Присъда № 30 от 17.9.2026 г. на Софийски окръжен съд по дело № 290/2026 г.

по НОХД № 290 /2026г. на Софийски Окръжен съд

Обвинението против подсъдимия К. Т. Г. за престъпление по чл.343, ал.З, б. „Б“, във вр. с ал.1, б. “В“, вр. чл.342, ал.1 от НК, е за това, че на 06.08.2022 г., около 19.40 часа, при управление на лек автомобил, марка „Ленд Ровер”, модел „Дискавари”, с per. № •••••• по черен селскостопански път без име, в посока от местност ‘’••••••” към с. Б., общ, С., в землището на село Б., Софийска област в местността „••••••”, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразят с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, ..., за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, като не контролирал непрекъснато моторното превозно средство, което управлявал и при избиране на скоростта на движението не се съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, в следствие на което изгубил управлението над управляваното от него МПС, което излязло от пътя и се преобърнало, с което по непредпазливост причинил смъртта на пътуващата в автомобила Е. Й. Г., ЕГН: •••••••••• от гр. С., като деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на етилов алкохол в кръвта 0.66 процента.

В съдебно заседание по същество на делото представителят на СОП поддържа така предявеното обвинение, като си по същество пледира наказателната отговорност по отношение на подсъдимия да се индивидуализира при наличието на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване да бъде условно отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от три години. Изтъква, че обстоятелството, че вследствие на непредпазливото деяние на подсъдимия, е загинала именно неговата съпруга, представлява изключително по своя характер обстоятелство, което трагично бележи живота на подсъдимия занапред. Наред с това пледира, да не бъде налагано кумулативното наказание по чл.343г, вр.чл.37,т.7 НК – лишаване на подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство. Веществените доказателства- лек автомобил и парични средства, иззети при огледа на местопроизшествието по ДП да бъдат върнати на правоимащите лица- техни собственици, разноските по делото да се възложат в тежест на подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия –адв. Д. Я. пледира, с присъдата съдът да признае подс. Г. за невиновен и да го оправдае по повдигнатото против него обвинение. Основавайки се на свидетелските показания на двамата разпитани свидетели и на обясненията на подсъдимия Г., застъпва тезата, че форсирането на двигателя и рязкото ускоряване на автомобила е в резултат на внезапно възникнала техническа повреда в двигателя на моторното превозно средство, при което е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК /подсъдимият не е могъл да предвиди и предотврати настъпването на обществено-опасните последици/, поради което не следва да носи отговорност по отношение на непредпазливото деяние, в съответствие с повдигнатото против него обвинение. В тази връзка оспорва заключението на САТЕ, изготвена от вещото лице инж. Б. В., като моли съдът да не основава изводите си за релевантните факти, въз основа на даденото заключение по експертизата. Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че се касае до виновно непредпазливо поведение от страна на подсъдимия от субективна страна, както и че участъкът, по който се е случило пътното транспортно произшествие има статута и функциите на път, поради което отговорността следва да бъде за престъпление по транспорта, а не- за престъпление по чл.122 НК, подкрепя становището на представителя на държавното обвинение- а именно, че при индивидуализиране на отговорността на подсъдимия, съдът следва да отчете наличието на многобройни смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия- чистото му съдебно минало, добри характеристични данни, безупречното му процесуално поведение в хода на наказателното производство, изключително правомерното му поведение на водач, както и изключително по своя характер такова- а именно, че вследствие на произтеклото ПТП подсъдимият е загубил завинаги своя другар в живота. Предвид изложеното, защитникът моли съда да наложи наказание лишаване от свобода в минимален размер, според становището на прокуратурата, което да бъде отложено в минималния срок по чл.66,ал.1 НК, както и да не се налага предвиденото в чл.343г НК допълнително наказание- лишаване от правото да управлява МПС.

В лична защита –подсъдимият К. Г. се присъединява изцяло към становището и доводите на своя защитник.

В последната си дума моли за справедливост.

Съдът, като прецени и анализира по отделно и в съвкупност събраните в хода на съдебното следствие доказателства от различни доказателствени групи- писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, прочетени и приети по реда на чл.283 НПК, два броя справки- за съдимост и за нарушител-водач, приети в хода на съдебното следствие, гласните доказателства- показания на свидетели –приобщени по реда на чл.371,т.1 НПК, както и показанията на разпитаните пряко свидетели: Б. и Р., обясненията на подсъдимия, заключенията на съдебни експертизи- част от които приобщени по реда на чл.371,т.1 НПК, прие за установена следната

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

Съгласно справката от ОДМВР – КАТ подсъдимият К. Т. Г. е правоспособен водач на МПС от 01.06. 992 г. Към момента на деянието притежавал валидно свидетелство за управление на МПС № 2848••••••, издадено от ПП-КАТ при ОД МВР-С., с придобита правоспособност в категории В, С ,М, АМТкт. За периода на придобитата правоспособност като водач на трикратно е наказван за допуснати нарушения по ЗДвП и ППЗДвП - два пъти му е съставен акт и веднъж- с наказателно постановление.

На 06.08.2022 г., около обяд свид. А. Б., свид. Ю. Р., постр. Е. Г.а и нейният съпруг - подсъдимият К. Г. си организирали пикник, като за целта се придвижили до местността „••••••“ в землището на с. Б., обл. Софийска с лек автомобил тип джип марка „Ленд Ровер“, модел „Дискавъри“ с рег. № ••••••., собственост на съпругата на подсъдимияпостр.Е. Г.а и управляван от подсъдимия. Там четиримата обядвали, като подсъдимият Г. употребил неустановено количество алкохол. Около 19.30 ч. на същия ден горепосочените лица решили да си тръгнат. Събрали багажа си и се качили в лек автомобил тип джип марка „Ленд Ровер“, модел „Дискавъри“ с рег. № ••••••. Подсъдимият Г. седнал зад волана, а до него на предна дясна седалка седнала съпругата му - пострадалата Г.а. На задната седалка седнали свидетелите А. Б. и Ю. Р.. Подсъдимият Г. привел автомобила в движение и потеглил. Той управлявал автомобила по черен селскостопански път в горепосочената местност. Пътя бил с ширина около 2.9 метра и бил застлан с гладък трошен камък частично в областта на коловозите, което обстоятелство правело пътя на участъци хлъзгав и влияело на напречната устойчивост на автомобилите, движещи се по същия. Времето било сухо и топло. В района на ПТП пътя бил с напречен наклон наляво, като дясната страна на пътя граничела с отвесен скат, а лявата-с наклон и пропаст надолу, както и с изразен надлъжен наклон на спускане, считано по посоката му на движение. При това спускане /движение надолу по наклона/ водачът му се движел със скорост от около 32 км/ч., която -като близка до критичната скорост от 39 км/ч. не е била съвсем съобразена с релефа и състоянието на пътя- наличието на трошен гладък камък, влияещ на устойчивостта на превозното средство. Подсъдимият управлявал автомобила на ръба на левия скат, като малко преди

произшествието /около 19.40 часа/, подсъдимият-водачът форсирал –увеличил скоростта рязко на ниска предавка / първа или втора предавка/, като едновременно с това пресякъл пътя като насочил предната част на управляваното от него превозно средство към десния висок скат – диагонално на пътя. При това, последвал сблъсък и леко изкачване на предната част на автомобила в десния скат встрани и вдясно от пътя, задната част на автомобила останала по-ниско разположена, подсъдимият изгубил управлението на автомобила, който загубил устойчивостта си върху пътя и започнал да се преобръща успоредно на пътя наляво и надолу в пропастта. Така, посоченият по-горе автомобил м. „Ленд Роувър“ се преобърнал няколко пъти по склона на местността. В следствие на преобръщането, десните врати се отворили и от автомобила изпаднала постр. Е. Г.а, като същата била притисната от МПС по време на преобръщането му. След като автомобила се установил в покой, подсъдимият и свидетелите А. Б. и Ю. Р. излезли от него. Г. започнал да търси съпругата си нагоре по склона и я викал по име. След като свид. Б. се убедил, че свид. Р. е добре, тръгнал след Г.. Двамата намерили пострадалата Г.а в близост до пътя, която била в съзнание във видимо тежко състояние. Свид. Б. се върнал до автомобила, намерил телефона си и се обадил за помощ на своя позната - свид. М. А., която от своя страна се обадила на свид. Г. В.. Последният веднага се отправил със своя автомобил към мястото на катастрофата за да вземе и транспортира пострадалата до болница за оказване на спешна медицинска помощ. Междувременно свид. С. М. пръв стигнал на мястото на катастрофата и натоварил, с помощта на подсъдимия тялото на пострадалата Е. Г.а своя автомобил - тип джип, като се отправил в посока с. Б.. В същия автомобил се качил и подсъдимият- съпруг на пострадалата Когато стигнали в центъра на селото, пострадалата била оставена на една пейка. В следствие на постъпилия сигнал на националния телефон за спешни повиквания, към центъра на селото се отправили екипи на МВР и ЦСМП. Пристигналия на място лекар констатирал смъртта на пострадалата Г.а, а служителите на МВР предприели действия съобразно своята компетентност.

Според заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на труп № 658/2022 г. /л.70-75, том 1/, приобщено по реда на чл.371 т.1 НПК, при аутопсията на пострадалата Е. Г.а се установява двустранни счупвания на ребрата; разкъсвания и контузии на двата бели дроба; хемоторакс; субарахноидален кръвоизлив; счупване на прешлени в гръдния и поясния отдел на гръбначния стълб с прекъсване на гръбначния стълб; рани, охлузвания и кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците като се сочи, че причината за смъртта е несъвместимата с живота тежка съчетана черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна и гръдна травма. Вещото лице е направило извода, че горепосочените увреждания са в резултат на действието на твърди и тъпи предмети, въздействали върху тялото с голяма кинетична енергия и могат да се получат при ПТП.

Според заключението на назначената по делото авто-техническа експертиза, прието в съдебно заседание, се установява, че автомобилът е започнал обръщане на ляво спрямо надлъжната си ос, като скоростта му преди преобръщането е била не по-висока от 32-33 км/ч. в следствие на отклонението му в дясно от пътя, при което предна дясна кума контактува с изпъкнала част от терена, автомобилът се накланя на ляво и се преобръща на ляво, спрямо движението му. Вещото лице е направило извод, че технически правилните действия на водача в конкретната пътна ситуация е било единствено управление на МПС в границите на пътя. Вещото лице категорично отхвърля възможността управлявания от подсъдимия Г. автомобил самостоятелно и без действия от страна на водача да е реализирал неконтролируемо ускорение, каквато е версията на водача му. Именно поради тази версия на водача, процесното МПС е било транспортирано до специализиран сервиз за изследване, при което не са били открити технически неизправности или записани данни, които биха могли да са обвързани с внезапно натоварване на двигателя на автомобила и съответно неконтролируемо ускорение. В допълнение вещото лице сочи, че и дори да е налице такова ускорение на автомобила /което според вещото лице е невъзможно/, то същото /ускорението/ може да бъде преодоляно чрез натискане на спирачния педал, тъй като съпротивителният момент на спирачната система е много по-висок от въртящия момент който реализира двигателя и в такъв случай водача на МПС е следвало единствено да използва спирачния педал. Вещото лице определя като технически неправилни действията на водача, при които същия е насочил автомобила в дясно от пътя. Разпитано в хода на съдебното следствие, вещото лице К. В. по категоричен начин е отхвърлил защитната версия на подсъдимия, форсирането на двигателя и ускоряването на автомобила да се е дължало на внезапно възникнала повреда на превозното средство, при което от двигателя, в турбо компресора е проникнало масло и е запалено, заедно с горивото, то следите на местопроизшествието нямаше да бъдат сухи, а мазни – вследствие изгарянето на маслото, но такава една техническа неизправност, би увредила окончателно двигателя и не би позволила превозното средство да продължи движението си по- нататък, докато по ДП са налице данни, че след произшествието, след като е бил изтеглен от пропастта л.а. джип „Ланд Роувър“ се е придвижил самостоятелно, на собствен ход до мястото, на което се съхранява. При една такава повреда, дори би се стигнало до експлозия.При щателния анализ на техническото състояние на МПС, проведен от техническия експерт, същият лично е констатирал липса на каквито и да е следи от масло в турбо-компресора, в изпускателната система на автомобила, както и че колекторът на автомобила е напълно сух, без каквито и да е мазни следи. Съдът категорично счете, че експертизата е професионално и компетентно изготвена, както и подробно и убедително защитена в съдебно заседание, където вещото лице даде изчерпателен отговор на поставените му въпроси от страна на съда и страните. По този начин, извън всякакво съмнение е , че по време на настъпване на произшествието, автомобилът, управляван от подс. Г. –л.а. джип „Ланд Роувър“ е бил технически изправен. Следователно причината за произшествието не е внезапно възникнала повреда в двигателя на МПС, което е било невъзможно да се предвиди и предотврати от страна на подсъдимия като водач, не сме изправени пред хипотезата на случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Непосредствената причина за произшествието се корени в неумелото боравене на подсъдимия с органите на управление на МПС, управлението на превозното средство извън пътя и насочването му от левия към десния скат с пресичане на пътя диагонално, в съчетание с несъобразената скорост с конкретните обстоятелства – наличието на напречен и надлъжен наклон на пътя в съчетание с малките размери на същия по широчина и хлъзгава настилка от строшен камък, засипан на участъци.

Според заключението на изготвената по делото химическа експертиза /приобщено по реда на чл.371,т.1 НПК/№ 2022/ХИ - 110 от 22.08.22 г. /л.104-105, том 1/ в изследваните проби кръв, взети от обв. К. Т. се доказва наличие на етилов алкохол с концентрация 0.66 %.

Според заключението на изготвената по делото съдебно-геодезическа експертиза /л.169, том 1/, пътя на който е възникнало ПТП не отговаря на изискванията по ЗДвП и представлява селскостопански път, независимо че не е нанесен на селскостопанската карта.

Според заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза /л.7, том 2/, пътя на който е възникнало ПТП не е нанесен на кадастралната карта, като пътя представлява черен път с насипана трошенокаменна настилка и е с наклон от 11.54 % и пътя няма страничен наклон. За последното обстоятелство, намиращо се в противоречие със заключението на САТЕ съдът кредитира с доверие последната, тъй като е професионално и компетентно изготвена и защитена от в.л. В..

С основание се постави въпросът, за квалификацията на инкриминираното деяние , в зависимост от мястото на извършване на престъплението- дали същото е извършено на път, за който са приложими разпоредбите по ЗДП и ППЗДП, които важат за водачите, или инкриминираното местопроизшествие е част от местност-ливади, които не представляват път, а са приложими други правила – а именно за причинена смърт по непредпазливост, поради което деянието не би следвало да получи квалификация на престъпление по транспорта, а такова по чл.122 НК.

В конкретния случай са приложими следните разпоредби на закона:

Чл.2 ЗДП:

ал.1 Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използването на който са еднакви за всички участници в движението.

ал.3 Този закон се прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или от собственика или администрацията, управляваща пътя е определено друго. Компетентността на органите за контрол по този закон не се разпростира върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване.

§6 По смисъла на този закон:

1. „Път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено

използвани за движение на ППС или пешеходци.Към пътищата се приравняват и улиците.

Установи се по делото от гласните доказателства /показания на свидетели и обяснения на подсъдимия/, че инкриминираният в обвинителния акт черен път, застлан с гладък натрошен камък е единствения маршрут, свързващ с. Б. с природната местност „••••••“ предназначена за туристически излети и отдих и от дълги години, се е ползвал като път, по който преминавали превозни средства.

Следователно, изводът, който се налага в съответствие с цитирания по-горе §6 е, че следва да се прие,ме, че произшествието е осъществено на Път, по който важат за водачите и останалите участници в движението правилата за безопасност, разписани в ЗДП и ППЗДП. Обстоятелството, че юристдикцията на органите на КАТ не се разпростира върху този път, е ирелевантно за настоящия казус и за отговорността на водачите, както е имал повод ВКС да отбележи по аналогичен казус: „…спорният момент е дали мястото, на което е възникнал инцидентът, отговаря на дефинитивните изисквания на §6 , т.1 от ДР на ЗДП, т.е дали представлява земна площ предназначена или която обикновено се използва за движение на ППС. Въззивната инстанция е приела, че това е път и съображенията, че това не е път, отворен за обществено ползване не могат да преодолеят приложението на нормите на ЗДП. Съобразно чл.2,ал.3 пр.2 от ЗДП единствено контролните органи нямат съответната юрисдикция над подобни пътища… Липсата на юрисдикция на контролните органи обаче не изключва приложението на разпоредбите на чл.2 , ал.3 пр.1 ЗДП. Единствено е предвидено изключение на приложението на закона, каквото в случая липсва и е нарочно подчертано в мотивите на въззивната инстанция, когато „с … други правни разпоредби или от собственика, или от администрацията е определено друго“ Решение № 62/15.05.2019г. по н.д. № 83/2019г. на Първо НО на ВКС.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

По описания по-горе начин, като на 06.08.2022 г., около 19.40 часа, при управление на лек автомобил, марка „Ленд Ровер”, модел „Дискавари”, с per. № •••••• по черен селскостопански път без име, в посока от местност ‘’••••••” към с. Б., общ. С., в землището на село Б., Софийска област в местността „••••••”, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразят с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие “, като не контролирал непрекъснато моторното превозно средство, което управлявал и при избиране на скоростта на движението не се съобразил с релефа на местността и със състоянието на пътя, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, в следствие на което изгубил управлението над управляваното от него МПС, което излязло от пътя и се преобърнало, с което по непредпазливост причинил смъртта на пътуващата в автомобила Е. Й. Г., ЕГН: •••••••••• от гр. С., като деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на етилов алкохол в кръвта 0.66 процента, подсъдимият К. Т. Г. е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение- престъпление по чл.343, ал.З, б. „Б“, във вр. с ал.1, б. “В“, вр. чл.342, ал.1 от НК .

Допуснатите от подсъдимия, в качеството му на водач нарушения от ЗДвП, се намират в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат по описания по-горе механизъм.

При тези безспорно установени обстоятелства и след обективен анализ на събраните и проверени по делото доказателства, се налага единствения възможен и категоричен извод, че с деянието си привлеченото към отговорност лице К. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на горепосоченото престъпление.

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.З от НК, като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА ОТГОВОРНОСТТА

Съгласно принципа на законоустановеност, в особената разпоредба на чл. 343, ал.3, б.“б“, пр.1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от 10 до 15 години.

К. Т. Г. с ЕГН •••••••••• е роден на ••••• год. в с. Б., общ. С., с адрес за призоваване: гр. С., ул. „•••••“ № 44, българин, с българско гражданство, вдовец, безработен, със средно образование, неосъждан.

При индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия съдът констатира, че по смисъла на чл.55 НК са налице многобройни смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства: чисто съдебно минало, много добри характеристични данни, добро процесуално поведение, оказана помощ на пострадалата при транспортирането и след произшествието, самокритичност и проявено искрено разкаяние за стореното, както и че инкриминираното деяния в същото време представлява настъпила житейска трагедия с необратими последици в живота на подсъдимия, който е изгубил съпругата си, „своята спътница и другар в живота“ /по думите на защитника- т.е налице е обстоятелство, изключително по своя характер.

При така установеното, съдът намери, че наказателната отговорност по отношение на подс. К. Г. следва да се реализира при условията на чл.55,ал.1 т.1 НК, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, което да бъде условно отложено по реда на чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Съдът не би могъл да възприеме като правилно становището, около което се обединиха обвинението и защитата, за липса на необходимост от налагане на наказанието по чл.343г НК „лишаване от право да управлява МПС“. В зависимост от обстоятелството, че произшествието е причинено от подсъдимия като водач при употреба на алкохол, съдът счита /вземайки под внимание и преценката за правомерното поведение до момента на произшествието като водач на подсъдимия/, че налагането на такова наказание, макар и в размер близък до минималния – в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА е необходимо за превъзпитаване и поправяне на подсъдимия, съобразно целите на чл.36 НК.

Веществените доказателства-лек автомобил марка „Ленд Роувър“, модел „Дискавъри“ с per. № ••••••, оставен на съхранение на паркинг за иззети веществени доказателства в с. П., общ. К. и парични средства в общ размер на 122.80 лв. /описани в протокол на л.133, том 1/, оставени на съхранение в обществен трезор в У. Б., следва да се пазят до приключване на делото във всички инстанции, след което да бъдат върнати на правоимащите лица- наследниците на Е. Й. Г..

Разноските в двете фази на наказателното производство следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия К. Г..

Причините за престъплението се коренят в подценяването на правилата за движение в конкретния случай от страна на подсъдимия като водач на МПС и управлението след употреба на алкохол, а условията- в състоянието на пътя и релефа на местността, които са изисквали управление с повишено внимание и прецизност и с изключително ниска скорост, по начин, че да може да бъде овладяно управлението и да се реализира безопасно спиране при всяка възникнала опасност.

Мотивиран от изложеното по- горе, съдът постанови присъдата.

СЪДИЯ: