Решение № 976 от 14.7.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 3149/2023 г.

Предявен е иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл.252 ЗЗД. Ищецът К. Д. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. П.••••, моли съда да постанови решение, с което да осъди С. М. Д., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр. П.••••, с адрес с. Т.••••, да му заплати сумите 295 855,52 лв. и 97 626,75 евро, като получени без основание, в условията на евентуалност, дължими от ответницата в качеството й на влогоприемател, в изпълнение на задължението й да върне получените суми, дадени по договор за влог, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендира разноски. Исковата претенция се основава на твърденията, че ответницата е м. на ищеца, двамата са законни наследници на Д. к. Д., починал на •••••г., от когото по наследство са получили парични суми по банкови сметки, които са разделили по равно и съответно получили по личните банкови сметки. Твърди, че във връзка с иницииран развод със съпругата си бил с впечатлението, че съпругата му има правото на половината от неговото наследство и в тази връзка, за да избегне евентуални претенции от нейна страна, превел получените суми по наследство, по различни банкови сметки на ответницата, както следва: на 11.10.2021г., сумата от 177 958,11 лв., с основание „захранване на сметка“, по сметка в •••; на 11.10.2021г., сумата 24790 евро с основание „захранване на сметка“, по сметка в •••; на 11.10.2021г., сумата 117 897,41 лв., с основание „захранване на сметка“, по сметка в •••; на 14.10.2021г., сумата от 52 936,75 евро, с основание „захранване на сметка“, по сметка в ••••; на 14.12.2021г., сумата 19 900 евро, с основание „захранване на сметка“, по сметка в ••••. Ищецът твърди, че през цялото време бил със съзнанието, че паричните суми са негови и тъй като ги е превел на м. си, ще му бъдат върнати, когато поиска. Впоследствие до развод не се стигнало, като с нормализиране на семейните отношения за ищеца отпаднала причината, поради които се наложило да извърши въпросните парични преводи. Ищецът твърди, че ответницата отказала да му върне парите. В условията на евентуалност твърди, че между страните е възникнало договорно правоотношение с предмет влог на посочените парични суми, като с настоящата искова молба прави изрично волеизявление за връщане на дадените на влог суми, на основание чл.252 от ЗЗД. В срока по чл.131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба. С отговора на исковата молба ответницата твърди, че след смъртта на общия им наследодател Д. Д. с ищеца решили да си поделят имуществото, оставено в наследство, като се договорили ищецът да поеме търговската дейност, бе да наплаща дяловете на ответницата, срещу което да се откаже от наличните парични средства. По отношение на останалото в наследство недвижимо имущество не са инициирали подялба. Твърди, че в изпълнение на уговорката им ответницата се отказала от дяловете си в „ИКЕЛ – С“ ЕООД /към онзи момент ООД/, както и от дела й от търговското предприятие на ЕТ „ИКЕЛ – К. Д.“ /ЕТ „ИКЕЛ – Д. Д. към онзи момент/, като от своя страна ищецът й превел по сметка всички суми, които бил получил в наследство от общия наследодател. Ответницата твърди, че и в двата случая заявила фиктивно, че се отказва от правата си безвъзмездно в единия случай, а в другия на номинална стойност от 400 лв., като твърди, че направила това единствено с цел спестяване на разходи по реално разделяне на това имущество. Твърди, че са направили разпределение на наличното движимо имущество и прехвърлими права, които са наследили, което се явява основанието да получи процесните суми от ищеца. По допустимостта на исковете. Предявените искове са допустими, като първо следва да бъде разгледан по същество искът с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД. По основателността на иска с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД. Страните не спорят, че са м. и с., както и че двамата са законни наследници на Д. Д., починал на •••••г., като посочените обстоятелства се установяват от представеното по делото Удостоверение за наследници. От събраните по делото писмени доказателства – извлечения от сметки и платежни нареждания /л.6-л.18/, се установява, че ищецът е превел на ответницата, но различни нейни банкови сметки следните суми: на 11.10.2021г., сумата от 177 958,11 лв., с основание „захранване на сметка“, по сметка в ••• /л.11, л.14/; на 11.10.2021г., сумата 24790 евро с основание „захранване на сметка“, по сметка в ••• /л.9, л.15/; на 11.10.2021г., сумата 117 897,41 лв., с основание „захранване на сметка“, по сметка в ••• /л.7, л.16/; на 14.10.2021г., сумата от 52 936,75 евро, с основание „захранване на сметка“, по сметка в •••• /л.12, л.17/; на 14.12.2021г., сумата 19 900 евро, с основание „захранване на сметка“, по сметка в •••• /л.18/. Ответницата не оспорва, че е получила горепосочените суми на съответните дати по свои банкови сметки, като твърди наличие на основание за тяхното получаване. Твърди, че тези суми са й преведени от ищеца във връзка с извършена подялба на наличното движимо имущество и прехвърлими права, които страните са наследили от техния наследодател Д. Д.. Страните не спорят, че приживе техният наследодател Д. Д. е осъществявал търговска дейност като ЕТ „ИКЕЛ – Д. Д.“, както и е притежавал дружествени дялове от капитала на „ИКЕЛ – С“ ООД /80 дружествени дялове/. Посочените обстоятелства се установяват от справка в Търговския регистър, като се установява, че наследодателят на страните е притежавал 80% от капитала на търговското дружество „ИКЕЛ – С“ ООД, а останалите 20 % са били собствени на ищеца. По делото са приети като писмени доказателства Уведомление от ответницата до дружеството „ИКЕЛ – С“ ООД от дата 24.05.2021г., с което ответницата заявява, че не желае да бъде приета като съдружник и освобождава притежаваните от нея дялове в дружеството, както и че имуществените отношения с дружеството са уредени с изрично споразумение на база финансовия отчет за месец април 2021г., както и Споразумение за поемане на търговско предприятие, подписано между ищеца и ответницата на дата 05.05.2021г., с нотариално заверени подписи. От представеното споразумение се установява, че ищецът ще поеме търговското предприятие на ЕТ „ИКЕЛ – Д. Д.“. Съгласно т.2 от споразумението страните по него са заявили, че са уредили по между си всички взаимоотношения по отношение на търговското предприятие на ЕТ „ИКЕЛ – Д. Д.“ и нямат претенции един към друг. От посочените писмени доказателства няма спор, че се установява, че ищецът е поел еднолично търговското предприятие на ЕТ „ИКЕЛ – Д. Д., както и че е станал едноличен собственик на капитала на „ИКЕЛ – С“ ООД, т.е. безспорно се установява, че ответницата е прехвърлила правата си върху търговското предприятие и дяловете си, но не се установява това да е било срещу задължението на ищеца да й преведе всички парични средства, получени по наследство от общия им наследодател Д. Д.. От страна на ответницата не са ангажирани нито писмени, нито гласни доказателства, установяващи наличието на такива договорки за подялба на движимо имущество – парични средства, търговско предприятие и дружествени дялове, придобити по наследство от общия им наследодател Д. Д.. На първо място по делото остана неустановено какъв е размерът на получените от ищеца парични средства от наследството на Д. Д., от които според твърденията на ответницата е следвало да се откаже. На следващо място извод за наличието на договорка ищецът да й преведе въпросните парични средства не може да бъде направен и въз основа на заключението на изслушаната по делото СИЕ /основна и допълнителна/ относно оценката на търговските предприятия на ЕТ „ИКЕЛ – Д. Д.“ и „ИКЕЛ – С“ ООД, доколкото от една страна експертизата установява единствено тяхната пазарна стойност, а от друга страна преведените от ищеца на ответницата парични суми в лева и евро значително надхвърлят процентното дялово участие на ответницата /наследствените й дялове/. Наследството на ответницата включва ½ идеална част от търговското предприятие на ЕТ „ИКЕЛ – Д. Д.“ и 40% от капитала на „ИКЕЛ – С“ ООД. При разглеждане на варианта от заключението, даващ найвисока пазарна оценка на всяко от търговските предприятия, стойността на дяловете на ответницата в двете предприятия възлиза на 57 694,50 евро. Ищецът е превел на ответницата сума в общ размер на 248 895,28 евро. Преведената от ищеца сума надвишава с 4,3 пъти стойността на дяловете на ответницата в търговските предприятия. В обобщение следва да се посочи, че при носена от ответницата докателствена тежест същата не установи основание за получаване на процесните суми. Изложеното обосновава основателността на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД. С оглед уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения иск. В частта по разноските. С оглед изхода по делото – основателност на предявения иск, своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и представените доказателства за тяхната направа, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 12 512,27 евро. Мотивиран от горното, съдът