Решение № 287 от 19.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 208/2023 г.

Производството е въззивно, по реда на глава 21- ва НПК. Образувано е по жалба на подс. И. П. и по протест на прокурора срещу присъда от 26.10.2022г., Окръжен съд Монтана, наказателна колегия, по нохд № 7/2019г.

С присъдата Окръжен съд Монтана е признал подс. В. А. А. за невиновен в това, На 22.02.2014г., в гр. Монтана, на обект на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, част от строителен процес на „Разширение и рехабилитация на канализационната и водоснабдителна мрежа на гр. Монтана“ в качеството си на управител на „Валерон Груп Инженеринг“ ЕООД, изпълнител по сключен договор за възлагане на строителство от 09.08.2013г., поради немарливо изпълнение на правно- регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - извършване на строително-монтажни работи, представляващи земно-изкопни и земно- насипни работи, демонтаж и монтаж на външни ВиК инсталации /подмяна на тръбната мрежа/, като нарушил: чл. 127, ал. 1, т. 3 и чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 4, чл. 14, ал. 1 и 2 и чл. 16, ал.1, т. 2, б. „а“ от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, чл. 16, ал.1, б. „б“ и чл. 49, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи Договор за възлагане на строителство и допълнителното споразумение към него от 09.08.2023 г. и като:

1. Не осигурил здравословни и безопасни условия на труд 2. Не приложил необходимите мерки съобразно променящите се обстоятелства 3. Не планирал и не приложил превантивни мерки и методи на работа осигуряващи нивото на защита на работниците 4. Не осигурил комплексни здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително- монтажни работи на изпълнявания от него строеж при изкопни работи 5. Не предприел подходящи мерки за безопасност с оглед оформяне на откоси и използване на подходящо укрепване п о непредпазливост причинил смъртта на А. И. Н., поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК.

С присъдата признал подс. И. Д. П. за виновен в това, че: На 22.02.2014г., в гр. Монтана, на обект на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, част от строителен процес на „Разширение и рехабилитация на канализационната и водоснабдителна мрежа на гр. Монтана“ чрез действия, които спадат към занятие и правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, която няма право да упражнява – технически ръководител на обект със задължения по: чл. 26, т. 1 и т. 3 и чл. 49, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата Инструкцията за безопасна работа при изкопни работи, утвърдена от „ККС 5“ ЕООД, п о непредпазливост причинил смъртта на А. И. Н., поради което и на основание чл. 123, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал.1, т. 1 НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от четири месеца, като на основание чл. 66, ал.1 НК отложил изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години.

С протеста прокурорът заявява недоволство от присъдата в частта, с която подс.

В. А. е признат за невиновен, в която част я счита за неправилна. Изразява несъгласие с доводите на съда, че на обекта е имало укрепление и че причинната връзка между поведението на подс. А. и съставомерния резултат била прекъсната поради отсъствието на подсъдимия от обекта. Поддържа доводи, че подсъдимият е имал преки задължения по безопасността на обекта и е знаел, че на него няма укрепващо съоръжение. Съдът неправилно бил приел, че такова укрепване е имало. Обосновава, че стопанският ръководител може да е субект на престъплението, както и че може да е такъв и без да е бил на работа. Прави искане на основание чл. 336, ал.1, т. 2 НПК да се отмени присъдата в протестираната част и подс. В. А. да бъде признат за виновен по обвинението.

С жалбата защитникът на подс. И. П. заявява недоволство от осъдителната част на присъдата, която намира за незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Развива подробни доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения поради начина на разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия в хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ НПК. Развива подробни доводи и за игнориране от съда на определени доказателства и на противоречия в доказателствата. Възразява и срещу приложението на материалния закон. Счита, че присъдата почива на предположения. Моли присъдата да се отмени изцяло и вместо нея постанови нова, с която подс. И. П. се признае за невиновен по обвинението, алтернативно – да се спре производството на основание чл. 25, ал.1, т. 1 и 2 НПК.

В съдебно заседание пред апелативния съд прокурорът поддържа протеста.

Развива съображения, че подс. А. не е осигурил скеле за работниците на обекта независимо че е знаел, че работниците полагат труд в изкоп. Намира, че е без значение, че след инцидента такова укрепление било докарано, тъй като към момента, в който се е работило на изкопа не е имало укрепление. Релевира, че работниците са полагали труд на този ден по негова заповед. Поставя акцент на техническите характеристики на докараното по-късно укрепление, което не било приложимо за обекта.

Пледира спрямо този подсъдим да се постанови нова присъда, с която да се да се признае за виновен по обвинението.

Обвинението срещу подс. П. намира за доказано, тъй като подсъдимият като технически ръководител допуснал да се работи в изкопа без да вземе мерки за безопасност. Счита наказанието наложено на подс. П. за справедливо с оглед продължителността на наказателното производство, съдебното минало на подсъдимия и тежестта на обвинението. пледира присъдата в тази част да се потвърди.

Защитникът на подс. В. А. моли протестът да се остави без уважение. Представя доводи за невярност на обвинителното твърдение, че подсъдимият не е осигурил укрепително съоръжение. На самия обект мерки за сигурност е следвало да вземе техническият ръководител. Пледира присъдата в частта за подс. А. да се потвърди.

Подс. В. А. в лична защита се присъединява към защитника си. В последна дума моли присъдата да се потвърди. Подс. И. П., редовно призован, не се явява и не взема отношение по обвинението.

Производството за него протича отсъствено, в хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ НПК, доколкото подсъдимият живее постоянно в Република Италия.

Защитникът на подс. И. П. поддържа въззивната жалба, която допълва с нови аргументи. Пледира показанията на св. Р. А. по отношение на укрепителното съоръжение да не се кредитират. Моли съда да съобрази, че макар да е имало укрепително съоръжение, то не било използвано за работа. Поради техническите си характеристики било неизползваемо. Възразява срещу факта, че обектът се изпълнявал от подизпълнители, което било недопустимо. Подс. И. П. не бил подписвал и длъжностна характеристика. Моли присъдата в частта за подс. И. П. да се отмени и вместо нея постанови нова, с която подсъдимият се признае за невиновен.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата, на протеста и на страните в съдебно заседание, и като сам служебно провери изцяло правилността на присъдата по чл. 314 НПК, прие следното:

Жалбата е частично основателна, но не по съображенията, изложени в нея.

Протестът е изцяло неоснователен.

Присъдата е законосъобразна и обоснована, но частично неправилна. Тя е правилна в оправдателната част - по обвинението срещу подс. В. А.. Частично неправилна е в осъдителната част - по обвинението срещу подс. И. П., тъй като подсъдимият не е нарушил всички вменени специални правила. Неправилна, а и в резултат на явна грешка, е и в частта на диспозитива на присъдата за действия, които спадат „към друга правнорегламентирана дейност“. В тези части присъдата подлежи на изменение. Този изход на делото за подс. П. има не само материалноправна, но и процесуална обусловеност.

В частта на наказанието присъдата е правилна и справедлива. Настоящото въззивното производство е второ поред.

Първоначално, с присъда на ОС Монтана, по нохд № 167/16, подс. В. А. е бил признат за виновен по обвинението за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК и осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от три години. Подс. И. П. е бил признат за виновен по обвинението за престъпление по чл. 123, ал. 2 вр. ал. 1 НК и осъден на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.

С Решение № 16 от 16.01.2019г., Софийски апелативен съд, наказателно отделение, втори състав, по внохд № 1516/2018, отменил присъдата като незаконосъобразна и върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на съда.

За да постанови присъдата – предмет на настоящия въззивен контрол, окръжният съд е провел надлежно съдебно следствие и е изяснил относимите факти от значение за правилно решаване на делото. Съставил е, в по-голямата част, обосновани фактически изводи, отговарящи на действителното съдържание на доказателствата, независимо от липсата на особен анализ на гласните доказателствени източници.

По отделни детайли въззивната проверка показа отклонения на приетите за установени факти от съответните доказателства, наложило съответно и промени във фактическата част, но промените не се отразяват на крайния изход на делото и на правилното му решаване, а се отбелязват за прецизност. Налице са нарушения на съда засегнали оценката на доказателствата и в частта на техническите експертизи, довеждащо до това, съответната част от фактическите изводи да се определи като неправилна. Но и това не се отразява на крайния изход на делото като верен, при което не налага и неговата промяна, с оглед автономната оценка на доказателствата проведена от въззивната инстанция.

Налице са известни недостатъци на присъдата засегнали и изискванията за пълнота на фактическата обстановка, която е съсредоточена основно върху инцидента, от който е загинал пострадалият Н.. Не са описани установими фактически положения касаещи спецификата на договорните отношения между различните подизпълнители на проекта по изграждане канализацията на гр. Монтана, от значение да се знае как точно са обвързани от тях, доколкото те и са вменени на подсъдимите. Непълнотата касае още и факти за мероприятията, които подс. В. А. е провел, за да осигури укрепително съоръжение за процесния обект. Още, от доказателствената съвкупност, съдът е пропуснал да съобрази обяснения на подс. А., каквито е давал пред предишен състав на окръжния съд.

Тези недостатъци са отстраними от въззивната инстанция и не са основание за отмяна на присъдата. Още повече, че настоящият въззивен контрол е втори поред и по силата на чл. 335, ал. 3 НПК, дори при повторно присъствие на отстраними съществени процесуални нарушения, съдът няма други правомощия освен да реши делото по същество.

За доизясняване на отделни фактически положения свързани с кръга вменени задължения на подс. В. А., този съд допусна допълнителен разпит на двама свидетели – Р. А. и Р. Л., разпит на подс. В. А., като прочете негови обяснения, дадени пред друг състав на първоинстанционния съд – този по нохд 167/16 на МОС.

Допълнително изяснените факти не променят съществено вече установените от първоинстанционния съд и на по-голямо основание потвърждават правилността на присъдата, и от фактическа, и от правна страна, с изключенията за частичната неправилност на приложение на закона, които бяха отбелязани, но които не отразяват на изхода на делото.

При собствен прочит на събраните доказателства, въззивният съд като цяло споделя приетата от окръжния съд Монтана фактическа обстановка, която само само на места се нуждае от коригиране и допълване.

Установява се от фактическа страна, че:

Подс. В. А. през 2013 и към месец февруари 2014г. бил управител на дружеството „Валерон Груп Инженеринг“ ЕООД.

Подс. И. П. бил назначен в дружеството „Валерон Груп Инженеринг“ ЕООД първоначално като водопроводчик /външно ВиК/ с трудов договор № 76 от 28.10.2013г. /л. 186, т. 2 ДП/.

С допълнително споразумение от 22.01.2014г., към трудовия договор № 76/28.10.2013г., считано от 22.01.2014г., подс. И. П. преминал от длъжност „водопроводчик външно ВиК“, на длъжност „технически ръководител“. Обект, на който подс. И. П. следвало да изпълнява длъжността бил гр. Монтана, „Разширение и рехабилитация на канализационна и водоснабдителна мрежи на гр. Монтана“. /л. 179, т. 2 ДП/ По това обстоятелство, и в отговор на възражение на защитата, следва да се отбележи, че окръжният съд неправилно е приел, че подс. И. П. е назначен като технически ръководител с допълнително споразумение от 28.10.2013г., а не от 22.01.2014г. Така приетият факт не отговаря на писменото доказателство – самото допълнително споразумение с дата 22.01.2014г. Грешката в датата е чисто техническа, вероятно обусловена от объркване с датата на самия трудов договор, и няма съществено значение. Тя не променя факта на така или иначе изпълнявана от подсъдимия длъжност включително и към датата на процесното събитие.

Подс. И. П. бил назначен като „технически ръководител“ без да има необходимото образование, квалификация и стаж. Той е завършил специалност „маркшайдер“ в Техникума по минна промишленост в гр. Хасково, и можел да извършва само геодезически замервания. съгласно чл. 163а, ал. 2 ЗУТ технически правоспособни са лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация „строителен инженер“, „инженер“ или „архитект“, както и лицата със средно образование с четиригодишен курс на обучение с придобита професионална квалификация в областите „Архитектура и строителство“ и „Техника“.

„Валерон Груп Инженеринг“ ЕООД, по силата на договор от 09.08.2013г. за възлагане на строителство с възложител – „Викс Груп“ ЕООД, приело да изпълнява строителни-монтажни дейности като подизпълнител на проект „Разширение и рехабилитация на канализационната и водоснабдителна мрежа на град Монтана“. /договор на л. 134, т. 1 ДП/ На 09.08.2013г. подс. А., като управител на „Валерон Груп Инженеринг“ ЕООД подписал и допълнително споразумение към договора, с „Викс Груп“ ЕООД с предмет: съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/ и Пожарна безопасност /ПБ/ и при едновременна работа на обекта.

По силата на това споразумение страните – „Викс Груп“ ЕООД и „Валерон Груп Инженеринг“ ЕООД се задължавали да осигурят безопасни и здравословни условия на труд, противопожарна и аварийна безопасност на работещите. „Валерон Груп Инженеринг“ ЕООД като подизпълнител се задължавало да провежда обучение и инструктажи на своите служители, да прави оценка на риска, да осигурява необходимите лични предпазни средства и работно облекло, предпазни каски, подходящ режим на труд и почивка. Възложителят бил длъжен да предостави на изпълнителя инструкции за безопасност и здраве при изпълнение на основните трудови дейности и експлоатация на машини и съоръжения. При извършване на СМР по пътища и улици, изпълнителят се задължавал да спазва изискванията на Наредба № 3 от 16.0.2010г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. /допълнително споразумение на л. 140, т. 1 ДП./ Самото дружество „Викс Груп“ ЕООД, от своя страна, било подизпълнител на проекта по силата на договор с „ККС 5“ ЕООД, последното – също било подизпълнител, по силата на договор с „ГБС Инфраструктурно строителство" АД, което пък било част от консорциума – изпълнител – „Канализация Монтана 2012“ възложител - Община Монтана. Договорът между двете дружества е от 26.07.2013г./ л. 16 т.5 ДП/ На същата дата между дружествата било подписано и допълнително споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, опазване на околната среда и социална отговорност. По силата на т. 4, 2 – „ККС 5“ наречен „изпълнител“ съобразява своите инструкции по безопасност, хигиена на труда и пожарна безопасност с инструкциите на „главния изпълнител“ – „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД. Като цяло „изпълнителят“ се задължавал и с това споразумение да спазва голямо множество норми за безопасност. Съгласно т. 4.17 изпълнителят запознава всички свои служители и работници на обекта с политиката, инструкциите и други правила, предоставени от главния изпълнител. /споразумение на л. 24, т. 5 ДП/ Няма клауза по силата на която „изпълнителят“ да запознава с инструкциите и да задължава с тях други служители на други подизпълнители.

Подизпълнителят на обекта „ККС 5“ ЕООД имал утвърдени множество инструкции за безопасна работа, като: „Инструкция за безопасна работа при монтаж на външен тръбопровод“ /л. 49, т. 1 ДП/, „Работна инструкция за безопасна работа при полагане и монтаж на тръбопроводи“ /л. 50, т.1 ДП/, „Работна инструкция за безопасна работа при изкопни работи“ /л. 51, т. 1 ДП/, „Инструкция за безопасна работа при изкопни работи“. / л. 60, т. 1 ДП/ В инструкцията за безопасна работа при изкопни работи / л. 60, т. 1 ДП/, били описани правила за работа, вкл. и на техническия ръководител. В т. 1.1.1. се указвало, че се разрешава започването на изкопни работи само след вземане на всички необходими мерки по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В т. 1.1.2. – техническият ръководител прави проверка на сигурността и обезопасяване на откосите на изкопите. В т. 1.3.1 се указвало, сред редица мерки и тази, че при изкопи – или се оформят откоси, или се използва подходящо укрепване. В т. 1.3.9 – се указвало, че преди започване на изкопните работи задължително трябва да бъдат монтирани всички предвидени ограждащи и предпазни съоръжения. Инструкцията съдържала и множество други специфични технически изисквания за безопасност при изкопни работи.

Няма данни обаче тази инструкция, както и всички други утвърдени за нуждите на „ККС 5“ ЕООД, да са сведени до знанието на подс. И. П. като технически ръководител във „Валерон Груп Инженеринг“ ЕООД и той по някакъв начин, като е известен за правилата, да е задължен да ги спазва. още повече, че подс. П. не се явява служител на „ККС 5“ ЕООД, нито по друг начин се обосновава правно основание за обвързаност с инструкциите и на външни за дружеството лица – служители на други подизпълнители на обекта. Напротив, установява се от обясненията на подс. В. А., че той като подизпълнител на строителните дейности, не е получавал от „ККС 5“ ЕООД и от „Викс Груп“ ЕООД документация за правилата за безопасност, макар да не изключва възможността да са били дадени на техническия ръководител, тъй като той участвал в заседанията по трудова безопасност.

Изложеното се извежда и от писмените доказателства– писмо на „Викс Груп„ ЕООД, че дружеството не е имало достъп до проекти, планове, планове за здравословни условия на труд и разрешения за строителство, които са приоритет на главния подизпълнител /в случая това е „ККС 5“ ЕООД/. На останалите подизпълнители /какъвто е и „Викс Груп“ ЕООД/ се давали конкретни задачи от участъци от проекта /писмо на л. 2, т. 5 ДП/.

Поначало дружеството „Валерон Груп Инженеринг“ ЕООД разполагало с укрепително дървено съоръжение за изкопи, което обаче било откраднато. След него подсъдимият В. А. осигурил метално укрепление. Такова било доставено за работа още по времето, когато длъжност технически ръководител в дружеството заемал св. Б. Б.. Докато заемал длъжността укреплението било използвано няколко пъти. През втората половина на м. януари 2014г. св. Б. напуснал, на негово място постъпил подс. И. П. с цитираното допълнително споразумение към трудовия му договор, считано от 22.01.2014г. За това укрепление знаел и подс. И. П., който бил давал нареждания на работниците в отделни случаи да го ползват / показания на св. Р. Л. л. 139 внох № 208/23 и обяснения на подзс. В. А. – л. 141 внохд 208/23//.

Използването на металното укрепление било възможно по силата на допълнително споразумение от 10.08.2013г. към договор от 09.08.2013г. за съвместна работа на посочения обект, с което подсъдимият В. А., като управител на дружеството „Валерон Груп Инженеринг“ ЕООД се договорил с „Викс Груп“ ЕООД, чрез А. З. – управител, че по време на работа на обекта и при възникнала потребност и възможност, да се използва наличното оборудване на двете фирми съвместно. В това оборудване се включвали кринсове и укрепващи устройства. /споразумение на л. 78, т. нохд 167/2016/ На 22.02.2014г. „Валерон Груп Инженеринг“ ЕООД следвало да изпълни изкопни работи на конкретен обект на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“. Какво точно и как да се изпълни на конкретния обект определял техническият ръководител - такъв бил подс. И. П.. Така, на 22.02.2014г., около 8: 30 ч. бригада работници, след проведен устен инструктаж от подс. И. П., започнали работа. Непосредствената задача била да се направи изкоп, в който да се положат тръби. На място били работниците - пострадалият А. Н., св. П. А., св. Р. Л. – общи работници, св. Р. А. – шофьор на камион, П. К. – багерист, св. Г. Л. – който не бил служител на фирмата, но бил наел багера и искал да го изпробва, и подс. И. П. – технически ръководител.

Св. П. К. започнал да копае с багера и товари пръст в камиона на св. Р. А., който я извозвал. До около 11: 30ч. бил оформил изкоп с дължина 8-9 метра - продължение на изкопа от предишния ден, в който трябвало да се положи тръба. Дълбочината на изкопа била 1.80 - 2.20 м. По нареждане на техническия ръководител – подс. И. П., пострадалият А. Н. и св.

Р. Л. влезли в изкопа, който не бил укрепен по никакъв начин и поставили тръба. Пострадалият Н. бил с каска, но не е установено дали е била закопчана.

По това обстоятелство окръжният съд неправилно е приел, че и подс. И. П. бил влязъл в изкопа, наред със св. П. А., като е пропуснал участието на св. Р. Л.. Влизането в изкопа само на пострадалия и на св. Л., за да поставят тръбите – се извежда категорично от показанията на самия св. Л., който уточнява, че подс. И. П. им подал и тръбата, която да поставят. Св. П. А., по спомен, също е участвал, като помагал. Като цяло обстоятелството за другите влезли в изкопа лица наред с пострадалия не е и толкова съществено.

На този ден металното укрепление се намирало на близък обект и не било използвано.

Св. Р. Л. излязъл от изкопа по стълба, а А. Н. останал, за да даде „ниво“ с инструмент– „лата“, на техническия ръководител, подс. И. П., за да може да го измери с оптичен нивелир. В един момент земна маса от изкопа се свлякла върху А. Н. и го затрупала.

Присъстващи на място работници, в това число и подс. И. П., веднага се втурнали да спасяват затрупания. Започнали да изравят с ръце пръст от изкопа и да се опитват да измъкнат тялото. Докато успеят да открият част от него обаче, пострадалият бил вече починал.

Междувременно на място пристигнали екипи на МВР и Гражданска защита, които указали на работниците да спрат действия. Служителите на Гражданска защита поискали да се докара металното укрепление, за да могат да го поставят в изкопа, да го обезопасят и така да влязат и извадят трупа.

Дружеството можело да ползва такова метално укрепление, което било на друго дружество, но можели да го вземат и в момента се намирало на близък обект - на около 500м. разстояние. То било докарано от шофьора св. Р. А. и багериста св. П. К. и било използвано за укрепване на изкопа и за изваждане на трупа на пострадалия Н.. За монтирането на укреплението били необходими около 15-20 минути. То се хващало от багера и така се спускало в изкопа. / показания на св. Р. А. на л. 136 внход 208/23/ От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че непосредствената причина за смъртта на А. Н. е тежка черепно - мозъчна травма със счупването на черепа, с кръвоизливите под меките мозъчни обвивки и разкъсване на мозъчния ствол – продълговат мозък и мост.

Установените травматични увреждания - охлузвания, кръвонасядания, разкъсно - контузиите рани, счупвания на костите на черепа, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки и разкъсване на мозъчния ствол, счупване на кост /ребро/ от гръдния кош и кръвоизлив в гръдната кухина, са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи и тьпоръбести предмети, като носят белезите на прижизнено получени. Като характер и локализация нараняванията добре отговарят да са получени след затрупване от свлекли се пясък, земна повърхност и камъни.

От техническа страна се установява, че причина за злополуката е липсата на укрепително съоръжение за укрепване на стените на изкопа и свличането на земни маси. По проект, по детайл и по технология на изпълнение на строително-монтажни работи при канализации, укрепването на изкопи е задължително, трябва да бъде плътно, за да бъдат обезопА.и работниците и тръбата при работа в изкопа.

Също така, от техническа страна, в един изкоп може спокойно да се работи до дълбочина от 1, 25м без защитни мерки. Максималната дълбочина на изкопа може да достигне 1, 75м, в случай, че горните 50 см. се изкопаят на откос при наклон от 45°. Всички други изкопи с по-големи дълбочини трябва да се обезопасяват с укрепващи системи.

В конкретния случай изкопът е бил с дълбочина 1.80 - 2.20 м, без да има направени откоси и е трябвало да се изпълни другата мярка за защита - използване на подходящо укрепление за стените на изкопа, което да не дава възможност за свличане на земна маса.

След описания инцидент, подс. И. П. изпаднал в тежко здравословно състояние.

От месец май 2016 г. той е диагностициран с „рак на пикочния мехур“ Проведено е оперативно и химиотерапевтично лечение, приложено е и лечение на левия бъбрек и уретер. Отстранен е пикочният мехур, простата и прилежащи анатомични структури с оформяне на нов пикочен мехур от хълбочно черво. /експертиза на л. 89, внохд 208/23/ По доказателствата:

Така приетата фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни: показания на св. Б. Б. /л. 107 нохд 7/19, вкл. прочетени показания – л. 256 т. 5 ДП и л. 63 нохд № 167/16/, св. Г. Л. /л. 108 нохд № 7/19/ вкл. прочетени показания л. 254, т. 5 ДП и л. 63 нохд № 167/16/, св. С. И./ прочетени показания от л. 232, т. 5 ДП/, св. П. А. / л. 128 нохд 7/19, прочетени л. 258, т. 5 ДП и л. 12, нохд 167/16/, св. Р. А. / л. 130 нохд 7/19/, св. П. К. /прочетени показания л. 246, т. 5 ДП/, показания на св. Р. Л. / л. 143 нохд 7/19/, прочетени по л. 249т. 5 ДП и л. 61 нохд 167/16/, обяснения на подс. В. А., дадени пред друг състав на съда и прочетиеин от САС – л. 122 и л. 125, нохд 167/16, писмени доказателства и доказателствени средства, приложени по делото – протоколи за оглед на местопроизшествие, оглед на труп, строителна документация, договори, справки за съдимост, инструкции и други документи. експертизи: съдебно- медицинска експертиза на труп № 21 /2014 на в.л. д-р И. Д. / л. 177, т. 5 ДП/, съдебно- техническа експертиза на в.л. инж. Н. А. / л. 187 т. 5 ДП/ съдебна строително–техническа експертиза изготвена от в.л. инж. М. Г. /л. 202, т. 5 ДП/ съдебно-медицинска експертиза изготвена от в.л. Д. Н. назначена във въззивното производство / л. 891 внохд № 208//23.

Като цяло доказателствата по делото са непротиворечиви, както е приел и окръжният съд, с отделни изолирани изключения по несъществени детайли, докато съществените за предмета на делото факти се извеждат от доказателствата еднопосочно.

Както вече се отбеляза, окръжният съд не е провел специален анализ на гласните доказателствени източници. Маркирал е част от тях в контекста на това какво се установя – тези, които потвърждават, че дружеството „Валерон Груп Инженеринг“ ЕООД разполагало с метално укрепително съоръжение /св. Г. Л., Б. Б., Р. А., П. К./, и че сутринта на този ден бил проведен инструктаж – св. Г. Л. и св. П. А.. Гласните доказателства, в това число и обясненията на подс. В. А., като последователни и кореспондиращи си в съществените факти, и не повдигат спорни въпроси, при което този подход на окръжния съд, е допустим по силата на чл. 305, ал. 3 НПК и не се явява процесуален недостатък.

От своя страна, въззивната инстанция намери, че са напълно безспорни доказателствата за начина, по който е настъпил процесният инцидент, каква работа е следвало да се извърши на обекта, кои са присъствали, как са протекли спасителните мероприятия, в това число – безспорно е и, че за целите на изваждането на трупа на А. Н. е било докарано и използвано метално укрепление.

Като несъмнено се установява и обстоятелството, че дружеството „Валерон Груп Инженеринг“ ЕООД разполагало с метално укрепление за изкопи, което заместило откраднатото, но което се намирало на друг обект.

За това, че за конкретния обект е имало възможност да се използва метално укрепление са показанията на предишния технически ръководител - св. Б. Б. /л. 107 нохд 7/19, вкл. прочетени показания /л. 256 т. 5 ДП и л. 63 нохд № 167/16/. За такова метално укрепление говори и св. Г. Л. / л. 108 нохд № 7/19/ вкл. прочетени показания от ДП /л. 254, т. 5 ДП и л. 63 нохд № 167/16/. За възможност да се ползва метално укрепление говори и св. Р. А.. /показания на л. 130 нохд 7/19/. И в показанията си пред апелативния съд свидетелят потвърждава, че са вземали въпросното укрепление от другия обект, макар да не помни кога точно и че укреплението можело да се използва за този изкоп. /л. 136, внохд 208/23/. В показанията си св. Р. Л. също потвърждава, че се направило метално укрепление, което стояло на „едно място“ от там се „вземало и прекарвало“, пренасяли го с превоз, ползвали го на моменти. /л. 138 внохд 208/23/. Това, че работниците са можели да ползват укреплението, не се опровергава от показанията на св. Л. от досъдебното производство /прочетени/, според които „имало едно голямо и тежко укрепление“, което не го използвали, тъй като не можело да се използва „за тази работа“, но „повече подробности могат да кажат Б. и И.“. Независимо от непоследователността на свидетеля за това дали са ползвали укреплението и колко често, той еднопосочно все пак твърди, че такова укрепление е имало. Субективната преценка за пригодността му не е меродавна за възможността, така или иначе, да се използва, като налично.

Не на последно място наличието на метално укрепление се потвърждава и от обясненията на подс. В. А., дадени пред САС, които съдът преценява като достоверни, кореспондиращи на останалия доказателствен материал, в това число на показанията на цитираните по-горе свидетели. Съдът кредитира обясненията, че подс. А., че веднага след като бил уведомен за кражбата на дървеното укрепление, реагирал и взел за послужване от „Викс Груп“ ЕООД метално укрепление, докато се сглобявало тяхното. Указвал на работниците, че укреплението трябва да е до тях. Освен това укреплението било направено така, че да може да се свива и разширява според изкопа. /л. 140, внохд 208/23/ Неоснователно е възражението на защитника на подс. П., че за укреплението е следвало да има специално удостоверение – сертификат за годността му и за това, че отговаря на нормативните изисквания. Достатъчно е за нуждите на изпълнение на конкретната задача, че такова укрепление е било налице и е можело да се използва, макар да е изисквало повече усилия. При това съдът не провежда разграничение във възможността да се използва укреплението според повода, за който е използвано – дали да укрепи изкопа, за да се работи в него, или да го укрепи – за да се извади трупа на пострадалия. Поводът за използване е без значение, след като е безспорно, че укреплението служи по предназначението си да укрепи изкопа.

За това че задачите за деня се давали от техническия ръководител са показанията на св. Р. Л. /л. 138 внохд 208/23/, обясненията на подс. В. А. /л. 141, внохд 208/23/. В прочетени показания на св. Л. от досъдебното производство, вече съвсем конкретно се изяснява, че подсъдимият И. П. е дал нареждане на пострадалия и на св. Л. да слязат в изкопа, за да поставят тръба, която им подал сам той. /показания на л. 249, т. 5 ДП/ По повод изрично възражение на защитника на подс. П. - няма причина показанията на св. Р. да не се приемат за годно доказателствено средство, поради данните, че свидетелят преживял тежко инцидента и изпаднал в тежко психическо състояние. Психо-емоционалното преживяване на случая, включително с възможността да се изживее шок от него, съдът не намира да е основание, което да поставя под съмнение свидетелската годност на лицето. Още повече, че св. Р. Л. е само един от свидетелите, които описват случая и неговото описание по същество е тъждествено на това на останалите разпитани по обстоятелствата свидетели.

Кредитират се показанията и на св. Р. Л.. Несъмнено е, и в тази посока са всички гласни доказателства, че на деня на инцидента на самия обект не имало съоръжение за укрепване на изкопа.

Нещо повече, чрез редица свидетелски показания, които няма основание да не се приемат за верни, се изяснява, че металното укрепление не се е използвало на този ден, но не се е използвало и в дните преди това. Така, според показанията на св. П. А. за времето, през което работил – от „месец и нещо“, нямало укрепление. Св. Р. А., докато работел също не бил виждал укрепление. Според показанията на св. Г. Л. – виждал е металното укрепление, но то не било използвано никога.

Фактически извод, който този съд съставя, е, че укреплението е използвано в изолирани случаи, инцидентно и не като правило.

Съдът не приема за установено, че подс. В. А., независимо че дружеството е имало на разположение метално съоръжение, е давал указания на работниците да не го ползват, защото трябвало да бързат. В този смисъл са донякъде показания на св. Г. Л.. Същият твърди, че подс. В. А. казвал, че трябвало да се „правят метражи“ и „нямало време за такова нещо“ /в контекста да се използва укреплението/, /л. 109 нохд/. Свидетелят обаче по-натам уточнява, че не може да си спомни прецизно и че е възможно подс. А. да не е казвал точно това, но все пак смисълът на указанията му бил да не се бавят. При този характер на показанията на свидетеля, въззивният съд не приема за установено подс. В. А. да е давал подобни указания.

Показанията, макар и при липса на ясен спомен и непретендиращи за достоверност, за това че подс. А. е давал указания да не ползва съоръжението, противоречат на показанията на св. Р. А., дадени пред САС, че подс. А. много пъти се „карал“ с тях и с техника да се взема и се използва укреплението. Освен това подс. А. идвал на обекта, упражнявал контрол, дори работел с тях. /показания на л. 136, внохд 208/23/.

Стриктно погледнато, такива указания навеждат на склоняване към умишлено нарушаване на правилата за безопасност, въпреки наличието на обективни предпоставки да се спазват. Няма данни за такива действия на подс. А.. С това, на по- голямо основание съдът не приема подс. А. да е пречел металното укрепление да се ползва, напротив.

Тези съображения на съда са и процесуално ирелевантни, тъй като за такива действия на подсъдимия няма и обвинителни факти.

Възможността и на този ден да се използва укреплението не се опровергава от показанията на св. Р. Л., който говори, че дружеството имало укрепление по принцип, на този ден обаче нямало, знае, че са откраднали укреплението, не знае дали е имало друго съоръжение. /л. 144 нохд 7/19/. Не се опровергава и от показанията св. П. А., че нямало укрепление на обекта, и тези на св. Р. А., че докато работили на обекта не е виждал да се ползва такова. Но и от показанията на този свидетел е несъмнено, че укреплението стояло на друг обект, откъдето и го докарали, за да извадят тялото на пострадалия.

Възможността да се използва за деня на процесния инцидент въпросното метално укрепление не е отречено и от становището на в.л. М. Г., изразено в съдебно заседание /л. 145, нохд 7/19/, в смисъл, че укреплението било много голямо, с две платна и колони и не било удобно, не било за този вид обект. Но фактът, че съоръжението е било използвано, въпреки това, за да се укрепи изкопът и да влезе спасителен екип, който да извади пострадалия оттам, говори, че въпреки конструкцията, размерите и теглото, съоръжението на практика е можело да се използва. Това, че скелето е било тежко и се спускало с багер не е основание то да не се използва.

За този извод съдът се доверява и на обясненията на подс. А., че укреплението е предназначено за работа, дори да изисква малко повече усилия, за да се направи периметърът на изкопа. /л. 141 внохд 208/23/ Дори и да не е било напълно подходящо това съоръжение, не е установено подс.

А. да е давал разпореждане да се работи въпреки неговата неприложимост. Не е установено подсъдимият да е давал разпореждане за работа въпреки невъзможността да се използва укреплението. Не е установено и да е уведомяван, че с това укрепление не може да се работи, така че да търси алтернативи.

По отношение показанията на св. П. А., налице е противоречие с тези дадени пред МОС по нохд № 167/16, прочетени от съда по нохд 7/19, и тези от досъдебното производство и които са предмет на специално възражение от защитника на подс. П., като засегнали факта казвал ли е подс. И. П. на пострадалия специално да излезе от изкопа и причината поради която той все пак останал в него.

Така, пред съда по нохд № 167/16 свидетелят А. е казал, че пострадалият А. Н. е останал в изкопа независимо че техническият ръководител – подс. И. П. им наредил да излязат. /л. 121 нохд 167/16/ В разпит от досъдебното производство свидетелят заявява, че няма представа защо пострадалият Н. останал в изкопа и какво е правил там. / л. 258 т. 5 ДП/.

Показанията на свидетеля по нохд № 167/16 съдът оценява като недостоверни, доколкото са опровергани от останалия доказателствен материал: показания на св. Р. Л. – който предполага, че пострадалият останал в изкопа, за да вземе ниво на тръбата, каквато е практиката при този вид дейности. /л. 249 т. 5 ДП/, показания на св. Р. А., че пострадалият останал в изкопа като държал „латата“, а подс. И. П. гледал в нивелира /л. 252, т. 5 ДП/. В този смисъл са и показанията на св. П. К. – че пострадалият държал „латата“, стъпил с двата си крака върху тръбата, а подс. И. П. бил застанал с нивелира вдясно от изкопа. / показания л. 246 т. 5 ДП прочетени/. Изяснява се логично, че причината да остане пострадалият Н. в изкопа е да се нивелира тръбата, като за това е следвало да държи „латата“, а подс. И. П. да замери с нивелира.

Показанията на св. А. дадени по нохд № 167/16 в тази част, освен че са отречени от показания на останалите свидетели, са и нелогични, и на това основание също недостоверни, тъй като няма нормална причина, ако работникът няма задача, която да свърши, да остане на работното място, въпреки обратните нареждания на ръководителя си.

Дори пострадалият да е останал самоволно, това също няма никакво отношение към причината за произшествието и настъпилата смърт - че изкопът не е бил укрепен. Значението на причината не се променя поради конкретиката на продължителността на пребиваването на пострадалия в изкопа. Още повече че това дали пръстта е можела да се свлече в по-ранен или по – късен момент е въпрос на случайност, срещу която, така или иначе, не са били взети никакви мерки. Ето защо, не е оневиняващо обстоятелство това, че ако пострадалият е бил излязъл минута по-рано от изкопа, дори и като изпълнение на указания на техническия ръководител, е нямало да пострада.

По въпроса дали пострадалият Н. е бил с каска докато работел в изкопа, този съд, както и първият прие, че е бил. Еднозначни са показанията на свидетелите, които са помагали за изравянето на пръстта след срутването й, че пострадалият е бил с каска, тъй като такава е намерена в изкопа – показания на св. Р. А. /л. 130 нохд 7/19/ и св. Р. Л./ л. 143 нохд 7/19/, св. П. К. /л. 246, т. 5 ДП прочетени/.

Неустановено обаче остава дали тя е била закопчана или не. Каската не е и описана в протокола за оглед на местопроизшествие от 22.02.2014г. на л. 30, т. 1 ДП, за да се определи дали има изобщо приспособления за закопчаване. С протокола за оглед не са иззети и никакви вещи, в това число и каска, която от своя страна да бъде предмет на отделен оглед, за да се прецени възможността за закопчаване. Тук следва да се съобразят показанията на св. Р. А., че когато изравяли тялото на пострадалия Н., каската се показала от земята, била здрава и че я изхвърлили горе до изкопа / л. 252, т. 5 ДП прочетени/ Единствено в съдебно-строителната експертиза на в.л. М. Г., стр. 9 вещото лице твърди, че А. Н. е бил с каска на главата, но не е била закопчана, защото нямала каишка за подбрадник, с която каската да се закопчае, за да не пада. В тази част експертизата съдържа фактически констатации и изводи, съставянето на каквито обаче е в правомощията само на органите на наказателното производство. Освен това, информацията, с която експертизата си е служила за тези изводи е извлечена от показания на подс. И. П., но разпитан като свидетел. Показанията, с оглед привличането на И. П. като обвиняем, нямат процесуална стойност и не могат да се използват като надлежно доказателствено средство, респективно – да се черпят факти от тях. /л. 210, т. 5 ДП/ Тук следва да се отбележи противоречие, което окръжният съд е допуснал тъй като в обстоятелствената част на мотивите си е приел, че каската не е била закопчана, докато по-натам в правните си съображения е отбелязал, че не било установено дали кастата била закопчана или не. Противоречието не разстройва като цяло последователния и свързан характер на мотивите и е по факт, който е и правно ирелевантен тъй като не е обвързан със специално обвинително значение.

Въззивният съд се съгласява с изводите, които е направил окръжният по приетите от него експертизи: съдебно-медицинска – относно травматичните увреждания на пострадалия и причината за смъртта, както и механизма на настъпването й.

Съгласява се и с приетото от съда от техническата експертиза на в.л. Г. относно причината за свличането на земна маса.

В тъждествен смисъл е и заключението на техническата експертиза на в.л. Н. А. относно техниката на укрепване на изкопите. Обосновано е заключението на тази експертиза по отношение на механизма на настъпване на произшествието, в чисто техническия му аспект, при който: в случая не е имало никакво укрепване на стените на изкопа, работникът се е намирал в изкопа, в един момент се свлича земна маса и той бива затиснат и затрупан от нея, вследствие на което и загива. /л. 188 – 189, т. 5 ДП/.

Обосновано и като израз на специални знания е заключението, че по принцип в един изкоп може да се работи до дълбочина до 1, 25 м. без защитни мерки, но при всички други, какъвто е и частният случай с дълбочина на изкопа – 1, 80 - 2, 20 м., трябва да се обезопасяват с укрепващи системи. Трябвало е да се използва подходящо укрепление за стените на изкопа, което да не дава възможност да се свлече земна маса.

Съдът не е показал отношение към заключенията на експертизите в частта на заявени нарушения на правила за здравословни и безопасни условия на труд.

Тази инстанция намери, че не следва да се обвързва с отговори на техническата експертиза на в.л. Н. А. по въпросите: има ли допуснати нарушения на правилата за безопасност на труда съгласно законовата и подзаконовата норматива уредба, кое е длъжностното лице, което ги е допуснало има ли причинно – следствена връзка между тях и злополуката, кое нарушение, ако не бе допуснато, не би се стигнало до злополуката /техническа експертиза на в.л. Н. А. на л. 187, т. 5 ДП. В тези части експертизата дава отговори, които не съдържат специални /технически и инженерни/, а правни знания.

При това съдът игнорира частта от експертизата, която посочва нарушени нормативни правила и лицата, които са допуснали нарушенията, Обоснована е и техническата експертиза на в.л. М. Г., макар в по- голямата си част тя да е изпълнение на задачи да проследи съдържанието на писмени доказателствени източници и има характер на фактически констатации по тях. С характер на отговори на фактически въпроси са тези по задача 1, 2, 3 и 4 - за участниците в строителния процес, за етапите на работа по проекта, за това налице ли са отклонения от установените етапи на строително – монтажните работи на конкретния обект. В тази част експертизата няма принос чрез специални знания за разкрИ.е на обективната истина. Също така в тази част, присъстват констатации на вещото лице за допуснати от подсъдимите нарушения, т.е. те са с правен характер. С такъв характер е отчасти отговорът на задача 3, и изцяло на задача 4.

С технически характер ангажиращ специални знания, в която част експертизата следва да се приеме, е отговорът на задача 5. Изяснява се, въз основа на него, че няма причинно-следствена връзка между първия, по – широк срез в пътната асфалтова настилка /какъвто бил направен/ и настъпването на злополуката.

Установява се също така, че в самия изкоп, където се вадят старите канализационни тръби и се монтират нови – по - широки, земната маса е по – рехава, с променена плътност и структура, вследствие от предишния изкоп за старата канализация, че не е изпълнено укрепването на изкопа и е настъпило срутване на земна маса.

В технически план, вещото лице е разгледало предоставеното метално укрепително скеле, което е тежко, с тегло над 850 кг, едното платно тежи 400 кг. а платната са две и свързващите метални тръби и елементи с нарезни винтове между тях. Скелето е общо с тегло над 1 тон. То не може да се демонтира, мести и монтира без кран. На практика, доставеното монтажно метално укрепително скеле, според вещото лице, е било неприложимо.

Съдът по-горе вече има възможност да покаже разбирането си за значението на експертизата в тази част, и че становището на вещото лице, така или иначе не изключва възможността, дори по-трудно, скелето да бъде използвано. При това въззивната инстанция се съгласява напълно със съответните изводи на окръжния съд, че и при тези забележки на техническата експертиза на в.л. Г. към качествата на скелето, няма пречки то да се използва, така както е използвано и при изваждането на тялото на пострадалия.

С характер на медицински знания, с което се излиза извън областта на компетентност, е заключението на вещото лице инж. Г. обаче в частта, че смъртта на пострадалия е настъпила от удара с голям камък в буцата паднала върху главата му, останала бе каска. Че буцата, като била с дължина около 80 см., и ширина 30-40 см., а пострадалият бил затрупан с пласт земя дебел 20 см., то главата била затрупана със земна маса около 0, 070 куб. м., с тегло около 120- 140 кг. и ако не е бил камъкът в буцата, Н. е нямало да загине, само е можел да получи нараняване. Също изискващо медицински знания е заключението на инж. Г., че ако каската била на главата на пострадалия в момента на падането на голям камък, той щял да пострада, но нямало да загине.

Освен това, по напълно недопустим процесуално начин, вещото лице, за всички тези констатации и изводи, си е служило с показания на подс. И. П., разпитан като свидетел, които показания, с оглед привличането му като обвиняем по-късно, /в каквото качество той не дава обяснения/, но могат да се ползват и да служат за доказателствени източници. /стр. 10 на експертизата/ Ето защо, в тази част, въззивният съд намери, че експертизата следва да се изключи от доказателствената маса. Нейните изводи не следва да обвързват съда.

Съответно, и мотивите на окръжния съд, с които е възприел тази част от експертизата, следва да се считат за порочно изградени, а фактите в тях – погрешно установени. Порочно и в нарушение на процесуалния закон за съставяне на вътрешно съдийско убеждение въз основа на надлежно изследване на обстоятелствата и поради това, че не е преценил, че техническата експертиза в тази част използва знания, каквито вещото лице не притежава, както и че констатациите са съставени върху ненадлежни доказателствени средства, които следва да се изключат от доказателствения обем по делото, следва да се игнорират изводите на окръжния съд, че: „Според вещото лице /инж. М. Г./ обемът на падналата земна маса не е много и смъртта е настъпила от удара с голям камък в буцата, паднала върху главата му /на пострадалия Н./, останала без каска. Ако не е бил камъкът в буцата, А. Н. е можел да получи нараняване, но не и да загине. Освен това, цялото количество земна маса, която е паднала върху него и го е затрупала е около 0, 15 - 0, 20 куб. м., с тегло около 280-380 кг. Земната маса не пада върху него, тя се свлича върху него и тогава тежестта на земната маса върху тялото не е по-голяма от 300-400 кг./“ За нуждите на фактическите и правни изводи на съда обаче могат да се използват специалните знания на вещото лице д-р И. Д., който в разпита пред МОС уточнява по отношение механизма на произшествието, че няма характерни особености, по които да се определи точно с какви предмети са получени ударите като причина за уврежданията. Като вид, характер и локализация добре отговарят да са получени по начин – след затрупване, свлекли се пясък, земна маса и камъни в изкопа. От земната маса обикновено се получава задушаване, но за да се счупи черепът, освен удари има и притискане със значителна сила. По отношение на каската - прави предположение, че ако е била сложена правилно, можело и да помогне, но обикновено строителите слагали каските без да ги закопчават. / разпит на л. 128, нохд 7/19/ Ирелевантни са изследванията и заключението на техническата експертиза на в.л. инж. Г. и по задачата да се проследят инструктажните документи и отговори кои са те и как са водени, такива фактически положения не са и включени в обвинителните факти.

Стриктно погледнато, всяко едно от заключенията на двете технически експертизи в случаите, когато притежават правен характер, са твърдение за нарушения, каквото в съдебната фаза на наказателното производство може да прави единствено прокурорът и то в надлежната форма на обвинителния акт.

В заключение, задачите, които са били поставени на техническите експертизи с правен характер са можели да служат единствено за очертаване рамките и посоките на разследване, за подпомагане на разследващите органи и прокурора за целите на обвинението, но не се явяват способи за доказване по чл. 106 НПК, нито имат основанията, визирани в нормата на чл. 144, ал. 1 НК за назначаване - за изясняване на обстоятелства по делото, когато са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката.

От правна страна:

По обвинението срещу подсъдимите:

На първо място следва да се отбележи, че в обвинителния акт прокурорът е заявил, най-общо, фактически положения с характер на нарушения, че: на работниците не били зачислявани лични предпазни средства, работни дрехи, ботуши и каски. Каските, които използвали били стари, без вътрешен бандаж, без подбрадник за закопчаване. Работниците нямали здрави ботуши, топли дрехи и ръкавици.

Нарушенията са релевирани без конкретна връзка с описаното произшествие - със свличането на земна маса, която затрупва работника А. Н. и довежда до смъртта му. Конкретно вменено правно задължение на всеки от подсъдимите касаещо осигуряване на лични предпазни средства, към които спада и каската, няма. Няма и факти, които да говорят по какъв начин носенето на конкретната каска от страна на работника А. Н. има връзка с и е също причина за настъпилата смърт. Факти, при които да се опише, че ако бе носил определен тип каска резултатът не би настъпил, също не са релевирани. Не се твърди от прокурора, че каската не е била на главата на пострадалия му и към момента на удара, тъй като е паднала преди това поради липса на закопчалка и по този начин е открила главата на пострадалия и той е станал по-уязвим, и поради това ударът на земната маса е поет с пълната му сила, респективно и това е допринесло за фаталния характер на този удар.

В заключение, стриктно обвинение за неосигуряване на конкретен тип каска, от кого точно е следвало да бъде осигурена, обстоятелства за причинната връзка на носенето на този тип каска с резултата, какво правно задължение не е изпълнено като не е осигурен друг тип каска и че именно неизпълнението му е също причина за настъпилата смърт, не се заявява.

Изводът е, че твърдението за неосигуряване на каска изобщо, както и каска от определен тип – с подбрадник и закопчалка, не може да се определи като стриктно обвинително твърдение.

Независимо от това, обосновано първият съд е приел, че доказателствата са в посока, че такива средства са били осигурени на работниците /св. П. А., св. Р. А./, макар да е очевидно, че нито работните дрехи, нито ботушите или ръкавиците, са лични предпазни средства в състояние да предотвратят настъпването на резултата.

На следващо място, окръжният съд се е спрял и на фактите за проведен инструктаж на работниците, като е приел, че такъв е проведен. Сам прокурорът в обвинителния акт завява, че на работниците е проведен инструктаж за деня. Обвинително твърдение за това, че провеждането или непровеждането на инструктаж по някакъв начин е свързано с настъпилото произшествие обаче не се прави. Съдът се е занимал и с инструктажи от друг вид – неежедневни, като е приел, че и такива са провеждани, независимо, че такова обвинение няма.

Може да се обобщи, че съдът е бил в положение да се занимава с различни видове нарушения, каквито предполага, че прокурорът е имал предвид, без обаче да са заявени еднозначно в обвинителния акт. Към тези положения спада това по значението на каската, на инструктажите, и на водене на инструктажните книги.

По обвинението срещу подс. В. А.:

Верни за изводите на съда, че подсъдимият не е извършил вмененото престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. Той е извършвал занятие, правно-регламентирано и източник на повишена опасност, тъй като е бил управител на дружество изпълняващо строителни работи, но в тази дейност не е извършил вменените му нарушения.

Верен е изводът на първия съд, че от установената фактология и от обвинителните рамки, единственото конкретно нарушение, което може да се изведе, и което се намира в причинно-следствено връзка със смъртта на А. Н., е, че изкопът не е бил укрепен и че това е нарушение на чл. 49, т. 2 от Наредба № 2/22.03.2004г за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи на МТСП и МРРБ.

Чисто фактически, установи си, че подс. А. е направил всичко зависещо от него, за да осигури укрепление и то е било осигурено. Именно осигуряването е попадало в неговите задължения като такива от управленско – организационен, а не оперативно – изпълнителски характер. От оперативно-изпълнителски характер са били задълженията на техническия ръководител, който, като е знаел, че на този ден ще се прави изкоп и в него ще се полагат тръби, и е видял, че изкопът е с определена дълбочина, е следвало да разпореди да се докара укрепителното съоръжение и се монтира преди да се влиза и работи в изкопа.

Повдигнатото обвинение от правна страна срещу подс. В. А. е за нарушение на чл. 127, ал 1, т. 3 и чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 4, чл. 14, ал.1 и ал. 2 и чл. 16, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, чл. 16, ал. 1, б. „б“ и чл. 49, т. 2 от Наредба № 2/22.03.2004г за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи на МТСП и МРРБ.

Макар да е вменил тези текстове от закона, видно е от обвинителния акт, че прокурорът, за част от тях, не е описал съдържанието им в пълнота. Това прави обвинителната претенция неясна и противоречива, като остава и в този случай да се предполага предметът на обвинителната претенция и волята на прокурора.

Тъй като изходът на делото за подс. В. А. е изцяло оправдателен и той е правилен, този характер на обвинението, което в други случаи би било негодно да постави рамките на съдебната фаза на производството, не се явява съществено процесуално нарушение, а на собствено основание води до потвърждаване на оправдателния резултат.

Съгласно нормата на чл. 127, ал.1, т. 3 КТ: „Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури: 3. здравословни и безопасни условия за труд;

Съгласно нормата на чл. 275, ал. 1 КТ: „Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.“ Съгласно нормата на чл. 4 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд:

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.), (1) Работодателят е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като прилага необходимите мерки, включително:

1. превенция на професионалните рискове; 2. предоставяне на информация и обучение; 3. осигуряване на необходимата организация и средства. (2) Работодателят съобразява мерките по ал. 1 с променящите се обстоятелства с цел подобряване на съществуващото положение.

(3) Работодателят прилага мерките по ал. 1, като осигурява основните принципи на превенция:

1. избягване на рисковете; 2. оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати;

3. ограничаване на рисковете при източника на възникването им; 4. приспособяване на работата към работещия, особено по отношение на проектирането на работните места, избора на работното оборудване, на работните и производствените методи, с цел облекчаване или премахване на монотонната работа, работата с наложен ритъм, както и за намаляване на въздействието им върху здравето на работещия;

5. привеждане в съответствие с техническия прогрес; 6. замяна на опасното с безопасно или по-малко опасно; 7. обозначаване на съществуващи опасности и източници на вредни за здравето и безопасността фактори;

8. прилагане на последователна цялостна политика за превенция, обхващаща технологията, организацията на работа, условията на труд, социалните взаимоотношения и въздействието на елементите на работната среда и трудовия процес;

9. използване на колективните средства за защита с предимство пред личните предпазни средства;

10. даване на съответни инструкции на работещите. Съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от същия закон: Чл. 14. (1) (Доп. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., изм. и доп., бр. 40 от 2007 г., изм., бр. 7 от 2012 г.) Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Лицата по ал. 1 носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите по този закон, както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица.

Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 2, б. „а“ от същия закон: Чл. 16. (1) При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен:

2. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) в съответствие с оценката на риска и при необходимост да планира и прилага превантивни мерки и методи на работа и производство, които да: а) осигуряват подобряване нивото на защита на работещите; На първо място, обвинителният акт не съдържа никакви факти от значение за определяне съставомерността на тези специални правила, във всичките им многобройни хипотези.

На второ място, въззивният съд се съгласява с оценката на първия, че разпоредбите са общи, не са годни да съставляват съдържание на обвинителна претенция, понеже не вменяват определими задължения, а само абстрактни такива. Такива норми поначало нямат пряко приложение. пряко приложими могат да са само тези, които създават определими и конкретни задължения или забрани.

На подс. В. А. е вменена и нормата на чл. 16, т. 1, б. „б“ и чл. 49, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване н а строителни и монтажни работи.

Съгласно чл. 16, т. 1 б. „б“ от Наредбата: Строителят осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба.

И за тази норма прокурорът не е релевирал никакви относими факти, няма твърдение кои факти запълват диспозицията й. Нормата е със същия характер, какъвто имат и предходните. Тя е абстрактна и обща, не създава определими задължения. Още тя е и препращаща към други норми, очевидно такива, които създават конкретни задължения, и каквито наредбата съдържа, но каквито не са предявени в обвинението. И тази норма няма пряко приложение. Поради този характер на обвинението, оправдателният изход за нарушение на закона е също правилен.

Съгласно чл. 49, т. 2 от Наредбата: „При изкопни и подземни работи и при строеж на кладенци, тунели и други подобни съоръжения се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват: 2. оформяне на откоси или използване на подходящо укрепване“.

Това е единствената вменена норма с конкретна повеля за действие, и към която представените от прокурора факти биха могли да бъдат отнесени.

Както вече се посочи, подс. А. не е адресат на задължението по нормата. Тя касае субекти със задължения по ръководство и организация на конкретните строителни обекти и по отношение на конкретни мерки, които да се вземат. Подс. А., в качеството си на управител на дружеството е изпълнил задължения, на ниво на което се е намирал – ръководител, да осигури възможност такива укрепления да са налице и да могат да се използват.

На подс. В. А. е вменено и нарушение на Договор за възлагане на строителство и допълнителното споразумение към него от 09.08.2013г., съгласно който изпълнителят носи пълна отговорност за безопасността на всички видове работи и дейности на подобектите, на които работи и се задължава да направи така, че всички работници под негов контрол независимо дали са наети с временен или постоянен трудов договор, да са запознати и спазват правилата за безопасна и здравословна работа. По – конкретно вменява се на подс. А., че като нарушил договора, той не осигурил здравословни и безопасни условия на труд, не приложил необходимите мерки съобразно променящите се обстоятелства, не планирал и не приложил превантивни мерки и методи на работа осигуряващи нивото на защита на работниците, не осигурил комплексни здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително- монтажни работи на изпълнявания от него строеж при изкопни работи, не предприел подходящи мерки за безопасност с оглед оформяне на откоси и използване на подходящо укрепване.

Характерът на вменените задължения първо е общ и неопределен, още и е облигационен, и не е такъв, който да обуславя отговорност на подсъдимия за нарушение на правила за безопасност, които да се намират в причинна връзка с настъпилия резултат. Договорът и споразумението към него пораждат правоотношения между двете дружества, имат значение само за тях и са гаранция, поне за дружеството възложител, че отговорността за всякакви инциденти свързани с работници и служители на изпълнителя, ще се носи от изпълнителя. Независимо от това каква връзка има този договор с правния режим на съответните безопасни условия на труд, и може ли възложителят изобщо да носи отговорност за обекти, на които не работи и спрямо работници, с които не е в трудови отношения, очевидно целта на конкретния договор е да освободи възложителя и на това основание от риска да се търси негова отговорност.

Ето защо, клаузите на договора не създават общи правило за поведение, а създават права и задължения само за страните, от чието упражняване или неупражняване, би могло да настъпят последици, но само за тях. Поначало такива задължения не са годни да изпълняват функция на специални правила, запълващи диспозицията на състав на чл. 123, ал. 1 НК.

На второ място – прокурорът не е указал кои точно клаузи от договора и съответното споразумение са нарушени от подсъдимия, което на самостоятелно основание прави обвинението негодно да вменява конкретни задължения.

На трето място – по никакъв начин прокурорът не е описал съответни факти за това, с какви точно правила за безопасност подсъдимият е следвало да запознае работниците, а не ги е запознал, както и неспазването на кое от тези правила, /които не се знаят кои са точно/ стои в причинно следствена връзка с настъпилия резултат.

Не на последно място - по делото не се установи работниците и служителите на „Валерон Груп Инженеринг“ ЕООД да не са били запознати с такива правила, макар и да не е ясно според обвинението с какви точно правила е следвало да бъдат запознати, а не са. Що се отнася до инструктажите, установи се, че такива са провеждани.

Неоснователно е възражението на протеста, че довод на съда за оправдаване на подс. А. е и този, че подсъдимият не е бил на обекта и оттук причинно – следствената връзка се прекъсвала. Анализът на мотивите на съда не показва смисълът вложен в аргумента да е този придаден му от прокурора. Акцентът на съответните мотиви на съда е, че подсъдимият е бил управител на дружеството, и в това му качество следва да се интерпретират типът вменени задължения както и начинът им на изпълнение, които не изискват лично присъствие на обекта. Все пак, донякъде на аргумента е придадено оправдателно звучене, не много ясно, тъй като не е доразвито, но като цяло и в контекста на цялостната аргументация, той не е определящ.

Неоснователен е протестът и в мотивацията си, че подс. А. не бил осигурил укрепление за изкопа, тъй като от всички обсъдени вече доказателства се установява обратното. Освен това, прокурорът черпи доводи от писмено обяснения на подсъдимия до разследващия орган от 22.02.2014г. които нямат доказателствена стойност, доколкото не са обяснения дадени от подсъдимия в процесуално качество. /писмо- отговор на л. 119, т. 2 ДП/ Ето защо, правният извод на окръжния съд, че подсъдимият А. не е извършил вменените нарушения на специални правила, респективно не е извършил и престъплението по чл. 123, ал. 1 НК, и неговото поведение на управител не е свързано с настъпването на произшествието и смъртта на работника, са верни.

По обвинението срещу подс. И. П.:

На подс. И. П. е вменено, че по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия А. Н. чрез действия, които спадат към занятие, което той няма право да упражнява – технически ръководител на обект, със задължения и респективно - нарушения на правилата на чл. 26, т. 1 и т. 3 и чл. 49, т. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване н а строителни и монтажни работи, Приложение № 1 към чл. 2, ал.2 от Наредбата и Инструкцията за безопасна работа при изкопни работи, утвърдена от „ККС 5“ ЕООД.

Съгласно чл. 26, т. 1 и т. 3 от Наредбата: техническият ръководител: т. 1. изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗБУТ, т. 3. спазва изискванията за ЗБУТ към използваните строителни технологии и проекти;

Подобно на анализа на вменените проведен по-горе, и тук въззивната инстанция, намира, че макар да е визиран специален субект на нормите, и в това отношение, те са конкретни, а това е техническият ръководител, в останалата си и същинска част на задължения, разпоредбите са общи и нямат качество да са съдържание на конкретна обвинителна претенция, тъй като не вменяват определими и определени задължения, а абстрактни такива. Такива норми поначало нямат пряко приложение. Те са и с препращащ характер към други норми от специалните закони уреждащи конкретните изисквания. Кои са тези други норми и какви точно изисквания следва да е спазил подс. И. П. прокурорът не посочва. Още по-малко става ясна връзката между така заявените общи норми с настъпилия вредоносен резултат. По това обвинение, подс. И. П. следва да бъде признат за невиновен.

Съгласно чл. 49, т. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване н а строителни и монтажни работи. „При изкопни и подземни работи и при строеж на кладенци, тунели и други подобни съоръжения се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват: 2. оформяне на откоси или използване на подходящо укрепване“;

Вменената норма създава съвсем конкретна повеля за действие – или да се оформят откоси на изкопа или да се използва подходящо укрепление. Установените факти, че подс И. П. като технически ръководител и като субект на задължението е бездействал да осигури на място, и точно в този момент, и за конкретния обект, и да се разпореди да се използва наличното метално укрепление, се подвежда под диспозицията на нормата, с което тя бива и нарушена.

На подс. П. е вменено и нарушение на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата. Така формулирано обвинението вменява доста широк кръг от норми, тъй като Приложение № 1 урежда голямо множество, над 60, различни специфични правила, хипотези и диспозиции на дължимо поведение. С това обвинението отново разкрива определени недостатъци като неясно и непрецизно.

При преглед на вмененото общо Приложение № 1 и тълкуването му в контекста на специалното твърдение на прокурора, че се касае за задължение за проверка на устойчивостта на откосите и укреплението на изкопа, се стига до диспозицията на т. 1.13 от Приложението, а именно: „Преди започване на работа в изкопи с дълбочина, по-голяма от 1, 5 m, техническият ръководител или бригадирът проверява устойчивостта на откосите или укрепването“.

Установените факти обаче не се подвеждат под хипотезата на нормата.

Установено е, че подс. И. П., макар годен субект на задължението, тъй като е технически ръководител, чрез съответните разпореждания към работниците, изобщо не е доставил металното укрепление, нито е направил откоси на изкопа, поради което изначално не би могъл да изпълни задължението да ги провери.

Вменената нормата създава специално задължение, което има за фактическа предпоставка изпълнено преди това задължение да се направят откоси и постави укрепление. В случая – законът, с който се създава задължение за субекта да извърши съответната проверка за устойчивост е неправилен, тъй като предвижда хипотеза, към която процесните факти не се отнасят. Приложимо е правилото създаващо задължение за монтиране на укрепление и извършване на откоси и точно в този смисъл е било процесното бездействие на подс. П.. Поради това той следва да бъде оправдан по обвинението за нарушението на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата, тъй като установените факти не се подвеждат под тази норма.

Подс. И. П. не е нарушил вменената Инструкция за безопасна работа при изкопни работи, утвърдена от „ККС 5“ ЕООД. И тук обвинението продължава да е предимно неясно и непълно, тъй като не указва кое правило точно от въпросната инструкция подсъдимият е нарушил. Както вече се посочи инструкцията касае само служители на самото дружество „ККС 5“ ЕООД, не външни такива, какъвто е бил подсъдимият. Тя не е обвързваща за него. Освен това, няма никакви данни, че инструкцията е били предоставена на подс. П. и той се е запознал с тях. Няма и правно основание по силата на което правилата в тези инструкции да обвързват подсъдимия, тъй като става въпрос за правила със служебен характер.

Наред с това, видно от формулата на обвинението, чрез тази инструкция се въвежда същото правило, което прокурорът въвежда и с твърдението за нарушение на чл. 49, т. 2 от цитираната Наредба № 2, а именно, че работа в изкопи с дълбочина по- голяма от 1, 5 м. се извършва само след укрепване от техническия ръководител и установяване на безопасност на работа в изкопа. На практика, инструкцията е повторение на нормата на закона за нуждите на самото дружество. Повторението му към това, което вече е вменено на подсъдимия с нормата на чл. 49, т. 2 от Наредба № 2 се явява и безпредметно. Следователно по обвинението за нарушаване на въпросната инструкция на дружеството „ККС 5“ ЕООД подс. П. следва да бъде оправдан.

Подсъдимият е годен субект на задълженията, чието нарушаване му е вменено, тъй като е бил назначен за технически ръководител със съответните правоотношения с работодателя, и фактически е изпълнявал длъжността. С това подсъдимият става и на правно /независимо от пороците в него/ и на фактическо основание субект на всички правомощия, характерни за длъжността. За въпроса, че подсъдимият е субект на тези правомощия и може да отговаря за тяхното неизпълнение, е без значение незаконосъобразното му назначаване. В случая подс. П. не е отговарял на всички изисквания за заемане на длъжността, тъй като не е имал съответно образование. Този факт само утежнява обществената опасност на извършеното и е основание за квалифицирането му като по – тежко престъпление, но не отменя факта на деянието и на извършеното нарушение на специалното правило.

Като назначен за технически ръководител, изпълняващ и на практика тази функция, подс. П. е следвало да спазва всички законови изисквания за безопасност на труда.

Неоснователно е възражението на защитника срещу довода на окръжния съд, че е без значение дали подсъдимият е бил запознат с длъжностната си характеристика, където са му вменени задължения, тъй като с обвинителния акт на подсъдимия са вменени нарушения на задължения регулирани в правни норми, без значение дали същите са отразени и в длъжностна характеристика. Обвинение за нарушаване и на задължения по длъжностна характеристика не е повдигнато.

При така изложеното въззивният съд напълно споделя доводите на първия, че подсъдимият остава и поради фактическото изпълнение на длъжността, годен субект на задълженията и правата на длъжността и отговаря за тяхното неизпълнение. Той може и да не е разполагал със съответните знания за изпълнение на длъжността, но това не отменя извършеното деяние като общественоопасно, противоправно и виновно, тъй като е безспорно, че извършва действия, които спадат към това занятие.

При така изложеното, подсъдимият И. П. е извършил от обективна и субективна страна вмененото престъпление по чл. 123, ал. 2 вр. ал. 1 НК Споделят се напълно като верни правните доводи на окръжния съд, за признаците на престъпния състав на чл. 123, ал. 2 вр. ал. 1 НК от обективна и субективна страна.

От обективна страна подс. П. е извършвал действия, които спадат към занятие, представляващо източник на повишена опасност.

На това място следва да се отбележи, че окръжният съд е допуснал неправилност в присъдата, тъй като в частта на действията извършвани от подсъдимия е посочил, че те спадат към: „Занятие на правнорегламентирана дейност“, представляваща източник на повишена опасност.

Стриктно, обвинението срещу подс. И. П. не включва втората алтернативна форма, към която спадат действията, а именно – „друга правно регламентирана дейност“, поради което в тази част присъдата следва се отмени. това се налага независимо, че в мотивите съдът е приел, че се касае само за действия спадащи към занятие.

Квалификацията, че действията спадат към извършване на „занятие“ е вярна.

Постоянна съдебна практика, и приела, че „занятието“ се отнася до дейност с известна трайност и системност, с професионален характер и източник на доходи.

На следващо място, занятието следва да е и „източник на повишена опасност“, а такава е опасността, при която и „най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието създава опасност за живота и здравето на други лица и създават голям риск от увреждане на хората. /ППВС 6/69/.

Такова занятие несъмнено е това на техническия ръководител в строително- монтажни работи тъй като то изисква специфични знания и умения, работи, които са и източник на повишена опасност.

Като е заемал длъжността технически ръководител, подсъдимият е извършвал такива действия и правно, /независимо от относителната недействителност на акта, с който е назначен обусловен от неправоспособността му /, тъй като в неговите функции е било организирането и провеждането на практика на безопасни условия на труд и контрол в конкретната строителна дейност.

От обективна срана подсъдимият е извършвал тези действия – упражняване на функции на технически ръководител, които няма право да упражнява.

При извършване на тези действия, подсъдимият е нарушил нормата на чл. 49, т. 2 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и по непредпазливост причинил смъртта на А. И. Н.. Настъпването на смъртта на пострадалия е в пряка причинно-следствена връзка с действията на подсъдимия спадащи към занятие, при което той е следвало да изпълни, а не го е изпълнил, задължение, чрез съответните разпореждания, да постави укрепление.

Деянието е извършено виновно, във форма на вината - несъзнавана непредпазливост - небрежност, тъй като подсъдимият не е предвиждал и не е искал настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.

Той е можел и е бил длъжен да предвиди, че като не е разпоредил в качеството си на технически ръководител да се постави металното укрепление в изкопа, е налице риск от срутване на земна маса, която може да причини смъртта на намиращия се в изкопа работник, което е и станало. Отношението на подсъдимия към този риск и към нивото на изпълнение на техническите норми за безопасност е било крайно невнимателно, неглижиращо и виновно.

Подсъдимият е съзнавал заедно с това, че не отговаря на условията за заемане на длъжността, съответно и няма право да я упражнява, няма право да упражнява занятието, към което спадат действията, но въпреки това ги е изпълнявал.

Верен е и доводът на окръжния съд, че не е налице хипотезата на чл. 15 НК като основание за изключване на вина за извършеното, а именно т. нар „случайно деяние“. Не е налице случайно деяние, каквото деецът поначало не може да предвиди. Но, за да не може да го предвиди, той трябва да има напълно правомерно поведение, в стриктно изпълнение на законовите правила, като настъпването на опасните последици става въпреки това, случайно, извън човешкия интелект, воля и съзнание, и е непредотвратимо. В случая - подсъдимият е имал неправомерно и общественоопасно поведение като е пренебрегнал основни норми за безопасност. При това положение, той е можел и е бил длъжен да предвиди, че нарушенията могат да доведат да настъпване на вредоносен резултат.

Споделя се напълно съображението на окръжния съд за ирелевантност на това, че дружеството „Валерон Иженеринг Груп“ ЕООД е било с отнет лиценз към момента на изпълнение на строителството.

Видно от писмо на Камарата на строителите в България от 12.01.2018г. / л. 165 нохд 167/16/, строителят „Валерон Груп Инженеринг“ ЕООД е заличен от Централния професионален регистър на строителя с решение на Комисията за воденето, поддържането и ползването на Централния професионален регистър на строителя, отразено в протокол № 567 от 26.07.2013г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 4 от Закона за Камарата на строителите /ЗКС/.

Видно от писмото, не става въпрос за даване на разрешение и за определен лицензионен режим, чрез който строителят да може да упражнява такава дейност, а става въпрос за регистрация на строителя в Камарата на строителите в България и Централния професионален регистър на строителя. Ето защо, на въпросното регистриране не може да се придаде правното значение, което се претендира от защитника – на специална лицензия. Този извод отговаря и на целта на Закона за Камарата на строителите, която, съгласно чл. 2, е да създаде условия за: 1. идентифициране и прозрачност на дейността на лицата, извършващи строителство; 2. подобряване управлението на строителната дейност, повишаване на отговорността на строителя за постигане на съществените изисквания към строежите и на качеството на изпълнение на строежите и 3. защита на интересите на потребителите на строителни услуги.

Камарата има изцяло подпомагащи членовете си функции, информационни и образователни такива, защитава браншови интереси, развива професионални стандарти, дава становища. Сред правомощията й не са уредено лицензиране на строители. /чл. 4 ЗКС/ Освен това, членуването в Камарата е на доброволни начала, следователно – прекратяване на членството по никакъв начин не се отразява на качеството на съответното лице на строител.

Дори да се придаде исканото от защитника на подс. П. значение - извършването на строителна дейност в нарушение на правен режим може да е основание единствено за административна отговорност на дружеството, но няма отношение към факта на изпълняваната строителна дейност, и към необходимостта, така или иначе да се спазват всички съответни правно-технически норми, съответно и към изпълнението на действията от страна на подс. И. П.. В продължение на тези доводи и по повод възражението на защитника на подс.

П., че в конкретния случай няма правна възможност за възлагане на строителни дейности на подизпълнители, също ще се отбележи, че обстоятелството е ирелевантно. Дали изпълнителят е можел или не, да наема подизпълнители, касае отношенията му с възложителя на обществената поръчка и евентуално би било основание за отговорност за нарушаване на договорните отношения между тези страни. По никакъв начин обаче то не се отразява на факта на изпълнение на строителството на конкретния обект, на заетите в него работници и служители, респективно на задължението на ръководителите да вземат всички мерки за безопасност.

Верни са правните доводи на съда и за неприложимост на по – леконаказуемия състав по чл. 123, ал. 4 НК, предвиждащ признак от обективна страна деецът да е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия. Трайна съдебна практика, че за това е необходимо помощта да е била насочена към лице което обективно се е нуждаело от нея и е имало смисъл в оказването й. Условието е към момента на помощта пострадалият да е бил все още жив. В случая оказването на помощ е било безпредметно тъй като пострадалият е бил починал. Усилията на подсъдимия да окаже помощ и направи каквото може, за да спаси пострадалия, могат да се преценяват само на плоскостта на индивидуализацията на наказателната отговорност като смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото показват правилно отправление на волята на лицето като съзнателен гражданин.

При проверка на присъдата по изрични доводи на страните и служебно, съдът не намери да са допуснати процесуални нарушения, основание за отмяна на присъдата, още повече поради невъзможността, така или иначе, дори и при такива нарушения, делото да се върне за ново разглеждане на окръжния съд поради забраната по смисъла на чл. 335, ал. 3 НПК.

Защитата релевира, че първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила накърнило правото на подсъдимия да участва в производството. Аргументира, че подсъдимият живее в Италия, където се лекува от тежко заболяване, не може да пътува. Макар да е бил редовно призован за заседанието, е посочил уважителни причини, че не може да се яви. Въпреки това съдът е разгледал делото без негово участие и неоснователно приел хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ НПК.

Възражението е неоснователно. Действително, производството пред първостепенния съд е протекло отсъствено за подсъдимия. То е протекло по този начин и по първоначално образуваното нохд № 167/2016 на МОС. Нещо повече, производството и пред апелативния съд протича в отсъствие на подс. И. П., по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ НПК, и при първото, и при настоящото разглеждане. Накратко - отсъствието на подсъдимия обхваща цялата съдебна фаза.

Следва да се отбележи, че първоначално в производство по нохд № 167/16 на МОС, независимо че и тогава подс. И. П. е пребивавал постоянно в Република Италия, където се е лекувал, чрез своя защитник е уведомил съда, че няма възражения срещу задочно разглеждане на делото.

Възражения срещу такова разглеждане подсъдимият е заявил за първи път в производството пред МОС по нохд № 7/19, след връщането на делото от САС с цитираното отменително решение. Нещо повече, защитникът е направил искане и за спиране на производството по чл. 25 НК. За целта е представил на съда множество медицински документи удостоверяващи заболяването на подсъдимия, както и изрично становище на лекар, че подсъдимият не може да пътува и да се явява по делото в България. С определение от 21.03.2019г. окръжният съд е спрял производството за четири години. Възобновено е на 31.05.2022г., независимо че защитникът е продължил да представя документи удостоверяващи заболяването, както и становище на лекар, че подсъдимият не може да пътува, за да се яви по делото, което становище остава непроменено по съдържанието си през цялото време и при всеки отделен случай на представянето му.

Действително аргументацията на съда, на която защитникът се позовава в подкрепа на основанията на жалбата, не е много последователна, тъй като донякъде едни и същи обстоятелства веднъж е интерпретирал като причина за спиране на производството, а втори път - като причина за възобновяването му. Фактическо обяснение за позицията на съда е неизследването на въпроса доколко състоянието на подсъдимия действително е било уважителна причина за неявяване и изобщо причина за спиране на производството. Независимо от това, съдът не е допуснал процесуални нарушения в реда на разглеждане на делото.

Защитникът, като представя оплакване за нарушение на закона при този начин на разглеждане на делото от окръжния съд, и пред настоящия подновява искането си за спиране на производството поради невъзможност на подс. П. да участва в него.

Изложеното даде основание този съд да назначи специална медицинска експертиза с преюдициален за делото характер и със задача да се изясни здравословното състояние на подс. И. П. за периода на първоинстанционното производство и понастоящем и със специални въпроси съставлява ли състоянието пречка за участие в производството по нохд 7/19 на МОС и понастоящем и пречка за пътуване на подсъдимия от Република Италия до България за участие в съдебни заседания пред МОС по нохд 7/19 и понастоящем? Още повече, като се има предвид, че по данни от делото, подс. И. П. в периода 08.04.2016г. – 03.10.2022г. е предприемал единадесет пътувания, и то с моторно превозно средство, като са пресечени сухопътни граници: Калотина шосе и Връшка чука. /справка за задгранични пътувания на л. 25 внохд 208/23.

Установи се, въз основа на така назначената съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. Д. Н., че: На 03.05.2016г. при подс. И. П. е установено злокачествено раково заболяване на пикочния мехур – уротелиален преходно клетъчен карцином. На 20.05.2016г. е поведено оперативно лечение с отстраняване на пикочния мехур, простата и прилежащите анатомични структури, с оформяне на нов пикочен мехур от хълбочно черво. От 28.06 до 06.09.2016г. са приложени 4 цикъла химиотерапия. Лечението продължило с други оперативни намеси, като периодично от 02.01.2017г. на пациента е подменян уретералния стент в ляво.

В периода от 20.05.2016 г. до 28.12.2016 г. здравословното състояние е било влошено и е изисквало статично лечение с минимални усилия по придвижване. въпреки това състояние, от справката за задгранични пътувания е видно, че в този период подс. П. е пътувал двукратно. В последващия период е отчетено стабилизиране на основното заболяване /липса на метастазиране/, като от май 2018г. досега остава стабилно и се провежда периодична смяна на уретралния стент.

В периода 20.05.2016 г. до 28.12.2016г. здравословното състояние е било влошено и е изисквало статично лечение с минимални усилия по придвижване поради което е съставлявало пречка за участие на подсъдимия в наказателното производство по нохд 167/16 на МОС.

За месец февруари 2023г. е отчетено влошаване на състоянието на левия бъбрек, наложило хоспитализиране, като след изписването в рамките на месец състоянието отново е влошено и е изисквало статично лечение с минимални усилия по придвижване, поради което е съставлявало пречка за участие на подсъдимия във въззивното производство. Към момента /експертизата депозирана на 26.05.2023г./ не са налице медицински причини подс. П. да не може да участва в производството. Прогнозата за състоянието на подсъдимия към момента е сравнително добра, но с тенденция за постепенно влошаване през годините, поради което заседанията следва да се определят за близки дати, а в периодите между смяната на уретералния стент, съгласно изискванията на лечебното заведение – през 4 месеца. Пътуването до България не изисква спазване на определени изисквания и медицински предписания, възможно е използване както на наземен, така и на въздушен транспорт.

В съвкупност - преживяното раково заболяване и развилите се усложнения впоследствие не представляват непосредствена заплаха и опасност за здравето и живота на подс. И. П. и не го възпрепятстват да се явява в съдебни заседания в периодите извън задължителните медицински манипулации. /експертиза на л. 89 внохд 208/23/.

В разпит в съдебно заседание вещото лице уточнява по отношение на контрола върху състоянието, че непрекъснат такъв не е възможен, прави се изследване на урината веднъж месечно, проследява се общото състояние, и това на практика е един нормален живот, в който пациентът се следи малко повече и трябва да спазва хигиенно - диетичен режим. А за манипулацията, като смяна стент, се правят изследвания, най често в самия ден, с няколко дена подготовка преди това. Манипулацията се извършва в рамките на деня и пациентът се изписва и не подлежи на специфично медицинско наблюдение. От 2017 г. пациентът е в това състояние и на практика то е хронично, за цял живот.

Експертът и в съдебно заседание изразява становище, че въпросът дали човек може да се явява на дела или не, зависи от това дали състоянието му е свързано пряко и непосредствено с риск за живота, ако заболяванията му го инвалидизират до степен, че той физически не може да бъде транспортиран, да пътува или да присъства физически в зала. Нито един от тези критерии в случая не се покрива, поради което задължително трябва да се каже, че подс. П. може да участва в съдебни заседания. Освен това, в ситуации като тази на подс. П., в които има реални заболявания, всичко зависи от желанието на лицето. Такива лица, независимо от процесуалната им роля, ако искат делото да се разглежда, ще намерят период, в който да дойдат. Пациенти със стент, преживели рак, продължават да работят, имат семейства, т.е. имат динамичен активен живот. Състоянието не изключва при влошаване което да е пречка за явяване за конкретно съдебно заседание, лицето да не може да се яви само за това заседание, докато се овладее състоянието. Що се отнася до периода 2016г., когато подсъдимият е бил в остро състояние и все пак е пътувал, това потвърждава, че ако иска лицето, може да пътува. /разпит на л. 109 внохд 208/23/ При така установеното, въззивният съд, прие, че като е разгледал делото въпреки неявяването на подс. И. П., окръжният съд не е нарушил процесуалния закон. На първо място, подс. П. е бил редовно уведомяван за заседанията чрез своя защитник. На второ място – за него не се обосновават уважителни причини поради които да не може да се явява в съдебно заседание, стига да иска това. Влошеното здравословно състояние на подсъдимия, което е вече с хроничен характер, и налага определени процедури през определени периоди, се установи, че не е пречка за пътуване. Т.е. участието в производството е въпрос изцяло на избор и желание на подсъдимия, не на обективни възпиращи обстоятелства, с абсолютен характер. Идентично е процесуалното положението на подсъдимия и в стадия на въззивното производство.

По наказанието наложено на подс. И. П.:

За така извършеното от подс. И. П. престъпление предвиденото наказание е лишаване от свобода от две до осем години.

За да индивидуализира наказателната отговорност на подсъдимия И. П., правилно съдът е преценил, че е налице хипотезата на чл. 55, ал.1, т. 1 НК, тъй като е налице едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелства. С такъв характер обаче този съд намира, че са не усилията на подсъдимия да окаже помощ на пострадалия, а това, че след деянието подсъдимият е изпаднал в изключително тежко състояние на здравето, което го поставя в ситуация на хронично страдание, с необходимост непрекъснато да се провеждат оперативни намеси, да се следят жизнените функции, с хронична опасност от възпалителни процеси, и като цяло, здравето на подсъдимия е силно увредено и без прогнози за благоприятно развитие. За нуждите на тези изводи съдът черпи доводи от назначената и приета от него съдебно – медицинска експертиза изготвена от в.л. Д. Н.. Оказването на помощ на пострадалия е смекчаващо обстоятелство, но няма изключителен характер, какъвто му е придаден от окръжния съд, тъй като не носи елементи, които да го правят по-особено и извънредно от обичайно извършваните в такава ситуация действия.

С оглед на целия обем релевантни обстоятелства, този съд прие, че се обосновават, освен едно изключително, още и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Освен оказаната помощ, такива са: чистото съдебно минало и изтеклият дълъг период от време от извършване на деянието – 22.02.2014г. дотук - повече от девет години, което е основание за смекчаване на наказателната репресия. В този смисъл е и немалката продължителност на процесуалното положение на обвиняем и подсъдим – от 20.07.2016г. - седем години, за която продължителност той няма виновен принос, и което налага смекчаване на санкцията за компенсация на състоянията на безпокойство и страх от неизвестното, които по неизбежност това процесуално качество предполага.

Тази инстанция не споделя разбирането на първата, че подсъдимият е имал безукорно процесуално поведение и че то следва да се отчете като смекчаващо обстоятелство. В случая подсъдимият не е имал такова поведение, тъй като не се е явявал в съдебно заседание не поради обективна невъзможност, а поради свой съзнателен избор. Установи се от назначената от този съд експертиза, че при желание, нищо не е пречело на подсъдимия така да организира личния си график, че да присъства в производството.

Въпреки това, забавянето на производството се отчита благоприятно за наказателното положение на подсъдимия, тъй като не се дължи на негово укоримо поведение. Той не се е явявал в заседания, но не е и пречел да се провеждат въпреки отсъствието му. Забавянето на производството се дължи основно на решението на първостепенния съд да го спре. Това обаче е автономно решение на съда, макар и по повод на представени документи от страна на защитата и на нейно съответно искане и не следва да се тълкува в тежест на подсъдимия.

Фактът, че производството е протекло задочно за подсъдимия не е смекчаващо обстоятелство, тъй като то е протекло като такова по волята на самия подсъдим.

Налице е друго смекчаващо отговорността обстоятелство, неотбелязано от първия съд и това е фактът на съпричиняване на резултата, тъй като от своя страна пострадалият Н. е имал избора да не влиза в необезопА. изкоп. Като е влязъл в него, сам не се е погрижил за своето здраве и безопасност, както изисква чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Той е имал и право по чл. 283 от Кодекса на труда да откаже изпълнение на задача, с която се застрашават неговата безопасност и живот. Макар и в подчинено положение спрямо техническия ръководител и задължен по принцип да изпълнява заповедите му, пострадалият Н. е можел и е следвало да се противопостави, ако заповедите го навеждат към опасност, какъвто е бил случаят. Като се е съгласил да влезе в необезопА.ия изкоп сам пострадалият е допринесъл за настъпване на резултата.

Самостоятелни отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице. При така изложеното, верен е изводът на окръжния съд, че и най- лекото предвидено по закон наказание – в случая – това е две години лишаване от свобода, се оказва несъразмерно тежко за дееца. Водещ мотив за този извод е хуманният, обусловен от уязвимото, крехко и постоянно увредено здраве на подсъдимия. Правилно съдът е отмерил като справедливо наказание, съобразено с всички данни за личността на подсъдимия, но същевременно като не е игнорирал и принципа за съответност по чл. 35, ал. 3 НК и целите на наказанието по чл. 36 НК за специалната и генерална превенция, това от четири месеца на лишаване от свобода.

Споделя се напълно изводът на окръжния съд и за наличие на основанието на чл. 66, ал.1 НК за отлагане на изпълнението на наказанието за минималния срок от три години. Постигане на целите на наказанието може да стане и без ефективно изолиране на подсъдимия от обществото.

При тези съображения, налице е основание само за изменение на присъдата в наказателноправната част, поради и неправилно приложение на закона, доколкото не всички вменени на подс. И. П. нарушения са съставомерни, както и във връзка с допуснатата грешка и неправилност в диспозитива на присъдата за действия спадащи към „правнорегламентирана дейност“.

С оглед на осъдителния изход на делото, който се запазва, макар при стесняване на приложения материален закон, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подс. И. П. следва да заплати направените разноски в производството пред въззивната инстанция в размер на 677, 80 лв.

Така мотивиран, и на основание чл. 334, т. 3 НПК и чл. 338 НПК, Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 1 – ви състав