Решение № 23 от 6.2.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 31/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вр. с глава XXI от ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 61585/29.01.2026г., подадена от С. Г. В., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.Б. против Отказ № 20260118191747/20.01.2026г. на Агенцията по вписванията към Търговски регистър. Твърди се в жалбата, че изложените в обжалвания отказ две основни групи мотиви за постановяването му, са незаконосъобразни и противоречащи на представените документи и на материалния закон. Относно мотивите на ДЛР, че уставът на съдържал ред за определяне на имуществото след удовлетворяване на кредиторите при ликвидация е фактически и неправилен. Изтъква се, че съгласно чл.18 от устава изрично е посочен реда за разпределение на имуществото при ликвидация, както и че същият изцяло възпроизвежда императивната разпоредба на чл.43, ал.1 и ал.2 от ЗЮЛНЦ, поради което посочената в отказа нередовност обективно не съществува и е в противоречие със съдържанието на устава. Мотивите в отказа, относно компетентността за избор на одитор също се определят като незаконосъобразни. Сочи се, че чл. 23, ал. 1 ЗЮЛНЦ посочва, че общото събрание приема отчета на управителния орган и избира контролни органи, но законът не изисква изрично именно общото събрание да избира одитор, като според практиката е допустимо уставът да предвиди оперативен ред за определяне на одитор, включително от УС, когато това не засяга независимостта на одитора; общото събрание запазва правото да одобрява отчетите, включително отказ за приемането им при нередности. Твърди се, че разпоредбата в устава не противоречи на закона, а създава механизъм за осигуряване на отчетност, а изводът на ДЛР в обратната насока, че тази уредба препятства прозрачността, е съображение за целесъобразност, което е недопустимо в регистърното производство по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, което се ограничава единствено до проверка за законосъобразност и формална редовност на документите. Твърди се недопустимо навлизане в оперативната автономия на сдружението. В жалбата се обосновава тезата, че ДЛР е превишило правомощията си и е излязъл извън компетентността си, като е извършил неправомерен материалноправен контрол, като проверката на регистърния орган по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ не обхваща оценка за съдържателната целесъобразност на уставните текстове; тълкуване на вътрешния ред на организацията; преценка дали дадена уставна формулировка е „достатъчно ясна". В жалбата се изтъкват подробни доводи и в насока, че отказът нарушава правото на сдружаване (чл. 11ЕКПЧ). Сочи се, че представеният устав съвпада по структура и съдържание с устави на вече регистрирани ЮЛНЦ, които се посочват, като единствената разлика била с целите на сдружението, средствата за постигането им и стопанската дейност, като се посочват и конкретни решения на ЕСПЧ. Твърди се нарушаване на чл.14 от ЕКПЧ във вр. с чл.11 от ЕКПЧ – дискриминационно третиране и се сочат конкретни съображения за това, както и нарушение на чл.8 от ЕКПЧ във вр. с чл.11 от ЕКПЧ – използване на законови ограничения за скрита цел, т.е. приложение на формвални законови основания не за целите, за които са предвидени. При твърдение за допуснато такова нарушение жалбоподателят също сочи решения на ЕСПЧ. При поддържане на оспорвания в горната насока се обобщава, че обжалваният отказ е материално незаконосъобразен, постановен при неправилна преценка на доказателствата, в противоречие с практиката на ЕСПЧ, издаден извън рамките на компетентността по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Иска се отмяната на отказ № 20260118191747/20.01.2026г., установяване, че са налице всички законови предпоставки за вписване на сдружението, указване на Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване, както и да се присъдят направените по делото разноски. Жалбата е подадена чрез регистърния орган, постановил отказа - Агенцията по вписванията, гр.София, на основание чл.25, ал.2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ. В законоустановения срок от АВ е депозиран писмен отговор свой изх. № 11 – 00 – 557/27.01.2026г. Подадената жалба се определя като неоснователна, като се преповтарят мотивите на отказа. При поддържане на тези мотиви се иска отхвърляне на жалба с рег. № 20260123181731 и потвърждаване на постановения отказ № 20260118191747/20.01.2026г. на ДЛР при АВ, както и на основание чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ вр. с чл.81 ГПК се иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размерна 150 лв. С отговора се прави възражение за прекомерност, в случай на претендиране на разноски от жалбоподателя. Благоевградският окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното: Регистърното производство е инициирано по Заявление образец А15 с вх. № 20260118191747/18.01.2026г. - с искане за вписване на първоначална регистрация на юридическо лице с нестопанска цел - сдружение с наименование "Дружество на репресираните македонци в България, жертви от комунистическия терор", определено да извършва дейности в обществена полза. Документите са подадени от С. Г. В., в качеството му на представляващ – председател на УС сдружението. Към Заявлението по преценка на заявителя са приложени: образци от подписите на лицата, които представляват сдружението, декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР, списък на учредителите на сдружението от проведено учредително събрание на 30.10.2025г., решение за учредяване на сдружението – протокол от учредително събрание от 30.10.2025г., вкл. и такова със заличени лични данни – ЕГН, устав на сдружението. На 20.01.2026г. е постановен обжалваният Отказ №20260118191747. При извършената проверка на основание чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ ДЛР е установило, че част от съдържанието на представения устав не съответства на императивните разпоредби на ЗЮЛНЦ и при констатиране на такова противоречие на основание чл. 37, ал. 2 от ЗЮЛНЦ е отказано вписване на сдружението. Според ДЛР установените противоречия се изразяват в следното: Според разпоредбата на чл. 20, т. 13 от ЗЮЛНЦ част от задължителното съдържание на устава е да е предвиден начинът на разпределение на останалото имущество след удовлетворяването на кредиторите, а съгласно разпоредбата на 15, ал.1 и сл. от ЗЮЛНЦ - разпределянето на останалото след удовлетворяването на кредиторите имущество се решава съгласно устава, учредителния акт или от върховния орган на юридическото лице с нестопанска цел. В ЗЮЛНЦ се съдържат специални разпоредби по отношение на разпределение на имущество на сдружение в обществена полза, което се прекратява. Установена е забрана имущество, останало след ликвидация на ЮЛНЦ в обществена полза, да се прехвърля на определени лица. При прегледа на представения устав ДЛР е установи, че по отношение на провеждане на ликвидацията в чл. 18 от устава учредителите не са установили (определили) ред относно начина на разпределение на имуществото след удовлетворяване на кредиторите, като формалното преписване на нормативни разпоредби (чл.44 от ЗЮЛНЦ) не означава определяне и изпълнение на изискванията на закона. В допълнение, по отношение на юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза законодателят е въвел завишени изисквания за счетоводна отчетност и прозрачност на дейността. Видно от приетия устав е предвидено, че управителният съвет (оперативен орган на управление) е овластен да определи дипломиран експерт-счетоводител (чл. 14, ал. 3) за проверка дейността на сдружението. Следва да се има предвид, че одиторът изразява мнение върху отчети, изготвени от управителния орган, и затова същият се избира от висшия орган на организацията, в случая общото събрание на сдружението арг. чл. 23, ал. 1 Закон за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), т.е. управителните органи препоръчват одиторска фирма на висшия орган. Елемент от проверката на длъжностното лице по регистрация съгласно чл. 21, т. 11 от ЗТРРЮЛНЦ е платена ли е дължимата държавна такса. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал.1 на ЗТРРЮЛНЦ за вписване в търговския регистър се заплаща държавна такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и РЮЛНЦ към всяко заявление се прилага документ за внесена държавна такса, освен ако таксата е платена по електронен път. Със заявлението не бил представен документ за платена държавна такса. Длъжностното лице по регистрацията е приело, че констатираните нередовности не могат да бъдат отстранени по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което на основание чл. 24, ал. 1 във вр. с чл.21, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ, е постановило отказ за вписване на първоначална регистрация на юридическо лице с нестопанска цел сдружение с наименование "Дружество на репресираните македонци в България, жертви от комунистическия терор" по заявление е peг. №20260118191747 от 18.01.2026 г. Така установеното, сочи на следните правни изводи: Жалбата е допустима - подадена е от легитимирана страна в законово определения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: В случая обжалването е по реда на ЗТРРЮЛНЦ. Регистърното производство по този закон е вид охранително и съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ обхваща дейността по вписване, заличаване и обявяване в съответните регистри въз основа на заявление по образец. Длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, както и дали са налице останалите изисквания, посочени в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, като при липса на някое от тях постановява мотивиран отказ – чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ /ТР № 1 от 31.05.2023г. по т.д.№ 1/2020г. на ОСТК на ВКС/ Единствено в хипотеза на непредставяне на всички изискуеми документи и незаплатена държавна такса длъжностното лице дължи даване на указания на заявителя - арг. чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ и срок за отсраняването им. В случаите, когато всички изискуеми документи са представени, но от тях не се установява съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, длъжностното лице дължи постановяване на отказ от вписване – чл.37, ал.2 от ЗЮЛНЦ. При обжалване по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ проверката не се ограничава от посоченото в жалбата, а се осъществява при условията на пълен въззив /ТР № 6 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2017г./. Правомощието на съда се изразява в преценка на същите обстоятелства, които са били предмет на оценка от ДЛР, като при горната преценка от значение е анализа на представените от заявителя документи. При анализа на съдържанието на представените към заявлението документи, във връзка със заявеното за вписване обстоятелство /на новоучредено сдружение/ , настоящият съдебен състав констатира несъответствие на устава с императивните и минимални изисквания на закона. Съгласно чл. 20, т.13 от ЗЮЛНЦ в приетия от учредителите устав следва да има изрично разписан ред и начин на разпределение на останалото имущество след удовлетворяване на кредиторите, а съгласно чл.15, ал.1 от ЗЮЛНЦ този въпрос следва да се разреши съгласно устава, учредителния акт или от върховния орган на юридическото лице с нестопанска цел. Както в учредителния акт, така и в чл. 4, ал.3 от устава е предвидено осъществяване от сдружението на допълнителна стопанска дейност под формата на издаване на книги, сборници, вестници, списания, което само по себе си сочи на извод, че в устава следва изрично да бъде предвиден ред и начин за разпределяне на натрупаните от евентуално такава допълнителна стопанска дейност суми, респ.имущество, каквото липсва в устава, както правилно е отбелязано длъжностното лице по регистрацията. Такъв ред няма разписан в учредителния акт, нито е възложено като част от компетентността на върховния орган на учредяваното сдружение. Несъстоятелна е тезата на жалбоподателя, че в чл.18 от устава такъв ред е уреден. Текстът на чл.18 от устава изцяло преповтаря като съдържание разпоредбата на чл.44 от ЗЮЛНЦ, но това не означава изпълнение на императивните изисквания на закона относно съдържанието на устава или учредителния документ относно въпроса за разпределение на имуществото след удовлетворяване на кредиторите при ликвидация. Тази непълнота в съдържанието на устава е достатъчно основание за постановяване на отказ с оглед завишените изисквания за отчетност и прозрачност при разходване и респ. отчитане на средства , придобити от юридически лица с нестопанска цел, учредени в обществена полза. Не без правно значение са установените в закона императивни разпоредби, установяващи изрични забрани да се прехвърля имущество, останало след ликвидация на ЮЛНЦ в обществена полза, да се прехвърля на определи лица – чл.15, ал.3 от ЗЮЛНЦ. По тези въпроси е налице непълнота в устава. Именно във връзка с предвидената допълнителна стопанска дейност и обществената полза на сдружението изискват пълно съответствие на устава със закона и по – специално разписването на изрична и детайлна процедура относно начина на разпределение на средствата след ликвидация, а така също и съобразяване на компетентните органи за вземане на решения в тази насока. Съгласно чл. 23, ал.1 ЗЮЛНЦ върховен орган на ЮЛ с нестопанска цел е Общото събрание. Като върховен орган, с правомощия, изброени в чл.25 от закона, е и компетентността да приема бюджета на сдружението, както и отчета за дейността на сдружението, като правомощията по чл.25, ал.1, т.9 и т.11, съгласно ал.2 не могат да се възлагат на други органи. В чл. 14, ал.3 от устава е възложено на УС, като оперативен, изпълнителен орган на сдружението, да определя и избира дипломиран експерт – счетоводител или специализирано одиторско предприятие за проверка дейността на сдружението. В тази връзка правилно е отбелязано от ДЛР, че на изпълнителен орган на сдружението е възложена функция по избор на проверяващ дейността, вкл. счетоводната такава на сдружението, при условие, че според императива на чл.25, ал.1, т.9 и т.11 вр. с ал.2 от ЗЮЛНЦ изключителни и непрехвърлими на други органи правомощия по приемане на бюджета и отчета за дейността разполага само върховния орган - ОС, а не на изпълнителния – УС. Горните непълноти и противоречия на устава със закона са неотстраними. Не се касае до липса на представени документи, а до несъответни такива със съдържанието на императивния закон, като всяко едно несъответствие и непълнота е достатъчно като самостоятелно основание за отказ на търсеното вписване, поради което е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки. За пълнота, следва да се изтъкне, че обстоятелството, че АВ е вписала сдружение със сходно съдържание, както и цитираните решения на ЕСПЧ, са ирелевантни. Тези посочени в жалбата от жалбоподателя аргументи не са в съС.ие да повлияят на самостоятелната оценка, който съдът дължи - да прецени съответствието на съдържанието на представените по конкретния отказ документи със закона само съобразно вътрешното си убеждение и приложимото към спора материално право. По изложените съображения, съдът намира, че постановеният отказ следва да се потвърди като законосъобразен, а жалбата - отхвърлена като неоснователна. По разноските: В процеса от страна на АВ са поискани разноски. Настоящото производство е охранително по своя характер, поради което липсва на основание за приложимост на чл. 78 от ГПК вр. с чл.81 ГПК. Налице е изричната разпоредба на чл. 541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, независимо от резултата от обжалването. С изменението на чл. 25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ (с ДВ бр.105 от 11.12.2020 г.), постановяващо присъждане на разноски на страните по реда на ГПК, не се променя охранителния характер на производството. Същото продължава да е едностранно. Произнасянето по молба за вписване или обявяване на обстоятелство засяга единствено и само правната сфера на лицето, направило искането. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата (изрично предвидено с измененията на ЗТРРЮЛНЦ), не й придава качеството страна, поради което не й се следват разноски, независимо от изхода на обжалването /така Определение № 89 от 2.03.2022г. на ВКС по ч.т.д.№ 311/2022г., 1 т.о., ТК; Определение № 31/01.02.2022г. по ч.т.д.№ 2436/2021г. на ВКС, т.о.; Определение по ч.т.д.№ 2250/2021г. 1 т.о. ТК на ВКС; Определение № 60496 от 29.12.2021г. по ч.т.д.№ 2621/2021г., Т.К., 2 т.о. на ВКС и мн.др./. Водим от горното, Благоевградският окръжен съд