Решение № 16 от 15.1.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 965/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 274 – 279 от ГПК. Образувано е по жалба от 12.12.2025 г. на заявителя „Ексеневекс“ ЕООД срещу решение № 1696/1.12.2025 г. по т.д. № 2055/2025 г. на Софийския градски съд, VІ-14 състав, с което е потвърден отказ № 20251001143245/3.10.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20251001143245. В жалбата се твърди, че неправилно СГС е приел за законосъобразен обжалвания отказ. Твърди се, че неправилно е прието, че не били спазени изискванията на чл. 264 ДОПК, тъй като не било доказано плащането на данъчните задължения, посочени в издадените удостоверения за данъчни оценки на недвижимите имоти, включени в прехвърленото търговско предприятие. Сочи се, че съобразно чл. 264, ал. 4 ДОПК било уговорено и извършено плащане на цената по прехвърлителния договор по сметка на НАП. Твърди се, че не е съобразено, че за процесните публични задължения била установена солидарна отговорност на правоприемника и прехвърлителя – чл. 15, ал. 3 ТЗ. Поддържа се, че съдът се е отклонил и от постановките на т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. на ВКС – ОСГТК, които не са загубили значението си и след измененията от 2024 г. на ДОПК. Твърди се, че неотносими към вписването са съображенията на съда относно това, че в решението по чл. 262п, ал. 2 ТЗ била посочена една цена, а в договора била вписана друга цена, като не било съобразено, че прехвърлителят е ЕООД, чийто едноличен собственик е сключил и процесния договор за прехвърляне на търговското предприятие, поради което не било необходимо специално решение по чл. 262п ТЗ. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и отказа на длъжностното лице по регистрацията. Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по жалбата намира за установено следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Ексеневекс“ ЕООД, представляван от управителя Т. М., с жалба от 6.10.2025 г. срещу отказ № 20251001143245/3.10.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20251001143245, с което е поискано вписване по партидата на заявителя и на „Совтранс Ауто“ ЕООД на прехвърляне на търговското предприятие на „Совтранс Ауто“ ЕООД към „Ексеневекс“ ЕООД. Към процесното заявлението с вх. № 20251001143245, подадено от упълномощен адвокат, са приложени: 1) протокол от 9.07.2025 г. с нотариална заверка на подписа на едноличния собственик на капитала на „Совтранс Ауто“ ЕООД за приемане на решение по чл. 262п ТЗ във вр. с чл. 15, ал. 2 ТЗ за прехвърляне на търговското му предприятие на купувача „Ексеневекс“ ЕООД срещу цена от 50 000 лв.; 2) протокол от 9.07.2025 г. с нотариална заверка на подписа на едноличния собственик на капитала на „Ексеневекс“ ЕООД за приемане на решение по чл. 262п ТЗ във вр. с чл. 15, ал. 2 ТЗ за придобиване на търговското му предприятие на „Совтранс Ауто“ ЕООД срещу цена от 50 000 лв.; 3) договор от 9.07.2025 г. с нотариална заверка на подписите на управителите, които са и ЕСК, с който „Совтранс Ауто“ ЕООД е продал на „Ексеневекс“ ЕООД цялото си търговско предприятие срещу цена от 15 000 лв., която следва да се плати по реда на чл. 264, ал. 4 ДОПК по сметка на НАП за погасяване на публичните задължения на продавача, като в приложение № 1 са описани недвижимите имоти, а в приложение № 2 – другите активи, включени в предприятието; 4) удостоверение с изх. № 50/16.09.2015 г. на помощник нотариус по заместване при нотариус В. В., извършил нотариалната заверка, в което е посочено, че на осн. чл. 264, ал. 1 ДОПК в 17:28 ч. на 8.07.2025 г. е извършил проверка в регистър „Единство 2“ и е установил, че „Совтранс Ауто“ ЕООД няма непогасени публични задължения; 5) декларация от 11.09.2025 г. на управителя на „Совтранс Ауто“ ЕООД по чл. 74, ал. 2, т. 1 ДОПК за даване на съгласие за предоставяне на данъчна и осигурителна информация при проверките по чл. 264 ДОПК; 6) удостоверения с изх. № 220202500219879/12.09.2025 г. и № 220202500227045/24.09.2025 г. по чл. 87, ал. 6 ДОПК за липсата на публични задължения на „Совтранс Ауто“ ЕООД; 7) 3 бр. преводни нареждания за платени от „Ексеневекс“ ЕООД по сметка на НАП суми в общ размер на 15 000 лв. за публичните задължения на „Совтранс Ауто“ ЕООД; 8) обяснителна записка на управителя на „Ексеневекс“ ЕООД; 9) удостоверения от 7.07.2025 г. и 8.07.2025 г. за данъчна оценка на имотите, включен в предприятието на „Совтранс Ауто“ ЕООД, в които са отразени задължения за местни данъци за съответните имоти; 10) декларация по чл. 16, ал. 2 ТЗ на управителя на „Совтранс Ауто“ ЕООД. За да постанови атакувания отказ от 3.10.2025 г. длъжностното лице по регистрацията е приело, че наличието за прехвърлителя на непогасени данъчни задължения по ЗМДТ за процесните имоти, удостоверено в приложените данъчни оценки, е пречка по чл. 264, ал. 1 ДОПК за вписване на прехвърлянето на търговското предприятие. С разпореждане от 18.11.2025 г. първоинстанционният съд е указал на жалбоподателя да представи актуални удостоверения за данъчни оценки по чл. 264, ал. 1 ДОПК на недвижимите имоти, включени в прехвърленото търговско предприятие. В изпълнение с молба от 25.11.2025 г. жалбоподателят е представил оригиналите на приложените към заявлението удостоверения, като е посочил, че същите са валидни до 31.12.2025 г. В обжалваното решение от 1.12.2025 г. СГС е споделил доводите на ДЛР относно неизпълнените изисквания на чл. 264, ал. 1 ДОПК. Освен това е посочил, че в представените решения по чл. 262п ТЗ на ЕСК на двете дружества била посочена различна цена /50 000 лв./ от тази по договора за продажба /15 000 лв./. При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното: Жалбата е подадена срока по чл. 25, ал. 4, изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и е допустима. Разгледана по същество е основателна. По правило, за да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, като може да постанови отказ само при липсата на някое от тях – чл. 24, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Допълнителни изисквания могат да бъдат въвеждани с други специални закони, макар това да не е най-добрата законодателна техника при тази редакция на чл. 24, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Такива допълнителни изисквания за част от вписванията в ТРРЮЛНЦ са въведени с чл. 264 ДОПК, насочени към стимулиране на доброволното погасяване на публични задължения чрез изискването за такова като условие за предоставяне на определени публични услуги, свързани с удостоверяване или вписване на сделки с недвижими имоти или МПС. Така в ал. 1 на чл. 264 ДОПК е предвидено, че прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по ЗТРРЮЛНЦ или длъжностното лице по вписванията по ЗОЗ, по електронен път в НАП, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, като наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. Аналогично изискване е въведено и за сделките за прехвърляне на собственост на МПС – ал. 2 на чл. 264 ДОПК. Същевременно, в чл. 264, ал. 4 ДОПК е предвидено, че когато нотариус или съдия по вписванията установи, че лицата по ал. 1 и 2 имат публични задължения, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след заплащане на публичните задължения или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. Внимателният прочит на разпоредбите на чл. 264 ДОПК сочи, че те: 1) се отнасят само до сделките, имащи за пряк предмет прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти; и 2) се прилагат само за публичните услуги, предоставяни от изброените органи в рамките на тяхната компетентност /нотариуси, съдии по вписвания, длъжностни лица по регистрацията или вписванията по ЗТРРЮЛНЦ или ЗОЗ/, ако те касаят такива сделки. В конкретния случай е поискано вписване на прехвърляне на търговското предприятие по партидите в ТРРЮЛНЦ на прехвърлителя „Совтранс Ауто“ ЕООД и правоприемника „Ексеневекс“ ЕООД. Според настоящия съдебен състав при извършване на подобно вписване в ТРРЮЛНЦ изискванията на чл. 264 ДОПК са неприложими по няколко съображения: На първо място, търговското предприятие е специфичен правен обект – съвкупност от права, задължения и фактически отношения, свързани с дейността на даден търговец. Като такъв то е различен обект от отделните елементи, включени в него, а сделките с предприятието не са сделки относно отделните елементи. Пряк предмет на сделката е самото предприятие, а косвен резултат от това е нейното въздействие и върху отделните елементи, които при това не е задължително въобще да се описват и изброяват в съдържанието на съответната сделка, ако тя се отнася до цялото предприятие. Това важи и ако част от предприятието са и недвижими имоти – те не са пряк предмет на сделката, макар и в чл. 16, ал. 5 ТЗ да е предвидено в този случай и вписване в имотния регистър, но само с цел противопоставимост. В текста на чл. 264 ДОПК не са изрично упоменати сделките с предприятия, поради което те са извън обхвата на тези разпоредби. За съпоставка – упоменати са сделките с наследствени права /визирайки продажбите на наследство – чл. 212 ЗЗД/, като единствено изключение. По аргумент от противното – други сделки, които нямат за пряк предмет недвижими имоти или МПС, не се обхващат от разпоредбите на чл. 264 ДОПК. Разпоредбите са изключителни /въвеждащи ограничения при упражняването на граждански права/, поради което не следва да се тълкуват разширително. Апортните вноски на недвижими имоти в капитала в търговски дружества са сделки, които имат за пряк предмет недвижими имоти, а техният вещнотранслативен ефект настъпва от вписването в ТР /арг. от чл. 140, ал. 4 ТЗ/, поради което те са предвидени в ал. 1 на чл. 264, за разлика от сделките с търговски предприятия. Доколкото от изброените в ал. 1 хипотези единственото, което пряко касае вписване в ТРРЮЛНЦ е вписването с конститутивно действие на апорт на недвижими имоти в капитала на търговски дружества /а останалите разпореждителни действия се вписват в друг регистър – имотния/, то само за това вписване важи възложеното задължение на ДЛР, а не за останалите вписвания в ТРРЮЛНЦ. Поради това и чл. 264 ДОПК е неприложим при вписвания в ТРРЮЛНЦ относно всички форми на преобразуване на търговски дружества по чл. 261 ТЗ или на ЮЛНЦ по чл. 12 ЗЮЛНЦ. На второ място, предвиденото в чл. 16, ал. 1 ТЗ вписване в ТР на прехвърлянето на предприятие има оповестително действие /чл. 7, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ/ и търговскоправно значение. То не е условие за настъпване на прехвърлителното действие на сделката, а цели да даде публичност на това обстоятелство в търговския оборот, което е от обществено значение. Единствено вписването на апортна вноска на недвижим имот има конститутивно действие, поради което само за това вписване е приложимо изискването на чл. 264, ал. 1 и 2 ДОПК и само за него важи предвиденото задължение за проверка на ДЛР по ЗТРРЮЛНЦ. На трето място, дори и да се приеме, че сделките с търговско предприятие, включващо недвижими имоти, са в обхвата на чл. 264 ДОПК, то спазването на тези изисквания следва да се проверява не при вписването в ТРРЮЛНЦ, а единствено при нотариалното удостоверяване на сделките и при тяхното вписване в имотния регистър. Това пряко следва от редакцията на ал. 4 на чл. 264 ДОПК, в която изрично са упоменати само нотариусите или съдиите по вписванията, а не и ДЛР. Ако в предприятието са включени недвижими имоти, то прехвърлянето следва да се впише и в имотния регистър /чл. 16, ал. 5 ТЗ/, което се извършва от съдия по вписванията. Именно при това вписване биха били релевантни изискванията на чл. 264 ДОПК, а не при вписване на прехвърлянето на предприятие в ТР, който няма за предназначение регистрацията на недвижимата собственост в страната. На четвърто място, следва да се отбележи, че прехвърлянето на предприятие не ощетява кредиторите на прехвърлителя, вкл. държавата или община, доколкото задълженията се прехвърлят на правоприемника, а прехвърлителят продължава да отговаря за тях солидарно – чл. 15, ал. 3 ТЗ. Предвидена е и защита на кредиторите – отделно управление от правоприемника на прехвърленото предприятие за срок от 6 месеца /чл. 16а, ал. 1 ТЗ/, както и възможност за обезпечаване или изпълнение на задълженията с право на предпочтително удовлетворение /чл. 16а, ал. 2 ТЗ/. Ето защо при подобна сделка не намалява имущественият актив, от който кредиторът е могъл да се удовлетвори при възникване на вземането, а напротив – той се увеличава с допълнителен длъжник и с неговото имущество, наред с досегашния. Следователно и като краен извод – спрямо поисканото вписване в ТР са неприложими изискванията по чл. 264 ДОПК, поради което тяхното неспазване не може да обуслови отказ за вписване в този регистър. По тази причина съдът не обсъжда дали заявителят е спазил изискването на чл. 264, ал. 4 ДОПК, макар представените документи да не установяват това – същите доказват внасяне на съответните суми по сметка на НАП, а не на Столична община, която е кредитор по общинските публични вземания за местни данъци за процесните недвижими имоти. Неотносимо към изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ е констатираното от първоинстанционния съд несъответствие между продажната цена, посочена в решенията по чл. 262п ТЗ на ЕСК на двете дружества /50 000 лв./, и тази по договора за продажба /15 000 лв./. И двете дружества са ЕООД, които са представлявани от техните ЕСК при сключването на процесната сделка, поради което техните изявления при сключването обективират и решение по чл. 262п ТЗ, а изрично предходно решение не е необходимо и ако има такова се счита за изменено със самата сделка. Ето защо обжалваният отказ се явява незаконосъобразен. С оглед на изложеното обжалваното решение се явява неправилно и следва да се отмени, като се отмени и обжалваният отказ на АВ с указания да бъде извършено вписване на обстоятелствата по процесното заявление. Така мотивиран, Софийският апелативен съд,