Решение № 656 от 19.5.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 294/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите-София (РДГ-София) срещу решение № 44 от 29.12.2025 год., постановено по н.а.х.д. № 148/2024 год. по описа на РС Своге. Решението се оспорва като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е приел за недоказано авторството на нарушението и периода на извършването му. Твърди се, че Протоколът за приемане и предаване на охранителен участък от 29.01.2024 год. представлява официален удостоверителен документ, който не може да бъде оборен единствено с показанията на свидетел, участвал при съставянето му. Излагат се доводи, че нарушението е безспорно установено чрез извършените теренни проверки и че процесният горски път е изграден в охранителния участък, поверен на наказаното лице. Оспорват се и мотивите на съда относно липсата на щети за ТП ДГС Своге и последващото включване на пътя в технологичен план, като се поддържа, че тези обстоятелства са ирелевантни към административнонаказателната отговорност на наказаното лице. По изложените съображения се моли за отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което процесното НП да бъде потвърдено. В зависимост от изхода на спора прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В о.с.з. касационният жалбоподател се представлява от гл. юрисконсулт Сариев, който поддържа жалбата на заявените основания. Ответникът по касационната жалба-М. П. М. в постъпили по делото писмени бележки и становище чрез адв. Вълканов оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на РС Своге да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Твърди се, че при приемането и предаването на охранителния участък не е извършван пълен обход, а само частичен такъв, поради което Протоколът от 29.01.2024 год. не установява категорично липсата на нарушение към тази дата. Поддържа се още, че изграждането на път с дължина над километър предполага по-продължителен период от време от посочения такъв в АУАН и НП. Навеждат се и доводи, че на ответника по касационната жалба не са били възложени задължения за охрана подотделите в землището на [населено място], описани в наказателното постановление. Претендират се разноски за касационната инстанция. В о.с.з. ответникът не се явява и не се представлява. Софийска окръжна прокуратура, редовно уведомена, не прави искане за встъпване в процеса. Административен съд София-област, IV-ти касационен състав, след като съобрази данните по делото и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция решение РС Своге е отменил като незаконосъобразно НП № 167 от 13.11.2024 год. на директора на РДГ-София, с което на М. П. М., в качеството му на лице по чл. 188, ал. 1, т. 1 от ЗГ за нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1, пр. 1 във вр. с чл. 190, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 188, ал. 1, т. 1 от ЗГ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лв. За да постанови този правен резултат, въззивният съд е приел за установено, че жалбоподателят работи като „горски стражар“ в ТП ДГС Своге и му е бил възложен охранителен участък, включващ ОУ Церецел и ОУ Реброво/Томпсън. Прието е, че в периода от 22.01.2024 год. до 26.01.2024 год. Мерджанов е ползвал платен годишен отпуск, като охранителният участък е бил предаден на друг горски стражар с протокол от 19.01.2024 год., а на 29.01.2024 год. му е бил върнат с протокол, в който е отразено, че не се констатират нарушения по Закона за горите. На 31.01.2024 год. при проверка от служители на ИАГ е установено изграждането на временен извозен горски път, а при последваща проверка от служители на РДГ-София е констатирано, че пътят преминава през държавна горска територия и при изграждането му е унищожена горскодървесна растителност без издадени позволителни за сеч. Въз основа на тези констатации на жалбоподателя е съставен АУАН, а впоследствие му е издадено процесното НП. РС Своге е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, годни да обосноват отмяната на последното само на това основание. Досежно материалната законосъобразност на НП решаващият съд е счел, че не е доказано по безспорен начин авторството на нарушението. Изложени са съображения, че Протоколът за приемане и предаване на охранителния участък от 29.01.2024 год. не установява категорично, че към тази дата процесният път не е бил изграден, тъй като свидетелските показания сочат практика при предаването на участъците да не се извършва цялостен обход, а само частичен. Прието е още, че по делото липсват доказателства кога точно в периода от 23.01.2024 год. до 31.01.2024 год. е изграден пътят, а с оглед обема на извършените дейности е правдоподобно изграждането му да е продължило повече от един или два дни. Съдът е обсъдил и обстоятелството, че впоследствие е било предвидено извеждане на принудителна сеч в процесните подотдели и че дървесината е била реализирана от ТП ДГС Своге. Мотивиран така, РС Своге е отменил наказателното постановление. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Това е така по следните съображения: Настоящият касационен състав не споделя изводите на въззивния съд за недоказаност на санкционираното нарушение. Между страните няма спор, че към процесния период ответникът по касационната жалба е лицето, комуто е възложено опазването на спорния охранителен участък, включително подотделите, в които е констатирано изграждането на временния извозен горски път. В нарушение на правилата на процесуалния закон въззивният съд е приел, че Протоколът за приемане и предаване на охранителния участък от 29.01.2024 год. не може да бъде ценен като доказателство относно липсата на нарушения към момента на приемане/предаване на участъка. Същият представлява официален удостоверителен документ, съставен от длъжностни лица в кръга на службата им, като удостоверените в него обстоятелства се ползват с материална доказателствена сила до доказване на противното. Само на базата на декларативните по своята същност и лишени от конкретика свидетелски показания, че съществува практика при горските стражари да не се извършва пълен обход на всички подотдели, не може да се приеме, че е оборена удостоверителната сила на документа. Наред с изложеното, последното би означавало наказаното лице да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Несъответен на доказателствата по делото е и изводът на РС Своге, че не е установено кога е изграден процесният път. Данните по преписката сочат, че нарушението е констатирано непосредствено след връщането на участъка на Мерджанов, като липсват доказателства към по-ранен момент такова увреждане да е съществувало. Следователно, обоснован е изводът на административнонаказващия орган за извършване на нарушението в периода от 29.01.2024 до 31.01.2024 год., в който наказаното лице е следвало да изпълнява служебните си задължения по опазване на поверените му горски територии. Следва да се отбележи, че административнонаказателната отговорност на лицата по чл. 188, ал. 1 от ЗГ не е обусловена от установяване на точния момент на физическото извършване на дейностите, а от неизпълнение на задълженията за опазване на поверените горски територии, което в случая е несъмнено установено за процесния период, а именно - в поверения на Мерджанов участък е изграден временен извозен път без необходимите разрешителни и при унищожаване на горскодървесна растителност. Последното обосновава законосъобразното ангажиране на административнонаказателната му отговорност за нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1, пр. 1 във вр. с чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ. Неправилно районният съд е обсъждал и обстоятелствата относно последващото включване на пътя в технологичен план и реализирането на дървесината от ТП ДГС Своге. Тези факти са ирелевантни към предмета на спора, а именно осъществено ли е санкционираното административно нарушение и не изключват задължението на наказаното лице за опазване на горските територии. Решението на РС Своге следва да се отмени и да се постанови ново по съществото на спора, с което процесното наказателно постановление бъде потвърдено. При този изход от правния спор в полза касационния жалбоподател се дължат разноски, но такива не са претендирани, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд София-област, IV-ти касационен състав,