Решение № 5920 от 20.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1529/2022 г.

Производство по искове предявени по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 155, ал. 2 ЗЗД, чл.74 ЗЗД. Производството по делото е образувано по предявен от Д. Д. С. ЕГН •••••••••• срещу К. Р. К., иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 155, ал. 2 ЗЗД, чл.74 ЗЗД от ЗЗД, за установяване съществуването на вземане за сумата от 25 564.59 евро равняващи се на 50 000лв. - главница, част от общо дължима главница в размер на 95 708 лв., произтичаща от Договор за суброгация от 07.04.2021 г. между „М.К.Г.“ ООД и ищеца, с нотариално удостоверяване на подписите, с Per. № 3133 по описа на Нотариус М. И., вписана под № 260 в НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от – 27.10.2021г. датата на подаване на заявление до СРС до окончателното изплащане на вземането, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№61368/2021г. по описа на СРС, ГО, 176 състав. Ищецът обосновава правния си интерес от предявения по реда на чл.422 от ГПК иск за установяване на вземане с проведено заповедно производство и издадена в негова полза заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№61368/2021г. по описа на СРС, срещу която ответникът е възразил своевременно. В исковата молба се твърди, че на 11.07.2017 г. между „М.К.К.“ ООД, в качеството на кредитор и Д.И.М.-К., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за кредит № G116-170711C177, по силата на който, е отпуснат кредит в размер на 100 000 евро, със срок на договора 36 месеца, при уговорена дължима месечна лихва в размер на 2% и неустойка за просрочено плащане за вноска за лихва в размер на 0.125% върху ползваната сума на отпуснатия кредит, както и неустойка за просрочено погасително плащане в размер на 0.2% от отпуснатия кредит. Твърди, че за обезпечаване на кредита, ищецът Д. С. е учредил в полза на кредитора „М.К.Г." ООА договорна ипотека върху съсобствения му недвижим имот, притежаван при равни квоти със съсобственика Р. Д. С., а именно: апартамент 18 (осемнадесет), представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор: 68134.512.286.1.18 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, р-н „Сердика", ул. „•••••••. Твърди се още, че на 14.06.2018г. между „М.К.Г." ООД и Д.И.М.-К. е сключено Допълнително споразумение № 1 към Договор за кредит № G 116- 170711С177, съгласно което кредиторът предоставил на кредитополучателя допълнително сума в размер на 10 000 евро, която сума се добавя към дължимата сума на главницата и същата се определя в размер на 110 000 евро. На 01.03.2019 г. между кредитора „М.К.Г.“ ООД, кредитополучателя Д.И.М. К. и солидарният длъжник К. Р. К. е сключен договор за встъпване в дълг, с който страните се съгласили, че солидарният длъжник (поемател) - К. встъпва в дълга на кредитополучателя Д.И.М. по Договор за кредит № G116-170711С177. Солидарният длъжник е декларирал, че е запознат с условията по Договора за кредит и Допълнително споразумение № 1 към него от 14.06.2008 г., както и с учредените в полза на Кредитора обезпечения, в това число първа по ред договорна ипотека. В Общите условия на кредитора „М.К.Г." ООД било предвидено предсрочната изискуемост да настъпва автоматично на 11 (единадесетия) ден забава от деня на падежа на дължимата лихва или главница. Плащането на дължимата месечна вноска е с падеж на всяко 11 -то число на текущия месец. Сочи се, че кредитополучателят Д.М.-К. и солидарният длъжник К. К. са изпаднали в забава повече от 11 дни относно заплащането на дължимата месечна вноска за ноември 2020 г. Предвид забавата, кредиторът „М.К.Г.“ ООД е уведомил кредитополучателя и солидарния длъжник за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит, с копие до ипотекарните длъжници Д. С. и Р. С., като ги е поканил да погасят доброволно задължението си. Твръди се, че уведомлението за настъпилата по договора за кредит предсрочна изискуемост е получено от ипотекарния длъжник Д. С. на 23.11.2020 г. като със същата „М.Г. Г.“ ООД е претендирал заплащането на сума в размер на 49 939 евро. Ищецът твърди, че на 04.12.2020 г. по сметка на дружеството кредитор е заплатил сума в размер на 49 939 евро. Наведен е довод, че на 07.04.2021 г. е сключен договор за суброгация между кредитора и ищеца, съгласно който ищецът Д. С. встъпил в правата на кредитор срещу солидарните длъжници по процесния договор за кредит. Ищецът поддържа, че след извършеното от него плащане по силата на договора за суброгация е придобил вземане в размер на 49 939 евро на „М.К.Г.“ ООД срещу солидарните длъжници Д.М.-К. и К. К., от които: 95 708 лв., представляваща главница, 1 724 лв., договорна лихва с падеж на 11.11.2020г. и 240 лв., представляваща такса за приключване на Договора за кредит. С подписването на Договора за суброгация кредиторът е дал съгласие встъпилият в правата му ипотекарен длъжник - Д. С. да уведоми солидарния длъжник К. К. за настъпилата суброгация включително от името и за сметка на кредитора. Във връзка с така постигната уговорка, ищецът С. е отправил до К. К. покана във връзка с настъпилото встъпване в правата на ипотекарния кредитор по процесния договор. С поканата, която е връчена на 13.05.2021 г. чрез МСИ М. П., вписан под № 851 в Регистъра на КЧСИ, длъжникът К. Р. е уведомена, че има изискуемо и непогасено задължение към встъпилия в правата на кредитора ипотекарен длъжник – Д. С.. Моли съда да постанови решение, с което исковата молба да бъде уважена. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. Р. К.. В него е изложено становище за недопустимост на исковата претенция, като твърди, че у ищеца не е налице правен интерес от предявяване на този иск. Ответницата оспорва иска по основание и размер. В отговора не оспорва, че между Д.И.М.-К. и “М.К.Г.” ООД е сключен договор за кредит, чиито условия са изменяни с допълнителни споразумения. Навежда възражение за наличие на неравноправни клаузи на сключения договор за кредит. Налице е нарушаване на принципите за добросъвестност и равновесие между правата и задълженията на страните по договора, предвид обстоятелството, че била отпусната сума в размер на 100 000 евро, а заемополучателят следвало да върне сума в размер на 172 000 евро. Излага съображения за неравноправност на клаузата от договора, предвиждаща правото на кредитора да превърне цялото вземане в предсрочно изискуемо в пълен размер, без да е необходимо изпращането на съобщение до потребителя, а предсрочната изискуемост настъпва автоматично. Твърди, че в процесния случай претендираното вземане не било изискуемо, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, както и че изпратената от ищеца покана не е достигнала до нея. Оспорва договора за суброгация, от който ищецът черпи правата си, като твърди, че същият е симулативен. Навежда възражение за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 2, предд. последно ЗЗД. Сочи още, че не са представени всички, описани в договора документи. Твърди, че не е ясно какъв е размера на отпуснатия кредит, каква част от него е погасена и как е формирана остатъчната главница и лихвата. Не става ясно и как са начислявани претендираните лихви (редовна и наказателна), върху каква сума (изцяло или върху отделни вноски). Твърди, че не е налице засягане на имуществените права, тъй като крайният срок за погасяване на задължението е бил 11.07.2021г. Няма никакви доказателства за твърдяната “забава с повече от 11 дни на вноска за месец ноември 2020г.” Счита, че във вътрешните отношения между кредитополучателя Д.И.М.- К., ипотекарните длъжници Р. и Д. С.и, нейни синове и “М.К.Г.” ООД се касае за нещо различно от суброгация. Оспорва представеното платежно за извършено окончателно погасяване на кредита, като заявява, че същото е без печат на банката, освен това е в нечетливо копие, от същото не се установява кой е наредител, по чия сметка е постъпила сума и на какво основание. Твърди още, че не е получила уведомлението, приложено към исковата молба с изх. № 1979/23.11.2020г. Сочи още, че то не съдържа и ясна информация, насочена към изясняване на фактите - коя е последната погасена вноска, както и кои и колко са дължимите суми, чрез неизплащането на които длъжникът е изпаднал в забава, а “М.К.Г.” ООД от своя страна е обявил кредита за изискуем. Оспорва претенцията за лихва. В открито заседение ищецът поддържа придявените искове чрез адв.С. Ч.. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК. В открито заседение ответникът не се явява, не се представлява. Софийски градски съд, ГО, I-7 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК и чл.12 от ГПК, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните, че на 11.07.2017 г. между „М.К.Г.“ ООД, в като небанкова финансова инстутуция, в качеството на кредитор и Д.И.М.-К., като кредитополучател е сключен Договор за кредит № G116-170711С177 за предоставяне на кредит за потребление в размер на 100 000 евро, със срок на договора 36 месеца, при договорна месечна лихва в размер на 2% и неустойка за просрочено плащане за вноска за лихва в размер на 0.125% върху ползваната сума на отпуснатия кредит, както и неустойка за просрочено погасително плащане в размер на 0.2% от отпуснатия кредит. Съгласно чл.6 от договора за кредит е предвидено погасяване на 36 месечни вноски в размер на 2000 евро всяка една с падеж на всяко 11 число на месеца./л.7-л.11 от делото/ Не е спорно, че с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 126, том I, per. № 4243, дело 110/2017 на Нотариус Л. Т. ищецът Д. С. е учредил в полза на кредитора „М.К.Г." ООД договорна ипотека върху съсобствения му недвижим имот, притежаван при квота от ½ /една втора ид. част/ с Р. Д. С., а именно: Апартамент 18 (осемнадесет), представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор: 68134.512.286.1.18 по КККР на гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, р-н „Сердика", ул. „ •••••••, като самостоятелния обект се намира в сграда 1 (едно), разположена в поземления имот с идентификатор: 68134.512.286, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, Апартамент, брой нива на обекта 1, със застроена площ от 65.98 кв.м., заедно с прилежащо мазе 18./л.18- л.22 от делото/ На 14.06.2018г. между кредитора „М.К.Г." ООД и кредитополучателя Д.И.М.- К. е сключено Допълнително споразумение № 1 към Договор за кредит № G 116- 170711С177, с което размерът на кредита е увеличен до 110 000 евро./ л.14-л.15 от делото/ Не е спорно по делото, че на 01.03.2019 г. между кредитора „М.К.Г.“ ООД кредитополучателят Д.И.М.-К. и ответницата К. Р. К., като поемател е сключен Договор за встъпване в дълг, вписан в СВ-София с вх. per. № 11423/05.03.2019, Акт 97, том VI, дело 8262/19г., съгласно който поемателят и солидарен длъжник встъпил в дълга на кредитополучателя за изпълнение на задълженията му по Договор за кредит № G116- 170711С177. Солидарният длъжник К. е декларирала, че е запозната с условията по Договора за кредит и Допълнително споразумение № 1 към него от 14.06.2008 г. както и с учредените в полза на кредитора обезпечения, в това число първа по ред договорна ипотека, учредена с Нотариален акт за договорна ипотека, вписана в СВ-СоФия с вх. per. № 44283, Акт 174, том 20, дело № 31942/11.07.2017. учредена пред Нотариус Л. Т. с рег. № 539 от НК. /л.23-л.26 от делото/ Съгласно Общите условия на кредитора и уговореното в буква „Б“ от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 126, том I, per. N2 4243, дело 110/2017 на Нотариус Л. Т. - предсрочната изискуемост по кредита настъпва автоматично на 11 ден забава от дена на падежа на дължимата лихва или главница. Поради забава на месечната вноска за договорна лихва за ноември 2020 г. кредиторът „М.К.Г." ООД изпратил уведомление изх.№1979/23.11.2020г. до кредитополучателя Д. К. и солидарния длъжник К. К., с което упражнил правото си да обяви задълженията по Договор за кредит № G116-170711С177 и договор за встъпване в дълг от 01.03.2019 г. за предсрочно изискуеми, с копие до ипотекарните длъжници Д. Д. С. и Р. Д. С., като ги е поканил да погасят доброволно задължението си./л.27-л.28 от делото/ Уведомлението за обявената по процесния договор за кредит предсрочна изискуемост е получено от ищеца С., като ипотекарен длъжник на 23.11.2020г./л.30/ В уведомлението „М.К.Г.“ ООД е претендирал заплащането на сума в размер на 49 939 евро, равняващи се на 97 672 лева по Фиксирания курс на БНБ./л.29 - л.30/ От приетото платежно нареждане от 04.12.2020г. се установява, че сумата от 97 672 лв. е наредена от ищеца Д. Д. С. по сметка на „М.К.Г.“ ООД, с посочено основание – окончателно погасяване на задълженията по Договор за кредит № G116-170711С177. /л.31-л.32 от делото/ От приетия Договор за суброгация от 07.04.2021г. сключен между ипотекарния кредитор „М.К.Г." ООД и Д. С. – ипотекарен длъжник, се установява, че с оглед извършеното от последния на 04.12.2020г. плащане на сумата 97 672 лв., което кредитора приел и счел за пълно погасяване на задълженията на длъжниците по Договор за кредит № G116-170711С177. В договора за суброгация е прието, че ипотекарния длъжник С. встъпва в правата на кредитора и придобива вземането на „М.К.Г.“ ООД, с ЕИК ••••••• срещу солидарните длъжници - Д.И.М. – К. и К. Р. К. произтичащо от Договор за кредит № G116-170711С177 и допълнителните споразумения към същия, равняващи се на 96 672 лв. От приетото неоспорено заключение на назначената съдебно – счетоводната експертиза с вещо лице Ю. С.а, се установява, че усвоената сума от кредита по Договор за кредит № G116-170711С177 е в размер на 100 000 евро, с левова равностойност 195 586. 00лв., а по допълнително споразумение от 14.06.2018г. е усвоена сумата от 10 000 евро. Сочи се, че към 23.11.2020г., дълга за главница по Договор за кредит № G116-170711С177 е в размер на 48 847, 17 евро, а за лихви – 881, 47 евро. От заключението на ССчЕ се установява, че на 04.12.2020 г. ищецът Д. Д. С. с платежно нареждане за кредитен превод е превел от сметката си в „ Банка ДСК“ АД с IBA N ••••••• по сметка с ••••••• на „М.К.Г.“ ООД в „Алианц Банк България“ АД сумата 97 672, 00 лева. Вещото лице отбелязва, че основанието на наредения превод е: „ окончателно погасяване на кредит № G116- 170711С177", както и че сумата е постьпила по сметката на „М.К.Г.“ ООД на същата дата - 04.12.2020 г., в 16: 10: 22 часа с реф. № на получения превод 001PBIU203395694. Видно от приетото заключение с постъпилата сума 97 672, 00 лева с дата 04.12.2020 г. кредитора „М.К.Г." ООД е погасило следните задължения по кредита: 95 551, 66 лева- погасен остатък главница; 1724, 00 лева - погасена просрочена лихва с падеж 11.11.2020г.; 240, 00лева- погасенатаксаза приключване на Договора за кредит, като общо погасени задължения по кредита са 97 515, 66лв. Разликата между платената сума от Д. рагомиров С. и погасените задължения по кредита в размер на 156, 34 лева (97 672, 00 лв. получен преводтимнус 97 515, 66 лв. погасени задължения) представлява надплатена сума при окончателното по гасяване на кредита. Сумата е отнесена от „М.К.Г.“ ООД по сметка 709 - „ Приходи от други продажби“. В заключението е обоснован извод, че към 04.12.2020 г. процесният кредит е изцяло погасен и кредитната експозиция е закрита от кредитора „ М.К.Г.“ ООД. С покана връчена чрез ЧСИ М. П. на 13.05.2021г. ищецът С. уведомил ответника К., за погасяването на дълга от 97 672 лв. по договор за кредит № G116-170711С177 и настъпилата суброгация./л.42 от делото/ От показанията на свидетелката И.Я. разпитана в о.с.з. на 10.10.2023г. се установява, че ответницата К. К. и Д.М. имали нужда от средства за общия им бизнес – фризьорски салон в Базел, Швейцария, поради което взели бизнес кредит от 100 000 евро, като уговорката била да го връщат заедно двете. Децата на Д. се съгласили да ипотекират апармента си. Имали проблеми с изплащането на кредита. Д., за да не продадат апартамента му направил всичко възможно да погаси заема и сега майка му и К. са му длъжници. Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: По допустимостта: Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК. Искът е допустим, тъй като исковата молба е постъпила в едномесечния срок, считано от уведомяване на заявителя за постъпилото възражение от длъжника в частното гражданско дело, по което е издадена заповедта, съдържаща разпореждането за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. В настоящия случай, се установи, че ищецът е предявил иск по реда на чл.422 ГПК, при спазване на едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК. / уведомлението с указанията на заповедния съд по реда на чл.415, ал.1 ГПК е връчено на заявителя С. на 24.01.2022г., а исковата молба е депозирана на 21.02.2022г. –л.63, л.64 от приложеното ч.гр.д.№61368/2021г. по описа на СРС, ГО, 176 състав. / По същество: В тежест на ищеца по делото е да докаже съществуване на оспореното вземане, основано на суброгация, като установи: наличие на задължение на по валиден договор за кредит, по който ответникът е длъжник; изпълнение на чуждо задължение към кредитора и погасяване на дълга; наличие на правен интерес от изпълнение на чуждото задължение /качеството на собственик ипотекирал своя вещ за чуждо задължение/; липса на основание за това плащане в отношенията между длъжника и третото лице, съобщаването на суброгацията на ответника длъжник. В тежест на ответника е да докаже правопогасителните и правоизключващи възражения наведни в писмения отговор. Безспорно се установи по делото, че на 11.07.2017г. е сключен договор за ипотечен кредит между „М.К.Г." ООД, като кредитор и Д.М. - К., като кредитополучател, за сумата 100 000 евро, със срок на издължаване на кредита - 36 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Кредитът е усвоен на 11.07.2017г. по сметка на кредитополучателката. Безспорно е и че банковия кредит е обезпечен с договорна ипотека учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 126, том I, per. № 4243, дело 110/2017 на Нотариус Л. Т. с рег.№539 от НК, върху недвижим имот, собственост на ищеца Д. С. С. и Р. Д. С., а именно: апартамент №18 (осемнадесет), представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор: 68134.512.286.1.18 по КККР на гр. София. Така с учредяването на договорната ипотека върху собственият и недвижим имот, ищецът С. е станал ипотекарен длъжник за чужд дълг. Установи се, че на 01.03.2019 г. между кредитора „М.К.Г.“ ООД кредитополучателят Д.И.М.-К. и ответницата К. Р. К., като поемател е сключен Договор за встъпване в дълг, вписан в СВ-София. с вх. per. № 11423/05.03.2019, Акт 97, том VI, дело 8262/19г., съгласно който ответницата К. като поемател и солидарен длъжник встъпила в дълга на кредитополучателя за изпълнение на задълженията по Договор за кредит № G116- 170711С177. Установи се, че на 23.11.2020г. кредиторът „М.К.Г.“ ООД е упражнил правото си да обяви вземанията си по договора за изцяло предсрочно изискуеми, поради допусната забава на вноската за лихва за повече от 11 дни през м. ноември 2020г. Безспорно се установи, че с цел запазване на ипотекираното си имуществото /осуетяване на евентуално принудително изпълнение върху съсобствения му апартамент №18/, ипотекарният длъжник Д. С., на 04.12.2020г. е внесъл сумата 97 672, 00лв., с която предсрочно е погасил кредита на кредитополучателя Д.М. и солидарния длъжник К. К. по Договор за кредит № G116-170711С177. Предвид пълното погасяване на кредита договорната ипотека е била заличена със съгласието на кредитора на 17.12.2020 г./ молба – съгласие за заличаване на ипотека с вх.рег.№231/07.12.2020г. на СВ София, на л.115 от делото/ По делото не бе доказано наведеното от ответника възражение за нищожност на договора за суброгация, поради симулация. Не се установи липса на съгласие у ищеца да изпълни чуждо задължение, при наличие на собствен правен интерес от изпълнението. Това възражение на ответницата, направено с отговора на исковата молба, не бе подкрепено с доказателства по делото, поради което съдът го оставя без уважение, като недоказано. С плащането на обезпеченото с ипотека задължение, ищецът С., като ипотекарен кредитор за чужд дълг, се суброгира в правата на удовлетворения кредитор на основание чл. 155, ал. 2 във връзка с, ал. 1 на ЗЗД. Предвид настъпилата по силата на закона суброгация на ищеца, като платил дълга ипотекарен длъжник в правата на ипотекарния кредитор на основание чл.74 от ЗЗД, е сключен и договор за суброгация от 07.04.2021г. между него и кредитора „М.К.Г." ООД и Д. Д. С., с който са уредени последиците от настъпилата суброгация. Прието е в договора за суброгация, че платилия ипотекарен длъжник придобива вземане от 49 939 евро, равняващи се на 97 672 лева срещу солидарните длъжници Д.И.М. и К. Р. К.. Ето защо ищецът има право да претендира от ответницата К., като солидарен длъжник по договор за кредит № G116-170711С177 сумата, която е платил, за погасяване на дълга и законната лихва от деня на плащането, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД. Длъжникът е изпаднал в забава от деня на пълното плащане на дълга към кредитора. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 2 ЗЗД собственикът, който е ипотекирал своя вещ за чуждо задължение, встъпва в правата на кредитора срещу длъжника след продажбата и /т.е. субгогира се в правата на удовлетворения кредитор/. Според правната теория суброгацията е институт, по силата на който, удовлетвореното от третото лице вземане на кредитора, продължава да съществува в полза на третото лице и преминава върху него заедно с всичките му принадлежности. Суброгацията е способ за преминаване на вземания, а не за погасяване на задължения. Суброгацията се определя като преминаване на правото на кредитора върху третото лице, което го е удовлетворило. Съгласно разпоредбата на чл. 74 ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. От правото да се встъпи в правата на удовлетворения кредитор, т.е. от суброгационното право се ползва не всяко трето лице, което е изпълнило чужд дълг, а само това трето лице, което има правен интерес от изпълнението. Наличието на правен интерес за третото лице от изпълнението според трайно установената практика на ВКС означава, че облигационното отношение между кредитора и длъжника засяга конкретни имуществени права на третото лице. Третото лице, което има правен интерес от изпълнението на чуждо задължение има и регресно право срещу длъжника да иска да му се възстанови това, което е изпълнило на кредитора. Регресното право срещу длъжника може да произтича от различни вътрешни правоотношения между длъжника и третото лице. Във всички случаи третото лице трябва да има правен интерес да изпълни чуждото задължение. При ипотекарният длъжник законодателят приема, че интересът му е налице, с оглед факта на вещната тежест върху имота, поради което и за суброгирането е достатъчно плащането на дълга или претърпяването на принудителното изпълнение. Плащането е до размер на обезпеченото вземане. Плащането на обезпеченото с ипотека задължение е достатъчно за суброгирането на ипотекарния длъжник в правата на удовлетворения кредитор на основание чл. 155, ал. 2 във връзка с, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е и съдебната практика- Определение № 75/31.VІІ.2018 г. по гр. д. № 4186/2017 г. на ІV ГО на ВКС, Решение№ 78/19.VІІІ.2015 г. по т.д. № 2271/2014 г. на І ТО на ВКС. В настоящия случай е безспорно, че ищецът С. е ипотекарен длъжник по договор за ипотечен кредит, сключен на 11.07.2020г. между "М.К.Г.“ ООД, като кредитор от една страна, а от друга М., като кредитополучател и ответника К. като солидарен длъжник съгласно Договор за встъпване в дълг от 01.03.2019г. Безспорно ищецът С. е предоставил собствения и недвижим имот-апартамент, находящ се в гр.София, за обезпечение на кредита отпуснат от "М.К.Г.“ ООД и върху него и била учредена договорна ипотека. С извършеното плащане на сумата 97 672 лв. на обезпеченото със собствения му имот чуждо задължение, като ипотекарен кредитор, изпълнил чужд дълг, ищецът С. се суброгира в правата на удовлетворения кредитор "М.К.Г.“ ООД, ето защо има право да получи от ответницата С.а /чийто задължения като солидарен длъжник по по кредита са били погасени от ищеца/ както сумата, заплатена за погасяване на кредита и, така и законната лихва върху тази сума, считано от деня на плащането и- 04.12.2020г. до окончателното изплащане на дълга, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането им. В този смисъл е и съдебна практика на ВКС по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК обективирана в Определение№ 108/28.І.2015 г. по гр. д. № 5043/2014 г. на ІІІ ГО на ВКС. В случая, предвид диспозитивното начало, законна лихва се дължи, така както е поискана от ищеца, а именно от 27.10.2021г. – датата на подаване на заявление за издавене на заповед за изпълнение до изплащането. С оглед приетото неоспорено заключение на ССчЕ, то доказана по размер се явява претенцията относно сумата от 25 564.59 евро равняващи се на 50 000 /петдесет хиляди/ лева - главница, част от общо дължима главница в размер на 95 708 лв., произтичаща от Договор за суброгация от 07.04.2021г. По разноските: Предвид изхода на делото, то на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят 3 530лв., представляващи направени пред СГС разноски по делото /1000лв. – държавна такса, 500лв. депозит за експертиза и 2030 лв. адвокатско възнаграждение – списък по чл.80 ГПК на л.146 от делото/, както и сумата 2 280 лв., представляващи направени разноски в заповедното производство. Водим от горното, съдът