Решение № 33 от 11.3.2026 г. на Районен съд - Тетевен по дело № 1141/2024 г.

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Производството е образувано по депозирана искова молба от Ц. Н. Ц., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххххххх“ № 33 срещу В. Х. Ц., ЕГН •••••••••• от гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххххххх“ № 33. Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК без искане за произнасяне относно вината. Депозиран е отговор на исковата молба, в който се оспорва наведените в иска причини за настъпилото отчуждение между съпрузите, довело до разстройството на брака им. Сочи се, че страните имат две деца С. Ц. Ц., ЕГН •••••••••• с адрес в гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххххххх“ № 33 и Г. Ц. Ц., ЕГН ••••••••••, с адрес в гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххххххх“ № 33. Моли се съда с решението си, съдът да предостави приоритетното упражняване на родителските права на бащата – ищец по делото, както и да бъде определен размер на издръжка, която майката да заплаща на децата, чрез техния баща. Предвид констатираните данни в открито съдебно заседание, а именно, че ответникът В. Х. Ц., ЕГН •••••••••• от гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххххххх“ № 33 и децата на страните С. Ц. Ц., ЕГН •••••••••• с адрес в гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххххххх“ № 33 и Г. Ц. Ц., ЕГН ••••••••••, с адрес в гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххххххх“ № 33 се намират извън територията на Р. България, а именно, по данни на ищецът Ц. Н. Ц., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххххххх“ № 33 във Федерална Република Германия, то съдебният състав се е обърнал към Министерство на Правосъдието, чрез Министъра на правосъдието, Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“, с помощта на който да бъде осъществен контакт с ответницата Ц. и децата на страните С. Ц. Ц. и Г. Ц. Ц.. В изпълнение на молбата за международно правно сътрудничество, до настоящият съдебен състав е депозирано писмо вх. № 7878 от 21.10.2025 г. от Министерство на Правосъдието, Дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“, чрез което, в превод, предоставят становище на Германската служба за закрила на младежта Залцландкрайс, където последната е отговорила следното: „Вече е възможно да се говори с родителите на децата. Ще получите своевременно съответно становище относно участието Ви в производството по семейни дела от Германската служба за закрила на младежта Залцландкрайс, въпреки че бихме искали да отбележим, че както родителите, така и децата вече са установили обичайното си местопребиваване в Залцланд от години, имат валидни разрешения за пребиваване и понастоящем пребивават непрекъснато тук, така че съгласно германското законодателство отговорността за производствата по семейни дела следва да бъде на семейния съд в германския районен съд Шьонебек. Поради това Германската служба за закрила на младежта е неприемливо, че подобни производства се провеждат под юрисдикцията на български съд, въпреки че обичайното местопребиваване на всички участници в производството, на което се основава юрисдикцията, е в област Залцланд. Ако такова заявление бъде подадено в Германия и децата преместят местопребиваването си в друг окръг или дори федерална провинция, например, процедурата ще бъде предадена до местния компетентен семеен съд. Това е често срещана процедура в Германия. Майката на детето посочи, че в противен случай предоставяне на по-ниски плащания за издръжка би могло да играе мотивираща роля при избора на място на компетентност за бащата на детето“. Предвид изложеното и с оглед събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намерил, че не е компетентен да разгледа производството, поради липса на компетентност на съда съгласно Регламент (EC) 2019/1111 от 25 юни 2019 г относно компетентността, признаването и изпълнение на съдебни решения по брачни въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца и в тази връзка и предвид установеното обичайно местопребиваване на родителите и децата в чужда държава, производството пред българският съд е било прекратено. След депозиране на частна жалба от ищецът Ц. Окръжен съд Ловеч е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия, като с Определение № 102618.12.2025 г. по в.ч.гр. дело № 656/2025 г. по описа на ОС – Ловеч сочи, че с оглед разпоредбата на чл. 3, б. "Б" от Регламент 2019/1111, съгласно която компетентни да разглеждат въпроси, свързани с развод, законна раздяла и обявяването на недействителността на брака, са съдилищата на държавата членка, чиито граждани са двамата съпрузи, а в случая това е Република България. Същевременно съгласно преамбюла т.13 от чл. 3, б. "Б" от Регламент 2019/1111 , Задълженията за издръжка са изключени от обхвата на настоящия регламент, тъй като тези задължения вече са уредени с Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета. В т.19 от същия преамбюл се казва, че Основанията за определяне на компетентността по въпросите, свързани с родителската отговорност, са оформени в светлината на висшия интерес на детето и следва да се прилагат в съответствие с тях. Всяко позоваване на висшия интерес на детето следва да се тълкува в светлината на член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето („Конвенция на ООН за правата на детето от 20 ноември 1989 г.“), както се прилагат по силата на националното право и процедури. Компетентните по смисъла на настоящия регламент съдилища по въпроси, свързани с родителската отговорност, най-общо имат компетентност да решават относно допълнителните задължения за издръжка на дете посредством прилагането на член 3, буква г) от посочения регламент , а съгласно чл. 7 от Регламент 2019/1111 съдилищата на държава членка са компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност за дете, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента на сезирането на съда. Цитираната правна уредба на регламента на ЕС има приоритет пред нормите на българското законодателство, които задължават съда при иск за развод и наличие на ненавършили пълнолетие деца, служебно да се произнесе по родителските права, мерките за лични отношения и издръжката. В този смисъл се е произнесъл и СЕС по д.№С 604/2017 г. от 16.01.2018 г., че съд на държава членка, който е компетентен да се произнесе по молба за развод, съгласно чл.3 §1 б.“б“ не е компетентен да са се произнесе относно правото на лични отношения с детето на съпрузите, ако същото има към момента на сезирането му обичайно местопребиваване в друга-държава-членка и не са изпълнени условията за предоставяне на компетентност, какъвто е и настоящият казус. С оглед на гореизложените мотиви и приемане, че обичайното местопребиваване на родените от брака деца е в Република Германия, Районен съд-Тетевен е международно компетентен да се произнесе според разпоредбите на Регламент/ЕС/ №219/1111 на ЕС и на Съвета от 25.06.2019 само по иска за развод и ползване на семейното жилище, но не и по другите съединени искове за родителска отговорност и издръжка на децата. В този смисъл е и практиката на ВКС отразена в определение №5190/12.11.2025 г. постановено по гр.д. № 3886/2025 г. В този смисъл е и определение на СЕС от 16.01.2018 г. по дело С - 604/17, постановено по преюдициално запитване, отправено от ВКС по ч. гр. д. № 3801/2017 г. Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна следното: Страните са съпрузи от 14.06.2019 г., когато сключили граждански брак, като съпругата променила фамилното си име от Драганова на Ц.. От брака си страните имат родени две деца – С. Ц. Ц., ЕГН •••••••••• и Г. Ц. Ц., ЕГН ••••••••••. По делото не са представени доказателства, а и не сочено от страните, между тях да е регистриран режим на имуществени отношения на съпрузите. Други допустими и относими доказателства не са представени. Районен съд - Тетевен, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни изводи: По отношение на иска по чл. 49, ал. 1 от СК. Като взе предвид гореизложеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство, изразяващи се в отчуждаване на съпрузите и разкъсване на семейната връзка по между им. В подкрепа на изложеният извод са и изявленията на съпрузите, направени пред съдебният състав от страна на ищецът Ц., както и изложеното от ответната страна Ц., пред немските социални власти. С оглед изложеното, съдът намира, че бракът съществува съвсем формално, същият не е в интерес на съпрузите, обществено е неоправдан, поради което съдът счита, че следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1 СК. Ето защо искът с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен. Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще. Ответницата не е изразила становище в тази насока. Видно от приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак същата е променила фамилното си име от Драганова на Ц.. Предвид липсата на изрично произнасяне на съпругата Ц., относно фамилното й име след развода, настоящият съдебен състав не би могъл да уважи претенцията на ищецът в насока възстановяване на предбрачното фамилното име на ответника В. Ц.. Съгласно чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. По тълкуването на цитирания законов текст е налице трайна съдебна практика, опредметена например в Решение № 245 от 17.05.2012 г. по гр. дело № 1058/2011 г. на IV ГО на ВКС и др., съгласно която промяна на фамилното име съдът може да постанови само по искане на съпруга, който е приел фамилното име на другия съпруг или го е добавил към своето при сключването на брака, но не и по искане на другия съпруг. Изводът от това тълкуване е, че решаващо за запазване на брачното фамилно име е желанието на съпруга, който иска да се ползва от това право. Единствено от волята на променилия фамилното си име при сключването на брака съпруг зависи дали той ще запази това променено име. Несъгласието и противопоставянето на другия съпруг са ирелевантни, защото упражняването на личното право на име не може да се поставя в зависимост от волята на трети лица. Или, ищецът – Ц. Ц. не е материалноправно легитимиран да иска постановяване на промяна във фамилното име на съпругата В. Ц.. Само когато съпругът заяви, че желае да носи предбрачното си фамилно име, тогава съдът с бракоразводното решение възстановява фамилното име преди брака. В настоящия случай, пред първата инстанция жената изрично не е заявила, че желае след прекратяване на брака възстанови предбрачното си фамилно име „Драганова“, затова и по това искане съдът в това производство не следва да се произнася. При липсата на волеизявление в този смисъл, районният съд е длъжен да постанови запазването на брачното фамилно име на съпругата (чл. 326 от ГПК). Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище е направена от страна на ищецът Ц.. Установи се, че страните са живели в жилище с адрес гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххххххх“ № 33. По делото се констатира, че не е спорен въпросът, касаещ собствеността на жилището, а именно, че последното е собственост на родителите на ищецът Ц.. Ответницата Ц. не е изразила становище относно претенции за ползване на жилището, а и с оглед факта и данните по делото, последната трайно се е устроила в друга държава, а именно Федерална Република Германия. В тази връзка настоящият съдебен състав следва да предостави ползването на семейното жилище, с адрес гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххххххх“ № 33 на ищецът и съпруг – Ц. Ц.. Относно разноските за делото Претенция за присъждане на разноски е направена от ищецът по делото. Предвид изхода на делото, както и че не е установено по чия вина се прекратява брака и кой е виновният съпруг за разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, то разноските следва да останат за страните, така както са сторени. Ищцовата претенция е предявена по реда на чл. 49, ал. 1 от СК, без да се предяви искане по реда на чл. 3 от същия член за произнасяне относно вината. На следващо място с Определение № 49 от 22.01.2025 г. съдебният състав е определил правната квалификация на иска като такъв по реда на чл. 49, ал. 1 от СК, а именно развод, поради разстройство на брака, но без формулирано искане за произнасяне относно вината. Доклада по делото е приет за окончателен, без възражения на страните с определение от открито съдебно заседание от дата 02.04.2025 г. Предвид изложеното и при спазване изискването на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК - съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, то съдебните разноски остават за страните, така както са сторени. Окончателната държавна такса, дължима за развода, е в размер на 50.00 лева /25.56 евро/, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, следва да бъде заплатена по равно от двете страни, т.е. по 12.50 лева /6.39 евро/, тъй като при депозиране на исковата молба е заплатена първоначална държавна такса от 25.00 лева /12.78 евро/. Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът