Решение № 88 от 14.5.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 206/2026 г.

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК. С Присъда № 101 от 18.12.2025 год. по НЧХД № 1097/2025г., Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимата Е. В. А., ЕГН: •••••••••• за виновна в това, че при условията на продължавано престъплениеq в периода 03-16.03.2025г. противозаконно е повредила чужда движима вещ – лек автомобил „•••••“ с рег. № •••••, счупвайки два пъти предното му панорамно стъкло и причинявайки имуществени вреди в размер на 448,00 лева на собственика му Г. С. К. от гр.П., като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.216 ал.4 във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.54 и чл.36 от НК я е осъдил на ГЛОБА в размер на 100,00 /сто/ лева. Признал е подс. Е. А. за виновна и в това, че на 17.04.2025г. в гр.П. е причинила лека телесна повреда – •••••••, на Г. С. К. от гр.П. ч••••••••••••••••••, поради което и на основание чл.130 ал.2 от НК, във вр. с чл.54 и чл.36 от НК я е осъдил на ПРОБАЦИЯ при следните мерки за контрол и въздействие по чл. 42А ал.2 т.1 и т.2 от НК: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА; ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл.23, ал.1 от НК е определи и наложил на подсъдимата Е. А. едно общо най-тежко наказание - ПРОБАЦИЯ при следните мерки за контрол и въздействие по чл. 42А ал.2 т.1 и т.2 от НК: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА; ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Осъдил е подсъдимата Е. А. да заплати на тъжителя Г. С. К. сторените от последния съдебно деловодни разноски в размер на 1500.00 лева. Разпоредил се е с вещественото доказателство - 1 брой компактдиск. Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба, подписана лично от подсъдимата и нейния служебен защитник – адв. К. П.. Обобщено казано, във въззивната жалба се сочи, че наложеното с присъдата общо наказание пробация е явно несправедливо, като с него няма да се постигне целения превантивен ефект по смисъла на чл.36 от НК и се излагат подробни съображения в тази насока. Иска се изменение на присъдата, като вместо пробация на подсъдимата бъде наложено наказание глоба в минимален размер. Алтернативно се иска изменение на присъдата с приложение на института на реторсията, досежно престъплението по чл.130, ал.2 от НК. Заявява се, че пред въззивния съд ще бъдат ангажирани писмени доказателства – медицински документи, след снабдяване с такива. Не се правят доказателствени искания. Против въззивната жалба не е подадено възражение от частния тъжител и неговият упълномощен повереник. Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на нови свидетели и на експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства. В съдебно заседание частният тъжител Г. К. се явява лично, без повереника си. Изразява становище, че осъдителната присъда е правилна, а наложенот ос нея наказание било даже занижено. Повереника на частния тъжител не се явява. Изпраща писмено становище, с което иска въззивната жалба да бъде отхвърлена, а присъдата потвърдена. Подсъдимата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не сочи уважителни причини за това. Служебният защитник на подсъдимата поддържа въззивната жалба. Иска изменение на присъдата, като вместо пробация на подсъдимата бъде наложено наказание глоба. Досежно престъплението по чл.130, ал.2 от НК, иска изменение на присъдата с приложение на института на реторсията. В съдебно заседание никоя от страните не прави доказателствени искания. Пазарджишкият окръжен съд, след цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от основанията посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество - за неоснователна. По делото са събрани, в необходимия обем и по съответния процесуален ред, всички доказателства, нужни за неговото правилно решаване. Настоящият въззивен състав, след извършване на собствена проверка и анализ на доказателствения материал по делото, намира за установена следната фактическа обстановка: Към инкриминирания период подсъдимата Е. А. живеела в апартамент на •••• етаж в гр. П., на ул. „•••“ •••. В същия вход на ••• етаж живеел тъжителят Г. К. заедно със своята дългогодишна съжителка св. Кр. Ш. и дъщеря им. Подс. А. от дълги години била в непрекъснати конфликти със свои съседи, които предизвиквала по различни поводи. Оплакванията й най-честно били свързани с кабели за доставка на ел. услуги, мирис от печене на зеленчуци, звуци от отглеждани от етажните съсобственици домашни любимци и т.н. По този повод подс. А. подавала множество жалби против свои съседи до органите на МВР, но такива били подавани и против нея. При един от конфликтите на подсъдимата с живеещата в същия вход сестра на св. Ш., последната се намесила в нейна защита и оттогава А. пренасочила агресията си към нея и К.. На 03.03.2025 г. тъжителят К. и св. Ш., заедно с детето им, тръгнали на тържество по случай ••••• на страната. Когато излизали през вратата на входа на блока, подс. А. хванала за ръката Ш., блъснала я назад и я обидила, наричайки я •••••••. К. опитал да отпрати подсъдимата, но тя го •••••, след което ударила Ш. с ••••••. Детето се разплакало. К. отблъснал нападателката, а Ш. подала сигнал до ЕЕНСП 112. Докато изчаквали пристигането на полицията, подсъдимата започнала да ги заплашва, че ще ги ••••. Заявила дори, че отива ••••••••••••••••••••• на собствения на К. лек автомобил „••••• с рег. № •••••. Подмяната му струвала на тъжителя 224 лева. Около две седмици след тези събития, а именно на 16.03.2025 г., преди обяд, подсъдимата А. отново счупила предното панорамно стъкло на гореописания лек автомобил. Тя носела в себе си желязо тип “••••“, с дължина около 40-50 см. Минавайки покрай автомобила на К., който бил паркиран пред входа на блока, тя нанесла удар с желязото по предното стъкло на автомобила, след което продължила необезпокоявано по пътя си. Това обаче станало достояние на св. С.Т., живееща в на ••• етаж в болка срещу този на К. и имаща пряка видимост към неговия вход. Св. Т. била на терасата си и простирала, като в един момент чула много силен шум от счупено стъкло. Погледнала в посоката, от която идвал шума и видяла подсъдимата да отдръпва от една кола ръката си, в която държала гореописаното желязо. Св. Т. веднага се обадила на св. Ш., тъй като знаела от нея, че подсъдимата е чупила веднъж вече стъкло на колата им. Ш. проверила и потвърдила, че действително е счупено панорамното стъкло на автомобила на К.. Последният и този път заплатил за монтирането на ново стъкло сумата от 224 лева. На 17.04.2025 г., тъжителят излизал от входа на блока, за да вземе доставените му от св.С. галони с минерална вода. К. носел във всяка от ръцете си по една празна 19-литрова ПВЦ бутилка. В този момент пред входа се намирали двама мъже с неустановена по делото самоличност, а на платното отпред бил паркиран микробус, до който чакал дистрибутора на вода - св. С.. Подсъдимата пък се прибирала към входа, придържайки под лявата си ръка възрастна жена с тъмни очила и явни проблеми със зрението. При разминаването си на входа, подсъдимата и тъжителят си разменили някакви реплики, като тя му отправила обиди и закана, изричайки: “ ••••! •••••! ••••!„ Разминали се и докато той бил извърнат само с глава назад към нея, тя започнала да замахва към него с дясната си ръка, на китката на която имало навит колан, чиито край откъм токата висял свободно. Още при първите замахвания, възрастната жена веднага я хванала за дрехата отзад вляво, а единият от мъжете пред входа я хванал за дясната ръка. Това обаче не спряло подсъдимата, която продължила да замахва към тъжителя, който, за да избегне ударите, отстъпил няколко крачки странично напред, като отдръпвал при всеки замах главата си в обратна посока. Изпънал и лявата си ръка с ПВЦ бутилката към подсъдимата с цел да не позволи непосредственото й приближаване и да се предпази от ударите. Тя обаче продължавала да замахва и да го следва, отскубвайки се от мъжа. Възрастната жена, за да я спре, уловила дрехата й отзад и с другата си ръка започнала да я дърпа, за да я отдалечи от тъжителя. Въпреки това подс. А. не преставала да насочва към К. ударите си с токата, при което той запратил едната от празните ПВЦ-бутилки в ръцете й, а другата –пуснал на земята. От удара с бутилката и произведения кънтящ звук от рязкото й падане на земята, подсъдимата отстъпила назад, но не престанала да замахва с ръцете си към К., който се възползвал от отстъплението й и започнал силно да замахва към ръцете