишена същата е била и несъобразена с конкретната пътна обстановка, което е довело до поставянето на водача в невъзможност да реагира адекватно и чрез предприемането на необходимите действия да не допусне произшествието. Не е носил и защитна каска предвид твърдените контузии и болки в областта па главата, което е задължително съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

На следващо място счита, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия на търпените от него болки и страдания поради неправилно проведено лечение. Видно от представените с исковата молба доказателства и изложените в нея твърдения след първата хоспитализация на дата 08.11.2023 г., на пострадали се е налагало да търси медицинска помощ още два пъти поради настъпили инфекции на кожата. Според общодостъпната медицинска информация инфекциите по кожата след операция могат да възникнат поради различни причини, когато не се поддържа добра хигиена на хирургичната рана - например при нередовна смяна на превръзки или при допир с мръсни ръце или замърсени повърхности. Също така неспазването на лекарските указания относно грижата за раната или пропускането на предписан антибиотик също могат да доведат до инфекция.

Наред с горното, след изписванията от „Уни Хоспитал“ - Панагюрище пострадалият е имал право на контролни прегледи, но липсват каквито и да е данни и доказателства същите да са били провеждани, както и доказателства да е било провеждано каквото и да е било лечение на твърдените като настъпили вследствие на процесното ПТП травматични увреждания - ЛФК, физиотерапия и балнеолечение, което в значителна степен би повлияло върху периода на оздравителния процес, както и до намаляване на преживяната от него болка.

Ответникът прави възражение за прекомерност на претендиралото обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Предвид изложеното по-горе и в случай, че съдът приеме, че предявените искове за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди са доказани по своето основание, то възразява за прекомерност на претенцията.

Неоснователни, според ответника, са заявените претенции за заплащането на обезщетение за имуществени вреди, които се твърди, че са за увредени части и системи на МПС вследствие на настъпилото ПТП от дата 08.11.2023 г.

По образуваната Щета № 0410-440-0027/2024 г. е направена Експертна оценка за определяне на застрахователно обезщетение и с преводно нареждане от дата 17.02.2025 г. на ищеца е заплатена сумата в размер на 712.80 лв. - застрахователно обезщетение за имуществените вреди, което е определено коректно съгласно изискванията и указанията на нормативните документи на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД и не следва да бъде преразглеждано.

Счита, че предявеният иск за сумата от 694.40 лв. е недопустим, тъй като липсват доказателства за изтичането на срока, предвиден в разпоредбата на чл.498 ал.3 от КЗ.Твърди се ,че ищецът не е предявил претенция пред застрахователното дружество за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за лечение - на 18.03.2024 г. с Молба с вх.№ 21-1243 е предявена претенция за имуществени вреди на ППС и с Молба с вх.№ 21-1246 е предявена претенция за неимуществени вреди.Отделно от горното ответникът счита тази претенция за неоснователна.

Сезира съда с искане на отхвърли в цялост предявените искове като неоснователни и недоказани, а в условията на евентуалност, да не ги уважава в пълния им претендиран размер, като съобрази размера на обезщетението с направените възражения за прекомерност и за съпричиняване. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Формулира доказателствени искания.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва наведените от ответника възражения в отговора на исковата молба като бланкетни, недоказани и изцяло неоснователни.

Ищецът твърди, че липсват доказателства той да е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат. Точно обратното, съшият се е движил по главен път с предимство, когато ненадейно е бил връхлетян от водача, застрахован при ответника.

Ищецът сочи, че с исковата молба е представил като доказателство свидетелство за управление на МПС валидно до 03.10.2027 г. и от него е видно, че притежава необходимата правоспособност да управлява МПС от категория А - мотоциклет. Същото доказателство е предоставено и на застрахователното дружество при завеждането на щетата .

Ищецът сочи, че с исковата молба е представили като доказателство удостоверение за първоначален технически преглед на МПС. От същото е видно, че мотоциклетът е технически изправен - с дата на регистрация 18.05.2022 г. и дата на валидност 18.05.2024г. Същото доказателство е предоставено и на застрахователното дружество при завеждането на щетата.

На следващо място твърди, че ищецът се е движил със скорост не по-висока от 30 км./ч. - в населено място и с оглед на естеството на пътния участък, както и че е бил с правилно поставена защитна каска, която е увредена, вследствие на удара. Именно каската е предотвратила значително по-сериозни и фатални последици - с оглед естеството на удара.

Оспорва твърдението на ответника, че е налице съпричиняване заради на неправилно проведено лечение. По делото са представени доказателства, че е търсил периодично медицинска помощ, лекувал се е съгласно дадените предписания, провеждал е правилно и навременно лечение през първите седмици.

По отношение на причинените травматични увреждания счита, че същите ще бъдат доказани с исканата от него съдебно медицинска експертиза.

Оспорва възражението за завишен размер на предявените искове.

По отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди от увредени части и системи на ППС счита, че същото ще бъде определено от исканата съдено техническа експертиза. Твърди, че определеното застрахователно обезщетение е силно занижено и не е ясно как е определено.

По отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди за лечение твърди, че в отговора на исковата молба се съдържа признание за валидно заведени щети пред застрахователното дружество. Претенциите за изплащане на обезщетение за имуществени вреди за лечение са непосредствено свързани с претърпените неимуществени вреди. Застрахователното дружество е валидно известено за това, за което се представят доказателства.

Депозиран е отговор на допълнителната искова молба, в който ответникът поддържа направените в отговора на исковата молба възражения.

С протоколно определение от 01.04.2025 г. по реда на чл.214 ГПК и с оглед направеното искане, съдът е допуснал увеличение на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лв. на 36 000 лв. и на иска за обезщетение за имуществени щети, представляващ щети по процесния мотоциклет от 3000 лв. на 5007, 60 лв. - пълен размер на иска, а не като частичен, ведно със законната лихва от 18.03.2024 г.

Страните по делото са ангажирали доказателства за установяване на твърдените от факти и обстоятелства и направени възражения.

По делото са допуснати и приети съдебна експертиза, събрани са писмени и гласни доказателства.

Като обсъди и анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, за да се произнесе от фактическа страна съдът приема за установено следното:

По делото не се спори относно настъпването на описания в исковата молба по-горе пътен инцидент на 08.11.2023 г.

За настъпилия пътен инцидент е бил съставен Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица № 37/08.11.2023 г. с рег. № 310р- 18124/20.09.2023 г. по описа на РУ-Панагюрище при ОДМВР-Пазарджик.

По случая е образувана и преписка № 241/08.11.2023 г. по описа на РУ-Панагюрище. Съответното ДП е приключило с внасяне на предложение за споразумение в РС- Панагюрище.

Установява се от приложеното по делото НОХД № 123/2024 г. по описа на РС- Панагюрище, че посоченото наказателно производство е приключило с одобрено от съда споразумение на 02.08.2024г.,по силата на което подсъдимата Д. Т. К., ЕГН ••••••••••, е призната за виновна в това, че на 08.11.2023 г. в гр. Панагюрищенагюрище, на ул. „Павел Хаджисимеонов“, при управление на МПС - товарен автомобил „Ситроен Немо“ с рег.№ •••, при предприемане на маневра,за да излезе от реда на паркираните превозни средства, е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл.25, aл.1 от ЗДвП и е реализирала ПТП с движещия се направо от лявата й страна по пътното платно мотоциклет марка „БМВ“, модел „Ф 900 Р“ с регистрационен номер •••С, управляван от Г. Х. П., ЕГН ••••••••••, от гр. П., като водача Д. Т. К. преди да започне маневрата не се е убедила, че няма да създаде опасност за минаващия покрай нея отляво мотоциклет,вследствие на което по непредпазливост причинила на водача на мотоциклета Г. Х. П. средна телесна повреда, изразяваща се в „Множествени счупвания на стъпалото - закрито, счупване на 2-ра и 3-та метатарзални кости, наложило оперативно лечение и имобилизация, което е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак ,,трайно затруднение на движенията на десен долен крайник“ за срок по-дълъг от тридесет дни от датата на травмата, поради което на основание чл. 375а, ал.2 НПК, във вр. чл. 343, ал.1, б.„б“, пр.2, във вр. чл.342, ал.2 НПК, във вр. чл.25, ал.1 ЗДвП и във вр. чл.78а, ал.1 НК, поради което й е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 900 лв.

Видно е от представената по делото застрахователна полица № BG/23/122003316707 (стр.359), че към датата на инцидента - 08.11.2023 г., по отношение на увреждащия автомобил „Ситроен", модел „Немо“, с peг. № ••• е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество.

Не е спорно по делото и се установява, че след предявяване на застрахователната претенция пред ответното дружество по образувана щета № 0410-440-0027/2024 г. и направена експертна оценка за определяне на застрахователно обезщетение, с преводно нареждане от 17.02.2025 г. в полза на ищеца, по сметката на адв. Т. (стр.105), е била заплатена сумата от 712.80 лв. - застрахователно обезщетение за имуществените вреди, представляващи повредени части и системи на мотоциклета, собственост на ищеца.

В случая за изясняване на механизма на настъпилото ПТП по делото е допусната авто-техническа експертиза, като част от комплексна такава, в т.ч и медицинска, събрани са и гласни доказателства, като са разпитани са свидетелите И. К. В., Д. Т. К., Ц. Х. П. и А. Н. П..

Установява се от заключението на автотехическата част на експертизата, че на 08.11.2023 г. около 18:00 часа мотоциклет марка „БМВ“ модел „Ф900Р“ с рег. № •••, управляван от Г. П. се е движил в гр. Панагюрищенагюрище по ул.„Павел Хаджисимеонов“ в посока от Изток на Запад (към центъра на гр. Панагюрище). Автомобил „Ситроен“, модел „Немо“ с рег.№ •••, управляван от Д. К. се е намирал спрял в северния край на платното за движение на ул. „Павел Хаджисимеонов“ успоредно на платното за движение. Водачката К. е предприела маневра да потегли с автомобила „Ситроен Немо“ и да се включи в движението. В момента, в който нейния автомобил потегля за времето от 2,09 секунди до удара, мотоциклета на ищеца се е намирал на отстояние 30,8 метра от мястото на удара и се е движел със скорост около 53 км/ч. Траекториите на автомобила и мотоциклета се пресичат и настъпва страничен ексцентричен удар за автомобила и мотоциклета, като удара е между предна лява част на автомобила в областта на предна лява гума, преден ляв калник, лявата част на облицовката на предната броня и дясната страна на мотоциклета. След удара под масовия център на мотоциклета от създалия се ударен импулс и въртящ момент, мотоциклетиста губи равновесие. След изминат път в нарушено равновесие около 16,6 метра мотоциклета пада на дясно и в режим на плъзгане на дясната си страна изминава около 19,7 метра, след което спира движението си.

Видно е от описанието в заключението, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието в условия на мокра асфалтова настилка, при работещо улично осветление и включени светлини на МПС, на прав участък с видимост над 100 метра без зрителни прегради които биха попречили на водачите да възприемат пътната обстановка. Установено е, че мотоциклета се е движил с включен фар, а автомобила „Ситроен Немо“ е оборудван със странични огледала за обратно виждане, при което водачът на автомобила е имала техническата възможност да възприеме приближаващия мотоциклет и светещия му фар преди да потегли от мястото на което е бил паркиран автомобила.

В заключението си вещото лице Ф., изтъква като причината за настъпване на процесното произшествие, че водачката Д. Т. К., не е възприела приближаващия отзад и от ляво на нея мотоциклет.

В показанията си като свидетел и по настоящото дело водачката на т.а. „Ситроен Немо“ Д. К. също не оспорва тази констатация на експерта. Тя описва, че преди да потегли, пред и зад нейния автомобил, е имало плътно спрели автомобили и предприемайки маневрата да излезе от редицата на паркиралите МПС и да се включи в движението, не е видяла идващия зад нея мотоциклет, въпреки липсата на други участници в движението.

В тази връзка от доказателствата по делото, а и от разпита на свидетеля И. В. се установява, че по отношение на водачката за така настъпилото ПТП е съставен и АУАН.

Според експерта Ф. предвид констатацията, че мотоциклета се е движил с включен фар, а автомобила „Ситроен Немо“ е оборудван със странични огледала за обратно виждане, водача на автомобила е имала техническата възможност да възприеме приближаващия мотоциклет и светещия му фар преди да потегли от мястото на което е бил паркиран автомобила, но тя е реагирала в по-късен момент със закъснение на аварийно спиране едва, когато мотоциклета е отстоял на дистанция от около 11 метра и не е имал техническата възможност да избегне на удара. Според вещото лице, водачката на автомобила е била с концентрирано внимание напред към задната част на предно паркиралия автомобил, с цел да не го удари при излизането и потегляйки, слухово е възприела идващия от ляво и отзад на нея мотоциклет, като е реагирала на спиране. Вещото лице е отчело обстоятелството, че максимално допустимата скорост относима за движение в населено място е 50 км/ч, докато скоростта на мотоциклета преди и към момента на настъпване на ПТП е била около и не повисока от 53 км/ч, като в заключението е приел, че при своевременно възприемане потеглянето на автомобила, мотоциклетистът би имал техническата възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране само, ако се е движел със скорост по-малка от 38 км/ч. Според изчисленията в експертизата по повод поставената задача е прието, че дори и хипотетично мотоциклетистът да е предприел действия за отклонение наляво по криволинейна траектория, то той не е имал техническа възможност да я извърши, тъй като за отклонението му наляво е било необходимо това да бъде предприето на разстояние от 34,0 м. Прието е, че в конкретната пътна ситуация мотоциклетистът е имал техническата възможност да възприеме движението на автомобила пред него в момента на видимото за него отклонение/излизане на автомобила от редицата паркирани автомобили, която маневра е извършена от водачката му за 1.36 секунди от потеглянето й. В случая обаче реалното отстояние на мотоциклета към автомобила е било около 11,0 метра, т.е. много по-малко от опасната зона за спиране, което във времево отношение представлява 0,73 секунди и затова при нормалното време за реакция на мотоциклетиста, прави невъзможно техническото предотвратяване на произшествието. Ето защо, експертът е дал заключение, че мотоциклетистът не е имал техническата възможност чрез осъществено аварийно/екстремно/ спиране да предотврати настъпването на произшествието.

В показанията си разпитания свидетел Ц. Х. П. ( брат на ищеца) сочи, че е получил обаждане от самия пострадал и тъй като бил наблизо е пристигнал на мястото на ПТП две минути след инцидента. Видял брат си в много лошо състояние. Мотоциклета бил ударен и отхвърлен от другата страна на пътя, а брат му бил преместен да седне от пристигналите полицаи, които му дали вода. Твърди, че е носел предпазна екипировка – кори на краката, яке, панталон, както и каска по време на инцидента, които винаги използвал. Описва, че каската му била счупена от настъпилия удар, а до пристигането на повиканата линейка, брат му бил в неадекватно състояние.

Според медицинските изводи на приетото и неоспорено от страните заключение, при процесния инцидент ищецът е паднал от мотоциклета и се е търкалял по асфалта около 30 метра, при което е получил и множество травми по крайниците и тялото, а именно: Закрито счупване на 2 и 3-та метатарзални (предходилни) кости на дясното ходило, както и оток и синкаво кръвонасядане с р-ри 5 х 5 см в окосмената и не окосмената част на главата, а в сред него - малка разкъсно-контузна рана с р-ри 0.7 х 0.5 см.; по лявата част на лицето, в областта на слепоочието - синкаво кръвонасядане и оток с р-ри 4х3см; по задната част на шията - кръвонасядане с р-ри 8x6 см.; по дясната повърхност на гърдите в срединно - също кръвонасядане с р-ри 21 х 18 см.; в дясната странична поясна област - кръвонасядане с р-ри 13x9 см.; по предно-горната повърхност на дясното рамо - кръвонасядане с р-ри 15x10 см. По външно-горната повърхност на лявата и дясната длан - травматични отоци, обхващащи цялата повърхност на дланите и показалеца на лявата ръка; по дланите - 3 бр. малки разкъсно-контузни рани с размери по 0.8 х 0.8 см.; по горно-задната повърхност на лявото бедро и от коленната гънка надолу - обширно кръвонасядане с р-ри 26 х 18 см.; по предната повърхност на лявото коляно - кръвонасядане с р-ри 8 х 8 см и охлузване с р-ри 3x2 см.; по предната повърхност дясното коляно - контузия и кръвонасядане с р-ри 4x4 см, а всред него - малка РКР с р-ри 1 х 0.5 см.

Вещото лице, д-р П. – съдебен лекар, специалист по ортопедия и травматология категорично е посочил, че описаните по-горе телесни увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП.

Установено е, че непосредствено след инцидента ищецът е бил приет в отделението по ортопедия и травматология в „Уни Хоспитал“ АД, а на следващия ден 09.11.2023 г. му е извършена оперативна интервенция за открито наместване на фрактура с метална остеосинтеза с 2 киршнерови игли на 2 и 3-та метатарзални кости в дясно, с шев на раната, стерилна превръзка и гипсова имобилизация, което е видно от оперативен протокол № 4867/09.11.2023 г. Според експерта при оказването на първа помощ и медицинската обработка при приемането на ищеца в отделението по ортопедия, ищецът е изпитвал найсилна болка. Чувствал е и болки около инвазивните мероприятия - изследвания, рентгенография, венозни манипулации, превръзки и др., като в последствие те постепенно са се редуцирали под въздействието на изписаната и проведена медикаментозна, обезболяваща терапия.

Установява се от заключението, че при нормално протичащ лечебно оздравителен процес, възстановяването от така получените телесни увреждания е около 45 дни. Вещото лице е пояснил, че счупването на 2-ра и 3-та метатарзална кост на дясното стъпало, представляват нарушаване анатомичната цялост на костта, предизвикващи болка и нарушаване функцията на крайника, като същите се консолидират за срок от 30 дни, но задължително крайникът се обездвижва. Посочил е, че след този срок не се налага рехабилитация. Малките разкъсно-контузни рани зарастват за срок от 12-14 дни, както и оперативните рани, а контузиите и кръвонасяданията, при които не се е наложило хирургично лечение, се резорбират от 1 до 3 седмици.

Според изводите на вещото лице към момента и за в бъдеще не се очаква ищецът да има и да търпи болки свързани с процесния инцидент.

Във връзка с твърденията в ИМ, че пострадалият е бил хоспитализиран за втори път в болница за периода от 19.12.2023 г. до 24.12.2023 г. с оплаквания от оток, зачервяване и болка на десния глезен, придружени със субфебрилна температура, вещото лице в заключението си е посочил, че ищецът е бил опериран за втори път на 19.12.2023 г., т.е. около 4 седмици след процесния инцидент, когато той е изпитал по-силни болки в дясната подбедрица, която постепенно е отекла силно и се е зачервила. В тази насока от заключението се установява, че обективната причина за втората хоспитализация е остро, гнойно възпаление на кожата и подкожието на дясната подбедрица. Експертът е констатирал, че раната по предната повърхност на дясната подбедрица, необяснимо защо, не е била обработена според правилата на добрата медицинска практика и е станала врата за проникваща инфекция в подкожието. Опасната анаеробна инфекция след навреме извършено хирургично и антибиотично лечение е била овладяна бързо, като възстановяването е продължило около 45 дни. След това не е било необходимо провеждането на рехабилитация. В съдебно заседание по този повод вещото лице д-р П. ясно потвърди, че причината за втората операция е, че раната по предния ръб на големия пищял на подбедрицата не е била обработена правилно по хирургичен начин и е попаднала под гипсовия ботуш над глезена. Според експертът фактът, че 4 седмици след инцидента ищецът е опериран за това усложнение говори за вторично замърсяване на тази рана. Според медицинския специалист такива повърхностни наранявания отделят малко или много секрет при зарастването си, при което се получава сърцилен сърбеж под гипса и вероятно ищецът е внесъл с някакъв предмет (с който най-вероятно се е почесвал под гипса) инфекция, която е изследвана, изолирана и се знае каква е. Според експертът ищецът е имал късмет, че е опериран успешно и е ликвидиран рано този инфекциозен процес. Посочил е, че появилото се възпаление на дясната подбедрица вторично, е удължило оздравителния период по-дълго време, т.е. поради настъпилото възпаление периодът на възстановяване се е удължил най-малко двойно. Според него след тази инфекция в нормални срокове е протекло възстановяването, като това усложнение не влияе и не пречи на възстановителната дейност на ходилните кости, на ходилото, но удължава неработоспособността на пострадалия, която общо е продължила около 100 дни.

Свидетелят Ц. П. описва в показанията, че след изписването, за пострадалия се грижела изцяло съпругата му, защото ищецът живеел в С. и всеки ден пътувал до гр. Панагюрище. Същият свидетел сочи, че след процесния инцидент ищецът вече изпитвал страх да шофира мотора си и повече не се качвал на него.

Разпитана в качеството на свидетел, съпругата на ищеца – св. А. П. потвърждава, че след изписването му от болницата, пострадалият си останал вкъщи в гр.С. и тя се грижела за него, като се налагало да му помага за всяко нещо. Той не можел да се съблече, за да отиде до банята, не можел да се предвижва в стаята, не можел да седне на стол и да хапне нормално. Трябвало да му помага да си вдигне крака, защото му отичал и в началото дори бил на легло, като и седенето за него било невъзможно. Описва, че съпругът й изпитвал болки и усещал натъртванията доста дълго време. Сочи, че кракът му бил гипсиран около месец през зимния период. След това стъпването му било затруднено и малко по малко започнал да се възстановява, но ходел с патерици. Описва, че как съпругът й преди инцидента бил активен човек и винаги нещо правел, бил ангажиран в ежедневието си, дори през уикендите, а след процесното ПТП станал затворен и му било трудно, като това продължило около 4-5 месеца.

В заключението на медицинската част на експертизата във връзка с предявената претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи извършени разходи за лечение, вещото лице категорично е приел, че е налице причинноследствена връзка между настъпилото ПТП, травматичните увреждания на ищеца, получените усложнения и направените разходи за лечение. Акцентирано е, че според сега действащия закон за народното здраве, разходите за скъпо струващите консумативи при оперативно лечение се поемат от пациента, а в конкретния случай, всички направени разходи от ищеца са правомерни и на разумна цена, като същите разходи са били необходими и целесъобразни за лечебния и възстановителния му процес. В прието заключение вещото лице е посочило, че няма данни, а и не било необходимо, да се провеждат каквито и да било физиотерапевтични и възстановителни мероприятия и процедури. Освен това не са представени рецепти и касови бележки за проведено домашно лечение, както и амбулаторни листове за периодични контролни прегледи, където да е отбелязана провежданата терапия в къщи.

В заключението на автотехническата част на експертизата във връзка с предявената претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи увредени части и системи на МПС, е установено от вещото лице, че всички увреди настъпили от ПТП по мотоциклета са от дясната му странична част и са резултат от инициалния контакт с автомобила и от последващото падане и хлъзгане по асфалта до крайното установяване. Прието е, че с оглед настъпилите и констатирани повреди по мотоциклета технологически е било необходимо да се извърши по възстановяването им в сервиз, а именно : подмяна с нови на повредените моточасти и детайли не подлежащи на възстановяване и - ремонтновъзстановителни операции на частите подлежащи на възстановяване - демонтаж, ремонт, монтаж, боядисване и др. Като основа за изчисленията на вещото лице в заключението са прилагани средни пазарни цени на оригинални и алтернативни резервни части в случай, че не са налични оригинални такива и работните стойности на производителите или вносителите и съответно дефиниран за страната материален индекс за лакове и материали. Отчетено, е че са били оценени и посочени от представител на застрахователя 15 бр. позиции на части и състави с външно видими увреди основно от дясната странична част на мотоциклета. Според заключението на вещото лице констатираните увреди по мотоциклета по средни пазарни цени, представляват щета от 4571,42 лева без ДДС, или 5 485,70 лв. с ДДС, изразяваща се в нови моточасти, боя, материали и труд за възстановяването му. Изводите на експерта сочат, че към датата на настъпване на застрахователното събитие - 08.11.2023 г., пазарната стойност на мотоциклет марка „БМВ“, модел „Ф 900Р“, с рег. № •••, собственост на ищеца, възлиза на 13 124,00 лева без ДДС. Прието е в заключението, че по каската на водача на мотоциклета също са констатирани увреди, най-вероятно от контакта на същата с пътната настилка. Нарушена е била целостта на предната част, т.н. визьор изразяващо се със счупване и охлузване. Установените увреди по каската с голяма вероятност са получени по установения механизъм на произшествието и конкретно

падането на ищеца върху пътното платно. Средната пазарна цена на аналогична предпазна каска „отворен тип“ според приетото заключение е около 120 евро. В съдебно заседание вещото лице е пояснил, че е трудно да се определи дали има спукване на самата черупка на каската в резултат на удара, но се виждат следи от протрИ.е по повърхността на каската, има протрИ.е и на предпазния шлем, т.нар. „визьор“., който по принцип се продава и като смяна стойността му е до 18 евро средна пазарна цена, а стойността на каската е около 160 лв.

При изложената и приета за установена по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Предявени са обективно съединени искове претенции с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 36000,00лв.,като частичен от иск в размер на 50000,00лв.,обезщетение за имуществени вреди- закупуване на лекарства и консумативи за лечение в размер на 696,40лв.и стойността на увредените части и системи от процесния мотоциклет в размер на 5007,60лв.,обективно съединени с претенции за заплащане на обезщетение за забава върху всяка една от главниците ,считано от 18.03.2024г.-датата на предявяване на застрахователна претенция за обезщета пред застрахователя.

Съдът приема, че предявените искове са допустими,вкл.и претенцията относно обезщетението за неимуществени вреди - за разходи за лечение в размер на 696,40 лв., доколкото от приложената като писмено доказателство молба (стр.218) се установява, че същата е предявена пред застрахователя на 23.01.2025 г., видно от приложената обратна разписка за получаване на молбата и по отношение на този иск също е спазена процедурата по чл.498, ал.3 КЗ вр. чл.496 КЗ и чл. 380 КЗ. Ето защо и направеното възражение в тази насока се явява неоснователно.

За уважаване на предявените претенции в тежест на ищеца е да докаже по безспорен и категоричен начин елементите от фактическия състав на деликта по чл.45 от ЗЗД,а именно:вреда вследствие на противоправно поводение-действие или бездействие на деликвента,причинна връзка между тях и вината на дееца,която се предполага до доказване на противното по силата на оборимата правна презумпция по чл.45 ал.2 от ЗЗД.Като допълнително условие за уважаване на исковете предмет на делото е установяване на наличие на застрахователно провоотношение - в сила към момента на извършване на деликта,по силата на което ответникът при условията на чл. 429 ал.1 т.1 от КЗ се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

С оглед постигнатото споразумение по НОХД №123/2024 г. по описа на РС- Панагюрище, с което на основание чл. 75а, ал. 1 НПК подсъдимата Д. Т. К. е призната за виновна в това, че на 08.11.2023 г. в гр. Панагюрищенагюрище, на ул. „Павел Хаджисимеонов“, при управление на МПС - товарен автомобил „Ситроен Немо“ с рег. № •••, нейна собственост, при предприемане на маневра, за да излезе от реда на паркираните превозни средства, е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл.25, ал.1 от Закона за движение по пътищата и е реализирано пътно-транспортно произшествие с движещия се направо от лявата й страна по пътното платно мотоциклет марка „БМВ“, модел „Ф 900 Р“ с рег. № •••, управляван от ищеца , като водача Д. Т. К. преди да започне маневрата не се е убедила, че няма да създаде опасност за минаващия покрай нея отляво мотоциклет, вследствие на което по непредпазливост причинила на същия средна телесна повреда, изразяваща се в „Множествени счупвания на стъпалото - закрито, счупване на 2-ра и 3-та метатарзални кости, наложило оперативно лечение и имобилизация, причинило трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от тридесет дни от датата на травмата - престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗДв.П, поради което на основание чл. 375а, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.2, във връзка с чл. 342, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗДвП във вр. чл.78а, ал.1 НК е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание,съдът приема за безспорен факта на извършване на деянието,неговата противоправност и вината на извършителя.

Безспорна е причинна връзка между процесното ПТП и получените от ищеца телесни увреждания,а именно :множествени счупвания на стъпалото - закрито, счупване на 2-ра и 3- та метатарзални кости, наложило оперативно лечение и имобилизация, причинило трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от тридесет дни от датата на травмата .

Поради това съдът приема,че предпоставките визирани в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД регламентираща института на непозволеното увреждане са налице като доказани по безспорен и категоричен начин в хода на производството по делото.Това е достатъчно основание да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл.432 от КЗ при положение,че е налице на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на лекия автомобил марка „Ситроен Немо“ с рег. № ••• и ответното дружество.

Размера на дължимото обезщетение следва да бъде определено от съда по справедливост при условията на чл.52 от ЗЗД.

Справедливостта като понятие по смисъла на цитираната по-горе правна норма не е абстрактна категория.Тя зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера на увреждането;неговата неочакваност,начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено ,възрастта и социалния статус на пострадалия,и мн.др.

За да определи размерът на дължимото обезщетение ,съдът взема предвид на първо причинените на ищеца телесни увреждания изразяващи се в счупване на две кости от ходилото ,наложило оперативно лечение и обездвижване, причинило трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от тридесет дни от датата на травмата,както и пряката причинно следствена връзка на описаните увреждания с пътния инцидент.

Освен това в пряка причинно следствена връзка с процесния пътен инцидент,вещото лице д-р П. установява,че ищецът е получил и множество отоци,кръвонасядания и охлузвания в окосмената част от главата,вкл.и разкъсно контузна рана с размер 0,7-0,5 см.,по лявата част на лицето в областта на слепоочието,по задната част на шията,по дясната повърхност на гърдите,по дясната странично поясна област,по предно горната повърхност на дясното рамо,по външно горната повърхност на лявата и дясната длани и показалеца на лявата ръка,по горно задната част на лявото бедро и и коленната гънка,по предната повърхност на лявото и дясното коляно.

Описаните по-горе телесни увреждания са причинили на ищеца силни болки найвече непосредствено при инцидента,при извършените медицински изследвания и оперативни дейности,след което започнали да отслабват под въздействие на прилаганата обезболяваща терапия.

Възстановителния период по отношение на фрактурата е протекъл в рамките на нормалното за около 30 дни.Възстановяването на работоспособността на ищеца се е забавило с още около 45 дни вследствие на съпътстващо усложнение,а именно възпаление на меките тъкани по предната повърхност на дясната подбедрица , наложило оперативно лечение и прием на антибиотици.Или възстановяването на долния крайник е продължило около 3 месеца,а останалите кръвонасядания,охлузвания и малки разкъсно контузни рани,както и оперативните такива са заздравели в срок от една до три седмици.

Вещото лице д-р П. установява,че посочените от ищеца разходи свързани с лечението му са били необходими и на разумна цена.

Към настоящия момент състоянието му е напълно възстановено и не се очаква в бъдеще да търпи болки или др.неблагоприятни последици вследствие уврежданията при пътния инцидент.

Отделно от търпените болки ,ищецът е бил притеснен поради факта,че след катастрофата се наложило в продължение на месеци да разчита на помощта на съпругата си,която му помагала за всичко в ежедневието.Редом с това същата установява,че той станал затворен, а св.П. установява,че изпитвал страх и престанал да управлява мотоциклет.

При съобразяване с конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент,които следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение,независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие /в този смисъл постановените решения на ВКС- решение № 83/06.07.2009г.по т.дело №795/2008г.на ВКС,ТК, II т.о., решение № 1/26.03.2012г.по т.д. 299/2011 г. на ВКС,ТК,II т.о.,решение №189/04.07.2012г.по т.д.№634/2010г. на ВКС,ТК,II т.о., решение № 95/24.10.2012г.по т.д.№ 916/2011г.на ВКС,ТК, I т. о. и др./, съдът счита размерът на иска за причинените неимуществени вреди – 36000,00лв.,е съответен на претърпените от ищеца душевни болки и физически страдания .

За определяне на този размер съдът взема предвид нанесените на ищеца телесни увреждания,претърпените от него в резултат на тях физически болки и страдания,факта че последиците от травмата е преодоляна и не се очаква за в бъдеще същата да генерира здравословни проблеми или какъвто и да било физически дискомфорт .Въпреки това съдът отчита характера на травмите,усложненията и общата продължителност на възстановителния процес от три и повече месеца,както и отражението на инцидента върху работоспособността,социалната активност и причинения му душевен смут и негативни психически изживявания.С оглед на това ,съдът приема,че следва да се определи като справедливо обезщетение в размер на 36000,00лв.

Съдът приема за основателно релевираното в процеса по надлежния процесуален ред от ответната страна възражение по чл.51 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия по съображения,че същият с поведението си е допринесъл за възникването на процесното ПТП .

В тази насока съдът отчита обстоятелството,че ищецът е управлявал мотоциклета непосредствено пред настъпване на пътния инцидент със скорост от около 53км./ч.Същата е била над максимално разрешената скорост на движение в населено място от 50 км./ч.,а съдът приема и че същата е била несъобразена с конкретните условия .Съгласно разпоредбата на чл.20 ал.2 от Закона за движение по пътищата водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие,а когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост – да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди.В случая избраната от ищеца скорост на движение е несъобразена с обстоятелството,че движението се извършва в тъмната част на денонощието ,на смрачаване,т.е.при затруднение във видимостта ,в условията на работещо улично осветление и мокър асфалт,което допълнително затруднява и възприятията и възможността за спиране при внезапно появило се на пътя препятствие.Не на последно място при избиране на скоростта на движение ищецът е следвало да отчете обстоятелството ,че в дясната част на пътя по посоката му на движение е имало паркирали наредени един зад друг автомобили,което само по себе си създава пречки за движението.

При движение с тази скорост ,вещото лице установява,че произшествието е било непредотвратимо от страна на ищеца,но при движение със скорост от 38 км./ч.,същият би имал възможност чрез извършване на маневра намаляване на скоростта и спиране да предотврати инцидента.

В трайната съдебна практика се приема,че за да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение,е необходимо и достатъчно да се установи по безспорен и категоричен начин поведението на същия да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,т.е.последният да е негово следствие,и именно това обуславя приложението на правилото на чл.51,ал.2 от ЗЗД .

Застъпено е становището,че приносът трябва да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице,както и да е доказан,а не хипотетично предполагаем – в този смисъл Решение №16/4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1858/2013 г., I т. о.

С оглед на приетото по-горе ,съдът приема,че обективно съпричиняване е налице и определя същото в размер на 10% ,с колкото следва да се намали и определения размер на дължимото от ответника обезщетение ,а именно от 360000,00лв. на 32400,00 лева,над който размер предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователен.

Основателни са исковите претенции за осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди.Ищецът е сторил разходи по лечението си оправдани и доказани по размер от 696,40лв.,а стойността на увреждането по процесния мотоциклет възлизат на 5485,70лв.Ответникът е заплатил обезщетение в размер на 712,80лв.за имуществени вреди-увредени части на мотоциклета,при което дължимото към момента обезщетение до пълния размер на уврежданията възлиза на 4772,90лв.За разликата до 5007,60лв.,или за сумата от 234,70 лв.иска представляващ обезщетение за имуществени вреди-повреди по мотоциклета,следва да бъде отхвърлен като неоснователен.В размера на иска съдът не включва цената на увредената предпазна каска,тъй като къщата не представлява част от мотоциклета и не е изрично заявена в исковата молба претенция за изплащане на обезщетение за повредата на тази вещ.

Поради уважаване на иска за неимуществени вреди,съдът намира за основателен и акцесорния по своя характер иск за мораторната лихва. Застрахователят на основание чл.429 ал.3 във вр.с чл.429 ал.2 т.2 от КЗ заплаща лихвите за забава,дължими от застрахования,считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430,ал.1,т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е найранна.

По делото безспорно се прие,че ищецът е отправил претенция пред застрахователя на 18-03.2024г.за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди и за имуществени вреди представляващи повредени части и системи от процесния мотоциклет.Същият не твърди и не доказва ответникът да е бил уведомен от застрахования на по-ранна дата за настъпване на застрахователното събитие.В исковата молба ищецът претендира лихва за забава ,считано от тази дата до окончателното изплащане на обезщетението ,поради което претенцията за законна лихва следва да се уважи от този момент - 18.03.2024 г.до момента на окончателното изплащане на главниците .

По отношение на обезщетението за имуществени вреди в размер на 696,40лв.,сумата следва да се присъда ведно с лихвата за забава,считано от предявяване на претенцията пред застрахователя-23.01.2025г.до окончателното й изплащане.

Двете страни претендират разноски съобразно изхода на делото.

Ищецът претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК,представляващи изплащане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.Т. за оказана безплатна помощ по чл. 38,ал. 2 от ЗАдв.

По делото е представен сключен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено,че е договорено оказване на безплатна такава при условията на чл. 38,ал. 2 от ЗАдв на л.434 от делото.

В полза на адв.Т. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на ищеца при условията на чл.2 ал.5 от Наредбата за възнаграждение за адвокатска работа ,както следва: 3242,00лв.за уважения иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 32400,00лв.определено на основание чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата,400,00лв.за уважения иск за имуществени вреди в размер на 696,40лв.,определено на основание чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата и 777,29лв.за уважения иск в за обезщетение за имуществени вреди в размер на 4772,90лв.на основание в чл.7 ал-2 т.2 от Наредбата,или общо 4419,29лв.

Ответната страна претендира присъждане на деловодни разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК,включващи изплатени възнаграждения на вещи лица,внесен депозит за свидетел,който не е изплатен на същия и подлежи на връщане при поискване, и адвокатско възнаграждение в размер на 7260,00лв.с ДДС ,или общо 8130,00лв.

Ищецът възразява за прекомерност на уговореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение.Минималния размер на същото съгласно Наредбата за възнаграждение за адвокатска работа възлиза на 5434,80лв.с ДДС.Съдът приема,че с оглед фактическата и правна сложност на делото същото действително е прекомерно,поради което и при условията на чл.78 ал.5 от ГПК следва да бъде намалено на 6000,00лв.При това сторените по делото разноски от ответника възлизат на 6870,00лв.

При предявени искови претенции в общ размер от 41704,00лв.и отхвърлена част от тях в размер на 3834,70лв.,ответникът има право на разноски по съразмерност на основание чл.78 ал.3 от ГПК в размер на 626,18лв.,които ищеца ще бъде осъден да заплати.

С оглед факта,че ищеца е освободен от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото, на основание чл.83, ал. 1, т.4 от ГПК,съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК,ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 1 514,81лв.,както и 81,34лв. деловодни разноски в полза на Пазарджишкия окръжен съдизплатено възнаграждение на вещи лица от бюджета на съда.

Воден от горното, съдът