Решение № 233 от 5.3.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 3827/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН Образувано е по жалба на П. Б. Г. против Наказателно постановление № РД-04-II-Б-63/11.06.2025г., издадено от Директор на РЗИ - Пловдив, с което на П. Б. Г., ЕГН •••••••••• е наложена глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл. 58, ал. 1 и ал. 2 т. 1 от Закона за здравето вр. чл. 2, ал. 1 и ал. 2 /Приложение № 1/ от Наредба № 15 за имунизациите в Република България. С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски. Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено на 18.06.2025г., а жалбата е подадена на 01.07.2025г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Жалб. Б. П. Г. и Р. Р. Г. са родители на Б. П. Г., ЕГН ••••••••••. Лекуващ лекар на детето Б. Г. била д-р Д. Д., нает лекар в АИППМП „Медихоуп“ ЕООД. На 08.04.2024г. майката Р. Г. завела детето Б. Г. за профилактичен преглед в практиката при д-р Д.. При проведения преглед лекарят установил, че детето е без противопоказания за поставяне на ваксина Тетраксим, като до момента били поставени всички ваксини по имунизационния календар на Р. България. С оглед отказа на родителите за поставяне на имунизация Тетраксим, въпреки подробно разяснените ползи и рискове от това, тази ваксина не била поставена на детето. За така извършения преглед и постановения отказ бил издаден амбулаторен лист № 2409990B7ED9/08.04.2024г., който бил подписан от майката Р. Г.. На 08.07.2024г. бащата жалб. П. Г. завел детето Б. Г. за профилактичен преглед отново в практиката при д-р Д.. При проведения преглед лекарят установил, че детето е без противопоказания за поставяне на ваксина Тетраксим, като до момента били поставени всички ваксини по имунизационния календар на Р. България. С оглед отказа на родителите за поставяне на имунизация Тетраксим, въпреки подробно разяснените ползи и рискове от това, тази ваксина не била поставена на детето. За така извършения преглед и постановения отказ бил издаден амбулаторен лист № 24190207А884/08.07.2024г., който бил подписан от жалб. Г.. Свидетелката К., инспектор в РЗИ-Пловдив, извършвала проверка на практиката на 09.04.2025г., като й бил представен амбулаторния лист № 24190207А884/08.07.2024г Същата първоначално повикала в сградата на РЗИ-Пловдив майката Р. Г., която посочила, че подписът в предоставения амбулаторен лист е на жалб. Г.. Впоследствие повикала бащата, като за така констатираното св. К. издала АУАН № 002407/15.05.2025г. Впоследствие било издадено и обжалваното НП. Съдът възприе така описаната фактическа обстановка след анализ на събраните в хода на производството доказателства – показанията на разпитана свидетелка К. и от представените по делото писмени доказателства. Кредитират се с доверие показанията на разпитана свидетелка, доколкото същите са обективни, последователни, логични и съответстващи на писмените документи – Констативен протокол от 09.04.2025г., Констативен протокол от 13.05.2025г., писмо вх. № 112806/31.10.2025г., 2 броя амбулаторни листове от 08.04.2024г. и 08.07.2024г. и лабораторни изследвания от 09.07.2024г. По отношение на възражението във връзка с датата на осъществения отказ, видно от представените амбулаторни листове е, че отказът на родителите за поставяне на ваксината е удостоверен и в двата амбулаторни листа - както в този от 08.04.2024г. (удостоверен от с подпис на майката), така и в този от 08.07.2024г. (удостоверен с подпис на бащата). Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган се установява от чл. 231 от Закона за здравето. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 15.05.2025г.. за нарушение, извършено на 08.07.2024г. (когато е обективиран отказът за поставяне на ваксина с подпис на жалбоподателя в издадения амбулаторен лист), и установено на 09.04.2025г., а НП – на 11.06.2025г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен и материалният закон. Съгласно чл. 58, ал. 1 от Закона за здравето, за предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации. Съгласно чл. 58, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, министърът на здравеопазването определя с наредба лицата, които подлежат на имунизации, както и реда, начина и сроковете за извършване на задължителни планови имунизации и реимунизации, включени в имунизационния календар на Република България. Такава наредба се явява Наредба № 15 от 12 май 2005 г. за имунизациите в Република България, като видно от чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от същата, задължителни планови имунизации и реимунизации са тези срещу туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип Б, хемофилус инфлуенце тип Б (ХИБ), пневмококови инфекции и варицела. като същите се извършват съгласно Имунизационния календар на Република България (приложение № 1). Жалбоподателят възразява в смисъл, че датата на извършване на нарушението е неправилно определена, като съдът не споделя изложеното възражение. Налице е класически случай на административно нарушение, извършвано чрез бездействие, изразяващо се в неизпълнението на определено правно задължение от страна на задължения субект. Характерното в конкретния случай е, че е без значение дали родителят не осигурява провеждането на задължителните имунизации /независимо от употребеното множествено число/ в един или множество случаи. Достатъчно е неосигуряването на провеждането на една задължителна имунизация, за да е деянието съставомерно, като нарушението се осъществява чрез бездействие, което се осъществява непрекъснато във времето, поради което точна дата на извършването не е необходимо да бъде посочвана в случай, че противоправното поведение продължава във времето (така и Решение № 1603 от 6.07.2012 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1281/2012 г., Решение № 650 от 22.03.2019 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3873/2018 г. и др.). Без значение се явява и обстоятелството, че към посочената дата 08.07.2024г. детето вече е навършило 7-годишна възраст, посочена в Приложение № 1 като възраст, до която следва да се постави имунизацията. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба № 15 от 12 май 2005 г. за имунизациите в Република България, при лица, които не са имунизирани на посочената в имунизационния календар възраст, имунизациите се провеждат при първа възможност, съобразно възрастта и прилаганите към момента биопродукти. Такава възможност е имало при провеждането на профилактичния преглед на 08.07.2024г., към която дата също е нямало противопоказания за поставянето на ваксината, поради което и отказът на родителя се е явил неоснователен. Съдът обсъди и въпроса дали отказът от имунизирането се явява упражняване на законно право от лицето, като намери следното: Задължителните, целевите и препоръчителните имунизации срещу посочени заразни болести и върху определени лица и възрастови групи, които следва да се извършват на основание цитираната Наредба № 15, се осъществяват не върху лекуващи се пациенти, за да имат те свобода на избора на лечение. Имунизациите целят имунопрофилактика с лекарствени продукти, предназначени за създаване на активен или пасивен имунитет, или установяване състояние на имунитет на възрастова група лица, както и на лица, изложени на риск от заразяване вследствие контакт със заразноболни или експозиция на причинител. Наредбата, въз основа на която е въведен и имунизационният календар, е издадена в изпълнение на императивна разпоредба и затова е съобразена с целта на приложимия материален закон за опазване на здравето и живота на гражданите. Отделно от това, съгласно чл. 5 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, всяка интервенция, свързана със здравето, се извършва само със свободно и съзнателно изразеното съгласие на заинтересованото лице. Това лице получава предварително необходимата информация за целта и естеството на интервенцията, както и за произтичащите от нея последствия и рискове. Заинтересованото лице може свободно да оттегли съгласието си във всеки момент. Този текст е относим към чл. 87-89 от ЗЗ, но не и към чл. 58 от ЗЗ, който се намира в глава ІІ от Закона и в Раздел V "Надзор за заразните болести". В тази връзка относим се явява чл. 26, ал.1 от Конвенцията, съгласно който упражняването на правата и разпоредбите за защита, съдържащи се в нея, не подлежат на никакви ограничения, освен на тези, установени от закона и необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност за предотвратяване на престъпления за защита на здравето или правата и свободите на другите. Българският законодател, както и редица други законодателства, е счел и приел в чл. 58 от ЗЗ, че е необходимо и в интерес на обществото за предпазване на гражданите от заразни болести да се правят задължителни имунизации и с Наредба № 15 е определен и редът на задължителното имунизиране. В такъв случай не съществува противоречие между Конвенцията и Закона за здравето, за да се прилагат разпоредбите на първата относно този подзаконов нормативен акт, като се изключи действието на чл. 58 от Закона за здравето. В този смисъл са налице и произнасяния на ВАС например в решения с № 10423/11 г. и № 3229/12 г. Наложената санкция е в минималния предвиден в чл. 209, ал. 3 от Закона за здравето, поради което и не подлежи на коригиране. Поради гореизложеното, процесното НП се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. При този изход на делото, разноски са дължими на въззиваемия и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него в това производство, съобразно с нормата на чл.63д, ал.5, вр. с ал.4 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобрази фактическата и правна сложност на делото, съдът намери, че следва да се определи възнаграждение в минималния предвиден размер от 66,47 евро. Така мотивиран, съдът