Решение № 89 от 16.5.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 422/2023 г.

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 11268/05.04.2023 г. от „С.“ ЕООД, ЕИК..... против решение № 338/15.03.2023 г., постановено по г. д. № 1256/2021 г. по описа на ОС – П., с което са отхвърлени исковете за осъждане на Н.с. на РБ да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК..... сумите, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на нарушение на правото на ЕС, както следва:

• 78 022.51 лева - недължим ДДС, установен с ревизионен акт № Р- 16001615005442-091-001/07.12.2015 г., ведно с прилежащите лихви до окончателното погасяване на задължението по ревизионния акт;

• 3 720.93 лева - разноски за юрисконсулт в производството по адм. д. № 540/2016 г. по описа на Административен съд - П.;

• 2 790.70 лева - разноски за юрисконсулт в производството по адм. д. № 1041/2017 г. по описа на ВАС;

• 50.00 лева - държавна такса за обжалване на ревизионния акт;

• 9 900.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение в производството по адм. д. № 540/2016 г. по описа на Административен съд - П.;

• 740.00 лева - депозити за вещо лице в производството в производството по адм. д. № 540/2016 г. по описа на Административен съд - П.;

• 25.00 лева - държавна такса за обжалване на решението, постановено по адм. д.

№ 540/2016 г. по описа на Административен съд - П.;

• 3 700.00 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм. д. № 1041/2017 г. по описа на ВАС;

• 954 690.33 лева - нереализирани приходи от таксиметрова дейност за периода 2016 г. - 13.03.2019 г.;

• 480 582.00 лева - нереализирани приходи от извършвани застрахователни услуги за периода от издаването на ревизионния акт ( 07.12.2015 г. ) до изменението на чл. 47 от ЗДДС (01.01.2021 г.);

• 100 000.00 лева - нереализирани приходи от увеличената стойност на застрахователните премии по застраховките, при сключването, на които ищецът получава комисионна за периода 2016 г. – 2020 г.;

• 1 075 028.15 лева - нереализирани приходи от осигуряване на услуги на „Т.Т.П.“ ООД за периода от 01.05.2016 г. до датата на исковата молба (12.05.2021 г.);

• 715 996.00 лева - нереализирани приходи от осигуряване на услуги на „Т.Т.“ ООД за периода от 01.05.2016 г. до датата на исковата молба (12.05.2021 г.);

• 562 155.65 лева - нереализирани приходи от осигуряване на услуги на „Т.В.“ ООД за периода от 01.05.2016 г. до датата на исковата молба (12.05.2021 г.);

• 620 047.20 лева - нереализирани приходи от осигуряване на услуги на ЗАД „А.Б.“ за периода от 01.05.2016 г. до датата на исковата молба (12.05.2021 г.);

• както и за сумата от 10 000.00 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Сумите се претендират ведно със законната лихва от датата на исковата молба (12.05.2021 г.) до окончателното изплащане.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови други, с което да уважи предявените искове в пълните размери. Претендира разноски.

Ответникът Н.с. на РБ счита, че жалбата е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ.

Предявени от „С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г.Б.“ № 11, ЕИК..... против Н.с. на РБ, ЕИК по БУЛСТАТ...... и адрес: гр. С., пл. „Н.с.“ № 2.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК..... сумите, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на нарушение на правото на ЕС, както следва:

• 78 022.51 лева - недължим ДДС, установен с ревизионен акт № Р- 16001615005442-091-001/07.12.2015 г., ведно с прилежащите лихви до окончателното погасяване на задължението по ревизионния акт;

• 3 720.93 лева - разноски за юрисконсулт в производството по адм. д. № 540/2016 г. по описа на Административен съд - П.;

• 2 790.70 лева - разноски за юрисконсулт в производството по адм. д. № 1041/2017 г. по описа на ВАС;

• 50.00 лева - държавна такса за обжалване на ревизионния акт;

• 9 900.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение в производството по адм. д. № 540/2016 г. по описа на Административен съд - П.;

• 740.00 лева - депозити за вещо лице в производството в производството по адм. д. № 540/2016 г. по описа на Административен съд - П.;

• 25.00 лева - държавна такса за обжалване на решението, постановено по адм. д.

№ 540/2016 г. по описа на Административен съд - П.;

• 3 700.00 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм. д. № 1041/2017 г. по описа на ВАС;

• 954 690.33 лева - нереализирани приходи от таксиметрова дейност за периода 2016 г. - 13.03.2019 г.;

• 480 582.00 лева - нереализирани приходи от извършвани застрахователни услуги за периода от издаването на ревизионния акт ( 07.12.2015 г. ) до изменението на чл. 47 от ЗДДС (01.01.2021 г.);

• 100 000.00 лева - нереализирани приходи от увеличената стойност на застрахователните премии по застраховките, при сключването, на които ищецът получава комисионна за периода 2016 г. – 2020 г.;

• 1 075 028.15 лева - нереализирани приходи от осигуряване на услуги на „Т.Т.П.“ ООД за периода от 01.05.2016 г. до датата на исковата молба (12.05.2021 г.);

• 715 996.00 лева - нереализирани приходи от осигуряване на услуги на „Т.Т.“ ООД за периода от 01.05.2016 г. до датата на исковата молба (12.05.2021 г.);

• 562 155.65 лева - нереализирани приходи от осигуряване на услуги на „Т.В.“ ООД за периода от 01.05.2016 г. до датата на исковата молба (12.05.2021 г.);

• 620 047.20 лева - нереализирани приходи от осигуряване на услуги на ЗАД „А.Б.“ за периода от 01.05.2016 г. до датата на исковата молба (12.05.2021 г.);

• както и за сумата от 10 000.00 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Сумите се претендират ведно със законната лихва от датата на исковата молба (12.05.2021 г.) до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът не признава исковете.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

В исковата молба се твърди, че ищецът е търговско дружество, вписано в ТР с решение от 19.10.2004 г. на ОС - П., с основна дейност- таксиметрова дейност, съгласно издадено удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз №05716/02.11.2004г. на ИА "А.и.” към Министерството на транспорта и съобщенията.

Със заповед № Р-16001615005442-020-001/14.07.2015 г. на началник сектор „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-П., е възложена ревизия на „С.“ ООД за определяне данъчни задължения по ЗДДС за периода от 01.12.2008 г. до 31.01.2014 г., със срок за приключване на ревизията - три месеца. Съставен е ревизионен доклад № Р- 16001615005442-092- 001/03.11.2015 г. Против констатациите в него е подадено възражение вх. № К7-56/25.11.2015 г. Прието е, че възражението е неоснователно и в срока по чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК е издаден ревизионен акт № Р-16001615005442-091- 001/07.12.2015 г. С него на ревизираното дружество е начислен допълнително ДДС в общ размер на 78 022.51 лева по издадени фактури за получавани комисионни за услуги от застрахователен брокер „И.к.“ ООД, ЕТ „Г.А.Б.“ и застрахователен агент „Г.А.Б. П.“ ООД във връзка със сключване на застрахователни договори. Във фактурите не е бил начисляван ДДС, а същите са отразявани в дневника за продажби като облагаеми доставки с нулева ставка, на основание чл.3 6, ал. 1 от ЗДДС. След преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства, е прието, че за фактурираните към посочените трима възложители услуги е неприложима разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗДДС, тъй като в нея се разглеждат доставки, извършвани от агенти, брокери и други посредници, свързани с доставките, посочени в глава Трета от ЗДДС, т.е. доставки, свързани със стоки, изпращани и превозвани извън територията на ЕС, каквито дейности ревизираното лице не е извършило. Счетено е, че не може да послужи като основание за освобождаване от облагане с ДДС и нормата на чл. 47 от ЗДДС, според която освободена доставка е извършването на услуги при условията и по реда на КЗ от застрахователи, презастрахователи, застрахователен брокер и застрахователен агент. Представени са били договори, сключени между ревизираното лице и възложителите, съгласно които на „С. „ООД е възложено да извършва дейност като съдейства при сключване на всички видове застраховки и проучва възможностите за продажба на застрахователни продукти. В хода на ревизионното производство е извършена проверка и са изискани доказателства за това дали ищецът е бил вписан като застрахователен агент или брокер на посочените възложители в регистъра по чл. 30, ал. 1 от ЗКФН. Предвид липсата на доказателства за това, е формиран извод, че същият не може да се квалифицира като извършител на услуги по реда на КЗ и извършената от него дейност не следва да се третира като освободена от облагане по реда на ЗДДС. Констатирано е още, че няма назначени лица, които да се занимават само със застрахователни услуги, а това е вменено като служебно задължение, за което всеки месец се получава работна заплата. Прието е, че за получените комисионни от посредническа дейност към възложителите ревизираното дружество не отговаря на условията на чл. 47, т. 2 от ЗДДС, при което на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, извършените доставки са облагаеми и се дължи 20 на сто данък за полученото възнаграждение.

Против ревизионния акт е подадена жалба от „С.“ ООД пред директора на дирекция „ОДОП“. С решение № 67/11.02.2016 г. ревизионният акт е потвърден.

Ревизионен акт № Р-16001615005442-091-001/07.12.2015 г. е оспорен и по съдебен ред. Образувано административно дело № 540/2016 г. по описа на Административен съд-П.. С решение № 2236/24.11.2016 г. жалбата е отхвърлена.

Посоченото решение е обжалвано от „С.“ ООД пред ВАС. С решение № 2088/15.02.2018 г., постановено по административно дело № 1041/2017 г. по описа на ВАС, това решение е потвърдено. Възприети са направените изводи от първостепенния съд за липсата на предпоставки за освобождаване по чл. 47 ЗДДС на извършените от ревизираното лице доставки. Посочено е, че отношенията между застрахователя и застрахователния агент се уреждат с писмен договор за застрахователно агентство, като видът на агента задължително се указва в застрахователния договор. За да извършва освободени доставки, дружеството следва да е сключило договор за застрахователно агентство и да е вписано в регистъра на КФН. В случая ревизираното лице не е представило договори за застрахователно агентство с „И.к.“ ООД, ЕТ „Г.А.Б.“ и застрахователен агент „Г.А.Б. П.“ ООД, нито е вписано като застрахователен агент на други застрахователи, освен на ЗК „Б. и.” АД, с оглед на което е изведен извод, че осъществяваната от жалбоподателя дейност по договорите, сключени с посочените възложители, не може да се третира като освободена доставка по чл. 47, т. 2 от ЗДДС.

Тези обстоятелства не са спорни и се установяват от представените доказателства и от административно дело № 540/2016 г. по описа на Административен съд-П. (приложено).

От приложените към исковата молба писмени доказателства, се установява, че е депозирана жалба № СНАР/2019/1319 пред Европейска комисия-ГД „Данъчно облагане и митнически съюз” във връзка с освобождаването от ДДС на застрахователни услуги. В писмо от 05.02.2021 г. на ЕК, адресирано до пълномощника на ищеца, се посочва, че вследствие намесата на службите на Комисията, българското законодателство е изменено от 01.01.2021 г. След изменението по силата на ЗИДЗДДС (ДВ, бр. 104/2020 г.) новият текст на чл. 47 от ЗДДС гласи: „Освободена доставка е извършването на застрахователни и презастрахователни услуги, включително на свързаните с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти”. Във въпросната разпоредба вече не се споменава за качеството на застраховател или презастраховател на доставчика на услуги, нито за условията, предвидени в Кодекса за застраховането.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ във връзка с чл. 4, §. 3 от Договора за Европейски съюз.

Според чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите от нарушаване на правото на Европейския съюз, когато нарушението е достатъчно съществено.

Отговорността на държавата е невиновна и за възникването е без значение от поведението (действие или бездействие) на кой от нейните органи са причинени вредите.

Съобразно нормата на чл. 4, §. 3 от Договора за Европейски съюз, държавите- членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Същите са длъжни да осигурят спазването на правото на ЕС, като прогласеното задължение за лоялно сътрудничество изисква от тях да гарантират върховенството и ефективното прилагане на правото на ЕС. В изпълнение на това задължение националният законодателен орган, в случая НС, дължи да приема закони, които не противоречат на общностното право, както и да изменя съществуващите, така че те да не противоречат на общностното право.

Отговорността на държавата-членка за неизпълнение на договорите и актовете на институциите не е уредена изрично както в Договорите, така и във вторичното право на ЕС, но е допустима съгласно практиката на Съда на ЕС, според която „принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти, вследствие на нарушения на общностното право, за които носи отговорност държавата, е присъщ на системата на Договора”. При неизпълнение държавата следва да предприеме всички необходими мерки за преустановяването му и да поправи последиците от това неизпълнение. Последното включва и задължението за обезщетяване на вредите, настъпили в резултат на нарушението. Отговорността може да възникне от действия в нарушение на общностното право на всеки държавен орган, независимо от правомощията и мястото му, с оглед разделението на властите. Това може да бъде орган на законодателна, изпълнителна или съдебна власт.

За да се реализира отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на Европейското право, е необходимо да се установят следните кумулативни предпоставки: да е налице нарушена правна норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти; нарушението да е особено съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и настъпилите вреди. На нарушение на правна норма се приравнява и несъобразяването с практиката на СЕС по тълкуването и прилагането на съответната норма от общностното право.

В случая предявените искове се основават на твърдения на допуснато нарушение от Н.с., което се изразява в неправилно транспониране в чл. 47 от ЗДДС (в редакцията преди изменението ДВ бр. 104/08.12.2020 г.) на разпоредбата на чл. 135, §. 1, б. „а” от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност.

В случая субективните права на ищеца произтичат пряко от разпоредбата чл. 135, §. 1, б. „а” от Директивата, според която, не се начислява ДДС за следните сделки: а/ застрахователните и презастрахователните сделки, включително свързаните с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти.

Несъмнено нормата, притежаваща директен ефект, предоставя права на частноправните субекти да не дължат ДДС върху посочените сделки.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че разпоредбата на чл.47 ЗДДС, в редакцията преди изменението с ДВ, бр.104/08.12.2020 г., не е съответна на чл. 135, § 1, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО, която норма е ясна и безусловна, и предоставя права на частноправни субекти. Следователно, установява се твърдяното от ищцовата страна нарушение от Република България на правото на Съюза, изразяващо се в непроменяне на национална правна норма (чл. 47 от ЗДДС), която противоречи на посочената разпоредба на Директива 2006/112/ЕО.

Следва да се приеме, че нарушението на правото на Европейския съюз е достатъчно съществено, предвид значимостта на засегнатите права, продължителния период на поддържане на законодателство, което не транспонира правилно Директивата, и обстоятелството, че изменението на ЗДДС и конкретно нормата на чл. 47 от ЗДДС са предприети от Н.с. като мярка за отстраняване на установеното от Европейската комисия несъответствие с чл. 135, §. 1, буква „а“ от Директива 2006/112/ЕО.

Директива 2006/112/ЕО е в сила от 01.01.2007 г. От тази дата Република България е член на ЕС. Действаща към този момент редакция на чл. 47 от ЗДДС е според ДВ бр. 108/2006 г., в сила от 01.01.2007 г. Периодът на ревизията е от 01.12.2008 г. до 31.01.2014 г. Ревизионният акт е от 07.12.2015 г. Както вече беше посочено, същият е оспорен и по съдебен ред. Образувано административно дело № 540/2016 г. по описа на Административен съд-П.. С решение № 2236/24.11.2016 г. жалбата е отхвърлена. Това решение е обжалвано пред ВАС и е потвърдено с решение № 2088/15.02.2018 г., постановено по административно дело № 1041/2017 г. по описа на ВАС.

Твърдяното нарушение е на норма от директива. Това са нормативни актове на ЕС, адресирани до държавите-членки, които в общия случай трябва да бъдат транспонирани в националното законодателство.

В практиката на Съд на ЕС се признава непосредственото действие на директивите, при определени условия, за да защити правата на частноправните субекти.

В решение от 04.12.1974 г., постановено по дело № 41/74 ( Yvonne van Duyn срещу Home Office) - документ 61974CJ0041, Съдът определя, че дадена директива има непосредствено действие, когато разпоредбите са безусловни и достатъчно ясни и точни и когато държавата-членка не е транспонирала директивата до крайния срок.

Директивата обаче може да има само вертикално непосредствено действие — държавите-членки са длъжни да прилагат директивите, но директивите не могат да бъдат цитирани от държава-членка срещу частноправен субект (решение от 05.04.1979 г., постановено по дело № 148/79 (Ratti) - документ 61978CJ0148.

В случая е налице норма на правото на ЕС, разписана в директива, която е безусловна, достатъчно ясна и точна. Същата не е транспонирана в законодателството на Република България в крайния срок – 01.01.2008 г., съобразно чл. 412 от Директивата, а на 01.01.2021 г. Следователно държавните органи са били длъжни да се съобразят с нейното непосредствено действие и да я приложат директно при постановяване на крайното съдебно решение по процесния ревизионен акт (към 15.02.2018 г.), при наличието на противоречие между норма от вътрешното право, създадена от национален орган и норма от вътрешното право, създадена от институция на ЕС.

При това положение не може да бъде направен извод, че съществува пряка причинно-следствена връзка между бездействието на Н.с. (несвоевременно транспониране на чл. 135, §. 1, буква „а“ от Директива 2006/112/ЕО) и настъпилите твърдяни вреди.

Ето защо така предявените искове против Н.с. на Република България следва да бъдат отхвърлени.

Дори да бъде прието, съвсем условно, че Н.с. следва да носи отговорност, то исковете също са неоснователни, тъй като претендираните вреди не са доказани.

Според твърденията в исковата молба, несвоевременно транспониране на чл. 135, §. 1, буква „а“ от Директива 2006/112/ЕО е довело до издаването на процесния ревизионен акт, което е причинило на ищеца претендираните вреди.

По делото не са представени никакви доказателства, че именно издаването на ревизионен акт № Р-16001615005442-091-001/07.12.2015 г. е в пряка причинно-следствена връзка с описаните вреди.

А някои от тях дори не се твърди да са претърпени: претендира се присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 78 022.51 лева, представляващи недължим ДДС, установен с посочения ревизионен акт.

Вредата под формата на загуба представлява намаляване имуществото на засегнатото лице. За да е налице такова намаляване, следва вредите да са настъпили. По делото няма твърдения или доказателства сумата от 78 022.51 лева, представляващи недължим ДДС, ведно с лихвите, да е заплатена от ищеца.

Видно е от представената справка от ТД на НАП-П., за събиране на вземанията по ревизионния акт е образувано изпълнително дело № 160006287/2016 и към 01.09.2021 г. публичните задължения по него не са платени.

По отношение на останалите на останалите претендирани суми, на основание чл. 272 от ГПК, настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Налага се общият извод, че така предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

До същия е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъдено „С.“ ЕООД, ЕИК..... да заплати на Н.с. на РБ сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.