Решение № 262 от 22.2.2018 г. на Софийски градски съд по дело № 562/2018 г.

Производството е по реда на чл.44 във вр. с чл.45 от ЗЕЕЗА. Делото е образувано пред СГС по повод Европейска заповед за арест, издадена на 19.01.2018 год. от Прокуратурата на гр.С.П., Р.А., по дело №4 St 5 /18 f за предаване на българския гражданин М.А.К., роден на ••• •••, ЕГН •••••••••• с оглед осъществяване на наказателно преследване от издаващата държава за престъпления по чл.127, 128, ал.1, т.5, 129, ал.1, т.1 и т.2, чл.130, ал.2, втори казус, 12, трети казус, 15 на НК на Р.А... В проведеното открито съдебно заседание на 15.02.2018 год. българския гражданин М.А.К. изразява съгласие за предаване на съдебните власти на Р.А..Не се отказва от принципа на особеността.Съгласието на исканото за предаване лице е обективирано в протокола, подписан от него и от защитникът му. Предвиденият в разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЕЕЗА тридневен срок за оттегляне на съгласието е изтекъл на 18.02.2018 год., в който българския гражданин не е оттеглил изразеното съгласие, поради което и в съответствие с предвиденото в разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗЕЕЗА съдът приема, че са налице предпоставките за разглеждане на искането по същество. Същото е основателно. В разглеждания случай са налице всички предпоставки, визирани в ЗЕЕЗА, позволяващи изпълнението на ЕЗА, тъй като тя съдържа описание на фактите по разследваната дейност, която представлява престъпление-квалифицирана кражба чрез взлом в рамките на организирана престъпна група.Съдът намира, че за тези престъпления, за които се иска българския гражданин, се предвижда възможност да му бъде наложено наказание лишаване от свобода от 5 години.СГС приема, че деянията, за които е издадена заповедта, съставляват престъпление освен по австрийския, и по българския закон-видно от фактическото описание на престъпленията, същите се подвеждат под състава на чл.321, ал.3 във вр. с ал.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 от НК. На следващо място, на основание чл.36, ал.3 от ЗЕЕЗА не е нужно да се изследва въпроса за двойната наказуемост, доколкото за престъпленията, за които се иска предаването на К. за съдене, фигурират в списъка на престъпленията, за които този въпрос е безпредметно да се изследва. Представената за изпълнение европейска заповед за арест е издадена в писмена форма от компетентен орган на издаващата държава. Самоличността на исканото лице е установена несъмнено. ЕЗА е придружена с превод на български език. На второ място, в производството по изпълнение на ЕЗА, освен обстоятелствата по чл.37 от ЗЕЕЗА, следва да се преценят и въпросите по чл.39 и чл.40 от Закона.Няма спор, че първата група обстоятелства са от категорията на абсолютните основания за отказ да се изпълни ЕЗА, а тези по чл.40 са факултативни основания за отказ.Очевидно е, че не е налице нито едно от абсолютните основания за отказ от изпълнение на ЕЗА, т.е. основания, при които съдът е длъжен да откаже изпълнението на ЕЗА-престъпленията, за които е издадена ЕЗА, не са амнистирани в Република България и не попадат в нейната юрисдикция.К. не е осъден нито в България, нито в друга държава-членка на ЕС за същите престъпления, нито пък е малолетен. Същевременно, според решаващият делото съд, не е налице и нито едно от останалите основания, визирани в чл.40 от ЗЕЕЗА, които дават право на решаващия съд на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗА-престъплението не е подсъдно на български съд, не е извършено на територията на РБ, давностния срок за наказателно преследване не е изтекъл.За М.К. са предоставени гаранциите по чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА. С оглед на горното съдът приема, че ЕЗА съдържа достатъчно информация за исканото лице и престъпленията, за които то се иска и отговаря на изискванията на чл.37 от ЗЕЕЗА, като не са налице пречките по чл.39 и факултативните основания за отказ по чл.40 от ЗЕЕЗА. Така установените факти мотивират съдебния състав да приеме, че са налице предпоставките за допускане изпълнението на европейската заповед за арест, а лицето М.К. следва да бъде задържано до предаването му на австрийските власти с цел провеждане на наказателно преследване срещу него. Водим от горното и на основание чл.44, ал.7, пр.1 във вр. с чл.45, ал.2 от ЗЕЕЗА съдът