Решение № 1230 от 29.9.2023 г. на Административен съд - Варна по дело № 1384/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 702/09.05.2023 г. постановено по НАХД № 966/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 03-013493/17.03.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на „ДИАС“ ЕООД, ЕИК 145142448, със седалище: гр. Варна, ул. „Генерал Цимерман“ № 40, ап. 8, представлявано от управителя Д.М.Д. за нарушение на чл. 22, ал. 3, т. 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл.415в, ал. 1 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 лева (двеста лева). С решението въззивният съд е осъдил Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на „ДИАС“ ЕООД сумата от 1100 /хиляда и сто/ лева, представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение. В касационната жалба се релевират съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, поради това, че е постановен при неправилно тълкуване на приложимия материален закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Сочи се, че наказателното постановление /НП/ е издадено в срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Съдържа всички необходими реквизити, пълно индивидуализиране на нарушението в степен, нарушителят да разбере за какво е санкциониран, обстоятелствата при неговото извършване, датата и мястото на извършване. Не са оборени обстоятелствата, отразени в НП, предвид това, че дружеството е санкционирано за неизпълнение на задължение – бездействие. Не са налице нарушения при определяне на датата на извършване, предвид законовата разпоредба на чл. 128, т. 1 от КТ и трайно установената съдебна практика. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на обжалваното съдебно решение и за потвърждаване на издаденото НП № 03-013493/17.03.2021 г. на директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна. В съдебно заседание за касаторът не се явява процесуален представител. Депозирано е писмено становище, в което се поддържа жалбата. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Ответникът по касация – „ДИАС“ ЕООД се представлява от процесуален представител, който оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно представен списък. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила. След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Варна намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.211, ал.1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, поради което производството по нея е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От фактическа страна въззивния съд е приел за установено, че на 24.02.2021г. служители на Д”ИТ”, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „Диас“ ЕООД в магазин „Акациите“ в кк “Камчия“, общ. Аврен, до хотел „Лонгоз“. При документалната проверка е представен Правилник за организацията на работната заплата. От страна на проверяващите били установени няколко различни по вид нарушения, описани в Протокол №Пр2106989/10.03.21г., като били дадени и съответните предписания за отстраняването им. Като четвърто описано нарушение в Протокола за извършената проверка е посочено, че във вътрешните правила за работната заплата работодателят не е включил редът и начинът за изменение на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Така описаното нарушение е било квалифицирано по чл.22 ал.3 т.4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. На 10.03.2021г. бил съставен АУАН № 03-013493, в който била описана изложената по-горе фактическа обстановка и е дадена правна квалификация на нарушението по чл. 22 ал.3 т.4 от НСОРЗ. Актът бил надлежно връчен на представляващия въззивното дружество, който не е депозирал възражения в законния за това срок. Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление. С него административно-наказващият орган изцяло възприел констатациите описани в акта, както и правната квалификация на нарушението и на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415в ал.1 от КТ, на „Диас“ ЕООД била наложена „Имуществена санкция” в размер на 200.00лв. За да постанови решението си, въззивният съд е събрал необходимите доказателства при спазване на процесуалните изисквания и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. От първостепенния съд е обоснована правна теза за материална незаконосъобразност на наказателното постановление. В мотивите на обжалвания съдебен акт съдът подробно е изследвал и тълкувал формулираните правила от работодателя в Правилника за организацията на работната заплата в „ДИАС“ ЕООД от утвърден на 01.09.2020г. и в Правилника за организацията на работната заплата в „ДИАС“ ЕООД от 10.03.2021г. Според Районен съд – Варна от НП не става ясно какво точно нарушение АНО приема, че е извършеното и защо според него липсват правила към 01.09.2020г. относно реда и начина за изменение на допълнителните трудови възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит, при положение че с Правилника от 10.03.2021г. въпросът е решен по един и същ начин като с Правилника 01.09.2020г., а разписаните правила са с еднакво семантично значение. Същевременно с това АНО е приел, че нарушението е отстранено веднага след установяването му. В заключение въззивният съд приема, че правилата относно допълнителните трудови възнаграждения за трудов стаж и за професионален опит, регламентирани в Правилника от 01.09.2020г. съответстват на изискванията на НСОРЗ. Според решаващия състав на ВРС, не става и къде според АНО е извършено нарушението, с оглед различните адреси, описани в АУАН и НП. Решението на Районен съд – Варна е правилно постановено. Производството по НАХД № 966/2023г. на ВРС е второ по ред по жалбата на „ДИАС“ ЕООД срещу наказателно постановление № 03-013493/17.03.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, след като с решение № 219 от 22.02.2023г., постановено по КНАХД № 2867/2022г. касационен състав на Административен съд Варна е отменил решение № 1414/31.10.2022г. по НАХД № 2972/2022г. по описа на ВРС. Всички обстоятелства, релевантни за изхода на правния спор, са били изяснени в хода на предходното съдебно производство - НАХД№ 2972/2022 г. на Районен съд – Варна. В хода на касационната проверка за законосъобразност на въззивното решение касационната инстанция е установила, че районният съд не е изложил мотиви по отношение на главния въпрос на доказване в производството - има ли извършено нарушение и на база на какви доказателства е прието това. Липсата на мотиви е поставила в невъзможност касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. От доказателствата съдържащи се между кориците на НАХД № 966 /2023г. по описа на ВРС, е видно, че при новото разглеждане на делото въззивният съд, след цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства приема, че от обективна страна административното нарушение по чл. 22 ал.3 т.4 от НСОРЗ не е извършено, тъй като правилата за допълнителните трудови възнаграждения за трудов стаж и за професионален опит, регламентирани в Правилника от 01.09.2020г. съответстват на изискванията на НСОРЗ, а от НП не става ясно какво точно нарушение АНО приема, че е извършеното. Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. Организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл.37 от КТ. В съдържанието на приложения Правилник от 01.09.2020 г. са уредени въпросите относно допълнителните трудови възнаграждения за трудов стаж и професионален опит в съответствие с изискванията на чл.12 от НСОРЗ. Идентично е съдържанието на Правилника от 10.03.2021 г. с представянето на който АНО е приел, че нарушението е отстранено. Обосновани са изводите на районния съд, че от НП не става ясно какво точно нарушение АНО приема, че е извършено, и защо според него към 01.09.2020 г. липсват правила относно реда и начина за изменение на допълнителните трудови възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит, при положение, че с Правилника от 10.03.21 г. въпросът е решен по същия начин, а е прието, че нарушението е отстранено. Не е установена обективна съставомерност на деяние осъществяващо състава на нарушение на чл.22, ал.3, т.4 от НСОРЗ, поради което не са налице основания за налагане на административно наказание. Достигнатият от ВРС правен извод за материална незаконосъобразност на наказателното постановление е правилен и напълно се споделя от настоящия тричленен съдебен състав. Съгл. чл. 218, ал. 1 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. В конкретния случай обаче посочените от АНО пороци са ирелевантни към съдържанието на оспореното решение на ВРС, и към правните изводи на съда за отмяна на НП като незаконосъобразно, т. е. не се констатира проверяваното съдебно решение да е обременено с поддържаните от касатора пороци. Напротив – ВРС е достигнал до единствения възможен правен извод за незаконосъобразност на оспореното пред него НП, и правилно го е отменил, поради липса на извършено нарушение. При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.228 от АПК и във връзка с чл.143, ал.1 от АПК своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на разноски е основателно. Разноските следва да се присъдят в претендирания размер от 400, 00 лв. съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие № 112/22.06.2023 г. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на възнаграждението е неоснователно. Претендираното адвокатско възнаграждение от 400, 00 лв. не надвишава предвидения минимален размер съгласно чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, VІ-ти тричленен състав