Решение № 721 от 11.12.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 630/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от "М.А"ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Е. П. срещу Решение № 260072/19.04.2024г. на Софийски градски съд, ТО, 15с-в по търг.дело № 630/2024год., в частта му с която съдът е отхвърлил предявените от "М.А"ЕООД искове с правно основание чл.71 срещу "Бони Холдинг"АД. Твърди се във въззивната жалба, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно по съображения, които са подробно изложени във въззивната жалба. Счита че ищецът е обосновал интерес, а оттам и активна легитимация за воденето на иск с правно основание чл.71 от ТЗ. Действително с влязлото в сила решение № 385/27.02.2019г. постановено по т.д.№ 176/2018г. на СГС на основание чл.26, ал.2 ЗЗД е прието, че договорът е нищожен като прикриващ договор за продажба на акции, но също така в същото решение не е отречено че между ищеца "М.А"ЕООД като купувач и Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., представлявани от тяхната майка и законен представител А. П. Д., като продавачи, е налице и сключен договор за покупко-продажба на акции при цена, платена от "М.А"ЕООД. След като не е отречено със сила на пресъдено нещо, че плащането е извършено по прикритата между страните сделка, която е за продажба на акции, то и за ищеца е налице правен интерес да предяви иска, именно в качеството му на собственик на придобитите от него акции. Неоснователни били и правните доводи на първоинстанционния съд, че като последица от нищожността на договора за продажба на наследство, същият не е прехвърлил права в полза на ищеца и той е в невъзможност да се легитимира като акционер. Поддържа се, че по делото били събрани достатъчно по обем доказателства за прехвърляне на правото, съответно придобиване на членствени права от "М.А"ЕООД в ответното дружество „Бони Холдинг“АД. На следващо място жалбоподателят счита, че са неоснователни и правните доводи на първоинстанционния съд по отношение приложение разпоредбата на чл.185, ал.2 от ТЗ, тъй като наследниците Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., представлявани от тяхната майка и законен представител А. П. Д., не са държали физически акциите в момента, в който е сключен договора с "М.А"ЕООД на 04.01.2018г., тъй като те са били заложени приживе от наследодателя Б. Н. като обезпечение по договор за кредит с Европейската банка за възстановяване и развитие, като временните удостоверения за заложените с джиро акции са били предадени в държане на заложния кредитор и това е била единствената причина, поради която не са могли да извършват джиросване на гърба на акциите. Искането към въззивния съд е да се отмени обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.71 от ТЗ да бъде уважен както е предявен. В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна "Бони Холдинг"АД. Твърди се че въззивната жалба е неоснователна поради съображенията изложени в отговора. Искането към съда е да се остави без уважение като неоснователна и недоказана подадената въззивна жалба и да се постанови решение, с което изцяло да се потвърди обжалваното решение като допустимо, правилно и обосновано. Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „М.А.“ ЕООД срещу "Бони Холдинг"АД, с която е предявен иск за признаване за установено по реда на чл. 71 ТЗ, че ищецът е акционер в ответното дружество като притежател на 170 499 броя акции от клас „А“ и съпритежател заедно с Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н. на 5 броя акции от клас „А“, придобити въз основа на договор за продажба на наследство от 04.01.2018г., сключен с Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., представлявани от тяхната майка и законен представител А. П. Д.. С определение от 11.10.2023г. на първоинстанционния съд е допуснато изменение на иска с правно основание чл. 71 ТЗ, съобразно уточнението заявено с молба на ищеца от 08.06.2023г., според което искът е предявен за признаване на установено, че ищецът притежава права върху 3/6 идеални части от 341 003 броя акции от клас „А“, придобити с договора от 04.01.2018г. С определение от 01.03.2023г. делото е съединено за съвместно разглеждане с т.д. №1459/2018г. на СГС, ТО, VI-15 с-в, образувано по предявени от „М.А.“ ЕООД искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решения на общо събрание на акционерите на „Бони Холдинг“ АД за приемане на ГФО и КГФО за 2017г. Ответникът „Бони Холдинг“ АД в срока за отговор на исковата молба е оспорил основателността на иска по чл. 71 ТЗ и допустимостта на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ с възражения, че процесният договор от 04.01.2018г. не учредява права на ищеца върху акции на дружеството, тъй като е нищожен, освен това според ответника не е била спазена и предвидената в чл. 185, ал. 2 ТЗ форма и регламентираните в устава допълнителни условия за прехвърляне на акциите. От фактическа страна съдът приема следното: Между страните не се спори, а и се установява от представения по делото и приет като доказателство договор за продажба на наследство от 04.01.2018г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 112/04.01.2028г., изменен с Анекс №1/08.01.2018г., че ищцовото дружество „М.А.“ ЕООД е закупило от Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., представлявани от тяхната майка и законен представител А. П. Д. притежаваните от тях наследствени дялове, придобити вследствие на смъртта на техния баща- Б. Г. Н., починал на 14.05.2014г. Тези обстоятелства се установяват от представените по делото и приети като доказателства Акт за смърт № 670/15.05.2024г. на Б. Н. и Удостоверение за наследници изх.№ 1250/19.05.2014г. на Б. Г. Н.. Видно е от удостоверението за наследници, че освен тримата малолетни наследници- продавачи по договора за продажба на наследство от 04.01.2018г., Б. Г. Н. е оставил и още трима наследника- Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н.. Видно е от представеното по делото и прието като доказателство Решение № 147/14.10.2014г., постановено по гр.д.№ 39313/2014г. на СРС, 86с-в, наследството на Б. Г. Н. е прието под опис от шестимата му наследници. Видно от съдържанието му, в така приетото наследство са включени и 341 003 налични поименни акции от клас „А“ от капитала на „Бони Холдинг“ АД, представляващи общо 88, 08% от капитала на дружеството. Твърденията на ищеца са, че всеки един от малолетните наследници- Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., е наследил по 56 833 броя акции, представляващи 14, 68% от капитала на „Бони Холдинг“ АД, а собствеността върху 5 броя акции малолетните наследници са наследили в съсобственост с другите наследници. Видно е от представената по делото нотариална покана с рег.№ 448/10.01.2018г. на нотариус И. Д. с район на действие РС- София дружеството ищец е поискало от изпълнителния директор на „Бони Холдинг“ АД на основание чл.179, ал.2 ТЗ да бъдат предприети необходимите правни и фактически действия за отразяване в книгата на акционерите на дружеството придобитото от „М.А.“ ЕООД акционерно участие, както следва: 170 499 броя акции клас А, притежавани самостоятелно от „М.А.“ ЕООД и 5 броя акции клас А, притежавани от „М.А.“ ЕООД в съсобственост с Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н.. Видно е от представеното по делото решение от 27.02.2019г. по т.д. №176/2018г. на СГС, ТО, VІ-5 с-в (влязло в сила на 24.10.2019г.) по иск на „Бони Холдинг“ АД срещу „М.А.“ ЕООД, Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., че договорът за продажба на наследство от 04.01.2018г. е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД като привиден договор, който прикрива сключен между страните договор за продажба на акциите, включени в наследството. Видно е също така от представеното по делото решение от 24.03.2017г. по т.д. №5664/2016г. на САС, ТО, 9 с-в (влязло в сила на 22.02.2018г.) са отхвърлени предявените от Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н. срещу „Бони Холдинг“ АД искове за признаване на ищците по реда на чл. 71 ТЗ за акционери в дружеството като притежатели на по 56 833 броя акции клас „А“, но са уважени предявени от същите лица искове по чл. 71 ТЗ за осъждане на „Бони Холдинг“ АД да им се предостави достъп до документи на дружеството като притежатели на по 1/6 идеални части от 341 003 броя акции клас „А“. При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното: Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Както правилно е разяснил и първоинстанционният съд спорът между страните по настоящото дело се съсредоточава върху това дали ищецът „М.А.“ ЕООД е придобил правата върху притежаваните от Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н. общо 3/6 идеални части от 341 003 броя акции клас А в ответното дружество като последица от договора от 04.01.2018г. и сключените към него анекси. Акцията е неделима и може да бъде притежание на няколко лица, в какъвто смисъл е и изричната разпоредба на чл. 177 ТЗ. Такова съпритежание на една акция може да възникне както по силата на прехвърляне, така и по силата на наследяване. Когато част от наследствената маса са повече от една акции, те се включват в наследствената общност, която се придобива от наследниците, като по силата на наследяването по отношение на всяка акция възниква съпритежание. Не е налице основание да се приеме, че в този случай не намира приложение чл. 177 ТЗ. Всяка акция материализира самостоятелни членствени права, които може да са различни, поради което може да бъде самостоятелен обект на разпореждане. С оглед на това обект на наследствено правоприемство е всяка отделна акция, а не съвкупност от акции. Предвид изложеното не може да се приеме, че акциите, попадащи в наследствената маса, при наследяване се разпределят автоматично между наследниците съобразно дела им в наследството. В тази връзка следва да се отбележи, че според преобладаващото в правната теория становище, когато акцията е налична ценна книга, тя има и качеството на вещ, която може да бъде обект на правото на собственост, макар правото на собственост върху акцията като ценна книга да е второстепенно спрямо материализираните в нея облигационни права - правата по акцията, които могат да бъдат упражнени с притежаването на фактическа власт върху нея. Поради това при наследяване на налични акции съсобственост възниква и по отношение на ценните книги като вещи, което прави невъзможно автоматичното им разделяне. Следователно при наследяване на налични поименни акции, както е в случая, всеки един от наследниците придобива идеална част от всяка акция, съответстваща на дела му в наследството, а не реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял. В настоящия случай праводателите на ищеца - Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н. като наследници на праводателя си Б. Н. са придобили по 1/6 идеална част от притежаваните от него акции в капитала на ответното дружество, при което е възникнала съсобственост с останалите наследници по закон на Б. Н.- Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н., съобразно притежаваните от последните квоти в съсобствеността.Съгласно разпоредбата на чл. 177 ТЗ, когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по нея заедно, като определят пълномощник. Макар и да притежават идеални части от акции съгласно императивната разпоредба на чл.177, изр.2 ТЗ наследниците нямат правото да упражняват правата си по акцията, вкл. и възможността да се разпореждат с нея самостоятелно, лично или чрез упълномощен само от тях представител, правата по съпритежаваните с останалите наследници акции. Предвид този извод ирелевантно за предмета на настоящия спор се явява обстоятелството дали действително както се твърди в жалбата с влязлото в сила и задължително за страните, с формирана по отношение на тях сила на пресъдено нещо, решение № 385/27.02.2019г. постановено по т.д.№ 176/2018г. на СГС, с което е прогласена нищожността на договора за продажба на наследство от 04.01.2018г. на основание чл.26, ал.2, предл. 5 ЗЗД, като е прието, че договорът е нищожен като привиден- прикриващ договор за продажба на акции, не е отречено със сила на пресъдено нещо, че между М.А.“ ЕООД и Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., действащи чрез тяхната майка и законен представител А. П. Д., е бил валидно сключен договор за покупко-продажба на акции. Както се посочи по- горе, с оглед неделимия характер на акцията, правата върху нея, в.т. и тези отнасящи се до извършване на разпоредителни действия следва да бъдат извършвани само общо от всички съпритежатели. С оглед неделимия характер на акцията наследеният пакет акции може и се поделя чрез разпределяне на акции между наследниците според правата им, но не може да се дели като вещ при съсобственост и не попада под режима на движимите вещи и института на съсобствеността по чл. 31 и сл. от ЗС. След като не може една акция да се дели, то не може спрямо нея една част от притежателите да се разпоредят с правата си, а другите притежатели да не участват в разпореждането. Разпореждането се извършва от всички заедно или от упълномощен от тях представител, така както се упражняват всички останали права върху притежаваните общо акции. Основание за това е изречение второ на чл. 177 от ТЗ и правната природа на акцията, че не се дели, като част от притежателите на една акция не могат да се разпоредят самостоятелно с права върху нея без участието на всички, както е сторено в договора за продажба на наследство от 04.01.2018г. /прикриващ такъв за продажба на акции, както това е установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо по силата на цитираното по-горе решение № 385/27.02.2019г. постановено по т.д.№ 176/2018г. на СГС/.Този принцип е израз на неделимостта на акцията. Сключената по този начин прикрита сделка за продажба на акции е нищожна като противоречаща на императивната норма на чл. 177 от ТЗ, явяваща се специална за акцията, защото в сделките на страната на продавача не участват всичките наследници. Както се посочи по-горе, тук не се прилага ЗС, защото акцията не е движима вещ и при нея общото притежание не е в режим на съсобственост на движима вещ. Следователно прикритата сделка- договор за продажба на акции не може да се противопостави на ответника по иска „Бони Холдинг“АД, като противоречаща на императивната норма на чл.177 ТЗ. Всеки може да се позове на нищожността й, включително и ответника „Бони Холдинг“АД в настоящото производство преюдициално. По изложените съображения макар и по съображения различни от изводите на първоинстанционния съд обжалваното решение като краен резултат се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Решението в частта, с която исковете по чл.74 от ТЗ се оставят без разглеждане и производството в тази част е прекратено, не е обжалвано, поради което и тази част от решението е влязло в сила. На осн. чл.78, ал.3 ГПК и с оглед на направеното искане въззивният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за производството пред въззивната инстанция в размер на сумата от 3600 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.