Решение № 138 от 16.1.2025 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 467/2024 г.

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 и чл.117, ал.3 от КСО. Образувано е по жалба от Г. Х. А., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], [община], [област], подадена чрез пълномощник - адвокат С. Ф. М. от АК -[област], с посочен съдебен адрес за призоваване - [населено място], [улица], [адрес], против Решение №2153-08-237 от 21.10.2024 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Г. Х. А. против Разпореждане №РП-3-08-01684477 от 04.09.2024 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали, с което е разпоредено да се прихване от изискуемо вземане на Г. Х. А. от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане по ЗД чл.50 от КСО, за периода месец 08.2024 год. - сумата в размер на ••• (•••) лева - главница. Жалбоподателката Г. Х. А. заявява в жалбата, че счита Решение №2153-08-237 от 21.10.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали за незаконосъобразно, като постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Сочи, че съобразно разпоредбата на чл.54к от КСО/в ред. в сила от 01.01.2018 год./, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване, се извършват въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 и чл.33, ал.5, т.12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет - Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване/НПОПДОО/. Сочи също, че според нормата на чл.1, ал.2 от НПОПДОО, преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал.1 от наредбата се извършва въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър „Трудови договори“, регистър „Пенсии“, регистър „Трудови злополуки“, регистър „Професионални болести“, регистър „Парични помощи за профилактика и рехабилитация“ и от регистър „Парични обезщетения и помощи от ДОО“, както и данните от удостоверенията по чл.8, 9 и чл.11, ал.1 и 2 от наредбата и че в този смисъл, преценката на правото на парично обезщетение се извършва от компетентния административния орган на база данните, съдържащи се в посочените източници на информация. Излага довод, че въз основа на тази нормативна регламентация и нейното систематично тълкуване за целите на определяне осигурителните права на лицата, следва изводът, че правото за получаване на паричните обезщетения за временна неработоспособност е свързано с наличието на осигуряване за общо заболяване и майчинство към момента, към който е възникнала необходимостта за изплащане на съответното обезщетение, т.е. към момента на възникване на временната неработоспособност лицата следва да са осигурени по смисъла на чл.10, ал.1, във връзка с §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Сочи също така, че съгласно чл.114, ал.2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение и че следователно, законът допуска при наличие на определени нормативно предвидени предпоставки, неоснователно изплатените или изплатените в по-голям от следващия се размер суми за парични обезщетения за временна неработоспособност, да подлежат на възстановяване. Развива и довод, че едно от законово регламентираните изключения на правилото, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване и че с оглед общите принципи на правото и съгласно трайната съдебна практика, добросъвестността ще е налице, когато осигуреното лице е със съзнанието и субективното убеждение, че направените осигурителни плащания му се дължат, както и че недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Сочи също, че добросъвестността се предполага до доказване на противното и че в тежест на административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при получаване на сумите. Жалбоподателката заявява в жалбата, че в законоустановения срок обжалва така издаденото Решение №2153-08-237 от 21.10.2024 год. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Кърджали, като моли то да бъде отменено, като незаконосъобразно. С жалбата претендира присъждане и на направените по делото разноски. В съдебно заседание, жалбоподателката Г. Х. А., с постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], редовно призована, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения й процесуален представител - адвокат С. М. от АК – [област], преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа жалбата, като излага доводи и аргументи в нейна подкрепа, които са идентични с изложените в същата съображения. Отново моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като незаконосъобразно, както и да присъди на жалбоподателката направените по делото разноски. Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуалния си представител – ст.юрк.