Решение № 1853 от 28.7.2026 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 265/2026 г.

Административен съд - Кърджали28.07.2026 г.докладчик Виктор Атанасов

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение №37 от 11.03.2026 год., постановено по АНД №871/2025 год. по описа на Районен съд – Кърджали, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ наказателно постановление №К-НП-133 от 20.10.2025 год., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – град Кърджали, с което, на основание чл.420а, ал.1 от ЗВМД, на З. Б. Ю. от [населено място] [адрес], [община], с [ЕГН], е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 300 лева, за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.3а от ЗВМД. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: �

Мотиви

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/чл.208 и следв. АПК/. Образувано е по касационна жалба от З. Б. Ю., с адрес: [населено място], [адрес], [община], [област], против Решение №37 от 11.03.2026 год., постановено по АНД №871/2025 год. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №К-НП-133 от 20.10.2025 год., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Кърджали. Касаторът счита в жалбата, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон поради което следва да бъде отменено, а с него и потвърденото наказателно постановление. Като нарушение на материалния закон касаторът сочи, че районният съд неправилно е приел, че е налице състав на административно нарушение по чл.139, ал.1, т.3 от ЗВМД, като твърди, че в конкретния случай се касае за краткотрайно отделяне на животни от стадото по време на пашуване, което било обективно възможно и обичайно явление при отглеждане на животни и не представлявало нарушение само по себе си. Според касатора, липсвали доказателства, че е създадена реална опасност за здравето на хора или животни, че е нарушен ветеринарномедицинския режим и че е налице виновно поведение от негова страна. Касаторът счита, че съдът е възприел формално твърденията на административнонаказващия орган, без да изследва дали са налице всички елементи от фактическия състав на нарушението, вкл. вина, която е задължителен елемент, съгласно чл.6 от ЗАНН. Относно съществените нарушения на процесуалните правила, касаторът твърди, че е налице неправомерно съставяне на АУАН, т.к. същият бил издаден въз основа на докладна записка от служители на РУ на МВР, които не били компетентни органи по ЗВМД. Счита, че това представлява съществено нарушение, т.к. липсвало непосредствено възприемане на нарушението от компетентен орган, не били спазени изискванията за установявана на административното нарушение и било нарушено правото му на защита. На следващо място, според касатора е налице липса на конкретика в описанието на нарушението, като счита, че в акта и в наказателното постановление деянието не е индивидуализирано в достатъчна степен, а именно: не било посочено точното място, не било описано конкретно поведение и не било изяснено, какво точно задължение е нарушено. Според касатора, това води до неяснота относно обвинението и представлява съществено нарушение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. На следващо място, касаторът счита, че е налице неправилна оценка на доказателствата, т.к. съдът кредитирал изцяло писмените сведения (докладната записка), без да бъдат събрани преки доказателства – свидетелски показания на очевидци и други обективни доказателства. Твърди, че липсата на пълно и обективно изясняване на фактите е довела до постановяване на неправилен съдебен акт. На следващо място, касаторът счита, че е налице нарушение на принципа на пропорционалност, т.к. дори и да се приеме, че е налице формално нарушение, наложеното наказание е несъразмерно тежко. Счита, че това е така, т.к. нарушението е с ниска степен на обществена опасност, липсват вредни последици и не били отчетени смекчаващи обстоятелства. Сочи, че съдът не е обсъдил възможността за приложението на чл.38 от ЗАНН (маловажен случай). Най-сетне, касаторът твърди, че е налице незаконосъобразно присъждане на разноски и че присъждането на юрисконсултско възнаграждение е неправилно, т.к. производството било административнонаказателно и липсвала реално осъществена защита, която да обоснове присъждането на разноски в този размер. Сочи, че при отмяна на наказателното постановление отпадало и основанието за тези разноски. Предвид изложеното с жалбата касаторът моли съда да отмени Решение №37 от 11.03.2026 год. на Районен съд – Кърджали и да отмени наказателно постановление №К-НП-133 от 20.10.2025 год., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Кърджали. Алтернативно моли, съдът да приложи чл.28 от ЗАНН и да го освободи от административно наказание, както и да отмени присъдените разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът З. Б. Ю. от [населено място], [община], се явява лично и със съпруга си - А. А. Ю., упълномощен с Пълномощно от 24.06.2026 год., който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли съда да уважи подадената касационна жалба и да отмени решението на Районен съд – Кърджали, както и да отмени изцяло наказателното постановление, издадено от директора на ОДБХ - Кърджали. Счита, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че по делото било установено единствено, че две животни, с посочени ушни марки, са били установени от служители на РУ – Кърджали извън животновъдния обект и че същите били регистрирани на името на съпругата му З. Ю.. Счита, че не е доказано по безспорен и категоричен начин, кой е извършил твърдяното нарушение и че не е доказано, по какъв начин животните са напуснали животновъдния обект, при какви обстоятелство и кой всъщност е оставил животните без придружител. Излага довод, че по делото липсват доказателства за конкретно действие или бездействие от страна на З. Ю., като сочи, че разпитаните свидетели били единствено служителите от РУ – Кърджали и служители от ОДБХ – Кърджали и че техните показния установили единствено местонахождението на животните към момента на проверката, но не установявали, кой е извършил нарушението и какво е конкретното поведение на упълномощеното лице. Счита, че административнонаказващият орган и първоинстанционният съд са стигнали до грешни изводи, като сочи, че съгласно чл.6 от ЗАНН, административно наказание се налага само за виновно извършено административно нарушение, като в случая вината не била доказана, а имало предположения въз основа на това, че З. Ю. е собственик на животните. На следващо място твърди, че в наказателното постановление липсва пълно описание на изпълнителното деяние, не било посочено, какво конкретно нейно действие или бездействие съставлява нарушението, което е съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Счита, че не била извършена реална и конкретна преценка относно приложението на чл.28 от ЗАНН, като не били отчетени вредни последици, причинени щети, пострадали лица и че се касае за установени само две животни и не било доказано по несъмнен начин изпълнителното деяние и вината на З. Ю.. В заключение сочи, че по делото било доказано само и единствено, чия собственост са животните, но не било доказано по категоричен начин, кой е извършил твърдяното нарушение, какво конкретно действие или бездействие е извършено и каква е неговата вина и че липсвали доказателства, че З. Ю. е оставила животните без придружител. Поради това, моли съда да отмени наказателното постановление и да отмени присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДБХ – Кърджали. Моли, в полза на касатора да бъдат присъдени направените по делото разноски (!?! – касаторът не е сторил каквито и да е разноски както в производството пред районния съд, така и в производството пред настоящата съдебна инстанция). В съдебно заседание представя писмено становище, с характер на писмена защита, в която са изложени доводи и съображения, идентични с тези, изложени в касационната жалба. Ответникът по касация – директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - юрк. Л. К. К., който счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение намира за правилно и обосновано. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави в сила обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като правилно и законосъобразно, както и моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ОБДХ – Кърджали. Подробни съображения в тази насока излага в писмена защита, която представя в съдебно заседание. Окръжна прокуратура – Кърджали, редовно призована за съдебното заседание, не изпраща представител. Административен съд – Кърджали, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл.218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима за разглеждане. От изложеното в касационната жалба може да се изведе, че в същата се твърдят касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – нарушение на закона и нарушение на съдопроизводствените правила. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното Решение №37 от 11.03.2026 год., постановено по АНД №871/2025 год., Районен съд – Кърджали е потвърдил наказателно постановление №К-НП-133 от 20.10.2025 год., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – град Кърджали, с което, на основание чл.420а, ал.1 от ЗВМД, на З. Б. Ю. от [населено място] [адрес], [община], с [ЕГН], е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 300 лева, за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.3а от ЗВМД. Със същото решение, Районен съд – Кърджали е осъдил З. Б. Ю. от [населено място] [адрес], [община], с [ЕГН], да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – град Кърджали, със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], [ЕИК], сумата в размер на 66.47 евро, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови решението си, Районен съд – Кърджали е приел за установено от фактическа страна, че нa 13.08.2025 год., свидетелят К. К. бил на работа като [длъжност] в РУ - Кърджали и изпълнявал служебните си задължения на пропускателния режим в районното управление. Около 08:00 часа той забелязал на паркинга зад сградата на РУ - Кърджали две едри преживни животни, които били пуснати свободно и без придружител. Малко по-късно, свидетелката А. Д., която заемала [длъжност], дошла на работа в РУ - Кърджали. Тя също видяла животните, тъй като в продължение на около час те се разхождали без пастир на паркинга зад районното управление, което било извън животновъдния обект, на който са регистрирани. Полицейските служители установили ушните марки на пуснатите без надзор животни, а именно - [номер] и [номер]. За случая било докладвано на ОДЧ при РУ - Кърджали и след направена справка в ОДБХ - Кърджали се установило, че двете животни с посочени идентификатори на ушните марки са собственост на жалбоподателката З. Б. Ю.. За констатираното нарушение били сезирани органите на ОДБХ - Кърджали, които да вземат отношение. На 13.08.2025 год., след обяд, свидетелите Ф. Ф. и М. Ю. - служители в ОДБХ - Кърджали, посетили РУ - Кърджали, където се намирала и жалбоподателката З. Ю., тъй като вече била установена от полицейските органи като собственик на животните. Свидетелката Ф. Ф. - ветеринарен лекар, на [длъжност] в отдел ЗЖ при ОДБХ - Кърджали, съставила акт за установяване на административно нарушение по чл.139, ал.1, т.3а от ЗВМД. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите М. Ю. и А. Д., както и в присъствие на нарушителя З. Ю., като последната получила препис от акта, но отказала да го подпише, като отказът й бил надлежно удостоверен с подпис на свидетеля К. К.. Въз основа на така съставения акт било издадено атакуваното наказателно постановление против жалбоподателката З. Б. Ю., с което за нарушение по чл.139, ал.1, т.3а от ЗВМД й било наложено административно наказание „глоба”, в размер на 300 лева, на основание чл.420а, ал.1 от ЗВМД. Описаната фактическа обстановка районният съд е установил след анализ на показанията на свидетелите Ф. Ф., М. Ю., А. Д. и К. К., както и на писмените доказателства по делото - Акт за установяване на административно нарушение от 13.08.2025 год.; Констативен протокол №40/13.08.2025 год.; Докладна записка от 13.08.2025 год.; Справки за собственост на ЕПЖ към 13.08.2025 год., издадени от БАБХ, видно от които, именно жалбоподателката е собственик на двете животни, които на процесната дата са били пуснати извън животновъдния обект, свободно и без придружител. При така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество. Районният съд е посочил, че на З. Б. Ю. е наложено административно наказание за нарушение по чл.139, ал.1, т.3а от ЗВМД, която разпоредба забранява пускането на животни извън животновъдния обект без придружител (собственик или гледач), освен когато животните се намират в оградени пасища. При описаната по-горе фактическа обстановка съдът е намерил, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна така вмененото й нарушение, т.к. същата, към инкриминираната дата, е собственик и стопанин на посочените в акта и наказателното постановление животни с номера на ушните марки - [номер] и [номер]. Съдът е посочил, че на 13.08.2025 год., тези животни са се намирали на паркинга на РУ - Кърджали, пуснати свободно и без да са придружени от никого, което означава, че З. Ю. не е съобразила забраната животните да не напускат животновъдния обект. Посочил е също, че видно от справките на ОДБХ – Кърджали, животните към процесната дата са регистрирани в ОЕЗ с адрес в [населено място], [община], но не са се намирали там, нито пък в оградено пасище, а са установени на паркинга до РУ - Кърджали, където са обикаляли безстопанствено близо час. Съдът е приел, че поради това, правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателката за извършеното нарушение по чл.139, ал.1, т.3а от ЗВМД и че законосъобразно е приложена и относимата санкционнна норма на чл.420а, ал.1 от ЗВМД, предвиждаща да се наказва с глоба от 300 до 500 лева, а при повторно нарушение - с глоба от 500 до 1000 лева, който наруши забрана по чл.139, ал.1, т.1, 1а, 3 - 5 и 15 от ЗВМД. Районният съд е приел също, че административнонаказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и отчитайки безспорните доказателства за извършено нарушение и правилата на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, правилно е определил административното наказание, като е отбелязъл, че същото е в минималния размер и е справедливо, съответства на степента на обществена опасност на деянието и на нарушителя. При извършената служебна проверка решаващият състав на районния съд не е констатирал да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. Посочил е, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган по чл.472 от ЗВМД, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАН, че нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, като са посочени датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. Съдът е приел, че от изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно, какво деяние е осъществено от жалбоподателката, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, както и че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Съдът е приел също, че словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.139, ал.1, т.3а от ЗВМД, както и на санкционната такава по чл.420а, ал.1 от ЗВМД и че именно това са разпоредбите, относими към осъщественото деяние, поради което процесуално нарушение не е допуснато. Районният съд е приел за безспорно, че жалбоподателката е извършила нарушението, предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства. Предвид изложеното, въззивният съд е извел и окончателния си извод, че наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Предвид изхода на делото и направената претенция за разноски, съдът е приел, че на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП, като е посочил, че съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Посочил е, че по силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 130 до 190 лева и че в случая, по делото е проведено едно съдебно заседание, в което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 130 лева или 66.47 евро. Съдът е отбелязъл, че доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция по безопасност на храните – град Кърджали, именно в полза на същата следва да бъдат присъдени разноските по делото. При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл. Настоящият касационен състав намира, че въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд и се споделя в пълна степен и от настоящата инстанция. При правилно установена фактическа обстановка обаче, районният съд обаче е направил неправилни и незаконосъобразни правни изводи, довели до постановяване на решение в несъответствие с материалния закон, като в тази връзка, настоящата инстанция намира по-голяма част от инвокираните в касационната жалба оплаквания за основателни. Императивната норма на чл.139, ал.1, т.3а от ЗВД забранява пускането на животни извън животновъдния обект без придружител (собственик или гледач), освен когато животните се намират в оградени пасища, като санкционната разпоредба на чл.420а, ал.1 от с.з. повелява, че който наруши забрана по чл.139, ал.1, т.1, 1а, 3 - 5 и 15, се наказва с глоба от 300 до 500 лева, а при повторно нарушение - с глоба от 500 до 1000 лева. Следва най-напред да се посочи, че в обстоятелствената част на АУАН №090517 от 13.08.2025 год., с актосъставител Ф. З. Ф. – [длъжност] в отдел „ЗЖ“ при ОДБХ – Кърджали, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, деянието от фактическа страна е описано по следния начин: „На 13.08.2025 год., около 08:00 часа, в наряд на [пост], полицейският служител К. И. К. установява два броя говеда с идентификатори: 1. [номер] и 2. [номер], на паркинга на РУ - Кърджали. Животните са обикаляли около 1 час на паркинга. Животните са оставени/пуснати извън животновъдния обект без придружител.“ и нищо повече. Настоящият касационен състав намира, че при така направеното в АУАН описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, е нарушено изискването на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН. Това съдът намира че е така, т.к. най-напред, в така направеното описание категорично не е посочено името на дееца, т.е. името на лицето, за което се твърди да е извършило административно нарушение по чл.139, ал.1, т.3а от ЗВД, т.е. не е посочено лице, което е оставило или пуснало животните извън животновъдния обект, без придружител или казано по друг начин, не е посочено лицето, което е нарушило забраната, регламентирана в чл.139, ал.1, т.3а от ЗВД. На следващо място, липсва посочено каквото и да е изпълнително деяние, което това конкретно лице/което не е посочено/, да е извършило, независимо дали с действие или бездействие, както и не е посочено и в какво качество – дали като собственик на посочените два броя говеда, дали като гледач, пастир или нещо друго. В АУАН е описано, че животните са оставени/пуснати без придружител, но от кого – актосъставителят не е намерил за необходимо да посочи в описанието на нарушението. В описанието на нарушението, в обстоятелствената част на така съставения АУАН, актосъставителят дори не си е направил труда да впише, че двете говеда с посочените идентификатори/номера на ушните марки/, са собственост на З. Б. Ю.. Така всъщност, при така направеното описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, с този АУАН на практика не е формулирано конкретно административно обвинение, за извършено деяние, съставляващо административно нарушение, но същевременно, същият е съставен срещу З. Б. Ю., без тя да е посочена като деец, т.е. като лицето, което е оставило, пуснало, изпуснало или каквато и да е друго, двете говеда, без придружител, като екземпляр от така съставения АУАН обаче й е връчен. Посоченото по-горе явно не е направило впечатление на административнонаказващия орган, като въз основа на така съставения АУАН, същият е издал и процесното наказателно постановление, в обстоятелствената част на което, деянието отново е описано по следния начин: „При извършена проверка на място на 13.08.2025 год., около 08:00 часа, в наряд на [пост], полицейският служител К. И. К. установява два броя говеда с идентификатори: 1. [номер] и 2. [номер], на паркинга на РУ - Кърджали. Животните са оставени пуснати извън животновъдния обект без придружител.“ и нищо повече. В наказателното постановление е отразено, че е нарушена е разпоредбата на чл.139, ал.1, т.3а от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и че АУАН №090517 от 13.08.2025 год. е съставен в присъствието свидетелите: М. Р. Ю., с адрес: [населено място], [улица], [област] и А. В. Д., с адрес: [улица], [населено място], [област], както и на нарушителя - З. Б. Ю., [ЕГН], на която актът е предявен и връчен лично срещу подпис, на 13.08.2025 година. Настоящият касационен състав намира, че при така направеното в наказателното постановление описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, е нарушено изискването на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Това съдът намира че е така, т.к. най-напред, в така направеното описание отново не е посочено името на дееца, т.е. името на лицето, за което се твърди да е извършило административно нарушение по чл.139, ал.1, т.3а от ЗВД, т.е. не е посочено лице, което е оставило или пуснало животните извън животновъдния обект, без придружител или казано по друг начин, не е посочено лицето, което е нарушило забраната, регламентирана в чл.139, ал.1, т.3а от ЗВД. На следващо място, отново липсва посочено каквото и да е изпълнително деяние, което това конкретно лице/което не е посочено/, да е извършило, независимо дали с действие или бездействие, както и не е посочено и в какво качество – дали като собственик на посочените два броя говеда, дали като гледач, пастир или нещо друго. В наказателното постановление, по същия начин както в АУАН, е описано, че животните са оставени/пуснати без придружител, но от кого – по никакъв начин не е посочено и не става ясно. В описанието на нарушението, в обстоятелствената част на така издаденото наказателно постановление, по същия начин, както в съставения АУАН, дори не е вписано, че двете говеда с посочените идентификатори/номера на ушните марки/, са собственост на З. Б. Ю.. При така направеното описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено и без да е посочено, че З. Б. Ю. е лицето, което е оставило, пуснало, изпуснало или каквато и да е друго, двете говеда, без придружител, то съдът в настоящия състав намира, че незаконосъобразно, с процесното наказателно постановление, на същата, за нарушение по чл.139, ал.1, т.3а от ЗВД, е наложено наказанието глоба, в размер на 300 лева. Така, предвид изложеното по-горе касационната инстанция намира, че както АУАН №090517 от 13.08.2025 год., съставен от актосъставителя Ф. З. Ф. – [длъжност] в отдел „ЗЖ“ при ОДБХ – Кърджали, така и процесното наказателно постановление №К-НП-133 от 20.10.2025 год. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – град Кърджали, са издадени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които категорично ограничават правото на защита на нарушителя и опорочават атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му, т.е. тези нарушения са напълно достатъчно и самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление, като незаконосъобразно. След като не е констатирал тези нарушения, а е приел, АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, че нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, вкл. и обстоятелствата, при които е извършено и че от изложените в акта и наказателното постановление факти ставало ясно, какво деяние е осъществено от жалбоподателката, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация и че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му и съответно, с постановеното съдебно решение е потвърдил атакуваното наказателно постановление, то Кърджалийският районният съд е постановил един незаконосъобразен съдебен акт, при неправилно приложение на закона. Така, с оглед всичко изложеното по-горе, настоящият състав на касационната инстанция, извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, намира, че оплакванията, изложени в касационната жалба на З. Б. Ю. от [населено място], [община] и съответно, релевираните в нея отменителни основания, са основателни и доказани. Предвид това, с решението по настоящото дело, обжалваното решение на Кърджалийския районен съд следва да бъде отменено, като незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение на закона, т.е. съдът намира, че по отношение на същото е налице отменителното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на закона. Предвид липсата на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и предвид липсата на необходимост от събирането на допълнителни доказателства, с решението по настоящото дело съдът следва да се произнесе по съществото на спора, като постанови отмяна на процесното наказателно постановление, издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – град Кърджали, като незаконосъобразно издадено. По отношение заявената от процесуалния представител на касатора претенция за присъждане на разноски съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос, тъй като липсват доказателства затова, да са сторени каквито и да е разноски от него, като в хода на въззивното производство пред районния съд, така и в хода на настоящото касационно производство. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.1/първо/, предл.ІI/второ/, във вр. с чл.222, ал.1 от АПК и във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Кърджали

Цитирани разпоредби

29