Решение № 13 от 11.9.2026 г. на Районен съд - Ивайловград по дело № 32/2025 г.

Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания . Обстоятелства по жалбата. Жалбоподателят Т. Д. Т. с ЕГН •••••••••• от гр. Стара Загора, ул. " ••••• •••••" № 12, вх.Д, ет.5, ап.13, чрез адв. З. Д. от АК – Варна обжалва наказателно постановление (НП) № 25-027/04.06.2025 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ – гр. Пловдив като неправилно и незаконосъобразно и, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че не е извършил нарушението, тъй каото служителите на ИАРА били намерили в автомобила му два пакета, запечатани, от експедиторска фирма, с етикети и неотворени. Служителите на ИАРА разкъсали опаковките и установили, че в тях има две рибарски мрежи. Жалбоподателят уточнил пред тях, че ги бил закупил същия ден от лице от Д., което ги продавало на „неделния пазар“. Мрежите били запечатани в пакети и неизползвани и счита, че служителите неправомерно му извършили обиск в колата и разкъсали целостта на пакетите Моли съда да отмени изцяло обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. В съдебно заседание жалбоподателят Т., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д. РА. от АК – Хасково, преупълномащен от адв. З. Д.. АНО – Н - к Отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ – гр. Пловдив, Х. К., редовно призован, се явява лично. РП –Хасково, ТО – Ивайловград, уведомена на осн. чл. 62 от ЗАНН, не изпраща представител и не взема отношение. Факти от съдебното дирене. С наказателно постановление № 25-027/04.06.2025 г. на Х. К. - Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ – гр. Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) със седалище гр. Бургас против Т. Д. Т. с ЕГН •••••••••• от гр. Стара Загора, ул. " ••••• •••••" № 12, вх.Д, ет.5, ап.13, на основание чл.81а от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2000 лв. за извършено нарушение на чл. 39а, ал.2 от ЗРА, за това, че на 08.04.2025 г. в 18.30 часа, при проверка на лек автомобил Сузуки Гранд Витара, син металик, с рег. № •••••••• на пътя, водещ от Любимец към Ивайловград, в землището на с. Камилски дол, местност „Стария мост“, общ. Ивайловград се установи, че в автомобила се превозват 2 бр. хрилни мрежи с обща дължина 80 м. и големина на окото 8.5 см. Лицето не притежава регистрация по чл. 25 и разрешително за стопански риболов по чл. 17 от ЗРА. В Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия В, № 0030646 от 08.04.2025 г., съставен на жалбоподателя Т. Д. Т. е отразено, че на 08.04.2025 г. в 18.30 часа , при проверка на лек автомобил Сузуки Гранд Витара, син металик, с рег. № •••••••• на пътя, водещ от Любимец към Ивайловград, в землището на с. Камилски дол, местност „Стария мост“, общ. Ивайловград се установи, че в автомобила се превозват 2 бр. хрилни мрежи с обща дължина 80 м. и големина на окото 8.5 см. Лицето не притежава регистрация по чл. 25 и разрешително за стопански риболов по чл. 17 от ЗРА. С деянието си нарушава чл. 39а, ал.2 от ЗРА. АУАН е подписан от жалбоподателя и му е връчен на същата дата. В акта саморъчно е посочено от жалбоподателя възражение, че мрежите са чисто нови, току що взети от Еконт и, че били за интериор. В хода на производството се разпитаха в качеството на свидетели К. Д. К. – актосъставител и служителите от ИАРА Х. Б. и А. Д. –присъствали по време на констатиране на нарушението, при проверката от органите на ИАРА. От свидетелските показания се установява, че на 08.04.2025 г., св. К. – Н-к Сектор „Рибарство и контрол – Стара Загора“, Отдел „РК – Южна България – Пловдив“ е получил сигнал от любители риболовци, че са засекли мрежи, потопени във водата в района на Хухленския залив. Това било мястото, където били „поставени каравани на старозагорци и лагера на Т.“. Обадил се на колегите си св. Х. Б. - гл. специалист в Дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, сектор „Рибарство и контрол – Стара Загора“, Отдел „РК – Южна България – Пловдив“ офис - Хасково и св. А. Д.- гл. специалист в Дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, сектор „Рибарство и контрол – Стара Загора“, Отдел „РК – Южна България – Пловдив“ офис - Хасково и тримата, докато реагират и се съберат в с. Малко градище, защото били в три различни населени места - Свиленград, Любимец и Лозен, след 17.00 ч. тръгнали към мястото. Около 18.20 ч., движейки се по пътя гр. Любимец – гр. Ивайловград, на отбивката за „Стария мост“ в землището на с. Камилски дол, общ. Ивайловград, автомобилът им бил засечен от автомобил „Сузуки Гранд Витара“, син металик който създавайки предпоставка за ПТП, навлязъл в отбивката за стари мост по черния път и спрял на около 15 метра навътре. От автомобила излезли водачът – жалбоподателят Т. и лице на име М., които свидетелите определят като „стари познайници“, глобявани от тях и преди които започнали да им се извиняват, че им били „засекли“ пътя. Въпреки познанството си, свидетелите се легитимирали и св. К. и св. Д. извършили проверка в автомобила, при което при пуснати задни седалки на автомобила, под тях установила два пакета/ торби с мрежи. Самите пакети не били запечатан, както твърди жалбоподателя. Т. казал, че ги купил от пазара от Д.. Мрежите били нови и вътре в торбите имало етикет, върху който били посочени дължината и големината на „окото“ на мрежата. Св. К. попитал жалбоподателя дали притежава разрешителни за риболов по ЗРА, при което жалбодотелят казал, че не притежава и му било обяснено, че няма право да превозва мрежи. Бил му съставен АУАН на място, подписан и връчен. След това свидетелите продължили работата по сигнала и действително извадили 3 бр. мрежи пред „техния лагер“, които предполагат, че са на жалбоподателя, но не са издали санкционен акт, тъй като били само предположения, че мрежите са негови. Съдът кредитира показанията на тримата свидетели като обективни, непротиворечиви и правдиви. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя моли д а бъде отменено изцяло обжалваното НП. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Не отрича, че формално погледнато е извършено нарушение на ал. 2 от чл. 39а от ЗРА, но трябвало да се вземе предвид това,че не били използвани тези мрежи. Имало известна неточност в начина по който е описано нарушението в НП и това което свидетелите обяснили в съдебна зала. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира и направените по делото разноски в р-р на, 1200 лв. АНО счита, че в хода на съдебното заседание по безспорен начин се доказв извършеното нарушение от жалбоподателя. Моли съда да кредитира показанията на свидетелите. Счита, че има съществени разминавания във жалбата подадена към Районен съд – Ивайловград. Един път в нея се твърдяло, че е получил мрежите в опаковка на спедиторска фирма, а друг път,че ги е закупил от пазара в Д.. Факт било, че мрежите са намерени в опаковка и били поставени по такъв начин,че са годни веднага да бъдат приведени в действие. В случая АУАН бил съставен при спрял автомобил, извършена проверка и намерени в него хрилни мрежи, годни и готови за употреба. Без водачът на автомобила да има регистрация по чл. 25 от ЗРА или разрешително за стопански риболов по чл. 17 от ЗРА. Моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Не претендира за разноски. Правни съображения. Настоящото НП подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. НП е връчено на жалбоподателя на 06.06.2025 г. Жалбата е подадена чрез ИАРА, видно от входящия номер на 17.06.2025 г. от лицето против което е издадено НП. Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество неоснователна . Актът е издаден от компетентно длъжностно лице – К. Д. К. в качеството му на гл. инспектор „Рибарство и контрол“ в рамките на правомощията, предоставени му съгласно Заповед № РД 09-406 от 01.04.2022 г. на Министъра на земеделието (т.1). АУАН съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. С оглед свидетелските показания, настоящият състав приема, че АУАН е съставен в деня на откриване на нарушението – 08.04.2025 г. и е предявен на жалбоподателя, който го е подписал, посочвайки своите възражения още на място. Издаденото въз основа на АУАН наказателното постановление № 25- 027/04.06.2025 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ – гр. Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) със седалище гр. Бургас, е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 09-406 от 01.04.2022 г. на Министъра на земеделието (т.4). При издаване на наказателното постановление са налице задължителните реквизити по смисъла на чл.57 от ЗАНН. При тези обстоятелства следва деянието да се прецени по същество. Няма спор по делото, че на посочените в Акта и Наказателното постановление дата и място е била извършена проверка от служителите на ИАРА. Констатациите от тази проверка са отразени в АУАН с. В, № 0030646 от 08.04.2025 г. Съгласно чл. 39а, ал.2 от ЗРА се забранява пренасянето и превозването на мрежени риболовни уреди. Забраната не се отнася за които притежават валидно разрешително за стопански риболов по чл. 17 от ЗРА или са регистрирани по реда на чл.25 от същия закон. Установено е, че в конкретния случай жалбоподателят не отговаря на условията, изключващи забраната. Съгласно санкциониращата норма на чл. 81а от ЗРА „Който пренася или превозва мрежени риболовни уреди и/или технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток в нарушение на чл. 39а, ал.2 и/или чл. 44 се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв.“. В настоящия случай контролните органи, съставили АУАН, а впоследствие и АНО са приели, че е налице превозване на мрежа (мрежен риболовен уред) от страна на жалбоподателя и са наложили на жалбоподателя, в съответствие със санкционираща норма „глоба“ в минималния размер от 2000 лв. Легални дефиниции на деянията „пренася“ или „превозва“ има в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, където в допълнителните разпоредби §1, т.22 се сочи, че „превозване“ означава вид пренасяне, което се извършва по сухоземен, железопътен, воден или въздушен транспорт, а в §1, т.21 от същия закон и допълнителни разпоредби се сочи, че „пренасяне“ означава дейност, извършвана на територията на страната или през границите й, с използване на превозни средства, животинска тяга, човешки усилия или колетна пратка. В конкретния случай, видно от установената фактическа обстановка, се установяват данни за превоз с л.а. „Сузуки Гранд Витара“ на процесните две мрежи на територията на страната. Затова съдът счита, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 81 от ЗРА, предвиждащ глоба в р-р от 2000 до 3000 лв. Определената санкция е в минимума, съответства на степента на обществена опасност на деянието и на нарушителя. Настоящият съдебен състав счита, че липсват основания определящи случая като маловажен. Жалбоподателят е бил длъжен стриктно да спазва разпоредбата на закона, забраняваща превозването на мрежени риболовни уреди, без разрешително. Нарушението е на формално извършване (факт, който не се отрича от страните), като обстоятелството, че не е заловен да улавя риба с тези две мрежи не рефлектира върху степента на обществена опасност на конкретното деяние. Случаи като разглеждания са мотивирали законодателя да прецени нуждата от промяна в ЗРА, за да се намалят вредите от бракониерския риболов извършван именно с мрежени рибарски уреди. Това говори за обществена опасност на деянието, която не може да се определи като пренебрежима, съответно - случаят не е маловажен и не предполага приложение на чл. 28 от ЗАНН. Правилно АНО е приложил и разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ЗРА като е отнел в полза на държавата иззетите 2 бр. хрилни мрежи (неопределени). Според разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗАНН, наред с предвидените в чл. 13 административни наказания, наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или указ. Предвид горното, настоящият съдебен състав счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено. По разноските. При така развилото се производство, АНО има право на разноски . На осн. чл. 63д, ал.3 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В конкретния случай АНО се явява лично, изрично е заявил, че не претендира разноски, поради което такива на следва да бъдат определяни. Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът