Решение № 98 от 12.6.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 226/2025 г.

Производство e по реда на чл.34, ал.1 вр. чл.20, ал.1-3 от ЗПИИРКОРНФС. С Решение № 163 от 08.05.2025 г., постановено по ЧНД № 1018/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, състав на съда е признал и допуснал за изпълнение решение за налагане на финансова санкция № PLS2-V-24 178868/3 постановено от несъдебен орган на издаващата държава Република Австрия на 03.12.2024 г, влязло в сила на 15.03.2025 г., срещу лицето Д. И. Г. с ЕГН •••••••••• с което му е наложено задължение за плащане на финансова санкция в размер на 115 евро, с левова равностойност 224, 92 лв. по курса на БНБ към деня на постановяване на решението и го е изпрати на ТД на НАП - Пловдив за изпълнение и събиране на дължимите суми в левовата им равностойност. Срещу решението е постъпила жалба от назначения служебен защитник на засегнатото лице. В жалбата се излагат доводи, че не е ясен начина на провеждане на производството и взети ли са всички гаранции по рамково решение 2005/214ПВР на Съвета на Европа, гарантиращи правото на защита на засегнатото лице. Защита счита също така, че липсват доказателства за местоживеенето и обичайното пребиваване на Г. да е на територията на Република България. В жалбата се сочи, че изпълнението на Финансовата санкция предполага определена съразмерност и възможност в съответната държава, а не са събрани доказателства за доходите и имуществото на засегнатото лице, поради което не са изпълнени условията за признаване и изпълнение на чл.30, ал.3 от ЗПИИАКОРНФС. Прави се искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и да остави без уважение искането за признаване и изпълнение на посочената финансова санкция. В съдебно заседание прокурорът пледира за неоснователност на жалбата и иска решението следва да бъде оставено в сила, като обосновано и законосъобразно. Счита, че са налице всички основания, предвидени за признаване на акта на несъдебен орган, в случая от Република Австрия. Защитникът поддържа жалбата. Излага доводи за незаконосъобразност на решението. Засегнатото лице не се явяват в съдебно заседание, като е отказало да получи изпратената до него призовка и не ангажира становище. Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното Решение и за да се произнесе взе предвид следното: За да постанови атакувания съдебен акт, Пловдивския окръжен съд, след подробен анализ е установил, че постъпилите документи относно признаването на решението на чуждия несъдебен орган съдържат всички изискуеми реквизити на ЗПИИРКОРНФС относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции. Съдът е приел, че са налице влязъл в сила акт на несъдебен орган за извършено нарушение по законодателството на Австрия с наложена парична санкция и съответното удостоверение по образец, придружени от превод на български език. Окръжният съд е изследвал и анализирал постъпилото искане и приложените към него документи. Детайлно е обсъдил съдържанието им, като е заключил, че не са налице нито едно от основанията за отказ за признаване на решението на чуждия орган за налагане на финансова санкция, изброени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Предвид всичко това, Окръжният съд не е намерил основание за отказ да изпълни решението. Настоящият състав намира решението на Окръжния съд за обосновано и законосъобразно. Правилно Окръжният съд е преценил, че от издаващата държава са представени всички изискуеми документи, от които става ясно какво нарушение е извършило засегнатото лице Д. И. Г.. Процедурата по признаване е изпълнена в съответствие с разпоредбите на ЗПИИРКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г., относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции. Приложеното удостоверение отговаря в пълна степен на изискванията на ЗПИИРКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. В него са посочени пълни данни за органа, който го издава, за лицето, на което наложена финансовата санкция, размера на финансовата санкция, както и пълни данни за развилото се производство и участието на санкционираното лице в него. Изпълнени са и изискванията на чл.30 от ЗПИИАКОРНФС относно условията за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция. Съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС в случая не се изисква двойна наказуемост, тъй като се касае за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата и е административно нарушение според законодателството на издаващата държава. В решението си, правилно първостепенният съд е приел, че от приложените по делото удостоверение и акт за налагане на финансова санкция се установява, че Решение PLS2-V-24 178868/3, постановено на 03.12.2024 г. от несъдебен орган на издаващата държава е влязло в сила на 15.03.2025 г. В удостоверението са описани фактите на нарушението, според които засегнатото лице на територията на издаващата държава на 22.11.2024 г. в 21.50 ч. на посоченото място, като водач на камион и ремарке не се е уверил преди началото на пътуването, че сборът от максимално допустимите маси на моторното превозно средство и ремарке е надвишен в резултат на товара с 1 320 кг. Освен това в решението са посочени и правните разпоредби на чуждия закон, които са били нарушени от страна на засегнатото лице. Решението е постановено от несъдебен орган за административно нарушение по правилата за движение по пътищата, съгласно чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС в държава, която е членка на Европейския съюз и представлява акт за налагане на имуществена санкция. Правилно първостепенният съд е счел, че са налице формалните предпоставки на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС - удостоверението е преведено надлежно на български език и отговаря на образеца по приложенията към закона. Приложен е и заверен препис от решението, чието признаване се иска. Получени са по електронна поща от официален адрес и представлява, съгласно чл.9, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, надлежно защитен начин, позволяващ да се удостовери автентичността. От удостоверението се установява, че на засегнатото лице Г. са разяснени правата му във връзка с установеното нарушение и участието му в процедурата по обжалване и в съдебния процес. Отделно от това настоящият състав намира, че след като размерът на глобата не е непоносимо висок, то няма място за приложението на разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗПИИРКОРНФС. На внимателен анализ и преценка са били подложени от Окръжния съд и всички други обстоятелства, обосноваващи наличие на положителните и отсъствие на забранителните предпоставки, изискуеми от ЗПИИРКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г., относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции. Въпреки възраженията на защитника, компетентен да се произнесе по признаването и изпълнението на решението е Окръжен съд - Пловдив, тъй като засегнатото лице има обичайно пребиваване – постоянен и настоящ адрес в гр. С., съобразно изискванията на чл.31, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. Това се установява от изисканата и приложена по делото справка относно наличието на постоянен и настоящ адрес на засегнатото лице. Освен това засегнатото лице е търсено от служители на Община С. на постоянния му адрес, посочен в удостоверението, както и по настоящия му адрес, като е удостоверено по съответния за това ред, че същият е отказал да получи призовките. В тази връзка не е било нужно да се изисква допълнителна информация за установяването на неговото местонахождение, задгранични пътувания, притежание на лични МПС, недвижими имоти или други данни. От тук и за достигане на заключението за неговото обичайно местопребиваване на територията на Република България и че се касае именно за същото лице. Неоснователно се явява и възражението, изложено от защитата на засегнатото лице в жалбата, че изпълнението на Финансовата санкция предполага определена съразмерност и възможност в съответната държава, а не са събрани доказателства за доходите и имуществото на засегнатото лице, поради което не са изпълнени условията за признаване и изпълнение на чл.30, ал.3 от ЗПИИАКОРНФС. В цитираната разпоредба е посочено, че съдът признава решение за налагане на финансови санкции, при условие че лицето, срещу което е постановено решението, притежава имущество, получава доходи или има местоживеене или обичайно пребиваване, а за юридическото лице - седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция, на територията на Република България. В случая са предвидени алтернативни, а не кумулативни изисквания, за да бъде признато решението и затова в последователността на изразяване законодателя е посочил съюзът „или“ т.е. достатъчно е налице едно от алтернативните изисквания. В случая засегнатото лице има местоживеене в страната и това е достатъчно, за да бъде приложен законът. Твърдението, че липсвали доказателства за имущественото състояние на лицето също е несъстоятелно, защото самото нарушение е извършено при управление на МПС при упражняване на дейност, която би следвало да е заплатена. Отделно от това настоящият състав намира, че след като размерът на глобата не е непоносимо висок и засегнатото лице пътува редовно извън пределите на страната, то няма място за приложението на разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗПИИРКОРНФС. На внимателен анализ и преценка са били подложени от Окръжния съд и всички други обстоятелства, обосноваващи наличие на положителните и отсъствие на забранителните предпоставки, изискуеми от ЗПИИРКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г., относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на атакуваното решение и решаването на процесната проблематика по същество от настоящата инстанция. Всичко това налага извода, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и при липса на процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна, следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл. 34 ал.1 вр. чл.20 ал.1-3 от ЗПИИРКОРНФС, Пловдивският апелативен съд