Решение № 6881 от 29.7.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 740/2026 г.

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на С. Д. Д., с постоянен адрес в [населено място], срещу Заповед № РД-457/21.08.2025г. на З. И. директор на Изпълнителна дирекция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с която на основание чл.18в, ал.2, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) и чл.5, ал.1, т.1 и т.8 от Устройствения правилник на ИАРА е прекратено действието на безсрочно разрешително с № 02108824/16.03.2016г. за извършване стопански риболов в Черно море и река Дунав, издадено на риболовен кораб с външна маркировка ЦР468 на основание чл.18в, ал.2, т.1 от ЗРА, поради неиздаване на притежателя на разрешителното на удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми по чл.18е от ЗРА за повече от две години (2022г., 2023г. и 2024г.), вкл. и към момента на издаване на заповедта. В жалбата се твърдят допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради пропуск на административния орган да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство, като така му било отнето правото да заяви становище и да представи доказателства. Заявено е искане заповедта да се прогласи за нищожна или да се отмени като незаконосъобразна и на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски. В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването – Изпълнителният директор на ИАРА, е подал писмен отговор, в който се навежда довод за просрочие на жалбата и се иска прекратяване на производството по делото. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адвокат А. В. от АК Бургас, който поддържа жалба и претенцията за разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК. Ответникът не се явява и не изпраща представител. Жалбата се оспорва чрез писмено становище, подадено от пълномощник –старши юрисконсулт С. Г.-В.. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.149, ал.3 от ГПК пълномощникът на жалбоподателя представя писмени бележки в които развива подробни съображения по съществото на спора. Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна : Жалбоподателят С. Д. е титуляр на Разрешително за стопански риболов в Черно море и река Дунав № 02108824/16.03.2016г., издадено от Началник сектор РК Бургас на ИАРА. Разрешително е безсрочно. На жалбоподателя е разрешено да извършва стопански улов на риба и други водни организми с риболовен кораб с име „Калипсо“ и с външна маркировка ЦР468. С индекс 9400-3286/25.03.2025гг. на ИАРА е регистриран попълнен от жалбоподателя Въпросник за икономическа статистика на риболовните кораби в Черно море през 2024г., в който са попълнени данни за техническите параметри кораба, за лицата, заети със и без заплащане на труда. Жалбоподателят посочил, че през изминалите две години лодката е в ремонт, поради което не е реализирал приходи от риболов. На 25.09.2025г. Началник сектор РС на ИАРА Бургас издал на жалбоподателя Удостоверение за право на извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав № 02108824-007, валидно за периода от 25.09.2025г. до 31.12.2025г. Посочено е, че удостоверението се издава на основание Разрешителното за стопански риболов № 02108824/16.03.2016г. Данните на плавателния съд са идентични с тези, описани по – горе. В шест пункта са описани разрешените за използване риболовни уреди. Обжалваният по делото акт е Заповед № 457/21.08.2025г., издадена от Я. К. – Заместник-директор на ИАРА, З. И. директор, с която на основание чл.18в, ал.2, т.1 от ЗРА, чл.5, ал.1, т.1 и т.8 от Устройствения правилник на ИАРА е наредено да се прекрати действието на безсрочно Разрешително № 02108824/16.03.2016г., поради неиздаване на притежателя на разрешителното на удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми по чл.18е от ЗРА за повече от две поредни години (2022г., 2023г. и 2024г.). Притежателят на разрешително и към момента на издаване на заповедта не притежавал и не бил заявил издаване на удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми по чл.18е от ЗРА за 2025г. Заповедта съдържа указание, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването й пред компетентния съд по реда на АПК. Заповедта била изпратена за връчване по пощата с препоръчно писмо с обратна разписка, но е върната на 11.09.2025г. с отбелязване „непотърсена“. Адресът, на който е изпратена, е [населено място], [улица], съвпадащ със заявения от жалбоподателя постоянен адрес. С индекс 94-00-5086/16.09.2025г. на ИАРА