Решение № 671 от 22.5.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6960/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление от 29.11.2024г. издадено от Министър на културата по административнонаказателна преписка № 45-00- 126/2024г., с което на Д. С. С., с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: •••, са наложени административни наказания – глоба в размер на 5 000 лева (с равностойност 2556,46 евро) за осъществен фактическия състав на чл. 200, ал. 1, предложение второ от Закона за културното наследство, както и глоба в размер на 5 000 лева (с равностойност 2556,46 евро) за осъществен фактическия състав на чл. 218а, ал. 1 от Закона за културното наследство. В съдебно заседание жалбоподателят Д. С. С., редовно призован не се явява, а се представлява от адв. А. Д., който поддържа жалбата и излага аргументи по същество за отмяна на НП като незаконосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна - Министерство на културата - редовно призована, се представлява от юрк. Д. Р. А., която поддържа наказателното постановление и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Пловдивският районен съд - VII н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Археологическият обект „Епископска базилика на Филипопол“, поземлени имоти с идентификатор 56784.523.4191, 56784.523.4192, 56784.523.4193 и 56784.523.9500 по КККР находящ се в гр. Пловдив, ул. „Княгиня Мария Луиза“ № 2, притежава статут на археологическа недвижима културна ценност с категория „национално значение“. Съгласно данните от Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности, съхраняван в Националния институт за недвижимо културно наследство, „Голяма базилика, източно от форума“ е включена в „Списъка на обявени археологически паметници на културата с категория „национално значение“ в Пловдив, обнародван в ДВ бр. 6/1995 г. Със Заповед № № РД9Р-4/16.01.2018 г. на заместник-министъра на културата е променено наименованието на паметника на културата на „Епископска базилика на Филипопол“, с класификация като единична археологическа недвижима културна ценност с категория „национално значение“ и с определени режими за опазване. „Епископска базилика на Филипопол" е включена в Индикативната листа за културно и природно наследство на Република България 2018 г. Обектът попада и в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност „Историческа зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив“, обявена с протокол № 5/22.05.2000 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата, утвърден от министъра на културата, като групов археологически и архитектурностроителен паметник на културата, паметник на урбанизма и културния пейзаж. Във връзка с експонирането на археологическия обект, в специално изградена сграда е бил реализиран проект за консервация и реставрация на археологическите структури. Дейностите по този проект са били приети в цялост с Протокол с вх. № 10-00-17/21.07.2020г. в Министерството на културата, одобрен със Заповед № РД09-520/31.07.2020 г. на министъра на културата. След приключването на цитирания проект не е било подавано ново искане за съгласуване за извършване на намеси – консервационни и реставрационни дейности по археологическия обект, по предвидения в Закона за културното наследство ред. Според данните на НИНКН за периода след 2021г. не са налични данни за съгласувани намеси по обекта, свързани с консервация и реставрация. Посочено е, че след тази дата са продължили дейности по археологическия обект, без да е налице ново съгласуване по реда на ЗКН. През 2021 г. в Министерството на културата е бил подаден сигнал за извършвани намеси върху археологическия обект „Епископска базилика на Филипопол“. По случая е била извършена проверка, приключила с Констативен протокол с вх. № 45-00-378/05.08.2021 г. в Министерството на културата. Установено било, че и след тази проверка дейностите не са били преустановени. На 15.04.2024 г. и 16.04.2024 г. служители на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерството на културата, сред които и св.т Р. Р., извършили проверка на място в археологическа недвижима културна ценност „Епископска базилика на Филипопол“, гр. Пловдив. Проверката била извършена във връзка със сигнал за открити движими археологически културни ценности, за които не били информирани отговорните институции; извършване на нерегламентирани намеси върху фрагменти от мозаечни подове, представляващи археологически структури, запазени in situ; извършване на дейности, които могат да бъдат определени като нерегламентирано издирване на археологически обекти. При извършената проверка на място в централния кораб на базиликата проверяващите органи установили, че върху археологическия обект са извършвани намеси, изразяващи се в дейности по консервация и реставрация на археологически структури и разкрИ.е на нови такива, без за тези дейности да е налице съгласуван проект от министъра на културата по реда на Закона за културното наследство каквато е разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗКН. Също така на място били констатирани инструменти за извършвани дейности по консервация, реставрация и разкрИ.е на археологически структури, за които било прието, че са използвани за извършване на нерегламентираните дейности. Проверяващите приели, че върху археологическия обект „Епископска базилика на Филипопол" гр. Пловдив са осъществявани намеси, изразяващи се в дейности по консервация и реставрация на археологически структури, както и в разкрИ.е на нови такива, без да има съгласуван проект от министъра на културата. При проверката на място било установено също, че при извършваните дейности са демонтирани части от хоросанова подложка на мозаечен под като в Констативен протокол с вх. № 45-00-126/02.05.2024 г. на МК е отразено, че са били разкрити непроучени до момента участъци от по-ранен мозаечен под. Посочено е, че по този начин са били разкрити археологически структури и са били демонтирани части от тях, включително хоросанови замазки. Установено било още, че от пластовете, към които принадлежат разкритите структури, са били изваждани археологически материали – „масов материал“, който според проверяващите има особена важност за датирането на обекта, което се доказвало от установените на място струпани купчинки от такива материали. При проверката били установени и движими археологически обекти, определени от проверяващите като движими културни ценности със статут „национално богатство“ по смисъла на чл. 146, ал. 3 от ЗКН. Посочено е, че някои от откритите археологически обекти са с много висока научна, финансова и художествена стойност, като например мраморно статуарно изображение – женска глава. Същевременно в НИНКП за периода след 2021 г. нямало данни за извършени намеси по археологическата недвижима културна ценност, свързани с дейности по реставрация и консервация, както и няма данни за искания за съгласуване на проекти за консервация, реставрация или други намеси по обекта. След извършената проверка на място, на 16.04.2024 г. на ОИ „Старинен Пловдив“, в качеството му на стопанисващ обекта е било връчено Разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки с цел спиране на по-нататъшните нерегламентирани намеси и гарантиране на нормативната защита на културната ценност. Разпореждането било връчено с вх. № 45- GO-126/17.04.2024 г. в Министерството на културата. След налагането на принудителните административни мерки проверката по случая продължила по документи до 25.04.2024 г. В хода на документалната проверка бил представен Доклад за извършени намеси по археологическия обект от директора на ОИ „Старинен Пловдив“, изготвен в изпълнение на Разпореждането за прилагане на принудителни административни мерки. Въз основа на този доклад актосъставителят направил извод, че с извършваните дейности не се цели увреждането на обекта. В хода на проверката и въз основа на направените констатации, в това число и разпечатки от публикации и снимки в социални мрежи, от проверяващите било прието, че служител на ОИ „Старинен Пловдив" Д. С. С., работещ на длъжност „к•••“ в ОИ „Старинен Пловдив“, вписан в регистъра по чл. 165 от ЗКН, е извършвал намесите, свързани с дейности по консервация и реставрация, а констатираните в централния кораб на базиликата инструменти били приети за негови. От проверяващите било прието също, че и други служители и ръководството на ОИ „Старинен Пловдив“ са били запознати с извършваните дейности върху археологическия обект „Епископска базилика на Филипопол“ гр. Пловдив като същевременно не били установени доказателства, че на Д. С. С. е било разпоредено да извършва конкретните действия. Проверката приключила с Констативен протокол с вх. № 45-00- 126/02.05.2024 г. в Министерството на културата, в който били отразени всички установени факти и констатации. На 03.07.2024 г. от Министерството на културата било изпратено до Д. С. С. покана за явяване за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение. Поради липса на върнато известие за доставяне, на 10.07.2024 г. актосъставителят Р. Р., в присъствието на двама свидетели, провел телефонен разговор с Д. С. С. и го уведомил за изпратената покана, както и за датата, часа и мястото на съставяне на акта. За разговора бил съставен протокол № 10-00-76/10.07.2024 г. На 12.07.2024 г. Д. С. С. се явил в сградата на Министерството на културата в гр. София, бул. „Ал. Стамбиолийски“ 17, ет. 5, ст. 501, където в негово присъствие и в присъствието на двама свидетели му бил съставен Акт № 9/12.07.2024 г. за установяване на административно нарушение. В акта било прието, че Д. С. С., в качеството му на к••• ОИ „Старинен Пловдив“: е извършвал дейности по консервация и реставрация на структури, част от археологически обект „Епископска базилика на Филинопол“, гр. Пловдив, като така е извършил намеса върху единична недвижима културна ценност, със статут „национално значение“, част и от серийна недвижима културна ценност, без да спазва изричните изискванията за съгласуване по реда на чл. 83, ад. 1. т. I. буква "а” от ЗКН, с което е изпълнил състава на административно нарушение по чл. 200, ал. 1от ЗКН, както и извършвал дейности съответстващи на нерегламентирано теренно археологическо проучване - издирване на археологически обекти в границите па археологическа обект „Епископска базилика на Филипопол“, гр. Пловдив, като е извършвал дейности за разкрИ.е на неидентифицирани археологически културни ценности със статут „национално значение“ и „национално богатство", без да спазва изричните изискванията за съгласуване за разрешение по реда на чл. чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН, с което е изпълнил състава на административно нарушение но 218а, ал. 1 от ЗКН. По реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от дружеството постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН. Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка за така вмененото нарушение административнонаказващият орган на Д. С. С. издал атакуваното наказателно постановление. В НП било посочено, че на Д. С. С. били наложени административни наказания глоба в размер на 5 000 лева за осъществен фактическия състав на чл. 200а, ал. 1, предложение второ от Закона за културното наследство, както и глоба в размер на 5 000 лева за осъществен фактическия състав на чл. 218а, ал. 1 от Закона за културното наследство. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на св. Р. в. Р., св. А. Б. Т., св. Л. К. М. и св. Е.Н.К.-Д., както и от приложените и събрани писмени доказателства, които се кредитират от съда с доверие. В показанията си актосъставителят Р. в. Р. на длъжност ••• в ГД ИОКН, в качеството си на свидетел подробно излага както фактическите констатации при проверката, така и данните, събрани в хода на последвалата документална проверка. От показанията му се установява по несъмнен начин, че на 15.04.2024 г. и 16.04.2024 г. е била извършена съвместна проверка /представители на МВР, Националния исторически музей и впоследствие археолози от РАМ – Пловдив/ в обекта „Голяма базилика“ по повод подаден сигнал за извършване на нерегламентирани дейности върху археологическия обект. Същият заявява, че проектът по консервация и реставрация на обекта е бил официално приет през 2020 г. с протокол на приемателна комисия, одобрен от министъра на културата, в който изрично било посочено, че дейностите са изпълнени „в цялост и с много добро качество“. Св.т сочи още, че при проверката е било установено продължаване на дейности по поддръжка, почистване, консервация и намеси по мозайките и след приключването на проекта. В същото време обяснява, че такива дейности по поддръжка са били необходими поради влагата, солите и естествените процеси в обекта. Относно твърдяното нарушение, св.т не твърди да е възприел лично извършване на археологически разкопки от жалбоподателя С.. Относно подаденият сигнал св.т излага, че същият съдържал информация, че освен дейности по поддръжка и консервация, в обекта се извършвали и действия, свързани с разкрИ.е на неизвестни до момента аргеологически ценности. Посочва, че при проверката е била проверена конкретна зона под информационна табела, в близост до амвона, където била установена рохкава пръст и архитектурен елемент под повърхността - мраморно статуарно изображение — женска глава. Заявява, че към момента на проверката находката е била трайно свързана със земята и не е била извадена като на следващия ден в проверката били включени археолози от РАМ – Пловдив, които продължили разкрИ.ето на мястото и установили наличието на женската глава. Св. Р. изрично заявява, че на 15 и 16 април не е възприел лично жалбоподателят да извършва каквито и да било дейности по разкопаване или намеси върху мозайките. Посочва, че на място са били установени инструменти, за които е приел, че се използват при реставационна дейност от жалбоподателя С., както и че при документалната проверка са били прегледани публикации и снимки в социални мрежи на ОИ“Старинен Пловдив“, на които се виждали инструменти и дейности по обработка на мозайките. Св.т заявява, че инструментите заснети на място, според него съответствали на тези, видими в публикациите. Като основание за изводите си относно извършителството на намесите от жалбоподателя С., сочи основно наличието на инструменти, открити на място в обекта, публикации и снимки в социални мрежи. Относно обстоятелството, за евентуално извършвани дейности от страна на жалбоподателя св. Р. сочи, че се е позовал на публикации в социалните мрежи, снимки и сигнали. Показанията на св. А. Б. Т. на длъжност - главен директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в съществената им част кореспондират с изложеното от св.т Р.. Същият потвърждава, че проверката е извършена по сигнал за несъгласувани реставрационни дейности и евентуално открити движими културни ценности. Св. Т. също заявява, че на място са били установени инструменти, които според него се използват за извършване на реставрационни дейности, както и че на място му е било обяснено, че се извършват дейности по консервация и реставрация. Св.т Т. излага и възприятията си относно открития архитектурен елемент – женска глава, посочвайки, че под метален надпис е била открита част от мраморен артефакт, който според него е бил предварително частично разкрИ. и впоследствие затрупан, а последващото разкрИ.е и отделяне е извършено по-късно от археолози с надлежно разрешение за проучване. Св.т също не твърди да е възприел лично жалбоподателя да извършва археологически разкопки Съдът кредитира показанията на двамата свидетели Р. и Т. като последователни и взаимнодопълващи се в частта им относно самото извършване на проверката, наличието на инструменти и факта, че след 2020 г. в обекта са осъществявани определени дейности по поддръжка и обработка на мозайките. В същото време съдът приема, че значителна част от изложеното от свидетелите представлява интерпретация, или предположение относно характера на извършваните дейности, и времевия период на извършването им, поради което не се подкрепят от останалия кредитиран от съда доказателствен материал. Особено съществено е, че и двамата свидетели изрично заявяват, че при проверката на 15.04.2024 г. и 16.04.2024 г. не са възприели лично жалбоподателят да извършва конкретни действия по консервация, реставрация или археологически разкопки. Св. Р. изрично посочва, че на място са били установени единствено инструменти, за които се твърди, че принадлежат на жалбоподателя, както и че изводите за извършвана дейност са формирани въз основа на публикации в социални мрежи, сигнали. Св.т Т. също сочи, че лично е видял жалбоподателя единствено в реставрационното помещение, където същият извършвал дейности по отделени фрагменти от мозайки, а не върху самия археологически обект. В качеството си на свидетел е разпитан и Л. К. М. – археолог от Регионалния археологически музей - Пловдив, участвал на втория ден от проверката. Св.т подробно описва начина, по който е било извършено частичното разкрИ.е на открития архитектурен елемент в близост до амвона. Същият заявява, че при започване на разкрИ.ето е констатирал наличие на рохкава пръст и предварително разбит хоросан. Той изразява мнение, че пръстта е била разравяна преди това, тъй като била рохкава, а хоросанът – компрометиран. Посочва още, че по негови наблюдения такива инструменти са били видими и в публикации и видеоматериали в социалните мрежи на ОИ „Старинен Пловдив“,в които жалбоподателят извършвал определени действия с мозайки. И този свидетел потвърждава, че по време на неговото присъствие жалбоподателят не е извършвал никакви дейности. Съдът кредитира с доверие показанията на този свидетел в частта им относно лично възприетите от него факти при извършеното разкрИ.е на място, тъй като същите са конкретни, последователни и основани на непосредствени наблюдения. В същото време съдът отчита, че изводите на св. относно това кога и от кого е било извършено предварителното разбИ.е на хоросана представляват предположение, изведено от професионалната му преценка, а не непосредствено възприет факт. Св.т М. също не сочи да е възприел лично жалбоподателят да извършва процесните действия. Показанията му относно публикувани видеа и снимки в социални мрежи, от които според него се установявало извършване на определени дейности от страна на жалбоподателя, са също основани на предположения, поради което и съдът не основа своите фактически и правни изводи на тях. Разпитана в съдебно заседание е и св. Е.Н.К.-Д., която към процесния период е била ръководител на обекта и пряк ръководител на жалбоподателя. Същата дава подробни обяснения както относно организацията на дейността в базиликата, така и относно характера и обема на извършваните дейности след официалното приключване на проекта през 2020 г. Свидетелката потвърждава, че след 2020 г. в обекта са извършвани дейности по почистване, премахване на соли, плесени и мъхове, както и други действия по поддръжка на мозайките. Същата заявява, че след официалното приключване на проекта е имало общо разбиране между институциите определени довършителни и поддържащи дейности да продължат поетапно. Посочва, че след 2020г. са извършвани единствено „превантивни и поддържащи дейности“, свързани с почистване на соли, плесени и мъхове, без нови реставрационни намеси извън вече съгласуваните проекти. Същата заявява, че тези дейнсти били необходими с оглед състоянието на мозайките и условията в обекта. Свидетелката обяснява подробно, че процесното мраморно статуарно изображение — женска глава не е било разкрИ.о като археологически обект, а е станала видима вследствие на по-стари дейности по отделяне на мозаечен пласт, които дейности са стартирали преди 2020 г. Твърди, че именно тя е уведомила институциите за наличието на този елемент и че не е правен опит за укрИ.ето му, а напротив - именно тя е уведомила проверяващите за наличието на архитектурния елемент под мозайката, както и че този елемент е представлявал част от конструктивния слой под мозаечния под и е бил трайно свързан с него. Категорично заявява да са извършвани действия по изваждане или отделяне на движима археологическа ценност от страна на жалбоподателя или други служители на ои „старинен пловдив“. свидетелката потвърждава наличието на процесното куфарче с инструментите установени на място като заявява, че същото стои от години на това място. Във връзка със сочените видеа и публикации в социалните мрежи, на които се вижда, че жалбоподателят извършва определени действия, св. К. обяснява, че тези публикации са били с информационна и популяризираща цел, свързана с представяне на реставраторите пред посетителите и в социалните мрежи на „Старинен Пловдив“. Съдът, кредитира показанията на св. К., като обективни, хронологични и съответстващи на останалия съвкупен доказателствен материал, събран в хода на административно- наказателното производство. При така установената фактическа обстановка на базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин осъществяването от страна на жалбоподателя Д. С. на вменените му описаните в акта и наказателното постановление дейности по консервация, реставрация или нерегламентирано археологическо проучване в периода и по начина, посочени от административнонаказващия орган. По отношение на първото вменено нарушение – твърдяното извършване на несъгласувани консервационно-реставрационни дейности в нарушение на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗКН поради което е осъществен състава на чл. 200, ал. 1 ЗКН – събраните по делото доказателства не установяват по несъмнен, категоричен и непротиворечив начин нито обективните признаци на състава, нито авторството на деянието. От показанията както на св. Р., така и св. Т. се установява, че при извършената на 15.04.2024 г. и 16.04.2024 г. проверка не е било възприето лично жалбоподателят да извършва каквито и да било действия върху археологическия обект. Св. Р. изрично сочи: „Не сме констатирали самият господин да извършва лично намесите“, а впоследствие отново заявява: „Не съм констатирал никакви дейности, които господин г-н С. лично да е извършвал на 15-ти и 16-ти април.“ Аналогични са и показанията на св. Т., който посочва, че е възприел жалбоподателя единствено в реставрационното помещение, където същият извършвал дейности по вече отделени мозаечни фрагменти, а не върху самия археологически обект. Като единствено е посочено, че „на терен се намираха инструментите на господин С.“, което само по себе си е предположение от наличието на инструменти на терен, което не е достатъчно да обоснове индивидуална административнонаказателна отговорност доколкото не установява личното участие на санкционираното лице в твърдените действия, нито фактическо изпълнение на твърдяното нарушение. От показанията на св. Р. се установява също, че изводите относно характера на дейностите и тяхната продължителност се основават на подадени сигнали, справки от социални мрежи и публични публикации, а не на непосредствени възприятия за извършване на конкретни действия на място. В този смисъл фактическите констатации не почиват на пряко наблюдение на съставомерно поведение от страна на жалбоподателя, а въз основа на информация, получена от други източници. По отношение на така наречената „чанта с инструменти“, от свидетелските показания се установява единствено нейното наличие в обекта. Обстоятелството, че в обекта са били налични инструменти за реставрационна дейност, не е достатъчно само по себе си да обоснове извод за извършване на административно нарушение именно от жалбоподателя, още по-малко за осъществяване на нерегламентирано археологическо проучване. По делото не е установено по несъмнен начин нито че процесните инструменти принадлежат лично на жалбоподателя, нито че именно с тях са извършени конкретните действия, описани в наказателното постановление. Допълнително се установява, че в подкрепа на твърденията са използвани снимкови материали и интернет публикации, като свидетелите сочат, че са извършвани проверки на социални мрежи и официални канали, от които се правят изводи относно използвани инструменти и дейности. Съдът намира, че публикуваните в социални мрежи снимки и видеоматериали не могат да бъдат възприети като годно и достатъчно доказателство за времето, характера и правната квалификация на конкретни действия, още по-малко за авторството им. От показанията на свидетелката К. се установява, че тези доказателствени източници представляват комуникационни и PR материали, изготвени с информационно-популяризаторска цел, а не с процесуална цел по установяване на административно нарушение като липсват данни относно точната дата на заснемане на материалите, както и относно конкретния обем и съдържание и време на извършване на изобразените дейности, нито доказват пряко, че именно жалбоподателят ги е извършил. Недопустимо е административнонаказателната отговорност да се ангажира въз основа на предположения, без те да са подкрепени от достатъчно и категорични доказателства, още повече когато се касае до специализирана дейност в областта на консервацията и реставрацията на археологически обекти, изискваща прецизно разграничаване между допустима поддръжка, превантивна консервация, реставрационна намеса и археологическо проучване. От събраните доказателства безспорно се установява единствено, че и след приключване на проекта през 2020 г. в обекта са били извършвани определени дейности по поддръжка на мозайките – почистване, премахване на соли и плесени, бордиране, наместване на тесери и обработка на компрометирани участъци. Това се установява не само от св. К., но и от самия актосъставител – св. Р., който заявява, че „дейностите по поддръжка на този паметник са необходимост“, както и че самата консервация представлява „набор от действия, които се предприемат да се забави естествения процес на разпад“. Спорът по делото обаче не е дали такива действия са били извършвани, а дали същите представляват нови консервационно-реставрационни намеси по смисъла на ЗКН, подлежащи на задължително съгласуване, или представляват текуща поддръжка и превантивна консервация на вече експониран археологически обект. В тази връзка съдът констатира, че наказателното постановление не съдържа достатъчно конкретизация относно това кои точно действия административнонаказващият орган приема за нарушение. В обстоятелствената част липсва ясно разграничение между: почистване; превантивна консервация; поддържащи дейности; реставрационни намеси; археологически действия. Не е индивидуализирано кои конкретни намеси са извършени лично от жалбоподателя, в кой момент, върху коя конкретна част от обекта и по какъв начин същите са нарушили установения в закона ред. Особено съществено е и, че от доказателствата по делото се установява наличие на продължителна практика по извършване на такива дейности в обекта след 2020 г., като същите са били публично демонстрирани, заснемани и публикувани в официалните канали на ОИ „Старинен Пловдив“. Свидетелката К. изрично заявява, че тези действия са били извършвани с оглед необходимостта от постоянна поддръжка на мозайките и че за тях са били уведомявани различни институции и представители на държавни органи. Тези обстоятелства не изключват сами по себе си възможността да е налице нарушение, но поставят под сериозно съмнение тезата на административнонаказващия орган за извършване на укрити, нерегламентирани и самоволни действия от страна на жалбоподателя. Поради всичко гореизложено съдът приема, че по делото липсват каквито и да било доказателства от страна жалбоподателя С. да е осъществен състава на чл. 200 от ЗКН и следователно незаконосъобразно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Поради това обжалваното НП следва да бъде отменено на незаконосъобразно в тази му част. По отношение на второто вменено нарушение – твърдяно извършване от жалбоподателя С. на дейности за разкрИ.е на неидентифицирани археологически културни ценности със статут „национално значение“ и „национално богатство“, без да спазва изричните изисквания за съгласуване за разрешение по реда на чл. 148, ал. 1 и ал.2 от ЗКН, с което е осъществен състава на чл. 218а ЗКН. Събраните по делото доказателства не установяват по несъмнен, категоричен и непротиворечив начин авторството на деянието. Според разпоредбата на чл. 218а, ал. 1 ЗКН, който извършва теренни проучвания на археологически ценности без разрешение по чл.148, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 5000 до 15 000 лв. Тоест законът изисква установяване на целенасочено издирване, разкрИ.е или проучване на археологическите обекти без съответното разрешение. Свидетелските показания на св. Р. обаче сочат, че информацията за предполагаемо археологическо проучване произхожда от „подаден сигнал“, в който се твърди наличие на „разкрито мраморно статуарно изображение — женска глава“. Самият свидетел обаче не заявява, че е наблюдавал целенасочено издирване или археологическо разкопаване, а единствено, че „на място се установи рохка пръст“ и „очаквахме, че ще видим нещо там“. Тези констатации представляват последващи визуални наблюдения на състоянието на терена и имат предположителен характер на възприятията, а не пряко установяване на съставомерно поведение още повече конкретно от страна на жалбоподателя С.. Допълнително се установява, че на втория ден от проверката са били извикани археолози, , като по този начин самото установяване и изваждане на археологическия елемент е извършено не от жалбоподателя, а от компетентни специалисти по реда на контролирана намеса. което обстоятелство изключва извода, че същата е била предмет на нерегламентирани действия от страна на жалбоподателя. Св. М. излага, че при разкрИ.ето е установил „рохка пръст в контраст с околната“, което според него „категорично означава, че тази пръст вече е изкопана веднъж и върната обратно“. Той обаче не сочи преки наблюдения за извършено разкопаване, нито твърди, че е възприел момента на нарушението или лицето, което го е извършило. Напротив, изводът му е изграден върху последващ оглед и оценка на състоянието на почвения пласт, т.е. представлява техническа интерпретация на фактическо положение към момента на проверката. Дори при възприемане на тази констатация като вярна, тя установява единствено състояние на терена към определен момент, но не и причинно-следствена връзка между това състояние и конкретно поведение на жалбоподателя. Съществено значение има и обстоятелството, че самото наличие на „мраморно статуарно изображение — женска глава“ не доказва нито нейното открИ.е от жалбоподателя, нито целенасочени действия по нейното издирване. От доказателствата по делото се установява, че женската глава е била трайно свързана със структурата на обекта, частично известна от предходни проучвания и впоследствие разкрита от археолози по реда на разрешено проучване. Следователно липсва ключовият елемент на състава – нерегламентирано „издирване“ или „проучване“, извършено от санкционираното лице – жалбоподателя С.. Съществено е и обясненията си свидетел К., заявява, че „не сме извършвали нови дейности“ и, че „извършвали сме превантивни дейности по почистване“. Тези показания, дадени от лице, пряко ангажирано с дейността на обекта, изключват тезата за нерегламентирано археологическо проучване и сочат на поддържащ характер на извършваните действия. Следователно от събраните доказателства не се установява да е осъществен състава на чл. 218а ЗКН от страна на жалбоподателя С. и следователно незаконосъобразно административно-наказващият орган е ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Поради това обжалваното НП следва да бъде отменено на незаконосъобразно и в тази му част. Отделно от всичко гореизложено, съдът намира възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за изтекла административнонаказателна давност по чл. 34 ЗАНН за основателно. Административнонаказателното производство изисква ясно и недвусмислено индивидуализиране на момента на извършване на нарушението, тъй като именно от този момент започват да текат преклузивните срокове по чл. 34 ЗАНН. В настоящия случай обаче административнонаказващият орган сам поддържа противоречива фактическа теза относно времето на извършване на деянията. В обстоятелствената част на наказателното постановление и в свидетелските показания на св. Р. и Т. последователно се поддържа, че процесните дейности са били извършвани „в продължителен период от време“ след приключване на проекта, стартирал на 31.07.2020г. Същевременно в диспозитива на наказателното постановление като дата на извършване на нарушенията вече са посочени единствено 15.04.2024 г. – 16.04.2024 г., определени като „последният период“, в който нарушенията били извършвани и установени. Това вътрешно противоречие е съществено, тъй като пряко засяга приложението на преклузивните срокове по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, съгласно който не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в срок от една година от извършване на нарушението. Ако административнонаказващият орган поддържа тезата, че нарушенията представляват дейност, осъществявана още от 2020 г., то за всички евентуални действия, извършени извън едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, административнонаказателното преследване е погасено по давност. Не е допустимо чрез общо твърдение за „продължителни дейности“ да се преодоляват преклузивните срокове, без да бъдат индивидуализирани конкретните действия, техният момент на извършване и лицето, което ги е осъществило. От друга страна, ако се приеме, че административнонаказващият орган в действителност ангажира отговорността на жалбоподателя единствено за периода 15.04.2024 г. – 16.04.2024 г., то липсват каквито и да е преки доказателства именно през този период жалбоподателят да е извършил съставомерни действия. И тримата свидетели – Р., Т. и М. – последователно заявяват, че не са възприели лично жалбоподателя да извършва действия по разкопаване, археологическо проучване или нерегламентирани намеси върху обекта именно на тези дати. Следва да се отчете и обстоятелството, че по делото са налице данни, че през част от периода, визиран от административнонаказващия орган, жалбоподателят не е бил в трудово правоотношение с обекта „Голяма базилика“, което допълнително разколебава тезата за непрекъснато извършване на дейности лично от него през целия посочен период. Следователно административнонаказващият орган едновременно поддържа две взаимно изключващи се тези – от една страна твърди продължителна дейност, извършвана в период след 2020 г., а от друга страна индивидуализира нарушението единствено към 15.04.2024 г. – 16.04.2024 г. Тази неяснота относно времето на извършване на деянието представлява самостоятелен порок на наказателното постановление, тъй като препятства както правото на защита на наказаното лице, така и съдебната преценка относно приложението на давностните срокове. Отделно от горното, в конкретния случай в наказателното постановление е налице и съществено вътрешно противоречие между обстоятелствената и диспозитивната част, което опорочава акта до степен, неговата отмяна. В мотивите и фактическото изложение административнонаказващият орган последователно квалифицира твърдяното поведение като нарушение по чл. 200, ал. 1, предл. второ ЗКН, като именно тази норма е обсъждана във връзка с несъгласувани намеси в културна ценност и е използвана като правна основа за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Според разпоредбата на чл. 200, ал.1, предложение второ от ЗКН „Който извършва намеса в защитени територии за опазване на културното наследство без съгласуване в нарушение на чл. 83, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., ‚… ако деянието не съставлява престъпление“. В диспозитива на наказателното постановление обаче е посочено, че с описаното деяние бил „осъществен съставът на чл. 200а, ал. 1, предл. второ ЗКН, според която „Който повреди културна ценност, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 15 000 до 30 000 лв., …“ – норма с различен фактически състав, различен обхват на административната забрана и различна санкция. Това разминаване не представлява формална техническа неточност, а съществен порок на волеизявлението на административнонаказващия орган. В административнонаказателния процес именно диспозитивът определя предмета на обвинението и рамките на съдебния контрол, поради което същият следва да бъде ясен, еднозначен и в пълно съответствие с фактическото и правното изложение в мотивите. Когато в един и същи акт се съдържат две различни правни квалификации – едната по чл. 200 ЗКН, а другата по чл. 200а ЗКН – се създава неяснота относно това за кое точно нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. Това пряко нарушава изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5–7 ЗАНН за точно, ясно и непротиворечиво описание на нарушението, неговата правна квалификация и приложимата санкционна разпоредба. В резултат на това е накърнено и правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е поставен в положение да не може да установи дали следва да организира защитата си срещу твърдение за „несъгласувана намеса“ по чл. 200 ЗКН или срещу твърдение за „повреждане на културна ценност“ по чл. 200а ЗКН – два различни административнонаказателни състава с различни елементи от обективната страна и различно изпълнително деяние. Подобна неяснота относно правната квалификация представлява съществено процесуално нарушение, което съдът не може да преодолее чрез тълкуване или „поправяне“ волята на административнонаказващия орган, тъй като това би означавало недопустимо изменение на обвинението в съдебната фаза на производството. Поради това съдът приема, че констатираното противоречие между чл. 200 ЗКН в мотивите на наказателното постановление и чл. 200а ЗКН в диспозитива на същото представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл.11, ал.2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл.6 - 9 от Регламент (ЕО) №974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за закръгляване по чл.13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл.52, ал.1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложените с разглежданото НП глоби в размер на по 5000 лева с обща равностойност от 10000 лева, следва да бъде с равностойност евро – 5112,92 (пет хиляди сто и дванандесет евро и деветдесет и две евроцента) евро, което само по себе си не представлява изменение на санкцията. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК.В случая и с оглед изхода на спора, а именно отменено НП на Министър на културата жалбоподателят има право на разноски за представителство от адвокат. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 10.12.2024г., както и списък на разноските от 10.03.2025г., ведно с 2 броя преводно нареждане: едното удостоверяващо плащане в размер на 1600 лева за адвокатско възнаграждение, а второто банкова разписка за заплатени 10 лева „държавна такса срещу НП от 29.11.2024г. на МК по АП 45-00-126 24г.“ Съдът съобрази, че с жалбата се атакува НП, с което на жалбоподателя Д. С. са наложени 2 административни наказания в размер на по 5000 лева като НП се отменя изцяло. От страна на администрартивнонаказващият орган е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно представения договор за защита и съдействие е уговорено допълнително възнаграждение в размер на 300 лева за всяко следващо съдебно заседание, но липсват представени каквито и да било доказателства за реално извършено плащане на сумата от 300 лева. Самото наличие на договорна клауза не е достатъчно за присъждане на разноски, когато липсват доказателства, че същата е действително заплатена и дължима. Съдът намира че минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен съобразно материалния интерес съобразно Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждение възлиза на 1300 лева без ДДС, респективно 1560 лева с включено ДДС, поради което и сумата от 1560 лева, респективно 797,62 евро следва да се присъдят на Д. С. за заплащане от въззиваемата страна, а претендираният размер от 1600 лева надвишава минимално дължимото възнаграждение като разликата не следва да бъде възлагана на въззивваемата страна с оглед направеното възражение за прекомерност. Не следва да бъде присъждана и претендираната сума от 10 лева посочена като такса за разглеждане тъй като такава разноска не е предвидена в приложимия закон и не представлява подлежащ на присъждане разход по съдебни разноски. Съгласно т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган, а именно Министерство на културата. Мотивиран от гореизложеното, ПРС - VII наказателен състав, постанови решението си.