Решение № 143 от 16.6.2026 г. на Районен съд - Елин Пелин по дело № 859/2025 г.

Ищецът Л. А. М., ЕГН •••••••••• чрез адв. К. А. от Хасковска адвокатска колегия със съдебен адрес: гр.С., ул. „В.“ № 17а, ет.1, офис 3 е предявил против ответника Г. И. И., ЕГН •••••••••• от с.гара Е.П., общ.Е.П., С.о., ул.”К и М“ № 70 иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.537 от Търговския закон. Моли се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 640,97 лева /327,73 евро/, от които главница в размер на 630,00 лева /322,12 евро/ и лихва за забава върху главницата от 29.06.2025 г. до датата на подаване на настоящата искова молба /13.08.2025 г./ в размер на 10,97 лева /5,60 евро/. Твърди, че на 04.06.2025 г. за уреждане на отношенията между Л. А. М. и Г. И. И. бил издаден запис на заповед, който е „без протест“ и „без разноски“. По силата на същия, ответникът се е задължил неотменно и безусловно срещу предявяването на записа на заповед на 28.06.2025 г. в гр. С., ул. „Р.“ № 13 да плати на молителя - Л. А. М., ЕГН ••••••••••, сумата от 630.00 лева. Записът на заповед съдържа всички реквизити, съгласно императивната разпоредба на чл.535 от Търговския закон. Спазена е предвидената в закона форма, която е форма за действителност. Наименованието „запис на заповед“ се съдържа в текста на документа, на езика на който е написан и самият запис на заповед (чл.535, т.1 от Търговския закон). Налице е изявление, което представлява безусловно обещание да се плати определена сума пари, която е конкретно посочена с абсолютен размер (чл.535, т.2 от Търговския закон). Падежът на записа на заповед е определен по смисъла на чл.537 от Търговския закон /ТЗ/ във връзка с чл.486, ал.1, т.4 от ТЗ, а именно на определен ден, който в настоящия случай е 28.06.2025 г. (чл.535, т.3 от ТЗ). Мястото на плащане е гр. С., ул. „Р.“ № 13 (чл.535, т.4 от ТЗ). Съдържат се и имената на лицето, на което трябва да се плати, а именно Л. А. М., ЕГН •••••••••• (чл.535, т.5 от ТЗ). Посочени са и датата и мястото на издаване, а именно 04.06.2025 г. и гр. С., ул. „Р.“ № 13 (чл.535, т.6 от ТЗ). Записът на заповед съдържа и трите имена и подпис на издателя му (чл.535, т.7 от ТЗ). Следователно, записът на заповед е материално законосъобразен и годен да породи правните последици, за които е издаден. На падежа 28.06.2025 г. поемателят по записа на заповед и настоящ молител е предявил документа на издателя му, съгласно изискването на чл.537 от ТЗ във връзка с чл.491 от ТЗ. Въпреки това обаче издателят, Г. И., не е заплатил задължението си по записа на заповед, поради което и за поемателя възниква правото да предяви обратен иск по смисъла на чл.537 от ТЗ във връзка с чл.505 и сл. от ТЗ. Съгласно чл.537 от ТЗ във връзка с чл.500 от ТЗ издателят чрез уговорките „без разноски“ и „без протест“ е освободил приносителя от извършването на протест поради неприемане или поради неплащане, за да предяви обратните си искове, пред каквото сме изправени и в настоящия случай. Следва да се държи сметка, че записът на заповед като поименна ценна книга служи за гаранция за плащане на определено задължение. Издателят на записа на заповед се е задължил доброволно по него, като е положил подписа си върху него. От това може да се презюмира, че той е наясно със задълженията си и би следвало да се грижи отговорно за тях, така както ги е поел. Въпреки това обаче в настоящия случай липсва добросъвестно поведение от ответната страна за плащане на безусловното поето задължение на издателя за заплащане на сумата по записа на заповед при предявяването й на падежа 28.06.2025 г.. Задължението му не е заплатено и към датата на предявяване на настоящата искова молба, във връзка с това и на основание чл.506, ал.1, т.2 произтича правото на ищеца да предяви и иск за законна лихва от датата на падежа 29.06.2025 г. до датата на предявяване на настоящата искова молба /13.08.2025 г./, както и лихва за забава от датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на вземането. За обезпечение на вземането на ищеца, е подадена и молба за обезпечение на бъдещ иск, въз основа на която е образувано ч.гр.д № 40837/2025 г., 155-ти граждански състав, по описа на Софийски районен съд, с което е допуснато исканото от Л. М. обезпечение и въз основа на това в срока предоставен с Определение № 30563/18.07.2025 г. е предявена настоящата искова молба. Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Г. И. И. с указанията по чл.131-133 от ГПК чрез назначения му особен представител адв. В. М. - САК, като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, е депозирн писмен отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди, че от представените доказателства не може да се направи заключение, че записът на заповед е редовно предявен, тъй като е нечетлив и неясен. Прави се възражение и относно формата и съдържанието на записа на заповед, както и че подписът не е положен от ответника по делото. Исковата молба не е ясно дали обезпечава изпълнението на задължението на длъжника спрямо кредитора по каузално правоотношение - дали то е възникнало или пък каузалното правоотношение не е възникнало валидно, или пък задължението да е било погасено, за което също се прави възражение. В този смисъл моли да се приеме, че записът на заповед обезпечава каузално правоотношение, което не съществува, защото изобщо валидно не е възникнало или пък е било погасено. По изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени. След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, РС Е.П. намира за установено от фактическа следното: Видно от запис на заповед, същият е издаден на 04.06.2025 г. от Г. И. И. в полза на Л. А. М., като издателят И. „без протест“ и „без разноски“ се е задължил неотменно и безусловно срещу предявяването на записа на заповед на 28.06.2025 г. в гр. С., ул. „Р.“ № 13 да плати на Л. А. М., ЕГН ••••••••••, сумата от 630.00 лева. По делото е представен договор за наем на моторно превозно средство от 28.04.2025 г. видно от който между „Мусала АМ“ ЕООД представлявано от управителя Л. А. М. в качеството на наемодател и Г. И. И. в качеството на наемател е сключен договор за временно и възмездно предоставяне на моторно превозно средство, във връзка с който ответникът И. е следвало да заплати сума в размер на 630.00 лева до 04.06.2025 г.. Представен е и приемопредавателен протокол във връзка със сключения договор, подписан от ищеца и ответника. Видно от удостоверение издадено от ЧСИ М.С. е, че изпълнително дело № 336/2025 г. е образувано по молба на Л. А. М. във връзка с издадена обезпечителна заповед от 21.07.2025 г. от Районен съд С. по ч.гр.д. № 40837/2025 г., като по делото са начислени и платени от взискателя М. такси и разноски в общ размер от 45.00 евро. От представеното по делото ч.гр.д. № 40837/2025 г., 155-ти граждански състав по описа на Софийски районен съд, се установява, че по молба на Л. А. М. е допуснато обезпечение на бъдещ иск и издадена обезпечителна заповед срещу Г. И. И. чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника във връзка с претенции основаващи се на запис на заповед, издаден на 04.06.2025 г. от Г. И. И. в полза на Л. А. М. за сумата 630.00 лева. При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи: Предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.537 от Търговския закон е допустим, а разгледан по същество е основателен. За да бъде уважен искът, в хода на съдебното производство ищецът следва да установи валидно възникнало задължение за заплащане на определена сума в негова полза, посочена в записа на заповед, падежът на вземането да е настъпил и ответникът да не е изпълнил поетото задължение. Ако ответникът твърди, че е платил задължението си в негова тежест е да докаже това обстоятелство. Ответникът оспорва вземането с твърдение, че е налице каузално правоотношение между страните, обезпечено от процесния запис на заповед. Във връзка с направеното възражение, ищецът ангажира доказателства в тази насока, обективирани в договор за наем на моторно превозно средство от 28.04.2025 г., от който е видно, че вземането на ищеца срещу ответника е идентично с издадения запис на заповед. Изложеното сочи, че макар и с издадения запис на заповед да се цели събиране на задължение по едно каузално правоотношение, това не освобождава длъжника да плати на кредитора задължението, което в последствие е обезпечено с издаден запис на заповед, поради което възражението е неоснователно. Недоказани останаха и твърденията на ответника, че записът на заповед не е подписан от издателя му Г. И. И.. Макар в отговора на исковата молба ответника да навежда доводи в тази насока, същият в хода са съдебното дирене не прецизира искането си за събиране на доказателства в подкрепа на възражението си, поради което и това твърдение се явява недоказано. Относно възраженията на ответника за липса на законоустановена форма и съдържание на процесния запис на заповед, съдът намира същите за неоснователни по следните съображения: Записа на заповед е опростена форма на менителницата, при която участват две лица – издател и поемател, но липсва приемател, поради което приложима е нормата на чл.537 от Търговския закон, който препраща към уредбата на менителницата, които норми са относими и към записа на заповед. При записа на заповед издателят му поема само задължението да плати сумата посочена в него, като се обвързва пряко за плащането й в определен срок. Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент от нейното съдържание и не е условие за неговата действителност. Касае се за формална сделка, която трябва да съдържа определено съдържание за валидност конкретизирано от закона в чл.535 от Търговския закон. Процесният запис на заповед издаден от ответника Г. И. И. съдържа всички изискуеми от закона реквизити за форма и съдържание – мястото на плащане, мястото на издаване, а дори и тези два реквизита да отсъстват, това не би довело до нищожност на ефекта, тъй като законодателят в чл.536 ал.3 и 4 от Търговския закон изрично е предвидил такава възможност сочейки, че запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя, както и че ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя. Издаденият от Г. И. И. запис на заповед съдържа и всички изискуеми от чл.535 от Търговския закон реквизити – наименование, посочване на същото в текста на документа, безусловно обещание да се заплати сумата от 630.00 лева на Л. А. М., падеж на плащането и подпис на издателя. В чл.486 ал.1 от Търговския закон, относима и за записа на заповед, законодателят е предвидил, че падежът на менителницата може да бъде: 1. На предявяване; 2. На определен срок след предявяването; 3. На определен срок след издаването; 4. На определен ден. В случая падежът на плащането е на определен ден – 28.06.2025 г.. Гореизложеното води до извода, че с издаването на записа на заповед на 04.06.2025 г. Г. И. И. се е задължил да заплати на Л. А. М. сумата от 630.00 лева на 28.06.2025 г.. Падежът на задължението е настъпил, тъй като на определения ден, длъжникът е следвало да изпълни поетото задължение. Всичко изложено мотивира настоящият състав да приеме, че ищецът проведе пълно доказване, при което се установи както редовността на издадения запис на заповед от външна страна, както и настъпилата изискуемост на вземането, поради което искът следва да се уважи изцяло. По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая с оглед основателността на главния иск, като и предвид естеството на съществувалата облигационна връзка, лихвата за забава за периода от 29.06.2025 г. до 13.08.2025 г. възлиза на 10,97 лева, която сума е изчислена с помощта на онлайн калкулатор. Ответникът дължи и законна лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска в съда 14.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението. С оглед извода за основателност на предявения иск на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 934,65 евро, от които: 51,13 евро заплатена държавна такса, 204,52 евро възнаграждение за назначаване на особен представител на ответника, 306,78 евро заплатен адвокатски хонорар, както и разноските във връзка с допуснатото обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 40837/2025 г. по описа на Софийски районен съд - държавна такса в размер на 20,45 евро и адвокатски хонорар в размер на 306,78 евро. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и такси и разноски по изпълнително дело № 338/2025 г. по описа на ЧСИ М.С. в размер на 44,99 евро образувано във връзка с обезпечението на настоящия иск, съобразно представения по делото списък по чл.80 от ГПК. Воден от горното, съдът