Решение № 115 от 2.6.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 257/2026 г.

за да се произнесе съобрази: Производство по чл.435 и сл. от ГПК. Постъпила е жалба от Държавата, представлявана от Т.П., министър на финансите на Република България, представляван по пълномощие от Л. Ч. – К., главен юрисконсулт в Министерство на финансите, с пълномощно П- 17/21.01.2025 г. срещу Постановление за прекратяване на изпълнително дело №20254330400527 на държавен съдебен изпълнител Т.Т., на осн. чл. 150 от СК. В жалбата се посочва, че държавата е била конституирана като присъеднен взискател по изпълнителното дело, за заплатена от нея издръжка на осн. чл. 152, ал. 1 и ал. 2 от СК, в размер на 7300 лева. Жалбоподтелят счита, че макар лицето, на което се дължи издръжка да е навършило пълнолетие, не е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело. Не са постъпили становища от първоначалния взискател и длъжника по изпълнителното дело. На основание чл. 436, ал.3 от ГПК са приложени писмени мотиви към обжалваните действия от ДСИ Т.Т., при РС – Тетевен, с които ДСИ изразява становище за неоснователност на подадената жалба и излага аргументи в подкрепа на твърденето си, че е действал законосъобразно. От приложеното към делото изп.д. № 527/ 2025г. по описа на ДСИ Т.Т., РС - Тетевен, становището на жалбоподателя и мотивите на ДСИ, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът намира за установени следните фактически обстоятелства: Изпълнителното дело е билo образувано първоначално под № 76/ 2013 г. по описа ДСИ, при РС – Панагюрище, въз основа на изпълнителен лист от 19.06.2013 г., издаден по гр.д.№856/2012 г. по описа на РС – Панагюрище, с взискател А. Р. Л., в качеството на майка и законен представител на Е. Т. Т. ЕГН ••••••••••, и длъжник Т. Б. Т., за заплащане на издръжка в размер на 120 лева месечно с начална дата 05.12.2012 г. до настъпване на законен повод за нейното изменение или прекратяване, както и издръжка за минал период в размер на 100 лева месечно за периода от 05.12.2011 г. до 05.12.2012 г. След изпращане на покана за доброволно изпълнение и извършване на пълно проучване имущественото състояние на длъжника, по изпълнителното дело е установено, че същият не притежава движимо или недвижимо имущество, към което да бъде насочено изпълнението, няма открити банкови сметки на негово име, няма регистриран трудов договор. По тази причина и след нарочна молба от страна на взискателя, ДСИ при РС – Панагюрище е съставил констативен протокол от 27.05.2014 г., за липсата на плащания от страна длъжника. С констативния протокол и молбата на взискателя, е сезирана Община Панагюрище, за плащане на месечна издръжка от общинския бюджет, на осн. чл. 152, ал. 2 и 3 от СК. От страна на община Панагюрище е определена и изплащана издръжка в размер на 80 лева месечно. Периодично, в рамките на всеки 6 месеца, ДСИ при РС – Панагюрище е извършвал справки за наличие на имущество, банкови сметки и трудови договори на името на длъжника, за което е уведомявал своевременно Община Панагюрище. При направена справка през 2020 г., ДСИ е установил, че длъжникът Т. Т. притежава в собственост два броя МПС с рег. № •••••••• и ••••••••. ДСИ е наложил запор и на двата леки автомобила, със Запорно съобщение от 14.01.2020 г. С Разпореждане от 10.11.2021 г., ДСИ е разпоредил да бъдат уведомени взискателя по изпълнителното дело и Община Панагюрище, че длъжникът притежава движимо имущество, поради което са налице основанията за прилагане на чл. 12 от Наредба за определяне реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, приета с МПС №167/17.06.2011 г. Община Панагюрище е уведомена със съобщение изх.№3185/10.11.2021 г., връчено на 12.11.2021 г. На 25.11.2021 г., по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника с вх.№2207/25.11.2021 г., с която признава задължението си и заявява желание същото да бъде разсрочено. Заявил е, че ще внася по 120 лева месечно, с цел да се избегне принудително изпълнение върху негово движимо имущество. В периода от месец декември 2021 година до юни 2022 година, Т. Т. е внасял доброволно суми в размер на по 200 лева месечно по изпълнителното дело, от които ДСИ е разпределял по 80 лева в полза на РС за държавни такси и 120 лева в полза на взискателя. Междувременно е продължило и изплащането на издръжка от страна на Държавата, чрез Община Панагюрище през целия период. С разпореждане от 29.03.2024 г., ДСИ, след като е констатирал, че детето в полза, на което е присъдена издръжката е навършило пълнолетие е разпоредил да се изиска информация дали има претенции за изплащане на издръжката, като в случай, че има такива да посочи точния размер на претендираните суми. Със същия акт, ДСИ е разпоредил да се изиска информация и от Община Панагюрище относно общия размер на изплатената по реда на Наредба за определяне на реда за изплащане на издръжка от държавата, по изпълнителното дело. Със съобщение вх.№817/05.04.2024 г., Община Панагюрище е уведомила ДСИ, че към 21.04.2024 г. е изплатила по изпълнителното дело сумата в общ размер на 7300 лева. Взискателят, Е. Т. Т. е заявила, че претендира заплащане на сумата в размер на 6000 лева от страна на нейния баща Т. Т., представляваща разликата между плащаната от Община Панагюрище издръжка и тази дължима съобразно присъденото от РС – Панагюрище за периодите 01.06.2022 г. до 31.12.2022 г., цялата 2023 г. и за месеците януари и февруари 2024 г. С разпореждане от 11.04.2024 г., ДСИ е присъединил на осн. чл. 152, ал. 7 от СК и чл. 14 от Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, Община Панагюрище като взискател по изпълнителното дело за сумата в размер на 7300 лева. За присъединяването са уведомени Община Панагюрище, длъжникът Т. Т. и Министърът на финансите. С молба вх.№1297/07.06.2024 г., Държавата, представлявана от министъра на финансите е направила искане за проучване имущественото състояние на длъжника и при откриване на секвестируемо имущество, да бъдат наложени запори, съотв. възбрани и да се пристъпи към изпълнение. В изпълнение на молбата на присъединения взискател, ДСИ е направил справки за открити банкови сметки, регистрирани МПС-та и трудови договори. Изискана е информация дали на длъжника се изплаща обезщетение от държавното обществено осигуряване. В резултат от извършеното проучване не е установено друго имущество, освен движими вещи - МПС, на които вече е бил наложен запор. С разпореждане от 07.10.2025 г. ДСИ при РС – Панагюрище е прекратил производството по изпълнително дело №76/2013 г. и го е изпратил за продължаване на изпълнителните действия от държавен съдебен изпълнител, район на действие РС – Тетевен, предвид регистрацията на запорираните МПС. Делото е образувано под №527/2025 г. по описа на ДСИ при РС – Тетевен, Т.Т.. Непосредствено след образуване на делото, ДСИ Тихолов, с Постановление от 18.11.2025 г. е прекратил производството по делото, като се е позовал на чл. 150 от СК. Посоченото постановление за прекратяване е предмет на настоящото производство, като спорно между страните е дали са били налице основания за прекратяване на изпълнителното дело, след навършване на пълнолетие на взискателя по задължение за издръжка. Безспорно в конкретния случай при действието на чл. 152 от СК Държавата е заплащала издръжка на ненавършилото пълнолетие дете – взискател по изпълнителното дело, по реда на Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка (НОРИДПИ) общо в размер на 7 300 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 152, ал. 6 и ал.7 от Семейния кодекс и чл. 14, ал.1 от НОРИДПИ държавата е присъединен взискател по право за частното държавна вземане за платената от общината издръжка по образуваното изпълнително дело, ведно със законната лихва, като в този случай дължимите такси и разноски по изпълнителното дело се събират направо от длъжника, чрез съдебния изпълнител. В този смисъл събирането на сумите за възстановяване на заплатената от Държавата издръжка вместо неизправния длъжник се извършва от съдебния изпълнител въз основа на издадения срещу длъжника изпълнителен лист, тъй като не се касае за конституиране на взискател по реда на чл. 426 от ГПК, респ. 456 от ГПК. В случая с атакуваното постановление от 18.11.2025 година ДСИ е прекратил изпълнението на основание чл. 150 от СК, като едва от мотивите по чл. 436, ал.3 от ГПК във връзка с обжалвания акт става ясно, че производството е прекратено поради навършване на пълнолетие на взискателя. От данните по делото е видно, че сумата заплатена от Държавата, не е възстановена от длъжника, от една страна, а от друга е установено наличието на негово имущество, като Държавата е подала молба по смисъла на чл. 426, ал.2 от ГПК. Неправилно съдебният изпълнител, счита, че Държавата следва да установи в исково производство вземането си и да реализира вземането си в друго изпълнително производство. В образуваното производство по изпълнителния лист срещу длъжника, следва да се установи размерът на платените от Държавата, чрез съответната Община, суми и да се продължи събирането им. Фактът, че взискателят е навършил пълнолетие действително автоматично прекратява изплащането на издръжка, но няма за последица прекратяване на изпълнителното производство, ако присъединеният взискател не е удовлетворен, както е в случая. Производството следва да продължи до събиране на дължимите суми или до настъпване на някое от основанията за прекратяването му. При тези съображения обжалваното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. При този изход на процеса длъжникът следва да бъде осъден за заплати на Държавата разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК в размер на 51,13 (100 лева) евро. Водим от горното, съдът