Решение № 7982 от 1.7.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1248/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 от ДОПК вр. чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на „••••••“ ЕООД, представлявано от управителя С. И. М., подадена чрез адв. М. М. Т. срещу Ревизионен акт № Р-16001624003621-091-001 от 05.03.2025г., издаден от П. Х. К. – началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията, и Т. П. К. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 150 от 16.05.2025 г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, с който за ревизирания период 01.01.2019 г. – 31.12.2023 г. са установени задължения за ДДС в размер на 40 475,36 лв. – главница и лихви за просрочие в размер на 18 077,46 лв., както и задължения за корпоративен данък в размер на 20 081,69 лв. – главница и лихви за просрочие в размер на 7 085,60 лв., или общо в размер на 85 720,11 лв. С жалбата се иска отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен, неправилен и необоснован – постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че процесните кредитни известия са издадени при наличие на предпоставките на чл. 115 ЗДДС, като част от тях са издадени за коригиране на погрешно съставени документи, а друга част – вследствие разваляне на договора за СМР от 19.05.2016 г. Поддържа се, че органите по приходите неправилно са приели липса на основание за издаването им и незаконосъобразно са извършили корекции по ЗДДС и ЗКПО, без да обсъдят всички относими доказателства и възражения на дружеството. Претендират се съдебни разноски съгласно представен списък. Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. Д., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваният ревизионен акт – потвърден като правилен и законосъобразен. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд - Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001624003621-020-001/22.07.2024 г., издадена от П. Х. К., на длъжност началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, връчена по електронен път на 26.07.2024 г., е възложено извършването на ревизия на „•••••“ ЕООД, [ЕИК], за установяване на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г. и задължения по Закона за данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г. Ревизията е възложена на екип от органи по приходите: Т. П. К. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, и А. Г. З. – старши инспектор по приходите. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001624003621-020-002/22.10.2024 г., връчена по електронен път на 23.10.2024 г., срокът за извършване на ревизията е продължен до 28.11.2024 г. С последваща Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001624003621-020-003/25.11.2024 г., връчена по електронен път на 03.12.2024 г., срокът за приключване на ревизията е продължен до 23.12.2024 г. В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р-16001624003621-092-001/06.01.2025 г., въз основа на който е издаден оспореният в настоящото производство Ревизионен акт № Р-16001624003621-091-001/05.03.2025 г. Същият е бил обжалван по административен ред, като с Решение № 150/16.05.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП е потвърден в обжалваната част. В хода на ревизионното производство е установено, че основната дейност на ревизираното дружество е свързана с техническо обслужване и ремонт на автомобили, както и с извършване на услуги по изграждане на звукоизолации, видео стени, озвучаване, ефектно осветление и други мултимедийни решения. Установено е още, че през ревизирания период дружеството е извършвало сделки със свързано лице – „•••••“ ООД, като органите по приходите са приели, че двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, доколкото С. И. М. е собственик и управител на ревизираното дружество и съдружник в „••••••“ ООД. Предмет на разглеждане по настоящото дело са установените с ревизионния акт допълнителни задължения за данък върху добавената стойност и корпоративен данък, произтичащи от непризнаването от органите по приходите на издадени от „••••••“ ЕООД кредитни известия към „•••••“ ООД и от извършеното във връзка с това преобразуване на счетоводния финансов резултат за съответните данъчни периоди. От констатациите в ревизионния доклад е видно, че органите по приходите са приели, че през данъчния период 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. „••••••“ ЕООД неправилно е намалило счетоводния си финансов резултат чрез осчетоводяване на кредитно известие № 0600000060/20.08.2019 г., издадено към „•••••• ООД на стойност 26 258,78 лв. с предмет „неосъществена сделка“. Според ревизиращите органи доставките по първоначално издадените фактури за извършени СМР са били реално осъществени, като това се установявало от представените документи и извършените проверки на място. Прието е, че последващото издаване на кредитното известие не е било основано на хипотезите на чл. 115, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС, тъй като не е налице нито намаление на данъчната основа, нито разваляне или липса на доставка. На това основание органите по приходите са приели, че сумата по кредитното известие неправомерно е намалила финансовия резултат на дружеството за 2019 г., поради което на основание чл. 78 от ЗКПО счетоводният финансов резултат е увеличен с 26 258,78 лв. Освен това не е признат за данъчни цели разход в размер на 6,06 лв., осчетоводен по фактура № 0250005117/05.04.2019 г., издадена от „••••••“ ЕООД, поради липса на документална обоснованост по смисъла на чл. 10, ал. 1 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО. В резултат на извършените преобразувания органите по приходите са приели, че данъчната печалба за 2019 г. следва да бъде увеличена от декларираните 51 300,07 лв. на 77 564,91 лв., а дължимият корпоративен данък – от 5 130,01 лв. на 7 756,49 лв. Установено е допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 2 626,48 лв. и лихви в размер на 1 365,55 лв. По отношение на данъчния период 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. органите по приходите са установили, че по дебита на сметка 703 „Приходи от услуги“ са осчетоводени кредитно известие № 0700000179/28.07.2020 г. на стойност 20 440,90 лв. и кредитно известие № 0700000180/28.07.2020 г. на стойност 9 309,20 лв., издадени на „•••••• ООД с основание „неосъществена сделка“, като по този начин счетоводният финансов резултат на дружеството е бил намален с общо 29 750,10 лв. Прието е, че фактурираните строително-монтажни работи са били реално извършени, което се установявало от представените документи и извършените проверки на място, а липсата на плащане от страна на получателя не представлява основание за издаване на кредитни известия по смисъла на чл. 115, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС. Органите по приходите са приели, че кредитните известия са издадени при липса на законово основание, тъй като не е налице намаление на данъчната основа или липса на доставка, а доставките са били реално извършени и данъчният кредит по тях не е бил коригиран от получателя. На основание чл. 78 от ЗКПО счетоводният финансов резултат е увеличен със сумата 29 750,17 лв., представляваща непризнати за данъчни цели приходи и разходи, неотчетени съобразно изискванията на нормативен акт. Допълнително не са признати за данъчни цели разходи в размер на 414,20 лв., приети за недокументално обосновани. В резултат на извършеното преобразуване е определен допълнителен корпоративен данък за 2020 г. в размер на 3 016,43 лв. и лихви за просрочие в размер на 1262,44 лв.. За данъчния период 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. органите по приходите са установили, че по дебита на сметка 703 „Приходи от услуги“ са осчетоводени тринадесет кредитни известия, издадени на „••••••“ ООД с предмет „неосъществена сделка“, а именно: КИ № 0700000235/01.06.2021 г. на стойност 38 173,50 лв., КИ № 0700000236/04.06.2021 г. на стойност 15 410,60 лв., КИ № 0700000238/10.06.2021 г. на стойност 16 291,10 лв., КИ № 0700000239/18.06.2021 г. на стойност 16 143,00 лв., КИ № 0700000240/18.06.2021 г. на стойност 6 881,00 лв., КИ № 0700000242/28.06.2021 г. на стойност 26 258,80 лв., КИ № 0700000243/05.07.2021 г. на стойност 10 329,80 лв., КИ № 0700000245/09.07.2021 г. на стойност 10 103,50 лв., КИ № 0700000246/09.07.2021 г. на стойност 6 371,18 лв., КИ № 0700000250/21.07.2021 г. на стойност 8 337,63 лв., КИ № 0700000251/26.07.2021 г. на стойност 4 631,77 лв., КИ № 0700000252/26.07.2021 г. на стойност 6 245,10 лв. и КИ № 0700000253/26.07.2021 г. на стойност 4 920,00 лв. Прието е, че чрез осчетоводяването им счетоводният финансов резултат на дружеството за 2021 г. е бил намален с общо 170 096,78 лв. Органите по приходите са приели, че строително-монтажните работи, за които са били издадени първоначалните фактури, са реално извършени и удостоверени с приемо-предавателни документи, като това се потвърждавало и от извършените проверки на обекта. Според ревизиращия екип неплащането на възнаграждението от страна на възложителя не представлява основание за издаване на кредитни известия по смисъла на чл. 115, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС, доколкото не е налице намаление на данъчната основа или липса на доставка. Прието е, че кредитните известия са издадени при липса на законово основание и не пораждат данъчни последици. На основание чл. 78 от ЗКПО счетоводният финансов резултат е увеличен със сумата от 170 096,78 лв., а на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не са признати и документално необосновани разходи в размер на 104,58 лв. В резултат на извършеното преобразуване е установена данъчна печалба в размер на 227 443,85 лв. и корпоративен данък в размер на 22 744,38 лв., като разликата над декларирания и внесен корпоративен данък е определена на 17 020,13 лв., ведно със законни лихви в размер на 5 397,47 лв. до датата на ревизионния доклад. За данъчния период 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. органите по приходите са установили, че по дебита на сметка 601 „Разходи за материали“ са осчетоводени разходи по фактури, издадени на други данъчнозадължени лица – „•••••“ ЕООД и „•••••“ ЕООД. Прието е, че тези разходи не са документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО и на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО не следва да бъдат признати за данъчни цели. В резултат на извършената корекция непризнатите разходи по чл. 26, т. 1 и т. 2 ЗКПО са увеличени от декларираните 503,71 лв. на 739,20 лв., а данъчната печалба е определена в размер на 83 250,74 лв. вместо декларираните 83 015,25 лв. Установена е разлика в корпоративния данък в размер на 23,54 лв., ведно със законните лихви, съгласно чл. 9 от ЗКПО в размер на 4,91 лева за периода 01.07.2023 – 06.01.2025 г. За данъчния период 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. органите по приходите са установили, че по дебита на сметка 601 „Разходи за материали“ са осчетоводени разходи по фактури, издадени на друго данъчнозадължено лице – „••••••“ ЕООД. Прието е, че тези разходи не са документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО и на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО не следва да бъдат признати за данъчни цели. В резултат на извършената проверка непризнатите разходи по чл. 26, т. 1 и т. 2 ЗКПО са увеличени от декларираните 12 069,91 лв. на 12 279,85 лв., като е отчетено увеличение със сумата от 209,94 лв., представляваща разходи по фактури, издадени на друго лице. Вследствие на това данъчната печалба е определена в размер на 78 422,51 лв. вместо декларираните 78 212,57 лв., а годишният корпоративен данък е определен на 7 842,25 лв. вместо декларираните 7 821,26 лв. Установена е разлика в корпоративния данък в размер на 20,99 лв., ведно със законните лихви, съгласно чл. 9 от ЗКПО в размер на 1,51 лв. за периода 01.07.2024 г. – 06.01.2025 г. От констатациите в ревизионния доклад е видно, че органите по приходите са приели, че през ревизираните периоди „••••••“ ЕООД е декларирало извършени облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната, подлежащи на облагане със ставка 20 %. Установено е, че дружеството е издавало данъчни документи по чл. 112 от ЗДДС и е начислявало данък в съответствие с чл. 67 и чл. 66 от закона. В ревизионния доклад е посочено, че предмет на извършваните доставки са монтаж на вътрешни звукоизолации на заведения, изграждане на видео стени, звуково озвучаване, ефектно осветление, мултимедийни решения и други дейности, свързани с основната дейност на дружеството, както и ремонтни услуги, извършвани в стопанисвания от дружеството автосервиз. Органите по приходите са приели, че в хода на ревизията са били представени договори, фактури и съпътстващи документи с различни контрагенти, удостоверяващи реалното извършване на доставките и услугите. Установено е още, че декларираните приходи по годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за отделните ревизирани периоди съответстват на данъчните основи на декларираните доставки по справките-декларации по ЗДДС. От констатациите в ревизионния доклад е видно също, че органите по приходите са приели, че през данъчни периоди м.08.2019 г. и м.04.2022 г. „•••••“ ЕООД е декларирало вътреобщностни доставки на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС с нулева ставка на данъка по чл. 53, ал. 1 от закона към контрагенти, регистрирани за целите на ДДС във Франция и Румъния. Установено е, че предмет на доставките са били високоговорител, мини цифров миксер усилвател и сценично осветление, документирани с фактура № 0500000870/14.08.2019 г. към „•••••••“ – Франция, на стойност 1 508,04 лв., и фактура № 0500001059/19.04.2022 г. към „•••••••L“ – Румъния, на стойност 1 388,64 лв. Органите по приходите са извършили проверка в системата VIES и са приели, че идентификационните номера по ДДС на контрагентите са били валидни към релевантните периоди. Прието е още, че дружеството е разполагало с документите по чл. 45 от ППЗДДС, удостоверяващи извършването на вътреобщностните доставки, както и че за същите са били подадени VIES-декларации. От констатациите в ревизионния доклад е видно, че органите по приходите са приели, че „••••••“ ЕООД е извършвало строително-монтажни работи и услуги по договори с „••••••“ ООД, свързани основно с изграждане на шумоизолации, таванни и стенни конструкции, акустични облицовки, ефектно осветление и други дейности по обект – нощен клуб, находящ се в гр. София, [улица]. В хода на ревизията от дружеството са били изискани множество документи, включително договори, протоколи за извършени СМР, количествено-стойностни сметки, счетоводни регистри, банкови извлечения, документи за разплащане, транспортни документи, както и документи относно издадените кредитни известия към „••••••“ ООД. Органите по приходите са установили, че от страна на „••••••“ ЕООД са били представени копия на фактури и кредитни известия, както и двустранно подписани протоколи и описи за извършени СМР с подробно описание на вложените материали, видове дейности, количества, единични цени и стойности. В представените писмени обяснения управителят на дружеството е посочил, че кредитните известия са издадени поради неизвършено плащане от страна на получателя „••••••“ ООД. От констатациите в ревизионния доклад е видно още, че органите по приходите са приели, че самите строително-монтажни работи са били реално извършени, като за тях са били съставени множество протоколи и актове за отделни етапи от изпълнението на обекта. В ревизионния доклад подробно са описани дейности по изграждане на шумоизолационни обшивки на стени, тавани, коридори и стълбища, монтаж на акустични мембрани, гипсокартонени конструкции, каменна вата, антивибрационни елементи и декоративни акустични плоскости, извършвани в периода 2016 г. – 2017 г. по договор № 107/19.05.2016 г. между „••••••“ ООД като възложител и „•••••• ЕООД като изпълнител. Органите по приходите са извършили и насрещна проверка на „••••••“ ООД, при която са били изискани документи относно собствеността и ползването на обекта, степента на завършеност на строително-монтажните работи, лицата, участвали в изпълнението им, счетоводното отразяване на фактурите и начина на разплащане. В ревизионния доклад е посочено, че в законоустановения срок и към приключване на проверката от страна на „••••••“ ООД не са били представени изисканите документи и обяснения. От събраните в хода на ревизионното производство доказателства органите по приходите са приели, че между „•••••••“ ООД, в качеството му на възложител, и „••••••• 66“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, е бил сключен Договор за СМР № 107/19.05.2016 г., с предмет извършване на акустична шумоизолационна обшивка на стени и тавани на обект – нощен клуб, находящ се в гр. София, [улица]. Съгласно клаузите на договора, изпълнителят е следвало със свои материали, техника и работна сила да извърши договорените строително-монтажни работи, а възложителят да заплати стойността на извършените дейности след приемането им с протоколи и издадени фактури. В ревизионния доклад е разгледан сключеният между страните договор за СМР, като са обсъдени неговият предмет, правата и задълженията на страните и редът за приемане на извършените строително-монтажни работи. Приемането на извършените СМР е следвало да се удостоверява с двустранно подписани протоколи, съдържащи описание на извършените дейности, вложените материали, количествата и стойността на работата. В договора е предвидена и възможност възложителят да прекрати договора, като заплати извършените до момента работи, както и възможност за разваляне при неизпълнение. Органите по приходите са присъединили към ревизионното производство доказателства от предходна проверка на „••••••“ ООД, приключила с Протокол № П-22220217108623-004-001/30.06.2017 г., извършена във връзка с искане за възстановяване на ДДС. В рамките на тази проверка „••••••“ ООД е представило договор за СМР, актове, протоколи и фактури, издадени от „••••••“ ЕООД за извършени строително-монтажни работи на процесния обект. Представени са били протоколи и актове за извършени шумоизолационни обшивки, таванни и стенни конструкции, както и съответните фактури, по които „••••••“ ООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 69, ал. 1 ЗДДС. От констатациите в ревизионния доклад е видно, че за периода от 12.09.2016 г. до 10.02.2020 г. „••••••“ ЕООД е издало общо 28 броя фактури към „••••••“ ООД, от които 16 броя за извършени строително-монтажни работи по договора от 19.05.2016 г. и 12 броя за доставки на различни материали и оборудване. Общата стойност на издадените фактури е в размер на 301 968,50 лева, а начисленият ДДС възлиза на 50 328,09 лева. Прието е, че ••••••“ ООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по всички фактури, като същите са били надлежно отразени в дневниците за покупки. В ревизионния доклад е посочено, че извършените СМР са били удостоверени с двустранно подписани протоколи и описи, съдържащи подробна информация за вида на строително-монтажните работи, количествата, единичните цени, вложените материали и стойността на всяка извършена дейност. Органите по приходите са приели, че тези документи удостоверяват реално извършени доставки на услуги и материали, изпълнени от „•••••“ ЕООД в полза на „••••••“ ООД. При ревизията е установено още, че на 08.12.2019 г. е била извършена оперативна проверка на дискотеката, находяща се в гр. София, [улица], документирана с Протокол за извършена проверка № 0035504/08.12.2019 г., при която е констатирано, че обектът функционира като действаща дискотека с приключили строително-монтажни работи, което според ревизиращия екип потвърждава реалното изпълнение на договорените СМР. От доказателствата по делото се установява още, че през 2021 г. „•••••“ ЕООД е отправило нотариална покана до „•••••“ ООД, с която е изискало заплащане на сумата от 204 116,00 лева с ДДС по издадени фактури за извършени строително-монтажни работи. В нотариалната покана е посочено, че при неплащане в предоставения срок договорът ще се счита за развален, ще бъдат издадени кредитни известия по всички фактури и ще бъде извършен демонтаж на обшивките и материалите, които ще останат собственост на „••••••“ ЕООД. В хода на ревизията е била извършена и насрещна проверка на „•••••• ООД, при която дружеството не е било открито на декларирания адрес, а изпратените искания за представяне на документи са останали без отговор. Органите по приходите са констатирали, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на основание чл. 176 ЗДДС и към момента на проверката е без действащ управител. Независимо от това ревизиращият екип е приел, че липсата на съдействие от страна на „••••••“ ООД не опровергава извода за реално извършени строително-монтажни работи, доколкото съществуват подписани протоколи, счетоводни записвания, издадени фактури и данни за упражнен данъчен кредит. От констатациите в ревизионния доклад е видно още, че органите по приходите са приели, че чрез издаването и отразяването на процесните кредитни известия „•••••••“ ЕООД е намалило неправомерно размера на дължимия данък върху добавената стойност за съответните данъчни периоди. Установено е, че кредитните известия са били включени в дневниците за продажби и справките-декларации по ЗДДС на дружеството, с което е намалена общата данъчна основа и начисленият ДДС по вече фактурирани и приети строително-монтажни работи. В ревизионния доклад е прието, че първото кредитно известие е било издадено през м.08.2019 г. – КИ № 0600000060/20.08.2019 г. с данъчна основа 26 258,80 лв. и ДДС 5 251,76 лв., издадено към фактура № 0600000013/17.01.2017 г. за извършени СМР по договора от 19.05.2016 г., като чрез включването му в дневниците за продажби задължението по ЗДДС за 2019 г. е било намалено с 5 251,76 лв. ДДС. За данъчния период 2020 г. е установено, че дружеството е издало две кредитни известия с обща данъчна основа 29 750,07 лв. и ДДС 5 950,01 лв., с които е намалило задължението си по ЗДДС за м.07.2020 г. с 5 950,01 лв. През м.06 и м.07.2021 г. са били издадени и 13 броя кредитни известия към фактури за извършени СМР, с които е бил намален начисленият ДДС за м.06.2021 г. с 23 831,59 лв. и за м.07.2021 г. с 10 187,75 лв. Като основание за издаването на кредитните известия е било посочено „неосъществена сделка“ и „върнати материали, съгласно договор от 19.05.2016 г.“. Органите по приходите са приели, че кредитните известия са издадени при липса на предпоставките по чл. 115, ал. 1 и ал. 3 ЗДДС, тъй като строително-монтажните работи са били реално извършени и удостоверени с двустранно подписани протоколи, а е налице единствено неизпълнение на задължението за плащане от страна на получателя, но не и разваляне на доставките. В ревизионния доклад е посочено още, че част от кредитните известия са били издадени няколко години след издаването на съответните фактури. Прието е, че издадените кредитни известия са без основание по смисъла на чл. 115, ал. 1 и ал. 3 ЗДДС, тъй като не е налице нито намаление на данъчната основа, нито липса на доставка. Поради това ревизиращият екип е приел, че чрез процесните кредитни известия „•••••••“ ЕООД неправомерно е намалило размера на дължимия ДДС за ревизираните периоди. След съставянето на Ревизионен доклад № Р-16001624003621-092-001/06.01.2025 г., органите по приходите при ТД на НАП – Пловдив са издали Ревизионен акт № Р-16001624003621-091-001/05.03.2025 г., с който на „••••••“ ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък и данък върху добавената стойност за периода 2019 – 2023 г. В хода на административното производство част от констатациите, съдържащи се в ревизионния доклад, са били ревизирани. По отношение на кредитно известие № 0600000060/20.08.2019 г., издадено към фактура № 0600000013/17.01.2017 г., органите по приходите са приели, че е налице счетоводна грешка, коригирана чрез последващо издаване на фактура № 0600000061, поради което не следва да се извършва увеличение на финансовия резултат за 2019 г. със сумата 26 258,78 лв., както и не следва да се коригира начисленият ДДС за данъчен период м.08.2019 г. със сумата 5 251,76 лв. В резултат на това предложените с ревизионния доклад допълнителни задължения за корпоративен данък за 2019 г. в размер на 2 626,48 лв. и лихви в размер на 1 365,55 лв., както и задължения по ЗДДС за данъчен период м.08.2019 г. в размер на 5 251,76 лв. и лихви в размер на 3 153,57 лв., не са намерили отражение в окончателния ревизионен акт. В ревизионния акт е прието, че дружеството неправомерно е издало останалите процесни кредитни известия към „•••••• ООД, с които е намалило както дължимия ДДС, така и счетоводния си финансов резултат. Органите по приходите са приели, че фактурираните строително-монтажни работи и доставки са реално извършени, като това се установява от събраните по ревизията доказателства – договори, актове обр. 19, описи, приемо-предавателни документи, счетоводни записвания и извършени проверки на място. Според ревизиращия екип липсата на плащане от страна на „••••••“ ООД не представлява основание за издаване на кредитни известия по смисъла на чл. 115 ЗДДС, тъй като не е налице отпадане на доставките, намаление на данъчната основа или валидно разваляне на договора. Прието е, че кредитните известия, издадени през 2020 г. и 2021 г., са издадени без наличие на предпоставките по чл. 115, ал. 1 и ал. 3 ЗДДС, тъй като не е налице нито намаление на данъчната основа, нито липса на доставка. В тази връзка органите по приходите са увеличили финансовия резултат на дружеството по реда на чл. 78 ЗКПО за 2020 г. и 2021 г., като са приели, че неправомерно са сторнирани вече отчетени приходи от реално извършени СМР и доставки, и са извършили съответните корекции на задълженията по ЗДДС. С ревизионния акт са установени допълнителни задължения общо в размер на ДДС – главница 40 475,36 лв. и лихви 18 077,46 лв., както и корпоративен данък – главница 20 081,69 лв. и лихви 7 085,60 лв. Ревизионният акт е бил обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП. По жалбата е постановено Решение № 150/16.05.2025 г., с което ревизионният акт е потвърден в обжалваната част. В решението на директора на ОДОП – Пловдив са разгледани подробно възраженията на дружеството, включително твърденията, че част от кредитните известия са били издадени поради допусната счетоводна грешка, а друга част – вследствие разваляне на договора от 19.05.2016 г. между „•••••••“ ЕООД и „••••••“ ООД. Обсъдени са представените от дружеството нотариална покана, твърденията за демонтаж и връщане на материали, както и данните за последващото им осчетоводяване и реализация. Административният орган е приел, че тези обстоятелства не променят извода, че доставките са били реално извършени и правилно отчетени през съответните данъчни периоди. Посочено е, че последващото неизпълнение на задължението за плащане от страна на получателя не води автоматично до отпадане на доставката и не обосновава издаването на кредитни известия по чл.115 ЗДДС. В решението е прието още, че представените нотариална покана, твърдения за разваляне на договора и данни за демонтаж на материали не установяват по безспорен начин настъпило валидно разваляне на всички процесни сделки, нито отпадане на вече извършените доставки. Посочено е също, че по част от фактурите получателят е ползвал данъчен кредит, който не е бил коригиран. Поради това директорът на ОДОП – Пловдив е потвърдил констатациите на ревизиращите органи, че процесните кредитни известия не пораждат действие по чл. 115 ЗДДС, а извършеното намаляване на финансовия резултат правилно е коригирано по реда на чл.78 ЗКПО. По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице д-р К. П.. Експертизата е допусната по искане на жалбоподателя с оглед проверка на счетоводното отразяване на издадените към „••••••“ ООД фактури и кредитни известия, датите на осчетоводяването им, отразяването им в дневниците по ЗДДС, както и влиянието им върху данъчната основа, начисления ДДС, финансовия резултат и корпоративния данък. Вещото лице е установило, че процесните кредитни известия са издадени към конкретни фактури, както следва: КИ № 0600000060/20.08.2019 г. към фактура № 0600000013/17.01.2017 г. с данъчна основа 26 258,78 лв. и ДДС 5 251,76 лв.; КИ № 0700000179/28.07.2020 г. към фактура № 0700000140/21.01.2020 г. с данъчна основа 20 440,87 лв. и ДДС 4 099,17 лв.; КИ № 0700000180/28.07.2020 г. към фактура № 0500000943/10.02.2020 г. с данъчна основа 9 309,20 лв. и ДДС 1 861,84 лв.; както и КИ № 0700000242/28.06.2021 г. към фактура № 0600000061/26.08.2019 г. с данъчна основа 26 258,78 лв. и ДДС 5 251,76 лв. В заключението е посочено, че продажбите по фактурите са били счетоводно отразени по сметка 411 „Клиенти“, в кореспонденция със сметки 702 „Приходи от основна дейност“, 703 „Приходи от услуги“ и 4532 „Начислен ДДС“. Приходите са били отчетени за съответните периоди, а ДДС е начисляван и включван в справките-декларации за съответните месечни данъчни периоди. Кредитните известия са били осчетоводени с отрицателен знак в периода на издаването им и са включени в дневниците за продажби за съответните данъчни периоди. Вещото лице е установило, че по отношение на КИ № 0600000060/20.08.2019 г. не е налице реално намаляване на данъчната основа и начисления ДДС, тъй като през същия данъчен период – м.08.2019 г., е издадена фактура № 0600000061/26.08.2019 г. за същата данъчна основа и същия размер на ДДС. По отношение на КИ № 0700000179/28.07.2020 г. и КИ № 0700000180/28.07.2020 г. вещото лице е посочило, че същите са издадени към погрешно съставени фактури, като фактурите и кредитните известия са били осчетоводени и отразени в дневниците по ЗДДС, поради което и в този случай не е налице реално намаляване на данъчната основа и начисления ДДС. По отношение на кредитните известия, издадени през 2021 г., вещото лице е установило, че общо са издадени 13 кредитни известия на стойност 170 096,66 лв. и ДДС 34 019,34 лв., отразени в дневниците за продажби за м.06.2021 г. и м.07.2021 г. Същите са издадени към фактури от периода 2016 г. – 2020 г. с посочено основание разваляне на договора с „•••••••“ ООД поради неплащане. Вещото лице е посочило, че въпросът дали развалянето на договора представлява основание по чл. 115 ЗДДС е правен и следва да бъде преценен от съда. Експертизата е установила още, че връщането на материали, обшивки и оборудване е документирано със стокова разписка от 01.08.2021 г. за приемане-предаване на материални запаси на обща стойност 45 251,60 лв. Вещото лице е посочило, че тези материали са заведени счетоводно по сметка 303 „Материали втора употреба“, в кореспонденция със сметка 709 „Приходи от други продажби“, като материалите са описани по вид, количество и стойност. В заключението е посочено също, че счетоводството на дружеството е водено чрез двустранно счетоводно записване, с използване на счетоводен софтуер, синтетични и аналитични сметки, като стопанските операции са отразявани хронологично в счетоводните регистри. Според вещото лице са налице първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри, дневници по ЗДДС и справки-декларации, а счетоводните приходи и разходи са обосновани с наличните първични счетоводни документи. При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна: Предвид изложеното съдът намира, че жалбата до съда, като подадена против подлежащ на съдебно оспорване акт, след надлежно изчерпан административен ред, в предвидения за това законоустановен срок и от лице имащо правен интерес, се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му В настоящия случай ревизионното производство е образувано и проведено от компетентни органи по приходите. Заповедта за възлагане на ревизия, последващите заповеди за нейното изменение, ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от материално и териториално компетентни органи в рамките на предоставените им правомощия. Ревизионният акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити по чл. 120, ал. 1 ДОПК. Не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят неговата отмяна на процесуално основание. Спорът между страните се концентрира върху въпроса налице ли са били материалноправните предпоставки по чл. 115 ЗДДС за издаване на процесните кредитни известия и съответно законосъобразно ли органите по приходите са отказали да признаят породените от тях данъчени последици, както и правилно ли е извършено преобразуването на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 78 ЗКПО. От събраните по делото доказателства се установява, че между „•••••••“ ЕООД и „••••••••“ ООД са съществували трайни търговски отношения, свързани с извършване на строително-монтажни работи, изграждане на шумоизолации, сценично и мултимедийно оборудване, за които са били съставяни приемо-предавателни протоколи, количествено-стойностни сметки, фактури и счетоводни записвания. Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че първоначално фактурираните доставки са били реално извършени и осчетоводени както от доставчика, така и от получателя. Установи се още, че по издадените фактури получателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит. Спорен остава единствено въпросът дали последващо издадените кредитни известия са породили валидни данъчни последици. Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗДДС при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът издава известие към фактурата. Следователно законът допуска корекция на вече възникнало данъчно събитие единствено при наличие на конкретно настъпили юридически факти, водещи до промяна или отпадане на данъчната основа. Само по себе си неплащането на цената по вече извършена доставка не представлява основание за издаване на кредитно известие, доколкото не води автоматично до отпадане на доставката или до изменение на данъчната основа. Съдът кредитира заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза като компетентно, последователно и изготвено въз основа на проверка на първичните счетоводни документи, счетоводните регистри и дневниците по ЗДДС, като същото не бе опровергано от останалия доказателствен материал по делото. От заключението на вещото лице се установи, че по отношение на Кредитно известие № 0600000060/20.08.2019 г. не е налице реално намаляване на данъчната основа и начисления ДДС, тъй като в същия данъчен период е издадена фактура № 0600000061/26.08.2019 г. за същата данъчна основа и същия размер на ДДС, с което данъчните последици от кредитното известие са била фактически заличени. Установява се още, че Кредитни известия № 0700000179/28.07.2020 г. и № 0700000180/28.07.2020 г. са издадени във връзка с погрешно съставени фактури, като счетоводните операции са били надлежно отразени и не е настъпило реално намаляване на данъчната основа и дължимия ДДС. От събраните доказателства се установи, че при посочените три кредитни известия не е настъпило реално намаляване на данъчната основа и дължимия ДДС, респективно не е настъпило и неправомерно намаляване на публичните задължения на дружеството. Посочените кредитни известия са били надлежно осчетоводени, като не се установява неправомерно възстановяване или приспадане на данък в ущърб на фиска. В тази част изводите на приходната администрация не се подкрепят в достатъчна степен от доказателствата по делото. По отношение на Кредитни известия № 0700000179/28.07.2020 г. и № 0700000180/28.07.2020 г. съдът приема, че същите са издадени за коригиране на погрешно документирани стопански операции, поради което не е налице неправомерно намаляване на приходите и данъчната основа и не е налице основание за увеличение на финансовия резултат по реда на чл. 78 ЗКПО в тази част. Ето защо съдът приема, че ревизионният акт се явява незаконосъобразен в частта, с която не е признатo действието на Кредитни известия № 0700000179/28.07.2020 г. и № 0700000180/28.07.2020 г., издадени във връзка с коригиране на погрешно документирани стопански операции. Различен е изводът на съда по отношение на кредитните известия, издадени през 2021 г. във връзка с твърдяното разваляне на договора за СМР от 19.05.2016 г., а именно: КИ № 0700000235/01.06.2021 г., КИ № 0700000236/04.06.2021 г., КИ № 0700000238/10.06.2021 г., КИ № 0700000239/18.06.2021 г., КИ № 0700000240/18.06.2021 г., КИ № 0700000242/28.06.2021 г., КИ № 0700000243/05.07.2021 г., КИ № 0700000245/09.07.2021 г., КИ № 0700000246/09.07.2021 г., КИ № 0700000250/21.07.2021 г., КИ № 0700000251/26.07.2021 г., КИ № 0700000252/26.07.2021 г. и КИ № 0700000253/26.07.2021 г., всички издадени към „••••••••“ ООД с посочено основание „неосъществена сделка“, „върнати материали“ или разваляне на договора. От събраните доказателства, включително представените протоколи обр. 19, приемо-предавателни протоколи, фактури и счетоводни записвания, безспорно се установява, че процесните строително-монтажни работи са били реално извършени, приети от възложителя и надлежно отчетени от страните. Установява се също, че обектът, предмет на извършените работи, е бил фактически изграден и функциониращ. Действително по делото са представени нотариална покана и документи, свързани с твърдяното разваляне на договора, както и доказателства за връщане на част от вложените материали. Тези обстоятелства обаче не са достатъчни, за да обосноват извод за отпадане с обратно действие на вече осъществените доставки по смисъла на чл. 115 ЗДДС. Само по себе си неизпълнението на паричното задължение от страна на възложителя не води автоматично до отпадане на данъчното събитие. В случаите, при които услугата е реално извършена и приета, последващото неплащане не обуславя заличаване на възникналите данъчни последици чрез издаване на кредитни известия. Несъбираемост на вземанията следва да бъде третирана по реда на приложимите счетоводни и данъчни правила относно обезценка или отписване на вземания, а не чрез сторниране на вече отчетени приходи и начислен ДДС. Съдът не кредитира изцяло защитната теза на жалбоподателя относно настъпило валидно разваляне на договора с обратно действие по отношение на всички вече изпълнени строително-монтажни работи, тъй като подобен извод не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Неоснователни се явяват и възраженията на жалбоподателя, че самото издаване на нотариална покана и частичното връщане на материали са достатъчни, за да обосноват отпадане на вече извършените доставки. По отношение на кредитните известия, издадени през 2021 г., не е доказано наличие на предпоставките по чл. 115 ЗДДС, доколкото извършените СМР са били реално осъществени, приети и използвани по предназначение. Ето защо съдът приема, че в частта относно кредитните известия, издадени през 2021 г. с основание „неосъществена сделка“, „върнати материали“ и „разваляне на договор“, ревизионният акт е правилен и законосъобразен. С оглед изложеното жалбата следва да бъде уважена частично, като ревизионният акт бъде изменен в частта, с която вследствие непризнаването на Кредитни известия № 0700000179/28.07.2020 г. и № 0700000180/28.07.2020 г. са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2020 г. в размер на 3 016,43 лв. и лихви за забава в размер на 1 325,37 лв., както и задължения по ЗДДС за данъчен период м.07.2020 г. в размер на 5 950,01 лв. и лихви за забава в размер на 3 143,26 лв. В останалата част жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. В резултат на това установените с ревизионния акт задължения за корпоративен данък следва да бъдат намалени от 20 081,69 лв. на 17 065,26 лв., а установените лихви по ЗКПО – от 7 085,60 лв. на 5 760,23 лв. Установените задължения по ЗДДС следва да бъдат намалени от 40 475,36 лв. на 34 525,35 лв., а установените лихви по ЗДДС – от 18 077,46 лв. на 14 934,20 лв. В резултат на частичната отмяна на ревизионния акт установените публични задължения на жалбоподателя възлизат общо на 72 285,04 лв., от които 51 590,61 лв. главници и 20 694,43 лв. лихви. С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски съразмерно с уважената част от жалбата. От представените доказателства се установява, че същият е направил разноски в общ размер на 10 070 лв., от които 50 лв. държавна такса, 1 160 лв. депозити за вещо лице и 8 860 лв. адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от жалбата в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 806,80 евро, от които 4,01 евро за държавна такса, 92,94 евро за внесени депозити за вещо лице и 709,86 евро за адвокатско възнаграждение. В полза на ответната страна на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на събрания доказателствен материал съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определено в максималния размер от 450 лв. (230,08 евро). Съобразно отхвърлената част от жалбата, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 379,49 лв. (194,03 евро) Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът