Решение № 82 от 17.3.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1535/2025 г.

Производството е образувано е по жалба на “А “ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.П , с управител и представител ДИД против НП№847086F838188/28.08.2025г., издадено от Директора на офис за обслужване на клиенти Благоевград при ТД на НАП-гр.София, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.125, ал.1, вр. с ал.5 от ЗДДС. С жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като причината за извършване на нарушението е от обективно естествозатруднения при работа със софтуера за подаване на данъчни декларации по ЗДДС по електронен път. Ето защо се застъпва, че се касае за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и се иска отмяната на НП. Санкциониращият орган, чрез своят процесуален представител оспорва жалбата и счита, че същата е неоснователна, а обжалваното НП намира за правилно и законосъобразно и апелира за неговото потвърждаване. Районна прокуратура – Благоевград, редовно призована, не ангажира представител по делото и становище по жалбата. Районният съд, след като съобрази становищата на страните и анализира събрания доказателствен материал, ведно с приложимото право, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал.2 на ЗАНН./НП е връчено на законния представител на дружеството на 23.09.2025г., а жалбата срещу него е депозирана на 07.10.2025г./ Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи: ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА Между страните не е спорно, че на 31.07.2025г. е извършена проверка в информационната система на НАП по данъчноосигурителна сметка на „А “ЕООД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление в гр.П , от страна на св.Л. М., на длъжност „главен инспектор по приходите“ при ТД на НАП-Офис- Благоевград. При тази проверка е констатирано, че дружеството като регистрирано такова по ЗДДС, не е подало справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от този Закон, за данъчен период месец февруари 2025г.в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС, а именно до 14.03.2025г. Такава Декларация е констатирано в системата, че е регистрирана електронно и подадена от това данъчнозадължено лице на 25.07.2025г., чрез използване на квалифициран електронен подпис, като същата е регистрирана в офиса на НАП в ТД-Благоевград с Вх. №01003859076823.05.2025г. Заради тази забава в подаването на декларацията, св.М. е приела, че дружеството е извършило нарушение по чл.125, ал.1, вр. с ал.5 от ЗДДС и за него, в присъствието на своя колега св.Д., е съставила на жалбоподателя АУАН№F838188.Актът е връчен лично на законния представител Д на 31.07.2025г. срещу негов подпис . Въз основа на АУАН, на 28.08.2025г., Директората на офис за обслужване на клиенти в Благоевград при ТД на НАП-София, е издал обжалваното НП №847086-F838188, с което на жалбоподателя за посоченото нарушение по чл.125, ал.1, вр. с ал.5 от ЗДДС, му е наложена имуществена санкция в размер на 500.00лв. на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС. НП е връчено отново лично на законният представител на жалбоподателя на 23.09.2025г. Подадената декларация от жалбоподателя по чл.125, ал.1 от ЗДДС макар и извън срока по ал.5 на същата норма, е приета като доказателство в процеса и от нея е видно, че за данъчен период м.02.2025г., дружеството не е развивало никаква дейност, която да бъде облагана с ДДС, поради което такъв не е начислен. Със Заповед №ЗЦУ-30-875/23.06.2025г./т.1.2/, издадена от Изпълнителния директор на НАП-гр.София, на директорите на офиси за обслужване на клиенти към ТД на НАП, са делегирани правомощия за издаване на НП по чл.179 от ЗДДС при контрол по прилагането на този закон. В своите обяснения законният представител на жалбоподателя Д Д сочи, не оспорва, че декларацията за м.02.2025г. на процесното дружество е подадена с просрочие и именно на 23.05.2025г., но сочи, че единствената причина за това са не осъзнавано бездействие, а неуспешните му многобройни опити да подаде в срока въпросната декларация по електронен път. Същият твърди, че направил няколко опита да подаде декларацията сам и то преди изтичането на срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС, но не успял, тъй като не разполагал с допълнителни технически познания за поставяне на кодове, изисквани от системата и допълнителен софтуер. В този момент дружеството нямало ангажирано техническо лице, което да съдейства за това подаване на декларацията по електронен път, както и счетоводител, който е компетентен да направи това и именно за това законния представител Д се опитал няколко пъти да подаде сам декларацията по чл.125, ал.1 от ЗДДС за м.02.2025г., но без успех. Заради последното ходил и лично в офиса на санкционния орган в Благоевград за да уведоми служителите, че има затруднения с подаването на декларацията по ЗДДС по електронен път, но те го посъветвали да си наеме техническо лице и данъчен консултант за тази цел. Усложнението за ползване на системата на НАП и тази е-услуга за подаване и приемане на данъчна декларация, Д Д сочи, че произтичало от изключително сложната и непояснена в достатъчна степен /с публикувано ръководство, указания или инструкция/ електронна програма/софтуер/ на НАП за такава процедура. Голяма трудност същият твърди, че срещнал при следване на електронния алгоритъм на програмата и прикачване на документи /данъчен отчет за съответния месец/ и заради таймер, поставен за конкретни операции по тази програма, който ограничавал времето за електронно подаване на декларацията. Не на последно, законният представител, Д Д заявява и, че е констатирал и технически проблеми в самата електронна система на НАП при опитите му за подаване на декларацията по ЗДДС за м.02.2025г. в законния срок. С Писмо от 11.02.2026г., санкционният орган е уведомил съда, че не са констатирани технически проблеми с електронната система на НАП при подаване на данъчни декларации чрез нея за периода 01.06.2025г.-14.06.2025г. Жалбоподателят е депозирал заявление за подаване на документи по електронен път с КЕП на упълномощено лице и ползване на административни услуги в периода 11.07.2024г.-19.02.2025г. В този времеви отрязък има регистрирана и подадена в срок по електронен път Декларация на дружеството по чл.125, ал.1 от ЗДДС за м.01.2025г., като подаването й е било именно чрез упълномощено друго лице, което представителя Д Д твърди, че е бил счетоводител , ползван до този момент. След което е извършено подновяване на КЕП за управителя Д Д , като санкционният орган сочи, че той е срок на валидност от 15.05.2025г. до 25.05.2026г. Към писмото са представени и въведените по електронен път декларации на жалбоподателя, които също показват, че и след м.02.2025г. до м.12.2025г. включително, процесното дружество не е извършвало никаква дейност и не е начислявало ДДС за нея. С Писмо на НАП-София от 18.02.2026г. съда е уведомен, че са констатирани технически неизправности и липса на достъп до системата на НАП в това число и за е-услуга приемане на справка-декларация по ЗДДС в големи отрязъци от време, включително и в периода 01.06.-14.06.2025г., в който период реално системата е била достъпна само в конкретни часови отрязъци в рамките на три дни /03.06.2025г., 11.06.2025г. и 12.06.2025г./, през което време са регистрирани неуспешни опити на законния представител Д да подаде от името на процесното дружество декларация по ЗДДС. Не се установи да е поставяно съобщение в сайта на НАП за констатираната техническа неизправност и недостъпност на системата от страна на външните й потребители, включително и за времето от м.01.03- 14.03.2025г. Изложената фактически твърдения, посочени и в АУАН се потвърждават и обосновават и с разпита на свидетели по този акт - М. и Д., както и с цитираните и посочени безспорни писмени доказателства в процеса /подадена декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя, писмо на ТД на НАП- София, Заповед за делегирани правомощия относно материалната компетентност на издателя на обжалваното НП/. Тези доказателства кореспондират и с обясненията на законния представител на жалбоподателя, включително и относно причината за неподаване на процесната декларация по ЗДДС в срок, поради което като безпротиворечиви и достоверни, съдът приема за годни всички цитирани гласни и писмени доказателства по делото и кредитира същите при изясняване на обективната истина в този казус . ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО Предвид така изведената фактическа обстановка от цитираните и анализирани от съда гласни и писмени доказателства, съдебният състав счита, че по делото се доказа по несъмнен и категоричен начин, че с обжалваното НП незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.125, ал.1, вр. с ал.5 от ЗДДС. Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган и в тази насока се представи Заповед за делегирани правомощия на процесният издател за съставяне на НП. АУАН и НП са изготвени в сроковете по чл.34 от ЗАНН, като същите са и надлежно връчени на процесното дружество /чрез законният му представител Д Д /. В НП и в АУАН се съдържат задължителните и изискуеми се реквизити по чл.57 и съответно по чл.42 от ЗАНН, а именно: дата и място на съставянето им, длъжност на съставителя, дата и място на констатиране на твърдяното нарушение, фактически обстоятелства свързани с нарушението, дата и място на самото нарушение, негова правна квалификация, посочени са и доказателствата, с които е установено това нарушение. В НП е отразена и санкционна норма , която кореспондира с правната квалификация за твърдяното нарушение. Ето защо, съдът прима, че при издаването на обжалваното НП, не са допуснати процесуални нарушения и то е процесуално законосъобразно. Наред с горното, със събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че се установи по несъмнен и категоричен начин, че от формална страна жалбоподателят е извършил нарушение по чл.125, ал.1, вр. с ал.5 от ЗДДС. Съгласно нормата на чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС, з а всеки данъчен период, регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справкадекларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, а именно до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. От обективна страна, в казуса е безспорно, че „А “ЕООД, е регистрирано лице по ЗДДС през 2025г. и като такова за него възниква задължението по чл.125, ал.1 от този Закон, във връзка с подаване на справкидекларации за всеки данъчен период /всеки месец от тази година/, в това число и за процесния м.02.2025г., като въпросното деклариране е следвало да се извърши до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период или това в случая е именно до 14.03.2025г. Жалбоподателят е подал по електронен път такава декларация за посочения период, чрез законния си представител Д Д но не е сторил последното до 14.03.2025г., а с просрочие /на 23.05.2025г./, с което формално е осъществено от обективна страна нарушение на чл.125, ал.1, вр. с ал.5 от ЗДДС, както коректно е отразено в обжалваното НП. /В тази насока е както самата подадена декларация по ЗДДС за м.02.2025г. от страна на жалбоподателя, показанията на свидетелите по акта М. и Д., така и обясненията на самият законен представител Д ./ Наред с горното обаче в казуса се установи по един категоричен начин както с обясненията на законния представител Д , така и с показанията на св.М и Писмо на ТД на НАП-гр.София от 18.02.2026г., че причината за това просрочение и неспазавне на срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС от страна на процесното дружество да подаде декларацията си по чл.125, ал.1 от ЗДДС за м.05.2025г., е обективна, а не е последица от бездействие на жалбоподателя вместо изпълнение на това му данъчно задължение. С цитираното Писмо от 18.02.2026г. на ТД на НАП-гр.София се установи, че при работата на ползваната електронна система за предлагане на е-услугата от НАП „Приемане на справка-декларация по ЗДС/Приемане на VIES декларация“, има технически неизправности и същата вместо да обезпечи непрекъснат достъп до външните ползватели на такава услуга, реално препятства същите да ползват такава услуга, включително и за продължителен период от време / в случая е посочен периода от 01.06.-14.06.2025г./ Отделно то това, з аконният представител Д в обясненията си посочи, че причината за неподаване на процесната декларация в срок е освен констатирана от него техническа неизправност и недостъпност на електронната услуга срока за подаване на процесната декларация по чл.125, ал.5 от ЗДДС, но и усложненият алгоритъм и начин за работа с тази система, в това число и за полагане на КЕП, което изисквало и допълнително инсталиране на софтуер, специфични технически умения, каквито той нямал, а указанията за подаване на декларацията на сайта на НАП били за него сложни и неясни. В тази връзка и след преглед на публикуваната в интернет сайта /електронната страница/ на НАП, информация за приемане на Справкидекларации по ЗДДС, съдът също констатира, че указанията за работа със системата и ползване на е-услугата за подаване на справка –декларация по ЗДДС, не са на достъпен за всеки потребител език и формат. От една страна в указанията за работа със системата и ползване на такава е-услуга са използвани редица технически термини, които не са познати за обикновения потребител и гражданин без технически познания, като подаването на декларацията и прикачането на документите към нея, респ. подписването им с КЕП, не се извършва с просто влизане в системата и кликване върху отворено падащо меню, което би могъл да направи всеки потребител дори и с базови компютърни познания, а изисква преди това допълнително инсталиране на специфични и допълнителни компютърни продукти, софтуер, обновяване на софтуер и компютърни кодове, което ако потребителят няма технически познания, сам не би могъл или респ. трудно би могъл да направи. Отделно от това, публикуваната инструкция за подписване на декларацията макар да е придружена със снимки, които да онагледяват стъпките за тази операция, от своя страна изискват и познания по английски език, защото всички опции за работа със системата напрактика са на този език и потребител, който не владее езика, няма как да се възползва от въпросната инструкция и да разбере как да подпише декларацията си, дори и да иска това, именно в каквато хипотеза се установи, че е бил поставен законния представител на жалбоподателя в процесния казус. В този смисъл твърденията на законния представител Д че е бил допълнително затруднен и препятстван в опитите си си да подаде в срок по електронен път декларацията за процесното дружество по ЗДДС, според съда звучат достоверно и убедително. Предлагането на електронни услуги от държавните органи обаче и предоставяне на дистанционно упражняване на права и данъчни задължения от страна на българските граждани, като ФЛ и чрез ЮЛ, в казуса за подаване на декларация по ЗДДС в срок, не следва да са такива, че да препятстват ползването на услугите в този им формат и да затрудняват потребителите в желанието им да изпълнят задълженията си по изискуемият се от закона начин, както именно е станало в настоящия случай, защото електронните услуги и цялата идея за електронно управление в държавата, се въвеждат за да обезпечат удобство, бързина и улеснение за самите граждани и потребители на електронни услуги, а това с електронната система на НАП и начина на предлагане на електронните услуги в нея, в това число и подаване и приемане на справки по ЗДДС, очевидно не е постигнато. Резултата от недостатъчно обезпечената достъпност на е-програма на НАП за всички външни потребители, включително и такива без специфични технически и компютърни познания, не може да бъде в техен ущърб, не може да препятства желанието и активността им да изпълнят задълженията си по ЗДДС и още помалко да води до тяхното санкциониране заради неуспешните им опити за справяне и респ. заради несправяне с предоставеният им електронен софтуер за подаване на данъчна декларация. Тук е момента да се посочи, че потребителите на тази програма не са длъжни да ангажират лице с такива техническа и компютърни умения за да подадат декларацията си по чл.125 от ЗДДС, след като законодателят не е поставил такова изискване към тях. Последното също е аргумент в насока, че електронната услуга за граждани и други потребители не може да поставя допълнителни технически или езикови изисквания към тях за да се ползва, а трябва да бъде достъпна за всички тях и без те да притежават подобни допълнителни умения и познания и това задължение на държавния административен орган, в казуса НАП, произтича от императивните норми на чл.12, ал.2 и ал.3 от Закона за електронното управление, които гласят, че електронните административни услуги се предоставят по достъпен начин. В казуса системата на НАП като доставчикът на електронни административни услуги е длъжна да обезпечи лесен и удобен достъп до текущото състояние на предоставяната процесна е-услуга. От своя страна разпоредбата на чл.14 от ЗЕУ гласи, че доставчикът на електронни административни услуги осигурява подходящи, ефективни и достъпни технически средства за установяване и поправяне на грешки при въвеждане на информация, преди получателят на услугата да направи съответните изявления, като при техническа неизправност, последното следва да бъде изрично посочено и обявено на потребителите от този доставчик на е-услуги. Предвид изложеното, съдът счита, че подаването на процесната декларация извън срока по чл.125, ал.5, вр. с ал.1 от ЗДДС, е деяние, което се отличава с далеч по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на такова нарушение, а неизпълнението на това задължение на жалбоподателя в срок, не е последица от типичното бездействие на данъчнозадължено по този закон лице, защото това неизпълнение е предоставено от обективна невъзможност за изпълнение, създадена от страна на самият санкционен орган /създал технически трудно достъпна електронна система за ползване на услугата „приемане на декларации по ЗДДС“ и едновременно с това не обезпечаващ постоянна технически изправност на тази система за приемане на декларации по електронен път ./ Наред с горното, съдът констатира в казуса редица смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, които също занижават както обществената опасност на деянието, в сравнение с други аналогични казуси, така и обществената опасност на дееца, а именно: липсата на издадени други НП за такова нарушение преди процесната дата, напрактика нулевата декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС за процесния данъчен период и липсата на дейност за процесното дружеството, за която да се начислява ДДС, както и безспорно установените и доказани в процеса положени усилия и многобройни опити на законния представител Д , в това число и в законовия срок / 01.03-14.03.2025г./, да подаде процесната декларация от името на процесното дружество, именно в този срок. Съгласно разпоредбата на чл.28, вр. с пар.1, т.1 от ДР на ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Предвид изложените конкретни индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства, специфичните смекчаващи обстоятелства и обективната причина за неподаване на процесната декларация в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС, въпреки проявената активност, усилия и опити на законния представител на процесното дружество да стори това и да изпълни задължението си в срок по чл.125, ал.1 от ЗДДС, съдът приема, че в казуса е налице именно маловажен случай на такова административно нарушение, тъй като процесното деяние е с далеч по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Макар само по себе си данъчното нарушение по чл.125, ал.1 от ЗДДС да е деяние с достатъчно висока степен на обществена опасност, защото касае отчетност и събираемост в последствие на фиска, само по себе си процесното просрочено деклариране/подаването на декларацията с близо 2 месеца по-ъксно/, при подадена справка-декларация за м.02.2025г. с нулева стойност и неизвършвана дейност от процесното дружество, от което просрочие реално не би могъл да настъпи риск за отчетността и държавата, както и при отчитане на всички посочени индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства, съдът намира, че ангажирането на имуществена отговорност на процесното дружество макар и в минималния размер по чл.179, ал.1 от ЗДДС, надхвърля границите на подходящото и необходимота за постигане на легитимно преследваните от законодателството цели с тази санкционна норма, като счита, че тези цели могат да се постигнат и с предупреждението на дееца по чл.28 от ЗАНН. /В тази насока е и съдебната практика по аналогични случаи-Решение №10714 от 27.03.2025г., постановено по кнахд №12441/2024г. по описа на АССГ и Решение№58/16.05.2022г. на АС-Ловеч, постановено по кнахд №52/2022г./ Като не е преценил обективно и прецизно всички изложени обстоятелства, които индивидуализират деянието и дееца и не е отчел, че се касае именно за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, вр. с пар.1, т.4 от ДР на ЗАНН, санкционният орган е издал НП , което противоречи на тези разпоредби и материалния закон и като такова следва да се отмени. Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, съдът