Решение № 946 от 16.6.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 89/2026 г.

Производството е по реда реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Административното дело е образувано по жалба на Н. А. Д. с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], вх. В, ет. 1, ап. 3, чрез адв. Ю. Д. от Адвокатска колегия - Варна и адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], ет. 2, против Решение № 2153-10-5 от 03.02.2026 година, издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ – Ловеч, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу разпореждане [номер]/27.11.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ /ПО/ при ТП на НОИ – Ловеч, като неоснователна и е потвърдено разпореждане [номер]/27.11.2025 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Ловеч, с което на Д. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по депозираното от нея заявление вх. № 2207-10-74/30.10.2025 г. и същата е определена в размер на 475,07 лева/242,90 евро, на основание чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, във връзка с Регламент /ЕО/ № 883/2004. По изложените доводи в жалбата за незаконосъобразност на оспореното решение се иска отмяната му, като постановено при противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателката твърди, че неправилно от страна на ответния административен орган са приложени разпоредбите на чл. 70, ал. 10 и ал. 11 от КСО, както и че оспореният акт не съдържа мотиви във връзка с начина на изчисляване на размера на определената ѝ с разпореждането пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според изложеното в жалбата, неправилно е приложен и чл. 52 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. В съдебно заседание оспорващата - редовно призована, не се явява и не се представлява. С писмено становище с вх. № 1621/03.06.2026 г. в АдмС Ловеч чрез адв. Д. от АК Варна се изразява становище за даване ход на делото, излагат се доводи по съществото на правния спор и се претендират разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ – Ловеч, чрез упълномощен юрисконсулт изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В допълнително депозирани писмени бележки развива аргументи по същество. По делото са събрани писмени доказателства. Приобщена е цялата административна преписка по издаване на оспорения акт. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 30.10.2025 г. в ТП на НОИ - Ловеч чрез система за електронен обмен от компетентната институция /КИ/ на Германия постъпил електронен документ Р2000 - Искане за издаване на решение за пенсия за старост с вх. № 2207-10-74/30.10.2025 г. на жалбоподателката Н. А. Д. с дата на заявление, подадено в германската институция - 05.06.2025 г. /л. 95-99/. Към искането са приложени формуляр Р5000 с потвърдени периоди на осигуряване в Германия /л. 100-105/ и удостоверение за раждане на дете /л. 106/. С формуляр [рег. номер] КИ на Германия са потвърдени осигурителни периоди, положени от Д. в Германия, включващи времето от 01.12.2014 г. /без дублиране на осигурителен стаж в България/ до 18.05.2025 г., с обща продължителност от 09 г. 07 м. 18 дни, и конкретизирана продължителност на осигурителен стаж за изчисляването на размера на пенсията - 08 г. 09 м. и 18 дни. От пенсионния орган е извършена преценка на правото на исканата пенсия за оисгурителен стаж и възраст, като приел, че към датата на заявлението - 30.10.2025 г. правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст за жените се придобива при възраст 62 години и 04 месеца и осигурителен стаж 36 години и 08 месеца, както и че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия /05.06.2025 г./, Д. е навършила изискуемата възраст от 62 г. и 04 месеца, с оглед на което са предприети действия по установяване на това дали Д. има и изискуемия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО осигурителен стаж от 36 г. и 08 месеца, за да ѝ бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по депозираната от нея в тази връзка молба. От представените в хода на административното производство доказателства, а и от тези представени към предходни заявления за отпускане на пенсия, съдържащи се в пенсионно досие № 6201223033, пенсионният орган приел, че Д. към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия има доказан осигурителен стаж, както следва: по удостоверение обр. УП-3, изх. № 15/10.02.2024 г. изд. от „Велур“ АД: за периода 14.03.1980 г. - 04.05.1983 г. - във „Велур“ АД - 03 г. 01 м. 20 д. - втора категория труд; по трудова книжка № 2274/14.03.1980 г.: за периода 04.05.1983 г. - 30.09.1983 г. - в Общ. хранене - Ловеч - 00 г. 04 м. 26 д. - трета категория труд; за периода 06.02.1984 г. - 25.07.1990 г. - в „Н. - Ловеч“ - 06 г. 05 м. 19 д. - трета категория труд; за периода 16.09.1991 г. - 01.03.1994 г. - в ЦДГ - Дренов - 02 г. 05 м. 15 д. - трета категория труд; по осигурителна книжка 13809: за периода 01.01.1997 г. - 01.02.1997 г. - в ЕТ „Н. Д.“ - 00 г. 01 м. 00 д. - трета категория труд; за периода 01.03.1997 г. - 01.04.1997 г. - в ЕТ „Н. Д.“ -00 г. 01 м. 00 д. - трета категория труд; за периода 01.05.1997 г. - 01.06.1997 г- в ЕТ „Н. Д.“ - 00 г. 01 м. 00 д. - трета категория труд; за периода 01.09.1997 г. - 01.11.1997 г. - в ЕТ „Н. Д.“- 00 г. 02 м. 00 д. - трета категория труд; за периода 01.03.2001 г. - 01.05.2001 г- в ЕТ „Н. Д.“ - 00 г. 02 м. 00 д. - трета категория труд; за периода 01.01.2004 г. - 01.01.2007 г. - в ЕТ „Н. Д.“ - 03 г. 00 м. 00 д. - трета категория труд; по служебна бележка КПК № 1012-10-126-2/16.09.2024 г.: за периода 01.02.1997 г. - 28.02.1997 г. - в ЕТ „Н. Д.“ - 00 г. 01 м. 00 д. - трета категория труд; за периода 01.05.2001 г. - 31.12.2003 г. - в ЕТ „Н. Д.“ - 02 г. 08 м. 00 д. - трета категория труд; по служебна бележка КПК № 2113-10-228-4/18.04.2024 г.: за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2009 г. - в ЕТ „Н. Д.“ - 03 г. 00 м. 00 д. - трета категория труд; по данни в Регистъра на осигурените лица /РОЛ/: за периода 11.05.2013 г. - 12.05.2013 г. - в Община Ловеч - 00 г. 00 м. 02 д. - трета категория труд; за периода 24.05.2014 г. - 25.05.2014 г. - в Община Ловеч - 00 г. 00 м. 02 д. - трета категория труд; осигурителен стаж, положен в друга държава членка на ЕС, потвърден със структуриран електронен документ /СЕД/, издаден от компетентната институция на Германия - Р5000: за периода 01.12.2014 г. - 31.12.2023 г. - СЕД Р5000 - 08 г. 03 м. 00 д. - трета категория труд; за периода 01.01.2024 г. - 18.05.2025 г. - СЕД Р5000 - 01 г. 04 м. 18 д. - трета категория труд. Въз основа на данните в представените трудова книжка, осигурителна книжка, документите по утвърден образец, тези по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, както и данните потвърдени от КИ на Германия със СЕД Р5000, пенсионният орган счел, че към датата на подаване на заявлението за пенсия в Германия - 05.06.2025 г., Д. има доказан общ осигурителен стаж от: първа категория - 00 г. 00 м. 00 дни; втора категория - 03 г. 01 м. 20 дни; трета категория - 18 г. 08 м. 04 дни; общ осигурителен стаж в България, превърнат към трета категория труд - 22 г. 07 м. 07 дни; осигурителен стаж, положен в чужбина от трета категория - 09 г. 07м. 18 дни; общ осигурителен стаж положен в България и Германия - 32 г. 02 м. 25 дни. Доколкото така изчисленият общ осигурителен стаж от 32 г. 02 м. 25 дни не е достатъчен за възникване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а недостигащият стаж за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО е в размер на 04 години 05 месеца и 05 дни, с уведомително писмо № 2207-10-74#1/06.11.2025 г. на Д. е указано, че по реда на чл. 9а, ал. 2 от КСО може да внесе осигурителни вноски по банков път с подадена декларация в НАП /л. 110-111/. Общата сума за осигурителните вноски за недостигащия на Д. за стаж от 04 г. 05 м. и 05 дни е изчислен в размер на 11 337,79 лева. На 10.11.2025 г. Д. внесла осигурителна вноска за ДОО в размер на 11 337,79 лева за недостигащ стаж от 04 г. 05 м. и 05 дни въз основа на уведомителното писмо. При тези данни е извършена нова преценка на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, при която от пенсионния орган е установено, че кумулативността на условията, посочени в чл. 68, ал. 1-2 от КСО за Д. вече са изпълнени, тъй като същата е навършила изискващите се 62 г. и 04 м., има и изискуемия осигурителен стаж от 36 г. 08 м. С оглед на това, с разпореждане [номер]/27.11.2025 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Ловеч /л. 115/, на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО във връзка Регламент /ЕО/ №883/2004 г. по заявлението, подадено на 30.10.2025 г., на Д. е отпусната пожизнено лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 05.06.2025 г. /датата на заявлението за отпускане на пенсия в Германия/, и същата е изчислена в размер на 437,45 лева, при зачетен осигурителен стаж от трета категория в размер на 36 г. 08 м. и 00 дни, индивидуален коефициент от 0,5850, общ осигурителен доход за периода 01.03.2001 г. - 25.05.2014 г. в размер на 22 624,00 лв. и средномесечен осигурителен доход за страната за периода 06.2024 г. - 05.2025 г. - 1 728,07лв. От 01.07.2025 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е определена в размер на 475,07 лв. Видно от известие за доставяне на л. 116 от делото, разпореждане [номер]/27.11.2025 г. е получено лично от Д. на 07.01.2026 г. С жалба с вх. № 1012-10-15 от 20.01.2026 г. /л. 117-120/ Д. е оспорила пред директора на ТП на НОИ - Ловеч горепосоченото разпореждане, с искане същото да бъде отменено и да бъде разпоредено ново изчисление на пенсията. С обжалваното в настоящото съдебно производство Решение № 2153-10-5 от 03.02.2026 г. /л. 126-131/ директорът на ТП на НОИ - Ловеч разгледал жалбата срещу разпореждането и отхвърлил същата като неоснователна, като потвърдил разпореждане [номер]/27.11.2025 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Ловеч. Според мотивите на решаващия орган, при съблюдаване на чл. 37, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, чл. 6 и чл. 52 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност, административният орган правилно е определил право на пенсия на жалбоподателката при сумиране на българския и чуждия стаж и пенсията е отпусната при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО във връзка с чл. 6 от Регламент /ЕО/ № 883/2004, доколото само въз основа на българския стаж тя не придобива право на пенсия. Според решението, размерът на пенсията е изчислени при отчитане на относимите в случая правни норми - чл. 70, ал. 1 от КСО, като процентите осигурителен стаж за определяне размера на пенсията съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 от КСО, са както следва: стаж без превръщане към трета категория: 35 г. 00 м. = 26 г. 02 м. 09 дни + 08 г. 09 м. 18 дни, от които: 26 г. 02 м. 09 дни = 03 г. 01 м. 20 дни + 18 г. 08м. 04 дни + 04 г. 05 м. 05 дни; 08г. 09м. 18 дни - потвърден стаж от КИ на Германия за изчисляване размера на пенсията; стаж с превръщане към трета категория: 35 г. 10 м., 35г. 10 м. = 27 г. 00 м. 12 дни + 08г. 09 м. 18 дни, от които:27 г. 00 м. 12 дни = 03 г. 11 м. 03 дни + 18 г. 08м. 04 дни + 04 г. 05 м. 05 дни; 08г. 09м. 18 дни - потвърден стаж от КИ на Германия за изчисляване размера на пенсията. Разликата между осигурителния стаж с превръщане и този без превръщане към трета категория е 10 м. /35 г. 10м. - 35 г. 00м./. С оглед на това, органът приел, че правилно в оспореното разпореждане е възприето, че стажът за изчисление на размера на пенсията съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО е както следва: по т. 1 - 35 г. 00 м., а по т. 2 от КСО - 10 месеца. При прилагане на цитираната разпоредба е извършено следното изчисление: по чл. 70, ал. 1, т. 1 - за 35 г. x 1,35 % = 47,25 %; по чл. 70, ал. 1, т. 2 - за 10 м. x 1,2% = 1 %. Приложен е чл. 20, ал. 3 от КСО, според който, съответната пропорционална част от процента по чл. 70, ал. 1 от КСО за месеците осигурителен стаж се определя, от 1 януари 2019 г., както следва: за 10 месеца = 1 %. Общ процент осигурителен стаж за определяне размера на пенсията, съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО е изчислен на 48,25 % /47,25 % + 1%/. Според изложеното в решението на директорана ТП на НОИ –Ловеч, съгласно чл. 70, ал. 3 от КСО, доходът от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. С оглед на което, средномесечният осигурителен доход за страната при подадено заявление на 05.06.2025 г., следва да се изчисли от периода 06.2024 г. - 05.2025 г. - 1 728,07 лева. Предвид обстоятелството, че Д. е лице, родено след 31 декември 1959 г., за определяне на индивидуалния ѝ коефициент органът приел, че са приложими чл. 70, ал. 10, т. 2-3, ал. 11, ал. 16 и ал. 19 от КСО. Посочен е и общият осигурителен доход за периода от 01.03.2001 г. /липсва доход от 01.01.2000 г. до 01.03.2001 г./ до 25.05.2014 г. в размер на 22 624,00 лева, както следва: 2001 г. - 1 778,00 лв.; 2002 г. - 2 040,00 лв.; 2003 г. - 2 400,00 лв.; 2004 г. - 2 400,00 лв.; 2005 г. - 2 640,00 лв.; 2006 г. - 2 640,00 лв.; 2007 г. - 2 640,00 лв.; 2008 г. - 2 880,00 лв.; 2009 г. - 3 120,00 лв.; 2013 г. - 40,00 лв.; 2014 г. - 46,00 лв., като доходите са от подаваните от осигурителите данни по чл. 5, ал.4, т. 1 от КСО за Д.. Индивидуалният коефициент е определен по правилото на чл. 70, ал. 8-9, ал. 10, т. 2 и 3, ал. 11 и 19 от КСО - 0,5850. Според органа, при изчисляване на индивидуалния коефициент, общият осигурителния доход е редуциран на основание чл. 70, ал. 10, т. 2 и 3 от КСО, във връзка с чл. 70, ал. 11 и 19 от КСО, тъй като от страна на Д. не е подадено заявление за избор на промяна на осигуряването по чл. 4б от КСО /по искане на лицето средствата от натрупания Универсален пенсионен фонд не са прехвърлени към фонд „Пенсии“/. Според обжалваното решение, при средномесечен осигурителен доход за страната /чл. 70, ал. 3 от КСО/ за 06.2024 г. - 05.2025 г. - 1 728,07 лв. и индивидуален коефициент – 0,5850, доходът за изчисляване размера на пенсията е 1 010,92 лв. /1 728,07 x 0,5850/. При тези данни, пенсията е изчислена както следва: проценти осигурителен стаж за определяне размера на пенсията, съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО - 48,25% или 35 г. x 1,35% = 47,25%; 10 м. x 1,2% = 1%. Съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО - 48,25% от 1 010,92, в решението е определен теоретичен размер от 487,77 лева. При прилагане на § 7ж от КСО, пенсията, считано от 05.06.2025 г. е определена в размер на 547,77 лева /487,77 лв. + 60,00 лева/. Тъй като така определеният размер на пенсията от 547,77 лева, е по-нисък от размера на минималната пенсия за страната по чл. 70, ал. 12 от КСО който, считано от 01.07.2024 г. е в размер на 580,57 лева, е разпоредено, пенсията да бъде изплащана в минималния размер. Пенсията е осъвременена, считано от 01.07.2025 г. съгласно чл. 10, т. 2 от ЗБДОО за 2025 г. и е определена в минимален размер от 630,50 лева. Изчислен е и пропорционален размер съгласно чл. 52 от Регламент /ЕО/ № 883/2004. За да формира крайния си извод директорът на ТП на НОИ – Ловеч изложил мотиви, че законосъобразно административният орган е приел, че при отпускане на пенсията, доколкото българският осигурителен стаж на лицето не е бил достатъчен за правото на пенсия, същата е определена при сумиране на българския и чуждия стаж и размерът е изчислен по реда на чл. чл. 52, пap. 1, б. „б“ от Регламент № 883/2004, като към дата на отпускане на пенсията - 05.06.2025 г. е определен размер на пенсията, дължим само за българския осигурителен стаж на Димитрова – 437,45 лв., получен от определения за общия стаж /теоретичен/ размер на пенсията от 580,57 лева, умножен с пропорционалното съотношение на българския осигурителен стаж, изразен в месеци - 324 /27 години х 12 месеца = 324 месеца/ към общия осигурителен стаж /български и чужд/, изразен в месеци - 430 месеца /35 години и 10 месеца, представляващи 35 години х 12 месеца + 10 м./ - 580,57 х 324/430. По посочения ред е определен и размерът на пенсията от 01.07.2025 г. - 630,50 х 324/430, или 475,07 лева. В решението се сочи също, че пенсията е превалутирана в евро, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България в размер на 242,90 евро /475,07 лева x 1,955583 лв./. Решението е изпратено на оспорващата и видно от известието за доставяне е връчено на 05.02.2026 г. /л. 132/, а жалбата срещу него е изпратена на 18.02.2026 г. /видно от куриерската товарителница на л. 25/, като е заведена в деловодството на ответния административен орган с вх. № 2103-10-2/19.02.2026 г. /л. 5/. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подписана, подадена е от надлежна страна в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО, пред родово и местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, първи административен състав, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения: По аргумент от чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО, при преценката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, съдът следва да извърши цялостна проверка на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно - издаден ли е същият от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Съгласно специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 от КСО. Предмет на съдебен контрол е Решение № 2153-10-5 от 03.02.2026 г. на директора на ТП НОИ - Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Н. А. Д. срещу разпореждане [номер]/27.11.2025 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Ловеч. Този индивидуален административен акт е издаден от оправомощения орган, в кръга на неговата компетентност предвид разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. Видно от Заповед № 870/24.01.2019 г. на управителя на НОИ /л. 134/, издателят на оспореното решение Б. Б. заема длъжността директор на ТП на НОИ – Ловеч. Разпореждането също е издадено от компетентен орган в рамките на неговата компетентност, съгласно чл. 98, ал. 1 от КСО – длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съгласно Заповед № 3360/21.02.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Ловеч, приложена в административната преписка /л. 133/. Освен издаден от компетентен по степен и материя административен орган, обжалваният административен акт е изготвен и в законоустановената писмена форма, предвидена в горепосочената разпоредба на КСО, съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК. Процесният индивидуален административен акт отговаря и на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Отговаря на всички изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа наименование на органа, който е издател, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването му, съдържа и дата на издаване и подпис на издателя с означение на длъжността му - чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК. Оспореното решение, а и потвърденото с него разпореждане, са изготвени в законоустановената форма, при спазване на административно производствените правила за това. При извършване на проверка относно спазване на процесуалните правила в хода на проведеното административно производство, съдът не установи да са допуснати съществени процесуални нарушения. Следва да се има предвид, че нарушението на административнопроизводствените правила е съществено само в случаите, когато недопускането му е довело, или би могло да доведе административния орган до различен от постановения правен резултат, каквито съдът не констатира. Обжалваното решение е постановено след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след служебно събиране, проверка и преценка на допустими, относими и необходими доказателства, т. е. административното производство е проведено съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, респективно - дали се следват разпоредените с акта правни последици. Република България като държава-членка на ЕС е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза. Това са общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагането на националните закони. Към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, както и в Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. Съобразно чл. 37, ал. 2 от НПОС, осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Този стаж се зачита след потвърждаването му по установения ред от компетентната институция на съответната държава. Безспорно, Димитрова е гражданка на Република България, държава-членка на Европейския съюз, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на правото на обезщетение, съгласно всички законодателства на държавите-членки, на които заинтересованото лице е подчинено, при подаване на заявление за отпускане на пенсия, освен ако заинтересованото лице изрично поиска отлагане на отпускане на обезщетения за старост съгласно законодателството на една или повече държави-членки. Съгласно чл. 6 от Регламент /ЕО/ 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност, когато правото на обезщетение/пенсия зависи от наличието на определени осигурителни периоди, компетентната институция, преценяваща това право, взима предвид осигурителния стаж, придобит по законодателствата на всички държави-членки. Според съображение 4 от преамбюла на регламента, същият е инструмент за координация на националните законодателства на държавите членки. В съображение 10 от преамбюла на Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. изрично се постановява, че принципът за еднакво третиране на факти и събития, настъпили на територията на една държава-членка все едно са настъпили на територията на друга държава-членка, не следва да се противопоставя на принципа за сумиране на периоди, поради което периодите на осигуряване, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка се вземат под внимание единствено чрез прилагане на принципа за сумиране. Съответно, в съображение 28 от Преамбюла се посочва, че размерът на пенсията се определя по метода на пропорционално изчисление /рro rata/. Принципът на сумиране на периоди, установен в чл. 6 от регламента, се изразява в сумиране на осигурителните периоди, придобити по законодателствата на различни държави-членки само доколкото се касае за преценка на право на пенсия. По същество, методът на пропорционално изчисление, уреден в чл. 52 от регламента, означава, че всяка държава-членка, при наличие на право на пенсия по нейното законодателство, дължи такъв размер на пенсията, който съответства на продължителността на осигурителните периоди, придобити единствено по законодателството на тази държава-членка. Съобразявайки горецитираната нормативна уредба, административният орган правилно е определил право на пенсия на жалбоподателката при сумиране на българския и германския стаж и пенсията е отпусната при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО във връзка с чл. 6 от Регламент /ЕО/ № 883/2004, доколкото само въз основа на българския стаж не се придобива право на пенсия. Определена е пропорционална пенсия - това е пенсия, която се отпуска въз основа на сумиране на всички осигурителни периоди, като при това сумиране се определя теоретичен размер, след което всяка една държава определя пропорционален размер на изплащане, според периодите на осигуряване завършени по нейното законодателство. Според правилата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на [възраст] възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на [възраст] възраст. От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. Предвид цитираната нормативна уредба, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии“ се предвижда при едновременното наличие на две условия - възраст и осигурителен стаж. Тъй като само с българския осигурителен стаж, лицето не отговаря на условията за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 на КСО, изискуемият стаж се допълва с положения от оспорващата такъв в Германия. Съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО, размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент: 1. 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж без превръщане; 2. 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж - за осигурителния стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажа по т. 1. Нормата на чл. 70, ал. 3 от КСО регламентира, че доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. Според разпоредбата на чл. 70, ал. 8 от КСО за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца. Когато осигурителният доход на лицето след 31 декември 1999 г. е за период, по-малък от 36 месеца, за недостигащия период се взема предвид и последният му осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. Когато лицето няма осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. или доходът му преди тази дата е за период, по-малък от необходимия за допълване до 36 месеца, индивидуалният коефициент се изчислява от наличния доход независимо от продължителността на периода, за който се отнася. Когато лицето няма осигурителен доход след 31 декември 1999 г. индивидуалният коефициент се изчислява от последния му осигурителен доход за 36 месеца до тази дата или от наличния му доход, когато доходът е за по-малък период. Съдът намира, че в процесния случай индивидуалният коефициент на оспорващата правилно е бил определен от доход за времето от 01.03.2001 г. /липсва доход от 01.01.2000 г. до 01.03.2001 г./ до 25.05.2014 г. в размер на 22 624,00 лева /2001 г. - 1 778,00 лв.; 2002 г. - 2 040,00 лв.; 2003 г. - 2 400,00 лв.; 2004 г. - 2 400,00 лв.; 2005 г. - 2 640,00 лв.; 2006 г. - 2 640,00 лв.; 2007 г. - 2 640,00 лв.; 2008 г. - 2 880,00 лв.; 2009 г. - 3 120,00 лв.; 2013 г. - 40,00 лв.; 2014 г. - 46,00 лв./, като доходите са от подаваните от осигурителите данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Димитрова, видно и от приложения в административната преписка опис на осигурителния стаж на оспорващата на л. 112-114 от делото. Съгласно правилото на чл. 70, ал. 9 от КСО, индивидуалният коефициент се изчислява, като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средният осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца - за всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент. Съобразно горецитираните разпоредби и предвид доказания към дата на отпускане на пенсията осигурителен доход, индивидуалният коефициент на жалбоподателката, получен, като резултат от посочените съотношения, законосъобразно е изчислен от органа на 0,5850. Доходът, от който се изчислява пенсията на лицето в размер на 1 010,92 лв., е определен, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията за периода от м. 06.2024 г. до м. 05.2025 г. – 1 728,07 лв., е умножен по индивидуалния коефициент на лицето - 0,5850. Неоснователни са възраженията относно прилагането на чл. 4б от КСО. Според чл. 4б, ал. 1 от КСО, осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и навършват изискуемата за тях възраст по чл. 68, ал. 1. Съгласно чл. 70, ал. 11 от КСО, осигурителният доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент на лице, родено след 31 декември 1959 г., не се намалява, когато към датата на постановяване на разпореждането за отпускане на пенсията лицето е с променено осигуряване по чл. 4б. Когато към датата на постановяване на разпореждането за отпускане на пенсията лицето е възобновило осигуряването си в универсален пенсионен фонд по реда на чл. 124а, осигурителният доход не се намалява за месеците, през които лицето не е било осигурено в универсален пенсионен фонд и натрупаните средства от индивидуалната му партида са били прехвърлени в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система. Осигурителният доход на лицето не се намалява след прехвърлянето на средствата му по чл. 129, ал. 15 във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“. Доколкото, в настоящия случай липсват данни Димитрова да е променила осигуряването си по чл. 4б от КСО, а и не се ангажират доказателства от нейна страна в тази връзка, то правилно административният орган е приложил горецитираното правило за намаляванае на осигурителния доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент на лице, родено след 31 декември 1959 г. Размерът на пенсията за общия стаж на Димитрова възлиза на 487,77 лв. Този размер е изчислен от дохода, от който се изчислява пенсията на лицето – 1 010,92 лв., умножен по общия осигурителен стаж /български и германски/, изчислен в проценти - 47,25% /общ стаж без превръщане - 35 години и 00 месеца х 1,35% + 10 месеца - разлика между превърнатия стаж и стажът без превръщане х 1,2 %/ и е получен размер на пенсията - 487,77 лв. По отношение превръщането на българските осигурителни периоди от втора към трета категория труд, следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 104, ал. 2 от КСО и чл. 15, ал. 4 от НПОС, които императивно определят превръщането на осигурителния стаж към трета категория труд, както и съотношението при превръщане. Съгласно § 7 ж, ал. 18 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, при отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата от 01 юли 2022 г. след изчисляването ѝ по реда на този кодекс се включва сума от 60,00 лв. при съответното прилагане на ал. 1-17. Предвид цитираната разпоредба, към така определената пенсия за общия стаж от 487,77 лв. са добавени 60,00 лв., с което е получен окончателният размер на пенсията за общия стаж от 547,77 лв. От страна на органа е съобразен и минималният размер на пенсията за страната към 01.07.2024 г. – 580,57 лв. Пенсията е осъвременена, считано от 01.07.2025 г., в размер на 630,50 лв и от него по реда на чл. 52, пар. 1, б. „б“ от Регламент № 883/2004 е определен размер на пенсията, дължим за българския стаж на лицето – 437,45 лв. Според чл. 52, пар. 1, б. „б“ от Регламент № 883/2004, компетентната институция изчислява размера на дължимото обезщетение: б) чрез изчисляване на теоретичен размер и впоследствие на действителен размер /пропорционално обезщетение/, както следва: i) теоретичният размер на обезщетението е равен на обезщетението, за което заинтересованото лице може да претендира, ако всички осигурителни периоди и/или периодите на пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на другите държави-членки, са били завършени съгласно прилаганото от нея законодателство към датата на отпускане на обезщетението. Ако съгласно това законодателство, размерът не зависи от продължителността на завършените периоди, този размер се смята за теоретичния размер; ii) компетентната институция определя след това пропорционалния размер на обезщетението, като отнася към теоретичния размер съотношението между продължителността на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателството, което тя прилага и цялата продължителност на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателствата на всички държави-членки по случая. С оглед на това, законосъобразно административният орган е приел, че при отпускане на пенсията, доколкото българският осигурителен стаж на лицето не е бил достатъчен за правото на пенсия, същата е определена при сумиране на българския и чуждия стаж и размерът е изчислен по реда на чл. чл. 52, пар. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 883/2004, като към дата на отпускане на пенсията – 05.06.2025 г. е изчислен размер на пенсията, дължим за българския осигурителен стаж на жалбоподателката – 437,45 лв., получен от определения за общия стаж /теоретичен/ размер на пенсията от 580,57 лв., умножен с пропорционалното съотношение на българския осигурителен стаж, изразен в месеци - 324 /27 години и 00 месеца, представляват 27 години х 12 месеца = 324 месеца/ към общия осигурителен стаж /български и германски/, изразен в месеци - 430 месеца /35 години и 10 месеца, представляват 35 години х 12 месеца + 10 месеца = 430/ - 580,57 х 324/430. По посочения ред е определен и размерът на пенсията от 01.07.2025 г. – 630,50 х 324/430 = 475,07 лв. Разпоредбата на чл. 52, § 1, б. „б“ от Регламен /ЕО/ № 883/2004 напълно кореспондира с нормата на чл. 48, ал. 2 от НПОС, съгласно която, при пенсии по международен договор, по който Република България е страна, или по европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, когато при преценка на правото размерът на пенсията, дължим от Република България, е по-малък от минималния размер за съответния вид пенсия, той се приравнява към него, когато условията за придобиване право на пенсия по КСО са изпълнени само с осигурителния стаж, придобит в Република България. Съобразно посочената разпоредба и както вече се посочи, доколкото в процесния случай само въз основа на българския осигурителен стаж лицето не придобива право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /правото се придобива само при сумиране на българския и германския стаж/, за длъжностното лице няма правно основание да приравни размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на минималния размер за този вид пенсия. Както правилно е приел и ответният административен орган, за германския стаж компетентната институция на Германия определя пенсия, при изпълнение условията на германското законодателство. С оглед гореизложеното, съдът намира, че процесното решение на директора на ТП на НОИ – Ловеч е надлежно мотивирано, като съдържа подробни изчисления, които дават възможност на лицето точно и ясно да разбере по какъв начин административният орган е определил размера на отпуснатата пенсия. В случая, пенсията на жалбоподателката с разпореждане [номер]/27.11.2025 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - Ловеч, потвърдено с оспореното Решение № 2153-10-5/03.02.2026 г. на директора на ТП на НОИ - Ловеч, е определена правилно. Административният орган правилно е съобразил съдържащите се данни в представените документи от КИ на Германия, НАП, трудовата и осигурителната книжка на Димитрова, както и представените удостоверения за осигурителен стаж. Размерът на пенсията е определен съгласно действащата нормативна уредба, която изрично е посочена в разпореждането и решението, а именно съгласно разпоредби на КСО, в. т. ч. по чл. 68, ал. 1 и 2, чл. 70, ал. 8-9, ал. 10, т. 2 и 3, ал. 11 и 19, както и чл. 37, ал. 2, чл. 48, ал. 2 от НПОС, чл. 6, чл. 52, пар. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 883/2004. Въпреки изрично указаното от съда разпределение на доказателствената тежест, оспорващата не е опровергала констатациите на ответния административен орган, обективирани в обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. С оглед изложеното, съдът приема, че Решение № 2153-10-5 от 03.02.2026 година, издадено от директора на ТП на НОИ – Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на Димитрова срещу разпореждане [номер]/27.11.2025 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Ловеч и същото разпореждане е потвърдено, е законосъобразно - издадено е от компетентен орган, в предвидената от закона форма; постановено е при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. За прецизност следва да се отбележи, че в диспозитива на обжалваното решение е допусната техническа грешка при посочването на датата на входиране на жалбата на Димитрова срещу разпореждане [номер]/27.11.2025 г., като вместо 20.01.2026 г. е посочена дата 20.10.2025 г., но тази констатация не би могла да доведе до съществен порок на обжалваното решение, произнесено по жалбата на Димитрова, доколкото видно от данните в административната преписка, а и предвид хронологичната последователност на волеизявленията, очевидно датата на подаване на жалбата срещу разпореждане [номер]/27.11.2025 г. е 20.01.2026 г., а не 20.10.2025 г. При този изход на спора и предвид своевременно направеното от процесуалния представител на ответника в о.с.з. от 04.06.2026 г. искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, същото следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО. Предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт и предвид правилата на § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ и чл. 11-13 от ЗВЕРБ, в полза на Националния осигурителен институт в качеството на юридически лице, в чиято структура е органът, издал обжалвания акт, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро, равностойни на 130,00 лв. съобразно чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предл. последно от АПК, чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО, Ловешки административен съд, първи състав