Решение № 134 от 28.7.2026 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 320/2026 г.

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалбата на „АИППИМП д-р В.С.“ ЕООД – гр. Ямбол, подадена чрез редовно упълномощен адвокат, против Наказателно постановление № РД-25НП-28-1/17.03.2026г., издадено от Директора на РЗОК – Ямбол, с което на основание чл.105е, ал.1 от Закона за здравното осигуряване, на дружеството е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро, или 50 лева, за нарушение по чл.73, ал.5 и чл.77 от ЗЗО вр. чл.33, т.6 и чл.435, ал.1, т.1 и т.2 от НРД 2023-2025 за (м.д.). С жалбата се претендира за отмяна на НП по съображения за допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения, както и с доводи за липса на извършено нарушение. Наведено е и оплакване за приложимост на чл.28 от ЗАНН. В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на оспорения акт, без да претендира присъждане на разноски. Чрез процесуалния си представител АНО изразява становище за неоснователност на жалбата. Оспореното НП намира за правилно и законосъобразно и пледира да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на разноски – юрискосултско възнаграждение. След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка: Във връзка със Заповед № РД-25-28-18/16.01.2026г. на Директора на РЗОК - Ямбол, в понеделник на 19.01.2026г. около обяд свидетелката К. Ч. и нейния колега д-р Д. С. – ••• в РЗОК – Ямбол, посетили „АИППИМП д-р В.С.“ ЕООД – гр. Ямбол с цел извършване на проверка. Заповедта за проверката била подписана от представляващия дружеството д-р С., след което проверяващите били насочени към д-р А., нает лекар в практиката. Поради голямата натовареност на амбулаторията същия ден, предвид епидемичния сезон и наличието на множество чакащи пациенти, вкл. и спешни такива, д-р А. предложила проверката да се извърши на следващия ден – вторник, след 13:00 часа, когато приключва работата с пациенти, но по съображения за служебна ангажираност в РЗОК – Сливен, предложението било отклонено. На проверяващите било предложено проверката да се извърши в края на седмицата – четвъртък или петък след 13:00 часа, което също не било прието поради предстоящо отсъствие на контрольора по здравословни причини. Последвало предложение за извършване на проверката на следващия ден – вторник от 13:00 часа, с което проверяващите също изразили несъгласие, като обяснили, че срокът за извършване на проверката изтичал в сряда. Д-р А. телефонирала в РЗОК с молба срокът за извършване на проверката да бъде удължен, на която също получила отказ. Тогава скъсала екземпляра от заповедта, подписан от д-р С., направила копие на неподписания екземпляр и предложила на проверяващите да приемат, че проверката не е започнала. След това проверяващите си тръгнали. По-късно същия ден д-р А. била уведомена по телефона, че проверката ще се извърши на следващия ден. Така, на 20.01.2026г. и въз основа на скъсаната заповед проверката била осъществена. Въпреки това, на 27.01.2026г. срещу „АИППИМП д-р В.С.“ ЕООД – гр. Ямбол бил съставен АУАН за нарушение по чл.33, т.6 вр. чл.435, ал.1, т.1 от НРД 2023-2025 за (м.д.) и чл.73, ал.5, чл.77 от ЗЗО, извършено от д-р А., и изразяващо се в това, че като скъсала заповедта, същата е възпрепятствала както извършването и откриването на проверката, така и упражняването на правата и задълженията на длъжностните лица - контрольори. В последователност – на 17.03.2026г., въз основа на акта и при идентично фактическо описание на нарушението срещу дружеството е издадено оспореното НП, с което му е наложено наказание глоба. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите К. Ч., Д. С. и Г. П., както и от писмените доказателства по делото, които са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. НП подлежи на отмяна на процесуално основание, без да се разглеждат въпросите по същество. На първо място, възприетите от АНО фактически положения относно авторството на нарушението са вътрешнопротиворечиви. Както се посочи, в АУАН и НП недвусмислено е отразено, че нарушението е извършено от д-р Д. А. – нает лекар в практиката. Въпреки констатациите, че автор на деянието е физическо лице, с оспореното НП е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, за което липсват факти да е съпричастно към извършването му. Освен това, санкционираното юридическо лице е наказано с административното наказание глоба, което е предвидено само за физическите лица. Разпоредбата на чл.105е, ал.1 от ЗЗО, послужила на АНО като основание за ангажиране отговорността на дружеството, изрично предвижда, че за вмененото нарушение се налага наказание глоба в размер от 50 до 150 лв. за физическите лица или наказание имуществена санкция в размер от 50 до 150 лв. за едноличните търговци и за юридическите лица. Като е санкционирал дружеството с непредвидено в закона наказание и за деяние, извършено от физическо лице, АНО е издал незаконосъобразен акт, който следва да се отмени. Съответно, този изход на делото влече неоснователност на искането на АНО за присъждане на разноски. Жалбоподателят не претендира разноски. Поради изложеното, и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът