Решение № 1201 от 4.7.2018 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 719/2018 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по повод въззивната жалба на Е.П.П. с ЕГН •••••••••• от гр.Б., жалбата предявена чрез адвокат Живко Бойков Бойчев от АК-Бургас, против Решение № 442/19.03.2018г., постановено по гр.д.№ 9169/2017г. по описа на РС-Бургас. Със същото решение е отхвърлен иска на ищцата /понастоящем въззивница/ Е.П. против Университет „Проф. д-р Асен Златаров“- за прогласяване за недействително допълнително споразумение от 29.09.2017г., с което ищцата е преназначена от длъжност „Доцент, висше училище“, на длъжност „главен асистент, викше училище“ в университета, факултет „Общ.науки“, катедра „Педагогика и методика на обучението“, считано от 01.10.2017г.; присъдени са разноски в полза на ответния Университет в размер на 100 лева. Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд неправилно тълкувал и приложил закона, което довело до постановяване на неправилно съдебно решение.Районният съд неправилно приел, че Заповед № РД-280/14.11.2014г. не била индивидуален административен акт, поради което не била индивидуален административен акт и Заповед № РД-259/29.09.2017г., с която била отменена първоначално издадената заповед/ от 2014г./ и в тази връзка се излагат доводи и разсъждения.В тази връзка се излагат аргументи и относно допълнителното споразумение, сключено между ищцата и ответния Университет в изпълнение на Заповед № РД-259/29.09.2017г. и се твърди, че след като тази същата заповед е оспорена пред Административен съд-Бургас и е образувано административно дело, то на осн. чл.290 АПК оспорения административен акт не следва да се изпълнява до решаване на спора от съответния орган –т.е. тази оспорена и по тази причина невлязла в сила Заповед № РД-259/29.09.2017г. / по която освен това не са налице изключенията по чл.90, ал.2 АПК и не е допуснато предварително изпълнение/, не представлява годно правно основание, възснова на което да се сключва допълнително споразумение.Крайният извод на въззивницата е, че до приключване на спора относно законосъобразността на издадената Заповед № РД-259/29.09.2017г. въззивницата Е.П. следва да заема длъжността „доцент“. По изложените съображения въззивницата намира, че допълнителното споразумение, с което се изменя заеманата от нея длъжност в Университет „Асен Златаров“, е недействително, респективно- недействителна е и изменената клауза.Моли отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и постановяване на друго, с което искът й бъде уважен; моли за присъждане на разноските по делото.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивницата лично и чрез процесуалния си представител адв. Бойчев поддържа иска; моли уважаване на въззивната жалба. Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, която в законоустановения срок не е депозирала писмен отговор по жалбата.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемия- юрисконсулт Илиева намира въззивната жалба за неоснователна предвид наличие на стабилен съдебен акт, каквото е Решение по адм.д.№ 77/2015г. на ВАС, с който е отменено решението на Факултативния съвет за избор на въззивницата Е.П. и Заповед № РД-259/29.09.2017г. на Ректора на Университет „Проф д-р Асен Златаров“ за преназначаването й на длъжност „гл.ас.д-р в катедра „Педагогика и методика на обучението“, считано от 01.10.2017г.; моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Производството е с правно основание чл.74 КТ. Бургаският Окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази разпоредбите на закона и твърденията на страните, намира от фактическа и правна страна следното: От писмените доказателства по делото се установява, че възоснова на конкурсна процедура по реда на ЗРАСРБ и с решение на факултетния съвет на Факултета по обществени науки, взето на 11.11.2014г., ищцата Е.П. е била избрана на академична длъжност „доцент“ по професионално направление 1.2. „Педагогика“ по научна специалност 05.07.01. „Теоришя на възпитанието и дидактика /Андрология и Методи на възпитателната работа/. Последвала Заповед №РД-280/14.11.2014г. на Ректора на Университет „Проф д-р Асен Златаров“-Бургас, с която бил утвърден проведения избор; вследствие на това между университета и ищцата е било сключено допълнително споразумение № 234/14.11.2014г. към трудов договор от 14.12.1988г., с което ищцата Е.П. била преназначена от длъжност „главен асистент висше училище“ на длъжност „доцент, висше училище“; страните са подписали ново допълнително споразумение № 396-4/24.10.2016г., с което ищцата Е.П. е назначена на длъжност „доцент, висше училище“ в катедра “Педагогика и методика на обучението“ към ФОН. От представеното решение № 1318/31.07.2015г., постановено по адм.дело № 77/2015г. по описа на Административен съд-Бургас, потвърдено с Решение № 4947/20.04.2017г., постановено по адм. дело № 13048/2015г. по описа на ВАС е видно, че решение на факултетния съвет на Факултета по обществени науки, взето на 11.11.2014г., е отменено като незаконосъобразно поради нарушение на процедурата по издаването му. След влизане в сила на решението по адм.д.№ 77/2015г. по описа на Административен съд-Бургас ректорът е издал заповед № РД-259/29.09.2017г./л. 7 от делото на БРС/, с която е отменил заповед № РД-280/14.11.2014г., с която е утвърден избора на ищцата Е.П. за „доцент, висше училище“ в катедра “Педагогика и методика на обучението“ към ФОН и е разпоредено същата да се назначи на длъжност „гл.ас.д-р в катедра “Педагогика и методика на обучението“, считано от 01.10.2017г. На осн. чл.119 КТ и сочената по-горе заповед ищцата и Университет „Проф Ас.Златаров“-Бургас са сключили допълнително споразумение № 200/29.09.2017г. към трудов договор № РД 112-544/14.12.1988г., с което тя е преназначена на длъжност длъжност „гл.ас.д-р в катедра “Педагогика и методика на обучението“, считано от 01.10.2017г. О данните по делото и заявленията на страните се установява, че ищцата Е.П. е обжалвала Заповед № РД-259/29.09.2017г. на Ректора на Университет „Проф д-р Асен Златаров“-Бургас, като до постановяване на настоящето решение няма данни за решаване на спора от Административен съд-Бургас. От ищцовата страна се твърди, че допълнително споразумение № 200/29.09.2017г., с което тя е преназначена на длъжност длъжност „гл.ас.д-р в катедра “Педагогика и методика на обучението“, считано от 01.10.2017г., е недействително, тъй като е сключено на основание Заповед № РД-259/29.09.2017г. на Ректора на Университет „Проф д-р Асен Златаров“-Бургас; същата Заповед обаче представлявала индивидуален административен акт, невлязла в сила поради оспорването й пред Адм.съд-Бургас, поради което не подлежала на изпълнение; по същата заповед освен това не било допуснато предварително изпълнение, а и не били налице изключенията, посочени в чл. 90, ал.2 АПК за изпълнение й. При безспорно установената фактическа обстановка и като взе предвид твърденията и становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, настоящата въззивна инстанция намира за установено от правна страна следното: Според разпоредбите, поместени в Глава V „Възникване и изменение на трудовото правоотношение” в КТ, правно основание за възникване на трудово правоотношение могат да бъдат трудов договор, избор и конкурс. Съгласно чл. 83, ал. 1 КТ длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерски съвет или в устав, а разпоредбата на чл. 89 КТ постановява, че конкурс може да се провежда за заемане на всяка длъжност освен за длъжност, за която е предвидено да се заема въз основа на избор. Незаконосъобразно проведеният конкурс опорочава фактическия състав, от който възниква трудовото правоотношение с избрания кандидат, даващо основание същото да бъде обявено за недействително по реда на чл. 74 във връзка с чл. 76 КТ, според който текст правилата относно недействителността на трудовия договор се прилагат съответно и при другите основания за възникване на трудовото правоотношение, каквито са изборът и конкурсът. Съгласно чл. 74, ал. 1 КТ трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или го заобикаля, е недействителен. Трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава ХVІІІ „Трудови спорове” – изрично ал. 2 на чл. 74 КТ. Трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения според разпоредбата на чл. 357, ал. 1 КТ. Доколкото от незаконосъобразно проведен конкурс възниква порочно трудово правоотношение, следва да се приеме, че искът по чл. 74, ал. 1 вр. чл. 357, ал. 1 КТ се основава на порочно възникване на трудово правоотношение, породило трудов спор. Посочените в чл. 74, ал. 1 и 2 КТ възможности произхождат от характера на основанията за недействителност на трудовия договор, които основания предполагат тежки пороци на трудовия договор при неговото сключване или в съдържанието му, засягащи страните по трудовия договор. (Решение 1129-95-ІІІ ГО на ВС). С оглед казаното следва да се приеме, че при отмяна с влязло в сила съдебно решение на конкурсна процедура, възоснова на която е бил сключен трудов договор, същият трудов договор за назначаване на длъжността, която е била заета възоснова на отменената конкурсна процедура, е недействителен. В случая, за да приведе фактическото положение с действителното правно такова, Ректорът на Университет „Асен Златаров“-Бургас е издал заповед № РД-259/29.09.2017г. за сключване на трудов договор с ищцата П. за длъжността, която е била заемана от нея преди отменения конкурс за длъжността „доцент, висше училище “; след отмяна на конкурсната процедура за тази длъжност и отпадане поради тази причина на основанието за наличие на трудов договор за заемане от ищцата на длъжността “доцент, висше образование“, между страните е било сключено допълнителното трудово споразумение № 200/29.09.2017г., чиято недействителност се претендира от ищцата по делото. Такова допълнително споразумение би могло да се сключи между страните по трудовото правоотношение и без да е необходимо издаване на нарочна заповед № РД-259/29.09.2017г. от Ректора на Университета, поради което съдът намира, че издаването й по гореизложените мотиви е без правно значение за спора и по тази причина не се отразява на действителността на допълнителното трудово правоотношение. В случая не се налице пороци, които да водят до твърдяната недействителност на трудово-правната връзка между страните, поради което искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.До същия правен извод е стигнал и районния съд, макар и по различни съображения и мотиви, с оглед на което обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено. На основание чл.81 ГПК и чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 100 лева. Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд