Решение № 26 от 18.2.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 9/2023 г.

производство – том 5, папка №1, л.л.65 и 69. Значението на двата документа е изяснено с показанията на св.В. (ВНОХД, л.563), като с оглед издаденото сертификационно писмо би следвало да се счита удостоверено биологично производство на сливи в двете наети от подс.Г. овощни градини в аспекта на изискванията на Регламенти № 889/2008 от 5 септември 2008г. и 834/2007 от 28 юни 2007г. На база на фактическите положения за възрастта и реалното състояние на овощните градини, за липсата на земеделска дейност в тях, на логически единните данни в показанията на св.св.Б. М., И., В., Г. и И., на основание данните в показанията на св.М. И., на протоколи от две проверки на място през януари 2019г. и април 2020г., на изготвените фотоснимки в хода на същите и на заключението на агротехническата експертиза, въззивният състав приема гласните доказателства в показанията на св.В. за недостоверни, също така не кредитира и писмените доказателства във връзка със сертификацията на овощните градини, стопанисвани от подс.Г., нещо повече – според заключението на СГЕ (ВНОХД, л.620) договорът за контрол и сертификация е неистински документ, а сертификационното писмо се явява документ с невярно съдържание.

При ниския процент живи дървета, при доказаното неприлагане на земеделска система за почвена обработка или косене, на агротехниечски мероприятия и заемане на пространството между дърветата от горска и храстовидна растителност, не се поражда спор, че към 05.04.2018 година подсъдимият е съзнавал, че наетите от него земеделски площи не са били допустими за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, защото не е изпълнено условието на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба №2 от 26.03.2018 година за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ.

Следователно, в т.6 - в раздел декларации от заявлението за подпомагане за 2018г. (ДПр, т.5, папка №4, л.46 и следващите) подсъдимият е представил неверни сведения за допустимост. Същите неверни сведения са представени в заявлението за подпомагане за 2019 година, което е подадено на 16.05.2019г. от подс.Г. чрез пълномощника му св.С. С. (ДПр, т.5, папка №4, л.67 и следващите). В оценката на данните по делото окръжният съд необосновано е приел, че св.С. не е извършил изпълнителното деяние по чл.248а, ал.2 от НК умишлено. Това е сторил, пренебрегвайки показанията на самия С.: а)за лични впечатления от овощните градини, б)за консултирането с подс.Т.П. къде и как да подаде заявлението за подпомагане за 2019г., което доказва липса на комуникация с подс.Г. по тези положения и в)подценявайки доказателственото значение на фактура №1/30.08.2018г. (ДПр, т.3, л.37), която е документ с невярно съдържание и доказва, че към момента на нейното съставяне в съзнанието на св.С. се е оформило знание за невъзможността да се реализират добиви от сливи, поради липсата на достатъчно живи дървета в градините и на съответни агротехнически мероприятия.

Въззивният състав кредитира показанията на св.С. относно действията на подс.Т. П. по наемане на овощните градини, по консултантската дейност на същия подсъдим във връзка с кандидатстването на подс.Г. по мярка 6.1., както и за адресното регистриране на А. Г., в която насока доказателственият източник кореспондира с писмени доказателства в досъдебното производство том 5, папка №1, с обяснения на подс.Т. П. и показания на св.С. Д.. В горевизираните две заявления за 2018г. и за 2019г. е реализирано кандидатстване за подпомагане с наетите от Г. овощни градини по следните схеми и мерки за директни плащания: по Схема за единно плащане на площ, по Схема за преразпределително плащане, по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда -зелени директни плащания, Схема за млади земеделски стопани и Схема за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) – СП (други) (схеми по чл.38а, ал.1, т.1-т.5 от ЗПЗП). Към всички тези схеми и мерки са валидни критериите за допустимост за подпомагане на земеделските площи по чл.9, ал.1, т.т. 1 и 2 от Наредба №2 от 26 март 2018г. за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ.

Схемата за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) – СП (други) е обвързана с изискване за реално производство. За нейното субсидиране подсъдимият Г. подал две декларации по чл.32, ал.1 от Наредба №3 от 17.02.2015 година за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания – от 24.01.2019г. и от 31.01.2020г. (ДПр, т.3, л.35 и л.131). В първата той декларирал реализирана култура сливи (код 222010) 15000 кг, продадени с фактура №1/30.08.2018г. на „Нолита Бг“ЕООД (ДПр, т.3, л.37), във втората декларация удостоверил добив на същия вид плод от 11500кг, продадени с фактура №1/17.09.2019г. отново на „Нолита Бг“ЕООД (ДПр, т.3, л.133).

Преди да премине към анализ на истинността на горните обстоятелства, въззивният състав ще се спре на оспорвано от всички подсъдими положение във връзка с правото на подпомагане по чл.29а, ал.1 от Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания в редакцията към времето на инкриминираната деятелност. Положението има отношение към деятелността на всяко едно от предадените на съд лица, разрешаването му е на база на следващите по-долу съображения, към които настоящето решение ще препраща по-нататък в съдържанието си.

По регулацията на чл.29а от Наредба №3 от 17.02.2015 година за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, целта е подпомагане на земеделските стопани за производство на сливи и десертно грозде. Съобразявайки писмо (НОХД, л.545-л.546) и у въззивния съд не остава съмнение във вида на субсидираната културата - „слива - обикновена (домашна)“. По данни в показанията на св.И. сливовите дървета в масива били на присадки и след изоставянето им отдолу избили джанки-дивачки, които задушили сливите и в градините останал дивият прираст (НОХД, л.482 гръб). В сходна насока са и показанията на свидетелите Б. и Б. М., както и отговорите на вещото лице (ВНОХД, л.560 гръб и л.562) - с уточнението, че до добив на дребна дива джанка се достига, само ако издънките станат високи, каквото положение не било установено в градините на подсъдимите. Иначе казано, дори и при цитираното от адв.Я. в пледоарията значение на думите „слива“ и „джанка“ според Тълковния речник, за подсъдимия Г., а и за останалите дейци, не е имало съмнение, че в стопанисваните и заявени за подпомагане овощни градини евентуалният добив на джанки-дивачки не се субсидира по реда на чл.29а от Наредба №3 от 17.02.2015 година за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания.

Продължавайки с оценката на доказателствата и източниците им спрямо декларираните реколти от подс.Г. с двете инкриминирани декларации, въззивният състав се насочва към заключението на агротехническата експертиза, чрез което по приложение на специални знания се способства разкриване на обективната истина. По силата на това заключение, при общо 83 живи дървета в двата парцела, стопанисвани от подс.Г., реално произведената продукция би могла да е около 15кг от дърво, т.е. общо около 1245кг, което изключва верността на декларираните на 24.01.2019г. и на 31.01.2020г. от дееца обстоятелства по чл.32, ал.1 от Наредба №3 от 17.02.2015 година за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за добив на 15000 кг сливи, продадени с фактура №1/30.08.2018г. и на 11500кг сливи, продадени с фактура №1/17.09.2019г. При съблюдаване на данните от проверки на място в овощните градини на подсъдимия, на гласните доказателства за състоянието на тези градини, включително за липсата на земеделски мероприятия в тях по см. на чл.9, ал.1, т.2 от Наредба №2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, то и на правилата на формалната логика противоречи възможността подсъдимият да е добил заявените количества сливи, и оттук произтича и следващият извод - цената на обективно невъзможните сделки със сливи е без значение към предмета на доказване.

Чрез писмени доказателства (ДПр, т.1, л.20; т.2, л.4 и л.9-л.11 гръб;

НОХД, л.595) се установява, че в периода от 18.12.2018г. до 25.06.2019г. по заявените от подс.Г. за 2018 година схеми за директни плащания същият е получил оторизация и плащане на 2906.23лв., а за кампания 2019 година – сумата от 409.70 лева само по СЕПП. По останалите заявени за подпомагане схеми за директни плащания за 2019 година била издадена заповед №03- РД/2687 от 31.08.2020 година от изп.директор на ДФЗ за спиране на административното производство по обработка на заявлението за подпомагане за 2019г. (ДПр, т.2, л.5), т.е. възражението на адв.Я. във връзка с щета за ДФЗ по Схема за обвързано подпомагане на плодове (сливи и десертно грозде) - СП (други) за 2019г. е неоснователно.

Преминавайки към обобщение, въззивният състав установи обоснованост на присъдата по отношение на подс.Г. във връзка с деятелност от 05.04.2018г., 24.01.2019г. и 31.01.2020г. От заетите съображения от страна на конролирания съд спрямо визираното време, оценката за относимост на показанията на св.М. не почива на действителното съдържание на доказателствения източник, в която насока защитните съображения на адв.Я. имат своето основание. По отношение на противоправна проява от 16.05.2019г., няма категорични данни за умишлена деятелност на подсъдимия, най-малко в условията на посредствено извършителство, т.к. заявлението за подпомагане за 2019г е подадено от св.С. умишлено, с цел да набави за подс.Ал.Г. имотна облага по чл.248а, ал.5 от НК. Може да се предполага съпричастност на Г. с предоставяне на данни за наетите парцели с цел попълване на заявлението от С. и с получаването на финансово подпомагане за 2019г., но оглед обстоятелствената част на обвинението спрямо дееца, развиването на съображения в този фактически план се явява безпредметно.

Правилна е оценката на окръжния съд за достатъчност на доказателствата – с изключение на тези, касаещи инкриминирана проява от 16.05.2019г., като на основание допустими, относими и достоверни доказателства обективната истина относно деянията и авторството на подсъдимия Г. е разкрита и позволява съответно материално правоприлагане.

С действията си от 05.04.2018г. по подаване на заявление за подпомагане с вх.№18741920 – в т.6 подсъдимият представил неверни сведения за допустимост на БЗС №№00518-7-12-1 и 00518-7-13-1 за 2018г. по чл.9, ал.1, т.т.1 и 2 от Наредба №2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Неверни сведения във връзка с производството на субсидирана култура по Схема за обвързано подпомагане на плодове (сливи и десертно грозде) - СП (други), подсъдимият представил и в декларации от 24.01.2019г. и от 31.01.2020г. по чл.32, ал.1 от Наредба №3 от 17.02.2015 година за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Деятелността Г. извършил в разрез със задължението си да представи верни сведения, за да получи средства от фондове, предоставени от ЕС на Република България. Това противоправно поведение довело и до вредоносен резултат в размер на 2906.23лв за кампания 2018г., съставляващи средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, предоставени от ЕС на Република България и изплатени на подсъдимия в периода от 18.12.2018г.-25.06.2019г. (НОХД, л.595). От последователността на действията на Г. се извлича субективното му отношение към престъплението – извършено при пряк умисъл, съзнавайки извършеното заявяване на неверни данни с користната цел по чл.248а, ал.5 от НК.

Деянието от 16.05.2019г. е извършено умишлено от св.С. С., поради което с това решение и спрямо повдигнатото обвинение за посредствено извършителство в посочената част, следва да се осъществи въззивно правомощие по чл.337, ал.1, т.2 от НПК. Изменението на присъдата ще касае и стойността на подпомагането за 2019г. по СЕПП със сумата от 409.70лв – съставомерна последица, но не от виновно поведение на подс.Г.. Правилно с присъдата е приложен материалният закон и по отношение на чл.26, ал.1 от НК - изводът не се повлиява от оправдаването за деяние от 16.05.2019г. Подсъдимият е извършил престъпление по чл.248а, ал.5 вр. ал.2 от НК, което се състои от повече от две деяния, които осъществяват поотделно състава на визираното престъпление, деянията са извършени при обективна и субективна връзка помежду си и през непродължително време. Неоснователно оспорван пред настоящата инстанция е темпоралният критерий на чл.26 от НК – точно изведен от окръжния съд при съблюдаване на указанията в ТР 3-1971- ОСНК и ТР 52-1988-ОСНК, и при съобразяване с особеностите на самите деяния от гледна точка на сроковете по чл.4 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и по чл.32, ал.1 от Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. С оглед фактическите прояви, няма и не може да има спор, че времетраенето на периодите между тях не нарушава изискването за обективна и субективна свързаност.

Наложеното наказание за престъплението е в минималния санкционен размер. По индивидуализацията му окръжният съд е отчел всички релевантни към чл.54 от НК обстоятелства, сред които: а) обществена опасност на престъплението, която не се отличава от разкриваната такава от сходни престъпни прояви, б)в известна степен по-висока лична опасност на дееца предвид чистото му съдебно минало и данните за утвърдени трудови навици от една страна, но от друга - при проявена престъпна упоритост и изобретателност, с оглед способа на извършване на деянията и естеството на заявените неверни данни и то при наличие на користна цел.

Не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства по отношение на подсъдимия, нито пък изключително такова, включително и на плоскостта на времетраене на наказателното производство. Същото е образувано на 08.06.2020 година, касае фактически положения от разностранен характер - за предмета по чл.102 от НПК са били събирани както гласни, така и писмени доказателства, в първите два стадия от съдебната фаза са използвани и специални знания по чл.144 от НПК.

Върху индивидуализацията на наказанието не оказва съществено влияние и оправдаването на подсъдимия за едно от деянията в продължаваното престъпление и причинената с него имуществена щета.

На база на относимите към чл.54 от НК положения, наказанието на подсъдимия би следвало да се наложи малко над санкционния минимум. Това не е сторено от окръжния съд – той е наложил наказание от две години лишаване от свобода, което макар и несправедливо, не би могло да се коригира по реда на чл.337, ал.2, т.1 от НК при липса на съответен протест.

Законосъобразно е даденото с присъдата решение да се приложи института на условното осъждане - несъмнено подсъдимият разполага с достатъчен личен ресурс да проведе корекционната дейност на наказанието по чл.36 от НК в условията на обществото. Правилно първоинстанционният съд е определил минимален изпитателен срок по чл.66 от НК, отчитайки изолираността на проявите на Г.. ІV. По отношение деятелността на подс.Т. П.:

При проверка обосноваността на присъдата в тази част, въззивният състав борави с редица сходни на вече обсъдените в предходния пункт фактически данни. Подсъдимата П. е наела на 26.05.2017г. четири имота, собственост на св.Б. М. в землището на гр.Антоново (ДПр, т.5, папка 3, л.26- л.35). Относно насажденията, създаването и поддържането на овощните градини фактическо значение имат показанията на св.св.Б. М., Б. М., И. И., Г., В. и И., които получиха подробен разбор в пункт І от съобразителната част на решението.

По отношение на проверките на място, доказателствената съвкупност съдържа противоречиви данни. От тях: а)ДПр, т.5, папка №3, л.130-л.140 – на 07.12.2018г. св.св.К. и А. констатирали 100% обработваема земя с насаждения от сливи (изводът се основа на съпоставяне на таблични данни в папка №3, л.26 и л.132); б)ДПр, т.5, папка №7, л.86 и следващите - в началото на април 2020г. в БЗС №00518-7-10-2 имало 13% живи насаждения сливи и обработени междуредия с шредер, в БЗС №00518-7-12-3 броят на живите трайни насаждения е 11%, , междуредията били окосени, а в БЗС №00518-8-9-1 имало 20% живи трайни насаждения и обработени чрез шредер междуредия.

Релевантност към констатацията за противоречивост на данните във връзка с допустимостта на площите имат също: а)дневник на стопанството на подсъдимата – ДПр, т.3, л.97; б)снимки – ВНОХД, л.700 и л.701 (DSCN0801- DSCN0850); л.699-л.700 (DSCN0780-DSCN0799); л.717 и л.718 (от имот- 426024 (1) до имот-426042(4)); в) показания на св.св.М. И. и С. М., г)показания на св.св.К. и А.. Всяко едно от горепосочените доказателства и доказателствени средства бе внимателно обсъдено от въззивния състав както по отношение на собствено съдържание и логичност, така и при взаимно съпоставяне с останали доказателствени източници. Включително при приложение на правилата на формалната логика, изолирани от доказателствената съвкупност остават протокол за проверка на място от 07.12.2018г., както и показанията на св.св.К. и А., защото: а)св.И. И. лично е участвал в създаването на овощната градина през 80-те години на миналия век, по негови данни тази градина след 90-те години била изоставена, в резултат на което избивали джанки, които задушавали дърветата, дивото останало и така градината запустяла (НОХД, л.482 и сл.), б) П. И. свидетелства в същата насока, конкретизирайки и значителната бройка на изсъхналите овощни дървета вследствие на десетилетната липса на каквито е да е грижи за сливовия масив (НОХД, л.609), в) св.М. Г. е един от собствениците на овощни насаждения от сини сливи, по негови данни целите насаждения били обхванати от израстъци, вследствие на което реално нямало плододаване на сливи (НОХД, л.683гръб), г)св.В. също потвърждава, че никой не е поддържал овощните насаждения и те запустели (НОХД, л.684), д)св.Б. М. е актуалният към инкриминирания период собственик на сливовите градини, по данни в показанията му той не е извършвал никакви земеделски дейности в тях (НОХД, л.611), е)св.Б. М. дава смислово сходни показания - в градините не било провеждано обновяване на овошките.

При това положение обективно не е възможно към 07.12.2018г. да е вярно отразеното в протокол за проверка на място от св.св.К. и А. - в четирите стопанисвани от подс.П. имота да е налице 100% обработваема земя с насаждения от сливи. На свой ред показанията на св.св.К. и А. (НОХД, л.483 гръб и л.484гръб) се оценяват за напълно формални от съдържателна страна, без какъвто и да е принос към доказателствения процес. Проявеното нежелание за навлизане в подробности от страна на двете свидетелки е съвсем разбираемо на плоскостта на правото им по чл.121 от НПК. Недостоверността на протокола за проверка на място води до основание за сходна оценка по отношение на фотоснимките, създадени при тази проверка, доколкото същите са обслужвали потвърждаване на неверни факти.

Пак на база съпоставка с показанията на св.св.И., И., В., Г., баща и син М., въззивният състав установява взаимност и логичност на показанията на св.М. И. и на св.М., в единния фактически контекст попадат също протокол за проверка на място от април 2020г. и създадените тогава фотоснимки. По отношение достоверността на гласните доказателства в показанията на св.И. въззивният състав вече взе отношение в предходния аналитичен раздел от решението (раздел III). Оспорването на данните от страна на подсъдимата и на адв.Й. почива на еднотипни съображения, което позволява на настоящия състав да препрати към вече заети съображения. Що се касае до дължимата оценка на показанията на св.М. (НОХД, л.582 гръб), то същите попадат в синхрон с ценените гласни и писмени доказателства, допълвайки комплекса от относими фактически данни. Тук е важно да се отбележи, че св.М. допринася към предмета по чл.102 от НПК, най-вече потвърждавайки реалността на контролните действия на св.И. от м.04.2020 година.

Не е състоятелно оплакването на защитника на подс.П. за липса на доказателства за времето на проверките на място, като по тези положения въззивният състав освен анализ, направи и многократно позоваване на данните и източниците им според точното местоположение в кориците на делото. Не се възприема за резонно и възражението за противоречие в мотивите по отношение на местонахождението на наетите от подсъдимата земи – в тях точно е посочено, че те попадат в землището на гр.Антоново.

В обобщение на отразеното дотук, въззивният състав приема за обоснован извода на окръжния съд, че в началото на април 2020г. в БЗС №00518-7-10-2 имало 13% живи насаждения сливи, в БЗС №00518-7-12-3 - 11% и в БЗС №00518-8-9-1 - 20%живи трайни насаждения. С оглед приетото за доказано окосяване на междуредията, въззивният състав частично кредитира истинността на дневник на стопанството на подсъдимата към визирания период (ДПр, т.3, л.97). Няма доказателства обаче дейности по чл.9, ал.1, т.2 от Наредба 2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ да са извършвани в инкриминирания период на подпомагане, като в тази насока и въпреки положените усилия не са събрани каквито и да е доказателства за използвана техника, за наемане на хора и въобще за каквото и да е активно поведение на П. като земеделски стопанин от гледна точка на посоченото в §1, т.т.4, 6, 11 от ДР на Наредба №2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ.

На база на анализ по чл.107, ал.5 от НПК не се кредитират показанията на св.В. (ВНОХД, л.563), т.к. макар „Маком сертифициране“ООД да е издало сертификационно писмо (ДПр, т.5, папка №3, л.58), при обективно установеното състояние на сливовите дървета в стопанисваните от подс.П. овощни градини, същите е невъзможно да са съответствали на изискванията на относимите регламенти за биологично производство и етикетиране на биологични продукти. Сертификационното писмо е издадено с период на валидност 21.12.2017г.-30.12.2018г. Към този отрязък от време: а)показанията на св.св.И., В., Г., И., Б. и Б. М. доказват амортизация на сливовите дървета до степен, че да не може да се събере реколта от тях, б)контролният лист за проверка на място от м.04.2020г. заедно с показанията на св.св.И. и М. потвърждават нисък брой на живи сливови дървета и в)по силата на отговор на вещото лице по чл.282 от НПК, данните от проверката от април 2020г. са относими и към състоянието на градините към 2017-2018 година (ВНОХД, т.2, л.562). Становището на вещото лице се потвърждава и чрез показанията на св.И. И. – плододаването е след третата година от засаждане на дърветата (НОХД, т.2, л.482гръб), т.е. става пределно ясно, че след като в градините на П. не е имало обновяване на овощния фонд, няма как да е реализирано и биологично производство на сливи.

Съобразно заключението на СГЕ (ВНОХД, л.620) и в съответствие с обясненията на подсъдимата (ВНОХД, л.564), въззивният състав приема, че макар договорът за контрол и сертификация (ДПр, т.5, папка №3 л.54) да е истински документ, той няма способността да повлияе върху изводите досежно реалното състояние на овощните градини, наети от подс.П., както и върху изводите за броя на живите овощни дървета от сорт слива към инкриминирания период. Сходна е оценката и на фактури (НОХД, листи 398 – 400), които са без значение спрямо действителното положение в заявените за подпомагане овощните градини. Очевидно е, че се касае за привиден документационен процес, предназначен да обслужи неправомерната цел на подсъдимата за получаване на средства по подмярка 6.1, до какъвто резултат не се достигнало с оглед служебното разследване за измама от страна на ДФЗ.

В обясненията си (НОХД, л.301), подсъдимата прави самопризнание, че от момента на наемането на земите, тя била ангажирана с обработването им чрез резитба и косене с работници от околните села. По отношение на знанието за състоянието на сливовите насаждения, въззивният състав съпостави гласните доказателства в обясненията с други доказателства, установявайки съответна достоверност на данните в първия източник. Изводът се базира на кореспондиращите със самопризнанието за лично участие в стопанисването на градините: а) подписан в началото на декември 2017 година от П. договор за контрол и сертификация (в насока на авторството – е и заключение на СГЕ), б)създаден от нея дневник на стопанството (ДПр, т.3, л.97), в) доклад от проверка на място, изготвен от св.М.И., съответстващ по положението на окосяване на междуредия през април 2020г. с дневника на стопанството, г) с писмено оспорване, подадено от подсъдимата, в което тя потвърждава, че е автор на заявление за кампания 2018г., плаща арендите, тя е наела площите, с които кандидатства и тя е титуляр във връзка с действията с тях (ДПр, т.5, папка №3, л.77 и следващите), д) присъствала е и на проверка на място, проведена от св.св.К. и М. Х., е) изпълнявала е плащане към наемодателя на овощните градини (НОХД, л.402). По отношение на събраните гласни доказателства за резитба и наемане на работници от околните села се констатира недостоверност на база на данните в показанията на св.Б.М. и при отсъствие на подкрепящи доказателства, що се касае до съобщението на подсъдимата за косене, то същото се възприема за отговарящо на обективното положение, но към момента на проверката на място през април 2020г.

При еднопосочността на доказателствената основа не остава съмнение, че към 05.04.2018г. и към 14.05.2019г., когато П. лично подала заявления за подпомагане по различни схеми и мерки за директни плащания - по Схема за единно плащане на площ, по Схема за преразпределително плащане, по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда -зелени директни плащания, по Схема за млади земеделски стопани и по Схема за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) – СП (други) (всички по чл.38а, ал.1, т.1-т.5 от ЗПЗП), тя знаела, че заявените площи не отговарят на изискването на чл.9, ал.1, т.т.1 и 2 от Наредба №2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ – както поради липса най-малко на 70% живи растения, така и с оглед неподдържане на почвената повърхност – отново с позоваване на характеристиките на системите за поддръжка по §1, т.т.4, 6, 11 от ДР на Наредба №2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ.

Следователно в т.6 от заявленията за подпомагане за 2018г.и 2019г.

(ДПр, т.5, папка №4, л.100 и л.82) подсъдимата представила неверни сведения за допустимост на заявените земеделски площи.

Аналогично на фактическото положение при подсъдимия Г., за финансиране по Схема за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) – СП (други), подсъдимата следвало да докаже производство и реализация. По силата на декларация от 31.01.2020г. по чл.32, ал.1 от Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, П. лично декларирала добив за 2019 година на 12680кг сливи, които заявила за продадени с фактура №1/26.08.2019г. на св.И. Ц. (ДПр, т.3, л.138-л.140). С позоваване на заключение на агротехническа експертиза, възможният добив при 78 живи дървета в трите заявени за подпомагане парцела е от около 15кг сливи от дърво или около 1200кг общо. Декларираният обем от 12680кг сливи очевидно е невъзможен, поради което отново се касае до представяне на неверни сведения от П.. Изводът не се опровергава от показанията на св.Ц. (НОХД, л.329), които са недостоверни, защото: а) противоречат на показанията на св.св.И. И., И., Г., В., Б. и Б. М., М. И., С. М., веществени доказателства, протокол за проверка на място от началото на април 2020 година; б)на заключението на агротехническата експертиза относно възможния максимален добив сливи от живо дърво, както и на отговорите по чл.282 от НПК за плододаването на издънките, включително и неизпълненото условие тези издънки да са високи, за да родят диви джанки (ВНОХД, л.562).

С писмени доказателства се установява, че по заявените от подсъдимата схеми за директни плащания за 2018 година към нея през периода 18.12.2018г.-25.06.2019г. била оторизирана и изплатена сума в размер на 933.41лв. На 16.12.2019г. тя получила 394.39лв за кампания 2019г. по СЕПП– за тази кампания оторизирането и плащането на суми за подпомагане по всички мерки, с изключение на СЕПП, било спряно заради съмнение за измама (ДПр, т.1, л.20 и следващите, т.2, л.4 и следващите и НОХД, л.595 и следващите).

Преминавайки към обобщение и на база на заетите дотук съображения, въззивният състав се солидаризира с дадената от окръжния съд оценка за достоверност на доказателствата, доразвивайки същата и с оглед събраните в тази инстанция фактически данни, възприема се изцяло и изводът на ТОС за достатъчност на доказателствата, чрез които обективната истина във връзка с деянията и авторството на подсъдимата е разкрита по несъмнен начин.

С насока към обосноваността на присъдата, защитникът адв.Й. и П. в лична защита правят редица възражения - някои от тях се припокриват с доводите и на останалите обжалващи страни, което позволява ползването на вече мотивирани в решението съображения. По аргументите: а) възражението за необоснованост и неправилност на аграрнотехническата експертиза е неоснователно. Освен заетите съображения в пункт ІІI от съобразителната част на решението по отношение на експертизата, въззивният състав не намира данни тя да е в разрез с достоверни доказателства (протоколът за проверка на място от 07.12.2018г. и гласните доказателства в показанията на св.св.К. и А. не са сред тях), както относно времето на създаване на масива, така по отношение на плододаването и състоянието на градините в инкриминирания период. Не е състоятелен упрекът, че „експертизата е изключила плододаването на джанковите дървета…“ (ВНОХД, л.87), защото подобни дървета (джанкови) не е имало засадени в площите, ползвани от подсъдимата. Според вече многократно обсъдените показания на св.св.И., В., И., Г., Б. и Б. М. относно вида и давността на насажденията, както и отговорите по чл.282 от НПК на в.л. Й. (НОХД, л.341; ВНОХД, л.557гръб, л.558 и л.560) подложките на сливовите дървета образували израстък, този израстък не бил дърво и ако плододавал, би се стигнало до добив на диви джанки, но височината на израстъците и в градините на подсъдимата не е бил такъв, че да доведе до реколта от такива диви плодове.

Не почива на обективното положение по делото оплакването, че експертизата се позовава на гласни доказателства относно състоянието на градините за време, извън инкриминирания период. Използваният подход от вещото лице за всестранно изследване със специални знания на всички материали, събрани по реда и със способите на НПК, които се отнасят до предмета на експертизата е в съответствие с чл.150, ал.1 и чл.152, ал.1 от НПК. При дадената оценка за обоснованост и правилност на експертизата, претенцията по чл.153 от НПК също е неоснователна. б)по делото не са установени данни за извършени теренни проверки спрямо площи, стопанисвани от подсъдимата П.. По аналогични оплаквания на адв.Я. са развити съображения в предходен пункт от решението, включително е направено позоваване от страна на въззивния съд на нормативна регулация. в) по никакъв начин предметът на доказване по делото не би се повлиял от събиране на данни за разчитане на проведеното самолетно заснемане, включително за полетен график – повече съображения по възражението са четими в пункт II от решението. г)събраните веществени доказателства са надлежно проверени, включително и отразени с прилагането им на хартиен носител по делото (ВНОХД, л.696 и следващите). д) достоверността на показанията на св.М.И. за действията му при проверката през април 2020 година и относно броя на живите сливови дървета се обоснова с оценка по реда на чл.107, ал.5 от НПК, като процесът на формиране на вътрешното убеждение по тези положения е проследим и видим през мотивите в пункт ІІI от решението. е)във връзка с аргументация на подсъдимата за недостатъци в документационния процес при проверката на място през април 2020 година, въззивният състав се позовава на протокол за архивиране на досие (ДПр, т.5, папка №7, л.84), чиито данни отхвърлят основателността на заявената претенция.

При правилно установените фактически положения, с проверяваната присъда материалният закон е приложен точно.

Действията на подсъдимата: 1) от 05.04.2018г. и от 14.05.2019г. за подаване на заявления за подпомагане с №№18742150 и 19067226 с неверни обстоятелства в точка 6 относно допустимост на БЗС №№00518-7-14-1, 00518- 7-16-1, 00518-7-15-1, 00518-7-10-1 за 2018г. и БЗС№№00518-7-10-2, 00518-7- 12-3 и 00518-8-9-1 за 2019г. по чл.9, ал.1, т.т.1 и 2 от Наредба №2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ и 2) за заявяване на неверни сведения във връзка с производството и реализацията на подпомагана култура по Схема за обвързано подпомагане на плодове (сливи и десертно грозде) - СП (други), с декларация от 31.01.2020г. по чл.32, ал.1 от Наредба №3 от 17.02.2015 година за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, са осъществени с цел получаване на средства от фондове, предоставени от ЕС на българската държава. Деятелността е довела до неправомерно получаване на средства през периода от 18.12.2018г. до 25.06.2019г. в размер на 933.41лв за кампания 2018г. и на 16.12.2019г. в размер на 394.39лв за кампания 2019г., които средства са предоставени от ЕС, в лицето на Европейския фонд за гарантиране на земеделието, на българската държава (НОХД, л.595). Обективните прояви на подсъдимата доказват знанието й за представянето на неверни невярното сведения във връзка със субсидирането с европейски средства, както и наличието на користна цел.

Окръжният съд е приложил правилно материалния закон във връзка с института на продължаваното престъпление. Между отделните деяния на П. съществува обективна и субективна връзка, установима през еднородността на обективните действия и целевата им насоченост, като тези деяния осъществяват състави на престъпление по чл.248а от НК. Основавайки се на указанията в ТР 3-1971-ОСНК и ТР 52-1988-ОСНК, както и съобразявайки характеристиките на отделните прояви с оглед сроковете по чл.4 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и по чл.32, ал.1 от Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, въззивният състав споделя извода на първоинстанционния съд за наличие на времевия критерий по чл.26, ал.1 от НК.

Във връзка с материалния закон както подсъдимата П., така и адв.Й. правят възражения с отношение към субективната страна на престъплението, почиващо на собствен прочит на чл.29а от Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. По приложението на подзаконовата норма за подпомагане, както и спрямо относимите фактически положения, въззивният състав изложи съображения в пункт ІІI от решението, които не се нуждаят нито от преповтаряне, нито от допълване. Оправдателни доводи се черпят и от писмени и гласни доказателства за проверка на място от 07.12.2018 година, по отношение на които настоящият състав обоснова съображения за недостоверност.

Адв.Й. прави възражения с отношение към чл.335, ал.1 от НПК, които също се явяват неоснователни. От тях, не се набелязва нарушение при формиране на вътрешното убеждение у първоинстанционния съд, който в аналитико-логическата си дейност е спазил принципите по чл.13, чл.14, чл.18 и чл.107, ал.5 от НПК. Не е вярно също така, че по отношение на подсъдимата съдът е вменил престъпна деятелност при съучастие (включително и във вид на ОПГ), напротив ТОС не е излязъл извън предмета на делото, определен с внесения обвинителен акт. Не се установява и твърдяното противоречие в мотивите по отношение на парцелите, с които подсъдимата е кандидатствала за подпомагане през 2018г и 2019г. – заетите от окръжния съд съображения са в съответствие с обстоятелствената част на обвинението (стр.2, стр.3 и стр.4 от обвинителния акт) и в съзвучие с писмените доказателства – по-точно таблиците в заявленията за подпомагане. Няма дефицит на мотиви във връзка с института по чл.26, ал.1 от НК – обективиран от ТОС фактически и правно с отделните деяния на подсъдимата и доразвит по обжалващи съображения в настоящето решение. По друго възражение - на основание проведения доказателствен процес и обоснованите изводи, аргументът за противоречие на присъдата с принципа по чл.303, ал.2 от НПК не намира процесуално потвърждение.

Наложеното наказание на подсъдимата е в минималния санкционен размер. И тук при проверка на индивидуализацията, въззивният състав счита, че окръжният съд изчерпателно е обсъдил, но не е оценил правилно данните с отношение към чл.54 от НК – става въпрос за подценено завишение в степента на опасност на подсъдимата - макар да не е осъждана, да работи, да е с висше образование, тя е проявила престъпна упоритост и изобретателност с оглед създаване на привиден документационен процес с користна цел.

И по отношение на тази подсъдима въззивният състав не открива многобройни смекчаващи обстоятелства или пък изключително такова, включително и на плоскостта на времетраене на наказателното производство. С риск от повторение - наказателното производство датира от 08.06.2020 година, касае усложнени фактически положения, установявани при усложнение на доказателствената дейност в двете фази на наказателното производство.

При данните за личността на подсъдимата и обществената опасност на престъплението – типична за прояви от вида на инкриминираната, наложеното наказание не удовлетворява критерия за справедливост, но нарушението на закона се явява неотстранимо при липсата на съответен протест. Приложението на института на условното осъждане е законосъобразно - няма и не може да има съмнение, че Т. П. разполага с достатъчен ресурс за постигане на индивидуалната цел по чл.36 от НК в условията на общността и при риск от последици по чл.68 от НК. Размерът на изпитателния срок е правилно определен от гледна точка на вече обсъдените относими положения.

V. По отношение деятелността на подс.Д. П.:

По силата на договор от 26.05.2017 година, подс.Д.П. е наемател на четири имота – овощни градини в землището на гр.Антоново (ДПр, т.5, папка №2, л.41 и следващите).

Позовавайки се на гласни доказателства в показанията на св.св.И. И., П. И., Г., В., Б. М. и Б. М., въззивният състав приема, че наетите овощни градини от подсъдимия са част от голям масив сливови насаждения, създаден в 80-те години на миналия век, през 90-те години изоставен – включително и към момента на сключване на договора за наем. Данните в показанията на св.Б. М., че в овощния масив, стопанисван и от подс.Д.П., състоянието на овошките не е променено след учредяване на наемното правоотношение, се анализираха най-напред чрез събраните писмени и гласни доказателства за извършени проверки на място. Първата от тях датира от 06.12.2018г. – при нея е установено, че почвената повърхност не се поддържа с обработка или косене, площите между сливовите насаждения са заети с горска и дървесна растителност, приета е 0% засадена площ в имоти с №№410039, 410040, 410041, 410043 (ДПр, т.5, папка №2, л.145-л.155). Втората проверка е от 06.02.20219г. Тя е с обратен резултат (ДПр, т.5, папка №6, л.10 и следващите) и при нейното извършване лично е участвал подс.Д.П.. Третата проверка датира от началото на април 2020 година със заключение, че в БЗС №00518-6- 2-2 има 12% живи трайни насаждения, в БЗС №00518-6-3-2 – 14%. Двата блока земеделско стопанство, по отразяване в доклада, били стари овощни насаждения от сливи, редовете били обрасли с издънки, голяма част от дърветата били стари и амортизирани, друга част представлявали издънки от загинали във времето сливови овощни насаждения (ДПр, т.5, папка №7, л.100 и следващите). В подкрепа на фактическите положения от м.април 2020 година са показанията на св.св.М. и М. И., както и фотоснимки.

Проследявайки логиката на доказателствата в техния собствен и взаимен план е видно, че на превалиращите и взаимно допълващи се данни за неподдържани овощни градини, съществено противоречи докладът за проверка от 06.02.2019 година, чиито резултати очевидно са невъзможни. На същото основание гласните доказателства в показанията на св.Бочуков (НОХД, л.484 гръб) се оценяват за недостоверни.

При проверките на място са създадени фотокадри (ВНОХД, т.2, л.698, л.696 и л.699), чието значение от гледна точка на предмета на доказване е обмислено и от агротехническата експертиза - в насока за реалност на контролните резултати от април 2020 година и декември 2018г., до какъвто фактически извод достига и настоящият съдебен състав.

Доказателствената стойност на двете проверки на място в началото на декември 2018г. и на април 2020г. не се конфронтира с проведеното самолетно заснемане, предназначено за изготвяне на цифрови ортофото карти – по това положение въззивният състав поддържа съображенията си в пункт ІI от решението.

Не може да се сподели становището на защитника за допуснато нарушение в съдебното следствие на реда за приобщаването на фотоснимките към доказателствената съвкупност – доколкото упрекът е и към настоящата инстанция, този съд цени същите във вид на доказателство по чл.109 от НПК. Процедурата по чл.163, ал.7 от НПК в случая е неприложима, доколкото за предмета на доказване не е от значение дигиталната информация във вид на електронни данни в снимките.

В допълнението по чл.320, ал.4 от НПК адв.Д. заема становище за недостоверност на доказателствата в показанията на св.св.М.И., М., И. И., П.И. и Б. М. – подобно разбиране не намира подкрепа в данните по делото, напротив при проведената оценка по л.107, ал.5 от НПК се обосновава извод в обратна насока. По отношение на професионалната компетентност на св.М.И. и на приноса на показанията на св.М. към предмета по чл.102 от НПК оценъчни съображения са изложени в раздел ІІІ от решението - доколкото се релевират идентични оплаквания с изложените от защитата на подс.Г., то проведеният вече анализ е напълно съответен и валиден.

По доводите във връзка с показанията на св.св.Р. К. и М. Х. (извършили проверката на място на 06.12.2018г.) - в доказателствен план тези показания имат принос единствено за потвърждаване на отразените положения в писмения документ, поради което заедно с протокола от проверката, гласните доказателствени средства проявяват обстоятелствена единност с показанията на св.св.М.И., М., със съставения от първия протокол за проверка на място, както и със събраните във връзка с контролните действия веществени доказателства.

По делото са приобщени договор за контрол и сертификация от 30.05.2018г. и сертификационно писмо (ДПр, т.5, папка №2, л.68-л.72). Отношение към положенията, които установяват посочените писмени доказателства, имат също показания на св.В. (ВНОХД, л.563), обяснения на подс.Д. П. (ВНОХД, л.563 гръб) и заключение на СГЕ (ВНОХД, л.620). На база анализ на всяко доказателство и източника му поотделно и в съвкупност с останалите данни, въззивният състав и тук намира основание да констатира недостоверност на показанията на св.В. по отношение на истинността на отразените в сертификационното писмо обстоятелства, т.к. по силата на еднопосочни гласни доказателства безспорно е установено, че „сертифицираните“ площи всъщност били неподдържани стари овощни градини, от които плододаване от 15 тона е нереалистично – изводът дава основание да не се кредитира и самото сертификационно писмо. Не са достоверни обясненията на подс.Д.П. по отношение на авторството на договора с „Маком сертифициране“ ООД, в която насока е обоснованото и правилно заключение на СГЕ. Качествената оценка на експертизата се основава на проследяване на съдържателния контекст по чл.152 от НПК – изводите на вещото лице са в предмета на възложената му задача, почиват на всички относими данни по делото, видим от обстоятелствената част на заключението е научният способ за обосноваване на експертното решение.

В обясненията си (НОХД, л.308 и л.309), подс.Д.П. прави самопризнание, че е ходил на наетите чрез пълномощника му Т. П. овощни градини в землището на гр.Антоново, като решенията за дейностите спрямо тези градини били изцяло негови. За проверка на самопризнанието, въззивният състав се основа на писмени доказателства от съдебното следствие в първата инстанция, както и събра и провери нови фактически данни. Сред тях: а)в заявление до ДФЗ подсъдимият декларира, че е започнал стопанисването на наетите овощни градини с цел производство на земеделска продукция от 12.10.2017 година. Уточнил е също, че цялото му стопанство се състои от „трайни насаждения (сливи) в преход към биологичен начин на отглеждане“ (ДПр, т.5, п.№2, л.1 и следващите), подал е и декларация за верността на посочените обстоятелства (ДПр, т.5, п.№2, л.52); б)изготвил е уведомление за инвестиционно предложение, в което отразил, че наетата овощна градина от сливи в размер общо на 20.862дка е съществуваща, декларирал е намерение да увеличи площта на стопанството до 27дка с цел биопроизводство; в)съобразно обяснения в съдебното следствие (ВНОХД, л.163), Д.П. има КЕП, с който подал отговор до изп.директор на ДФЗ във връзка с проверка на място от 06.12.2018г.. Подсъдимият потвърждава действието и авторството на отговора (ДПр, т.5, п.№2, л.75); г)подс.Д.П. подал обяснения с отношение към проверката от 06.12.2018г. в тях потвърждава, че той стопанисва четирите овощни градини, в които пък от лоши метеорологични условия имало единични счупени дървета (ДПр, т.5, п.№2, л.156); д)в жалба от 10.07.2019г. подсъдимият посочил, че обработва градините и бере продукция (ВНОХД, л.185); е)в саморъчни обяснения в данъчно производство деецът потвърдил доход от продажба на сливи при среден добив 785кг от декар за 2018г., а за 2019г. – среден добив от 315кг за декар (ВНОХД, л.209, л.212); ж)подсъдимият лично участвал в проверката на място на 06.02.2019г, когато фактическото положение във връзка със сливовите насаждения и обработката на почвата не е било по-различно от установеното на 06.12.2018г. и по-късно потвърдено през м.04.2020г.. (ДПр, т.5, п.№6, л.10) и з)според показанията на св.М. И. (ДПр, т.1, л.121 - приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК) и при взаимна кореспонденция с писмени доказателства (ДПр, т.5, п.№7, л.106-л.108) подсъдимият не е водил никаква документация във връзка със стопанството си и обработките в него, знаейки, че земеделски дейности не се извършват.

При горния комплекс от взаимни във фактически план писмени и гласни доказателства, не остава съмнение в знанието на подс.Д.П. относно недопустимостта за подпомагане на наетите овощни градини и невъзможността от тях да се придобие реколта от заявената за подпомагане култура спрямо минималните изисквания.

Дали същите положения са били обхванати от съзнанието на подс.Т. П.? Отговорът на този въпрос е от съществено значение при преценка обосноваността на обвинението против подс.Д.П. да е извършител на инкриминираното престъпление при условията на посредствено извършителство.

За изследване на обстоятелството, въззивният състав се основа най- напред на показанията на св.М. (ВНОХД, л.582 гръб), на база на които прави извод, че подс.Т. П. практически не е имал лична представа от състоянието на овощните градини на подс.Д.П.. Изводът се подкрепя по силата на анализ на: а)показанията на св.Б. М. и б)протоколи за проверки на място от декември 2018г. и април 2020г., които доказват, че почистващите мероприятия, за които говори М. в разпита си, не се отнасят за наетите площи от подс.Д. П., т.е. и по тази фактическа линия се изключва доказано знание или съпричастност у подс. Т.П. към състоянието на градините на подс.Д.П. – изводът е валиден само до 12.09.2018г., от която дата е фактура №1 за реализирана продажба от подс.Д.П. на 16500кг сливи (ДПр, т.3, л.40) с купувач св.С. Д.. Според неопроверганите гласни доказателства в показанията на св.Д., за тази сделка той се договорил с подс.Т. П. (НОХД, л.335). Въззивният съд няма основание за съмнение в доказателствения източник по това положение, защото близките отношения между Д. и Т.П. не са спорни - както при факта на присъствие на Д. по време на проверката през месец април 2020г. в градини на „Кирилови сървисис“ЕООД, така и с оглед показанията на св.С. по отношение на адресната регистрация на подс.Г. - по местоживеене на С. Д., за което принос е имало сътрудничещо поведение на подс.Т.П.. На въпроса дали доставката по фактурата от 12.09.2018г. е имала реален транслативен ефект, отговорът е отрицателен и той почива на вече оповестените данни за реалното състояние на наетите от подс.Д.П. овощни градини, както и на заключение на агротехническата експертиза – от преброените живи общо 73бр овощни дръвчета и от гледна точка на амортизационния им срок, добивът на сливи би могъл да е около 1100 кг общо. Следователно, още към визирания момент подс.Т.П. е оформил представа в съзнанието си за недопустимост на площите за подпомагане. Тази представа е съществувала и към 01.04.2019г. - моментът на подписване и подаване на възражение с КЕП от страна на подс.Д.П. спрямо съобщение на ДФЗ за недопустимост на градините към началото на декември 2018г. (ВНОХД, л.222, л.224; ДПр, т.5, п.№2, л.74 и следващите). В съдебното следствие въззивният състав проведе разпит на подс.Д.П., събирайки по този начин неопровергани гласни доказателства за съвместност на действията с подс.Т.П. (ВНОХД, л.163). Горните съждения, подведени към времето на депозиране на заявление за подпомагане за 2019г на 21.05.2019г. и на декларации от 28.01.2019г. и от 31.01.2020 година по чл.32, ал.1 от Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, дават основание на въззивния състав да установи нови фактически положения, сочещи че спрямо очертаната част от инкриминираните деяния подс.Т. П., като пълномощник на подс.Д.П., е действал умишлено, с цел да се набави облага за Д.П. – във връзка с увеличения патримониум на последния са събрани множество платежните документи (ДПР, т.2, л.4 и следващите).

С времеви маркер към 08.05.2018г. – това е датата на подаване на заявлението за подпомагане за Кампания 2018г., взаимоотношенията между Д. П. и Т. П. се разкриват единствено на плоскостта на договор за консултантска услуга от 11.05.2017г. (ДПр, т.5, папка №2, л.86), на базата на който са изготвени документите на подс.Д.П. за кандидатстване по подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски производители“. В тези документи подсъдимият Д.П. е отразил наличие на стопанство от сливи, както и наемане на трактор и инвентар за обработка на земите ((ДПр, т.5, папка №2, л.28 и следващите). Приетото положение за естеството на взаимоотношенията между двете подсъдими лица спрямо времето на първото деяние е обективно - то не доказва лично знание на подс.Т.П. за недопустимостта на площите за подпомагане, който изводът съответства и на определение №67/17.02.2020 година по адм.д.№176/2019г. на Административен съд-Търговище (ВНОХД, л.182). Във връзка със съображението в допълнението по чл.320, ал.4 от НПК, въззивният състав отбелязва, че с определение №4638/13.04.2021г. по адм.д. №3729/2020г. частната жалба, подадена от изпълнителния директор на ДФЗ против определение №67 от 17.02.2020 г. по адм. дело №176/2019г. на Административен съд – Търговище не е разгледана по недопустимост.

Предвид гореизложеното, въззивният състав приема за доказано по несъмнен начин, че само към датата на подаване на заявление за подпомагане за 2018г. - 08.05.2018г., пълномощникът не е реализирал изпълнителното деяние по чл.248а, ал.2 от НК умишлено, поради което за заявените неверни обстоятелства по см. на чл.9, ал.1, т.т.1 и 2 от Наредба №2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, отговорността е на подс.Д. П.. С посоченото заявление подс.Д.П. е кандидатствал с наетите овощни градини за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания: по Схема за единно плащане на площ, по Схема за преразпределително плащане, по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда -зелени директни плащания, Схема за млади земеделски стопани и Схема за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) – СП (други). Както вече бе посочено по-напред в решението, към всички тези схеми и мерки са валидни критериите за допустимост за подпомагане на земеделските площи по чл.9, ал.1, т.т. 1 и 2 от Наредба №2 от 26 март 2018г., които категорично не са били изпълнени.

Съвсем общо, с оглед извода за умишлена деятелност на подс.Т. П., въззивният състав не кредитира показанията на св.св.С. Д. и Стефан П. (НОХД, л.335 и л.327) в частта на потвърденото закупуване на сливи, не кредитира и фактури с №№ 1 от 12.09.2018г. и 2 от 9.10.2019г. по вече заети съображения относно обективното състояние на дърветата в овощните градини и при изводите на агротехническата експертиза за нереалистичност на документираните реколти.

Неколкократното позоваване в аналитичната дейност на заключението на агротехническата експертиза, препраща въззивния състав към допълнение по чл.320, ал.4 от НПК – в него защитникът атакува законосъобразността на способа по чл.144 от НПК от гледна точка на процесуално нарушение по чл.148, ал.1 вр. чл.29, ал.2 от НПК. Подкрепящи оплакването данни не се установяват – към датата на възлагане на експертизата М. Й. е била вписана в списъка на вещите лица за съдебния район на окръжния и административния съд в гр.Шумен за 2020г. в Клас “Съдебни селскостопански експертизи”. Вещото лице е с висше образование – магистър, специалност “Растителна защита”, агроном по растителна защита, поради което безспорно има отраслова компетентност за изготвяне на агротехническата експертиза. Няма събрана информация за проява на заинтересованост нито по обективния, нито по субективния критерий, поради което не е била налице каквато и да е пречка за авторство на експертизата. Пак във връзка с процесуалната годност на разисквания способ, защитата поддържа нарушение по чл.153 от НПК, данни за каквото отново не се намират в досието на делото. Експертизата се основава на всички относими към предмета на изследване фактически положения, сред които и протоколи за проверки на място и снимки. По отношение задължението за проверка обосноваността и правилността на изводите на агротехническата експертиза, въззивният състав вече направи по-напред в решението подробно обследване и анализиране на доказателствата и техните източници, проследи методите на експертизата и надлежната им верификация, констатирайки удовлетворяване от страна на проверяваното заключение на изискванията по чл.152, ал.1 от НПК. С отношение към предмета на подпомагане по Схема за обвързано подпомагане на плодове (сливи и десертно грозде) - СП (други), също вече беше изяснено, че с оглед вида на използваните подложки и неподдържането на сливовите насаждения, в градините на Д.П. евентуално биха могли да се родят диви джанки, които не попадат в обхвата на обвързаното подпомагане по см. на чл.29а от Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания.

Подсъдимият в обясненията си заявява, че обирането на реколтата от градините е било извършено от подс.Т. П. - в тази част доказателственото средство не може да получи процесуално доверие. Изводът се дължи: а) на данните в показанията на св.М., че подс.Т.П. се лутал докато намери своите градини, а по обясненията на този деец, те били в съседство с градините на подс.Д.П. и б) на кредитираните два доклада от проверки на място и заключение на агротехническа експертиза.

На основание писмени доказателства в ДПр, т.2, и въззивният състав установява, че в периода 18.12.2018г.-25.06.2019г. за кампания 2018г. подс.Д.П. получил от ДФЗ сумата от 3010.65лв, а за кампания 2019г. на 16.12.2019г. му били оторизирани и изплатени 394.39лв. - само за подпомагане по СЕПП.

Видно от писмено доказателство в ДПр, т.2, л.4 и следващите, субсидията към подс.Д.П. за 2018г. включва подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП, МЗС и Схема за обвързано подпомагане на плодове (сливи и десертно грозде) -СП (други) – сумата само по последната мярка е в размер на 2072.71лв.

Подпомагането по схемата за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) – СП (други), по силата на чл.32 от Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, е обвързано с удостоверяване на добиви и доказване на тяхната реализация. За да приеме фактическият състав на обвързаното подпомагане по посочената схема за реализиран, бенефициентът ДФЗ се е основал на декларация по чл.32, ал.1 от Наредба №3, подадена на 28.01.2019г. за подс.Д.П. от пълномощника му подс.Т.П. и придружена от фактура №1/12.09.2018г. (ДПр, т.3, л.38-л.40). Както вече бе изведено по пътя на анализа, представянето на неверните сведения за добива на сливи от заявени за подпомагане площи и тяхната реализация, е резултат от умишлена деятелност на подс.Т.П.. Оторизираната и изплатена сума за 2019г. също е вследствие на умишлено предоставяне на неверни сведения от подс.Т.П., в качеството му на пълномощник на подс.Д.П., в заявление за подпомагане за 2019г с №19075605/21.05.2019г., с цел подс.Д.П. да получи неправомерно финансиране чрез средства от фонд от ЕС, предоставен на българската държава.

На база на изведените и обосновани нови фактически положения, присъдата по отношение на подс.Д.П. следва да се измени по реда на чл.337, ал.1, т.2 от НПК. Наказателната отговорност на подсъдимия следва да се ангажира за престъпление по чл.248а, ал.5 вр. ал.2 от НК – затова, че в периода 08.05.2018г.-25.06.2019г. в гр.Търговище, при условията на посредствено извършителство чрез Т. Д. П., представил неверни сведения пред ОД на ДФЗ-Търговище в заявление за подпомагане 2018 с вх.

№18814349/08.05.2018г. – за съответствие на заявени площи от 2.06ха в землището на гр.Антоново с условията за допустимост по чл.9 от Наредба №2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, като в резултат на деянието получил през периода от 18.12.2018г. до 25.06.2019г. сумата от 937.94лв – средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, предоставени от ЕС на Република България.

Визираната обективна проява на подсъдимия е в разрез със задължението за представяне на точни и верни сведения за получаване на средства от фондове, предоставени от ЕС на нашата страна. Конкретната виновна деятелност на подсъдимия е довела до вредоносен резултат за ДФЗ в размер на 937.94лв - средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, предоставени на Република България (НОХД, л.595). Деянието и престъпният резултат по чл.248а, ал.5 от НК са при условията на посредствено извършителство, чрез подс.Т.П. - действало без умишлена вина по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. По отношение на останалата част от повдигнатото обвинение подсъдимият Д.П. следва да бъде оправдан.

Изменението на присъдата по реда на чл.337, ал.1, т.2 от НПК изисква нова индивидуализация на наказанието - валиден остава изводът, че обществена опасност на престъплението не се отличава съществено от разкриваната такава от сходни прояви, сравнително ниска е степента на опасност на дееца предвид чистото му съдебно минало, наличие на висше образование и данните за полагане на труд. Констатира се отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство - лично обогатяване чрез неследващи се средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, извън резултата на съставомерното деяние.

Няма основание за извод в насока на многобройни смекчаващи обстоятелства по отношение на подсъдимия или пък за изключително смекчаващо обстоятелство, включително и на плоскостта на времетраене на наказателното производство – обусловено от сложността на предмета по чл.102 от НПК, с влияние върху развитието на доказателствения процес.

С оглед изложеното и при съпоставимост с наложените наказания на подсъдимите Г. и П. за сходна деятелност, но при усложнението й по чл.26 от НК, на подсъдимия следва да се наложи наказание в санкционния минимум от две години лишаване от свобода.

Сравнително ниската степен на опасност на подсъдимия и изолираността на инкриминираното престъпление, насочват въззивния състав към института по чл.66, ал.1 от НК, обосновавайки решение за отлагане изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от три години - няма спор за възможността на дееца с лични ресурси да проведе поправително-възпитателното въздействие на наказанието в условията на обществото и под риска на последиците по чл.68 от НК.

Наложеното наказание и начинът за неговото изтърпяване удовлетворяват и целите на генералната превенция с оглед съответното предупреждение към неустойчивите членове на обществото за ограничаващите последици на наказанието.

Въззивният състав не установи допуснати от окръжния съд съществени процесуални нарушения по чл.13 и чл.14 от НПК, за които мотивация се прилага в допълнението по чл.320, ал.4 от НПК. Разбирането за тях почива основно на недоволството от страна на защитата за отхвърляне на доказателствени искания, което по принцип е право на съда по фактите с оглед ръководната функция в съответния стадий във връзка с удовлетворяване на задачата по чл.1 от НПК. Въззивният съд е втори съд по фактите и разполага със суверенното правомощие да прецени кои от обстоятелствата по делото, относими към предмета на доказване, са останали неизяснени, респективно да вземе решение какви съдебно следствени действия да предприеме - каквото развитие се получи в настоящия случай.

Неоснователен е упрекът към окръжния съд за формален подход при оценката по чл.107, ал.5 от НПК. В разрез със заетите съображения, от мотивите към присъдата се проследява дължимото в процесуален план изследване на достоверността на доказателствата чрез разискване на собствената им пълнота, непротиворечивост и логическа последователност, проведено е сравнение на доказателствата от гледна точка на взаимно допълнение и/или противоречие. Не е допуснато и съществено процесуално нарушение по чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК, доколкото мотивите към присъдата отговарят на стандарта по чл.305, ал.3 от НПК - не се набелязва дефицит на аналитични и ясни съображения относно въпроси по съществото на фактическия и правен спор, дадени са и съответни отговори на доводите на защитата, част от които са доразвити и в съдебния акт на въззивната инстанция.

VІ.По отношение на деятелността на подс.Т. П.:

VІ.1.Като управител на „Кирилови сървисис“ЕООД Не е спорно за предмета на доказване, че подс.Т. П. е едноличен собственик и управител на „Кирилови сървисис“ЕООД (ДПр, т.5, папка №5, л.5). На основание „споразумение за ползване“ подсъдимият декларирал площи със сливови насаждения в землището на гр.Антоново – за 2018г. БЗС №№00518-5-3, 0518-5-4, 00518-6-1 и за 2019г. - пак същите имоти, но с други номера БЗС 00518-5-2, 00518-5-3, 00518-6-1 (ДПр, т.5, папка №5, листи 80 и 22). Съблюдавайки данните в показанията на св.св.Б. М., М. И., С. М., С. Д., както и при кредитиране на писмо от МЗХ (ВНОХД, л.237), настоящият състав приема, че визираните площи със сливови насаждения принадлежат към големия сливов масив в землището на гр.Антоново, към който отношение имат показанията на св.св.И. И., В., Г., И., Б. М.. Във връзка със съображения в допълнението по чл.320, ал.4 от НПК на адв.В., тук за пореден се подчертава единомислието на гласните доказателствени средства в насока обратна на защитната теза – за изоставен овощен масив и за амортизация на насажденията в него.

На трите блока от земеделското стопанство на „Кирилови сървисис“ЕООД били извършени две проверки на място – през месец 08.2019г. и през месец 04.2020г. (ДПр, т.5, папка №7, листи 32 и 16). Първата проверка е осъществена от св.К. В. и по силата на отразеното от него в доклад, трите БЗС били допустими за подпомагане. Съобразно показанията на посоченото лице (НОХД, л.316), „Кирилови сървисис“ ЕООД стопанисвало стара сливова градина - една част от дърветата в нея били подрязани, но без плодове към датата на контролните действия, самият В. потвърждава, че не броил конкретно живи сливови дървета. Обмислянето на достоверността на гласните доказателства се проведе веднъж на база собственото съдържание на доказателствения източник и на следващо място - при съпоставяне на носителя на фактически данни с обясненията на подс.Т. П. (НОХД, л.311), както и с писмено доказателство (ДПр, т.1, л.61). При оценката впечатление прави, че в показанията си свидетелят не съобщава да е възприел различните растителни видове в овощните градини (сливови дървета и отделно подложки от джанки), за които по делото са събрани достатъчно по обем гласни доказателства. От друга страна, св.В. говори за наличие на листна маса, без обаче да установява колко от разлистените растения са съставлявали култура, годна за подпомагане, т.е. налице е непоследователност и необективност на доказателствения източник от гледна точка на предмета по чл.102 от НПК.

На следващ план, показанията на свидетеля и докладът от проверката на място се съпоставиха с обясненията на подс.П. (НОХД, л.311), установявайки веднъж недостоверност на данни в обясненията по обстоятелството за почистване на градините, и втори път - на данни в показанията на св.В. по положението за изрязване на плодни дръвчета и оформяне на нови корони. Причината за недостоверност на доказателства в показанията на св.В. се извлича по писмени данни (ДПр, т.1, л.61) - формално отношение на служебното лице при изпълнение на контролните действия и в нарушение на нормативни правила за обективност на проверката.

Различни са резултатите от проверката в градините на „Кирилови сървисис“ЕООД през април 2020 година - в трите блока имало съответно по 11% и по 14% живи трайни насаждения, в нито един от блоковете междуредията не били обработени.

Към релевантната доказателствена съвкупност следва да се оценят също гласните доказателства в показанията на св.св.М.И., М. и С. Д. (НОХД, л.319, 582 гръб и 335), писмено доказателство (ДПр, т.1, л.61), писмено доказателство (ДПр, т.5, папка №7, л.54-л.55), фотоснимки (ВНОХД, листи 697, 703-705, 706, 707).

Въззивният състав има основание да възприеме за достоверни показанията на св.М.И. и св.Ст.М., както и веществени доказателства, датирани от началото на април 2020 година. Изолирани се явяват: а)протокол за проверка на място от 23.08.2019г., поради цялостното му противоречие с данните за изоставянето на овощните градини и амортизацията на насажденията, както и при липсата на каквито и да е земеделски дейности от страна на дееца, за което сочи и непредставянето от негова страна на изискани документи за стопанството - информация за обработки, дневник за растителнозащитни мероприятия, трудови договори за персонал, договори за берачи, транспортни документи за продукция, кантарни бележки и пр.; б)показанията на св.В. в насока на допустимост на градините за подпомагане – отново с оглед невъзможността данните в тях да са обективно истинни; в)докладът от 23.08.2019г., фотоснимките от същата дата и показанията на св.В. се оценяват за недостоверни и на база писмено доказателство (ДПр, т.1, л.61); г)показанията на св.С. Д. са в противоречие с гласните доказателства относно обективното състояние овощния масив, не отговарят и на писмени доказателства (ДПр, т.5, папка №7, листи 7-14) за обема на действия на св.М.И., чийто обхват се потвърждава чрез показанията на св.М., както и чрез веществените доказателства.

По силата на тези оценъчни съображения, претендираният в защитен план способ по чл.143 от НПК се явява лишен от основание - съображението е по довод във връзка с нарушение на принципа по чл.13 от НПК.

Приложените в ДПр, т.5, папка №5, л.7-л.16, л.68, л.71, л.74 и л.105 писмени доказателства не са релевантни към предмета на доказване, доколкото същите касаят сертифициране на орехови насаждения в с.Осен.

С писмени доказателства е установено, че в кампания 2018 година подс.Т. П., като управител на „Кирилови сървисис“ЕООД, използвал три парцела в землището на гр.Антоново - БЗС №№ 00518-5-3-1, 00518-5-4-1 и 00518-6-1-1и два парцела в землището на с.Осен – БЗС №№ 54082-39-7-1 и 54081-3380-1-2 (ДПр, т.5, папка №5, л.2 и л.84). Според заявление за подпомагане за 2018г., с петте парцела „Кирилови сървисис“ЕООД заявило подпомагане по следните схеми и мерки - по СЕПП, по Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП). Само с трите парцела в землището на гр.Антоново дружеството кандидатствало и по Схема за обвързано подпомагане на плодове (сливи и десертно грозде)-СП (други) (ДПр, т.5, папка №5, л.80-л.85).

За 2019 година „Кирилови сървисис“ ЕООД заявило земеделски площи, освен в землището на гр.Антоново, и в землището на с.Изворово, с.Осен, с.Паничино, с.Певец и с.Царевци. От всички тях, обхванати от повдигнатото обвинение са: а)БЗС №№00518-5-2-1, 00518-5-3-1, 00518-6-1-1- 14.67 ха в землището на гр.Антоново; б)БЗС №№55381-4-2-7, 55381-5-7-1, 55381-5-8-1, 55381-5-9-1, 55381-5- 10-1, 55381-5-11-1 - 8.83 ха земи в землището на село Паничино, общ.Омуртаг, заявени като засадени с домати; в) БЗС№78166-2-44-1 – 5.75ха в землището на с.Царевци, общ.Омуртаг, заявен за засаден с пипер.

За 2019 година „Кирилови сървисис“ЕООД кандидатствало по следните схеми и мерки за директни плащания:

• общо с 40.63ха площи по СЕПП – това са всички земеделски земи в землищата на гр.Антоново, с.Изворово, с.Осен, с.Паничино, с.Певец и с.Царевци;

• общо с 37.44ха по Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП) – в нея участват всички земеделски земи, с изключение на тези в землищата на с.Изворово и с.Певец;

-общо с 40.63ха по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) - обхваща всички земеделски земи в землищата на гр.Антоново, с.Изворово, с.Осен, с.Паничино, с.Певец и с.Царевци;

-общо с 5.75ха по Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13.2/НР2) -обхваща единствено БЗС №78166-2-44-1в землището на с.Царевци;

-общо с 14.67ха по Схема за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) – СП (други) – обхваща само трите БЗС в землището на гр.Антоново;

-общо с 8.83ха по Схема за обвързано подпомагане на зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) -СЗ-ДККП - обхваща инкриминираните шест БЗС в землището на с.Паничино;

• общо 5.75ха по Схема за обвързано подпомагане на зеленчуци (пипер) СЗ-П – касае БЗС№78166-2-44-1 в землището на с.Царевци;

• общо с 6.94ха по Агроекология и климат (Мярка 10) и пак с 6.94 ха по Биологично земеделие (Мярка 11) (ДПр, т.5, папка №5, л.22-л.41; агротехническа експертиза – ДПр, т.1, л.75; заключение на СТЕ – ВНОХД, л.666).

Отношение към допустимостта на площите в с.Паничино – по БСЗ №№ 55381-4-2-7, 55381-5-7-1, 55381-5-8-1, 55381-5-9-1, 55381-5-10-1, 55381-5-11-1 (уточнението се налага, т.к. подсъдимият е заявил и БЗС №55381-4-2-6, който не се обхваща от обвинението) и в с.Царевци - БЗС№78166-2-44-1 има нормативната уредба по чл.7 от Наредба №2 от 26 март 2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, изискваща обработваемите земи да са засети със земеделска култура, която да е налична или може да бъде установена чрез растителни остатъци от нея.

По визираните положения е извършена проверка на място, чиито резултати са отразени в доклад (ДПр, т.5, папка №7, л.32 и следващите). Проверката обхваща периода от 26.08.2019г. до 30.09.2019г. и констатира следното положение:

-за с.Паничино – от заявените БЗС един блок представлява ливада за косене (БЗС №55381-5-10-1), останалите блокове земеделски стопанства са угари;

-за с.Царевци – парцелът съставлява ливада, не е засят с пипер.

В единомислие с писменото доказателство са показанията на св.В.

(НОХД, л.316) - чрез тях се изяснява и извършеното признаване на парцелите, заявени от подс.Т.П. за засети с пипер и домати, но не по схемите за обвързано подпомагане, а като единица площ, защото съставляват угар. Към еднопосочната доказателствена съвкупност по разискваните положения относно допустимостта на инкриминираните земи въззивният състав причислява и показанията на св.Фикри Хюсеинов (НОХД, л.584).

Фактическите положения за недопустимост на инкриминираните БЗС в гр.Антоново, в с.Паничино и в с.Царевци, изведени от окръжния съд, се затвърждават изцяло и от данните в доклад от проверка на място през април 2020 година (ДПр, т.5, папка №7, л.16 и следващите).

При горните положения няма съмнение, че на 08.05.2018г. и 21.05.2019г. подс.Т.П. е имал знание за отсъствие на условията за допустимост на подпомагане по заявените схеми и мерки за плащане на площ по чл.7 и чл.9, ал.1, т.т.1 и 2 от Наредба №2 от 26 март 2018 година за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, поради което деецът е представил неверни сведения в т.6 към заявления за подпомагане за 2018г. и 2019г. (ДПр, т.5, п.№5, л.22 и л.80).

В обясненията си подсъдимият сочи за реализирани добиви от сливи -за 2018 година около 120 тона и за 2019 година около 100 тона – положения, които е невъзможно да съответстват на обективната действителност: а) предвид фактическите данни за състоянието на стопанисваните овощни градини в землището на гр.Антоново и възможните добиви, според заключението на агротехническата експертиза и б)отново с оглед състоянието на овощните градини, сочените от подсъдимия реколти противоречат и на данните на МЗХ за среден добив кг/ха (ДПр, т.3, л.165).

На база на горния анализ, като недостоверни се отхвърлят оправдателните доказателства в лицето на фискални бонове (ДПр, т.5, папка №5, л110-л.112 и т.3, л.158-163).

Следователно, с подадените две декларации на 28.01.2019г. и на 30.01.2020г. по чл.32, ал.1 от Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за реализирани добиви от сливи и продажби по Схема за обвързано подпомагане на плодове (сливи и десертно грозде)- СП (други) от 127622кг за 2018г. и от 102700кг за 2019г. (ДПр, т.5, п.№5, л.106 и т.3, л.154), подс. Т.П. е заявил неверни сведения, за да бъдат получени средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, предоставен за опериране на българската държава (НОХД, л.595).

Макар подсъдимият да инициирал за Кампания 2019 процедура за обвързано подпомагане по още две схеми – за културите пипер и домати (касае земеделските земи в с.Паничино и с.Царевци), в съответната декларация по чл.32, ал.1 от Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, той не заявил добиви от културите и реализация на реколта от домати и пипер (ДПр, т.3, л.154-л.155).

Във връзка със заявленията за подпомагане и с декларациите към Схема за обвързано подпомагане на плодове (сливи и десертно грозде)- СП (други), подадени от подс.Т.П. за „Кирилови сървисис“ ЕООД, безспорно се установява следното:

-за 2018г. към дружеството са оторизирани и изплатени субсидии общо в размер на 36188.39лв, които по разбивка по отделните мерки и схеми за подпомагане са фиксирани в писмени доказателства (ДПр, т.2, л.4, л.21 и следващите).

Оторизацията и плащането на сумите от страна на ДФЗ се основава на Алгоритъм за изчисляване на ставките по чл.19а от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година (в редакция към инкриминирания период – ВНОХД, 338-л.350, л.417 и следващите, л.484). Съвсем в резюме, размерът на субсидиите по заявените схеми и мерки по директните плащания се изчислява на база цялото стопанство на кандидата по общо допустима за подпомагане площ, а не по отделни парцели, имоти, землища, местности, отделни блокове на земеделски стопанства (ВНОХД, заключение на СТЕ, л.666 и следващите).

Както вече в доказателствения разбор бе посочено, за 2018г. подс.П., като управител на „Кирилови сървисис“ ЕООД е заявил за подпомагане по схеми и мерки, освен овощните градини в землището на гр.Антоново, и необхванати от обвинението земеделски земи в с.Осен. Единствено по Схема за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде - СП (други) същият е кандидатствал само със земите в гр.Антоново.

С оглед действието на Алгоритъм за изчисляване на ставките по чл.19а от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година, за пръв път в настоящата инстанция се използва способът по чл.144 от НПК с цел установяване на съставомерния резултат по чл.248а, ал.5 от НК. По посоченото положение са назначени две експертизи - първата от тях е ССчЕ (ВНОХД, л.305 и следващите), която се преценява за неправилна от гледна точка на използвания метод на изследване – на основание единни ставки за декар (ВНОХД, л.406 гръб), който метод е неприложим по см. на чл.43, ал.3 от ЗПЗП и по силата на посочения алгоритъм по чл.19а от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014. По същите обстоятелства бе назначена повторна експертиза, която от гледна точка на необходимите специални знания (станали ясни за доказателствения процес след приобщаване на регулацията по ставките), бе определена като СТЕ. Въззивният състав кредитира изцяло заключението на повторната експертиза, правейки следните разсъждения:

На база заявление за подпомагане за 2018г., справка от ДФЗ, писмени доказателства (ВНОХД, л.351 и следващите) - по СЕПП, СПП, ЗДП, МЗС, ПНДП е невъзможно на основание действащия нормативен регламент да се установи размерът на получените от „Кирилови сървисис“ЕООД средства само и единствено за отделните стопански блокове, обхванати от обвинението - БЗС с №№ 00518-5-3-1, 00518-5-4-1, 00518-6-1-1, тъй като те съставляват само част от цялото стопанство на дружеството, заявено за подпомагане за Кампания 2018 година по различни схеми и мерки. Възможно е определяне на изплатената от ДФЗ на „Кирилови сървисис“ЕООД субсидия по Схема за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) - СП (други) – по тази схема цялото стопанство на „Кирилови сървисис“ЕООД е в рамките на инкриминираните БЗС. По това положение е налице отговор на СТЕ в нейната допълнителна задача – почиващ на мотивирани методи, на извлечения от ИСАК и на съответни изводи за технически изчисления (ВНОХД, л.877 и следващите).

По силата на заключението, по заявлението за подпомагане на „Кирилови сървисис“ ЕООД за 2018 година по Схема за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) – СП (други) на дружеството е оторизирана и изплатена сумата от 14988.57 лева, която е доказаният по реда и със способите на НПК вредоносен резултат от инкриминираните деяния на подсъдимия Т. П. за представяне на неверни сведения в заявление за подпомагане от 08.05.2018г. и в декларация от 28.01.2019г. по чл.32, ал.1 от Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания.

Що се касае до Схема за обвързано подпомагане на зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) – СЗ-ДККП, видно от заключението по допълнителната задача на СТЕ, субсидия не е оторизирана и изплатена на дружеството, а и не би могла, т.к. с декларацията по чл.32, ал.1 за Кампания 2018 година от Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, добиви не са били декларирани.

За 2019г. положението е сходно - припомня се, че дружеството е заявило за подпомагане по някои схеми и мерки цяло стопанство, което надхвърля обхвата на инкриминираните БЗС – например по СЕПП, по СПП, по ЗДП (ДПр, т.5, п.№5, л.22). Съществено е тук да се каже, че с трите обхванати от обвинението БЗС в гр.Антоново и инкриминираните БЗС в с.Паничино, подсъдимият кандидатства самостоятелно по Схема за обвързано подпомагане на плодове (сливи и десертно грозде)-СП (други) и по Схема за обвързано подпомагане на зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) – СЗ-ДККП, т.е. по двете мерки инкриминираните БЗС съставляват на практика цялото стопанство на бенефициера. С БЗС в с.Царевци, подсъдимият кандидатства освен по СЕПП, СПП, ЗДП и самостоятелно по Схема за обвързано подпомагане на зеленчуци (пипер).

За 2019 година на „Кирилови сървисис“ЕООД са платени 4067.01лв по СЕПП и 337.38лв по Подмярка 13.2 (ДПр, т.2, л.8, л.21 и следващите).

Припомняйки отново, с оглед особеността на регулацията, по СЕПП дружеството кандидатствало с цялото си стопанство, а не само с инкриминираните отделни БЗС в гр.Антоново, в с.Паничино и в с.Царевци, като с позоваване на заключението на СТЕ, на писмени доказателства (ВНОХД, л.357), на чл.43, ал.3 от ЗПЗП и алгоритъм за изчисляване на ставките по чл.19а от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година, въззивният състав приема за невъзможно по реда и със способите на НПК да се установи размерът на получените от инкриминираното дружество средства по СЕПП само и единствено за инкриминираните площи от БЗС в гр.Антоново, в с.Паничино и в с.Царевци.

По отношение на плащането за 2019г. на 337.38лв -съобразно заключението по допълнителната задача на СТЕ, по заявление за подпомагане на „Кирилови сървисис“ЕООД за 2019 година не е оторизирана сума за подпомагане по Схема за обвързано подпомагане на зеленчуци (пипер). Следователно сумата от 337.38лв е платена по Подмярка 13.2/НР2 за земята по БЗС №78166-2-44-1 в с.Царевци и доколкото тя се инкриминира като съставомерен резултат по чл.248а, ал.5 от НК, тук въззивният състав посочва следното:

По силата на Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. е предвидено подпомагане по Подмярка 13.2 "Компенсационни плащания за други райони“. Финансирането е на земеделски дейности в необлагодетелствани райони, като допустими за подпомагане са земеделски площи в такива райони във връзка с Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват. Условията за подпомагане по тази Наредба са кумулативни: а)за реална земеделска дейност върху декларираните площи при спазване правилата за кръстосано съответствие по чл. 91, чл. 93 и приложение ІІ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 за цялата селскостопанска дейност и през цялата календарна година; б)за извършване на земеделска дейност в необлагодетелствания район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане; в)да е подавано заявление за подпомагане с декларирани площи в необлагодетелствания район всяка година след първото компенсаторно плащане; г)декларираните площи да са в добро земеделско състояние.

От обстоятелствената част на обвинението не се извличат фактически положения, които да са относими към реда за подпомагане по Подмярка 13.2/НР2, включително и по положенията на чл.5, ал.2 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., поради което извод за съставомерно поведение на дееца по чл.248а, ал.5 вр. ал.3 от НК във връзка с получената сума за 2019г. по Подмярка 13.2/НР2, не би могъл да се обоснове.

В допълнение към аргументацията, на основание писмено доказателство – НОХД, л.601, самият платец на субсидиите ДФЗ удостоверява плащане по Подмярка 13.2/НР с произход на средствата – 75% от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и 25% от националния бюджет, каквито положения също не се въвеждат нито с обстоятелствената част на обвинението, нито с юридическия му израз.

Преминавайки към обобщение, при проверката за обоснованост на присъдата в разискваната част, се констатира принципно вярна оценка от страна на окръжния съд на относимите писмени и гласни доказателства. Подценени при оценката са обясненията на подс.П. във връзка със субсидирането на цялото стопанство на „Кирилови сървисис“ЕООД по отделните схеми и мерки, чиято проверка се разви в настоящата инстанция, с изводи в различие от заетите с проверяваната присъда по отношение на доказания размер на съставомерния резултат по чл.248а, ал.5 от НК.

Дадената от окръжния съд оценка за достатъчност на доказателствата се споделя частично, като в допълнение и със съдебните следствени действия в настоящата инстанция, обективната истина се приема за надлежно разкрита.

Обстоятелството не се злепоставя от недопуснатото разчитане на самолетното заснемане, по което отношение е взето в пункт ІІ от настоящето решение. Окръжният съд, не е имал основание за изводи в насока на чл.153 от НПК - многократно по този въпрос въззивният състав изложи съображения, които остават напълно валидни и по доводите на адв.В.. Във връзка с други въззивни доводи – становището на този съдебен състав е, че в процесуалната си дейност първоинстанционният съд не е допуснал нарушение по чл.13 и чл.14 от НПК - в доказателствен план по делото е сторено необходимото за изясняване на обективната истина. Не се поражда съмнение по фактическата страна на деянията, поради което и доводът за конфликт на присъдата с принципа по чл.303 от НПК не е надлежно защитен. Не е налице и нарушение по чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК, т.к. окръжният съд е мотивирал вътрешното си убеждение по фактите и правото в съответствие с чл.305, ал.3 от НПК, провеждайки анализ на доказателствената основа, обосновавайки извод по приложимия закон и индивидуализацията на наказанието.

При фактическите прояви на деянията на подс.Т.П. в качеството му на управител на „Кирилови сървисис“ЕООД, материалният закон е приложен правилно. В указаното качество деецът двукратно е представил неверни сведения по чл.7 и чл.9 от Наредба №2 от 26 март 2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ в заявления за подпомагане в кампании 2018 година и 2019 година по отношение допустимостта за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ на БЗС в гр.Антоново, в с.Паничино и в с.Царевци.

Неверни по същността си са и сведенията, представени от дееца в таблици №1 към декларации от 28.01.2019г. и от 30.01.2020г. по чл.32, ал.1 от Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания във връзка с добиви на сливи от трите БЗС в гр.Антоново в количества 127622кг за 2018г. и 102700кг за 2019г. Деятелността на подсъдимия е при пряк умисъл и специална цел за получаване на неправомерно финансиране от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, предоставен на българската държава.

Доказаната щета за ДФЗ от деятелността на подсъдимия Т.П., като управител на „Кирилови сървисис“ЕООД е в размер на 14988.47 лева, като за разликата над тази сума деецът следва да бъде оправдан.

Правилно с проверяваната присъда е приложен материалният закон по чл.26, ал.1 от НК. Налице са четири деяния, всяко от които в обективно и субективно отношение се явява продължение на предшестващите, обстановката и интелектуалното отношение на дееца са идентични за отделните прояви, налице е и темпоралният критерий на продължаваното престъпление от гледна точка на сроковете по чл.4 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и по чл.32, ал.1 от Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания – обмислени от настоящия състав в аспекта на указания по ТР 3-1971-ОСНК и ТР 52-1988- ОСНК.

Наказанието на подсъдимия е наложено малко над специалния минимум по чл.248а, ал.5 от НК, същото се намира за занижено, но намеса в присъдата по чл.337, ал.2, т.1 от НПК е невъзможна с оглед липсата на протест. Обществената опасност на инкриминираното продължавано престъпление е по-висока в сравнение с типичната за разследвания вид престъпление от гледна точка на размера на полученото финансиране (съпоставката се отнася и към престъпните прояви на останалите трима дейци). Личността на подсъдимия се отличава с по-висока степен на опасност – от една страна са данните за необремененото му съдебно минало към времето на престъплението (ВНОХД, л.728), но от друга страна въззивният съд внимателно обсъди упоритостта на дееца, многообразието на невярно декларираните сведения, както и решение №39/26.03.2021 година по адм.д. №79/2020г. по описа на Административен съд-Търговище (ВНОХД, л.176), от което се извличат положения за сходна деятелност в инкриминирания период по отношение на друг вид земеделска култура.

По отношение приложението на чл.66 от НК, въззивният състав ще вземе отношение едва след като отговори дали подсъдимият е автор на престъпления в условията на съвкупност, какво да е наказанието по съвкупността и как то да бъде изпълнено.

VІ.2.Като управител на „Томелия“ЕООД Не съществува спор по делото, че подс.Т. П. е управител на „Томелия“ ООД - прецизно първоинстанционния съд е установил организационната форма на ЮЛ (ДПр, т.3, л.56гръб).

За 2019 година в указаното качество деецът подал заявление за подпомагане, с което заявил 31.16ха по СЕПП, 31.16ха по Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар, 31.16ха по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания, 3.33ха по Подмярка 13.1/НР1, 3.33ха по Схема за обвързано подпомагане на плодове (ябълки) – СП (основна), 17.07ха по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан), 9.33 ха по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (пипер) (ДПр, т.3, л.61).

По посочените схеми и мерки подсъдимият, в съответното си качество, кандидатствал с инкриминираните и декларирани за засети с пипер БЗС с №№ 17172-736-3-2, 17172-736-4-1 и 17172-736-5-1 (общо 9.33 ха) в землището на с.Горско Абланова и с декларирания за засят с домати БЗС №17172-686-2-6 с площ от 17.07ха в същото землище. В заявлението за подпомагане били включени и необхванати от обвинението БЗС №17172-686- 2-4 в землището на с.Горско Абланово и БЗС №22109-315-1-1 в землището на с.Долна Кабда.

Не е спорно, че на „Томелия“ООД били извършени проверки на място в последната половина на месец септември 2019г. (ДПр, т.5, папка №: , л.59- л.76). Резултатите по съответните блокове: в БЗС №№17172-736-5-1, 17172- 736-4-1 и 17172-736-3-2 - няма следи от пипер, нито растителни остатъци от културата, парцелите били дисковани; БЗС № 17172-686-2-6 – намерени били следи и растителни остатъци от заявената култура домат, към момента на проверката парцелът се дисковал.

Данните от проверката на място намират потвърждение в показанията на св.св.А. В., Х. Ш. и Ф. (НОХД, л.314, л.319 и л.485), във веществени доказателства (ВНОХД, л.707-л.710; л.712-л.713; л.715-л.717), както и в заключението на агротехническата експертиза (има се предвид и поправката на техническа грешка в експертизата относно площта от 17.07ха – НОХД, л.345).

По силата на чл.7 от Наредба №2 от 26 март 2018г. за критериите за допустимост на земеделски площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, обработваемите земи са допустими за подпомагане, когато са засети със земеделска култура, която е налична или може да бъде установена чрез растителни остатъци от нея.

По тези обстоятелства подсъдимият дава обяснения – достоверността на гласните доказателства в тях не е била изчерпателно проверена от окръжния съд. В изпълнение на задължението по чл.107, ал.2 и ал.3 от НПК в настоящата инстанция се извършиха съответни съдебни следствени действия, като оценката на относимите доказателства по чл.107, ал.5 от НПК сочи следното:

По отношение на посевите от пипер:

Като писмено доказателство по делото е приобщен договор за услуга и протокол към него (ВНОХД, л.476гръб и л.477гръб), от които се установява възлагане от страна на „Томелия“ООД на ЗП Ю. А. на обработка на земеделски площи, представляващи имот №105001 и 106001 по КВС в землището на с.Горско Абланово, включваща услуга с трактор – оран, дисковане, култивиране, пръскане, сеитба, окопаване. Двата имота, предмет на договора били наети от „Томелия“ООД на 16.08.2018г. (НОХД, л.442; ВНОХД, л.435).

С дневник на стопанството се въвежда обстоятелството на бране на пипер от 01.09 до 28.09.2019г. (ВНОХД, л.455гръб).

Достоверността на доказателствата относно реалност на услугата от ЗП Ю. А. се провери чрез индивидуалната им оценка и при съпоставяне с други фактически данни, на база на която въззивният състав:

-не кредитира показанията на св.Ю., че е обработвал земята на „Томелия“ООД, засята с пипер – а)поради противоречие в отразеното в протокол (ВНОХД, л.477гр.) и дневник (ВНОХД, л.455гръб); б)отговор по чл.282 от НПК на в.л.Й. (ВНОХД, л.562гръб); в)в декларираното време за прибиране на реколтата е извършена проверка на място, при която не се установили следи от пипер или неговите растителни остатъци, нещо повече – чрез веществените доказателства се удостоверява единствено наличие на плътна плевелна растителност от балур (има се предвид и заключение на агротехническа експертиза – ДПр, т.1, л.86);

-кредитира заключението на агротехническата експертиза по отношение на БЗС, привидно декларирани от „Томелия“ООД като засети с пипер (ДПр, т.1, л.85-86). В тази част заключението почива на изчерпателното проучване на всички относими доказателства, верифицирано е становището по предмета на експертизата, включително и при данните за количествата валеж в с.Горско Абланово във времето на летния сезон (НОХД, л.510 и следващите; ВНОХД, л.561);

-кредитира ревизионен доклад, с който се установява, че по договор за услуга от 01.102018г. между „Томелия“ООД и ЗП Ю. А. няма извършено плащане, липсват приемо-предавателни протоколи за горивото.

Във връзка с оценката на ревизионния доклад, въззивният състав се позовава и на РА №Р030002521000745-091-001/30.08.2021г., от чието съдържание се установява, че срещу РД не е подадено възражение от задълженото лице (ВНОХД, л.572-л.575).

По отношение на посевите от домати:

Съобразно протокол за проверка на място (ДПр, т.5, папка №7, л.63, л.67) и показанията на св.св. А. В., Х. Ш. и Ф., в земеделския парцел от 17.07ха били намерени растителни остатъци от заявената култура домат. Този факт е отразен и в заключението на агротехническата експертиза (по силата на поправка от самото вещото лице при разпита по чл.282 от НПК), което доказва, че от гледна точка на изискването на чл.7 от Наредба №2 от 26 март 2018г. за критериите за допустимост на земеделски площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, БЗС №№17172-686-2-6 с площ от 17.07ха е бил допустим за подпомагане, т.е. подсъдимият не е представил неверни сведения в т.6 от заявлението за Кампания 2019 година, към което обстоятелство правилно са насочени оправдателни съображения в допълнението по чл.320, ал.4 от НПК.

За отчитане на схемите по обвързаното производство, подс.Т.П., като управител на „Томелия“ООД, подал на 30.01.2020 година декларация по чл.32, ал.1 от Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, в която декларирал добиви на 124000кг пипер и 346500кг домати, за продажбата на които представил фискални бонове (ДПр, т.3, л.141-л.159).

Заключението на агротехническата експертиза изключва възможността за реалистичност на посочените добиви: а)за пипер – предвид липсата на данни за реален посев и цената на продажбите и б)за домати – с оглед данни за реален добив при неполивни условия и цена на сделките.

Заключението на експертизата в разискваната част се кредитира на основание: а) съответствие с писмо на МЗХ във връзка със среден добив за 2019 година на културите пипер и домати (ДПр, т.3, л.165) и б) при кореспонденция с отразеното в РД №Р-030002521000745-092-001/02.08.2021г. за реалните цени за търговия с двете култури, които драстично се отличават от тези, на които подсъдимият декларира продажба на домати и пипер (НОХД, л.467) и в)по силата на отразеното в РД, че няма никакви придружаващи продажбите документи, не са доказани и разходите за производство на продукцията.

Иначе казано, с подадената декларация на 30.01.2020г. подсъдимият заявил неверни сведения, за да бъдат получени средства от европейски фондове, предоставени на българската държава (НОХД, л.595).

По силата на писмени доказателства (ДПр, т.2, л.7, л.19), за 2019 година към „Томелия“ООД са оторизирани и изплатени 5768.21лв по СЕПП и 280.95лв по подмярка 13.1. Обстоятелството е относимо към момента на повдигане на обвинението и не е изменено по реда на чл.287 от НПК – уточнението е във връзка със заключението на СТЕ в тази инстанция за значително по-висок размер на субсидията от инкриминирания, дължащ се на причини, възникнали след внасяне на обвинителния акт (в тази насока - ВНОХД, л.877 и л.1012).

В рамките на обвинението и във връзка с доказване на резултата по чл.248а, ал.5 от НК, и тук въззивният състав се натъкна на известни празноти в доказателствения процес в първата инстанция, напълно аналогични на обсъдените във връзка с повдигнатото обвинение спрямо дееца, като управител на „Кирилови сървисис“ЕООД. Без необходимост от преповтаряне на аргументите, въззивният състав не кредитира поради неправилност заключението на ССчЕ (ВНОХД, л.305 и следващите). За съответно на чл.152 от НПК се прецени заключението на СТЕ, което се цени при формиране на вътрешното убеждение по фактите. На база на депозирания в него отговор, както и при действието на чл.43, ал.3 от ЗПЗП и алгоритъм за изчисляване на ставките по чл.19а от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година, въззивният състав приема, че не съществува нормативно основание, на което да се установи размерът на получените средства по СЕПП само за недопустимите инкриминирани БЗС, поради което обвинението срещу подсъдимия за сумата от 5768.21лв е недоказано, доколкото субсидията е за цялото стопанство на дружеството - то надхвърля повдигнатото спрямо Т. П. обвинение.

Що се касае до подмярка 13.1.и получената субсидия в размер на 280.95лв, при съпоставка на данните в заявление за подпомагане за 2019 година се установява, че по нея деецът е заявил БЗС №22109-315-1-1 в с.Долна Кабда, който блок на земеделско стопанство не се обхваща от обстоятелствата на обвинението.

В заключение, при проверката за обоснованост на присъдата в частта относно деятелност на подс.Т.П. като управител на „Томелия“ООД, частично се споделиха оценъчни изводи на контролирания съд. На база на собствена оценка, въззивната инстанция установи нови фактически положения, които следва да намерят отражение при приложението на материалния закон. Това приложение сочи, че подсъдимият в качеството на управител на „Томелия“ООД, представил неверни сведения по чл.7 от Наредба №2 от 26 март 2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ в декларация към заявление за подпомагане в кампания 2019 година по отношение допустимостта за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ на БЗС с №№ 17172-736-3-2, 17172-736-4-1 и 17172-736-5-1 в землището на с.Горско Абланово.

Неверни са и представените сведения от дееца в таблица №1 към декларация от 30.01.2020г. по чл.32, ал.1 от Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания във връзка с добиви на пипер и домати. Обективните прояви са при пряк умисъл и специална цел за получаване на неправомерно финансиране от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, предоставен на българската държава (НОХД, л.595).

Правилно с проверяваната присъда е приложен материалният закон по чл.26, ал.1 от НК. Налице са две деяния при обективна и субективна връзка помежду им, извършени през непродължителен период от време, с оглед регулацията по чл.4 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и по чл.32, ал.1 от Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и при съблюдаване указанията в ТР 3-1971- ОСНК и ТР 52-1988-ОСНК.

От обхваната от обвинението деятелност не е доказана по несъмнен и категоричен начин настъпила щета в размер на 5768.21лв (плащане по СЕПП на „Томелия“ООД), а сумата от 280.95лв се явява несъставомерна от гледна точка на повдигнатото обвинение.

Изложеното обосновава въззивна намеса в присъдата по чл.337, ал.1, т.2 от НПК с приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление чрез оправдаване на подсъдимия Т.П. по обвинението по чл.248а, ал.5 от НК и потвърждаване на присъдата само по квалификацията на престъплението по чл.248а, ал.3 вр. ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК – за това, че в периода от 21.05.2019г. до 30.01.2020г., в гр.Търговище, при условията на продължавано престъпление, подс.Т. П. в качеството на управител на „Томелия“ООД, представил пред ОД на ДФЗ-Търговище неверни сведения в заявление за подпомагане 2019 с вх.№19075550/21.05.2019г. и в таблица №1 към декларация от 30.01.2020г. по чл.32 от Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, за да бъдат получени средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, предоставен от Европейския съюз на българската държава.

Изменението на контролирания съдебен акт по материалния закон изисква и нова индивидуализация на наказанието, в рамките на която се приема, че обществената опасност на престъплението не се отличава от общия случай на реализирани сходни противоправни прояви; личността на подсъдимия обаче разкрива по-висока степен на опасност – предвид демонстрираната престъпна упоритост, при сходната деятелност като управител на „Кирилови сървисис“ООД в настоящето наказателно производство, както и при решение №39/26.03.2021 година по адм.д. №79/2020г. по описа на Административен съд-Търговище (ВНОХД, л.176). При тези положения наказанието следва да се индивидуализира над специалния минимум – а именно две години лишаване от свобода. Санкцията по чл.248а, ал.3 от НК е кумулативна – при гореизложените обстоятелства и данните за развивана търговска дейност от подсъдимия, на Т. П. се налага и глоба в размер на три хиляди и петстотин лева.

С оглед установената реална еднородна съвкупност, въззивният състав прилага чл.23, ал.1 от НК и налага на подсъдимия най-тежкото наказание от три години лишаване от свобода. Към него на основание чл.23, ал.3 от НК не присъединява наказанието глоба от три хиляди и петстотин лева, т.к. при подобно санкциониране на съвкупността би се достигнало до влошаване положението на дееца, за което няма процесуална предпоставка.

Няма основание за приложение на чл.24 от НК, предвид естеството на съвкупността – от две престъпления, едното от които на формално извършване, като цялата деятелност е реализирана преди повече от пет години спрямо датата на настоящето решение.

Налице е основание за отлагане изпълнението на наказанието по съвкупността по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години, т.к. въпреки по-високата степен на лична опасност, подсъдимият има интелектуален ресурс да проведе поправянето и превъзпитанието си в условията на обществото и под опасността от задействане на последиците по чл.68 от НК.

При проверката на присъдата в разискваната част (за деятелност на подс.Т.П., като управител на „Томелия“ООД) не се установиха процесуални нарушения, които да доведат до въззивна намеса по чл.335, ал.2 от НПК. Обективната истина е разкрита както при спазване на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК от първоинстанционния съд, така и с прилагане на правомощията на този съд по Глава двадесет и първа от НПК. Не е налице и нарушение по чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК, с оглед проследимостта на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд по фактите и правото в съответствие с чл.305, ал.3 от НПК.

VІІ.По гражданските искове:

Срещу А. Г., Т. П. и Д. П. са предявени и приети за съвместно разглеждане в наказателното производство отделни граждански искове за обезщетяване на имуществени вреди от деянията, ведно със законни лихви от датата на увреждането до окончателното плащане на главниците. Ищец по тях е ДФЗ, чиято активна процесуална легитимация е изследвана и законосъобразно утвърдена от първоинстанционния съд. Изводът е напълно относим и към предявените от ведомството граждански искове срещу подс.Т. П.. По трите осъдителни диспозитива - въззивният състав се присъединява към мотивировката на окръжния съд за наличие на деликт, доколкото всеки един от подсъдимите е осъществил състав на престъпление по чл.248а, ал.5 вр. ал.2 от НК (подс.П. и подс.Г. и във връзка с чл.26, ал.1 от НК), което съставлява и непозволено увреждане с настъпили съставомерни имуществени вреди за ДФЗ в качеството му на първостепенен разпоредител с бюджет, в който бюджет са и средства, предоставени на българската държава от Европейския фонд за гарантиране на земеделието.

По отношение на приетия граждански иск срещу подс.Г. – относно имуществените вреди в размер на 409.70лв – изплатена субсидия по СЕПП за 2019г., не е налице фактическият състав на непозволеното увреждане, доколкото умишлената деятелност е авторство на друго лице, което води и до изменение на присъдата с отхвърляне на иска за вреди в посочения размер.

По сходни съображения присъдата подлежи на изменение и в частта на уважения граждански иск срещу подс.Д. П. – доказан е до размера на 937.94лв, а за разликата над тази стойност щетите за гражданския ищец са вследствие на виновно поведение от подс.Т. П.. По отношение на приетия граждански иск срещу подс.Т. П. в качеството му на управител на „Кирилови сървисис“ЕООД присъдата е законосъобразна относно извода за наличие на деликт- налице е сложният фактически състав на непозволеното увреждане, но размерът на доказаната имуществена вреда за гражданския ищец е на стойност 14988.57лв - в останалата част искът е необходимо да бъде отхвърлен. Мотивът е, че по състава на деликтната отговорност: а) по отношение на Кампания 2018г. - за разликата над 14988.57лв до 36188.39лв – не се доказа по несъмнен начин причинна връзка между деянията на подсъдимия и вредата за държавния бюджет; б)за Кампания 2019г. – за сумата от 4067.01лв субсидия по СЕПП също не се доказа причинна връзка между деянията на Т.П. и имуществената последица, а относно сумата от 337.38лв - подпомагане по Подмярка 13.2., не е установен целият състав на непозволеното увреждане, доколкото не се инкриминира нито деяние, нито противоправност, нито вина и причинна връзка касателно плащането към „Кирилови сървисис“ЕООД по Подмярка 13.2/НР2.

Присъдата е незаконосъобразна в частта на осъждането на подсъдимия Т. П., в качеството му на управител на „Томелия“ООД, за имуществени вреди в размер на 6049.16лв за ДФЗ, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Гражданският иск следва да бъде отхвърлен изцяло, защото: а) не се доказа по несъмнен начин причинна връзка между деянията на подсъдимия и вредата за държавния бюджет с изплатената сума в размер на 5768.21лв по СЕПП и б)за сумата в размер на 280.95лв по Подмярка 13.1 – поради липса на деяние, противоправност, вина на дееца и причинна връзка с оторизирано плащане към „Томелия“ООД.

Присъдата е законосъобразна в частта на уважените искове на ДФЗ за законни лихви - решението е последица от осъждането на Г., П., Д. П. и Т. П. за вземане на гражданския ищец от непозволено увреждане.

Изменението на присъдата в гражданската част обосновава и промяна в стойността на държавните такси, за които са осъдени подсъдимите – за Г. размерът се намалява на 116.25лв, за Д. П. – на 50лв, за Т. П. –на 599.54лв., за разликата над тези суми присъдата следва да се отмени.

Служебната проверка на присъдата по отношение на чл.189, ал.4 от НПК – за разноски в досъдебната фаза и в стадия на съдебното заседание в първата инстанция, не установява основание за въззивна намеса.

В съдебното следствие във въззивната инстанция са направени разноски за възнаграждение на вещи лица, които на основание чл.189, ал.4 от НПК се възлагат в тежест на: 1)на подс.А. Г. – сумата от 149.50лв; 2)на подс.Т. Б. – сумата от 149.50лв; 3)на подс.Д. П. – сумата от 149.50лв; 4) на подс.Т. П. – сумата от 2939лв.

Предвид заетите дотук съображения и на основание чл.337, ал.1, т.1, т.2 и чл.338 от НПК, настоящият въззивен състав