й, опитвайки се да блокира неспиращото им движение към него. В този момент от двете им страни, непосредствено до тях, застанали възрастната жена и мъжа, които се опитали да ги разделят и раздалечат. Тъжителят отстъпил няколко крачки назад, държейки защитно опъната лявата си ръка към подсъдимата, която отново се насочила към него, възрастната жена отново я хванала за дрехата отзад , за да я задържи, а мъжът отново хванал дясната й ръка, с който държала колана и с която отново замахвала към тъжителя. Успявайки да се изтръгне от мъжа, подсъдимата рязко и бързо стигнала до К. и отново силно замахнала отвисоко към него, опитвайки да му нанесе удар с колана с дясната си ръка, който той посрещнал в своята лява и така задържал ръката й. С другата си ръка К. я обгърнал и притискайки и двете й ръце към тялото й, подкосил краката й със своя десен крак, положил тялото й на земята, притискайки я там с ръце и тяло. Св. С. подал сигнал до ЕЕНСП 112 и на място за минута пристигнал полицейски патрул. На следващия ден – 18.04.25г. (•••••) тъжителят посетил лекар, който установил и описал в издадения лист за преглед „•••• с размери около 10 см. По ••••••••••••••••••••••••••“. На 22.04.25г. тъжителят посетил съдебен лекар, тъй като от 19-ти до 21-ви април 2025г. били почивни дни - ••••••••••. Издадено му било СМУ № ••••г., в което били отразени следните обективирани находки, причинени му от побоя на подсъдимата: ••••••••••••••••••••••••••••••••••. По съответните медико-биологични критерии нараняването е преценено като причинило болка и лека телесна повреда по чл. 130, ал.2 от НК. На 08.08.2025г. тъжителят К. подал частна тъжба в РС-П., като било образувано настоящото наказателно производство. Аналогична на описаната до тук фактическа обстановка е била установена и от първоинстанционния съд. Така описаната фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на свидетелите С.Т., З. С. и К. Ш.. Частично от тези на разпитаните като свидетели полицейски служители – К., Ш., Б. и К., а също и от приобщените по делото писмени доказателства, най-значими от които СМУ на тъжителя, лист за преглед на пациент в „МБАЛ П.“, фактури и касови бонове за извършени подмени на предно стъкло на лекия автомобил на тъжителя, СРМПС Част ІІ, както и от вещественото доказателство - компактдиск, съдържащ видеозаписи от камери за видеонаблюдение на инкриминираните събития. Тук веднага следва да се каже, че въпросният компактдиск има статут на веществено доказателство по смисъла на чл.109 от НПК. В актуалната си съдебна практика ВКС налага разбирането, че няма никаква процесуална пречка снимките от видеокамерите, а това с пълна сила важи и за аудиозаписите, да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК. Същите имат качеството на предмети, върху които има следи от престъплението, поради което без съмнение могат да се ползват, а съмненията за достоверността им може да се проверяват чрез различни процесуални способи, включително и експертиза. Неправилно е случайно създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, да се смесват със съответните веществени доказателствени средства, визирани в чл. 125, ал. 1 НПК. /В този смисъл Решение № 390 от 02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г. на ІІ н.о. на ВКС, Решение № 418 от 7.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1367/2015 г., III н. о., Решение № 112 от 25.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 71/2015 г., II н. о./. Обосновано първостепенния съд е кредитирал въпросното ВД, дори без да го подлага на експертен анализ, предвид факта, че същото е било надлежно предявено на страните, посредством възпроизвеждане на съдържанието на видеофайловете, при което автентичността на записите не е оспорена. Обосновано и напълно законосъобразно първостепенния съд е дал пълна вяра на показанията на горепосочените свидетели и най-вече на тези, които са преки очевидци на инкриминираните събития – Ш. /за деянията на 3-ти и 16- ти март/, Т. /за деянието на 16-ти март/ и С. /за деянието на 17-ти април/. Техните показания са обективни и достоверни, част от тях са и взаимно допълващи се, а всички те заедно изцяло кореспондират с вещественото доказателство, съдържащо видеозаписи на инкриминираните събития. Освен това показанията на св.С. корелират напълно с приетите като писмени доказателства медицински документи, издадени на пострадалия по повод нанесената му телесна повреда. При съвкупния анализ на събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени средства, настоящата съдебна инстанция напълно споделя приетата от проверявания съд безспорност на факта, че подсъдимата и тъжителят, респ. и съжителстващата с него св. Ш., към пролетта на 2025 г. вече са били в силно конфликтни отношения. Именно тези отношения са станали повод и за размяната на реплики на 03.03.25г. при срещата им на входа, пресъздадена от показанията на св. Ш.. Отчитайки потенциалната заинтересованост от изхода на делото на тази свидетелка по линията на частното обвинение, предвид дългогодишното й фактическо съжителство с тъжителя и наличието на общо дете, съдът е подложил на внимателна проверка заявеното от нея. В резултат на това е достигнал до законосъобразния извод, че възпроизведените от тази свидетелка обстоятелства като съдържание и хронология, убедителността в разказа й, а също и съответствието на част от заявените обстоятелства с възпроизведеното от единия от видеозаписите, гарантират в достатъчна степен достоверността на разказаното. Правилно е отчетено, че видеозаписът от 3-ти март 2025г. не онагледява директно лицето, което чупи стъклото на автомобила, тъй като се вижда само летящ предмет, наподобяващ камък, който попада върху предно стъкло и го чупи. В същото време обаче, от посоката на хвърлянето, секунди след счупването, се появява подсъдимата, към която непосредствено се насочват Ш. и К., чието поведение ясно представя как й търсят обяснение за случилото се. Пак изхождайки от видеозаписа и показанията на св.Ш., съдът е приел за безспорно доказано, че последната и К. са се намирали пред блока заедно с подсъдимата, която инициирала описания по-горе инцидент. Той е започнал първоначално с проявена от подсъдимата вербална агресия спрямо Ш., изразена в отправените обиди – •••••, прераснала и във физическа такава чрез нанасянето на удар в лицето от последната, както и в ритането на намесилия се в нейна защита К.. След подадения сигнал до ЕЕНСП 112 агресията се трансформирала отново в словесна, но с увеличен интензитет - закани с убийство, насочени към съжителите, последвани от вземане на камък от подсъдимата и хвърлянето му върху предното панорамно стъкло на автомобила на тъжителя, за подмяната на което той платил в последствие сумата от 224 лева. Изхождайки от установеното поведение на подсъдимата в описания инцидент, съдът е формирал верен правен извод, че тя е съзнавала противоправния характер на деянието, а предвид средството, с което си е послужила (камък) и вещта, върху която е въздействала с хвърлянето му – стъклото на лекия автомобил, е предвиждала и целяла тъкмо унищожаването на въпросното стъкло, в резултата на което ползването на вече повредения автомобил по неговото предназначение е било невъзможно. Верен е и изводът, че също толкова преднамерено, предвид „въоръжаването си“ с метален прът и целенасочено - да счупи стъклото, към което се е стремяла, подсъдимата е действала и при второто си, идентично по вид посегателство на 16-ти март 2025г. Именно тогава с въпросния метален прът тя е нанесла директен удар върху подмененото преди десетина дни панорамно стъкло на същия лек автомобил, за чиято подмяна тъжителят отново заплатил сумата от 224 лева. Не може да не бъде споделен анализът на проверявания съд, доказващ авторството и на това деяние на първо място чрез показанията на св. Т. и на второ – чрез наличния и за този инцидент видеозапис. В своите показания св.Т. е категорична, че простирайки на терасата си тя чула силен шум от чупене на стъкло и инстинктивно обърнала глава към мястото, откъдето идвал звука. Тогава видяла подсъдимата до автомобила и с описаното желязо в ръка. Т. не е видяла самия удар, причинил счупването, но пък видеозаписът на този инцидент онагледява точно как подсъдимата, държейки в ръката си описаното желязо, директно нанася с него удар по предното стъкло на автомобил. Във връзка с това съдът правилно е заключил, че показанията на св. Т. са детайлни, ясни, подредени и убедителни, както и че тя добросъвестно възпроизвежда само онези факти, които реално е възприела. Последното пък иде да покаже, че тя е един абсолютно незаинтересован от изхода на делото свидетел, т.к. ако бе недобросъвестна нищо не би й попречило да съобщи, че е видяла и нанасянето на удара от страна на подсъдимата. В обобщение правилно съдът е заключил, че двете посегателства са доказани по отношение на авторството и техния механизъм на извършване. С тях на два пъти е бил повреден лекия автомобил на тъжителя, на който са се намирали счупените панорамните стъкла, които са без самостоятелно предназначение за ползване. Два пъти, на посочените дати, тези стъкла са счупени от подсъдимата и се е наложила тяхната подмяна поради невъзможността повредения по този начин автомобил да се ползва по своето предназначение. Деянията са извършени с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. И двете осъществяват състава на едно и също престъпление –противозаконно повреждане на чужда движима вещ, извършени са през по-малко от две седмици /непродължителен период от време/, при идентична обстановка, еднородност на вината, като второто по време се явява в обективно и субективно отношение продължение на предшестващото го, поради което следва да се възприемат като едно продължавано престъпление. Причинените от него вреди са на обща стойност 448 лева и са доста под трикратния размер на установената за страната минимална работна заплата (1077 лева за 2025г.), което първоинстанционния съд правилно е отчел като утвърден критерий за маловажност на случая, посочвайки и относимата съдебна практика за това. Към това съдът е насложил обстоятелството, че по делото липсват и доказателства тъжителят да е бил лишен от възможност да ползва автомобила си по предназначение за дълъг период от време, в който при това да не е имал възможност да ползва друг автомобил и въобще липсата на доказателства повреждането на автомобила да е създало толкова сериозни затруднения, които решаващо да се противопоставят на твърде ниския размер на вредите и така да лишат случая от характеристиката му на маловажен. От тук насетне следва да се сподели напълно и изводът на съда, че извършеното от подсъдимата престъпление по чл.130, ал.2 от НК е също абсолютно доказано като авторство и механизъм на извършване. Конкретната ситуация, в рамките на която е осъществена тази проява, е доказана включително с показанията на случайно присъстващия на място св. С., който е абсолютно незаинтересован от изхода на делото свидетел. Неговите показания правилно са били оценени като ясни и хронологично подредени. Същите категорично сочат нанасянето на удари от страна на подсъдимата върху горната част на гърба и раменете на тъжителя. Нанасянето на самите удари е станало с тока на колан, навит частично около ръката на подсъдимата и висящ откъм токата. С необходимата вещина съдът е посочил, че онагледената ситуация от записа от охранителните камери пред входа на блока, е била по- сложна от възпроизведеното от св. С., т.к. е включвала интензивни взаимни действия на жертва - нападател и намеса на две странични, неустановени по делото лица. Съдът е обсъдил установеното от видеозаписа изключително детайлно и обективно, поради неизбежната необходимост да направи извод дали тъжителят се е намирал в условията на неизбежна отбрана или пък дали да се приложи институтът на реторсията. Настоящият съдебен състав не намира за необходимо да преповтаря описаното от проверявания съд, т.к. както вече се посочи то е обективно и напълно се споделя. Така както напълно следва да се сподели и правния извод от съда, че след нападението на подсъдимата срещу тъжителя, последният е предприел и извършил само и единствено защитни действия, в условията на непреустановено нападение. Действията са целели единствено отблъскване на нападението без причиняване на повече от необходимите за това вреди на нападателя. При тези верни изводи съдът правилно е заключил, че през цялото време – от момента на нападението от страна на подсъдимата, до момента на повалянето й на земята от страна на тъжителя, с цел неутрализиране на нападението, последният е бил в условия на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК. Ето защо и причинените на подсъдимата телесни увреждания, в резултата на активната защита на нападнатия тъжител, не съставляват общественоопасно деяние, т.к. защитата на тъжителя е била обществено оправдана. Още повече, че на нападателката не са били причинените вреди извън рамките на необходимите предели - за отблъскване и преустановяване на нападението. В крайна сметка съдът правилно е заключил и това, че доколкото защитното поведение на тъжителя е било проявено в рамките на едно непрестанно нападение срещу него, то категорично не може да се говори за отвръщане на нападателя със същата телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.3 от НК. Иначе казано, институтът на реторсията е неприложим в конкретния казус, а искането за неговото приложение, направено от защитата пред въззивния съд, не може да бъде удовлетворено. Вярно е и отбелязаното от съда, че в субективно отношение подсъдимата е съзнавала противоправния характер на действията си. Предвид подготвеното средство – колан, предварително намотан в единия си край около китката и висящ свободно тъкмо в края с токата, начина на нанасяне на ударите (с видима сила, отвисоко, рязко) няма съмнение, че тя не само е предвиждала, но и е целяла настъпването на обществено-опасните последици, в които се изразяват описаните в СМУ вреди по тялото на тъжителя. С оглед на всичко казано до тук правилно съдът е признал за виновна и осъдил подс. А. за извършени две отделни престъпления в условията на реална съвкупност, а именно по чл.216, ал.4, вр. с ал.1 и вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.130, ал.2 от НК. Обстоятелството, че при изписването на цифровата правна квалификация на първото деяние в диспозитива на присъдата, съдът е пропуснал да посочи разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК е процесуално нарушение, но не от категорията на съществените, т.к. меродавна, включително и за упражняване на правото на защита, винаги е била текстовата правна квалификация, а в нея недвусмислено е изписано, че деянието е извършено „при условията на продължавано престъпление“. При определяне и индивидуализация на наказанията за всяко от двете престъпления, съдът е отчел като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимата. Относно престъплението по чл.216, ал.4 от НК е пропуснал да изрази становище относно степента на обществена опасност на деянието и подбудите за извършването му. За това престъпление е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство и твърде ниския размер на причинените вреди, който въпреки негативните личностни данни за извършителката, доказани в рамките на конфронтираните й отношения с тъжителя и с други съседи, обосновал като съответно на деянието и справедливо наказание най-лекото от предвидените и в най-ниския му размер - глоба 100 лева. Първостепенния съд е преценил, че именно това наказание би било справедливо възмездие за извършеното престъпление и би постигнало поправителен, превъзпитателен и възпиращ дееца ефект, както и общопревантивен такъв. Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи на съда, т.к. по негово мнение деянието е със завишена степен на обществена опасност предвид фактът, че е извършено демонстративно, в светлата част на денонощието, с чувство за безнаказаност, при условията на продължавано престъпление, а едно от деянията е извършено непосредствено пред очите на пострадалия и съжителстващата с него. Подбудите за неговото извършване се коренят дълбоко в личността на подсъдимата и разкриват нейното отношение към околните, спрямо които действа с чувство за отмъстителност и стремеж към уязвяване. Всичко това заслужава по-високата морална, социална и правна укоримост, а като е наложил най-лекото по вид и най-ниско по размер наказание, съдът е проявил необоснована снизходителност. Този въпрос обаче не следва да бъде задълбочаван, т.к. делото е пренесено пред въззивния съд само по жалба на осъдената и спрямо нея разпростира действие забраната да се влошава положението й, при липса на съответна жалба от страна на частното обвинение. Много по-разумно и правно издържано е процедирал съдът при определяне и индивидуализация на наказанието за престъплението по чл.130, ал.2 от НК. Отчетена е била завишената степен на обществена опасност на това деяние и на дееца. Правилно е съобразено, че конкретно извършеното деяние дава личностна характеристика и на неговия извършител, предвид механизма на осъществяването му вкл. и факта, че е на улицата и в присъствието на случайни свидетели), ползваното средство (навит предварително колан с висящ край откъм токата, за да се ползва за нанасяне на по-травмиращи удари), проявената упоритост (подсъдимата е преодолявала на няколко пъти възпиращите я действия на придържащите я от двете й страни възрастна жена и мъж и не е спира с ударите към пострадалия до повалянето й на земята). Съвсем обективно съдът е изтъкнал, че подсъдимата не е осъждана и извън данните за предизвикани съседки конфликти няма други негативни за личността й, но пък поведението й в конфликтите е израз на една дръзка, непровокирана, неоправдана и хиперболизираща агресия. Правилно съдът е отбелязал, че подс. А. е добре позната на полицейските служители, отговорни както за района на адреса, в който се намира нейният дом, така и на такива, отговорни за адреса, на който е домът на майка й, където също понякога живеела. Извел е от показанията на полицейския служител Б., че против горната е имало жалби от съседи за проявена агресия, вкл. за прекъснати кабели за ел. услуги (телевизия, интернет). Св. К. пък е споделил за впечатленията си, че предвид поведението на подсъдимата, тя има проблем с общуването с хората. Макар и да няма обективни данни по делото за налично при нея психично разстройство (справка и от ДПБ П. ), съдът е изходил от показанията на свидетелите Б. и К. за нейно смущаващо поведение, които са напълно потвърдени от процесните й престъпни действия и постъпилите по делото по ел. поща няколко писма, подписани от нейно име, в които се съдържат обидни, дори абсурдни квалификации, обвинения и закани. Съвсем обосновано съдът е заключил, че съдържанието на въпросните писма разкрива техния автор като лице, погазващо основни норми на социалното и институционално общуване. При всичко казано до тук съдът обосновано е намерил, че за извършеното престъпление по чл.130, ал.2 от НК подсъдимата следва да бъде осъдена на пробация по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК с двете задължителни мерки за контрол и въздействие, за минималния срок от шест месеца. Настоящата съдебна инстанция също е на мнение, че точно това наказание по вид и размер е съответно на деянието, за което се налага, справедливо е и целесъобразно. Именно чрез шестмесечна задължителна регистрация по настоящ адрес с определена честотата на явяване и подписване - два пъти седмично и чрез шестмесечно провеждане на задължителни периодични срещи със служител от съответната пробационна служба, ще може да се постигне, както поправително и превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимата, така и възпиращ по отношение на нея и останалите членове на обществото ефект. В този смисъл възражението на защитата за явна несправедливост на наказанието е неоснователно, а искането за изменение на присъдата и налагане на наказание глоба в минимален размер, не може да бъде удовлетворено. След като е определил и наложил наказания за всяко от двете престъпления, извършени в условия на реална съвкупност, съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК като е определил и наложил на подсъдимата едно общо най-тежко наказание, а именно пробация при двете задължителни мерки за въздействие и контрол: задължителна регистрация по настоящ адрес с честотата на явяване и подписване два пъти седмично за срок от шест месеца и за същия срок – задължителни периодични срещи с пробационен служител. Правилно е и разпореждането на съда с вещественото доказателство. Разноските не са били правилно изчислени от районния съд, т.к. в тежест на подсъдимата са били възложени сторените от частния тъжител разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 1500 лева, но не и тези за заплатената ДТ за образуване на производството. Това обаче не е основание за изменение на присъдата в тази й част, т.к. липсва съответна жалба от страна на частното обвинение. Пред настоящата инстанция разноски не се претендираха, поради което не се дължи произнасяне в тази насока. При извършената цялостна служебна проверка съдът не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата. По изложените до тук съображения и на основание чл. 334, т.6 във вр. с и чл.338 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд