Решение № 164 от 11.2.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 621/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Образувано е по жалба на Й. С. Й., с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. М. М. срещу отказ № 4405/13.05.2025г. за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ на Началника на РУ-Етрополе, с което на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, е отказано издаването /подновяването/ на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие за самоотбрана на Й. С. Й., с [ЕГН]. Счита, че обжалваният отказ е постановен неправилно, не е мотивиран и е неправилен. Началникът неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Твърди, че жалбоподателят е мотивирал искането си за подновяване на разрешението, като е посочил и причини, които сами по себе си представляват достатъчно основание да се направи обоснован извод, че не са налице предпоставките на чл. 58, ал.1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Твърди, че е притежател на огнестрелно оръжие от доста години и до момента не е имало проблеми, свързани с използването, съхранението или притежанието му. Разрешението е подновявано многократно. Поддържа, че заниманията му с дейности по дърводобив и превоз на дърва във високопланински район създава у същия рискове от нападения от диви животни - чакали, лисици, вълци. Отделно от това естеството на заниманието е свързано с рискове от конфликти при преминаване на горски пътища и имоти с притежатели и/или ползватели, както и с високопланински пастири. В миналото нееднократно жалбоподателят е бил нападан от глутници пастирски кучета и единствено предупредителни изстрели са го спасявали. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания отказ, като неправилен и незаконосъобразен. Ответникът - Началник на РУ Етрополе, представя становище по жалбата, в което моли съда да я отхвърли, като неоснователна, необоснована и недоказана. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Предмет на обжалване е Отказ № 4405/13.05.2025г. на Началника на Районно управление – Етрополе при ОДМВР - София, с което е отказано издаването /подновяването/ на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие за самоотбрана на лицето Й. С. Й., с [ЕГН], от [населено място], [улица]. Административното производство по издаване на оспорения отказ е започнало със заявление вх. № 263000-187/19.02.2025г. по описа на РУ – Етрополе, с което жалбоподателят е поискал да му бъде издадено разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие. С писмо рег. № 3337/09.04.2025г., на 17.04.2025г. Йорданов е уведомен, че е необходимо да посочи основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за самоотбрана съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Даден му е 30-дневен срок да изложи допълнително основателна причина за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие за самоотбрана. На 28.04.2025г. жалбоподателят подава допълнителна декларация. В мотивите си Йорданов е посочил, че е бивш военнослужещ и оръжието му е необходимо за личната му защита, тъй като се занимава с дърводобив и извозване на дървесина в гората. Извършена е проверка в информационните масиви на МВР, откъдето е видно, че Йорданов няма регистрирани криминални прояви, не е осъждан. От медицинското свидетелство, издадено от ЕТ „АСМП Д-р Ст. Стоянов – Т. “, специалист – психиатър, [населено място] е установено, че същият не страда от психически заболявания. Административното производство е завършило с издаване на процесния отказ, с който на основание чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ на жалбоподателя е отказано издаването на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие за самоотбрана. При така установеното от фактическа страна и след извършената служебна проверка по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът извежда следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима – подадена е срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от засегнато от оспорвания административен акт лице, в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 83, ал. 5, предл. второ от ЗОБВВПИ, в приложимата редакция, а именно началникът на РУ – Етрополе, в кръга на предоставените му от закона правомощия. Решението е издадено при спазване на установените в закона форма и процесуални правила. Същото съдържа подробни фактически и правни основания, които го обосновават и се свеждат до липсата на основателна причина, която по несъмнен начин да налага издаването на разрешението за притежание на оръжие, тъй като не е доказана необходимост на лицето от това. Посочените обстоятелства, съобразно нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, представляват пречка за издаване на разрешението и това е фактическото и правното основание за издаване на оспорвания в настоящето производство отказ, посочен в него. От съдържащите се в преписката по издаване на оспорвания акт документи безспорно се установява, че административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК и чл. 83, ал. 1 до 3 от ЗОБВВПИ - "При постъпване на документите по чл. 76, ал. 3 - 7, чл. 77, 78, 79, 80, 81 и 81а ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на обектите за съхранение". Оспореното решение, с което се отказва да бъде издадено разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие за самоотбрана е издадено и при правилно приложение на материалния закон. Аргументите, изложени от административния орган, изцяло са съобразени с установеното от фактическа страна на база представените към заявлението на Манолов документи, както и от тези събрани в хода на самото административно производство от помощните административни органи, на които е възложено да извършат съответните проверки като част от сложния фактически състав, завършващ с издаването на оспорвания акт. Следва изрично да бъде посочено, че не са представени доказателства от жалбоподателя, които да подкрепят мотивировката в заявлението му, а именно – че са заплашени неговите живот и здраве. Основателни са доводите в административния акт, че посочената допълнителна причина не обосновава по несъмнен начин издаването на поисканото разрешение. Към подаденото заявление, от страна на Й. Й. не са били представени каквито и да било доказателства за наличие на основание за издаване на исканото разрешение, нито такива, обосноваващи необходимостта от самоотбрана, защита живота и здравето на заявителя. По делото не са представени доказателства, установяващи необходимостта от носене на оръжие във връзка с изпълняваните от жалбоподателя трудови и служебни функции. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Предвид на това правилно административният орган е изследвал предпоставките по чл. 58 от закона. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Видно от текста на цитираната правна норма административният орган действа в условията на обвързана компетентност и липсата на обстоятелства, посочени в цитираната разпоредба са предпоставка да бъде отказано издаването на разрешение за придобиване, съхранение или носене и употреба на огнестрелни оръжия. Жалбоподателят е посочил в подаденото от него заявление като основание на исканото разрешение за носене на оръжие – опазване на личната ми сигурност, но не е представил каквито и да било доказателства. Предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по закона е наличието на основателна причина за ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели. При липсата на доказателства за наличието на основателна причина, обосновано и в съответствие с материалния закон административният орган е счел, че не са изпълнени изискванията на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, и че следва да откаже издаване на исканото разрешение. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. След като не е ангажирал доказателства, обосноваващи необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие, не е доказал, че съществува потенциална опасност за живота и здравето му, т. е. не е доказал необходимостта за носене на огнестрелно оръжие за самоотбрана – Й. Й. следва да понесе неблагоприятните последици от това свое поведение. На следващо място съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗОБВВПИ, с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. И в двата случая обаче законът поставя изискване в чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ за основателна причина за издаване на разрешението. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В тази насока, за да може да получи исканото разрешително, жалбоподателят е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ граждански цели. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на релевантните за основанието твърдения, подкрепени с доказателства на молителя. Да се приеме, че опасенията за засягане и посегателство, без доказване на реална опасност и съществуваща безусловна необходимост, би означавало, да се превърне режима по издаване на процесните разрешителни от разрешителен в регистрационен, какъвто последният не е. Употребата на огнестрелно оръжие е дейност - източник на обективна висока степен на опасност за живота и здравето на обществото, поради което и законодателят е поставил изискване за възможност за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, част от които са свързани и с въвеждане на разрешителен режим при доказване на обоснована необходимост и основателна причина. На последно място съдът приема, че чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ не визира самостоятелно основание за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, поради което няма основание да се изключи прилагането на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ. В този смисъл фактът, че жалбоподателят е бивш военнослужещ не задължава съответният орган да издаде автоматично разрешение, а се извършва нова преценка за наличие на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1 ЗОПБВВПИ. Крайният извод, който се налага е, че правилно при недоказана необходимост е отказано исканото разрешение. В контекста на нормативното предписание и с оглед липсата на въведени фактически твърдения и представени доказателства за необходимост от снабдяване с оръжие за самоотбрана, административният орган обосновано е приел в мотивите на отказа си, че не са налице предвидените по закон предпоставки за постановяване на облагоприятстващ (разрешителен) административен акт по заявлението на жалбоподателя. В конкретния случай жалбоподателят не е доказал съществуването на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ което представлява пречка за издаване на разрешение за носене на оръжие и като е отказал на това основание, ответникът е постановил правилен административен акт. В този смисъл е и константната съдебната практика /Решение № 2846 от 25.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7172/2021 г., VII о., Решение № 1649 от 22.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8340/2021 г., VII о., Решение № 13235 от 23.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8555/2021 г., VII о., Решение № 288 от 13.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10039/2021 г., VII о., Решение № 7407 от 5.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9339/2022 г., VII о. и др. /. По изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Воден от горното, Административен съд - София - област, 12-ти състав