е регистрирано съобщение по чл.61, ал.1 вр. чл.18а, ал.10 от АПК, отправено до жалбоподателя, в което му е разяснено, че срещу него е издадена Заповед № РД-457/21.08.2025г. Съобщението съдържа указание, че с поставяне на съобщението на таблото за съобщенията в Централното управление на ИАРА в [населено място] и на интернет страницата на ИАРА, ще се счита, че заповедта е съобщена. Съобщението съдържа отбелязване, че на 16.09.2025г. е поставено на таблото за съобщения и свалено оттам на 02.10.2025г. Посочени са по две лица – служители в ИАРА, които с подписите си са удостоверили поставянето, съответно сваляне на съобщението от таблото. На 18.03.2026г. жалбоподателят подал до Изпълнителния директор на ИАРА писмено изложение, регистрирано с индекс 94-00-2769, в което сочи, че през 2025г. подновил удостоверението си за риболов в Черно море, без да е уведомен, че е прекратена регистрацията на плавателния съд. Едва на 18.03.2026г. разбрал, че прекратената регистрация. Поискал заповедта да бъде отменена и да бъде възстановена регистрацията в регистъра на ИАРА. С писмо с индекс 94-00-2769-1/23.03.2026г. Изпълнителният директор на ИАРА уведомил жалбоподателя за съдържанието на издадената Заповед № РД-457/21.08.2025г. Описани са извършените действия по връчването й. Отделно са разяснени задълженията, които жалбоподателят е следвало да изпълни. Жалбата срещу заповедта е подадена в Административен съд Бургас на 01.04.2026г. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. С разпореждането за насрочване съдът прие, че жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, по следните съображения : Правото да се иска прогласяване на нищожност на индивидуален административен акт може да се може да се упражни без ограничение във времето – чл.149, ал.5 от АПК. Съдът приема за допустима жалбата и в частта й, в която се иска отмяна на заповедта като унищожаема, тъй като за жалбоподателя не е започнал да тече срокът по чл.149, ал.1 от АПК, поради незаконосъобразно проведена процедура по връчване на акта. Данните от преписката сочат, че след като препоръчаното писмо, изпратено на адреса на жалбоподателя в [населено място], е върнато с отбелязване „непотърсено“, не е спазена разписаната в чл.18а, ал.8-10 от АПК процедура, поради което неправилно е приложена фикцията на ал.10. Тъй като административното производство не е започнало по заявление, е приложима разпоредбата на чл.18а, ал.8, изр.2 от АПК, предвиждаща връчване на настоящ адрес тогава, когато няма адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била призовавана от органа. Когато страната не е заявила настоящ адрес или когато лицето не е намерено на този адрес, връчването се извършва по постоянния адрес. Ако и на постоянния адрес няма кой да получи съобщението, то се връчва по месторабота. При невъзможност за връчване чрез тези способи, съобщението се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенска кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа и могат да бъдат получени в едноседмичен срок. Документите се смятат за връчени с изтичане на срока за получаването им от канцеларията на органа. Ако съобщаването в производството пред административния орган не може да бъде извършено по описания ред, съобщението се поставя на таблото за обяви или в интернет страницата на съответния орган за срок не по – кратък от седем дни, след изтичане на който съобщението се смята за връчено. Разпоредбите, установяващи алгоритъма за връчване, установяват справедлив баланс между правото на засегнатото лице да получи административен акт, който го засяга, от една страна, и от друга, осигуряват за административния орган възможност административното производство да бъде приключено с влязъл в сила административен акт, дори и актът да не е фактически връчен на адресата му. За да се стигне обаче до прилагане на фингираното връчване, административният орган следва стриктно да изпълни предписаната от АПК последователност, която е установена да охрани интереса на адресата, който има право да разбере какъв акт е поставен срещу него и съответно да упражни правото си на жалба. Всяко нарушение на предписаните от АПК действия, дължими за извършване от административния орган, води до невъзможност актът да влезе в сила в хипотезите на ал.9 и ал.10. След като препоръчаното писмо е върнато непотърсено, административният орган е пропуснал да извърши следното : Писмото е било изпратено на адрес [населено място], [улица], който е заявеният от жалбоподателя постоянен адрес (лист 17 от делото), без да са събрани доказателства за настоящия адрес. Не са събрани и доказателства за местоработата на жалбоподателя. Пропуснато е да бъде залепено уведомление на вратата на адреса и да бъде пуснато в пощенската кутия, при възможност. Направо е пристъпено към поставяне на съобщението на таблото на обявления на ИАРА, което е било допустимо да се предприеме само ако връчването се е оказало невъзможно по реда на предходните алинеи. Именно и затова е недопустимо заповедта да се счита за връчена с изтичане на 7-дневния срок от поставяне на таблото, както е приел административният орган. Едва в молбата на жалбоподателя до Изпълнителния директор на ИАРА от 18.03.2026г. се сочи, че на същия този ден жалбоподателят разбрал за издадената срещу него заповед. Отделно от горното, в представения на 25.03.2025г. в ИАРА въпросник жалбоподателят е посочил телефонен номер за връзка, поради което административният орган, вместо да поставя уведомление на таблото, е следвало да осъществи връзка на посочения номер и да уведоми жалбоподателя за издадената срещу него заповед. По изложените съображения съдът приема, че жалбата е подадена в срока и затова е допустима. Съдът не установи да са налице очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата подлежи на разглеждане по същество. Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Основното искане е заповедта да се прогласи за нищожна, евентуално да се отмени като незаконосъобразна. В АПК не са изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, поради което те са изработени и обобщени в теорията и съдебната практика. До нищожност може да доведат и петте основания по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1) Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2) Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам – на липса на волеизявление; 3) Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление; 4) Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание; 5) Превратното упражняване на власт е порок, водещ до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Съответни на посочените критерии, са и правните изводи по настоящото дело : Съдът установи, че заповедта е валиден административен акт, издаден от компетентен орган. Според чл.18в, ал.2 от ЗРА, действието на разрешителното за извършване на стопански риболов с риболовен кораб се прекратява със заповед от Изпълнителния директор на ИАРА. Заповедта е постановена от Заместник-изпълнителния директор на ИАРА, действащ по заместване, установимо от Заповед № РД 15-О-211-А/30.07.2025г. на Министъра на земеделието и храните, с която Изпълнителния директор на ИАРА д-р Н. Г. е разрешено да ползва пет дни платен годишен отпуск за времето от 18 до 22.08.2025г., през което да бъде заместван от Заместник-изпълнителния директор Я. К.. Със Заповед № РД-433/11.08.2025г. на Изпълнителния директор на ИАРА е наредено в негово отсъствие функциите му да бъдат изпълнявани от Я. К. – Заместник-изпълнителен директор на ИАРА. Не са допуснати нарушения на изискванията за форма по чл.59, ал.2 от АПК, тъй като заповедта съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването й, даващи възможност на адресата да упражни ефективно правото си на защита, което той е сторил с жалбата, поставила начало на съдебното производство. При проверката по чл.146, т.3 от АПК съдът установи, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила на чл.26 от АПК, установяващ в тежест на административния орган задължение да уведоми жалбоподателя за започване на производство, което, от своя страна, довело да нарушение на чл.34 от АПК, тъй като на жалбоподателя е била отнета възможността да прегледа документите в преписката, да си направи бележки и извадки, да изрази становище по събраните доказателства, да направи писмени искания и възражения. Липсват предпоставките за прилагане на изключението по ал.4-та. Допуснатото нарушение обаче нито е довело до нищожност на оспорената заповед, какъвто довод е релевиран в жалбата, нито нарушението е съществено, че са доведе само по себе си до нейната незаконосъобразност. Това е така, защото преценката дали допуснатото нарушение е съществено се извършва на база на събраните доказателства. Според чл.17 от ЗРА, стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми от: 1. физически лица, юридически лица и еднолични търговци – за кораби с дължина до 10 метра; 2. юридически лица и еднолични търговци – за кораби с дължина 10 и повече метра. Придобитото право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми, съгласно ал.4-та, се удостоверява за съответната календарна година чрез издадено от ИАРА удостоверение. По делото нито се твърди, нито се представят доказателства, че за календарните 2022г., 2023г. и 2024г. на жалбоподателя са били издаване удостоверения за всяка от календарните години. Съгласно чл.18е, ал.1 от ЗРА, удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми се издава на лице, което има валидно разрешително за стопански риболов за съответния обект и е платило определената такса съгласно тарифата по чл.17а, ал.4. Не е налице изключението, предвидено за извършване на стопански риболов със специализиран уред по чл.21, ал.1 от ЗРА. Следователно, щом на жалбоподателя не са били издавани удостоверения за 2022-2024г. и той не твърди да са му издавани, то неуведомяването по реда на чл.26 от АПК не може да се окачестви като съществени процесуално нарушение, защото съществено е това нарушение, което, ако не беше допуснато, би се стигнало до друг резултат. В случая, дори и жалбоподателя да беше уведомен за започналото административно производство, той не би могъл да представи удостоверения по чл.18е от ЗРА за посочения период, защото такива обективно не са издавани. При проверка за съответствието на оспорената заповед с материалния закон съдът установи следното : Според чл.18в, ал.2, т.1 от ЗРА, изпълнителният директор на ИАРА прекратява със заповед действието на разрешително за извършване на стопански риболов с риболовен кораб, когато две поредни години на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение по чл.18е. Както вече се изясни, на жалбоподателя не са издавани удостоверения за три поредни години – 2022г., 2023г. и 2024г. Според ал.4-та, това правило не се прилага в случаите на неизвършване на риболовна дейност поради ремонт на риболовния кораб. Във въпросника, представен в ИАРА на 25.03.2025г. в изпълнение на чл.18е, ал.9 от ЗРА, жалбоподателят посочил, че през изминалите две години лодката била в ремонт. Жалбоподателят обаче не е изпълнил задължението си по чл.15, ал.1, т.3 от Наредба № 8 от 21.11.2019г. за условията и реда на управление на риболовния флот на Република България, обн., ДВ, бр.94 от 29.11.2019г., в сила от 29.11.2019г., да уведоми ИАРА в 14-дневен срок от спиране извършването на риболовна дейност за срок, по – дълъг от три месеца (поради ремонт, туристическа дейност и др), в който случай е следвало да уведоми и БАБХ. В същия срок жалбоподателят е дължал и уведомление при възстановяване на дейността – т.4. С оглед на посочената в предходния пункт разпоредба записът във въпросника, че корабът е в ремонт, е правноирелевантен, тъй като спирането на дейността, респ. възстановяването й, не е отразено в корабните регистри. Именно затова съдът приема, че оспорената заповед съответства на материалния закон и не е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК. Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона и не е налице превратно упражняване на власт. Смисълът на промишления риболов се състои в снабдяване на обществото с риба и рибни ресурси в достатъчни количества, т.е. при оползотворяване на допустимите квоти. Ежегодното заплащане на таксата за това и снабдяването с надлежно удостоверение по чл.18е от ЗРА гарантира и стимулира практикуването на промишлен риболов, като при бездействие на съответната риболовна единица за по-продължителен период от време (в случая две поредни години), законът предвижда отнемане на разрешителното за промишлен улов на риба, като освободеният капацитет да остане в полза на държавата, с оглед възлагането му на друг стопански оператор, който активно би развивал тази дейност. В обобщение, обжалваната заповед е законосъобразна, затова жалбата срещу нея подлежи на отхвърляне. По разноските : Предвид изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в общ размер 650.00 евро. Процесуалният представител на ответника е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Според разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от ЗПП. Приложима е Наредбата за заплащане на правната помощ, която, според §2, е приета на основание чл.37, ал.1 от ЗПП. Според чл.24 от НЗПП, възнаграждението по административни дела за една инстанция е от 200 до 300 лв. С оглед критериите по чл.1 - вид и количеството на свършената работа, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на минималния от 103.00 евро. Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,