РЕШЕНИЕ

гр. София, 27. 0 9.201 6 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ при участието на секретаря В. Х., като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 2706 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени при условията на евентуалност искове по чл. 3, ал. 3 от ЗБН и чл. 59, ал. 3, вр. ал. 4 ЗБН.

Ищецът - синдикът на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, която функция се изпълнява към датата на исковата молба от Л.П.И. и Р.И.А., твърди в исковата си молба, че на 06.11.2014 г. е било прието решение № 138 на УС на БНБ, с което на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ е бил отнет лиценза за извършване на банкова дейност на „К.т.б.“ АД. Основание за отнемане на лиценза е отрицателния собствен капитал на банката. Сочи се, че решението е било обявено в Търговския регистър на 07.11.2014 г. Предвид това от страна на БНБ била подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“АД за което е било образувано т.д. №7549/2014 г. на СГС. С решение от 22.04.2015 г. постановено по образуваното дело е било открито производство по несъстоятелност спрямо банката и е било постановено започване на осребряването на имуществото, като решението е било вписано в ТР в деня на неговото постановяване. Последвало е решение № 41/23.04.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките за лица, които да осъществяват функциите на синдици в „К.т.б.“ АД са определени Л.И. и Р.А., като и това решение е било вписано в ТР на 23.04.2015 г. Поддържа се, че от страна на „П.“ ООД до „КТБ“ АД е било отправено изявление за прихващане с вх. номер 11637, което е постъпило в банката на 11.11.2014 г. „П.“ ООД се легитимира, като носител на активното си вземане спрямо банката при твърдения, че го е придобил въз основа на договор за цесия сключен с Г.Б.Д.. Последният бил прехвърлил в полза на „П.“ ООД следните свои парични вземания към „КТБ“ АД, а именно: вземания съгласно Анекс № 123320/30.10.2013 г. за откриване на банкова сметка ••• „Плюс“ към Рамков договор за платежни услуги за потребители от дата 13.12.2011 г., което вземане съставлява депозит в лева по банкова сметка ••• ••• 479, 83 лв. От своя страна „КТБ“ АД имала качеството на кредитор на дружество – „В.“ АД по силата на договор за банков кредит от 29.01.2008 г., които е изменен и допълнен с Анекс № 1/01.04.2008 г., Анекс № 2/03.06.2008 г., Анекс № 3/26.10.2009 г., Анекс № 4/24.08.2010 г., Анекс № 5/31.07.2012 г.; Анекс № 6/26.10.2012 г., Анекс № 7/25.01.2013 г., Анекс № 8/04.10.2013 г. и Анекс № 9/29.11.2013 г. Пояснено е, че отпуснатия в полза на посоченото дружество банков кредит възлизал на 1 998 000 лева, които са били ефективно усвоени от „В.“ АД. Излага се, че с подписването на Анекс 9 от 29.11.2013 г. към договора за банков кредит страните по него са потвърдили, че размера на остатъка от дължимата главница към 29.11.2013 г. възлиза на сумата от 527 091, 95 лв. На 30.01.2008 г. между „КТБ“ АД и „В.“ АД се подписал договор за встъпване в дълг, като според съдържанието му „П.“ ООД е встъпил в качеството си на солидарен длъжник във всички задължения на „В.“ АД по цитирания по-горе договор за банков кредит. Договорът за встъпване в дълг бил изменен чрез подписването на Анекс 1 от 24.08.2010 г., Анекс 2 от 31.07.2012 г., Анекс 3 от 26.10.2012 г., Анекс 4/25.01.2013 г., Анекс 5/04.10.2013 г. и Анекс 6/29.11.2013 г. При подписването на последния от изброените анекси от страна на „П.“ ООД е било потвърдено, че има задължение за заплащане на главница в размер на 527 091, 95 лв., като към уговорения погасителен план били приложими всички останали правила във връзка с олихвяването на кредита. Ищецът допълва, че цесията има действие за длъжника и за третите лица от деня на съобщението до длъжника от стария кредитор, като до този момент договора за цесия има действие само между страните, които са го сключили, като същия нито ползва длъжника по прехвърленото вземане, нито му вреди. Изтъква се, че цесионерът в случая „П.“ ООД придобива вземането по цесията след постъпване на уведомлението по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД от цедента при длъжника. Съответно преди момента на уведомяване на длъжника, цесионера няма права и не може да се легитимира пред длъжника, като кредитор по вземането. Следователно придобиването на вземането, което е вложено като понятие в чл. 59, ал. 3 ЗБН следвало да се отъждествява с момента на постъпване на уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД при длъжника. Излагат се твърдения, че предвид обстоятелството, че прихващането е било извършено след датата на отнемането на лиценза на банката за извършване на банкова дейност /06.11.2014 г./, доколкото характера на прихващането следвало да се възприеме, като способ насочен към събиране на вземане срещу банката, то прихващането трябва да се счита за такова, което е осъществено в нарушение на императивните законови разпоредби въведени с нормата на чл. 3, ал. 2 ЗБН, като този порок ищецът сочи да води до неговата нищожност спрямо кредиторите на несъстоятелността – чл.3, ал. 3 ЗБН. При условията не евентуалност е въведено и твърдение за относителна недействителност на извършеното прихващане. Заявява се, че в разглежданата хипотеза съобщенията, които първоначалния кредитор - Г.Б.Д. е отправил до банката-длъжник за цедиране на притежаваното от него вземане са достигнали при адресата си отнемане на лиценза за развиване на банкова дейност. Това пък изпълва презумпцията за недобросъвестност на приобретателя на вземането по смисъла на чл. 59, ал. 4 ЗБН. Отделно от това се излагат и твърдения, че с оглед на реализиралото се отнемане на лиценза на „КТБ“ АД, което е станало на 06.11.2014 г. е общоизвестен факт. Този факт бил коментиран и отразен широко в редица медии, което налага извод, че следва да се презюмира знанието у третите лица /особено тези, които следва да водят делата си с грижата на добър търговец/ за отнемане на лиценза на банката още към 06.11.2014г.

Въз основа на изложеното, ищецът предявява против ответника „П.“ ООД главен иск за прогласяване нищожността на посоченото изявление за прихващане, а в условия на евентуалност, в случай че главния иск бъде отхвърлен – иска посоченото в исковата молба изявление за прихващане да бъде обявено за относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността.

Ответникът – „П.“ ООД е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 367 ГПК. Относно предявения главен иск с правно основание чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 ЗБН са изложени съображения за неоснователност в следните насоки: ответникът е придобил от Г.Д. вземането описано в ИМ, което е станало от момента на подписване на договора за цесия на 06.11.2014 г. Акцентира се върху това, че съобщението за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора, които поражда действие между страните; прихващането не попада в нито една от предвидените в чл. 3, ал. 2 от ЗБН хипотеза, защото същото не представлявало разпоредителна сделка или действие с имуществото на банката, респективно не е действие или сделка, която да е насочена към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, така също не може да се квалифицира, като действие или сделка насочени към изпълнение на парични задължения на банката, независимо от начина на изпълнение; прихващането не може да се определи и като принудително изпълнение по смисъла на чл. 119, ал. 2 ЗКИ, защото същото не съставлява упражняване на процесуални права по принудително изпълнение; сочи се, че принудителния характер на прихващането се изразява само в материалния погасителен ефект, които настъпва за длъжника и това е независимо от волята му; носителят на материалното преобразуващо право да се извърши прихващане го упражнява чрез едностранно изявление отправено до насрещната страна, като съдействие адресата на изявлението въобще не е необходимо; отбелязва се и това, че прихващането, като способ за погасяване на парични задължения има обратно действие - от деня, в които прихващането е могло да се извърши /чл. 104, ал. 2 ЗЗД/, тоест то настъпва не от деня, в които изявлението за прихващане е било получено от насрещната страна, а от деня, в които прихващането е могло да бъде извършено, като това в случая е датата 06.11.2014 г. което е датата на сключването на договора за цесия между Г.Д. и „П.“ ООД. Относно предявения евентуален иск по чл. 59, ал. 3 във връзка с ал. 4 ЗБН са изложени следните съображения за неоснователност на същия от страна на ответника: с разпоредбата на чл. 59, ал. 4 ЗБН е въведена необорима презумпция за знание у кредитора относно настъпилата неплатежоспособност на банката, като изискване за презюмиране на подобно знание е наличието на това вземането или задължението му да е придобито след датата на вписване на решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност, което в случая е станало на 07.11.2014 г., а вземането на „П.“ ООД е било придобито посредством сключен договор за цесия от 06.11.2014 г., което предхожда датата на вписване на решението за отнемане на лицензията на банката; същевременно решението за отнемане на лиценза на банката за извършване на търговска дейност се е стабилизирало едва с влизането му в сила, което е станало на 14.04.2015 г.; изтъква се и това, че „П.“ ООД не е разполагало с достъп до счетоводните книги на „КТБ“ АД за да е възможно да осъществи преценка относно финансовото състояние на банката и евентуално настъпила неплатежоспособност за същата; това, че до момента на отнемане на лиценза на банката същата е била поставена под особен надзор, считано от 20.06.2014 г. не може да формира извод за настъпила неплатежоспособност на същата, доколкото с нормата на чл. 115, ал. 1 ЗКИ е установено правилото, че банката се поставя под особен надзор, когато е налице опасност от неплатежоспособност, но и с цел да бъде оздравена- следователно докато банката се намира под особен надзор тя все още не може да се счита за изпаднала в състояние на неплатежоспособност, като дори да е изпаднала временно в подобно състояние е предвидена възможност тя да бъде оздравена; така също съобразно правилата на ЗБН неплатежоспособността и началната й дата се обявяват от съда с решение, каквото е постановено на 22.04.2015 г., а началната дата на неплатежоспособността е фиксирана на 06.11.2014 г.; възразява се, че в общественото пространство са били тиражирани всякакви възможни сценарии и версии относно финансовото състояние на банката и изхода от наложения спрямо същата режим на особен надзор, като са давани индикации, както в положителна насока с оглед евентуално оздравяване на банката, така и в негативен план за евентуална необходимост от отнемане на лиценза й за осъществяване на банкова дейност; невъзможно било медиите да се ползват, като надежден източник относно това, дали е било взето решение за отнемане на лиценза на банката и дали същата е обявена за неплатежоспособна, респективно считано от коя дата е настъпило състоянието на неплатежоспособност; точно за да избегне неяснотите в тази насока от законодателя е предвидено, че редица от решенията свързани с неплатежоспособността на една банка и отнемането на нейния лиценз подлежат на обявяване в търговския регистър, като едва от този момент може да се приеме, че те са станали известни за третите добросъвестни лица. С оглед на това се иска постановяване на решение, с което предявените при условията на евентуалност искове да бъдат отхвърлени, като недоказани по своето основание.

С допълнителна искова молба от 23.07.2015 г. ищецът е изразил становище по депозирания отговор на ИМ, като е направил изявление, че поддържа всичко изложено в ИМ, а именно, че към момента на придобиване на вземанията – предмет на процесното изявление за прихващане, ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност по силата на презумпцията на чл. 59, ал. 4 във връзка с ал. 3 ЗБН. Повторена е тезата, че за банката, като длъжник по активното вземане, цесията има действие от датата на уведомяването за извършената цесия, което уведомление е постъпило в деловодството на банката след датата – 06.11.2014 г., което аргументира извод, че банката – длъжник по цедираното вземане е била уведомена след отнемане на банковата лицензия. Потвърждава се и твърдението, че към момента, когато „П.“ ООД е придобивал вземането си по договора за цесия е знаел, че „КТБ“ АД се намира в състояние на настъпила неплатежоспособност, което пък налага да се приеме, че по отношение на прихващането случило се на 11.11.2014г. е налице основание за относителна недействителност по аргумент от чл. 59 ЗБН.

С допълнителен отговор от 25.01.2016 г. „П.“ ООД взема отношение по депозираната допълнителна искова молба, като излага, че поддържа изцяло фактическите и правни доводи развити в отговора му на исковата молба. Навежда се възражение, че решението за отнемане на лиценза на „КТБ“ АД е било обявено в ТР при АВ на 07.11.2014 г., което решение следва да се счита за известно спрямо третите лице, считано именно от момента на неговото обявяване. В разглеждания случай „П.“ ООД било придобило вземането си въз основа на договор за цесия от 06.11.2014 г., а задължението си е придобило на 01.2008 г. съгласно договор за встъпване в дълг, сключен с „КТБ“ АД. Следователно е видно, че вземането на „П.“ ООД е било придобито преди датата на вписване на решението и в случая презумпцията на чл. 59, ал. 4, във връзка с ал. 3 ЗБН е неприложима. Не е сред релевантните за спора факти изложеното от ищеца твърдение, че уведомлението за извършената цесия е постъпило в деловодството на банката след отнемане на банковата лицензия, защото цедираното право преминава върху цесионера със сключване на договора. Не може да се твърди и за наличие на знание у „П.“ ООД за настъпилата неплатежоспособност или поискано откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „КТБ“ АД, като подробни съображения в тази насока ответника релевира да е направил с отговора на ИМ.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от представеното извлечение от протокол № 11/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, че „К.т.б.“ АД е била поставена под специален надзор за срок от три месеца; назначени са квестори на банката; спрямо е за срок от 3 месеца изпълнението на всички задължения на банката; ограничена е дейността на банката, като й се забранява да извършва всички дейности, съгласно лиценз за извършване на банкова дейност; отстранени са от длъжност членовете на управителния и надзорния съвет на банката; лишени са за срок от три месеца от право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 % от акциите й. Така взетите решения са от категорията на подлежащите на незабавно изпълнение.

Установява се от представеното извлечение от протокол № 23/16.04.2014 г. на Управителния съвет на БНБ и по конкретно от формираните заключения в мотивната част на същото да е направен извод в насока, че към момента на вземане на това решение продължават да са налице условията и предпоставките, довели до поставяне на „КТБ“ АД под специален надзор, като банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори.

Ангажирано е Прессъобщение от 06.11.2014 г., което е било поместено на електронната страница поддържана от Българска народна банка, в което е изнесена информация, че на дата – 06.11.2014 г. Управителния съвет на БНБ е взел решение за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност от „К.т.б.“ АД, като в съобщението до обществеността са инкорпорирани и мотивите на УС при БНБ, които са послужили за формиране на крайното решение за отнемане на лиценза на банката, както и следващите действия от страна на БНБ, които предстой да се предприемат спрямо „КТБ“ АД във връзка с приложението на Закона за банковата несъстоятелност и Закона за кредитните институции.

Установява се от представеното извлечение от протокол № 27/06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, че по точка 3 от дневния ред на заседанието Управителният съвет е взел решение, с което е отнел лиценза за извършване на банкова дейност на „К.т.б.“ АД, както и решение за подаване на искане до компетентния съд за откриване производство по несъстоятелност.

С решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, VI-4 състав, постановено по реда на чл. 8 и сл. от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) е обявена неплатежоспособността на „КТБ“ АД, открито е производство по несъстоятелност и банката е обявена в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието на банката и са прекратени правомощията на нейните органи.

Съгласно Договор за цесия от 06.11.2014 г. сключен между Г.Б.Д. /цедент/ и „П.“ ООД /цесионер/ е видно това, че цедента е прехвърлил в полза на цесионера вземанията си към „КТБ“ АД в размер на сумата от 130 479, 83 лв., които представляват – част от главница по влогова банкова сметка •••.

Представено е описаното в исковата молба изявление за прихващане, изходящо от ответника - „П.“ ООД депозирано в деловодството на „КТБ“ АД /н./ на 11.11.2014 г., с което е заявено, че въз основа на договор за цесия от 06.11.2014 г. от „П.“ ООД е било придобито вземане спрямо „КТБ“ АД /н./ по влогова сметка в лева с номер BG 12 KORP 92204038188004, произтичащо от подписан на 30.10.2013 г. Анекс 123320 към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ••• „Плюс“, до размер на сумата от 130 479, 83 лв., която представлява част от главницата. Направено е изявление за прихващане от името на „П.“ ООД със задълженията, които същото дружество има към „КТБ“ АД /н./ произтичащи от договор за банков кредит 29.01.2008 г. сключен с „В.“ АД за сумата в размер на 130 479, 83 лв.

Представено е Уведомление от 11.11.2014 г., което е отправено от Г.Д. към „КТБ“ АД, от което е видно, че същия е съобщил на банката-длъжник, това че вземанията му по влогова банкова сметка •••, произтичащи от подписан на 30.10.2013 г. Анекс 123320 към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ••• „Плюс“, до размер на сумата от 130 479, 83 лв., представляващи част от главницата са били предмет на прехвърляне в полза на дружеството – „П.“ ООД.

Ангажиран е Рамков договор за платежни услуги за потребители /физически лица/ от 13.12.2011 г., които е сключен между „КТБ“ АД и Г.Б.Д., както и Анекс № 123320 към посочения договор, от които се установява, че в посочената банка е била открива на лицето Г.Б.Д., като титуляр банкова сметка ••• на безсрочен депозит „Плюс“ обозначена с международен номер на банкова сметка •••.

Представен е и Договор за банков кредит от 29.01.2008 г., сключен между „КТБ“ АД и „В.“ АД, по силата на който банката е предоставила на „В.“ АД банков кредит в размер на 1 998 000 евро, както и девет броя анекса към него, последният от 29.11.2013 г., с които са изменяни сроковете за погасяване на отпуснатия банков кредит, както и начина на погасяване на уговорените чрез промяна в броя и размера на уговорените погасителни вноски, като е фиксирано, че общия остатъчен размер на банковия кредит отпуснат на „В.“ АД възлиза на сумата от 527 091, 95 лв. Същевременно е ангажиран и договор за встъпване в дълг 30.01.2008 г., ведно с 6 броя анекси към него, от които се установява, че „П.“ ООД е встъпил в качеството си на солидарен длъжник във всички задължения в т.ч. и за заплащане на главница в размер на 1 998 000 лева, лихвите, комисионните, евентуално наказателните лихви, неустойки, разноски и др. на „В.“ АД, които са възникнали на основание подписан договор за банков кредит 29.01.2008 г. сключен между „КТБ“ АД и „В.“ АД, като от приложения Анекс № 6/29.11.2013 г. към договор за встъпване в дълг е видно, че страните са уговорили промяна в погасителния план за погасяване на главницата по кредита, като към датата на подписване на анекса остатъка от главницата по кредита възлиза в размер на сумата от 527 091, 95 лв.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

По допустимостта на исковете.

Съгласно чл. 60, ал. 3 ЗБН и чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 60, ал. 3 ЗБН, процесуалано легитимирани да предявят иск по чл. 3, ал. 3 и чл. 59, ал. 3 ЗБН е синдикът на банката, който именно е ищец в настоящото производство, като тази функция към момента се изпълнява от вписаните в търговския регистър три лица. Ответник е лицето, направило оспорваното изявление за прихващане, съставляващо по правната си природа едностранна сделка, поради което ответната страна също е надлежно конституирана.

По основателността на главния иск с правно основание чл. 3, ал. 3 ЗБН.

Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗБН от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции не могат да се извършват разпоредителни сделки и действия с имуществото на банката с изключение на извършването на обичайни разноски, насочени към неговото запазване и управление. От същата дата не могат да се извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение, като по силата на алинея 3 на чл. 3 действия и сделки, извършени в нарушение на забраните, установени в ал. 2, са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. С посочената разпоредба са визирани както действия на банката, така и действия, насочени срещу нея, което е видно от изречение второ на посочената разпоредба. Едно от тези действия на банката е посочено като такова, насочено към изпълнение на задължения на банката, независимо от начина за това. Което ще рече, че доколкото прихващането е способ за погасяване на задължения (погасяват се насрещни, еднородни, изискуеми вземания, до размера на по-малкото от тях), може да се приеме, че ще бъде нищожно изпълнение на задължение на банката, направено чрез прихващане, но когато изявлението за прихващане е на банката, защото изпълнението е активно действие на длъжника.

Друга от забранените действия и сделки са такива, насочени към събиране вземания срещу банката. Това предполага активно действие на кредитор. Както бе посочено, прихващането е правен способ за погасяване на задължения.

Следователно, би могло да се приеме, че чл. 3, ал. 3 ЗБН визира и прихващането като едностранна сделка, насочена към изпълнение, сътов. – към събиране на вземане от и срещу банката, в зависимост чие е изявлението за прихващане. В чл. 59 от ЗБН обаче изрично е предвидено, че е допустимо да се извършва прихващане от страна на кредитор на банката при определени предпоставки. Липсва ограничение по отношение момента, в който изявлението за прихващане ще бъде направено. Значение за действителността на прихващането има само момента, в който вземането с което се прихваща (активното вземане) е придобито от кредитора. Следователно, с оглед изричната и отделна регламентация на прихващането, направено от кредитор, при която същото е допустимо при определени условия, както и изрично са уредени отделни хипотези за неговата недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността, съдът намира, че процесното изявление за прихващане, направено от ответника като кредитор на банката, не попада в кръга на действия, визирани в разпоредбата на чл.3, ал. 2 ЗБН – следователно, предявения главен иск за прогласяване нищожността на прихващането, като противоречащо на тази разпоредба е неоснователно и следва да бъде отхвърлен.

По основателността на главния иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН.

С оглед неоснователността на главната искова претенция, следва да бъде разгледана евентуалната претенция за прогласяване недействителността на процесното прихващане по иска с правно основание чл. 59, ал. 3 във връзка с, ал. 4 от ЗБН. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗБН (в редакцията преди изменението и с ДВ бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.), която е приложима към процесното прихващане, извършено с изявление от ответника в периода на датата 11.11.2014 г., кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. Ако вземането му е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност или в резултат на решението за откриване на производство по несъстоятелност, както и ако еднородността на двете задължения е настъпила в резултат на това решение, кредиторът може да извърши прихващане едва след настъпване на изискуемостта, съответно на еднородността.

Съгласно действащата към релевантния момент и приложима редакция на, ал. 3 на чл. 59 от ЗБН прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Съгласно приложимата редакция на ал. 4 на чл. 59 от ЗБН, счита се, че кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции.

Фактическият състав на правото по чл. 59, ал. 3 ЗБН включва следователно следните кумулативни елементи: 1) да е извършено валидно изявление за прихващане от кредитор към банка, спрямо която е открито производство по несъстоятелност - без значение дали е извършено преди или след откриване на производството, но ако е извършено след откриване на производството – да е отправено до синдика на банката (чл. 59, ал. 2 ЗБН), като невалидно е и това изявление за прихващане, което не може да породи материално-правен ефект; 2) преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения да са съществували и да са били насрещни и еднородни и вземането на кредитора да е било изискуемо; 3) вземането на кредитора да е придобито преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, но кредиторът да е знаел, че банката е неплатежоспособна или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност, 4) задължението на кредитора да е придобито преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, 5) вземането и/или задължението на кредитора да е придобито на по-ранна дата от датата на подаване молба по чл. 8 от ЗБН и датата на неплатежоспособността, което изискване логически следва от изискването за знание на един от двата факта (настъпила неплатежоспособност или подаване молба за откриване производство по несъстоятелност).

На първо място несъмнено задължението на ответника към банката е възникнало преди 07.11.2014 г. /датата на обявяване на решението за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност, респективно преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност спрямо „КТБ“ ЕАД -22.04.2015 г./, а именно по Договор за встъпване в дълг от 30.01.2008 г. По делото е своевременно представен договор за цесия, които е сключен на 06.11.2014 г. и има за предмет вземането, което ответното дружество твърди да е придобило от посоченото в съглашението физическо лице. Необходимо е да се отбележи в контекста на развилия се спор, че страните по договора за цесия са постигнали съгласие според възприетата между тях уговорка на чл. 6, че договорът влиза в сила от датата, на която цесионерът преведе дължимата по договора цена за цедираните вземания по специалната доверителна банкова сметка •••. 39 от ЗАдв. посочена в чл. 10, ал. 2, като отново в чл. 10, ал. 2 е предвидено и това, че уговорената цена за придобиване на вземането, което е предмет на договора за цесия се превежда в срок до 10 дни, считано от датата на подписването на договора, а именно, считано от 06.11.2014 г. Съдебната практика е непротиворечива като приема, че макар по силата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цесията да има действие по отношение на длъжника и третите лица от момента, в който бъде съобщена на длъжника, тя поражда действие между страните по нея от момента на сключване на договора, освен ако страните по нея не са предвидили отлагателно условие. Очевидно в разглежданата хипотеза при сключване на процесния договор за цесия страните са постигнали съгласие, че същия ще започне да действа в отношенията между тях, като ще ги обвърже с присъщите и установени в него права и задължения, считано от един по-късен в темпорално измерение момент, а именно получаване на уговорената цена за придобитото вземане по нарочно открита специална доверителна банкова сметка. •••, кога цесионера е превел по посочената доверителна сметка уговорената цена отсъстват доказателства по делото. Действително е възприето, че това следва да се случи в срок до 10 дни от момента на подписване на договора, но доколкото няма надлежно проведено доказване за момента на осъществяване на тази предпоставка, която страните са възприели, като елемент от фактическия състав нужен за влизане в сила на договора, то не може да се приеме, че същата се е осъществила в периода до 07.11.2014 г. Това пък означава, че ответното дружество не е придобило вземането си спрямо банката-ищец към момент предхождащ решението на управителния съвет на БНБ взето на 06.11.2014 г., респективно вписването му в търговския регистър, което се е осъществило на 07.11.2014 г. Това обстоятелство води до извод, че в случая е налице необоримата презумпция за знание у ответника смисъла на чл. 59, ал. 4 от ЗБН. Това е така, защото към датата на вписване на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност от страна на „КТБ“ АД, дружеството-ответник не се легитимира, като носител на вземане придобито по твърдения с отговора на исковата молба договор за цесия от 06.11.2014 г., защото не се доказва същия да е породил своето действие, включително в отношенията между страните. Тъкмо обратното влизането в сила на учреденото с договора правоотношение е отложено във времето и няма данни възприетото от страните отлагателно условие да се е сбъднало, респективно правата и задълженията по договора, включително разместването на носителите на облигационното право на вземане за определена парична сума да са произвели своя прехвърлителен ефект към 07.11.2014 г. За сбъдване на уговореното условие за влизане в сила на договора за цесия извод може да се направи едва към момента, когато първоначалния кредитор /цедента/ е уведомил по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД длъжника /в случая банката-ищец/, че е прехвърлил вземането си към нея в полза на дружеството ответник, което по своето естество съставлява признание относно това, че уговорената цена по договора за цесия е била преведена от задълженото да я плати лице по посочената доверителна сметка. Това уведомяване се установява да е станало на 11.11.2014 г., когато се е осъществило и атакуваното прихващане чрез отправянето на едностранно изявление от страна на „П.“ ООД до „КТБ“ АД.

На посоченото основание предявения при условията на евентуалност конститутивен иск за обявяване на относителна недействителност на визираното в исковата молба прихващане се явява основателен, защото към момента на влизане в сила на договора за цесия – 11.11.2014 г. и извършване на така атакуваната едностранна сделка по прихващане – 11.11.2014 г. ответникът в качеството му на активна страна по същата е знаел, че е настъпила неплатежоспособност на „КТБ“ АД по смисъла необоримата презумпция на чл. 59, ал. 4 ЗБН.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да допълни изложението си по така предявения евентуален иск, като посочи, че дори да се приеме, че договора за цесия е влязъл в сила, считано от момента на неговото сключване, а именно – 06.11.2014 г. и „П.“ ООД е станал титуляр на вземането, което му е прехвърлено чрез този договор, то отново макар да не намира приложение презумпцията на чл. 59, ал. 4 ЗБН, към момента на придобиване на вземането може да се направи извод, че „П.“ ООД е знаел за настъпилата неплатежоспособност на „КТБ“ АД.

Компенсаторният ефект на прихващането настъпва към момента, в който цесията поражда действия спрямо длъжника, а това е момента на уведомяването съгласно чл. 99, ал. 4 от ГПК. Процесното прихващане е извършено след дата - 07.11.2014 г., независимо че по договорите за цесия вземането е придобито по-рано в отношенията между стария и новия кредитор, тъй като изискуемостта спрямо длъжника на цедираното вземане - банката е настъпила след уведомяването й. Следователно макар да не е налице необоримата презумция за знание, доколкото едностранния акт на прихващането е извършен и породил действие след 07.11.2014 г., а именно на 11.11.2014 г., то същия попада в кръга на тези, които могат да бъдат обявени за относително недействителни, ако се установи по делото, че към момента на придобиване на вземането или задължението кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Това знание не е предпоставено от специализирани знания и икономическа обосновка така, както би било необходимо в едно производство по несъстоятелност. Достатъчно е знание, че банката е неплатежоспособна, каквото знание има всеки гражданин от средствата за масова информация, предвид изявления на длъжностни лица на БНБ например. С решение по т.д.н. № 2216/2015 г. на САС от 03.07.2015 г. (представено по делото) е определена дата на неплатежоспособността 20.06.2014 г., което е и датата, на която банката е поставена под специален надзор от БНБ. Несъмнено обявяването на решенията на УС на БНБ № 73 от 20.06.2014 г. и допълващото го решение № 74 от 22.06.2014. в търговския регистър, съгласно които в резултат на спиране на плащанията към клиенти, "КТБ" АД е поставена под специален надзор, като са спрени изпълненията на задължения и е ограничена банковата й дейност и широкото огласяване на тези решения в публичното пространство, както и затварянето на банката за клиенти в същия този период, за обикновения гражданин и търговец, а следователно и за ответното дружество е настъпило знание за неплатежоспособността на банката. Следователно, придобитото по договора за цесия вземане, което несъмнено се е случило след 23.06.2014 г., е такова придобито при наличие на знание у кредитора за неплатежоспособността на банката. Предвид горното и съобразно гореизложените съображения съдът намира, че и на това основание прихващането от 11.11.2014 г., извършено от ответника със вземане, придобито от него по договора за цесия от 06.11.2014 г. - при знание от страна на ответника за неплатежоспособността на банката, при горните условия се явява относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността по силата на чл. 59, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност.

В заключение следва да се отбележи и това, че ликвидността предполага безспорност на вземанията. За да е ясно дали вземанията са безспорни, когато страните имат множество задължения една към друга, страната, която изразява воля за прихващане, следва да индивидуализира насрещните вземания по основание и размер, като изрази ясна воля кое свое вземане прихваща с кое вземане на насрещната страна. Освен това, само по този начин ще се погасят конкретни насрещни вземания до размера на по-малкото. В представеното по делото изявление за прихваща с насрещно вземане на банката произтичащо от договор за банков кредит от 29.01.2008 г. сключен с „В.“ АД и представляващо главница в размер на сумата от 130 479, 83 лв. Следователно, двете насрещни вземания са били, както индивидуализирани, така и ликвидни, поради което материалноправният ефект на прихващането е настъпил. Това от своя страна означава, че при установено наличие на валидно направено изявление за прихващане е налице и възникнало потестативно право у синдиците на банката за обявяване изявлението за прихващане за относително недействителни спрямо кредиторите. Изложеното обосновава извод за основателността на предявения при условията на евентуалност иск по чл. 59, ал. 3 във връзка с ал. 4 ЗБН.

По разноските: При този изход от спора, право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК възниква само за страната-ищец. Независимо от това обаче такива не следва да й бъдат присъждани, защото не е налице проведено доказване такива да са сторени по делото. Относно искането на ищеца да му се присъдят разноски за следващата се държавна такса, СГС приема, че искането в тази му част е неоснователно, защото за разглежданото производство държавна такса не е била определяна, респективно внасяне предварително от страна на ищеца, като едва с крайния съдебен акт съобразно ЗБН таксата ще бъде възложена на страната – ответник по исковете. По отношение на претенцията в полза на ищеца да се присъди възнаграждение за юрисконсулт, поради извършено представителство по делото от такъв, СГС намира, че и това искане е неоснователно, защото видно от развилите се процесуални действие по спора – ищецът през цялото времетраене на процеса е участвал по делото чрез упълномощен адвокат, като едва в проведеното открито съдебно заседание се е явил юрисконсулт. Доколкото съгласно нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК страната има правото а получи разноски само за един процесуален представител, то това следва да се разбира, че е този процесуален представител, които е започнал пръв действия по представителството й, като в случая това е упълномощения по делото адвокат, но доколкото няма доказателства в негова полза да е било изплатено адвокатско възнаграждение, то за ищеца не се е породило правото да получи присъждане на такова, респективно възнаграждение за юрисконсулт не се следва, защото такъв е встъпил в процеса на по-късен етап, а именно след осъществяване на процесуални действия по спора от страна на упълномощен адвокат.

Дължимата в производството държавна такса, която възлиза на 5 219, 19 лева, ще следва да бъде възложена за плащане от ответника по предявените искове, които се явява осъдената страна по смисъла на чл. 59, ал. 7 ЗБН.

Воден от изложеното, съдът