З. Б., преди съдебното заседание е депозирано писмено становище, в което заявява, че оспорва жалбата и че няма искания за събиране на други доказателства и няма да сочи други такива. Счита жалбата за неоснователна, като излага подробни съображения от фактическа и правна страна, в подкрепа на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Г. А., като неоснователна, както и моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното: По допустимостта на жалбата: Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда. В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощника на жалбоподателката - адв.С. М., със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-495#1/21.10.2024 год. на ТП на НОИ - Кърджали /л.7/, като е получено на адреса на същия, срещу подпис, от служител в адвокатската кантора, на 23.10.2024 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод ••• /л.11/. Жалбата е подадена по пощата, на датата 01.11.2024 год., видно от клеймото на пощенския плик с баркод •••, с който е изпратена /л. 5, стр.1/, чрез административния орган, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-237#1 на 04.11.2024 год. /л.3/. Предвид това следва да се приеме, че жалбата е подадена чрез административния орган, на 9-ия/деветия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, по предвидения в закона ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването. От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното: От намиращите се в представената административна преписка документи и информацията, съдържаща се в представените извлечения от програмните продукти при ТП на НОИ – град Кърджали се установява, че според приетото в Констативен протокол №КВ-5-08-01381372 от 20.06.2024 год. на [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали /л.58/, от извършената проверка по разходите на ДОО се установило, че за периода 15.07.2019 год. – 27.02.2022 год., Г. Х. А. е заявила упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, без да е била „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. Въз основа на горните констатации със Задължителни предписания №ЗД-1-08-01381400 от 20.06.2023 год. /л.56/ и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01381383 от 20.06.2023 год. /л.57/, и двете издадени от [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали, на жалбоподателката Г. А. е предписано да се заличат данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО с декларация обр. №1, за периода от 15.07.2019 год. до 31.01.2022 год., с код за вид осигурен „13“ (за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители), да се коригира историята на осигуряването за Г. Х. А., с дата на започване на дейност, считано от 28.02.2022 год., както и да се подадат коригиращи данни с декларация обр.1 за Г. Х. А., за месец 02.2022 год. и месец 03.2022 год., с конкретно посочени в задължителните предписания отработени дни с осигурителен доход, начален ден в осигуряване и процент осигурителна вноска за ДОО за съответния период. Тези две задължителни предписания са били връчени лично на жалбоподателката А., на 20.06.2024 год., срещу подпис, като срещу всяко едно от тях, от същата са били подадени в срок жалби, до директора на ТП на НОИ – Кърджали, който с Решение №2153-08-180 от 28.07.2023 год. /л.40-л.42/, е отхвърлил жалбите на Г. А., като неоснователни. Това решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали било обжалвано по съдебен ред от Г. А., като по повод жалбата й е било образувано административно дело №340/2023 год. по описа на Административен съд – Кърджали, по което дело е било постановено съдебно Решение №394 от 04.12.2023 год. /л.35-л.38/, с което жалбата на Г. Х. А. срещу Решение №2153-08-180 от 28.07.2023 год. на директор на ТП на НОИ – Кърджали, била отхвърлена като неоснователна. Предвид доводите в оспореното решение, предмет на настоящото производство, че горецитираното съдебно решение на АдмС – Кърджали е било оспореното с касационна жалба от Г. А., пред ВАС, от състава на съда е извършена проверка в деловодната програма на АдмС – Кърджали, при която проверка се установи, че това действително е така, като освен това, по образуваното по този повод административно дело №1211/2024 год. по описа на ВАС, е постановено окончателно съдебно Решение №10892 от 14.10.2024 год. на същия този съд, с което, Решение №394 от 04.12.2023 год. по административно дело №340/2023 год. по описа на АдмС – Кърджали, е било оставено в сила. С Разпореждане №РВ-3-08-01542219 от 19.02.2024 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали /л.32/, на жалбоподателката Г. Х. А. е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, за периода от 15.07.2020 год. до 12.03.2022 год., в размер на ••• лева, от които: ••• лева – главница и ••• лева – лихви. Горното разпореждане е мотивирано с резултатите от извършената проверка и съставения Констативен протокол №КВ-5-08-01381372 от 20.06.2023 год., като е прието, че лицето няма качество на регистриран земеделски стопанин, а по тази причина няма право и на парично обезщетение за периода от 15.07.2020 год. до 12.03.2022 год. Прието е, че лицето не отговаря на условията на чл.10, чл.48а и чл.52а от КСО, не е осигурено лице за общо заболяване и майчинство за периода 15.07.2019 год. – 27.02.2022 год., както и не притежава необходимия 12-месечен осигурителен стаж. Против това разпореждане е била подадена в срок жалба с Вх.№1012-08-133 от 08.03.2024 год. на ТП на НОИ – Кърджали, от Г. Х. А. /л.27-л.29/, като с Решение №2153-08-68 от 01.04.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали /л.23-л.25/, е отхвърлена жалбата на Г. А. против Разпореждане №РВ-3-08-01542219 от 19.02.2024 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали. Предвид изложените в оспореното решение и депозираното от процесуалния представител на ответника писмено становище по хода на делото твърдения, от настоящия съдебен състав е извършена проверка в деловодната програма на АдмС – Кърджали, от която се установява, че това Решение №2153-08-68 от 01.04.2024 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали е било обжалвано по съдебен ред от Г. Х. А., като по повод жалбата й е било образувано административно дело №144/2024 год. по описа на Административен съд – Кърджали. По същото това дело е постановено съдебно Решение №795 от 18.06.2024 год., с което е била отхвърлена жалбата на Г. Х. А. срещу Решение №2153-08-68 от 01.04.2024 год. на директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №РВ-3-08- 01542219 от 19.02.2024 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали. По повод подадена от жалбоподателката Г. Х. А. касационна жалба, до Върховния административен съд, е било образувано административно дело №7390/2024 год. по описа на същия съд, като към настоящия момент по същото това дело не е постановено съдебно решение. Така, с Разпореждане №РП-3-08-01684477 от 04.09.2023 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, при ТП на НОИ – [област] /л.20/, на основание чл.114, ал.5 от КСО, е разпоредено, да се прихване от изискуемо вземане на Г. Х. А. от ДОО, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане по чл.50 от КСО, за периода - месец 08.2024 год., сумата в размер на ••• лева - главница. В административния акт са изложени мотиви, че дължимото вземане е постановено с Разпореждане №РВ-3-08-01542219 от 19.02.2024 год., издадено на основание чл.114, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно което, Г. Х. А. следва да възстанови сума, представляващи парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете, в размер на ••• лева, от които ••• лева - главница и ••• лева - лихва, начислена към датата на издаване на разпореждането. Посочено е, че към 04.09.2024 год. е погасена част от задължението на лицето, в размер на ••• лева, от които ••• лева - главница. Отразено е също, че към 04.09.2024 год. задължението на лицето е в размер на ••• лева, от които ••• лева - главница, ••• лева - лихва и ••• лева - допълнително начислена лихва до датата на издаване на настоящото разпореждане. Това разпореждане е било получено на адреса на Г. Х. А., от съпруга й А. Д., на датата 13.09.2024 год., видно от приложеното известие за доставяне, обр.243, с баркод ••• на „Български пощи“ ЕАД ПС – [населено място] /л.21/. Против разпореждането е била подадена в срок жалба с Вх.№1012-08-495 от 26.09.2024 год. на ТП на НОИ – Кърджали, от Г. Х. А., чрез пълномощник – адв.С. М. от АК - [област] /л.16/. С Решение №2153-08-237 от 21.10.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали /л.8-л.10/, жалбата на Г. Х. А., подадена чрез пълномощника й - адв.С. М. от АК – [област], против Разпореждане №РП-3-08-01684477 от 04.09.2024 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена, като неоснователна. В акта са изложени мотиви, че началникът на сектор „Краткосрочни плащания“, отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ при ТП на НОИ – Кърджали, е поискал от началника на сектор „Контрол по разходите на държавното обществено осигуряване“ да бъде извършена проверка, която да установи, дали за периода от 15.07.2019 год. до 27.02.2022 год., лицето Г. Х. А. отговаря на определението за „регистриран земеделски стопанин“, на основание §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и че по този повод, на основание чл.108 от КСО, контролен орган в ТП на НОИ - Кърджали извършил проверка по разходите на ДОО, на самоосигуряващото се лице Г. Х. А., завършила с Констативен протокол №КВ-5-08-011381372 от 20.06.2023 година. В мотивите е изложен довод, че при проверката контролният орган при ТП на НОИ - Кърджали е приел, че жалбоподателката Г. А. не отговаря на определението за „регистриран земеделски стопанин“, съгласно §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, за периода 15.07.2019 год. до 27.02.2022 год., като въз основа на описаните констатации в Констативния протокол №КВ-5-08-011381372 от 20.06.2023 год. на контролния орган при ТП на НОИ - Кърджали, същият издал Задължителни предписания №ЗД-1-08-01381383 от 20.06.2023 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01381400 от 20.06.2023 год., с които предписал да се заличат данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, подавани с декларация обр.№1 „Данни за осигуреното лице“, за самоосигуряващото се лице Г. Х. А., [ЕГН], за периода от 15.07.2019 год. до 31.12.2021 год. и за периода от 01.01.2022 год. до 31.01.2022 год., с код за вид осигурен „13“ (за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители), да се коригира историята на осигуряването с дата на започване на дейност, считано от 28.02.2022 год., както и да се подадат коригиращи данни с декларация обр.1 за Г. Х. А., за периода м.02.2022 год. – м.03.2022 год. Отбелязано е, че задължителните предписания били обжалвани пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, който със свое Решение №2153-08-180 от 28.07.2023 год. отхвърлил жалбата и потвърдил задължителните предписания, като законосъобразни. Посочено е, че с Решение №394 от 04.12.2023 год., постановено по административно дело №340/2023 год. по описа на АдмС – Кърджали, е била отхвърлена жалбата на Г. А. против решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като е посочено също, че съдебното решение било обжалвано пред ВАС, но към настоящия момент нямало произнасяне. По-нататък в мотивите към решението се сочи, че на основание чл.114, ал.1 и 3 от КСО, ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали е постановил Разпореждане №РВ-3-08-01542210 от 19.02.2024 год., с което на Г. А. е вменено задължение за възстановяване на неоснователно получено парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 15.07.2020 год. до 12.03.2022 год., в размер на ••• лева, от които ••• лева главница и ••• лева дължима лихва, от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането, с мотив, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин по смисъла на КСО, поради което тя не е осигурено лице и не отговаря на условията на чл.48а и чл.52а от КСО, за отпускане на заявеното парично обезщетение. Изложен е довод, че издаденото разпореждане било обжалвано пред директора на ТП на НОИ, който с Решение №2153-08-68 от 01.04.2024 год. отхвърлил жалбата и потвърдил същото, като законосъобразно, както и че това решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали било обжалвано по реда на чл.118, ал.1 от КСО, пред АС – Кърджали, който с Решение №795 от 18.06.2024 год., постановено по административно дело №144/2024 год., отхвърлил жалбата на Г. А. против Решение №2153-08-68 от 01.04.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали. Отбелязано е, че съдебното решение било оспорено пред ВАС, но към настоящия момент производството не било приключило. В мотивите са цитирани разпоредбите на чл.114, ал.5 от КСО и чл.117а от КСО, в която връзка са въведени доводи, че жалбоподателката А. не е ангажирала доказателства, че е спряно изпълнението на разпореждането по реда на чл.117а, ал.2 от КСО и тъй като обжалването не спирало изпълнението, съгласно чл.117а, ал.1 от КСО, то оспореното разпореждане се явявало постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила, поради което и жалбата на Г. Х. А. е отхвърлена, като неоснователна. При така установената фактическа обстановка, по която, между впрочем, няма спор между страните и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„д” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл.92, ал.2 и чл.114, ал.3 и ал.4, и за прихващания по чл.114, ал.5, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. В случая, решението е издадено от З. Б. – [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали, на която, със Заповед №1015-08-23 от 02.02.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали /л.11/, т.2 от същата, на основание чл.29, т.1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, е възложено да изпълнява правомощията на директор на ТП на НОИ - Кърджали, предоставени по чл.29 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, в случай на едновременното отсъствие на директора на ТП на НОИ – Кърджали и С. П. – [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали, поради разрешен платен или неплатен отпуск, отпуск при временна неработоспособност, командировка, както и при друга възникнала неотложна необходимост. По делото е представена Заповед №31832 от 21.10.2024 год. на подуправителя на НОИ /л.13/, с която, на С. А. Я., на длъжност „директор на ТП на НОИ – Кърджали”, е разрешено ползването, съгласно чл.66 от ЗДСл във връзка с чл.169, ал.1 от КТ, на платен отпуск •••, в размер на 5 работни дни, считано от 21.10.2024 год. до 25.10.2024 год. включително. Представена е и Заповед №28787 от 24.09.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали /л.14/, с която, на С. С. П. – [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали, е разрешено ползването, съгласно чл.50, ал.2 от ЗДСл, на платен годишен отпуск за 2024 год., в размер на 6 работни дни, считано от 14.10.2024 год. до 21.10.2024 год. включително. От горното следва, че решението е издадено при условията на заместване, съгласно цитираната по-горе Заповед №1015-08-23 от 02.02.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали. Предвид това съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност. Следва да се посочи, че от компетентен орган е издадено и Разпореждане №РП-3-08-01684477 от 04.09.2024 год., а именно - от ръководител на контрола по разходите в ТП на НОИ – Кърджали, предвид нормата на чл.114, ал.5, изр.2/второ/ от КСО, съгласно което, прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Решението е издадено в посочения в чл.117, ал.3 от КСО едномесечен срок, като жалбата против разпореждането е постъпила в ТП на НОИ – Кърджали на 26.09.2024 год., а решението е издадено на 21.10.2024 год. Същото е издадено освен това, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2 от КСО. Издаденото решение, освен това, е връчено своевременно на адресата му по съответния ред, което е удостоверено с надлежни писмени доказателства. При това положение съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – град Кърджали е издадено без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, каквато голословно оплакване се съдържа в жалбата. По отношение материалната законосъобразност на оспорения административен акт, т.е. по отношение съответствието му с приложимите материалноправни норми на закона, съдът намира следното: Съгласно чл.114, ал.5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал.3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.110, ал.5, т.1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Съдът намира за безспорно установено по делото, че с Разпореждане №РВ-3-08-01542219 от 19.02.2024 год., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, на Г. Х. А. от [населено място], [община], [област], е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 15.07.2020 год. до 12.03.2022 год., в размер на ••• лева, от които: ••• лева – главница и ••• лева – дължими лихви от датата на неправомерно полученото обезщетение, до датата на издаване на разпореждането. Безспорно е и обстоятелството, че на жалбоподателката Г. Х. А. е отпуснато парично обезщетение при бременност и раждане, по чл.50 от КСО, за което лицето има изискуемо вземане от ДОО за месец 8/август/ 2024 год., в размер на ••• лева. Разпореждане №РВ-3-08-01542219 от 19.02.2024 год., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, с което на Г. А. е вменено задължение за възстановяване на неоснователно получено парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 15.07.2020 год. до 12.03.2022 год., в размер на ••• лева, е било надлежно връчено на жалбоподателката, чрез нейния съпруг, като същата се е възползвала от възможността за обжалване на акта по административен ред, като с Решение №2153-08-68 от 01.04.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата й е била отхвърлена, като неоснователна. Това решение също е било обжалвано по съдебен ред, пред АдмС – Кърджали, но с постановеното решение по образуваното по този повод дело, жалбата на Г. Х. А. е била отхвърлена, като неоснователна. Това съдебно решение, по жалба на Г. А., е било обжалвано и пред ВАС, като образуваното по този повод дело пред този съд към настоящия момент не е приключило. По делото не са въведени твърдения от страна на Г. Х. А. и не са представени доказателства, сумата, посочена в разпореждането да е била заплатена от жалбоподателката, респ. задължението да е било погасено. Независимо от по-горе изложеното следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.117а от КСО, обжалването на разпорежданията по чл.114 и чл.117, ал.1, т.2 от КСО не спира тяхното изпълнение. В ал.2 на нормата е предвидено, че изпълнението на разпорежданията по чл.114 и чл.117, ал.1, т.2, буква „в“ се спира по искане на задълженото лице, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите. С други думи, предварителното изпълнение на разпорежданията по чл.114 от КСО е допуснато императивно и безусловно, като то може да бъде спряно от административния орган само при условията на чл.117а, ал.2 от КСО. По делото липсват каквито и да са данни или дори твърдения, че в конкретния случай е било налице отправено искане за спиране на предварителното изпълнение на Разпореждане №РВ-3-08-01542219 от 19.02.2024 год., от страна на Г. Х. А.. В този смисъл, и директорът на ТП на НОИ – Кърджали не е обсъждал в мотивите към решението искане за спиране на предварителното изпълнение предвид това, че такова не е заявено пред органа. С оглед обстоятелството, че обжалването на разпореждането не спира изпълнението му, при липса на доброволно изпълнение, органът разполага с правомощието да пристъпи към прихващане на дължимите суми, каквото действие е осъществено и с оспореното в настоящето производство разпореждане, за прихващане на сумата, в размер на ••• лева. В тази връзка, съгласно чл.114, ал.5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал.3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.110, ал.5, т.1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване, като прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл.114, ал.5 от КСО за извършеното прихващане, с оглед наличието на две насрещни, еднородни, ликвидни и изискуеми задължения - недобросъвестно получена от жалбоподателката Г. Х. А. сума, установена по основание и размер с Разпореждане №РВ-3-08-01542219 от 19.02.2024 год. и вземане на Г. Х. А. от ДОО, произтичащо от парично обезщетение при бременност и раждане по чл.50 от КСО. Както вече бе посочено по-горе, към настоящия момент са налице данни, че Разпореждане №РВ-3-08-01542219 от 19.02.2024 год. не е влязло в законна сила, но това обстоятелство е ирелевантно, тъй като по силата на чл.117, ал.1 и чл.118а, ал.1 от КСО, същото подлежи на предварително изпълнение. С последните разпоредби е предвидено обжалването на разпорежданията по чл.114 и чл.117, ал.1, т.2 от КСО (каквито са и процесните разпореждания), както и на решенията, с които те са потвърдени, да не спира изпълнението им. В този смисъл, за издаването на разпореждане за прихващане по реда на чл.114, ал.5 от КСО, не е необходимо разпореждането за определяне на задълженията към ДОО да е влязло в сила. Правилно административният орган е определил и размера на сумата, която следва да бъде прихваната. В случая предмет на прихващане е изискуемото вземане на лицето от ДОО, представляващо парично обезщетение при бременност и раждане по чл.50 от КСО, което за месец 08.2024 год. е в размер на ••• лева. По аргумент от чл.114а, ал.1 от КСО, върху обезщетенията и помощите, изплащани по КСО, могат да се налагат запори или да се извършват удръжки, както и прихващания на суми по чл.114, ал.5 от КСО, само когато се касае за задължения към ДОО или за издръжка. Размерите на удръжките, които могат да се правят, са изрично посочени в чл.114а, ал.3 от КСО, но същите касаят единствено получаваните от лицето пенсии. Останалите обезщетения и помощи, изплащани по КСО, в т.ч. паричното обезщетение при бременност и раждане по чл.50 от КСО, са изключени от приложеното поле на разпоредбата, поради което в тези случаи, какъвто е и настоящият, за погасяване на установеното задължение към ДОО следва да бъде прихванато цялото вземане на лицето от ДОО за съответния месец – в случая за месец 08/август/ 2024 год., в размер на ••• лева. Съдът не споделя доводите на жалбоподателката А., че паричните обезщетения били получени от нея добросъвестно и това изключвало последващото им принудително изпълнение, чрез прихващане. В тази връзка следва да се отбележи, че прихващането по чл.114, ал.5 КСО представлява способ за принудително изпълнение, който е специален по отношение на общия ред на принудително изпълнение на публични вземания по ДОПК. Предмет на прихващането са вземания на ДОО, произтичащи както от недобросъвестно получени осигурителния плащания, така и от добросъвестно получени такива, в случаите по чл.114, ал.2 от КСО. В тази връзка, обстоятелството, дали лицето е действало добросъвестно при получаване на разпоредените за възстановяване парични обезщетения, е относимо при преценката на законосъобразността на административния акт, с който са определени сумите, подлежащи на възстановяване, т.е. това обстоятелство е относимо при преценка на законосъобразността на Разпореждане №РВ-3-08-01542219 от 19.02.2024 год., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали и не е предмет на настоящото производство, респ., това обстоятелство не следва да се обсъжда. Предвид всичко изложено дотук, съдът намира, че анализът на приобщените по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, включително горепосочените разпоредби, обосноват извод и за материална законосъобразност на оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали. При така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че жалбата, подадена от Г. Х. А., с постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], се явява неоснователна, като при съобразяване на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби, като при това положение същото се явява издадено в съответствие и с целта на закона, т.е. по отношение на него не е налице което и да е от отменителните основания по чл.146 от АПК. Предвид горното, с решението по настоящото дело подадената срещу това решение жалба от Г. Х. А., с постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора по настоящото дело и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/НЗПП/, в полза на ТП на НОИ - Кърджали следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в минимално предвидения в чл.24 от НЗПП размер от 100.00 /сто/ лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд